52012AB0099

Език
- Моят EUR-Lex
- Вход
- Регистрация
- Моите последни търсения (0)

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Съвети за търсене

Нужни са ви още опции за търсене? Използвайте Разширено търсене

Документ 52012AB0099

Помощ

Становище на Европейската централна банка от 29 ноември 2012 година относно предложение за директива за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници (CON/2012/99)

OB C 39, 12.2.2013г., стр. 1—24 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Официален вестник

12.2.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 39/1

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 29 ноември 2012 година

относно предложение за директива за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници

(CON/2012/99)

2013/C 39/01

Въведение и правно основание

На 10 юли 2012 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искане от Съвета на Европейския съюз за становище относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на директиви 77/91/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО и 2011/35/ЕС и на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (1) (наричана по-долу „предложената директива“). На 27 юли 2012 г. ЕЦБ получи искане от Европейския парламент за становище относно предложената директива.

ЕЦБ е компетентна да даде становище относно предложената директива на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложената директива съдържа разпоредби, засягащи приноса на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) за гладкото провеждане на политики, провеждани от компетентните органи, свързани с надзора за благоразумие върху кредитните институции и стабилността на финансовата система, определянето и осъществяването на паричната политика на Съюза и с насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно изречение първо на член 17.5 от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Общи забележки

ЕЦБ напълно подкрепя разработването на рамка за възстановяване и оздравяване и премахването на пречки пред ефективното управление на кризи във финансовите институции. Всички финансови институции следва да бъдат оставени да обявят несъстоятелност по надлежния ред, при запазване на стабилността на финансовата система като цяло и свеждане до минимум на публичните разходи и икономическото сътресение. По-специално, ЕЦБ подкрепя рамката на Съюза за оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници за поддържане на финансовата стабилност в Съюза и съответно гарантиране на функционирането на единния пазар също и във време на криза. За тази цел от съществено значение е разработването на общи инструменти за подкрепа на управлението на несъстоятелността на финансовите институции, като планове за възстановяване и оздравителни планове, както и мостова банка, рекапитализация чрез вътрешни източници, инструменти за продажба на стопанска дейност и обособяване на активи. ЕЦБ приветства това, че предложението е в съответствие с международно приети основни показатели за ефективни оздравителни режими за финансовите институции (2), които изискват сближаване на националните оздравителни режими с адекватни инструменти и правомощия за ефективно оздравяване. Прилагането на тези основни показатели позволява навременна намеса, за да се гарантира непрекъснатостта на основните функции.

ЕЦБ e на мнение, че директивата, която е много важна стъпка към интегрирана рамка за оздравяване за Съюза, следва да бъде приета бързо. Същевременно ще са необходими допълнителни стъпки, за да се създаде единен оздравителен механизъм — един от трите стълба на банковия съюз. Съответно ЕЦБ призовава Комисията спешно да представи отделно предложение за независим Европейски механизъм за оздравяване, включително аспекти на общ Европейски фонд за оздравяване. Този фонд, като минимум, би следвало да бъде финансиран от финансовите институции. Съгласуваността между тези три стълба е решаваща за успеха на съюза на финансовите пазари.

СПЕЦИФИЧНИ ЗАБЕЛЕЖКИ

1. Определение на оздравяване

Предложената директива определя оздравяването като преструктуриране на институция, за да се осигури непрекъснатост на основните функции, запазване на финансовата ѝ стабилност и възстановяване на жизнеспособността на цялата или част от институцията (3). ЕЦБ е на мнение, че оздравяването изисква ясна йерархия. В този контекст институции, които са в несъстоятелност или е вероятно да изпаднат в несъстоятелност, следва по принцип при решение на оздравителните органи да бъдат оздравени чрез използване на инструменти за оздравяване, когато се прецени за необходимо и в обществен интерес, включително за предотвратяване на системен риск. Ако оздравителният орган прецени, че не е налице съображение от обществен интерес, институцията следва да бъде ликвидирана чрез производството по несъстоятелност, обикновено приложимо за такива институции по националното право. На последно място, при преструктуриране в действащо предприятие оздравяването следва да бъде разглеждано, само когато е оправдано от обществения интерес за запазване на финансовата стабилност и когато надлежното оздравяване на кредитна институция би имало сериозни вредни ефекти върху стабилността на финансовата система с повишен риск от трансгранично разпространение. Предложената директива следва да изясни, че целта на оздравяването не е да запази застрашената от несъстоятелност институция като такава, а да осигури непрекъснатостта на нейните основни функции (4).

2. Условия за оздравяване и оценка на необходимостта от извънредна публична финансова подкрепа

2.1.

Предложената директива предвижда, че едно от условията за оздравително действие е, че компетентният орган или оздравителният орган определя, че институцията е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност (5). ЕЦБ е на мнение, че отговорностите за определяне на това дали една институция е в несъстоятелност, или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, следва да бъдат ясно възложени на компетентния орган в интерес на бързо и ефикасно оздравително действие.

2.2.

Предложената директива допълнително предвижда, че необходимостта на една институция от държавна помощ е индикатор, че тя е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност. Същият член от предложената директива обаче предвижда, че два определени вида държавна помощ не представляват такъв индикатор (6). Въпреки че подкрепя предложената максимална продължителност на такава държавна помощ (7), ЕЦБ отбелязва, че значителен брой кредитни институции и инвестиционни посредници, получаващи понастоящем държавна помощ, биха се считали, че са в несъстоятелност или че е вероятно да изпаднат в несъстоятелност въз основа на горния индикатор. ЕЦБ счита, че определянето на обстоятелствата, при които институция е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, следва да бъдат основани само на оценка на пруденциалното състояние на институцията. Затова конкретната необходимост от държавна помощ не следва сама по себе си да установява адекватен обективен критерий (8). Вместо това обстоятелствата, които водят до предоставянето на държавна помощ, следва да бъдат обхванати в оценката на пруденциалното състояние на институцията.

3. Участие на централни банки в процеса по възстановяване и оздравяване

3.1.

Централните банки носят отговорност за макропруденциалната и финансовата стабилност и разполагат с експертен опит относно финансовите пазари. В този смисъл те следва да участват в процеса на оздравяване, допринасяйки за постигането на целите на оздравяването при минимизиране на рисковете от отрицателни нежелани ефекти върху изпълнението на задачите на централната банка и върху функционирането на платежните и сетълмент системи. В този контекст централните банки могат да играят роля при оценката на плановете за възстановяване и оздравителните планове от гледна точка на финансовата стабилност, като например вероятността от причини, които биха могли да доведат до неправомерно намаляване на задлъжнялостта. Централни банки могат също така да бъдат свързани с оценката на потенциалното действие на оздравителния орган, като се има предвид, че една от основните цели е да се избягват системни сътресения (9). Поради това ЕЦБ счита за необходимо държавите-членки да осигурят, че когато самата централна банка не е оздравителният орган, компетентният орган и оздравителният орган осъществяват адекватен обмен на информация с централната банка (10).

3.2.

Предложената директива предвижда, че плановете за възстановяване, изготвени и поддържани от дадена институция за възстановяване на финансово ѝ положение след настъпило значително влошаване, няма да допускат достъп до извънредна публична финансова подкрепа или получаване на такава. Те включват обаче, по целесъобразност, анализ на това как и кога дадена институция може да кандидатства за използването на улеснения от централната банка в случай на финансови сътресения и при наличие на обезпечение (11). ЕЦБ иска да подчертае, че тази разпоредба не следва по никакъв начин да засяга компетентността на централните банки да решават независимо и по тяхна пълна преценка относно предоставянето на ликвидност от централна банка на платежоспособни кредитни институции, както при стандартни операции по паричната политика, така и при спешна помощ за осигуряване на ликвидност, в границите, наложени от забраната за парично финансиране съгласно Договора (12).

3.3.

Предложената директива изисква всяка държава-членка да включи в своята „кутия с инструменти“ за оздравяване правомощието да създава и оперира мостова институция и дружество за управление на активи. Предложената директива предвижда, че мостовата институция ще бъде изцяло или частично собственост на един или повече публични органи и че дружество за управление на активи ще бъде изцяло собственост на един или повече публични органи, сред които може да бъде и самият оздравителен орган (13). Когато централна банка действа като оздравителен орган (14), следва да бъде ясно, за да се избегне съмнение, че централната банка в никакъв случай няма да поема или финансира каквото и да е задължение на тези лица. Ролята на централна банка като собственик на такова лице трябва да остане при всякакви обстоятелства в съответствие със забраната за парично финансиране съгласно член 123 от Договора, както е допълнен от Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета (15). Той забранява, inter alia, всякакво финансиране от страна на централна банка на задълженията на публичния сектор по отношение на трети страни. Нещо повече, тази роля следва да бъде изпълнявана, без това да засяга независимостта на централната банка, по-специално нейната финансова и институционална независимост.

3.4.

ЕЦБ отбелязва, че предложената директива съдържа само минимални критерии, които мостовите институции и дружествата за управление на активи следва да удовлетворят, за да бъдат създадени от публични органи. ЕЦБ би изтъкнала, че прозрачното финансиране е един от основните въпроси, засягащи законността и отчетността за използване на публични средства, които Евросистемата е заинтересована да защитава. В това отношение ЕЦБ приветства, че предложената директива предвижда, че разноските за оздравяване следва по принцип да се поемат от акционери и кредитори, а когато тези средства не са достатъчни — от оздравителни фондове (16). ЕЦБ обаче изтъква, че в съответствие със забраната за парично финансиране централните банки не могат да финансират тези оздравителни фондове. По-специално, това влияе на изброяването на алтернативни средства за финансиране (17) в предложената директива (18).

4. Участие на определените национални органи при оценяване на планове за възстановяване

Предложената директива предвижда, че компетентните органи преглеждат плановете за възстановяване, за да осигурят, наред с други неща, ефективно прилагане в условия на финансови сътресения, без да причиняват значително неблагоприятно въздействие върху финансовата система, включително и в случай, че други институции са приложили планове за възстановяване в рамките на същия времеви период (19). За да се осигури, че всички относими системни проблеми са взети предвид при такива прегледи, включително цялостното въздействие на едновременно прилагане на планове за възстановяване, което може да доведе до проциклично или групово поведение, ЕЦБ счита за необходимо компетентните органи да правят оценките, като се консултират с компетентните определени национални органи, когато те са различни лица (20).

5. Вътрешногрупова финансова подкрепа

Предложената директива предвижда, че държавите-членки ще осигурят, че дружества от една група могат да сключат споразумения за вътрешногрупова финансова подкрепа (21). ЕЦБ вижда достойнствата на това изискване, по-специално това, че такива споразумения, веднъж одобрени от компетентните органи, могат да бъдат представени за одобрение от общото събрание на акционерите на всяко дружество от групата с предложение да се сключи споразумението. ЕЦБ отбелязва обаче, че прилагането на тези доброволни споразумения в националните правни системи повдига сложни юридически въпроси. Тяхното реализиране също зависи от това колко успешно техните разпоредби взаимодействат с националното данъчно и търговско законодателство и законодателство за несъстоятелността, например по отношение на принципа груповите сделки да се сключват между несвързани лица при справедливи пазарни условия (22). За тази цел ЕЦБ счита, че може би е необходимо допълнително обмисляне дали допълнителни разпоредби са оправдани, за да се гарантира правната сигурност и приложимостта на вътрешногрупови сделки, които са одобрени и приложени съобразно тези доброволни споразумения.

6. Инструмент за рекапитализация чрез вътрешни източници и правомощия за обезценяване

6.1.

ЕЦБ приветства разработването на рекапитализация чрез вътрешни източници като дългов механизъм за обезценяване или преобразуване за поемане на загуби на институции, които са в несъстоятелност или е вероятно да изпаднат в несъстоятелност. Механизмът за рекапитализация чрез вътрешни източници следва да бъде проектиран в съответствие с международно приети основни показатели за ефективно оздравяване (23), по-специално правомощието на оздравителния орган съгласно оздравителния режим да рекапитализира чрез вътрешни източници широк кръг от задължения в съответствие с йерархията на кредиторите, която би се прилагала при ликвидация. ЕЦБ подкрепя въвеждането на такъв инструмент за рекапитализация чрез вътрешни източници от държавите-членки най-късно (24) от 1 януари 2018 г. Това също би позволило допълнителна работа по рекапитализацията чрез вътрешни източници, а именно по възможността за въвеждане на минимално изискване за целево ниво на определени инструменти за рекапитализация чрез вътрешни източници при едновременното поддържане на цялостния обхват на рекапитализацията чрез вътрешни източници. Нещо повече, ЕЦБ възнамерява да допринесе за допълнителния анализ на практическите последици от рекапитализацията чрез вътрешни източници като инструмент за оздравяване, също и по отношение на изпълнимостта на бързото изпълнение, способността за спазване на „водопада на старшинството“ (seniority waterfall) при поемане на загуби, механиката на преобразуване или обезценяване (25), както и възможното въздействие върху пазарите на деривативи. В този контекст дизайнът на инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници и инструмента за мостова банка следва да бъдат анализирани заедно, имайки предвид способността на последния инструмент да имитира голяма част от резултата на първия инструмент.

6.2.

ЕЦБ счита, че мерки за оздравяване следва да бъдат приемани при обосновани обстоятелства и да бъдат съпроводени с подходящи условия за ограничаване на моралния риск (26). Както е изтъкнато по-горе, институции, които са в несъстоятелност или е вероятно да изпаднат в несъстоятелност, следва по принцип да бъдат ликвидирани по обикновеното производство по несъстоятелност, и когато се прецени за необходимо, следва да бъдат ликвидирани чрез инструменти за оздравяване. С оглед на това правомощията за рекапитализация чрез вътрешни източници като инструмент за оздравяване следва да бъдат използвани предимно за оздравяване на институции, които са достигнали точка на нежизнеспособност. ЕЦБ счита, че възможността за рекапитализация чрез вътрешни източници за поддържане на институция, която е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, като действащо предприятие (27) следва да бъде разглеждана само при изключителни и обосновани случаи.

ЕЦБ подкрепя винаги комбинирането на инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници със смяна на ръководството и последващо преструктуриране на институцията и нейните дейности, така че да се отстранят причините, довели до несъстоятелността ѝ (28).

6.3.

Предложената директива предвижда, че Европейският банков орган (ЕБО) докладва на Комисията относно прилагането на изискването за институциите да поддържат обща сума от собствен капитал и допустими задължения, изразени като процент от общите задължения на институцията (29). ЕЦБ призовава да бъде извършена допълнителна работа, за да се оцени дали минималното изискване за рекапитализация чрез вътрешни източници следва да бъде изразено като процент от общите задължения или като процент от рисковопретеглените активи. Последното има качеството да взема предвид риска на активите на институцията. ЕЦБ препоръчва ЕБО да извършва тази оценка. ЕЦБ допълнително препоръчва ЕБО да предоставя оценка на Комисията за въздействието върху институциите на това изискване и за това дали би било полезно да се въведе изискване, забраняващо или ограничаващо държането в банковия сектор на инструменти, допустими за рекапитализация чрез вътрешни източници.

6.4.

Предложената директива предвижда, преди да бъде предприето оздравително действие, оздравителните органи да упражняват правомощието за обезценяване (30). Оттук, обезценяване на капиталови инструменти е оздравително правомощие (31), което изглежда, че се прилага, преди дадена институция да влезе в оздравителен режим. ЕЦБ подкрепя органите да разполагат с правомощие да обезценяват капиталови инструменти преди влизане в оздравителен режим. С оглед на рекапитализация на институции, ЕЦБ препоръчва, за да се избегне съмнение, това изрично да бъде изяснено в предложената директива. Изучаването на процеса и симулацията на прилагането на инструмент за рекапитализация чрез вътрешни източници от страна на Комисията също би било желателно, за да се изяснят взаимозависимостите между различните етапи на процеса на рекапитализация чрез вътрешни източници.

7. Финансиране на оздравяване и целеви размер на оздравителните фондове

7.1.

Адекватната оздравителна рамка следва да гарантира, че разноските по оздравяване се поемат на първо място и предимно от акционерите и кредиторите на институция в режим на оздравяване и като цяло от частния сектор. ЕЦБ следователно приветства, че инструментите и правомощията за оздравяване в предложената директива позволяват на органите да поставят тежестта на финансиране на оздравяването върху акционерите и кредиторите. Нещо повече, предложената директива въвежда два допълнителни източника за финансиране на оздравяването: национални оздравителни фондове и вноски в схема за гарантиране на депозити (СГД) (32).

7.2.

Въпреки че отбелязва ползата от допълнителни източници за финансиране на оздравяването, ЕЦБ е на мнение, че амбициозното предложение да се създаде Европейска система от оздравителни фондове няма да реши важни трансгранични въпроси по режима на оздравяване като координацията и споделянето на отговорността. Съществуването на 27 национални режима под контрола на националните им органи е допълнително усложнено от предложената система за заемане, при която липсва яснота относно важни подробности като правата и задълженията на кредитори и кредитополучатели.

8. Използване на схемите за гарантиране на депозити при финансиране на оздравяване

8.1.

Предложената директива предвижда, че схемата за гарантиране на депозити (СГД), към която принадлежи институцията, се задължава за сумата на загубите, които би понесла по обичайното производство по несъстоятелност (33). Третирането на обезпечени депозити при прехвърляне към мостова банка може да има значително въздействие върху участието на СГД. Степента, до която СГД участва в мерките за оздравяване, ще засяга ceteris paribus нивото на финансиране, изисквано от другите два налични източника — оздравителните фондове и необезпечените кредитори. Тази несигурност сред кредиторите може да увеличи риска от изпреварващо бягство на кредитори, клиенти и други контрагенти, което, ако се осъществи, би подкопало основната цел на режима.

8.2.

Предложената директива позволява на държавите-членки да предвидят, че наличните финансови средства на схемите за гарантиране на депозитите, установени на тяхна територия, могат да бъдат използвани за финансиране на оздравяването (34). Въпреки че ЕЦБ подкрепя тази разпоредба, която позволява синергии между СГД и финансиране на оздравяването, ЕЦБ счита, че от първостепенно значение е това да не излага на риск по никакъв начин основната функция на СГД да защитава гарантирани депозити. ЕЦБ приветства, че предложената директива дава предимство на изплащането на вложителите, обхванати от СГД, в случаите, в които от СГД е поискано да използват наличните си финансови средства за финансиране на оздравяване, както и едновременно с това — за финансиране на обичайната функция за плащане на гарантирани вложители, а наличните средства са недостатъчни, за да удовлетворят всички тези искания (35).

На този фон ЕЦБ поддържа, че правната сигурност е гарантирана от ясно определяне на ролята на СГД при финансиране на оздравяване, независимо от това кой инструмент за оздравяване е избран и как се прилагат мерките.

Предложената директива изисква държавите-членки да осигурят, че схемите за гарантиране на депозитите класифицират pari passu необезпечените непривилегировани вземания съгласно националното законодателство, регулиращо обичайното производство по несъстоятелност (36). Този подход изглежда несъвместим с позволяването на държавите-членки да установят преференциален ранг на вземания по отношение на депозити, обхванати от СГД. Понастоящем шест държави-членки, включително България (37), Гърция (38), Латвия (39), Унгария (40), Португалия (41) и Румъния (42), са предоставили приоритетен ранг на вземания, които СГД е придобила чрез суброгация, след като е изплатила сумите, съответстващи на гарантираните депозити, по този начин, допълнително допринасяйки за това да се гарантира, че за СГД винаги е налично достатъчно финансиране.

Възгледите относно въздействието от предоставяне на преференциален ранг са много различни, тъй като се смята, че преференциалният ранг на вложителите може да окаже въздействие на разходите за финансиране, достъпни за банки и че по-големи усилия ще бъдат положени от други кредитори за обезпечаване на техни вземания. От друга страна, това би било частично смекчено, до степен, че приоритетни вземания обхващат само гарантирани депозити. Нещо повече, правен режим, който установява приоритетен ранг на гарантирани вложители следва да улесни използването на мерки за оздравяване, предвидени в предложената директива (напр. инструмент за продажба на стопанска дейност, инструмент за мостова институция). От гледна точка на финансова стабилност приоритетното вземане по отношение на обезпечени депозити също се подкрепя, тъй като то ограничава рисковете от масово теглене на пари от банки, потенциални загуби за гарантираните вложители във фазата на ликвидация, както и прекомерно изпразване на СГД (43).

9. Оповестяване на материали за предлагане на пазара

Предложената директива предвижда, че може да бъде отложено всяко публично оповестяване на предлагането на пазара на институция в оздравителен режим, която продава част или цялата си дейност съгласно инструмента за продажба на стопанска дейност (44). ЕЦБ счита, че може също да е нужно да бъде отложено оповестяването на чувствителна по отношение на цените информация, свързана с публично търгувани финансови инструменти, по време на прилагането на други инструменти за оздравяване. Съответните разпоредби в предложената директива (45) следва да бъдат разширени до общо правило по време на прилагането на който и да е инструмент за оздравяване, в случай че интересът на институцията може да оправдае отлагане на оповестяването на чувствителна по отношение на цените информация.

10. Допълнителна хармонизация на правила за възстановяване и оздравяване

10.1.

ЕЦБ подкрепя разработването на рамка за възстановяване и оздравяване също за небанкови финансови институции със системно значение, например застрахователни дружества и пазарни инфраструктури (46). Това следва да бъде координирано с международни инициативи.

10.2.

Усилията за допълнително минимално хармонизиране на законите за несъстоятелност между държави-членки следва да бъдат продължени. Настоящото разнообразие в законите за несъстоятелността, например ранга на вземанията на кредитор, влияят значително върху прилагането на инструментите за оздравяване и по-специално, реализирането на активи и пасиви, държани от дружества за оздравяване.

Съставено във Франкфурт на Майн на 29 ноември 2012 година.

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI

(1) COM(2012) 280 окончателен.

(2) Виж „Основни показатели за ефективни оздравителни режими за финансовите институции“, октомври 2011 г., достъпен на уебсайта на Съвета за финансова стабилност: http://www.financialstabilityboard.org и Базелски комитет по банков надзор, „Доклад и препоръки на Група за трансгранично възстановяване на банки“, март 2010 г., достъпен на уебсайта на Банката за международни разплащания: http://www.bis.org

(3) Виж член 2, параграф 1 от предложената директива.

(4) Виж „Принос на ЕСЦБ към обществена консултация на Комисията относно техническите подробности на възможна рамка на ЕС за възстановяване и оздравяване на банки“, май 2011 г., стр. 4 и 5. Всички посочени документи на ЕЦБ са достъпни на уебсайта на ЕЦБ: http://www.ecb.europa.eu Виж също предложеното от ЕЦБ изменение 3.

(5) Виж член 27, параграф 1, буква а) от предложената директива.

(6) Виж член 27, параграф 2, буква г), подточки i) и ii) от предложената директива.

(7) Виж член 27, параграф 2, буква г), втора алинея от предложената директива.

(8) Виж член 27, параграф 2, буква г) от предложената директива във връзка с член 2, параграф 26. Виж също предложените изменения 2 и 8.

(9) Виж също „Принос на ЕСЦБ към обществена консултация на Комисията относно техническите подробности на възможна рамка на ЕС за възстановяване и оздравяване на банки“, май 2011 г., стр. 6, девета алинея.

(10) В това отношение член 74, параграф 3, буква б) от предложената директива е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна, за да осигури подходящия обем на обмен на информация и сътрудничество. Виж също предложените изменения 4 и 23.

(11) Виж член 5, параграф 3 от предложената директива; виж също член 9, параграф 2 от предложената директива доколкото се отнася за оздравителни планове.

(12) Виж Доклад за конвергенцията на ЕЦБ, 2012 г., стр. 29. Виж също предложеното изменение 1.

(13) Виж член 34, параграф 2 и член 36, параграф 2 от предложената директива.

(14) Виж Становище CON/2011/39 на ЕЦБ.

(15) Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета от 13 декември 1993 г. за уточняване на дефинициите за прилагането на забраните, посочени в член 104 и член 104б, параграф 1 от Договора (ОВ L 332, 31.12.1993 г., стр. 1).

(16) Виж член 92, параграф 2 от предложената директива.

(17) Виж член 96 от предложената директива.

(18) Виж Становище CON/2011/103 на ЕЦБ, параграф 4 и Становище CON/2010/83 на ЕЦБ, параграф 6.3.

(19) Виж член 6, параграф 2, буква б) от предложената директива.

(20) Виж предложеното изменение 5.

(21) Виж членове 16—22 от предложената директива.

(22) Изискването вътрешногруповите сделки да се сключват между несвързани лица при справедливи пазарни условия е фундаментален принцип по търговските закони на почти всички държави-членки, с изключение на Испания. Виж „report of DBB law to DG Markt of 2008 on legal constraints on intra-group transfers“, което подчертава този риск.

(23) Виж „Основни показатели за ефективни оздравителни режими за финансовите институции“, октомври 2011 г., достъпен на уебсайта на Съвета за финансова стабилност: http://www.financialstabilityboard.org

(24) Виж член 115, параграф 1, трета алинея от предложената директива.

(25) Виж „Принос на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) към обществена консултация на Комисията относно техническите подробности на възможна рамка на ЕС за възстановяване и оздравяване на банки“, стр. 4.

(26) Виж също „Принос на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) към обществена консултация на Комисията относно техническите подробности на възможна рамка на ЕС за възстановяване и оздравяване на банки“, май 2011 г., стр. 5.

(27) „Действащо предприятие“ се използва, за да се опише ситуация, при която дадена институция продължава да функционира при оздравяване без перспектива за ликвидация в обозримо бъдеще. Това е противопоставено на „ликвидирано предприятие“, при което критичните банкови функции са запазени, но в различно юридическо лице от лицето, което е било оздравявано и е било ликвидирано.

(28) Виж съображение 46 от предложената директива.

(29) Виж член 39, параграф 6 от предложената директива.

(30) Виж член 51, параграф 1 от предложената директива.

(31) Виж член 56, параграф 1, буква е) от предложената директива.

(32) Член 96. Доколкото оздравителните фондове също ще заемат от централната банка, това би могло да означава парично финансиране. Виж в това отношение параграф 3.4 и изменение 29.

(33) Виж член 99, параграф 1 от предложената директива.

(34) Виж член 99, параграф 5 от предложената директива.

(35) Виж член 99, параграф 8 от предложената директива.

(36) Виж член 99, параграф 2 от предложената директива.

(37) Преференциален статут на кредитор е установен за СГД в член 94, алинея 1 от Закона за банковата несъстоятелност (Държавен вестник, бр. 92, 27.9.2002 г.).

(38) Преференциален статут на кредитор за вложител е установен в член 4, параграф 16 от Закон 3746/2009 за транспониране на Директива 2005/14/ЕО по отношение на застраховка „гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства и Директива 2005/68/ЕО относно презастраховането и други разпоредби (FEK A 27, 16.2.2009 г.). Член 13a, параграф 4 установява статута на СГД.

(39) Закон от 5 октомври 1995 г. за кредитните институции (LV 163(446), 24.10.1995 г.). Член 192, параграф 1 въвежда преференциален ранг за гарантирани вложители на 21 май 1998 г.

(40) Закон CXII от 1996 г. за кредитните институции и финансовите предприятия (Magyar Közlöny 1996/109, 12.12.1996 г.), и по-специално глава XV от Закон за детайлите на схемата за гарантиране на депозити. Преференциалният статут на всички вземания по депозити, а не само на гарантираните, е установен в член 183, параграф 1 от Закона.

(41) Виж член 166-A от консолидираната версия на Декрет-закон № 298/92 от 31 декември 1992 г. за правната рамка на кредитните институции и финансовите предприятия (D.R. № 30, I, 10.2.2012 г.).

(42) Наредба на правителството № 10/2004 за производството за съдебно преобразуване и фалит на кредитни институции, както е допълнително изменена и допълнена, по-специално от член 38, дава преференциално право, след уреждане на разноските, свързани с производството по несъстоятелност, на вземания, произтичащи от гарантирани депозити, включително вземания на СГД, произтичащи от плащане на гарантирани вложители (Monitorul Oficial al României, част първа, № 84, 30.1.2004 г.).

(43) Виж Становище CON/2011/83 на ЕЦБ.

(44) Виж член 33, параграф 2 от предложената директива.

(45) Виж член 12, параграф 3 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16).

(46) Виж в това отношение „Консултация на Комисията относно възможна рамка за възстановяване и оздравяване на финансови институции, различни от банки“ от 5 октомври 2012 г., достъпна на уебсайта на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2012/nonbanks/consultation-document_en.pdf

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предложения за изменения

Текст, предложен от Комисията

Изменения, предложени от ЕЦБ (1)

Изменение 1

Съображение 21

„В плановете за възстановяване и в оздравителните планове не следва да се предвижда достъп до извънредна публична финансова подкрепа или излагането на данъкоплатците на риск от загуба. Достъпът до ликвидни механизми, предоставяни от централните банки, включително инструменти за спешно възстановяване на ликвидността, не следва да се разглежда като извънредна публична финансова подкрепа, при условие, че: съответната финансова институция е платежоспособна към момента на осигуряване на ликвидността и това не е част от по-голям пакет от помощи; механизмът е изцяло обезпечен от допълнителна гаранция, към която се прилагат процентно намаление в зависимост от нейния характер и пазарна стойност; централната банка налага наказателна лихва на получателя; мярката се взема по инициатива на централната банка и по-специално не е подкрепена от никаква насрещна гаранция от държавата.“

„В плановете за възстановяване и в оздравителните планове не следва да се предвижда достъп до извънредна публична финансова подкрепаили излагането на данъкоплатците на риск от загуба. или да се предвижда д Достъпът до ликвидност от централна банка ликвидни механизми, предоставяни от централните банки, включително инструменти за спешно възстановяване на ликвидността, не следва да се разглежда като извънредна публична финансова подкрепа, при условие, че: съответната финансова институция е платежоспособна към момента на осигуряване на ликвидността и това не е част от по-голям пакет от помощи; механизмът е изцяло обезпечен от допълнителна гаранция, към която се прилагат процентно намаление в зависимост от нейния характер и пазарна стойност; централната банка налага наказателна лихва на получателя; мярката се взема по инициатива на централната банка и по-специално не е подкрепена от никаква насрещна гаранция от държавата.“

Обяснение

Централните банки предоставят ликвидност на допустими контрагенти, участващи в TARGET2 или операции по паричната политика (2) с оглед на нормалното функциониране на платежните системи и паричната политика. В допълнение централните банки могат да предоставят ликвидна подкрепа при изключителни обстоятелства и с оглед на всеки конкретен случай на временно неликвидни, но платежоспособни кредитни институции (3). Предложеното изменение цели да гарантира, че плановете за възстановяване и оздравителните планове не предполагат наличност на ликвидна подкрепа от централна банка. Централните банки решават независимо и по тяхна пълна преценка относно предоставянето на ликвидност от централната банка на платежоспособни кредитни институции в границите, наложени от забраната за парично финансиране в Договора (4).

Изменение 2

Съображение 24

„Оздравителната рамка следва да осигури ранното стартиране на оздравяването преди финансовата институция да е изпаднала в счетоводна несъстоятелност и преди целият капитал да бъде напълно изчерпан. Оздравяването следва да започне, когато предприятието вече не е или е вероятно да не бъде рентабилно и други мерки са се оказали неспособни да предотвратят фалита. Фактът, че дадена институция не отговаря на изискванията за издаване на лиценз, не следва сам по себе си да оправдава започването на оздравителна процедура, особено ако институцията все още е или е вероятно да бъде рентабилна. Институцията се смята, че е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, ако е в нарушение или е вероятно да наруши капиталовите изисквания за продължаване на нейния лиценз, защото е понесла или е вероятно да понесе загуби, които ще изчерпат целия ѝ капитал или значителна част от него; или задълженията на институцията превишават или е вероятно да превишат активите ѝ; или институцията не е в състояние или е вероятно да не бъде в състояние да плати задълженията си при настъпване на техния падеж; или институцията се нуждае от извънредна публична финансова подкрепа. Нуждата от извънредна ликвидна помощ от централната банка не следва сама по себе си да бъде обстоятелство, което доказва в значителна степен, че институцията не може или в краткосрочен план няма да може да плати задълженията си при настъпване на техния падеж. С цел да се запази финансовата стабилност, по-специално в случай на недостиг на ликвидност в системата,държавни гаранции върху предоставени от централните банки ликвидни инструменти или държавни гаранции върху новоемитирани задължения не представляват предпоставка за оздравяване, ако са изпълнени няколко условия. По-конкретно, мерките на държавната гаранция е необходимо да бъдат одобрени съгласно рамката за държавна помощ и не следва да са част от по-голям пакет, а използването на гаранционни мерки трябва да бъде стриктно ограничено във времето. И в двата случая банката трябва да бъде платежоспособна.“

„Оздравителната рамка следва да осигури ранното стартиране на оздравяването преди финансовата институция да е изпаднала в счетоводна несъстоятелност и преди целият капитал да бъде напълно изчерпан. Оздравяването следва да започне, когато предприятието вече не е или е вероятно да не бъде рентабилно и други мерки са се оказали неспособни да предотвратят фалита. Фактът, че дадена институция не отговаря на изискванията за издаване на лиценз, не следва сам по себе си да оправдава започването на оздравителна процедура, особено ако институцията все още е или е вероятно да бъде рентабилна. Институцията се смята, че е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, ако е в нарушение или е вероятно да наруши капиталовите изисквания за продължаване на нейния лиценз, защото е понесла или е вероятно да понесе загуби, които ще изчерпат целия ѝ капитал или значителна част от него; или задълженията на институцията превишават или е вероятно да превишат активите ѝ; или институцията не е в състояние или е вероятно да не бъде в състояние да плати задълженията си при настъпване на техния падеж.; или институцията се нуждае от извънредна публична финансова подкрепа. Нуждата от извънредна ликвидна помощ от централната банка не следва сама по себе си да бъде обстоятелство, което доказва в значителна степен, че институцията не може или в краткосрочен план няма да може да плати задълженията си при настъпване на техния падеж. С цел да се запази финансовата стабилност, по-специално в случай на недостиг на ликвидност в системата,държавни гаранции върху предоставени от централните банки ликвидни инструменти или държавни гаранции върху новоемитирани задължения не представляват предпоставка за оздравяване, ако са изпълнени няколко условия. По-конкретно, мерките на държавната гаранция е необходимо да бъдат одобрени съгласно рамката за държавна помощ и не следва да са част от по-голям пакет, а използването на гаранционни мерки трябва да бъде стриктно ограничено във времето. И в двата случая банката трябва да бъде платежоспособна.“

Обяснение

Предложеното изменение цели да разясни, че определянето на обстоятелствата, при които институция е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, следва да бъдат основани на оценка на пруденциалното състояние на институцията от компетентните органи. Оценка на нуждата от държавна помощ би следвало да включва органи за защита на конкуренцията. Виж също обяснение към изменение 10.

Изменение 3

Член 2

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)	„оздравяване“ означава преструктуриране на институция, за да се осигури продължаване на основните функции, запазване на финансовата ѝ стабилност и възстановяване на жизнеспособността на цялата или част от институцията;

(1)	„оздравяване“ означава преструктуриране на институция, за да се осигури продължаване на основните функции, запазване на финансовата ѝ стабилност и възстановяване на жизнеспособността на цялата или част от тази институцията или, изцяло — по изключение и в обосновани случаи;

[…]“

[…]

(84)	„определен национален орган“ означава определен орган по смисъла на съответните актове от правото на Съюза.“

Обяснение

Предложеното изменение цели да подчертае, че институции в несъстоятелност или нежизнеспособни институции следва по принцип да бъдат ликвидирани по обикновеното производство по несъстоятелност. Ако се прецени за необходимо, те следва да бъдат оздравени чрез инструменти за оздравяване, и само като последна възможност, преструктурирани като действащо предприятие. ЕЦБ изтъква важността на изискването преструктурирането като действащо предприятие да бъде винаги съпроводено от мерки, ограничаващи моралния риск. Например, акционери и необезпечени кредитори следва да поемат загуби и ръководството следва да бъде сменено, за да се постигне съгласуваност с основната цел на политиката (5). Когато тези средства са недостатъчни, следва да се използват оздравителни фондове. ЕЦБ изтъква, че прозрачното финансиране е един от основните въпроси, засягащи законността и отчетността при използване на публични средства, които Евросистемата е заинтересована да защитава. ЕЦБ изтъква, че централни банки не могат да финансират тези фондове, в съответствие със забраната за парично финансиране (6).

Терминът „определен национален орган“ е използван в предложеното изменение 5, поради което е необходимо да бъде дефиниран.

Изменение 4

Член 3, параграф 5а (нов)

Няма съществуващ текст.

„Когато оздравителният орган, определен в съответствие с параграф 1, не е централната банка, всяко решение на оздравителния орган съгласно настоящата директива се съобщава незабавно на централната банка.“

Обяснение

Предложената директива предвижда, че оздравителни органи могат да бъдат органи, компетентни за надзора за целите на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, централни банки, компетентни министерства или други публични административни органи (7). Централните банки имат ясно определен мандат за финансовата стабилност (8), оправдаващ съобщаването на необходимата информация на съответната централна банка, ако оздравителният орган е друг публичен административен орган.

Изменение 5

Член 6, параграф 2

„Компетентните органи преглеждат тези планове и оценяват доколко планът отговаря на изискванията, заложени в член 5, както и на следните критерии:“

„Компетентните органи, след консултация с определените национални органи, преглеждат тези планове и оценяват доколко планът отговаря на изискванията, заложени в член 5, както и на следните критерии:“

Обяснение

Предложената директива предвижда преглед на оздравителните планове от компетентните органи, за да се осигури, че те могат да бъдат прилагани ефективно в ситуации на финансово напрежение и без неблагоприятни ефекти за финансовата система, също ако други институции прилагат оздравителни планове в рамките на същия времеви период. За да се гарантира, че такива системни въпроси са напълно отчетени, съответните определени национални органи следва да бъдат включени, когато те са различни от компетентните органи. Виж също предложеното изменение 3 за определение на този термин.

Изменение 6

Член 9, параграф 2

„Оздравителният план взима предвид различни сценарии, включително такива, при които несъстоятелността може да бъде изолирана или може да се наблюдава по време на по-мащабна финансова нестабилност или явления, обхващащи цялата система. В оздравителния план не се допуска извънредна публична финансова подкрепа, освен използването на средства от оздравителните фондове, създадени в съответствие с член 91.“

„Оздравителният план взима предвид различни сценарии, включително такива, при които несъстоятелността може да бъде изолирана или може да се наблюдава по време на по-мащабна финансова нестабилност или явления, обхващащи цялата система. В оздравителния план не се допуска извънредна публична финансова подкрепа или спешна помощ за осигуряване на ликвидност от централна банка, освен използването на средства от оздравителните фондове, създадени в съответствие с член 91.“

Обяснение

Предложеното изменение подчертава, че централните банки решават независимо и по тяхна пълна преценка относно предоставянето на ликвидност от централна банка, включително спешна помощ за осигуряване на ликвидност, на платежоспособни кредитни институции в границите, наложени от забраната за парично финансиране (9). Виж също обяснението към изменение 7.

Изменение 7

Член 13, параграф 1

„Държавите-членки гарантират, че оздравителните органи, след консултация с компетентните органи, оценяват доколко институциите и групите подлежат на успешно оздравяване без да се прибягва до извънредна публична финансова подкрепа с изключение на използването на средства от оздравителните фондове, създадени в съответствие с член 91. Смята се, че институцията или групата подлежи на успешно оздравяване, ако е реалистично и надеждно да се очаква, че оздравителният орган може да я ликвидира по обичайното производство по несъстоятелност или да я оздрави, като използва различните оздравителни инструменти и правомощия по отношение на институцията и групата, без да причини значителни неблагоприятни последствия за финансовите системи, включително по-широка финансова нестабилност или събития с отражение върху цялата система за държавата-членка, в която се намира институцията, като се има предвид икономическата или финансовата стабилност в тази или други държави-членки или в Съюза и с оглед да се осигурипродължаване на важните функции на институцията или групата, защото те могат да бъдат лесно и своевременно отделени или по друг начин.“

„Държавите-членки гарантират, че оздравителните органи, след консултация с компетентните органи, оценяват доколко институциите и групите подлежат на успешно оздравяване без да се прибягва до извънредна публична финансова подкрепа или спешна помощ за осигуряване на ликвидност от централна банка, с изключение на използването на средства от оздравителните фондове, създадени в съответствие с член 91. Смята се, че институцията или групата подлежи на успешно оздравяване, ако е реалистично и надеждно да се очаква, че оздравителният орган може да я ликвидира по обичайното производство по несъстоятелност или да я оздрави, като използва различните оздравителни инструменти и правомощия по отношение на институцията и групата, без да причини значителни неблагоприятни последствия за финансовите системи, включително по-широка финансова нестабилност или събития с отражение върху цялата система за държавата-членка, в която се намира институцията, като се има предвид икономическата илифинансовата стабилност в тази или други държави-членки или в Съюза и с оглед да се осигури продължаване на важните функции на институцията или групата, защото те могат да бъдат лесно и своевременно отделени или по друг начин.“

Обяснение

Предложеното изменение подчертава, че централните банки решават независимо и по тяхна пълна преценка относно предоставянето на ликвидност от централната банка, включително спешна помощ за осигуряване на ликвидност, на платежоспособни кредитни институции в границите, наложени от забраната за парично финансиране (10). Виж също обяснението към изменение 6.

Изменение 8

Член 26, параграф 2, буква д)

„защита на вложителите съгласно Директива 94/19/ЕО, и инвеститорите съгласно Директива 97/9/ЕО;“

„защита на вложителите съгласно определението в член 1 от Директива 94/19/ЕО, и инвеститорите съгласно Директива 97/9/ЕО;“

Обяснение

ЕЦБ счита, че базата от вложители в кредитни институции е източник на финансиране, който следва да бъде подсилен. Затова целта на оздравяването в член 26, параграф 2, буква д) следва да бъде разширена до всички депозити съгласно определението в член 1 от Директива 94/19/ЕО, без ограничение от 100 000 EUR.

Изменение 9

Член 27, параграф 1, буква a)

„Държавите-членки гарантират, че оздравителните органи предприемат оздравителни действия по отношение на институция по член 1, буква а) само ако са изпълнени всички от следните условия:

а)	компетентният орган или оздравителният орган определя, че институцията е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност;

а)	компетентният орган или оздравителният орган определя, че институцията е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност;

б)

предвид времевите ограничения и други обстоятелства, не съществува разумна вероятност несъстоятелността на институцията да бъде предотвратена в рамките на разумен период от време вследствие на действие от страна на частния сектор или надзорно действие, освен оздравително действие по отношение на институцията;

б)

в)	оздравителното действие е в обществен интерес съгласно параграф 3.“

в)	оздравителното действие е в обществен интерес съгласно параграф 3.“

Обяснение

Предложената директива предвижда, че оздравителните органи предприемат оздравително действие, ако компетентният орган или оздравителният орган определи, че институцията е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност. Приема се, че институция е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, ако не отговаря на определени пруденциални критерии. ЕЦБ счита, че компетентният орган самостоятелно следва да определя това поради ролята си на пруденциален надзорник и регулатор. Компетентните органи са в най-добра позиция да определят дали възниква някое от обстоятелствата, изложени в член 27, параграф 2 от предложената директива; например, дали институцията е в нарушение на капиталовите изисквания за продължаване нанейния лиценз. Нещо повече, това изменение цели да осигури съответствие с член 74, параграф 1 от предложената директива, който задължава ръководния орган на институция да уведоми компетентния орган, ако смята, че институцията е в състояние на несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност.

Изменение 10

Член 27, параграф 2

„За целите на параграф 1, буква а) дадена институция е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, ако съществуват едно или повече от следните обстоятелства:

[…]

г)	институцията се нуждае от извънредна публична финансова подкрепа, освен ако една от следните мерки не се налага с цел да се запази финансовата стабилност:

г)	институцията се нуждае от извънредна публична финансова подкрепа, освен ако една от следните мерки не се налага с цел да се запази финансовата стабилност:

държавна гаранция за покриване на ликвидни улеснения, които централните банки предоставят съгласно стандартните банкови условия (механизмът е изцяло обезпечен от допълнителна гаранция, към която се прилагат намаления в зависимост от нейния характер и пазарна стойност, и централната банка налага наказателна лихва на получателя); или

ii)	държавна гаранция за ново емитирани задължения за справяне със сериозни сътресения на икономиката в държава-членка.

ii)	държавна гаранция за ново емитирани задължения за справяне със сериозни сътресения на икономиката в държава-членка.

И в двата случая по подточки i) и ii) гаранционните мерки се предоставят на платежоспособни финансови институции, не могат да бъдат част от по-голям пакет помощи, обвързани са с одобрение съгласно правилата за държавна помощ и се използват за срок от най-много три месеца.“

Обяснение

Предложената директива изисква оздравителните инструменти да се прилагат преди вливане на капитал от публичния сектор или преди предоставянето на подобна извънредна публична финансова подкрепа за институция (11). Въпреки че напълно подкрепя това, ЕЦБ е на мнение, че отговорностите на включените органи следва да бъдат ясно дефинирани в интерес на бързо и ефикасно оздравително действие. Предложеното изменение цели да изясни, че определянето на обстоятелствата, при които институция е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, следва да бъде основано на оценка от компетентните органи. ЕЦБ разглежда като неясно това как се определя нуждата от държавна помощ. Нещо повече, извънредната публична финансова подкрепа е определена като държавна помощ, която се предоставя не само за да се възстанови жизнеспособността, ликвидността или платежоспособността на институция, но също за да се запази нейната жизнеспособност, ликвидност или платежоспособност (12). Извънредната публична финансова подкрепа, предоставена, за да запази финансово стабилна институция, не следва сама по себе си да представлява обстоятелство, от което да се счита, че дадена институция е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност. Освен това ЕЦБ счита, че определянето на обстоятелствата, при които институция е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, следва да бъде основано само на оценка за нейното пруденциално състояние и не следва да включва оценка на нуждата от държавна помощ. В този смисъл разпоредбата, че институция „се счита, че е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност“, когато „институцията се нуждае от извънредна публична финансова подкрепа“, т.е. държавна помощ, не установява сама по себе си подходящ обективен критерий.

Виж също предложеното изменение 2.

Изменение 11

Член 29

„1. Държавите-членки гарантират, че когато прилагат оздравителните инструменти и упражняват оздравителните правомощия,оздравителните органи вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че оздравителното действие е предприето в съответствие със следните принципи:

а)	акционерите на институцията в оздравителен режим, поемат първите загуби;

а)	акционерите на институцията в оздравителен режим, поемат първите загуби;

б)	кредитори на институцията в оздравителен режим поемат загубите след акционерите съгласно приоритета на техните вземания съгласно настоящата директива;

б)	кредитори на институцията в оздравителен режим поемат загубите след акционерите съгласно приоритета на техните вземания съгласно настоящата директива;

в)	извършва се смяна на висшето ръководство на институцията;

в)	извършва се смяна на висшето ръководство на институцията;

г)	висшите ръководители на институцията в оздравителен режим поемат загуби, които съгласно гражданското или наказателното законодателство съответстват на тяхната индивидуална отговорност за несъстоятелността на институцията;

г)	висшите ръководители на институцията в оздравителен режим поемат загуби, които съгласно гражданското или наказателното законодателство съответстват на тяхната индивидуална отговорност за несъстоятелността на институцията;

д)	освен ако настоящата директива не предвижда друго, кредиторите от един и същи клас получават равнопоставено третиране;

д)	освен ако настоящата директива не предвижда друго, кредиторите от един и същи клас получават равнопоставено третиране;

е)	никой кредитор не понася по-големи загуби, от загубите, които би понесъл, ако институцията беше ликвидирана чрез обичайното производство по несъстоятелност.

е)	никой кредитор нe понася по-големи загуби, от загубите, които би понесъл, ако институцията беше ликвидирана чрез обичайното производство по несъстоятелност;.

ж)	вземания на вложители с депозити, които са гарантирани в съответствие с Директива 94/19/ЕО, са адекватно защитени при несъстоятелност на кредитната институция.

2. Ако дадена институция е дружество в група, оздравителните органи прилагат оздравителните инструменти и упражняват оздравителните правомощия по начин, който има минимално отражение върху свързаните дружества и групата като цяло и има минимално отражение върху финансовата стабилност на Съюза и по-специално върху страните, в които групата извършва дейност.

2. За да се приведе в действие параграф 1, буква ж), държавите-членки гарантират, че:

i)	вземания на вложители с депозити, които са гарантирани в съответствие с Директива 94/19/ЕО, получават преференциално вземане, така че да имат по-висок приоритетен ранг спрямо вземания на обикновени необезпечени, непривилегировани кредитори в случай на несъстоятелност на кредитната институция;

ii)

схемата за гарантиране на депозити, която се суброгира в правата на вложители с депозити, които са гарантирани в съответствие с Директива 94/19/ЕО, получава преференциално вземане, съответстващо на по-висок приоритетен ранг на вложители съгласно точка i), но само доколкото се отнася за плащания, направени на вложители до сумата на техните гарантирани депозити по схемата.

3. Когато прилагат оздравителните инструменти и упражняват оздравителните правомощия, държавите-членки гарантират, че е спазена рамката на Съюза за държавната помощ, когато това е приложимо.“

2. 3. Ако дадена институция е дружество в група, оздравителните органи прилагат оздравителните инструменти и упражняват оздравителните правомощия по начин, който има минимално отражение върху свързаните дружества и групата като цяло и има минимално отражение върху финансовата стабилност на Съюза и по-специално върху страните, в които групата извършва дейност.

3 4. Когато прилагат оздравителните инструменти и упражняват оздравителните правомощия, държавите-членки гарантират, че е спазена рамката на Съюза за държавната помощ, когато това е приложимо.“

Обяснение

Понастоящем шест държави-членки, включително България (13), Гърция (14), Латвия (15), Унгария (16), Португалия (17) и Румъния (18), са предоставили приоритетен ранг на вземания, които СГД е придобила чрез суброгация, след като е изплатила сумите, съответстващи на гарантираните депозити, по този начин допълнително допринасяйки за това да се гарантира, че за СГД винаги е налично достатъчно финансиране.

Възгледите относно въздействието от предоставяне на преференциален ранг са много различни, тъй като се вярва, че преференциалният ранг на вложителите може да окаже въздействие на разходите за финансиране, достъпни за банки и, че по-големи усилия ще бъдат положени от други кредитори за обезпечаване на техни вземания. От друга страна, това би било частично смекчено до степен, че приоритетни вземания обхващат само гарантирани депозити. Нещо повече, правен режим, който установява приоритетен ранг на гарантирани вложители, следва да улесни използването на мерки за оздравяване, предвидени в предложената директива (напр. инструмент за продажба на стопанска дейност, инструмент за мостова институция). От гледна точка на финансова стабилност, приоритетното вземане по отношение на обезпечени депозити също се подкрепя, тъй като то ограничава рисковете от масово теглене на пари от банки, потенциални загуби за гарантираните вложители във фазата на ликвидация, както и прекомерно изпразване на СГД (19).

Изменение 12

Член 30, параграф 2

„Без да се засяга рамката на Съюза за държавната помощ, изискваната съгласно параграф 1 оценка ще се основава по целесъобразност на разумни и реалистични допускания, включително по отношение на процента на неизпълнение и размера на загубите, като целта ѝ е да оцени пазарната стойност на активите и задълженията на институцията, която е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, така че всички загуби, които е възможно да възникнат, да бъдат признати към момента, в който се прилагат оздравителните инструменти. Когато обаче пазарът за конкретния актив или задължение не работи правилно, оценката може да отразява дългосрочната икономическа стойност на тези активи или задължения. При оценката не се взема предвид извънредна публична финансова помощ за институцията, независимо дали такава е отпусната в действителност.“

„Без да се засяга рамката на Съюза за държавната помощ, изискваната съгласно параграф 1 оценка ще се основава по целесъобразност на разумни и реалистични допускания, включително по отношение на процента на неизпълнение и размера на загубите, като целта ѝ е да оцени пазарната стойност на активите и задълженията на институцията, която е в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност, така че всички загуби, които е възможно да възникнат, да бъдат признати към момента, в който се прилагат оздравителните инструменти. Когато обаче пазарът за конкретния актив или задължение не работи правилно, оценката може да отразява дългосрочната икономическа стойност на тези активи или задължения. При оценката не се взема предвид действителната или очаквана извънредна публична финансова помощ или спешна помощ за осигуряване на ликвидност от централна банка за институцията, независимо дали такава е отпусната в действителност.“

Обяснение

В допълнение към стандартни операции по паричната политика и кредитни операции в рамките на деня, централните банки могат да предоставят ликвидна подкрепа при изключителни обстоятелства и с оглед на всеки конкретен случай на временно неликвидни, но платежоспособни кредитни институции (20). Предложеното изменение цели да гарантира, че стойността на активите следва да не бъде нито прекомерно увеличавана от перспективата за извънредна публична финансова помощ, нито от перспективата за извънредна спешна помощ за осигуряване на ликвидност от централна банка. Виж също изменение 21.

Изменение 13

Член 31, параграф 7

„Нищо не възпрепятства държавите-членки да възложат на оздравителните органи допълнителни правомощия, които да бъдат упражнявани по отношение на институция, която отговаря на условията за оздравяване, при условие че тези допълнителни правомощия не създават препятствия пред ефективното оздравяване на групи и са в съответствие с оздравителните цели и общите принципи, прилагани към оздравяването, предвидените в членове 26 и 29.“

Използването на държавни средства за задължителна рекапитализация на институция, която изпълнява условията за оздравяване, се ограничава при изключителни обстоятелства и само ако напълно удовлетворява целите на оздравяването в член 26, параграф 2, буква б) и горепосочените условия.“

Обяснение

Държавите-членки имат право да въведат други инструменти и правомощия за оздравяване, за да допълнят инструментариума в предложената директива (21). Това право не е ограничено до някое специфично правомощие и поради това би дало възможността на националните органи да правят задължителна рекапитализация на институция, която изпълнява условията за оздравяване, едно допълнително правомощие за оздравяване, при условие че те изпълняват целите и общите принципи на оздравяването (22). Предложеното изменение цели да предпази държавите-членки от предоставяне на публични средства за рекапитализация на институция, която изпълнява условията за оздравяване. Преди да се предприеме каквото и да е действие за оздравяване, акционери и кредитори следва да рекапитализират такива институции, съгласно разпоредбите относно инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници, след като е било взето решение за поставяне на институцията в режим на оздравяване и съгласно разпоредбите относно обезценяване на капиталови инструменти. Предложената директива предвижда, че ликвидацията следва винаги да се разглежда, преди да бъде взето решение за поддържането на институцията като действащо предприятие (23).

Изменение 14

Член 32, параграф 10 и 32, параграф 10a (нов)

„10. За целите на упражняването на правото за предоставяне на услуги или за установяване в друга държава-членка в съответствие с Директива 2006/48/ЕО или Директива 2006/39/ЕО се приема, че купувачът е продължение на институцията в оздравителен режим и може да продължи да упражнява правата, упражнявани от институцията в оздравителен режим, по отношение на прехвърлените активи, права или задължения, включително правото на членство и достъп до разплащателни, клирингови системи и системи за сетълмент.“

10а. Държавите-членки гарантират, че купувачът, посочен в параграф 1, може да продължи да упражнява правото на членство и достъп до разплащателни, клирингови системи и системи за сетълмент на институцията в режим на оздравяване, при условие че изпълнява регулаторните критерии за участие в такива системи.“

Обяснение

Предложеното изменение цели да гарантира, че оператори на платежни, клирингови и сетълмент системи поддържат правото на оценка на участниците в техните системи спрямо стандартите им за участие в системата. Макар че отбелязва важността на непрекъснатостта на дейността, прехвърлена на купувач, ЕЦБ изтъква, че този интерес следва да бъде балансиран с интереса за стабилни платежни, клирингови и сетълмент системи и финансова стабилност. По-специално, оператор на система съгласно определението в член 2, буква а) на Директива 98/26/ЕО (24) следва да има възможност да откаже достъп на купувач, който не се квалифицира като институция по член 2, буква б). Виж също изменение 15.

Изменение 15

Член 34, параграф 8 и 34, параграф 8a (нов)

„8. За целите на упражняването на правото за предоставяне на услуги и за установяване в друга държава-членка в съответствие с Директива 2006/48/ЕО или Директива 2006/39/ЕО се приема, че мостовата институция е продължение на институцията в оздравителен режим и може да продължи да упражнява правата, упражнявани отинституцията в оздравителен режим, по отношение на прехвърлените активи, права или задължения, включително правото на членство и достъп до разплащателни, клирингови системи и системи за сетълмент.“

8а. Държавите-членки гарантират, че мостовата институция може да продължи да упражнява правото на членство и достъп до разплащателни, клирингови системи и системи за сетълмент на институцията в режим на оздравяване, при условие че изпълнява регулаторните критерии за участие в такива системи.“

Обяснение

Виж обяснение за предложеното изменение 14.

Изменение 16

Член 36, параграф 2

„За целите на инструмента за обособяване на активи дружество за управление на активи е юридическо лице, собственост на един или повече публични органи, сред които може да бъде и оздравителният орган. Дружеството за управление на активи не е институция, получила разрешение в съответствие с Директива 2006/48/ЕО или Директива 2004/39/ЕО.“

Обяснение

Предложеното изменение цели да поясни разликата между дружества за управление на активи и мостови институции.

Изменение 17

Член 38, параграф 2

„Оздравителните органи не упражняват правомощия за обезценяване или преобразуване по отношение на следните задължения:

[…]

д)	задължения към едно от следните лица:

д)	задължения към едно от следните лица:

[…]

iii)	данъчните и социално осигурителните органи, при условие че тези задължения са преференциални съгласно действащото законодателство за несъстоятелност.

iii)	данъчните и социално осигурителните органи, при условие че тези задължения са преференциални съгласно действащото законодателство за несъстоятелност;.

Разпоредбите на параграф 2, букви а) и б) няма да възпрепятстват оздравителните органи да упражняват тези правомощия, когато това е уместно, по отношение на част от обезпечени задължение или задължения, за които е предоставено обезпечение, когато те надхвърлят стойността на активите, залога, възбраната или обезпечението, с които са гарантирани. Държавите-членки могат да освободят от приложението на настоящата разпоредба обезпечени облигации по смисъла на член 22, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО.

[…]“

Обяснение

Предложеното изменение цели да гарантира, че всички задължения към членове на ЕСЦБ са изрично изключени от приложението на инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници. За членовете на ЕСЦБ не следва да се прилага инструментът за рекапитализация чрез вътрешни източници, тъй като те са публични органи, чиито основни задачи изискват от тях да имат експозиция към институции.

Изменение 18

Член 39, параграф 6

„Оздравителните органи информират ЕБО за минималната сума, която са определили за всяка институция в тяхната юрисдикция. ЕБО докладва пред Комисията най-късно до 1 януари 2018 г. относно изпълнението на изискването по параграф 1. По-специално ЕБО докладва на Комисията дали съществуват различия относно прилагането на изискването на национално равнище.“

„Оздравителните органи информират ЕБО за минималната сума, която са определили за всяка институция в тяхната юрисдикция. ЕБО оценява въздействието върху институциите и докладва пред Комисията най-късно до 1 януари 2018 г. относно изпълнението на изискването по параграф 1. По-специално ЕБО докладва на Комисията дали съществуват различия относно прилагането на изискването на национално равнище.“

Обяснение

ЕЦБ препоръчва ЕБО, когато докладва пред Комисията относно прилагането на изискването институциите да поддържат обща сума от собствен капитал и допустими задължения, изразени като процент от общите задължения на институцията, да предоставя оценка на Комисията за въздействието върху институциите на това изискване.

Изменение 19

Член 61, параграф 2

„Всяко преустановяване съгласно параграф 1 не се прилага по отношение на допустими депозити по смисъла на Директива 94/19/ЕО.“

„Всяко преустановяване съгласно параграф 1 не се прилага по отношение на:

а)	допустими депозити по смисъла на Директива 94/19/ЕО;

б)	допустими вземания по смисъла на Директива 97/9/ЕО;

в)	нареждания за превод, както са дефинирани в член 2, буква и) от Директива 98/26/ЕО и въведени в системата, съгласно член 3 от Директива 98/26/ЕО;

г)	обезпечение, както е дефинирано в член 2, буква м) от Директива 98/26/ЕО.“

Обяснение

ЕЦБ подкрепя предложеното правомощие на оздравителните органи да преустановяват определени задължения (25). Освен това ЕЦБ подкрепя, че тези правомощия не се прилагат за допустими депозити. ЕЦБ предлага тези правомощия да не се прилагат също за вземания, допустими за компенсация, съгласно схема за обезщетение на инвеститори по смисъла на Директива 97/9/ЕО. Освен това ЕЦБ отбелязва, че Директива 98/26/ЕО защитава окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и приложимостта на обезпечението, включително всички средства, предоставени от участник на други участници в платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа за обезпечаване права и задължения във връзка с тази система, с цел намаляване на системния риск (26). В този смисъл ЕЦБ отбелязва, че тази защита се прилага за централни контрагенти, тъй като за централните контрагенти следва да бъде подадено уведомление за система съгласно Директива 98/26/ЕО (27). В допълнение Директива 98/26/ЕО обхваща обезпечение, предоставено във връзка с операции на централните банки на държавите-членки, включително операции по паричната политика (28). Предложеното изменение цели да гарантира, че Директива 98/26/ЕО остава приложима. Виж също предложеното изменение 20.

Изменение 20

Член 62, параграф 2

„Оздравителните органи не упражняват правомощието по параграф 1 по отношение на обезпечен дял на централенконтрагент върху активи, заложени от институцията в оздравителен режим под формата на марж или обезпечение.“

Обяснение

Виж обяснението към предложеното изменение 19.

Изменение 21

Член 66, параграф 3, буква в)

„Оценката се извършва в съответствие с разпоредбите и методиката, определени в член 30, параграфи 1—5, и

а)	допуска, че по отношение на институцията, във връзка с която е извършено частичното прехвърляне, обезценяването или преобразуването, е започнато обичайно производство по несъстоятелност, непосредствено преди да е извършено прехвърлянето, обезценяването или преобразуването;

а)	допуска, че по отношение на институцията, във връзка с която е извършено частичното прехвърляне, обезценяването или преобразуването, е започнато обичайно производство по несъстоятелност, непосредствено преди да е извършено прехвърлянето, обезценяването или преобразуването;

б)	допуска, че частичното прехвърляне, прехвърлянията на права, активи или задължения, обезценяването или преобразуването не са извършени;

б)	допуска, че частичното прехвърляне, прехвърлянията на права, активи или задължения, обезценяването или преобразуването не са извършени;

в)	не се взема под внимание предоставянето на институцията на извънредна публична подкрепа.“

в)	не се взема под внимание действителното или очаквано предоставянето на институцията на извънредна публична подкрепа и спешна помощ за осигуряване на ликвидност от централната банка.“

Обяснение

Виж обяснение към предложеното изменение 12.

Изменение 22

Член 72

„ Частично прехвърляне: защита на системи за търговия, системи за клиринг и системи за сетълмент

„ Частично прехвърляне: з Защита на системи за търговия, системи за клиринг и системи за сетълмент

1. Държавите-членки гарантират, че прехвърляне, обезсилване или изменение не влияят на работата на системи и правата на системи, предмет на Директива 98/26/ЕО, ако оздравителният орган:

1. Държавите-членки гарантират, че прехвърляне, обезсилване или изменение прилагането на инструмент за оздравяване не влияе ят на работата на системи и правата на системи, предмет прилагането на Директива 98/26/ЕО, ако оздравителният орган:

а)	прехвърля на друго дружество част, но не цялата собственост, както и някои, но не всички права или задължения на институцията;

а)	прехвърля на друго дружество част, но не цялата собственост, както и някои, но не всички права или задължения на институцията;

б)	използва правомощия съгласно член 57, за да обезсили или измени условията на договор, по който институцията в оздравителен режим е страна, или да замести приемника като страна по него;

б)	използва правомощия съгласно член 57, за да обезсили или измени условията на договор, по който институцията в оздравителен режим е страна, или да замести приемника като страна по него;

2. По-специално такова прехвърляне, обезсилване или изменение не може да отмени нареждане за прехвърляне в нарушение на член 5 от Директива 98/26/ЕО; може да промени или да направи нищожно изпълнението на нарежданията за прехвърляне и нетирането, както се изисква съгласно членове 3 и 5 от Директива 98/26/ЕО, използването на средства, ценни книжа или кредитни улесненияспоред изискванията на член 4 от Директива 98/26/ЕО или защитата на обезпечение според изискванията на член 9 от Директива 98/26/ЕО.“

Обяснение

Намаляването на системния риск изисква по-специално окончателност на сетълмента и изпълнимостта на обезпеченията. Така, Директива 98/26/ЕО трябва да се разглежда като lex specialis, който не е засегнат от предложената директива.

Изменение 23

Член 74, параграф 3

„Ако компетентният орган прецени, че условията по член 27, параграф 1, букви а) и б) са изпълнени по отношение на институцията, той незабавно уведомява за това следните органи:

а)	оздравителния орган за тази институция, ако е различен;

а)	оздравителния орган за тази институция, ако е различен;

б)	централната банка, ако е различна;

б)	централната банка, ако е различна;

в)	оздравителният орган на групата, когато е приложимо;

в)	оздравителният орган на групата, когато е приложимо;

г)	ресорните министерства;

г)	ресорните министерства;

д)	органа за консолидиран надзор, в случаите в които институцията подлежи на надзор на консолидирана основа съгласно раздел 1, глава 4, дял V от Директива 2006/48/ЕО.“

д)	органа за консолидиран надзор, в случаите в които институцията подлежи на надзор на консолидирана основа съгласно раздел 1, глава 4, дял V от Директива 2006/48/ЕО;.

е)	Комисията, ЕЦБ, ЕОЦКП, ЕОЗППО, ЕБО и операторите на системи, в които участва, в случаите, в които институцията е институция съгласно член 2, буква б) от Директива 98/26/ЕО;

ж)	ЕССР и макропруденциалните органи, в случаите, в които институцията се счита за системно важна.“

Обяснение

Опитът от функционирането на финансовите инфраструктури по време на кризата показа, наред с други неща, празнини в процедурите за уведомяване (29) за системи, съгласно определението в член 2, буква а) от Директива 98/26/ЕО. Предложеното изменение цели да гарантира, че ЕЦБ, Европейските надзорни агенции, Комисията и, когато е приложимо, ЕССР и макропруденциалните органи, като съответни заинтересовани страни за целите на Директива 98/26/ЕО, са уведомени, че са изпълнени букви а) и б) от член 27, параграф 1 от предложената директива. Такова уведомление би служило като ранно предупреждение, че може да бъде започнато производство по несъстоятелност по отношение на участник в определена система. Централните банки носят отговорност за макропруденциалната и финансовата стабилност, както и разполагат с експертен опит относно финансовите пазари. В този смисъл те следва да участват в процеса на оздравяване, допринасяйки за постигането на целите на оздравяването, при минимизиране на рисковете от отрицателни нежелани ефекти върху изпълнението на задачите на централната банка и върху функционирането на платежните и сетълмент системи. В този контекст централните банки могат да играят важна роля при оценката на плановете за възстановяване и оздравителните планове, и при оценката, задействаща използването на правомощия по оздравяването. Централните банки могат също да бъдат включени в оценката на потенциалното действие на оздравителния орган, като се има предвид, че една от основните цели е да се избягват системни сътресения (30). ЕЦБ следователно счита за необходимо държавите-членки да гарантират, че, когато самата централна банка не е оздравителен орган, компетентният орган и оздравителният орган адекватно обменят информация с централната банка. В този смисъл този член е стъпка в правилната посока, но се изисква допълнително споделяне на информация и сътрудничество.

Изменение 24

Член 76, параграф 1

„1. Изискванията за спазване на професионална тайна са задължителни за следните лица:

а)	оздравителните органи;

а)	оздравителните органи;

б)	компетентните органи и ЕБО;

б)	компетентните органи и ЕБО;

в)	ресорните министерства;

в)	ресорните министерства;

г)	наетите лица или бившите наети лица на органите по букви а) и б);

г)	наетите лица или бившите наети лица на органите по букви а) и б);

д)	извънредните управители, назначени съгласно член 24;

д)	извънредните управители, назначени съгласно член 24;

е)	потенциални купувачи, с които оздравителните органи са се свързали и са им направили предложение, независимо дали този контакт или предложението са направени като подготовка за използването на инструмента за продажба на стопанската дейност и дали предложението е било прието;

е)	потенциални купувачи, с които оздравителните органи са се свързали и са им направили предложение, независимо дали този контакт или предложението са направени като подготовка за използването на инструмента за продажба на стопанската дейност и дали предложението е било прието;

ж)	одитори, счетоводители, правни и професионални съветници, оценители и други експерти, ангажирани от оздравителните органи или от потенциалните купувачи, посочени в буква е);

ж)	одитори, счетоводители, правни и професионални съветници, оценители и други експерти, ангажирани от оздравителните органи или от потенциалните купувачи, посочени в буква е);

з)	органите, които администрират схемите за гарантиране на депозитите;

з)	органите, които администрират схемите за гарантиране на депозитите;

и)	централни банки и други органи, участващи в оздравителния процес;

и)	централни банки и други органи, участващи в оздравителния процес;

й)	всяко друго лице, което предоставя услуги или е предоставяло услуги на оздравителния орган.“

й)	ръководството, назначено от органа по оздравяване, на мостова институция, дружество за управление на активи или друго дружество за оздравяване;

к)	всяко друго лице, което предоставя услуги или е предоставяло услуги на оздравителния орган.“

Обяснение

ЕЦБ счита, че ръководството на лице в режим на оздравяване, установено при прилагане на инструменти за оздравяване, следва също да бъде обект на същите изисквания за професионална тайна. Терминът „ръководство“ е дефиниран в член 2, параграф 24.

Изменение 25

Член 80, параграф 8

„Оздравителните органи за групата не създават оздравителни колегии, ако други групи или колегии изпълняват същите функции и задачите, посочени в настоящия член, и спазват всички условия и процедури, предвидени в настоящия раздел. В този случай всички позовавания на оздравителни колегии в настоящата директива се разбират като позовавания на тези групи или колегии.“

„Оздравителните органи за групата не се изисква да създават оздравителни колегии, ако други групи или колегии изпълняват същите функции и задачите, посочени в настоящия член, и спазват всички условия и процедури, предвидени в настоящия раздел. В този случай всички позовавания на оздравителни колегии в настоящата директива се разбират като позовавания на тези групи или колегии.“

Обяснение

Предложеното изменение цели да разясни, че не се изисква от оздравителни органи за група да създават оздравителни колегии.

Изменение 26

Член 86, параграф 1

„ЕБО след консултации със съответните национални оздравителни органи, отказва да признае оздравителните процедури на трета държава съгласно член 85, параграф 2, ако прецени, че:

а)	оздравителната процедура на трета държава би имало отрицателно въздействие върху финансовата стабилност в държавата-членка, в която се намира оздравителният орган, и че процедурата може да окаже отрицателно въздействие върху финансовата стабилност в друга държавата-членка;

а)	оздравителната процедура на трета държава би имало отрицателно въздействие върху финансовата стабилност в държавата-членка, в която се намира оздравителният орган, и че процедурата може да окаже отрицателно въздействие върху финансовата стабилност в друга държава-членка;

б)	е необходимо независимо оздравително действие съгласно член 87 по отношение на местния клон, за да се постигне една или повече от оздравителните цели;

б)	е необходимо независимо оздравително действие съгласно член 87 по отношение на местния клон, за да се постигне една или повече от оздравителните цели.;

в)	кредиторите, включително по-специално вложителите, намиращи се в държава-членка и на които се дължи плащане в държава-членка, не биха получили равнопоставено третиране с кредиторите на третата държава съгласно оздравителните процедури на третата държава.“

ЕБО, след консултации със съответните национални оздравителни органи, може да откаже да признае оздравителните процедури на трета държава съгласно член 85, параграф 2, ако прецени, че в) кредиторите, включително по-специално вложителите, намиращи се в държава-членка и на които се дължи плащане в държава-членка, не биха получили равнопоставено третиране с кредиторите на третата държава съгласно оздравителните процедури на третата държава.“

Обяснение

Макар че отбелязва, че оздравителните процедури на трета държава не следва да имат неблагоприятно въздействие върху финансовата стабилност в държавата-членка или върху оздравителните цели, ЕЦБ предлага възможността ЕБО да отказва оздравителни процедури на трета държава, ако кредиторите няма да получат равнопоставено третиране.

Изменение 27

Член 96

„Държавите-членки гарантират, че оздравителните фондове под тяхна юрисдикция могат да сключват договори за получаване на заем или други форми на подкрепа от финансови институции, централната банка или други трети страни, в случай че набраните съгласно член 94 суми не са достатъчни за покриване на загубите, разходите или други разноски, свързани с използването на оздравителните фондове, и извънредните вноски по член 95 не са непосредствено достъпни.“

Обяснение

Предложеното изменение цели да разясни, че оздравителните фондове не следва да зависят от заеми или други форми на подкрепа от ЕСЦБ (31). Забраната за парично финансиране в Договора налага правни ограничения на операции на централната банка за подкрепа на ликвидността на кредитни институции. Освен това централните банки решават независимо и по тяхна пълна преценка относно предоставянето на ликвидност от централната банка, включително спешна помощ за осигуряване на ликвидност, на платежоспособни кредитни институции, в границите, наложени от забраната за парично финансиране (32).

Изменение 28

Член 98, параграф 3

„Условията по параграф 2 може да включват:

а)	вноски от националните оздравителни фондове, които са част от групата;

а)	вноски от националните оздравителни фондове, които са част от групата;

б)	вземане на заем или други форми на подкрепа от финансови институции или централната банка;“

б)	вземане на заем или други форми на подкрепа от финансови институции или централната банка;“

Обяснение

Виж обяснение към предложеното изменение 27.

Изменение 29

Член 98, параграф 5

„За целите на настоящия член държавите-членки гарантират, че оздравителните фондове за групата могат при условията по член 96 да сключват договори за заем или други форми на подкрепа от финансови институции, централната банка или трети страни за общата сума, необходима за финансиране на оздравяването на групата в съответствие с финансовия план по параграф 2 от настоящия член.“

Обяснение

Виж обяснение към предложеното изменение 27.

Изменение 30

Член 99

„1. Държавите-членки гарантират, че ако оздравителните органи предприемат оздравително действие и ако това действие запазва достъпа на вложителите до техните депозити, схемата за гарантиране на депозитите, към която принадлежи институцията в оздравителен режим, се задължава за сумата на загубите, които вложителите щяха да понесат, ако институцията беше ликвидирана чрез обичайното производство по несъстоятелност, като тази сума не превишава размера на гарантираните депозити.

„1. Държавите-членки гарантират, че ако оздравителните органи предприемат оздравително действие по отношение на кредитна институция, и ако това действие запазва достъпа на вложителите до техните депозити, схемата за гарантиране на депозитите, към която принадлежи институцията в оздравителен режим, се задължава допринася за финансирането на оздравителното действие и това действие гарантира, че вложителите продължават да имат достъп до своите депозити. Схемата за гарантиране на депозитите се задължава за сумата на загубите до размера на гарантираните депозити, но няма да плаща повече, отколкото щеше които вложителите щяха да понесе ат, ако институцията беше ликвидирана чрез обичайното производство по несъстоятелност, като тази сума не превишава размера на гарантираните депозити.

2. Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите класифицират pari passu необезпечените непривилегировани вземания съгласно националното законодателство, регулиращо производството по несъстоятелност.

3. Държавите-членки гарантират, че определянето на сумата, с която схемата за гарантиране на депозитите се задължава в съответствие с параграф 1 от настоящия член, изпълнява условията по член 30, параграф 2.

3. 2. Държавите-членки гарантират, че определянето на сумата, с която схемата за гарантиране на депозитите се задължава в съответствие с параграф 1 от настоящия член, изпълнява условията по член 30, параграф 2.

4. Вноската от схемата за гарантиране на депозитите за целите на параграф 1 се извършва в брой.

4. 3. Вноската от схемата за гарантиране на депозитите за целите на параграф 1 се извършва в брой.

[…].“

Обяснение

Предложеното изменение цели да разясни правното основание, съгласно което СГД носи отговорност за сумата на нейната загуба, в случай че институцията е ликвидирана, вместо поставена в режим на оздравяване. Второ, съгласно Директива 94/19/ЕО само кредитни институции могат да принадлежат към СГД.

Предложеното заличаване на член 99, параграф 2 се отнася до предложението за създаване на правило за преференция на вложителите. Виж също предложеното изменение 11.

(1) Удебеленият шрифт се отнася за нов текст, който ЕЦБ предлага да бъде добавен. Зачертаването в текста се отнася за текст, който ЕЦБ предлага да бъде заличен.

(2) ЕСЦБ предоставя кредит в рамките на деня на кредитни институции и инвестиционни посредници, установени в Европейското икономическо пространство, както и на ограничен кръг от други допустими лица. Виж по-специално приложение III към Насоки ЕЦБ/2007/2 от 26 април 2007 година относно Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET2), (ОВ L 237, 8.9.2007 г., стр. 1). Нещо повече, ЕСЦБ предоставя ликвидност в контекста на паричната политика. Виж глави 3 и 4 от приложение I към Насоки ЕЦБ/2011/14 от 20 септември 2011 година относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (ОВ L 331, 14.12.2011 г., стр. 1).

(3) Виж Годишен доклад на ЕЦБ, 1999 г., стр. 98 и Преглед на финансовата стабилност на ЕЦБ, декември 2006 г., стр. 172.

(4) Виж Доклад за конвергенцията на ЕЦБ 2012 г., стр. 29.

(5) Виж „Принос на ЕСЦБ към обществена консултация на Комисията относно техническите подробности на възможна рамка на ЕС за възстановяване и оздравяване на банки“, май 2011 г., стр. 4 и 5.

(6) Виж Становище CON/2010/83 на ЕЦБ, параграф 6.3 и Становище CON/2011/103 на ЕЦБ, параграф 4.

(7) Виж член 3, параграф 3 от предложената директива.

(8) Виж във връзка с ЕСЦБ член 127, параграф 5 от Договора и член 3.3 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.

(9) Член 123 от Договора. Виж също Доклад за конвергенцията на ЕЦБ 2012 г., стр. 29.

(10) Виж бележка под линия на стр. 9.

(11) Съображение 35 от предложената директива.

(12) Виж в тази връзка също „Съобщение на Комисията — Рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията“ (ОВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2).

(13) Преференциален статут на кредитор е установен за СГД в член 91, първа алинея от Закона за банковата несъстоятелност (Държавен вестник, бр. 92, 27.9.2002 г.).

(14) Преференциален статут на кредитор на вложител е установен в член 4, параграф 16 от Закон 3746/2009 за транспониране на Директива 2005/14/ЕО по отношение на застраховка „гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства и Директива 2005/68/ЕО относно презастраховането и други разпоредби (FEK A 27, 16.2.2009 г.). Член 13a, параграф 4 установява статута на СГД.

(15) Закон от 5 октомври 1995 г. за кредитните институции (LV 163(446), 24.10.1995 г.). Член 192, параграф 1 въвежда преференциален ранг за гарантирани вложители на 21 май 1998 г.

(16) Закон CXII от 1996 г. за кредитните институции и финансовите предприятия (Magyar Közlöny 1996/109, 12.12.1996 г.), и по-специално глава XV от Закон относно схемата за гарантиране на депозитите. Преференциалният статут на всички вземания по депозити, а не само на гарантираните, е установен в член 183, параграф 1 от Закона.

(17) Вж. член 166-A от консолидираната версия на Декрет-закон № 298/92 от 31 декември 1992 г. за правната рамка на кредитните институции и финансовите предприятия (D.R. № 30, I, 10.2.2012 г.).

(18) Наредба на правителството № 10/2004 за производството за съдебно преобразуване и фалит на кредитни институции, както е допълнително изменена и допълнена, по-специално от член 38, дава преференциално право, след уреждане на разноските, свързани с производството по несъстоятелност, на вземания, произтичащи от гарантирани депозити, включително вземания на СГД, произтичащи от плащане на гарантирани вложители (Monitorul Oficial al României, част първа, № 84, 30.1.2004 г.).

(19) Виж Становище CON/2011/83 на ЕЦБ.

(20) Виж Годишен доклад на ЕЦБ, 1999 г., стр. 98 и Преглед на финансовата стабилност на ЕЦБ, декември 2006 г., стр. 172.

(21) Виж член 31, параграф 7 от предложената директива.

(22) Виж членове 26 и 29 от предложената директива.

(23) Виж съображение 28 от предложената директива.

(24) Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

(25) Виж също „Принос на ЕСЦБ към обществена консултация на Комисията относно техническите подробности на възможна рамка на ЕС за възстановяване и оздравяване на банки“, май 2011 г.

(26) Виж съображение 9.

(27) Виж член 17, параграф 4 от Регламент (EC) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(28) Виж съображение 10.

(29) Виж „Доклад относно уроците от финансовата криза по отношение на функционирането на европейската инфраструктура на финансовите пазари“ на ЕЦБ от май 2010 г.

(30) Виж също „Принос на ЕСЦБ към обществена консултация на Комисията относно техническите подробности на възможна рамка на ЕС за възстановяване и оздравяване на банки“, май 2011 г., стр. 6, параграф 9.

(31) Виж Становище CON/2011/103 на ЕЦБ.

(32) Виж бележка под линия на стр. 9.

Нагоре