(1)

(2)

1.

В резолюцията си от 16 юни 1997 г. (наричана по-долу „резолюцията“) Европейският съвет постигна съгласие за създаване на механизъм на обменните курсове (наричан по-долу „ERM II“) на 1 януари 1999 г., когато започва третият етап от икономическия и паричен съюз. Съгласно резолюцията ERM II има за цел да съдейства да се гарантира, че държавите членки извън еврозоната, които участват в ERM II, насочват своите политики към стабилност, насърчават сближаването и по този начин механизмът подпомага усилията на държавите членки извън еврозоната за приемане на еврото. Както се посочва в съображенията към резолюцията, процедурите за работа на ERM II са определени в споразумение между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната.

2.

Bank of England е страна по Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на Механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз (1), изменено със Споразумението от 21 декември 2006 г. (2), със Споразумението от 14 декември 2007 г. (3), със Споразумението от 8 декември 2008 г. (4), със Споразумението от 13 декември 2010 г. (5), със Споразумението от 21 юни 2013 г. (6), със Споразумението от 6 декември 2013 г. (7) и със Споразумението от 13 ноември 2014 г. (8) (наричани по-долу заедно „Споразумението между централните банки относно ERM II“).

3.

На 29 март 2017 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричано по-долу „Обединеното кралство“) подаде нотификацията за намерението си да се оттегли от Европейския съюз съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз. Съгласно посочения член Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз ще престанат да се прилагат спрямо Обединеното кралство от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след нотификацията, т.е. от 30 март 2019 г., освен ако Европейският съвет в съгласие с Обединеното кралство реши с единодушие да продължи този срок.

4.

С Решение (ЕС) 2019/476 на Европейския съвет, взето в съгласие с Обединеното кралство, от 22 март 2019 г., за продължаване на срока по член 50, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (9) Европейският съвет реши да удължи този срок до 12 април 2019 г.

5.

С Решение (ЕС) 2019/584 на Европейския съвет, взето в съгласие с Обединеното кралство, от 11 април 2019 г., за продължаване на срока по член 50, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (10) Европейският съвет реши да удължи до 31 октомври 2019 г. вече удължения с Решение (ЕС) 2019/476 на Европейския съвет срок.

6.

С Решение (ЕС) 2019/1810 на Европейския съвет, взето в съгласие с Обединеното кралство, от 29 октомври 2019 г., за продължаване на срока по член 50, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (11) Европейският съвет реши да удължи срока до 31 януари 2020 г.

7.

След оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз на 1 февруари 2020 г. Bank of England (BoE) престава да бъде национална централна банка на държава членка. Поради това считано от този момент BoE не може да бъде страна по Споразумението между централните банки относно ERM II. Необходимо е да се измени Споразумението между централните банки относно ERM II, за да се отрази напускането на BoE на Споразумението между централните банки относно ERM II. Също така е необходимо да се замени приложение II „Тавани на достъпа до финансовото улеснение с много кратък срок, посочено в членове 8, 10 и 11 от Споразумението между централните банки относно ERM II“ (наричано по-долу „приложение II“), за да се вземе предвид това напускане.

8.

Настоящото споразумение следва да се прилага от 1 февруари 2020 г., при условие че към тази дата BoE не е национална централна банка на държава членка,