content here is the anonymously transparent proxied version of ecb.europa.eu   X
European Central Bank - eurosystem
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
Christine Lagarde
The President of the European Central Bank
Paschal Donohoe
President of the Eurogroup
Roberta Metsola
President of the European Parliament
Charles Michel
President of the European Council
Ursula von der Leyen
President of the European Commission
  • БЛОГ НА ЕЦБ

25-годишнина на еврото: стойността на единството в един променящ се свят

30 декември 2023 г.

Паскал Донаху (председател на Еврогрупата), Кристин Лагард (председател на Европейската централна банка), Роберта Мецола (председател на Европейския парламент), Шарл Мишел (председател на Европейския съвет) и Урсула фон дер Лайен (председател на Европейската комисия)

Преди 25 години, на 1 януари 1999 г., еврото стана единната валута на 11 държави членки на ЕС. Сега то обслужва икономиката и улеснява живота на 350 милиона души в 20 държави.

Същината на европейската кауза винаги се е състояла в това да се търси решение на проблемите, с които държавите не могат да се справят сами. След Втората световна война лидерите визионери си дадоха сметка, че единственият начин да осигурим мир на нашия континент е да обединим икономиките си. А с течение на времето единна Европа щеше да се изправи пред необходимостта от единна валута, за да се възползва максимално от икономическите предимства, произтичащи от този мир.

В края на 80-те години на ХХ век Европа предприе нови стъпки за задълбочаване на единния пазар и мечтата за единна валута се превърна в проект. А преди 25 години, на 1 януари 1999 г., този проект се превърна в реалност. Днес еврото е неделима част от нашето ежедневие. То ни дава простота, стабилност и суверенитет.

Еврото опрости живота на европейските граждани, които могат лесно да сравняват цени, да търгуват и да пътуват. То ни донесе стабилност, защитавайки растежа и работните места в поредица от кризи. А това да бъдем емитенти на втората по значимост валута в света засили суверенитета ни в един размирен свят. Затова не е изненадващо, че от основаването си насам еврозоната се е разраснала от 11 на 20 държави.

През годините възникваха огромни предизвикателства, дори под въпрос беше поставено самото бъдеще на еврото. Но ние винаги намирахме правилните решения. Така например, в отговор на глобалните финансови кризи и кризите с държавните дългове създадохме предпазни механизми като хармонизираната система за банков надзор и преструктуриране и Европейския механизъм за стабилност. Днес подкрепата за единната валута сред гражданите на еврозоната е близо до рекордните си равнища.

Но работата ни не е приключена. Защото сега сме изправени пред нови предизвикателства, с които държавите не могат да се справят сами, и гражданите очакват Европа да намери решения.

Нараства геополитическото напрежение, не на последно място заради престъпната война на Русия срещу Украйна, която изисква смели колективни решения. Заплашва ни ускоряваща се климатична криза, която наистина можем да разрешим само заедно – въглеродните емисии не признават граници. Изправени сме и пред безпрецедентни предизвикателства пред конкурентоспособността ни, произтичащи от енергийни и промишлени политики в други части на света.

Това означава, че области като отбраната и екологичният и цифровият преход се превърнаха в неотложни въпроси от общ интерес. Същото се отнася за подхода ни към финансирането на огромните инвестиции, които са необходими, за да декарбонизираме икономиката си, да направим веригите си на доставка по-сигурни и да модернизираме технологиите си. Само екологичният преход в ЕС ще изисква инвестиции в размер на 620 млрд. евро годишно до 2030 г.

Решенията трябва да се възползват от мащаба, който стана възможен благодарение на сътрудничеството в Европа. Изграждане на действителен съюз на капиталовите пазари, който обхваща целия континент, за да се мобилизира частно финансиране. Използване на европейски инструменти и политики, за да засилим конкурентоспособността и сигурността си, например чрез укрепване на съществуващите структури чрез обновяване на фискалните правила и по-солиден банков съюз. И пренасяне на самата единна валута в цифровата епоха чрез изграждане на основите за евентуално цифрово евро, което да допълва парите в брой.

Същевременно, при наличието на няколко държави, които в момента са в процес на присъединяване към ЕС, трябва да запазим способността си да действаме решително. Разширението и задълбочаването не се изключват взаимно. Но разширението може да наложи промени в начина, по който е организиран ЕС.

Европейските народи знаят, че светът се променя. И разбират, че единството е сила. Около две трети от европейците са убедени, че ЕС е крепост на стабилността. Затова нека им покажем, че Европа може да направлява тази промяна и да изпълни очакванията им.

Това ще изисква амбиция и упорство – същите качества, присъщи на основателите на европейската интеграция. Ще изисква и да признаем, че не всички цели могат да бъдат постигнати незабавно. Поуката от европейската интеграция е, че трябва да правим непосредствените стъпки, когато настъпи моментът за тях. Другите ще последват, когато им дойде времето.

Както отбелязва френският писател Анатол Франс: „За да постигнем велики неща, трябва не само да действаме, но и да мечтаем; не само да планираме, но и да вярваме.“ Първите 25 години на еврото показаха колко успешна може да бъде една мечта. Но докато светът наоколо се променя, действията ни доказват, че обединена Европа осигурява решенията, нужни на европейците и на света.

Тази блог публикация е поместена като коментарна статия в медии във всички 20 държави от еврозоната.

Вижте блога на ЕЦБ и се абонирайте за бъдещи статии.