13.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/2

(1)

Европейската централна банка (ЕЦБ) отговаря за ефективното и последователно функциониране на единния надзорен механизъм (ЕНМ). Тя упражнява надзор върху функционирането на системата с оглед на това да гарантира последователното прилагане на високи надзорни стандарти и последователността на резултатите от надзора в участващите държави членки.

(2)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 и Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17) (2) ЕЦБ трябва да гарантира последователното прилагане на пруденциалните изисквания за кредитните институции в участващите държави членки.

(3)

В качеството си на компетентния за това орган съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 по отношение на кредитните институции, които са класифицирани като значими, ЕЦБ упражни редица права на избор и преценка, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/445 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2016/4) (3). Освен това в ръководството си от ноември 2016 г. относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза (наричано по-долу „Ръководството на ЕЦБ“), ЕЦБ излага общ набор от спецификации за упражняването според всеки отделен случай на някои други права на избор след индивидуално оценяване на исканията на кредитните институции, които са класифицирани като значими съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, както и съгласно част IV и член 147, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014.

(4)

С цел да стимулира националните компетентни органи (НКО) да прилагат общ надзорен подход при оценката на индивидуалното упражняване на правата на избор и преценка, съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 ЕЦБ може да приеме препоръка относно спецификациите, които се прилагат при оценяването на исканията от по-малко значимите институции.

(5)

Необходимо е да има общ набор от спецификации за индивидуалното упражняване на правата на избор и преценка, от една страна, за да се стимулира последователността, ефективността и прозрачността при надзора върху по-малко значимите институции в рамките на ЕНМ, а от друга страна, за да се стимулират, ако е необходимо, равното третиране на значимите и по-малко значимите институции, както и равнопоставеността на всички кредитни институции в участващите държави членки. В същото време трябва да бъдат взети предвид принципите на пропорционалност и защита на правните очаквания на поднадзорните кредитни институции.

(6)

За тази цел ЕЦБ е определила някои права на избор и преценка измежду включените в Ръководството на ЕЦБ, чието упражняване по еднакъв начин по отношение на значимите и на по-малко значимите институции би било уместно. ЕЦБ е определила и други права на избор и преценка, сред които две права на избор и преценка с общ характер, предвидени в член 380 и член 420, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за чието упражняване тя препоръчва специален подход по отношение на по-малко значимите институции.

(7)

Във връзка с правата на избор и преценка, които се отнасят до надзора на консолидирана основа и освобождаванията от пруденциалните изисквания, в съответствие с препоръките в раздел II, глава 1 от Ръководството на ЕЦБ НКО следва да бъдат насърчени да възприемат предпазлив подход при предоставянето на тези освобождавания на индивидуална основа. По отношение на освобождаванията от ликвидни изисквания на трансгранично равнище ЕЦБ препоръчва специален подход за по-малко значимите институции предвид това, че не всички спецификации за оценяване на исканията, включени в Ръководството на ЕЦБ, са от значение за тези институции.

(8)

Следва да се прилага последователен и предпазлив подход в целия ЕНМ по отношение на правата на избор и преценка, свързани с капиталовите изисквания, както е посочено в раздел II, глави 2 и 3 от Ръководството на ЕЦБ, предвид това, че тези надзорни решения оказват влияние върху размера на наличния собствен капитал и неговото качество. Същото се прилага и за инструментите на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред или за малцинствените участия, които могат да бъдат включени в допустимия собствен капитал при определени условия. Освен това, за да се осигури равнопоставеност, стандартизираният подход, вътрешнорейтинговият подход, методът на вътрешните модели и подходът на вътрешните модели за изчисляването на капиталовите изисквания следва да се прилагат последователно спрямо всички кредитни институции в ЕНМ. За тази цел на общ набор от спецификации следва да се основава и оценяването на спазването на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), с оглед на това да се разреши прилагането на рисково тегло от нула процента при изчисляването на капиталовите изисквания за вътрешногруповите експозиции. ЕЦБ обаче е определила някои права на избор и преценка, свързани с капиталовите изисквания, за които е необходим специален подход по отношение на по-малко значимите институции.

(9)

За правата на избор и преценка по отношение на институциите, които участват в институционална защитна схема, се препоръчва използването на общ набор от спецификации за оценяване на исканията за освобождаванe от пруденциални изисквания, посочен в раздел II, глава 4 от Ръководството на ЕЦБ, за да се постигне надзорна последователност предвид това, че институционалните защитни схеми обикновено обхващат както значими, така и по-малко значими институции. По отношение обаче на позициите в институциите, които попадат в рамките на институционални защитни схеми съгласно член 49, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се препоръчва специален подход спрямо по-малко значимите институции с оглед на намаляването, доколкото е възможно, на административната тежест за тези институции.

(10)

Относно спазването на изискванията във връзка с големите експозиции, подходът, посочен в раздел II, глава 5 от Ръководството на ЕЦБ по отношение на значимите институции, следва да бъде възприет и по отношение на по-малко значимите институции, за да се стимулира предпазливото третиране на големите експозиции за всички кредитни институции в рамките на ЕНМ, така че рисковете от концентрация да бъдат адекватно управлявани и ограничени.

(11)

ЕЦБ прeпоръчва последователен и предпазлив подход по отношение на правата на избор и преценка, свързани с ликвидните изискванията, както е посочено в раздел II, глава 6 от Ръководството на ЕЦБ, тъй като тези права на избор и преценка оказват влияние върху изчисляването на изискванията за коефициента на ликвидно покритие, например като се конкретизира третирането на определени входящи и изходящи потоци. По отношение на ставките за изходящите потоци за продукти за търговско финансиране, водещи до задбалансови позиции, НКО могат да прилагат ставка за изходящите потоци, по-ниска от 5 %, ако приложимата ставка за изходящите потоци е калибрирана въз основа на статистически данни.

(12)

Във връзка с прилагането на освобождаване от изискванията по отношение на кредитните институции, които са дълготрайно свързани с централен орган, предвидено в член 21, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), посоченият в раздел II, глава 8 от Ръководството на ЕЦБ подход се препоръчва по отношение на по-малко значимите институции с оглед на постигането на равнопоставеност.

(13)

По отношение на правата на избор и преценка, свързани с правилата за управление и пруденциалния надзор, се препоръчва предпазливият и последователен подход, посочен в раздел II, глава 11 от Ръководството на ЕЦБ, за да се насърчи прилагането на подходящи изисквания за управлението спрямо всички кредитни институции. По отношение на по-малко значимите институции обаче, с оглед на принципа на пропорционалност, за подходящо се счита прилагането на специален подход във връзка с обединяването на комитета по риска и комитета по одитите.

(14)

Освен това настоящата препоръка обхваща правата на избор и преценка, свързани със сътрудничеството между органите, тъй като е необходимо да се осигури безпрепятствено сътрудничество в рамките на ЕНМ.

(15)

По отношение на по-малко значимите институции е необходимо прилагането на специален подход във връзка с двустранните споразумения относно надзора върху кредитните институции в неучастващите държави членки съгласно член 115, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, тъй като това право на избор съществува в полза на компетентния орган, който отговаря за лицензите. Съгласно член 4, параграф 1, буква а) и член 9 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 ЕЦБ е органът, който в рамките на ЕНМ има изключителната компетентност да издава и отнема лицензите на кредитните институции, и поради това трябва да участва в сключването на двустранни споразумения относно надзора върху кредитните институции в неучастващите държави членки,

2.1.

НКО следва да разреши на кредитната институция да прилага третирането съгласно член 310 от Регламент (ЕС) № 575/2013 спрямо експозициите си по търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд на даден централен контрагент, ако този централен контрагент е уведомил кредитната институция, че е преустановил изчисляването на KCCP (хипотетичен капитал) в съответствие с предвиденото в член 311, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

2.2.

За целите на параграф 2.1, когато правят оценка на основателността на причините, поради които централният контрагент е преустановил изчисляването на KCCP (хипотетичен капитал), НКО следва да прилагат заключенията, до които е достигнала ЕЦБ при проверката на причините по отношение на същия централен контрагент.

3.1.

В случай на пълен системен срив по смисъла на член 380 от Регламент (ЕС) № 575/2013, потвърден в публично изявление на ЕЦБ, и до момента, в който ЕЦБ издаде публично изявление, съгласно което описаното в него положение е нормализирано, ЕЦБ следва да направи оценка на този срив и НКО следва да прилагат заключенията от оценката на ЕЦБ и да използват правото на избор, предвидено в член 380 от Регламент (ЕС) № 575/2013. В такъв случай:

3.2.

Ако НКО възнамерява да издаде публично изявление, в което потвърждава настъпването на пълен системен срив по смисъла на член 380 от Регламент (ЕС) № 575/2013, той следва да координира това с ЕЦБ, преди да публикува подобно изявление.

1.1.

Когато са отправени искания за разрешение да не се приспадат позиции в инструменти на собствения капитал, НКО следва да използват спецификациите в раздел II, глава 4, параграф 4 от Ръководството на ЕЦБ, за да оценят дали са изпълнени условията, предвидени в член 49, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

1.2.

НКО може да разреши на институционална защитна схема да подаде искане за разрешение съгласно член 49, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 от името на всички по-малко значими институции, които са членове в схемата. В този случай НКО може да издаде решение, с което предоставя разрешението в съответствие с член 49, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, което се прилага спрямо всички по-малко значими институции, изброени в искането.

1.1.

В съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2016/445 НКО следва да определят ставка от 5 % за изходящите ликвидни потоци за задбалансови позиции за търговско финансиране съгласно посоченото в член 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в приложение I към него, която да се използва от кредитните институции при оценяването на изходящите ликвидни потоци. НКО следва да изисква от кредитните институции да му отчитат съответстващите изходящи потоци съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията (7).

1.2.

Чрез дерогация от параграф 1.1 НКО може да определи ставка за изходящите потоци, по-ниска от 5 %, на базата на статистически данни за по-малко значимите институции, установени в съответната държава членка.

1.1.

По отношение на по-малко значимите институции (включително кредитните институции, които са дъщерни предприятия от групата), които не се считат за значими по смисъла на член 76, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, НКО следва да упражняват правото на избор да позволят обединяването на комитета по риска и комитета по одитите.

1.2.

НКО следва да извършват оценката на значителността по смисъла на член 76, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС по размер, вътрешна организация и по естеството, мащаба и сложността на дейностите на кредитната институция в съответствие със спецификациите за оценка, установени в раздел II, глава 11, параграф 3 от Ръководството на ЕЦБ.

1.3.

Ако националното право, с което се транспонира Директива 2013/36/ЕС, вече е уредило критерии, различни от спецификациите, изложени в раздел II, глава 11, параграф 3 от Ръководството на ЕЦБ, НКО следва да прилагат критериите, предвидени в националното право.

2.1.

Предвид правомощието на ЕЦБ за първоначалното лицензиране на кредитните институции в рамките на ЕНМ и правомощието на НКО за пруденциалния надзор върху по-малко значимите институции, НКО следва да уведомят ЕЦБ за намерението си да делегират на компетентния орган, който е издал лиценза на предприятието майка на по-малко значимата институция и упражнява надзор върху него, правомощието си за пряк надзор върху по-малко значимите институции или да поемат правомощието за надзора върху дъщерната кредитна институция, лицензирана в друга държава членка. Като компетентен орган за лицензирането на кредитни институции ЕЦБ ще си сътрудничи, заедно със съответния НКО, при сключването на двустранно споразумение за делегирането или поемането на надзорни правомощия от името на НКО, който отговаря за текущия надзор върху предприятието майка или дъщерното предприятие в рамките на участващите държави членки.

2.2.

Параграф 2.1 се прилага в следните случаи: