ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 12 септември 2019 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ извършихме задълбочена оценка на перспективите за икономиката и инфлацията, вземайки предвид и най-новите експертни макроикономически прогнози за еврозоната. В резултат на това Управителният съвет прие следните решения, насочени към постигането на целта му за поддържане на ценова стабилност.

Първо, по отношение на основните лихвени проценти на ЕЦБ, решихме да понижим лихвения процент по депозитното улеснение с 10 базисни пункта до ‑0,50%. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвеният процент по пределното кредитно улеснение остават непроменени на сегашното си равнище, съответно 0,00% и 0,25%. Понастоящем очакваме основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават солидно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в базовата инфлационна динамика.

Второ, Управителният съвет взе решение да възобнови нетните покупки по програмата си за закупуване на активи, с месечен темп от 20 млрд. евро, считано от 1 ноември. Очакваме те да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните ни лихвени проценти, и да приключат малко преди да започнем да повишаваме тези основни лихвени проценти.

Трето, възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Четвърто, решихме да променим параметрите на новата поредица тримесечни целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР III) така, че да се запазят благоприятните условия за банково кредитиране, да се осигури гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика и да бъде подпомогната в още по-голяма степен нерестриктивната позиция на паричната политика. Сега лихвеният процент по всяка от тези операции ще бъде определен на средното равнище на лихвения процент по основните операции на Евросистемата по рефинансиране за целия срок на съответната ЦОДР. За банки, чието отговарящо на условията нетно кредитиране надхвърли определен бенчмарк, лихвеният процент при операциите по ЦОДР III ще бъде по-нисък и може да спадне до нивото на средния лихвен процент по депозитното улеснение за целия срок на операцията. Матуритетът на операциите ще бъде удължен от две на три години.

Пето, за да се подпомогне предаването на паричната политика чрез банките, Управителният съвет взе решение да въведе двустепенна система за олихвяване на резервите, при която част от държаната от банките свръхликвидност ще бъде освободена от отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение.

Отделни прессъобщения с допълнителни подробности за приетите от Управителния съвет мерки ще бъдат публикувани днес следобед в 15:30 ч. централноевропейско време.

Управителният съвет отново подчерта необходимостта от силно нерестриктивна позиция на паричната политика в продължителен период от време и все така е готов да приспособи всички свои инструменти, както е подходящо, за да осигури устойчивото доближаване на инфлацията към целевото равнище в съответствие със стремежа си към симетрия.

Днешните решения бяха взети в отговор на факта, че инфлацията продължава да не достига равнището, към което се стремим. Всъщност постъпващата информация от последното заседание на Управителния съвет насам свидетелства за по-продължителна слабост на икономиката на еврозоната, запазване на отчетливи низходящи рискове и слаб инфлационен натиск. Това е отразено в новите експертни прогнози, които показват по-нататъшно влошаване на перспективата за инфлацията.

Същевременно силното нарастване на заетостта и на заплатите продължава да допринася за устойчивостта на икономиката в еврозоната. С днешния широкообхватен пакет от решения по паричната политика ние предоставяме значителен паричен стимул, за да осигурим запазването на много благоприятни финансови условия, които подкрепят икономическия подем на еврозоната, по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и съответно устойчивото доближаване на инфлацията до целевите равнища в средносрочен план.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През второто тримесечие на 2019 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,2% на тримесечна база след повишение от 0,4% през предходното тримесечие. Постъпващите икономически данни и информация от конюнктурни анкети продължават да сочат слаб, но положителен растеж през третото тримесечие на тази година. Това забавяне на растежа отразява най-вече слабата международна търговия в условия на продължителна несигурност в глобален мащаб, която засяга особено сектора на промишленото производство в еврозоната.

Същевременно секторът на услугите и секторът на строителството продължават да са все така устойчиви, а благоприятните условия за финансиране, по-нататъшното нарастване на заетостта и увеличаващите се заплати, леко експанзионистичната фискална позиция в еврозоната и продължаващият, макар и малко по-бавно, растеж на световната икономика също подпомагат икономическия подем в еврозоната.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември 2019 г. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 1,1% през 2019 г., 1,2% през 2020 г. и 1,4% през 2021 г. В сравнение с експертните макроикономическите прогнози от юни 2019 г. прогнозите за прираста на реалния БВП са ревизирани надолу за 2019 г. и 2020 г.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават низходящи. Те са свързани главно с продължителното наличие на несигурност, породена от геополитически фактори, от нарастващата заплаха от протекционизъм, както и от уязвимости във възникващите пазари.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през август 2019 г. е 1,0%, без изменение спрямо юли. По-ниската инфлация на енергоносителите се компенсира от по-висока инфлация на храните, а темпът на ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни остава непроменен. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно общата инфлация да спадне, след което да поеме отново нагоре към края на годината. Показателите на базисната инфлация като цяло се запазват слаби, а показателите за инфлационните очаквания остават на ниско равнище. Макар че натискът от страна на разходите за труд се засили и разшири при високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда, отражението на техния натиск в инфлацията отнема по-дълго от очакваното преди. В средносрочна перспектива се очаква базисната инфлация да се повишава, подкрепяна от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и солидния растеж на заплатите.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември 2019 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,2% през 2019 г., 1,0% през 2020 г. и 1,5% през 2021 г. В сравнение с експертните макроикономически прогнози от юни 2019 г. перспективата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу за целия прогнозен период, в отражение на по-ниските цени на енергоносителите и условията на по-слаб растеж.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) нарасна до 5,2% през юли 2019 г. след 4,5% през юни. Устойчивият темп на прираст на широките пари отразява продължаващото иницииране на банкови кредити за частния сектор и ниските пропуснати ползи при държане на М3. Що се отнася до компонентите, тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия остана непроменен на ниво от 3,9% през юли 2019 г. Годишният темп на прираст на общите кредити за нефинансови предприятия остава силен, въпреки че при краткосрочните кредити, които са по-чувствителни към икономическия цикъл, се наблюдават признаци на отслабване. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата продължава постепенното си нарастване – 3,4% през юли спрямо 3,3% през юни. Като цяло, прирастът на кредитирането все още е положително повлиян от безпрецедентно ниските лихвени проценти по банковите кредити.

Приетите днес мерки по паричната политика, включително по-благоприятните условия на новата поредица от ЦОДР, ще допринесат за запазване на благоприятните условия за банково кредитиране и ще продължат да подпомагат достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж, подкрепа на съвкупното търсене в сегашната ситуация и намаляване на уязвимостта. Прилагането на структурни политики в държавите от еврозоната трябва да се ускори значително, за да се засилят производителността и потенциалът за растеж на еврозоната, да се намали структурната безработица и да се увеличи устойчивостта. За насока следва да послужат конкретните препоръки по държави за 2019 г.

Що се отнася до фискалната политика, леко експанзионистичната фискална позиция в еврозоната понастоящем подпомага в известна степен икономическата активност. С оглед на влошаващите се икономически перспективи и все така изявените низходящи рискове правителствата с възможности за фискални маневри следва да предприемат ефикасни и своевременни действия. Необходимо е правителствата на държави с висок публичен дълг да провеждат разумна политика, която да създаде нужните условия за невъзпрепятствано действие на автоматичните стабилизиращи механизми. Всички държави следва да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа.

Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на Европейския съюз за фискално и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава подобряването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства усилията, които се полагат в тази област, и призовава за по-нататъшни конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.