Обзор

Икономиката на еврозоната се възстановява бързо въпреки продължаващата несигурност, свързана с пандемията от коронавирус (COVID-19) и затрудненията в предлагането.^[1] През второто тримесечие на 2021 г. тя отбеляза по-силен подем от очакваното и би трябвало да продължи бързия си растеж през второто полугодие, като до края на годината реалният БВП следва да надхвърли предкризисното си равнище. Впоследствие се очаква растежът да остане силен, но постепенно да се нормализира. Тази перспектива се основава на няколко допускания: бързо разхлабване на ограничителните мерки през втората половина на 2021 г., постепенно разрешаване на проблемите в предлагането от началото на 2022 г., значителна текуща подкрепа от страна на политиките (включително благоприятни условия за финансиране) и продължаващо възстановяване в световен план. Вътрешното търсене би трябвало да остане основният двигател на възстановяването, благоприятствано също от очаквания скок в реалния разполагаем доход и от намаляване на несигурността. Освен това частното потребление и жилищните инвестиции вероятно ще бъдат подпомогнати от големия обем натрупани спестявания. Очаква се реалният БВП да нарасне с 5% тази година, а през 2022 г. и 2023 г. прирастът му да се забави съответно до 4,6% и 2,1%. В сравнение с прогнозите на експерти на Евросистемата от юни 2021 г. предвиждането за тримесечния растеж през втората половина на 2021 г. е леко понижено поради по-продължителни от очакваното затруднения в предлагането, по-заразния делта вариант на коронавируса и по-силните постъпващи данни за първото полугодие, ограничаващи възможностите за по-силен растеж след това. Независимо от това прогнозата за прираста на реалния БВП е коригирана нагоре с 0,4 процентни пункта за 2021 г. като цяло. Прогнозите за 2022 г. и 2023 г. остават в общи линии непроменени.

Перспективата за инфлацията продължава да се характеризира с временно покачване през 2021 г., последвано от по-умерени равнища през 2022 г. и 2023 г. Очаква се средната ѝ стойност през 2021 г. да е 2,2%, обусловена от временни възходящи фактори. Сред тях са: възстановяване на инфлацията на енергоносителите в условията на силни базови ефекти; големи поскъпвания на факторите на производството, свързани с нарушения в предлагането; еднократни увеличения на цените на услугите след облекчаване на ограниченията, свързани с COVID-19; и отмяната на намалението на ставката на ДДС в Германия. С отслабването на всички тези фактори от началото на 2022 г. насетне и изглаждането на временните несъответствия между предлагането и търсенето се очаква ХИПЦ инфлацията да спадне до стойности от 1,7% и 1,5% съответно през 2022 г. и 2023 г. Ако се абстрахираме от тези предимно временни фактори, се очаква ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да се засилва постепенно с напредъка на възстановяването, свиването на неизползвания икономически капацитет и постепенното прехвърляне на неотдавнашните увеличения на цените на суровините, включително петрола, върху потребителските цени. Прогнозира се нарастване и на цените на храните. Тези възходящи ефекти върху общата инфлация като цяло се компенсират през прогнозния период от по-бавно покачване на цените на енергоносителите, което се обуславя от техническите допускания за цените на петрола. В сравнение с прогнозите от юни 2021 г. както общата, така и базисната инфлация са коригирани нагоре за целия прогнозен период. Причините за тези корекции са: изненадващи актуални данни; някои по-продължителни случаи на възходящ натиск от нарушения в предлагането; по-добрата перспектива за търсенето; възходящи ефекти от по-високите цени на петрола и непетролните суровини; както и неотдавнашното понижаване на обменния курс на еврото.

1 Реална икономика

Реалният БВП нарасна с 2,2% през второто тримесечие на 2021 г.^[2] – 0,8 процентни пункта над стойността, предвидена в прогнозите от юни 2021 г. Подемът се дължи основно на вътрешно търсене и най-вече на частното потребление вследствие на увеличение в реалния разполагаем доход и съществен спад в нормата на спестяване. Въпреки че ограничителните мерки бяха само леко смекчени в сравнение с първото тримесечие и като цяло отговаряха на допускането в юнските прогнози, изненадващото повишение на икономическата активност изглежда отразява нейната по-ниска чувствителност към ограниченията заради COVID-19. Равнището на реалния БВП през второто тримесечие беше все пак с 2½% под нивото от четвъртото тримесечие на 2019 г.

Очаква се ново подчертано увеличение на прираста на реалния БВП през третото тримесечие в условия на продължаващо разхлабване на ограничителните мерки и добри показатели за икономическите нагласи (графика 1). Приема се, че ограничителните мерки ще бъдат допълнително облекчени през третото и четвъртото тримесечие на годината. Очаква се обаче те да бъдат малко по-строги в сравнение с допусканията в прогнозите от юни 2021 г. предвид появата на делта варианта на COVID-19 и подновения ръст на новоустановени случаи през юли и август. Въпреки известен спад показателите за икономическите нагласи остават високи, което предполага, че оставащите ограничителни мерки няма да доведат до съществени смущения в икономиката. Затова се очаква прирастът на реалния БВП да остане силен през втората половина на 2021 г. въпреки леката низходяща корекция спрямо юнските прогнози. Тя отразява по-строгите ограничителни мерки и по-продължителните затруднения в предлагането спрямо предишните допускания, както и преценката, че изненадващите положителни данни от първата половина на годината намаляват възможностите за допълнителен силен подем през втората.

Прогнозира се прирастът на реалния БВП да се задържи силен през 2022 г., а през 2023 г. да се забави до по-нормален темп. Прогнозният тренд на БВП е основан на редица допускания. Сред тях са: пълна отмяна на ограничителните мерки най-късно до началото на 2022 г., нов спад в несигурността, силна увереност след постепенното преодоляване на пандемията от COVID-19 и продължаващото възстановяване в световен план (каре 2). Освен това се допуска, че настоящите затруднения в предлагането постепенно ще отзвучат към началото на 2022 г. Очаква се и „ЕС от ново поколение“ (NGEU) да стимулира инвестициите в някои държави. В по-общ план се приема, че фискалната, надзорната и паричната политика ще останат силно стимулиращи и по този начин ще се избегне възникване на тежък порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор. Като цяло прогнозата за реалния БВП е той да надхвърли предкризисното си равнище през четвъртото тримесечие на 2021 г. (графика 2) – едно тримесечие по-рано в сравнение с юнските прогнози, а до края на 2022 г. да достигне равнище, което е само малко по-ниско от очакваното преди пандемията.

Очаква се частното потребление като основен двигател на възстановяването да нараства убедително през прогнозния период и да надмине равнището си от преди кризата до първото тримесечие на 2022 г. През второто тримесечие на 2021 г. частното потребление се възстанови много по-стабилно, отколкото се очакваше, но все пак остана около 6% под равнището си от преди пандемията. Тази изненада във възходяща посока вероятно отразява както по-голям спад в нормата на спестяване, така и по-силен растеж на реалните доходи. Доходите продължават да се определят главно от трудовите доходи, което обичайно означава относително по-висока пределна склонност към потребление. Очаква се частното потребление да продължи да нараства значително през второто полугодие. Това е свързано с облекчаването на ограничителните мерки, както и с големия обем натрупани спестявания, който позволява освобождаване на известно латентно търсене. В средносрочен план се предвижда растежът на частното потребление да продължи да изпреварва по-ниския тренд на растежа на реалните доходи, тъй като очакваното разсейване на несигурността ще създаде условия за допълнително намаляване на излишъка от спестявания.

Очаква се по-високите трудови доходи да подпомагат реалния разполагаем доход през целия прогнозен период. С продължаващото отваряне на икономиката и засилването на растежа на заетостта се очаква трудовите доходи да допринесат значително за реалния разполагаем доход. За разлика от това нетните фискални трансфери, след сериозния си положителен принос през 2020 г., ще възпират растежа на доходите от 2021 г. насетне. Това отразява очаквания край на мерките за подкрепа във връзка с COVID-19. Освен това според прогнозите реалният разполагаем доход ще бъде потискан от предвижданото увеличение на инфлацията на потребителските цени.

Очаква се през 2022 г. нормата на спестяване на домакинствата да падне под предкризисното си равнище с възстановяването на сектора на услугите и отслабването на подбудите за трупане на буферни спестявания. Предвижда се през следващите няколко тримесечия нормата на спестяване да спадне значително със свиването на дела на принудителните спестявания във връзка с очакваното разхлабване на ограничителните мерки. В допълнение се очаква буферните спестявания да се стопят поради намаляването на несигурността и по-добрите условия на пазарите на труда. Нормата на спестяване би трябвало да падне под предкризисното си равнище през 2022 г. и след това да продължи слабо да намалява. Съгласно предвижданията тя ще остане незначително под равнището, очаквано в базисната прогноза от преди пандемията, което ще доведе до известно намаляване на натрупаните по-рано свръхспестявания на домакинствата. Това би способствало за силен подем на потреблението. Все пак ролята, която се очаква да изиграят натрупаните спестявания във възстановяването на потреблението, е донякъде ограничена от факта, че те са съсредоточени в по-богатите и по-възрастните домакинства с по-ниска склонност към потребление.^[3]

Очаква се оживлението в жилищните инвестиции да загуби инерция през прогнозния период. Според оценките жилищните инвестиции са се увеличили леко през второто тримесечие на 2021 г., след като вече са достигнали равнището си от преди пандемията през първото тримесечие. В краткосрочен план положителните ефекти Tobin’s Q, възстановяването на разполагаемия доход, по-голямото доверие на потребителите и високото ниво на натрупаните спестявания би следвало да подпомогнат жилищните инвестиции през втората половина на 2021 г. въпреки някои неблагоприятни фактори, дължащи се на допълнително затягане на ограничения в предлагането. През остатъка от прогнозния период инерцията при жилищните инвестиции би трябвало постепенно да се нормализира.

Очаква се бизнес инвестициите да останат устойчиви и да се възстановят в значителна степен през прогнозния период. През първата половина на 2021 г. бизнес инвестициите продължиха бавно да се качват към предкризисното си равнище, благоприятствани от възстановяването на търсенето, добрите условия за финансиране и положителните ефекти Tobin’s Q. Очаква се подемът им да се ускори през втората половина на 2021 г. с възстановяването на глобалното и вътрешното търсене и подобряването на прираста на печалбите. Той ще бъде подкрепен и от благоприятни условия за финансиране и положителното въздействие на програмата NGEU. Очаква се също така през целия прогнозен период бизнес инвестициите да бъдат стимулирани от инвестиции, свързани с цифровизация, както и от нисковъглеродния преход (включително в автомобилната индустрия, заради екологични нормативни изисквания и прехода към производство на електрически превозни средства). Като цяло се прогнозира връщане на бизнес инвестициите към равнището им от преди пандемията до края на 2021 г.

След намаляването на пазарния дял на износа през 2021 г. във връзка с временни затруднения в предлагането се очаква износът да нарасне със стабилни темпове благодарение на силно външно търсене и повишаване на конкурентоспособността. Бързото нарастване на търсенето след втората половина на 2020 г. се очаква да продължи да бъде в основата на дисбаланса между световния капацитет за предлагане и условията на търсене и през 2021 г. Този дисбаланс, свързаните с COVID-19 карантинни мерки и екстремни събития доведоха до комбинация от логистични проблеми в световен мащаб и недостиг на някои ключови междинни материали, което оказа влияние върху износа на стоки от еврозоната. Като се има предвид, че продължава да има недостиг на някои междинни ресурси, много високи транспортни разходи и дълги срокове за доставка от страна на доставчиците, се предполага, че проблемите ще останат през цялата 2021 г. и постепенно ще отзвучат от началото на 2022 г. Търговията с услуги, и по-специално туризмът, се възстанови значително през лятото благодарение на успешните ваксинационни кампании, които позволиха възобновяването на функционирането на икономиките, въпреки че цялостната икономическа дейност в сектора остава доста под равнищата от преди кризата. Наред с премахването на пречките, това ще позволи на износа от еврозоната да се ускори в средносрочен план, като се има предвид силното външно търсене и подобряването на конкурентоспособността на износа след неотдавнашното понижаване на обменния курс на еврото. Очаква се нетният износ да има умерен положителен принос за годишния растеж на реалния БВП и през трите години на прогнозния период.

Равнището на безработицата намаля през второто тримесечие на 2021 г. и се очаква да остане като цяло непроменено през останалата част от годината, преди да спадне до равнището си от преди кризата в началото на 2023 г. По-силният от очакваното прираст на заетостта през второто тримесечие на 2021 г., свързан с по-силното възстановяване на икономическата активност, доведе до спад на безработицата. Временният недостиг на работна ръка, отразяващ нарастващото преразпределение на работните места и някои несъответствия, се очаква да се отрази на пазара на труда в краткосрочен план за конкретни държави и сектори. Допуска се, че голям дял от работниците по схеми за запазване на работни места ще се върнат към редовна заетост благодарение на силното възстановяване след пандемията. Съответно, считано от 2022 г., се очаква равнището на безработицата постепенно да намалее, а в началото на 2023 г. се очаква да спадне под равнището си от преди кризата.

Очаква се нарастването на производителността на труда на наето лице да се покачи рязко през 2021 г., след което постепенно да се нормализира през прогнозния период. След рязък спад през 2020 г. се очаква то да се увеличи с 1,5% през второто тримесечие на 2021 г. (в сравнение с предходното тримесечие) благодарение на намаляването на броя на лицата, обхванати от схеми за запазване на работни места. След като достигне най-високата си стойност през третото тримесечие на 2021 г., се очаква то постепенно да намалява. Профилът на повишаване на производителността на труда на отработен час е много по-устойчив в условията на пандемия, като общият брой отработени часове следват по-плътно динамиката на БВП.

В сравнение с прогнозите от юни 2021 г. растежът на реалния БВП е ревизиран нагоре за 2021 г. и остава като цяло непроменен за 2022 г. и 2023 г. Положителните статистически инерционни ефекти от възходящи корекции на данните през 2020 г. и по-силният резултат през първата половина на 2021 г. напълно неутрализират малко по-слабото възстановяване през втората половина на 2021 г. вследствие на по-строги противоепидемични мерки и по-продължителни затруднения в предлагането, отколкото се допускаше. Това доведе до възходяща ревизия на прогнозата за годината като цяло с 0,4 процентни пункта. За останалата част от прогнозния период низходящите ефекти от горепосочените неблагоприятни фактори и по-високите цени на петрола компенсират умерено положителното въздействие на по-ниските лихвени проценти по кредитите, по-слабия ефективен обменен курс на еврото и по-голямото външно търсене.

2 Фискална перспектива

От прогнозите от юни 2021 г. насам към базовия сценарий са добавени само ограничени допълнителни мерки за стимулиране. Прогнозата за извънредно фискално стимулиране в отговор на пандемията през 2020 г. беше ревизирана леко нагоре до 4,2% от БВП на еврозоната. Тъй като бюджетите за 2022 г. все още са в процес на изготвяне, няма много фискални новини от прогнозите от юни 2021 г. насам, но продължава да има сигнали за допълнителни стимули в размер на 0,2% от БВП през 2021 г. за преодоляване на кризата с COVID-19 и за възстановяване. Това отразява актуализираните оценки за фискалните разходи за мерките, разширените програми и приемането на нови мерки в много държави. Повечето от допълнителните мерки са временни, ще бъдат отменени през 2022 г. и са свързани главно със субсидии и трансфери към предприятия.

Като цяло дискреционното стимулиране, свързано с кризата и възстановяването, се оценява на 4,6% от БВП през 2021 г., 1,5% през 2022 г. и 1,2% през 2023 г. Що се отнася до състава на общото стимулиране, най-голям дял през 2021 г. все още имат субсидиите и трансферите, включително тези по схеми за запазване на работни места, като последните се очаква да бъдат почти изцяло отменени през 2022 г. Мерките, класифицирани като „потребление на сектор Държавно управление“, включват най-вече по-високи разходи за здравеопазване, включително заплати, свързани с ваксинационните кампании. В приходната част мерките се отнасят до намаляване на преките и косвените данъци. Допълнителните държавни инвестиции бяха ограничени през 2020 г., но имат по-висок дял в пакетите от стимули от 2021 г., главно благодарение на очакваното финансиране по „ЕС от ново поколение“. В допълнение към мерките за справяне с кризата с COVID-19 и за възстановяване правителствата в някои държави приеха допълнителни мерки за стимулиране^[5].

Прогнозите сочат, че фискалната позиция на еврозоната, коригирана с безвъзмездните средства по „ЕС от ново поколение“, ще бъде експанзионистична през 2021 г., ще бъде съществено затегната през 2022 г. и ще остане като цяло неутрална през 2023 г. След силния подем през 2020 г. фискалната позиция, коригирана с въздействието от безвъзмездните средства по линия на NGEU върху приходната част, остава експанзионистична през 2021 г. Фискалното стимулиране през 2021 г., измерено чрез фискалната позиция, е по-голямо от предвиденото според мерките за справяне с кризата с COVID-19 и за възстановяване, най-вече поради мерки, които не са пряко свързани с кризата, включително по-силен растеж на структурните разходи и методологически различия. Като се има предвид временният характер на извънредните мерки, приети през 2021 г., и очакваното затихване на пандемията, се очаква фискалната позиция да бъде затегната осезаемо през 2022 г. и да остане като цяло неутрална през 2023 г. В сравнение с прогнозите от юни 2021 г. фискалната позиция е леко разхлабена през 2021 г. и е затегната за останалата част от прогнозния период, особено през 2022 г.

Очаква се бюджетният дефицит на еврозоната да намалее слабо през 2021 г. и по-отчетливо от 2022 г., като фискалните перспективи се подобряват спрямо прогнозите от юни 2021 г. Спадът на бюджетния дефицит през 2021 г. отразява по-добрия цикличен компонент и по-ниските лихвени плащания, които напълно неутрализират допълнителните мерки за стимулиране, които не са обхванати от безвъзмездните средства по линия на „ЕС от ново поколение“. Значителното подобрение на бюджетното салдо през 2022 г. се дължи главно на приключването на мерките за стимулиране, свързани с кризата с COVID-19, и на много по-благоприятния цикличен компонент. През 2023 г. при като цяло неутрална фискална позиция и по-добри циклични условия се предвижда общото бюджетно салдо да се подобри още, достигайки малко под -2% от БВП. Предвижда се лихвените плащания да продължат да спадат през прогнозния период и да възлизат на 1,0% от БВП през 2023 г. След рязкото увеличение през 2020 г. се очаква общият държавен дълг на еврозоната да достигне своя връх от около 99% от БВП през 2021 г. Последващият спад се дължи главно на благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа, но също така и на корекции на дефицита и дълга, които напълно компенсират продължаващите, макар и намаляващи, първични бюджетни дефицити. Фискалната перспектива е подобрена спрямо прогнозите от юни 2021 г. Тенденцията на бюджетния дефицит и на дълга на еврозоната беше ревизирана надолу за целия прогнозен период поради подобрения цикличен компонент и по-ниските лихвени плащания. Бюджетният дефицит и дългът през 2023 г. остават значително над равнището от преди кризата от 2019 г., главно поради по-високото съотношение на разходите.

3 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да продължи да нараства до края на тази година, да намалее през първата половина на 2022 г. и постепенно да се засили след това (графика 3). Очаква се общата инфлация да бъде средно 2,2% през 2021 г., достигайки най-високата си стойност от 3,1% през четвъртото тримесечие на 2021 г., след което да спадне до средно 1,7% през 2022 г. и 1,5% през 2023 г. Скокът на общата инфлация през 2021 г. отразява възходящи ефекти от предимно временни фактори, като например възстановяването на темпа на инфлацията на енергоносителите в условия на силни базови ефекти и преустановяването на намалението на ставката на ДДС в Германия. Поскъпването на факторите на производството, свързани с нарушения в предлагането, и еднократният ефект от отварянето на икономиката върху цените на услугите, наред с облекчаването на свързаните с COVID-19 ограничения през лятото, повишиха възходящия натиск върху инфлацията. Промените в ХИПЦ теглата предполагат известна колебливост на инфлационния профил през 2021 г., но средно през годината се очаква те да имат само слабо низходящо въздействие върху ХИПЦ инфлацията. Очаква се тези временни фактори да изчезнат от началото на 2022 г. Също така допълнителен низходящ базов ефект от рязкото нарастване на инфлацията през юли 2021 г. забавя годишната инфлация през третото тримесечие на 2022 г. След това се очаква ХИПЦ инфлацията постепенно да нараства през останалата част от прогнозния период, подкрепена от предвижданото икономическо възстановяване. Това се изразява в засилване на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през прогнозния период. Ако се абстрахираме от временното увеличение на инфлацията през 2021 г., в средносрочен план комбинацията от нарастващ ценови натиск във възходяща посока в резултат на възстановяването на търсенето, макар и той да остава донякъде на ниски нива, и косвените последици от предишни увеличения на цените на суровините, включително на петрола, следва да надделеят над намаляването на възходящия ценови натиск от ефектите на предлагането, свързани с пандемията. Предвижда се нарастването на натиска по линия на вътрешните разходи да бъде основният двигател на по-силната динамика на базисните потребителски цени, докато динамиката на външния ценови натиск се очаква да отслабне през втората половина на прогнозния период. Очаква се постепенно увеличение и на инфлацията на цените на храните в ХИПЦ. Умерено нарастващият възходящ ценови натиск върху общата инфлация от тези два компонента на ХИПЦ до известна степен се неутрализира през 2022 г. и 2023 г. от предвижданите спадове на енергийната инфлация в ХИПЦ, свързани с низходящия профил на кривата на петролните фючърси.

Очаква се разходите за труд на единица продукция да намалеят както през 2021 г., така и през 2022 г., което се дължи на колебанията, свързани със схемите за запазване на работни места, след което да се увеличат с 1,4% през 2023 г. След значителното увеличение през 2020 г. поради резкия спад на производителността на труда се очаква разходите за труд на единица продукция да бъдат възпирани от възстановяването на производителността на труда през 2021 г. и 2022 г., но постепенно да нараснат до 2023 г. Както производителността на труда, така и растежът на компенсацията на наето лице показват големи колебания при наличието на схеми за запазване на работни места за стимулиране на заетостта. Това доведе до понижаване на годишния темп на прираст на компенсацията на наето лице през 2020 г. и до последващо възстановяване през първата половина на 2021 г. Тъй като пазарите на труда постепенно се възстановяват през прогнозния период и въздействието на схемите отслабва, се очаква динамиката на компенсацията на наето лице да се нормализира, като годишният растеж е 2,5% през 2023 г. – малко над равнищата, наблюдавани преди пандемията. Това отразява главно подобрението на пазара на труда през прогнозния период. Не се очаква прогнозираното силно нарастване на общата инфлация в еврозоната през втората половина на 2021 г. да доведе до значителен вторичен ефект върху растежа на заплатите в средносрочен план.

Очаква се динамиката на цените на вноса да бъде силно повлияна от движението на цените на петрола и на непетролните суровини и да отразява умерен външен ценови натиск към края на прогнозния период. Годишният темп на растеж на дефлатора на вноса се очаква да нарасне от -2,5% през 2020 г. на 5,4% през 2021 г., което до голяма степен отразява поскъпване на петрола и на непетролните суровини, но също така и поскъпване на други фактори на производството, свързани със затруднения в предлагането и поевтиняването на еврото, а впоследствие да спадне до 0,8% през 2023 г. В допълнение към допусканията за спад на цените на петрола, динамиката на цените в световен мащаб като цяло се очаква да остане умерена през прогнозния период и да допринесе за умерените перспективи за външен ценови натиск.

Спрямо прогнозите от юни 2021 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията беше ревизирана нагоре с 0,3 процентни пункта за 2021 г., с 0,2 процентни пункта за 2022 г. и с 0,1 процентни пункта за 2023 г. Корекциите във възходяща посока са свързани с ХИПЦ, без компонентите храни и енергоносители за целия прогнозен период, и с компонент енергоносители, особено през 2021 г. и 2022 г., докато компонент храни като цяло остава непроменен. Тези корекции отразяват редица елементи: наблюдавани в последно време изненадващи положителни данни; известен възходящ натиск от по-продължителни смущения в предлагането; подобрена перспектива за търсенето; понижение на обменния курс на еврото; и възходяща ревизия на техническите допускания за цените на петрола (каре 1).