EUR-Lex Достъп до правото на Европейския съюз

Обратно към началната страница на EUR-Lex

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 52015AB0004

Становище на Европейската централна банка от 4 февруари 2015 година относно преразглеждането на мисията и организацията на Европейския съвет за системен риск (CОN/2015/4)

OB C 192, 10.6.2015г., стр. 1—6 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

10.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 192/1


СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 4 февруари 2015 година

относно преразглеждането на мисията и организацията на Европейския съвет за системен риск

(CОN/2015/4)

(2015/C 192/01)

Въведение и правно основание

На 8 август 2014 г. Европейската комисия прие доклад относно мисията и организацията на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) (1) (наричан по-долу „доклада на Комисията“).

Компетентността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да даде становище относно доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета се основава на член 20 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2) и член 8 от Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета (3). Управителният съвет прие настоящото становище съгласно изречение първо на член 17.5 от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Общи забележки

В доклада на Комисията се прави преразглеждане на мисията и организацията на ЕССР съгласно член 20 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и член 8 от Регламент (ЕС) № 1096/2010. ЕЦБ най-общо подкрепя заключенията, отразени в доклада на Комисията.

За момента ЕЦБ счита, че не са необходими съществени промени в правната уредба на ЕССР. Обхванатият от преразглеждането период от време е относително кратък и ЕЦБ счита, че като цяло ЕССР е извършвал дейността си добре. Въвеждането на технически корекции в оперативната рамка на ЕССР обаче би подобрило ефективността му и би увеличило приноса му за предотвратяването и намаляването на системните рискове за финансовата стабилност, които произтичат от промените във финансовата система. Тези корекции следва да бъдат обмислени от Европейския парламент, Съвета и Комисията, когато преценяват необходимостта от конкретни законодателни предложения (4). Във връзка с това, когато Комисията представи конкретни законодателни предложения, ЕЦБ ще даде становище в съответствие с компетентността си съгласно Договорите.

Специфични забележки

1.   Подпомагане на ЕССР от ЕЦБ

1.1.   Връзка между осъществявания от ЕССР пруденциален надзор на макроравнище в Европейския съюз и правомощията на ЕЦБ във връзка с паричната политика, финансовата стабилност и банковия надзор

ЕССР е създаден през 2010 г., за да осъществява пруденциален надзор на макроравнище в Съюза. Съгласно член 127, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност, като в съответствие с тази цел ЕЦБ определя и осъществява паричната политика в еврозоната. Освен това съгласно член 127, параграф 5 от Договора Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) допринася за гладкото провеждане на политиките, свързани със стабилността на финансовата система. Те се определят и провеждат въз основа на съответните набори от макроикономически и макрофинансови променливи и анализи.

От създаването си ЕССР разполага с възможността да заимства от експертния опит на всички централни банки от ЕСЦБ в областта на макроикономиката, финансите и паричната политика, и по-специално в сферата на наблюдението на финансовата стабилност, макроикономическия анализ, анализа на пазарните условия и инфраструктури и събирането на статистическа информация. Освен това ЕССР се ползва от взаимното допълване на експертен опит, ресурси и инфраструктура в контекста на съществуващите дейности на ЕСЦБ.

Дейностите, които ЕЦБ извършва, за да подпомага ЕССР, не засягат институционалната, функционалната и финансовата ѝ независимост, нито изпълнението на задачите на ЕСЦБ съгласно Договора и Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка. ЕЦБ продължава да бъде в добра позиция, за да осигурява ЕССР и в бъдеще с аналитична, статистическа, финансова и административна помощ съгласно действащите разпоредби, и по-специално Регламент (ЕС) № 1096/2010. Във връзка с предложението относно засилването на автономността на ЕССР (5), направено от няколко заинтересовани лица по време на проведения от Комисията процес на консултации, ЕЦБ счита, че следва да бъде постигнат подходящ баланс, тъй като автономността в неоправдано висока степен би била несъвместима с възможността на ЕССР да се ползва в бъдеще от репутацията и експертния опит на ЕЦБ (6).

1.2.   Председател на Генералния съвет на ЕССР

ЕЦБ подкрепя предложението на Комисията председателят на ЕЦБ да остане председател на Генералния съвет на ЕССР. Централните банки играят важна роля в макропруденциалната политика предвид отговорността им за стабилността на финансовата система, аналитичния им експертен опит и информацията, с която разполагат за реалната икономика, финансовите пазари и пазарните инфраструктури. По-специално ЕЦБ предоставя аналитична, статистическа, административна и логистична помощ на ЕССР и създава условия за тясно сътрудничество на техническо равнище чрез широката представителност в Консултативния технически комитет (КТК) на ЕССР и Комитета за финансова стабилност на ЕЦБ.

Участието на управителите на всички централни банки от ЕСЦБ в Генералния съвет на ЕССР и назначаването на председателя на ЕЦБ за председател на ЕССР съгласно Регламент (ЕС) № 1092/2010 подчертават важността на ролята на централните банки за работата на ЕССР. Следователно функциите на председателя на ЕЦБ като председател на Генералния съвет на ЕССР не следва да бъдат променяни.

Необходимо е председателят на ЕЦБ да бъде преназначен като председател на Генералния съвет на ЕССР до края на 2015 г., тъй като Регламент (ЕС) № 1092/2010 предвижда изрично ограничение на мандата му (7). Следователно законодателното предложение, с което се уреждат редът и условията за определянето на председателя, трябва да бъде изготвено и прието през първата половина на 2015 година.

2.   Организация на ЕССР

2.1.   Преразглеждане на състава на Генералния съвет на ЕССР

По повод на предложението на Комисията за оптимизиране и намаляване на състава на Генералния съвет на ЕССР (8) ЕЦБ счита, че са налице единствено много ограничени възможности за намаляване на броя на членовете му. Всъщност ЕЦБ е на мнение, че всички участници във вземането на решения в областта на макропруденциалната политика следва да участват в Генералния съвет. Предвид централната им роля в макропруденциалната политика в Генералния съвет следва да участват представители от всички централни банки от ЕСЦБ и националните макропруденциални органи, когато те са различни от централните банки, макар и не непременно с право на глас. Освен това би било полезно единният надзорен механизъм (ЕНМ) да бъде представен в Генералния съвет без право на глас, т.е. по същия начин, както националните надзорни органи са представени понастоящем.

2.2.   Преразглеждане на състава и задачите на Управителния комитет

ЕЦБ изразява съгласие с предложението на Комисията да бъде засилена ролята на Управителния комитет. Например, той може да бъде използван като платформа за обмен на информация относно планираните макропруденциални мерки, преди ЕССР да бъде уведомен за тях, като по този начин се осигурява участието на всички съответни макропруденциални органи. Те могат да бъдат поканени на съответните заседания на Управителния комитет като участници ad hoc. Това би дало възможност на ЕЦБ да обсъди, по-специално с държавите членки извън еврозоната, потенциалните преносни и верижни ефекти, преди да бъдат взети макропруденциални мерки. Освен това Управителният комитет би могъл да възприеме по-активен и ориентиран към бъдещето подход при определянето на приоритетите в програмата на Генералния съвет и при определянето на ключови въпроси в областта на политиката под формата на работна програма. При изпълнението на тези задачи Управителният комитет следва да осигури прозрачност по отношение на Генералния съвет. Засилената роля на Управителния комитет не следва по никакъв начин да води до отслабване на ролята на Генералния съвет като единствения орган за вземане на решения на ЕССР. На последно място, ЕЦБ счита за полезно ЕНМ да бъде представен в Управителния комитет.

2.3.   Други подструктури (КТК и КНК)

ЕССР е създал различни подструктури, които подпомагат аналитичната му дейност. КТК допринася за работата на ЕССР в няколко области (9). Консултативният научен комитет (КНК) внася по-иновационна, външна и научна перспектива в работата на ЕССР. ЕЦБ счита, че не са необходими съществени промени в състава или структурата на тези комитети. Комисията предлага подобрения в някои области, например по повод на високия брой членове на КТК, видимостта на работата на КНК и по-тясната му обвързаност с общата програма на ЕССР (10). Мнението на ЕЦБ е, че промените в броя на членовете на КТК следва да отразяват промените в състава на Генералния съвет. КНК би могъл да увеличи видимостта си, като работи и по приоритетни въпроси, набелязани от Генералния Съвет и Управителния комитет, при положение че запази възможността си да извършва анализ по въпроси по собствена инициатива.

2.4.   Длъжност „управляващ директор“

В доклада си Комисията предлага да проучи по-обстойно възможността за създаването на длъжност „управляващ директор“ на пълно работно време, който ще отговаря за текущата дейност на ЕССР (11). Макар че подобна организационна промяна би могла да е полезна (12), фактът, че ЕССР ще продължи да разчита на аналитичната, статистическа, административна и логистична помощ на ЕЦБ, предполага поддържането на силно присъствие на ЕЦБ в органите за вземане на решения на ЕССР. С оглед на това назначаването на управляващ директор в ЕССР следва да бъде балансирано с назначаването за постоянно на председателя на ЕЦБ за председател по право на Генералния съвет (13). Освен това ЕЦБ предлага обхватът на длъжността „управляващ директор“ да бъде изяснен по-детайлно, например спрямо задачите и отговорностите на председателя и ръководителя на секретариата, от гледна точка на изискванията за отчетност и докладване, както и по отношение на външното представителство на ЕССР.

3.   Инструментариум на ЕССР

3.1.   Средства за комуникация (включително писма и публични изявления)

ЕЦБ счита, че са необходими допълнителни уточнения относно предложението за разширяване на инструментариума на ЕССР (14). Комисията предлага да бъде разширен съществуващият инструментариум, чиито две основни средства за комуникация са предупрежденията и препоръките, чрез включването на повече „незадължаващи“ правомощия за ЕССР. Например, в доклада на Комисията се споменава публикуването на писма и изявления като средство за увеличаване на гъвкавостта на функцията за ранно предупреждение преди издаването на официални предупреждения и препоръки. ЕЦБ подкрепя този подход, който следва да позволи на ЕССР да привлече вниманието към някои рискове на по-ранен етап, без да е непременно необходимо да издава официално предупреждение.

3.2.   Участие на ЕССР в законодателния процес на Съюза

ЕЦБ отбелязва, че от няколко участници в консултацията на Комисията, както и в другите доклади по същия въпрос (15), се предлага ЕССР да бъде включен по някакъв начин в законодателния процес на Съюза. Важно е да се подчертае, че законодателните процедури на Съюза са уредени от съответните разпоредби в Договора. Освен това Регламент (ЕС) № 1092/2010 вече предвижда основание, на което ЕССР издава препоръки до Комисията по отношение на съответното законодателство на Съюза (16).

Разбира се, експертният опит на ЕССР в сферата на финансовата стабилност би бил ценен при обсъждането на инициативите в областта на политиките на Съюза. ЕЦБ счита, че в съответствие с гореизложените аргументи за активна комуникационна стратегия ЕССР може да допринесе за законодателния процес, например чрез поставянето на акцент върху областите от компетентността на Комисията, в които е необходимо предприемането на бъдещи законодателни действия. Друга възможност за участието на ЕССР е включването му в организираните от Комисията публични консултации. ЕЦБ обаче счита, че не е необходимо да се предвижда формална роля на ЕССР в законодателната процедура на Съюза, която надхвърля вече предвиденото в Регламент (ЕС) № 1092/2010.

4.   Достъп на ЕССР до данни

4.1.   Статистическа помощ, предоставяна от ЕЦБ на ЕССР

Предвид опита си, натрупан по време на обхванатия от преразглеждането период, ЕЦБ оценява като подходяща настоящата рамка за предоставяне на данни на ЕССР и потвърждава факта, че секретариатът на ЕССР и европейските надзорни органи (ЕНО) си сътрудничат тясно. Въпреки това процедурите, свързани с обмена на данни, могат да бъдат подобрени.

В рамките на предоставянето на статистическа помощ на ЕССР ЕЦБ понастоящем е направила необходимото, за да може определените в Решение ЕССР/2011/6 (17) първоначални изисквания за редовното отчитане на агрегирани данни да бъдат спазени своевременно, като предоставените данни са с високо качество. Решение ЕССР/2011/6 беше прието с оглед на потребностите на ЕССР от статистически данни след ключовия принос на съвместна група, която се състоеше от представители на секретариата на ЕССР, ЕЦБ и ЕНО (18). Тези данни се използват на редовните информационни срещи на Генералния съвет на ЕССР и на КТК, и по-специално в таблицата на риска на ЕССР, която се публикува всяко тримесечие от септември 2012 г. насам.

4.2.   Общи процедури за достъп до данни

ЕЦБ би подкрепила и оптимизирането на процедурите за достъп до данни в случаите, когато европейските или националните органи вече разполагат с данни и единствено е необходимо да се уточнят съдържанието, форматът и правата за достъп до тях. Процедурата следва да продължи да позволява на съответните институции или органи (например ЕНО, националните органи или ЕССР) да проверяват за спазването на остатъчните ограничения, като например ограниченията върху разпространението на данните. И обратно, действащата в момента процедура за гласуване в Генералния съвет на ЕССР би останала подходяща в случаите, когато данните не са налични, като по този начин се предизвика стартирането на истински ad hoс проучвания, за които е необходимо събирането на данни от финансовия сектор.

4.3.   Достъп на ЕССР до неагрегирани данни

От създаването на ЕССР на нуждата му от статистически данни се отговаря до голяма степен чрез ad hoc искания, както за агрегирани данни, така и за данни на равнище предприятие. Въпреки това процедурите за събиране, обработване и разпространение на тези данни са тромави и дълги, което се отразява и на сроковете на последващата аналитична работа. Като се вземе предвид важността на взаимното допълване между агрегираните данни и данните на равнище предприятие за макропруденциалния анализ и определянето на макропруденциалната политика, е необходимо да бъде преразгледана настоящата рестриктивна рамка за получаването на съответната информация. По-специално с член 15 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 се ограничава капацитетът на ЕССР (чрез секретариата му и предоставянето на помощ от ЕЦБ за статистическата и аналитичната функция) за своевременното и целесъобразно получаване на индивидуализирани данни на равнище предприятие за целите на извършването на макропруденциалния анализ. Наложи се да бъдат въведени тромави процедури, за да се преодолеят тези ограничения. Отчасти те може и да са прекалени, тъй като някои данни на равнище предприятие, като например данните за индивидуалните финансови отчети на регистрираните на фондовата борса банки, които понастоящем постъпват в управляваната от секретариата на ЕССР „секретна стая“, всъщност могат да бъдат публикувани от предприятията.

Следователно ЕЦБ настойчиво подкрепя преразглеждането на член 15 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, за да се приспособят по-добре процедурите за предоставяне на индивидуализирани данни на равнище предприятие към потребностите на ЕССР и да се намали рестриктивността им, като се разграничат данните с чувствителен характер (например във връзка с взаимносвързаността) и се осигури целесъобразната защита на поверителността.

ЕЦБ предлага да бъде направено разграничение, подобно на вече въведеното от Съвета за финансова стабилност (19), между данни от категорията „институция към агрегат“, т.е. една институция отчита общите си експозиции, като например баланс и отчет за приходи и разходи, спрямо различни категории контрагенти (например банки или правителствени агенции), групирани по рискови фактори, и данни от категорията „институция към институция“, т.е. институциите отчитат двустранни експозиции. Макар че и в двете хипотези може да има данни с поверителен или чувствителен характер и следователно да е необходимо те да подлежат на защита на поверителността и на внимателна оценка за всеки отделен случай, в много случаи данните от категорията „институция към институция“ ще се окажат по-чувствителни и поради тази причина ще трябва да им бъдат наложени ограниченията съгласно настоящата процедура. За разлика от тях, към данните от категорията „институция към агрегат“ може да бъде приложена по-опростена процедура, без да се засяга правото да се поиска по-стриктно третиране в определени случаи, когато това е обосновано от чувствителния характер на съответните данни. В областите, в които агрегираните данни не са подходящи за целите на анализа поради извънредни фактори и свързаните с тях рискове, дисперсионните мерки са от основно значение и изискват повече детайлност. Освен това следва да се има предвид, че повечето данни се отчитат няколко седмици, или дори месеца, след референтния период и по този начин губят чувствителния си характер.

В рамките на общата правна уредба, която регламентира обмена на информация, Генералният съвет на ЕССР би могъл да създаде процедури относно обмена на данни от категорията „институция към агрегат“ и на данни на равнище предприятие. ЕЦБ разполага с целесъобразни процедури за защита на наистина поверителни данни и може да ползва обширния си опит в това отношение (20).

4.4.   Изисквания за надзорна отчетност

На последно място, с оглед на по-доброто отразяване на нуждите на макропруденциалния анализ, ЕЦБ би желала да насърчи ЕНО да отдадат необходимата тежест на потребностите на ЕССР, когато обмислят нови изисквания за надзорна отчетност или промени в тях. От своя страна, ЕЦБ вече взема предвид изискванията към данните на ЕССР при текущото разработване на нови или подобрени статистически данни чрез извършването на „проверка на предимствата и разходите“, еквивалентна на „оценките на въздействието“ на Комисията.

5.   Взаимодействие между ЕССР и ЕНМ

5.1.   Представителност на ЕНМ в структурите на ЕССР

По времето, когато бяха постигнати договореностите относно управлението на ЕССР, банковият съюз все още не съществуваше. За да бъдат отразени промените в контекста на европейската система за финансов надзор, включително създаването на ЕНМ, в Регламент (ЕС) № 1092/2010 следва изрично да бъде предвидено ЕНМ да бъде представен в Генералния съвет на ЕССР (21). Както беше отбелязано, следва да бъде предвидена и възможността ЕНМ да бъде представен в Управителния комитет (22). На последно място, би било полезно ЕНМ да бъде представен и в КТК.

5.2.   Роля на ЕССР при прилагането на макропруденциалните инструменти в ЕНМ

Следва да се отбележи, че с Регламент (ЕС) № 1024/2013 (23) на ЕЦБ изрично се възлагат отговорности и правомощия в областта на макропруденциалната политика (24), които ще бъдат упражнявани спрямо по-голямата част от членовете на ЕССР. За тази цел националните органи трябва да уведомят ЕЦБ относно макропруденциалните мерки, които възнамеряват да прилагат. От друга страна, ако е необходимо, ЕЦБ може да прилага по-високи изисквания.

През март 2014 г. ЕССР публикува основен доклад относно макропруденциалната политика в банковия сектор (25). В доклада се изтъква, че ЕССР ще служи като център за събиране и разпространение на информация относно мерките във връзка с макропруденциалната политика в Съюза. ЕССР вече препоръча на макропруденциалните органи да си сътрудничат и обменят информация и на презгранична основа, по-конкретно като информират ЕССР за предприетите действия за преодоляване на системните рискове на национално равнище (26). Освен това ЕССР препоръча на макропруденциалните органи, без да се засягат съответните разпоредби на законодателството на Съюза, да информират ЕССР преди прилагането на макропруденциални инструменти на национално равнище дали се очакват значителни трансгранични ефекти върху други държави членки или върху единния пазар (27).

От съществено значение е ЕССР да осъществява пруденциалния надзор на макроравнище, като отчита ролята и функциите на ЕЦБ в областта на макропруденциалната политика (28). Дублирането на работата може да бъде избегнато, като се направи ясно разграничение между задачите и отговорностите на ЕЦБ и ЕССР. В този контекст е предвидено Генералният съвет на ЕССР и съответните органи за вземане на решения на ЕЦБ да установят ясни правила относно обмена на информация и действията в отговор на препоръките на ЕССР.

5.3.   Адресати на препоръките на ЕССР

Понастоящем Регламент (ЕС) № 1092/2010 предвижда потенциално неограничен брой адресати на препоръките на ЕССР (29). ЕССР вече е издал препоръки до държавите членки, националните компетентни органи, определените на национално равнище органи, Европейския банков орган и Комисията.

В същото време Регламент (ЕС) № 1092/2010 е доста рестриктивен по отношение на адресатите, от които се изисква да докажат предприетите от тях действия в отговор на препоръките на ЕССР съгласно механизма „действие или обяснение“ (30). Всъщност само от някои от горепосочените адресати се изисква да предоставят доклади относно предприетите стъпки в изпълнение на тези препоръки. Тези асиметрии следва да бъдат избегнати във възможно най-голяма степен.

Предвид горепосоченото ще е необходимо да се обмисли дали в правната уредба следва да бъде предвидено, че в рамките на правомощията си ЕССР може да издава препоръки до националните макропруденциални органи, както и до ЕЦБ във връзка с нейните микропруденциални и макропруденциални надзорни функции (31). При всяко положение включването на ЕЦБ като възможен адресат не следва да засяга по какъвто и да е било начин основната цел на ЕСЦБ да поддържа ценова стабилност в съответствие с член 127, параграф 1 от Договора (32). Във връзка с това, както е предложено по-горе (33), следва да бъде осигурена ясна предварителна комуникация и обмен на информация между Генералния съвет на ЕССР и съответните органи за вземане на решения на ЕЦБ.

Съставено във Франкфурт на Майн на 4 февруари 2015 година.

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  COM(2014) 508 окончателен.

(2)  Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета от 17 ноември 2010 г. за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 162).

(4)  Член 20 от Регламент (ЕС) № 1092/2010.

(5)  Вж. доклада на Комисията, раздел 3.2.1.

(6)  Вж. доклада на Комисията, раздел 3.2.1.

(7)  Вж. член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1092/2010.

(8)  Вж. доклада на Комисията, раздел 4.

(9)  Вж. публикацията „Правомощия на Консултативния технически комитет“ [Mandate of the Advisory Technical Committee], достъпна на уебсайта на ЕССР.

(10)  Вж. работен документ на службите на Комисията, съпровождащ документа „Доклад относно мисията и организацията на Европейския съвет за системен риск (ЕССР)“, стр. 16.

(11)  Вж. доклада на Комисията, раздел 3.2.1.

(12)  Предимно чрез приноса ѝ за засилване на видимостта на ЕССР и улесняване на дейността по текущото вземане на решения в рамките на ЕССР.

(13)  Съгласно препоръките в параграф 1.2 от настоящото становище.

(14)  Вж. доклада на Комисията, раздел 3.2.3.

(15)  Вж. Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на Европейската система за финансов надзор (2013/2166(INL).

(16)  Вж. член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1092/2010.

(17)  Решение ЕССР/2011/6 от 21 септември 2011 г. относно предоставянето и събирането на информация за пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система в рамките на Съюза (ОВ C 302, 13.10.2011 г., стр. 3).

(18)  Допълнителна информация относно извършената работа с оглед на подготовката, разработването, прилагането и управлението на първоначалния набор от статистическа и надзорна информация, необходима за подпомагането на ЕССР, се съдържа в Ж-М. Израел, П. Сандарс, А. Шуберт и Фишер, Б. (2013), „Статистически данни и показатели за анализа и политиката в областта на финансовата стабилност“, тематични материали № 145, ЕЦБ, Франкфурт на Майн, април 2013 г. [Israel J-M., Sandars P., Schubert A., and Fischer B. (2013), Statistics and Indicators for Financial Stability Analysis and Policy, Occasional Paper Series, № 145, ECB, Frankfurt am Main, April 2013].

(19)  Вж. Съвет за финансова стабилност, консултативен труд „Да разберем финансовите връзки: общ образец за данни относно глобалните системно значими банки“ [Consultation Paper, Understanding Financial Linkages: A Common Data Template for Global Systemically Important Banks], 6 октомври 2011 г.

(20)  По-специално, данните, събрани съгласно Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8), подлежат на защитната мярка, предвидена в член 8 от него, която осигурява физическата защита и киберзащитата на поверителната статистическа информация.

(21)  Вж. параграф 2.1 от настоящото становище.

(22)  Вж. параграф 2.2 от настоящото становище.

(23)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(24)  Вж. член 5 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

(25)  Основен доклад относно макропруденциалната политика в банковия сектор [Flagship Report on Macro-prudential Policy in the Banking Sector], достъпен на уебсайта на ЕССР www.esrb.europa.eu

(26)  Вж. Препоръка ЕССР/2011/3, препоръка Б4.

(27)  Вж. Препоръка ЕССР/2013/1, препоръка В3.

(28)  По-специално Регламент (ЕС) № 1024/2013 вече се позовава на модела на взаимодействие между държавите в ЕНМ и ЕССР по макропруденциални въпроси, тъй като в него се предвижда, че без да накърняват правомощията на ЕССР, националните компетентни органи или определените на национално равнище органи и ЕЦБ ще действат по отношение на процедурите за координация, предвидени в други правни актове на Съюза, след като са следвали процедурите, предвидени в Регламент (ЕС) № 1024/2013. Вж. съображение 24.

(29)  Вж. член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010.

(30)  Вж. член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1092/2010.

(31)  Както вече беше предложено в раздел 2.1.1, буква а) от Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 18 юни 2014 г. относно насоки за определяне на нива на антицикличния буфер (ОВ C 293, 2.9.2014 г., стр. 1).

(32)  Вж. Група на високо равнище относно преразглеждането на ЕССР, „Принос към преразглеждането на ЕССР“ [ESRB, High-Level Group on the ESRB Review, Contribution to the Review of the ESRB], март 2013 г.

(33)  Вж. параграф 5.2 от настоящото становище.


Нагоре