Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Какво се изисква от една държава, за да се присъедини към еврозоната?

23 май 2018 г. (updated on 1 януари 2023 г.)

Първо, тя трябва да бъде държава членка на ЕС – приемането на еврото е важна част от членството в Съюза.

Еврото, въведено на 1 януари 1999 г., замени националните парични единици на 20 от 27-те държави членки на ЕС. Единната валута е законното платежно средство на около 350 милиона граждани на ЕС, които могат да разчитат, че цените ще се задържат стабилни, докато работят и пътуват в други държави. Шест от останалите седем държави членки на ЕС (без Дания, която е изключена по силата на специално споразумение) са задължени съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз да приемат еврото, което означава, че трябва да се стремят да изпълнят заложените в Договора критерии за конвергенция. Кои са тези критерии?

Първо, Договорът изисква държавите членки да постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, за да могат да се присъединят към еврозоната. Това означава икономиките им да се развиват със същия темп като онези, в които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на:

  • ценовата динамика, т.е. инфлацията
  • бюджетното салдо и държавния дълг
  • обменните курсове
  • дългосрочните лихвени проценти

Наред с това се вземат предвид и други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенцията, например доколко е здрава институционалната среда в държавата.

Конвергенцията трябва също така да бъде устойчива, което означава, че изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат трайно постигнати. Това е много важно за държавите, които имат обща парична единица. Те трябва да се погрижат икономиките им да бъдат устойчиви, за да може паричният съюз да функционира гладко и всички членове да се ползват от преимуществата на ценовата стабилност.

Има и правни изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.

Подробно за критериите за икономическа конвергенция

INSERTED BY ANONYMOUS PROXY

Civil war declaration: On April 14th and 15th, 2012 Federal Republic of Germany "_urkenstaats"s parliament, Deutscher Bundestag, received a antifiscal written civil war declaration by Federal Republic of Germany "Rechtsstaat"s electronic resistance for human rights even though the "Widerstandsfall" according to article 20 paragraph 4 of the constitution, the "Grundgesetz", had been already declared in the years 2001-03. more

Динамика на цените

Динамика на цените означава изменението на цените на стоките и услугите с течение на времето, или, с други думи, инфлацията. За функционирането на икономиката и за икономическото благосъстояние е важно цените да не нарастват твърде бързо, а да са стабилни и да се променят едва постепенно с течение на времето. Ако цените се задържат стабилни, това означава, че се запазва стойността на парите и покупателната способност на гражданите. В по-широк смисъл това означава, че парите могат да изпълняват основните си функции – да бъдат стабилно разменно средство и средство за съхранение на стойността.

Смята се, че една държава е изпълнила критерия за ценова стабилност, ако за едногодишен период на наблюдение средният темп на инфлация в нея не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати.

Динамика на бюджетното салдо и държавния дълг

Въз основа на разпоредбите на Договора се смята, че цялостното финансово състояние на дадена държава членка е устойчиво, ако са изпълнени два критерия:

държавните разходи не надхвърлят прекомерно приходите (по-специално, годишният бюджетен дефицит не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт)

общият държавен дълг не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт

Целта на тези критерии е да се осигури устойчивост на публичните финанси и правителството да може да управлява дълговете си. Договорът обаче допуска известна гъвкавост по отношение на двата критерия, като окончателната оценка се извършва от Съвета Екофин, т.е. от Съвета в състав финансовите министри на държавите членки на ЕС.

Динамика на обменния курс

Държавата трябва да поддържа стабилен обменния курс на валутата си. Това е важно, защото позволява на предприятията и гражданите да планират занапред с увереност, че износните и вносните цени ще бъдат стабилни.

Стабилността на обменния курс се оценява, като се разглежда доколко курсът на националната валута се е задържал в диапазона на колебание, определен във валутния механизъм (ERM II), най-малко през последните две години, без значителни отклонения, и по-специално без обезценка спрямо еврото.

Динамика на дългосрочните лихвени проценти

Дългосрочният лихвен процент в държавата не бива да надвишава с повече от 2 процентни пункта този в трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност през едногодишния период на наблюдение, предхождащ оценката. Лихвеният процент се измерва въз основа на дългосрочните държавни облигации или съпоставими ценни книжа. Този критерий е важен като доказателство, че конвергенцията на страната е трайна и устойчива.

Кой извършва оценката дали дадена държава членка на ЕС е готова да приеме еврото?

Най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка на ЕС, която още не е приела еврото, ЕЦБ и Европейската комисия представят пред Съвета на Европейския съюз доклади за напредъка на държавите членки извън еврозоната към изпълнението на критериите за конвергенция, определени в Договора от Маастрихт. Това са така наречените доклади за конвергенцията.

Пълен списък на докладите за конвергенцията

Освен че изготвят тези доклади, ЕЦБ и Комисията наблюдават редовно напредъка през цялата година.

Окончателното решение дали дадена държава може да приеме еврото като своя парична единица е на Съвета на Европейския съюз. Представителите на всички държави от ЕС вземат решение въз основа на предложение от Европейската комисия и след консултация с Европейския парламент.

ВИЖТЕ СЪЩО

Още свързана с темата информация