Понижихме лихвените проценти. Каква е причината и какво означава това за Вас?
6 юни 2024 г.
Цените вече не се увеличават толкова бързо, а инфлацията е напът да се върне към целта ни от 2%. Ето защо неотдавна нашият Управителен съвет понижи лихвените проценти, след като в продължение на девет месеца ги поддържа на високи равнища.
Защо понижихме лихвените проценти?
Ние сме централната банка, която отговаря за еврото, и основната ни задача е да поддържаме цените стабилни. Когато инфлацията беше прекалено висока, тоест когато цените в нашата икономика се покачваха твърде бързо, ние повишихме лихвените проценти, за да я върнем на по-ниско равнище. През юли 2022 г. започнахме да увеличаваме лихвените проценти и продължихме до септември 2023 г.
Нашата цел е в средносрочен план инфлацията да се задържи на равнище от 2%. Сега, когато тя се приближава до тази цел, вече не е необходимо да запазваме толкова високи лихвени нива.
Въпреки това ще поддържаме лихвените проценти на равнища, които гарантират, че инфлацията своевременно ще се върне до целта от 2%, вместо да остане трайно на по-високо ниво. Това е много важно, тъй като високата инфлация затруднява гражданите и предприятията.
Какво представляват лихвените проценти?
Лихвените проценти представляват разходите за вземане на пари в заем (понякога се казва, че са „цената на парите“). Например, за да вземете кредит от банка, първо трябва да се договорите за лихвата, която ще плащате. Тя обикновено е годишна. Да кажем, че заемете 10 000 евро при годишна лихва от 5%. Това означава, че ще дължите на банката 500 евро на година в допълнение към връщането на заетата сума. И така, по същество лихвеният процент представлява това, което плащате на банката, за да Ви заеме пари.
Това важи обаче и в обратната посока. Лихвата е сумата, която банката плаща за Вашите спестявания – тоест когато тя „заема“ пари от Вас. Например, ако вложите 1000 евро в спестовна сметка при годишна лихва от 3%, в края на годината ще получите 30 евро като лихва.
Защо се променят лихвените проценти?
Лихвените проценти, които банките предлагат на гражданите и фирмите, се влияят силно от определяните от ЕЦБ лихвени равнища. Когато тя ги промени, лихвите по заемите и спестяванията обикновено се променят по сходен начин.
Лихвените проценти се влияят и от търсенето и предлагането на заеми, с други думи от това колко искат да харчат и инвестират предприятията и гражданите и какво количество кредит е налично.
Пазарите на други стоки и услуги функционират по подобен начин. Например, ако много хора искат да си купят ягоди, но няма голямо налично количество (защото не са в сезон), цената им се повишава.
По същия начин, когато фирмите и гражданите искат да харчат и инвестират, но не могат лесно да получат необходимите заеми, лихвените проценти обикновено растат. Заемите поскъпват. Обратното, когато гражданите и предприятията спестяват големи суми в банки, лихвените проценти обикновено се понижават.
ЕЦБ е централната банка, която отговаря за еврото. Ние не определяме лихвените проценти, които плащате по заема си или получавате по депозита си. Но оказваме влияние върху тях.
Ние определяме така наречените основни лихвени проценти. Това са процентите, които предлагаме на банките, желаещи да вземат заем от нас, както и за електронните пари, които държат при нас овърнайт.
Когато променяме нашите основни лихвени проценти, това се отразява на цялата икономика, включително и на лихвите по ипотеките и по банковите заеми и депозити.
Управителният съвет на ЕЦБ взема решения за тези основни лихвени проценти приблизително на всеки шест седмици.
Как основните лихвени проценти на ЕЦБ въздействат върху инфлацията?
Ако инфлацията е твърде висока, можем да повишим лихвените проценти и така заемите да поскъпнат. Това ще успокои икономиката, ще намали инфлационните очаквания и ще понижи инфлацията.
Ако инфлацията е твърде ниска, можем да намалим лихвените проценти и така заемите да поевтинеят. Това ще насърчи инвестициите и разходите, което увеличава инфлацията.
Инфлацията беше твърде висока през последните години. Цените се повишиха много, особено тези на енергоносителите и храните. Една от причините беше нахлуването на Русия в Украйна. Освен това за много фирми беше по-трудно да се снабдят с необходимите за производството материали, резервни части и работници. Това задълбочи съществуващите проблеми, породени от пандемията.
Също така, използването на лихвените проценти по решителен начин държи инфлационните очаквания под контрол.
Повишенията на лихвените проценти способстваха за намаляване на инфлацията, като охладиха търсенето и показаха, че сме решени да осигурим връщането на инфлацията на целевото равнище от 2%.
За централните банки е важно да следят отблизо очакванията на гражданите и предприятията за покачването на цените в бъдеще, тоест техните инфлационни очаквания. Ако хората вярват, че високата инфлация ще се задържи, е по-вероятно да поискат по-високи заплати. От своя страна фирмите може да повишат цените, за да защитят печалбите си. Така високите инфлационни очаквания може да доведат до спирала на увеличаване на цените и заплатите. Няма да позволим това да се случи.
Като коригираме лихвените проценти при прекалено висока или прекалено ниска инфлация, ние даваме увереност на предприятията, работниците и инвеститорите, че в средносрочен план инфлацията ще бъде на целевото равнище от 2%. Тази решителност, подкрепена с действия, подпомага стабилизирането на очакванията за поддържане на ценова стабилност. Тя дава и основание за това сега безопасно да понижим лихвените проценти.