Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Обзор

Очаква се икономическият растеж да остане силен през следващите три години, независимо от някои неблагоприятни фактори в краткосрочен план.[1] Рязкото покачване на броя на заразените с коронавирус (COVID-19) в няколко държави от еврозоната доведе до подновяване на ограниченията и засили несигурността по отношение на продължителността на пандемията. За тази несигурност допринесе появата на варианта Омикрон.[2] Освен това се засилиха затрудненията в предлагането и сега се очаква те да продължат по-дълго, да отзвучат едва постепенно от второто тримесечие на 2022 г. насетне и да отпаднат изцяло до 2023 г. Текущите очаквания са реалният БВП да нахвърли предкризисното си равнище през първото тримесечие на 2022 г. – едно тримесечие по-късно спрямо предвиденото в прогнозите от септември 2021 г. Независимо от това, с отслабването на затрудненията в глобалното предлагане, облекчаването на предизвиканите от пандемията ограничения и свързаната с това несигурност, и спад на инфлацията от нейното високо равнище се очаква растежът да набере отново инерция от средата на 2022 г. нататък, въпреки по-слабо стимулиращата ориентация на фискалната политика и очакванията за по-високи пазарни лихвени проценти. Частното потребление ще остане основният обуславящ фактор на икономическия растеж. За него ще допринесе възстановяване на реалния разполагаем доход, известно използване на натрупаните спестявания и доброто състояние на пазара на труда, като в края на прогнозния период темпът на безработица ще бъде по-нисък от всякога от създаването на еврозоната през 1999 г. насам. В съпоставка с прогнозите от септември 2021 г. засилените затруднения в глобалните вериги на доставка и по-строгите ограничения заради пандемията станаха причина за низходяща корекция на растежа в краткосрочен план. Същевременно постепенното отзвучаване на тези неблагоприятни фактори би трябвало да подпомогне по-силно възстановяване от второто тримесечие на 2022 г. нататък и това да доведе до повишение на реалния БВП над предвиденото в прогнозите от септември 2021 г. до края на 2022 г., а инерционни ефекти да доведат до значителна възходяща ревизия на годишния растеж през 2023 г.

Очаква се инфлацията да бъде повишена по-дълго време, но да спадне малко под 2% до края на 2022 г. и да бъде на равнище от 1,8% през 2023 г. и 2024 г. Ценовият натиск нарасна значително през последните месеци и се смята, че инфлацията е достигнала върховата си стойност през четвъртото тримесечие на 2021 г. Макар да е значително по-силен от първоначално очакваното, този натиск все пак се оценява като до голяма степен временен, отразяващ скока на цените на енергоносителите и разминаване между търсенето и предлагането във вътрешен и международен план с отварянето на икономиките. Очаква се средното равнище на енергийната инфлация да остане повишено през 2022 г., но да спадне рязко с нейното напредване при подкрепа за низходящите базови ефекти от страна на допускането за поевтиняване на петрола, природния газ и електроенергията. През 2023 г. и 2024 г. се предвижда приносът на енергийния компонент в инфлацията да бъде нисък. Прогнозира се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да спада в хода на 2022 г. с постепенното отпадане на затрудненията в предлагането. Впоследствие се очаква тя да нараства постепенно – макар и да остава под 2% – с напредъка на икономическото възстановяване, усвояването на неизползвания производствен капацитет и нарастването на разходите за труд, подкрепена допълнително от по-високи инфлационни очаквания. В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. общата инфлация е ревизирана отчетливо нагоре, особено за 2022 г. Това отразява последните изненадващи данни: по-голям пряк и косвен ефект във възходяща посока от по-високите цени на енергийните суровини; понижаване на обменния курс на еврото; по-продължителен възходящ натиск заради нарушения във веригите на доставка; стабилен растеж на заплатите.

Прогнози за растежа и инфлацията в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Забележки: Данните за реалния БВП са сезонно и календарно изгладени. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите.

1 Реална икономика

През третото тримесечие на 2021 г. растежът на реалния БВП остана силен, с близък до предвидения в прогнозите от септември 2021 г. темп. Продължаващото възстановяване на растежа е обусловено главно от вътрешното търсене, особено за потребителски услуги, в резултат от големия брой ваксинирани, съответно намалелия страх от заразяване и облекчаването на свързаните с пандемията ограничения. За него е допринесло и покачване на реалния разполагаем доход и съществен спад на нормата на спестяване. През третото тримесечие дължащият се на услугите растеж повече от компенсира нарастващото значение на затрудненията във веригите на доставка като възпиращ промишлеността фактор.

Графика 1

Прираст на реалния БВП на еврозоната

(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

Забележки: Данните са сезонно и календарно изгладени. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите. Вертикалната линия обозначава началото на прогнозния период.

Очаква се прирастът на реалния БВП да бъде слаб в краткосрочен план със затягането на свързаните с пандемията ограничения и засилването на затрудненията в предлагането (Графика 1). Новото засилване на пандемията от COVID-19 доведе до затягане на ограниченията от началото на четвъртото тримесечие на 2021 г. насам и до намаляване на мобилността през последните месеци. Очаква се тези по-строги ограничения да продължат и в началото на новата година. Би трябвало мобилността да се върне към равнищата си от преди пандемията през второто тримесечие на 2022 г., когато се очаква влиянието на пандемията в еврозоната да отслабне. Значителното забавяне на икономическия растеж в края на годината се потвърждава от наличните публикувани данни и данни от конюнктурни анкети. Така например, през октомври продажбите на дребно са едва 0,2% над равнището си от третото тримесечие, а средният комплексен индекс за производството на мениджърите по продажбите през октомври и ноември е доста под средното си равнище от третото тримесечие. Същевременно затрудненията във веригите на доставка в промишленото производство остават тежки до ноември, като сроковете за доставка се удължават все повече, за което свидетелства съответният индекс на мениджърите по продажбите. Затова прирастът на реалния БВП е ревизиран рязко надолу за последното тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. Това отразява по-строгите ограничения, свързани с пандемията, в сравнение с допускането в прогнозите от септември 2021 г., поради разпространението на варианта Делта в много държави и в по-малка степен поради опасенията във връзка с варианта Омикрон, както и по-силното неблагоприятно въздействие от нарушените вериги на доставка.

Затрудненията в предлагането в глобален план съществено ограничават промишленото производство в еврозоната през 2021 г. и се очаква те да продължат.[3] Със засилването на икономическото възстановяване през пролетта и лятото на 2021 г. смущенията в превозите в световен план и недостигът на материали не позволиха на предприятията в еврозоната да увеличат производството си успоредно с бързото нарастване на търсенето на промишлени стоки. Разминаването между силното търсене и недостига в предлагането в глобален мащаб се засили повече от предварително допусканото, засягайки повече държави и сектори (вижте също Каре 2). Държавите с по-голям дял на сектори, интегрирани по-силно в глобалните вериги на стойността, по принцип биват по-силно засегнати от недостиг на материали и оборудване. Сегашното очакване е затрудненията във веригите на доставка да продължат по-дълго, отколкото се допускаше в септемврийските прогнози, и да отзвучат едва постепенно от второто тримесечие на 2022 г. насетне и изцяло през 2023 г. Това съответства на данните от последните конюнктурни анкети, които показват, че въздействието от затрудненията в предлагането може да продължи в немалка част от 2022 г.

Прогнозира се, че след краткосрочната слабост растежът ще се засили отчетливо от второто тримесечие на 2022 г. насетне, след което ще се забави през 2023–2024 г. до средните си ретроспективни нива. Очакването за подем отвъд краткосрочния хоризонт се основава на допускането за постепенно отминаване на пандемията от COVID-19 и спад на икономическото ѝ въздействие. Това би трябвало да отслаби съответната несигурност и да засили доверието. Очакването се опира и на постепенно отпадане на затрудненията във веригите на доставка от второто тримесечие на 2022 г. нататък, на благоприятни условия за финансиране, известно използване на натрупаните големи спестявания и на продължаващо възстановяване в световен мащаб. Предвижда се през 2023–2024 г. растежът да се върне към по-умерени темпове. Макар да се очаква програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU) да стимулира инвестициите в някои държави, прогнозата е приносът на други фискални политики да отслабне спрямо 2021 г., макар и да остане малко по-голям от предвиденото в прогнозите от септември 2021 г. Прогнозира се реалният БВП да нахвърли предкризисното си равнище през първото тримесечие на 2022 г. – едно тримесечие по-късно спрямо предвиденото в прогнозите от септември 2021 г. Но възходящата корекция на растежа от второто тримесечие на 2022 г. насетне поставя равнището на БВП до края на 2022 г. над предвиденото през септември и малко под предвиденото в предкризисните прогнози (Графика 2).

Графика 2

Реален БВП на еврозоната

(верижен обем, Q4 2019 =100)

Забележки: Данните са сезонно и календарно изгладени. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите. Вертикалната линия обозначава началото на сегашния прогнозен период.

Таблица 1

Макроикономически прогнози за еврозоната

(годишно процентно изменение)

Забележки: Данните за реалния БВП и неговите компоненти, разходите за труд на единица продукция, компенсацията на наето лице и производителността на труда са сезонно и календарно изгладени. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите.
1) Това включва търговията в рамките на еврозоната.

2) Подиндексът се основава на оценки за действителното въздействие на косвените данъци. Възможно е той да се различава от данните на Евростат, които се основават на допускане за пълно и незабавно пренасяне на въздействието от косвените данъци върху ХИПЦ.
3) Изчислено като бюджетно салдо на сектор Държавно управление без преходните ефекти на икономическия цикъл и мерките, класифицирани като временни съгласно определението на Европейската система на централните банки.
4) Позицията на фискалната политика се измерва като изменение на циклично изгладеното първично салдо без държавната помощ за финансовия сектор. Посочените стойности са също така коригирани с очакваните безвъзмездни средства по „ЕС от ново поколение“ в приходната част. Отрицателна стойност свидетелства за разхлабване на ориентацията на фискалната политика.

Очаква се частното потребление да нарасне значително през прогнозния период, независимо от вероятното му забавяне в краткосрочен план. През второто и третото тримесечие на 2021 г. частното потребление отбеляза по-силно от очакваното възстановяване, но все още е с 2,4% под равнището си от преди пандемията през третото тримесечие. Изненадващото му покачване до голяма степен отразява малко по-бърз от очаквания спад в нормата на спестяване на домакинствата. Разполагаемият доход на домакинствата все така е обусловен главно от трудовите възнаграждения, което обичайно означава сравнително висока пределна склонност към потребление. Очаква се прирастът на частното потребление да спадне рязко в краткосрочен план със затягането на свързаните с пандемията ограничения и потискането на покупателната способност на домакинствата от високите енергийни цени. Отвъд краткосрочния хоризонт, като се има предвид допускането за по-нататъшно преодоляване на здравната криза през 2022 г., се прогнозира прирастът на частното потребление да се засили значително през второто тримесечие на годината, а през третото да надхвърли предкризисното си равнище. Той би трябвало да изпревари прираста на реалните доходи през 2023 г., тъй като очакваното отминаване на несигурността ще позволи известно оползотворяване на натрупаните свръхспестявания. За 2024 г. се прогнозира и динамиката на потреблението, и нормата на спестяване да бъдат близо до ретроспективните си средни нива.

След лек спад в краткосрочен план се очаква реалният разполагаем доход да възобнови възходящата си тенденция, подпомаган от подем в трудовите доходи. След положителен темп на прираст през второто и третото тримесечие на 2021 г. реалният разполагаем доход вероятно ще намалее, макар и слабо, в края на годината поради силното покачване на инфлацията. Очаква се впоследствие той да се увеличи в отражение на подем в трудовия доход с напредъка на икономическото възстановяване. За разлика от това, след силен положителен принос през 2020 г., от 2021 г. нататък нетните фискални трансфери ще възпират растежа на доходите с намаляването на броя на лицата в схемите за запазване на работни места и изтичането на други временни фискални мерки във връзка с пандемията, въпреки новите мерки за компенсиране на високите цени на енергоносителите.

Очаква се нормата на спестяване на домакинствата да спадне под равнището си от преди кризата, след което да се стабилизира към края на прогнозния хоризонт. След неотдавнашния рязък спад на нормата на спестяване се очаква тя да продължи да намалява през цялата 2022 г. Спадът е обусловен главно от намаляването на принудителните спестявания в условия на бърз темп на ваксинация и очаквано разхлабване на свързаните с пандемията ограничения след зимата, както и от намаляване на буферните спестявания заради подобрените условия на пазара на труда и отслабващата несигурност. След като през 2022 г. спадна под предкризисното си равнище, нормата на спестяване се очаква да продължи да намалява до средата на 2023 г., а след това да се стабилизира на близки до ретроспективните си средни нива през 2024 г. Временно ниските стойности отразяват известно използване на свръхспестяванията на домакинствата, натрупани от началото на пандемията насам. Те подпомагат енергичното нарастване на потреблението. Ефектът обаче е отслабен от съсредоточаването на свръхспестявания в по-заможните домакинства и при хора в по-напреднала възраст с по-ниска склонност към потребление.[4]

Каре 1
Технически допускания за лихвените проценти, цените на суровините и обменните курсове

В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. техническите допускания включват по-високи лихвени проценти, по-високи цени на петрола и поевтиняване на еврото. Техническите допускания за лихвените проценти и за цените на суровините се основават на пазарните очаквания към 25 ноември 2021 г. (крайна дата). Краткосрочните лихвени проценти се отнасят до тримесечния EURIBOR, като пазарните очаквания се извеждат от фючърсните лихви. Според този метод средното равнище на краткосрочните лихвени проценти е -0,5% през 2021 г, и 2022 г., -0,2% през 2023 г. и 0% през 2024 г. Пазарните очаквания за номиналната доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната са за средно равнище от 0,1% през 2021 г. и постепенно увеличение в хода на прогнозния период до 0,6% през 2024 г.[5] В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. пазарните очаквания за краткосрочните лихвени проценти са с 30 базисни пункта по-високи за 2023 г., а пазарните очаквания за номиналната доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната са незначително по-високи за 2021 г. и с около 30 базисни пункта по-високи за 2022–2023 г.

Що се отнася до цените на суровините, прогнозите отчитат тренда на фючърсните пазари, изчислен според средната стойност през двуседмичния период, приключващ на крайната дата 25 ноември 2021 г. На тази основа се допуска, че цената на барел суров петрол тип „Брент“ ще се повиши от 71,8 щатски долара през 2021 г. до 77,5 щатски долара през 2022 г., след което ще спадне до 69,4 щатски долара до 2024 г. Този тренд означава, че в сравнение с прогнозите от септември 2021 г. цените на петрола в щатски долари са по-високи с 15% през 2022 г. и с 13% през 2023 г. Допускането за цените на неенергийните суровини в щатски долари е те да се повишат значително през 2021 г . и по-умерено през 2022 г., а през 2023–2024 г. леко да се понижат. Въз основа на цените на петролните фючърси се допуска, че квотите по Схемата на ЕС за търговия с емисии ще бъдат на равнище около 75 евро за тон през прогнозния период. Това представлява възходяща ревизия с близо 30% спрямо прогнозите от септември 2021 г. (вижте Каре 3).

Приема се, че двустранните обменни курсове ще се задържат без промяна през прогнозния период – на средните равнища от двуседмичния период, завършващ на крайната дата 25 ноември 2021 г. Това означава среден обменен курс от 1,13 щатски долара за евро през периода 2022–2024 г., т.е. с около 4% по-нисък спрямо прогнозите от септември 2021 г. Допускането за ефективния обменен курс на еврото предполага поевтиняване с 1,7% след прогнозите от септември 2021 г.

Технически допускания

Очаква се оживлението в жилищните инвестиции да загуби инерция през прогнозния период. През третото тримесечие на 2021 г. жилищните инвестиции понамаляха, главно поради ограничения в предлагането. Независимо от продължаващите затруднения в предлагането и несигурността, свързана с влошаващата се ситуация с пандемията, стабилното търсене, подпомогнато от благоприятните условия за финансиране, би трябвало да допринесе за засилване на жилищните инвестиции през четвъртото тримесечие на 2021 г. След това по-нататъшно благоприятно въздействие би трябвало да оказват положителните ефекти Tobin’s Q, нарастването на разполагаемия доход, подобряващото се доверие на потребителите и високото ниво на натрупани спестявания. Очаква се жилищните инвестиции да се върнат към предкризисния си тренд до края на 2022 г., а след това инерцията им да се нормализира до края на прогнозния период.

За бизнес инвестициите очакването е да отбележат значителен подем в хода на прогнозния период и да заемат нарастващ дял в реалния БВП. Подемът на бизнес инвестициите, който наблюдавахме през първата половина на 2021 г., се очаква да бъде забавен временно от затруднения в предлагането през второто полугодие. Прогнозата е впоследствие те да възобновят подема си с постепенното отслабване на ограниченията в предлагането, възстановяването на световното и вътрешното търсене и по-голямото нарастване на печалбите, допълнително подпомогнати от благоприятните условия на финансиране и положителното въздействие на програмата „ЕС от ново поколение“. Разходите, свързани с цифровизацията, и преходът към нисковъглеродна икономика (включително в автомобилната индустрия в резултат от екологични разпоредби и преход към производството на електрически автомобили) се очаква да стимулират допълнително бизнес инвестициите в средносрочен план. В резултат на това в хода на прогнозния период бизнес инвестициите би трябвало да заемат все по-голям дял от реалния БВП.

Каре 2
Международна среда

През втората половина на 2021 г. икономическата активност и търговията в световен мащаб донякъде загубиха инерция. Новото нарастване на случаите на COVID-19, особено в САЩ и части от Азия, влоши нагласите на потребителите дори и при отсъствие на строги ограничителни мерки. След временно затишие в края на лятото броят на случаите на COVID‑19 започна отново да расте. Откриването на новия вариант Омикрон бе обявено след като бяха завършени допусканията относно международната среда и са налице опасения за потенциалните икономически последици, макар несигурността около тях да е голяма. Недостигът на производствени суровини в световен мащаб също се отразиха неблагоприятно на икономическата активност и търговията. Очаква се той да продължи да бъде възпиращ фактор. Високочестотни показатели към края на ноември показват застой в растежа на промишленото производство, докато секторът на услугите постепенно се възстановява в условия на постепенно отваряне на много икономики.

Допуска се, че затрудненията във веригите на доставка ще възпрепятстват търговията и икономическата активност в краткосрочен план и ще отзвучат изцяло до 2023 г. Това отразява съчетание от дисбаланси между търсенето и предлагането, което води до недостиг на междинни суровини, който се усеща особено силно в големите развити икономики и в сектора на промишленото производство (особено в автомобилостроенето). В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. се допуска, че затрудненията в доставките ще засегнат повече държави и сектори. Те се засилиха още повече през четвъртото тримесечие на 2021 г. и сега се счита, че ще започнат да отслабват едва от второто тримесечие на 2022 г. насетне и ще изчезнат окончателно до 2023 г. с връщането на потребителското търсене от стоките към услугите и с увеличаването на транспортния капацитет и на предлагането на полупроводници благодарение на запланувани инвестиции.

Очаква се световната икономика да продължи да се възстановява през прогнозния период, въпреки някои краткосрочни възпиращи фактори. Според оценките реалният БВП в световен мащаб (без еврозоната) ще нарасне с 6,0% през 2021 г., след което темпът ще се забави до 4,5% през 2022 г., 3,9% през 2023 г. и 3,7% през 2024 г. В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. растежът за годината е ревизиран надолу. Освен гореспоменатото ново нарастване на броя на заразените с COVID-19 на растежа повлияха специфични за отделните държави фактори като например по-умерени от допусканото преди държавни разходи в САЩ, особено през третото тримесечие, и спад на растежа в Китай в условия на забавяне в сектора на жилищните имоти и енергиен недостиг. За 2022 г. растежът е ревизиран надолу за развитите икономики поради по-продължителните затруднения в предлагането, както и за някои икономики от възникващите пазари (включително Китай). Но възходящи ревизии на растежа за някои други държави – основно Индия и, в по-малка степен, Турция – означава, че съвкупният темп на растеж остава непроменен. За 2023 г. растежът е ревизиран нагоре, особено за развитите икономики и най-вече за САЩ в отражение на очакваното пълно отзвучаване на проблемите във веригите на доставка.

По-слабата перспектива за основните търговски партньори в условия на продължаващи затруднения в доставките отслабва външното търсене към еврозоната. Допуска се, че затрудненията във веригите на доставка се отразяват по-неблагоприятно на търговията, отколкото на промишленото производство и на растежа на БВП, тъй като слабостите в сектора на логистиката я засягат в непропорционална степен. Нещо повече, възможно е изместването към вътрешни доставчици и стоки да допринесе за отслабване на негативното сътресение в промишленото производство. В резултат на това се прогнозира външното търсене към еврозоната да се увеличи с 8,9% тази година и с около 4% през 2022–2024 г. Това означава низходяща ревизия на темповете на растеж за 2021 г. и 2022 г. в сравнение с прогнозите от септември 2021 г. и възходяща ревизия за 2023 г., когато отзвучаването на проблемите с предлагането доведе до частично възстановяване на загубените позиции от предходните две години.

Международна среда

(годишно процентно изменение)

1) Изчислена като претеглена средна на вноса.
2) Изчислено като претеглена средна на вноса на търговските партньори на еврозоната.

Очаква се затрудненията във веригите на доставка да се отразяват неблагоприятно на пазарния дял на износа от еврозоната до средата на 2022 г., а след това въздействието им да отзвучи и да последва силен подем. През 2021 г. пазарният дял на износа е обусловен от две различни тенденции: първо, въздействието от затрудненията във веригите на доставка, които започнаха в началото на годината и се засилиха допълнително през третото тримесечие, и второ, възстановяването в износа на услуги през второто и третото тримесечие. Макар че сроковете на доставка останаха удължени и транспортните разходи се стабилизираха на рекордно високо равнище, се очаква затрудненията в предлагането да продължат и да отпаднат постепенно в хода на 2022 г. Търговията с услуги, и по-специално туризмът, отбелязаха силен подем през лятото поради сезонни фактори и поради напредъка на ваксинационните кампании. Но новото нарастване на случаите на COVID-19 в няколко държави от еврозоната през четвъртото тримесечие доведе до отслабване на доверието в сектора на туризма и това вещае нов вял зимен сезон за основните туристически дестинации. След отпадането на затрудненията в предлагането и облекчаването на ограниченията за пътуване до средата на идната година се очаква темпът на възстановяване при износа отново да се засили. Прогнозата е отпадането на проблемите в световните вериги на доставка да окаже положително въздействие върху външното търсене към еврозоната (Каре 2), а понижаването на обменния курс на еврото в последно време да засили конкурентоспособността на износа. Темпът на растеж на вноса би трябвало отново да нарасне през 2022 г. и 2023 г. с възстановяването на вътрешното търсене, но да се нормализира към края на прогнозния период поради изчерпване на латентното търсене. Като цяло се очаква нетният износ да има силен положителен принос за растежа на реалния БВП през втората половина на 2022 г., след което този принос да отслабне до слабо положителен, след като отзвучи ефектът от поевтиняването на еврото.

През третото тримесечие на 2021 г. темпът на безработицата продължи да спада и се очаква да намалее още, докато възстановяването набира инерция. По-силно от очакваното нарастване на заетостта през третото тримесечие на 2021 г., придружено от рязък спад на броя на лицата в схеми за запазване на работни места, обуславя доброто състояние на пазара на труда и спада на темпа на безработица. Нарастването в последно време на броя на свободни работни места в съчетание с отчетлив растеж на заетостта показва, че ролята на работната сила като ограничаващ производството фактор остава секторен проблем, обусловен от остатъчни проблеми с наемането на хора в най-засегнатите от пандемията сектори. Тъй като е вероятно условията на пазара на труда да се подобрят още, прогнозата е темпът на безработица да се върне на равнището си от преди пандемията до края на 2021 г. и да достигне 6,6% през 2024 г. благодарение на очакваното силно търсене на работна ръка заради продължаващото икономическо възстановяване, но също и под въздействието на демографски фактори.[6] Такъв темп на безработица би бил най-нисък от създаването на еврозоната през 1999 г. насам.

Очаква се нарастването на производителността на труда да бъде временно засегнато от краткосрочното забавяне на икономическия растеж, а след това да набере инерция. Производителността на труда нарасна с 1,2% през третото тримесечие на 2021 г. след 1,4% през второто тримесечие. Забавянето на икономическия растеж във връзка със затрудненията във веригите на доставка и новото засилване на пандемията обуславят рязък спад на производителността в края на годината. От средата на 2022 г. се очаква производителността да набере отново инерция успоредно със засилването на икономическия растеж. До края на прогнозния период се предвижда производителността на труда (на заето лице) да бъде около 4½% над предкризисното равнище.

В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу за 2022 г. и нагоре за 2023 г. Низходящата ревизия на краткосрочната перспектива, която отразява известно по-нататъшно затягане на проблемите с доставките, по-високи енергийни цени и по-строги ограничения, свързани с пандемията, има негативен инерционен ефект върху прираста на реалния БВП през 2022 г. Поради очакваното преодоляване на пандемията и постепенното отпадане на затрудненията във веригите на доставка прирастът на тримесечие е ревизиран нагоре от второто тримесечие на 2022 г. нататък и това води до възходяща ревизия на годишния прираст на реалния БВП за 2023 г. По-слабо затягане на фискалните условия и ефективно понижение на обменния курс на еврото след прогнозите от септември 2021 г. допринесоха за възходящите ревизии, макар че тези фактори бяха отчасти компенсирани от негативното въздействие на по-високите цени на петрола, по-слабото външно търсене и по-високите дългосрочни лихвени проценти.

2 Фискална перспектива

Преустановяването на мерките за фискална подкрепа се очаква да започне през 2022 г. и да продължи през 2023–2024 г. След силната експанзия през 2020 г. фискалната позиция на еврозоната, коригирана с безвъзмездните средства по линия на NGEU, се очаква да стане като цяло неутрална през 2021 г. и значително да се затегне през 2022 г. и в по-малка степен през останалата част от прогнозния период. Затягането на фискалната позиция през 2022 г. е свързано с прекратяването на значителна част от извънредната подкрепа по време на пандемията. В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. фискалната позиция за 2021 г. значително се затяга, най-вече поради извънредните приходи и други фактори, които често се проявяват в период на възстановяване, и по-ниска оценка (с около ½ процентни пункта от БВП) на общите дискреционни мерки за стимулиране. За 2022 г. фискалната позиция се очаква да бъде с около 1 процентен пункт от БВП по-свободна от очакваното в прогнозите от септември 2021 г. Това се дължи главно на въвеждането на нови мерки, свързани с пандемията, или на удължаването и преоценката на съществуващите мерки, както и на нови мерки за компенсиране на по-високите цени на енергоносителите, допълнителни социални трансфери и намаления на преките данъци и социалноосигурителните вноски. Бяха нанесени съвсем леки корекции на фискалната позиция за 2023 г.

Очаква се бюджетното салдо на еврозоната да се подобрява стабилно, особено през 2022 г., макар че в края на прогнозния период ще остане под равнището от преди кризата. Бюджетният дефицит на еврозоната се очаква да остане висок през 2021 г. след като е достигнал най-високото си равнище през 2020 г. Значителното подобрение на бюджетното салдо през прогнозния период се дължи главно на цикличния компонент и по-ниския циклично изгладен първичен дефицит. Лихвените плащания също допринасят за тази тенденция. Очаква се те да продължат да намаляват до 1,0% от БВП през 2024 г. В края на прогнозния период бюджетното салдо (-1,8% от БВП) се очаква да остане под равнището от преди кризата. След рязкото увеличение през 2020 г. се очаква общият държавен дълг на еврозоната да бележи спад през целия прогнозен период, достигайки около 90% от БВП през 2024 г., което е над равнището от преди пандемията. Спадът се дължи главно на благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа, но също така и на корекции на дефицита и дълга, които напълно компенсират продължаващите, макар и намаляващи, първични бюджетни дефицити. В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. фискалната перспектива за 2021 г. се е подобрила, главно поради динамиката на фискалната позиция. Перспективата за 2022–2023 г. остава като цяло непроменена, с леко влошаване през 2022 г., което отразява главно допълнителните мерки за стимулиране, добавени към базовия сценарий за 2022 г., и други недискреционни фактори. Трендът на общото съотношение на дълга в еврозоната е ревизиран надолу за целия прогнозен период поради благоприятните корекции на диференциалите между лихвените проценти и растежа, произтичащи главно от корекциите на номиналния растеж, и базови ефекти от 2020 г. нататък. Лихвените плащания остават като цяло непроменени в сравнение с прогнозите от септември 2021 г. на агрегираното равнище на еврозоната.

3 Цени и разходи

След като достигна 4,9% през ноември 2021 г., ХИПЦ инфлацията се очаква да намалее рязко през 2022 г. (Графика 3). Високите цени на енергоносителите (за транспортни горива, електроенергия и газ), по-голямото търсене в контекста на отварянето на икономиката и увеличаването на цените на производител в резултат на затрудненията в предлагането в световен мащаб и по-високите транспортни разходи доведоха до силно нарастване на инфлационния натиск, който се очаква да поддържа инфлацията и през 2022 г. Очаква се обаче ХИПЦ инфлацията да спадне през 2022 г. главно поради базови ефекти както при енергийните, така и при неенергийните компоненти, отчасти във връзка с отмяната на временното намаление на ставката на ДДС в Германия през януари 2021 г.[7] Очаква се в края на 2021 г. енергийната инфлация в ХИПЦ да достигне най-високата си стойност поради по-високите цени на горивата и тарифите за газ и електроенергия (вижте Каре 3 за повече подробности). Тези тарифи би трябвало да продължат да се увеличават до началото на 2022 г. Енергийната инфлация ще намалее през 2022 г. основно поради базови ефекти, съчетани с въздействието на цените на петрола и цените на едро на газа и електроенергията, за които се допуска, че ще спаднат в съответствие с цените на фючърсите. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни вероятно също ще намалее от най-високата си стойност в края на 2021 г., отчасти в резултат на базови ефекти, но също така и с облекчаването на ценовия натиск поради очакваното постепенно преодоляване на затрудненията в предлагането от второто тримесечие на 2022 г. нататък. От друга страна косвени ефекти от покачващите се цени на енергоносителите биха могли да окажат натиск във възходяща посока. За разлика от това инфлацията на цените на храните се очаква да остане висока през следващите тримесечия.

Очаква се ХИПЦ инфлацията да бъде стабилна на ниво от 1,8% както през 2023 г., така и през 2024 г. Зад тази стойност се крие леко увеличение на ХИПЦ без компонентите енергоносители и храни (от 1,7% на 1,8%), докато за инфлацията на цените на храните и енергийната инфлация се предвижда да спаднат в съответствие с низходящия профил на кривата на петролните фючърси и намаляващото въздействие на фискалните мерки. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни постепенно да се засили през последната част от прогнозния период, подкрепена от затягане на пазарите на стоки и услуги, увеличаване на растежа на разходите за труд на единица продукция и по-високи инфлационни очаквания, които се приближават по-близо до целта на ЕЦБ за инфлация от 2%. По-специално очакваното затягане на пазара на труда следва да подпомогне растежа на заплатите и да повиши ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през 2023–2024 г.

Очаква се през 2022 г. нарастването на компенсацията на наето лице все така да е изкривено от прилагането на схеми за запазване на работни места, но след това да остане стабилно. Растежът на компенсацията на наето лице показва големи колебания при наличието на стимулиращи заетостта схеми за запазване на работни места. Това доведе до понижаване на годишния темп на прираст на компенсацията на наето лице през 2020 г. и до последващо възстановяване през първите три тримесечия на 2021 г. Това въздействие се очаква да продължи и през първата половина на 2022 г., водейки до съвсем лек спад на средния годишен темп на растеж от 4,2% през 2021 г. на 3,8% през 2022 г. След това се очаква увеличението на заплатите да се забави, но да остане стабилно на равнище от 2,9% както през 2023 г., така и през 2024 г. Стабилният растеж на заплатите през по-късните години от прогнозния период е свързан главно със затегнати условия на пазара на труда, като се очаква безработицата да спадне до безпрецедентно равнище, докато вторичните ефекти от настоящото високо равнище на инфлация върху увеличението на заплатите се очаква да останат ограничени в съответствие със слабото разпространение на официалните схеми за индексиране на заплатите в еврозоната.[8] Очаква се известно увеличение на минималната работна заплата през целия прогнозен период, но по-изразено през 2022 г. То ще доведе до пряко механично въздействие на минималните работни заплати върху общото нарастване на заплатите, но също така би могло да окаже въздействие върху цялостната структура на възнагражденията.[9] Предвижда се ръстът на заплатите в публичния сектор да бъде трайно под нивата на този в частния сектор, което предполага, че е малко вероятно да има положителни ефекти на разпространение от публичния към частния сектор.

Очаква се разходите за труд на единица продукция да нараснат през прогнозния период в резултат от по-бавен растеж на производителността на заето лице и стабилен растеж на заплатите. Тъй като въздействието на схемите за запазване на работни места отслабва, спадът в нарастването на компенсацията на наето лице между 2022 г. и 2023 г. се очаква да бъде съпътстван от сходен спад в производителността на труда на заето лице, което ще доведе до ръст на разходите за труд на единица продукция от около 1% както през 2022 г., така и през 2023 г. Продължаващото нормализиране на растежа на производителността на труда през 2024 г. обаче, съчетано с продължаващ стабилен растеж на заплатите, предполага значително увеличение на разходите за труд на единица продукция, което ще допринесе за покачването на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни.

Графика 3

ХИПЦ на еврозоната

(годишно процентно изменение)

Забележка: Вертикалната линия обозначава началото на прогнозния период.

Външният ценови натиск се очаква да бъде значително по-силен от вътрешния ценови натиск през 2022 г., но да спадне до значително по-ниски равнища през по-късните години от прогнозния период. Очаква се годишният темп на растеж на дефлатора на вноса да нарасне от -2,6% през 2020 г. на 6,7% през 2021 г., което до голяма степен отразява поскъпването на петрола и на неенергийните суровини, но също така и известно поскъпване на факторите на производство, свързано със затрудненията в предлагането и поевтиняването на еврото. От 2022 г. нататък се очаква повишаването на цените на вноса да се забави и да достигне 0,8% през 2024 г.

Спрямо прогнозите от септември 2021 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана нагоре с 0,4 процентни пункта за 2021 г., с 1,5 процентни пункта за 2022 г. и с 0,3 процентни пункта за 2023 г. Малко повече от половината от кумулативната корекция се отнася до енергийния компонент на ХИПЦ (основно съсредоточен в 2022 г.), малко под една трета се отнася до ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, а останалата част е свързана с компонента храни в ХИПЦ. Тези корекции отразяват последните изненадващо високи данни, по-голям пряк и косвен ефект във възходяща посока от неотдавнашното поскъпване на енергийните суровини, по-силен и по-продължителен възходящ натиск заради нарушения във веригите на доставка, по-голямо нарастване на заплатите и понижаване на обменния курс на еврото.

Каре 3
Тенденции в цените на енергийните суровини и последиците от тях за прогнозите за енергийния компонент на ХИПЦ

Цените на енергийните суровини са се увеличили чувствително от най-ниското равнище, достигнато по време на пандемията, което се дължи на факторите на търсене и предлагане (Графика А). Икономическото възстановяване в световен мащаб доведе до увеличаване на търсенето на петрол и газ. Търсенето на газ се засили допълнително заради студеното време миналата зима и слабите ветрове през лятото, което доведе до спад в производството на вятърна енергия и заместване с газ. В същото време намаляването на предлагането от страна на ОПЕК+ и бавното покачване на добива на шисти в САЩ подкрепиха цените на петрола, докато на европейските газови пазари доставките от Норвегия и Русия бяха на ниски нива. Цените на едро на електроенергията в ЕС нараснаха главно поради по-високите цени на газа, тъй като цените на електроенергията се основават на краткосрочните пределни разходи на електроцентралите.[10] Роля изиграха и по-високите цени на квотите по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ).

Допусканията, залегнали в основата на базисната прогноза за енергийния компонент на ХИПЦ, които се основават на цените на фючърсите, предвиждат спад на цените на енергийните суровини през 2022 г. Докато при предходни прогнози техническите допускания се основаваха главно на криви на цените на петролните фючърси, в прогнозите от декември 2021 г. те бяха допълнени с фючърси на цените на газа и електроенергията, като се има предвид наблюдаваното прекъсване на връзката между договорите за газ и цените на петрола. Към момента кривата на петролните фючърси е низходяща (Графика А). Това често е резултат от затягане на пазара на петрол, тъй като петролът предлага „удобна доходност“, която улавя ползите от поддържането на запаси. Но низходящият тренд може да отразява и очакванията на пазара, че търсенето и предлагането на петрол могат да постигнат баланс до началото на 2022 г., като след това предлагането ще изпревари търсенето, както предвижда понастоящем Международната агенция по енергетика.[11] Въз основа на цените на фючърсите на пазарите на едро цените на газа и електроенергията също се очаква да спаднат след тази зима, тъй като потреблението на газ зависи от необходимостта от отопление.

Графика A

Цени и фючърси на петрол, газ, електроенергия и СТЕ

Източници: Евростат, Refinitiv, Intercontinental Exchange – ICE, Bloomberg, Gestore Mercati Energetici, Fraunhofer ISE и изчисления на експерти на ЕЦБ.
Забележки: Цените на едро (и фючърсите) на електроенергията за еврозоната се изчисляват като среднопретеглена стойност (като се използва производството на електроенергия като тегла) на цените, наблюдавани на петте най-големи пазара. Непрекъснатите линии се отнасят до цените на едро/спот цените, а пунктирите обозначават фючърсите от съответните ценови редове. Последното наблюдение е за ноември 2021 г. (октомври 2021 г. за цените на електроенергията). Крайната дата за фючърсите е 25 ноември 2021 г.

През ноември 2021 г. енергийната инфлация в ХИПЦ достигна годишен темп от 27,4%, като през последните месеци се увеличи приносът на цените на природния газ и електроенергията (Графика Б, лява графика). В исторически план най-голям принос за енергийната инфлация в ХИПЦ имат цените на транспортните горива. Въпреки че все още е доминиращият фактор, относителната роля на цените на горивата за енергийния компонент на ХИПЦ инфлацията напоследък леко намаля. По-конкретно, цените на горивата допринесоха с 14,1 процентни пункта за годишния темп на изменение на цените на енергоносителите през октомври, докато цените на електроенергията и природния газ заедно допринесоха с 9,3 процентни пункта, достигайки безпрецедентно високи стойности. Динамиката на цените на газа и електроенергията обаче е много разнородна в държавите от еврозоната. Това се дължи на разликите в отразяването на цените на едро, който зависи от състава на цените, механизма за ценообразуване и енергийния микс, използван за производството на електроенергия. Освен това различни държави от еврозоната са въвели или планират да въведат временни фискални мерки за смекчаване на въздействието на нарастващите цени на енергоносителите върху потребителите. Докато в някои държави тези мерки оказват пряко въздействие върху потребителските цени (например чрез по-ниски косвени данъци), други са под формата на трансфери (например за домакинства с ниски доходи) и следователно нямат пряко въздействие.

Прогнозите от декември 2021 г. сочат, че средната инфлация на енергоносителите ще остане висока през 2022 г., поддържайки общата инфлация сравнително повишена, но би трябвало да спадне през 2023 г. и 2024 г. (Графика Б, дясна графика). Очаква се инфлацията на енергоносителите да достигне връхната си точка около края на 2022 г. В допълнение към високите цени на горивата това високо равнище се очаква да бъде подкрепено от цените на газа и електроенергията, което отразява, наред с другото, забавено въздействие върху потребителските цени от увеличения на цените на едро през последните месеци, както и високите фючърсни цени на енергоносителите през зимата. След това се очаква инфлацията на енергоносителите постепенно да спадне, което отразява низходящите криви на фючърсите на петрола и газа и низходящи базови ефекти от високите месечни повишения на цените на енергоносителите през 2021 г. По-специално, очаква се тези базови ефекти да окажат силно низходящо влияние върху енергийната инфлация през януари, март, юли и октомври следващата година (сините стълбове в Графика В). Кумулативно през годината се очаква до ноември 2022 г. от инфлацията на енергоносителите да се извадят повече от 20 процентни пункта низходящи базови ефекти в сравнение с нейния темп през ноември 2021 г. (жълтите стълбове в Графика В).[12] За 2023 г. и 2024 г. приносът на енергийната инфлация в общата ХИПЦ инфлация е много малък, което отразява низходящата крива на цените на петролните фючърси. Той обаче ще бъде подкрепен от отмяната на временните фискални мерки за намаляване на цените на енергоносителите и от националните мерки във връзка с изменението на климата.

Графика Б

Енергийна инфлация в ХИПЦ: предходни и прогнозни стойности

(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)

Източници: Евростат, прогнози от декември 2021 г. и изчисления на експерти на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за ноември 2021 г. за енергийния компонент на ХИПЦ и за октомври 2021 г. за отделните компоненти.

Графика В

Въздействието на базовите ефекти върху инфлацията на цените на енергоносителите

(процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на експерти на ЕЦБ.
Забележки: Месечните базови ефекти показват приноса на базовия ефект към промяната в годишния темп на енергийната инфлация месец за месец. Кумулативното въздействие на базовите ефекти се изчислява чрез сумиране на базовите ефекти на месечна база и винаги се обозначава спрямо конкретен референтен месец. Например около 10 процентни пункта от намалението на енергийната инфлация през юни 2022 г. спрямо темпа на инфлация през ноември 2021 г. се дължи на базови ефекти.

Несигурността на политиката по отношение на бъдещото потребление на газ и петрол може да допринесе за колебливост на цените на суровините по време на зеления преход. Търсенето на петрол и газ зависи в решаваща степен от приетата в целия свят стратегия на политиката за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, както и от наличието на възобновяеми енергийни източници. Докато енергийната ефективност и производственият капацитет на възобновяемите енергийни източници се увеличат в достатъчна степен, търсенето на изкопаеми горива като газ може да остане високо и нестабилно.

В допълнение към националните политики в областта на изменението на климата политиките на ЕС в тази област и повишаването на цените на въглеродните емисии също могат да окажат въздействие върху тенденциите при цените на енергията. През ноември цените на квотите в рамките на СТЕ на ЕС се увеличиха до над 70 евро на тон еквивалент на CO2. Макар кривата на фючърсните цени в рамките на СТЕ да следва съвсем лек възходящ наклон (Графика А), повечето оценки на равнището на цените на въглеродните емисии, необходими за постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите, са по-високи от актуалните цени. Вероятно цените на въглеродните емисии ще се повишат в ЕС, тъй като Европейската комисия предложи да се реформира СТЕ на ЕС, по-специално чрез разширяване на обхвата на СТЕ, и да се преразгледа Директивата на ЕС относно данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията. Това може да окаже постепенно въздействие върху цените на енергоносителите с плавното въвеждане на предложените мерки.

Каре 4
Прогнози на други институции

Редица международни организации и институции от частния сектор са публикували прогнози за еврозоната. Тези прогнози обаче не са пряко съпоставими помежду си или с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата, тъй като са завършени по различно време. Те също така вероятно се основават на различни допускания за бъдещото развитие на пандемията от COVID-19. Освен това тези прогнози използват различни методи за формулиране на допусканията за фискални, финансови и външни променливи, включително цените на петрола и на други суровини. И накрая, съществуват различия в методите за календарно изглаждане при различните прогнози (вижте таблицата).

Съпоставка на актуалните прогнози за прираста на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Източници: Консенсусни икономически прогнози, 9 декември 2021 г., данните за 2023 г. и 2024 г. са взети от проучването от октомври 2021 г.; ОИСР, декември 2021 г., Икономически прогнози 110; MJEconomics за Барометър на еврозоната, 18 ноември 2021 г., данните за 2023 г. и 2024 г. са взети от проучването от октомври 2021 г.; Икономически прогнози на Европейската комисия, есен 2021 г.; ЕЦБ анкета на професионалните прогностици, четвърто тримесечие на 2021 г., проведена от 1 до 11 октомври; Перспективи за световната икономика на МВФ, 12 октомври 2021 г.
Забележки: Макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата представят календарно изгладени годишни темпове на растеж, докато Европейската комисия и МВФ представят годишни темпове на растеж, които не са изгладени спрямо броя на работните дни на година. В други прогнози не се уточнява дали се посочват календарно изгладени или неизгладени данни. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите.

Прогнозата на експертите на Евросистемата от декември 2021 г. за прираста на реалния БВП е под тази на другите прогностици за 2022 г., но отчетливо над техните очаквания за 2023 г., докато прогнозата за инфлацията е доста над тази на другите институции за 2022 г. и е в горния диапазон за 2023 г. Прогнозата за растежа от декември 2021 г. е под другите прогнози за 2022 г., но съвсем леко под по-новите прогнози, които включват най-актуалната информация за засилването на затрудненията в предлагането и за пандемията и свързаните с нея ограничения. По-рязкото възстановяване с преодоляването на затрудненията в предлагането може отчасти да обясни по-високата прогноза за растеж през 2023 г. Що се отнася до инфлацията, прогнозата от декември 2021 г. за 2022 г. е по-висока от другите прогнози. Това до голяма степен може да се обясни с включването на данните за ХИПЦ от ноември 2021 г. и с по-високата очаквана инфлация в по-волатилните компоненти. Разликите спрямо други прогнози за 2024 г. са ограничени както за растежа, така и за ХИПЦ инфлацията.

Каре 5
Алтернативни сценарии за икономическата перспектива за еврозоната

Тъй като продължава да е налице значителна несигурност относно бъдещото развитие на пандемията и нейните икономически последици, както е видно от новия вариант Омикрон, в настоящото каре са представени два алтернативни сценария около базовия сценарий от декември 2021 г.[13] В сравнение с базовия сценарий лекият сценарий предвижда по-бързо преодоляване на пандемията през 2022 г. – особено в икономиките от възникващите пазари, благодарение на допусканията за по-бърз темп на ваксинация. При този сценарий процентът на заразяване е по-нисък, ефективността на ваксините е по-висока, а рисковете от повторна инфекция са по-слаби (Графика А). Това би ускорило облекчаването на ограничителните мерки, което би довело до силно положително въздействие върху доверието и до много ограничени икономически разходи. За разлика от това при тежкия сценарий се предвижда продължителна здравна криза, характеризираща се с повтарящи се вълни на пандемията (с нови варианти на вируса – риск, подчертан от появата на варианта Омикрон) и ефективна защита за по-малък дял от населението. Очаква се последващият силен скок на броя новозаразени и хоспитализации да доведе до затягане на ограниченията върху мобилността, а оттам и върху икономическата активност в началото на 2022 г., макар и в по-малка степен, отколкото в началото на 2021 г. Допуска се, че здравната криза ще продължи до средата на 2023 г., което води до спад на активността и до икономически щети, утежнени от нараснали случаи на несъстоятелност.

Графика А

Симулации на пандемията по модела ECB-BASIR

(процентни отклонения от първите пет седмици на 2020 г. (горната лява графика); проценти от населението (всички други графики)

Източници: Доклади на Google Mobility, Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Разпределението е резултат от случайни симулации, като се има предвид несигурността относно: i) степента на ваксинация U~[0,8% - 1,2%]; ii) ефективността на ваксинацията U~[30%-70%], ефективността на ваксинацията (хоспитализации) U~[65%-85%] и несигурността относно повторно заразяване U ~[0%-15%]; iii) увеличаването на процента на новозаразени поради новия Делта вариант на вируса N~(60%, 10%std), iv) несигурността на параметъра SIR; v) несигурността относно ефектите от извлечените поуки N~(52%, 10%std); и vi) историческа несигурност, уловена в остатъчните количества.

Реалният БВП ще се възстанови значително през 2022 г. при лекия сценарий, но ще отбележи едва слабо нарастване съгласно тежкия сценарий, а равнището му ще попадне в стесняващ се диапазон в различните сценарии до края на прогнозния период (графика Б). Лекият сценарий предполага силен растеж в началото на 2022 г., подкрепен от ефективни ваксини и икономическа устойчивост по отношение на ограниченията, особено в икономиките от възникващите пазари, което в сравнение с базовия сценарий води до по-голямо външно търсене към еврозоната и оттам до по-висок износ, създавайки силен положителен ефект върху доверието. Този ефект, наред с по-силния от очакваното прираст на услугите с висока степен на контакт, води до засилено увеличение на потреблението, по-ясно изразен спад в нормата на спестяване и по-рязък спад на безработицата в сравнение с базовия сценарий. При лекия сценарий се очаква икономическата активност да надхвърли тренда от преди пандемията до средата на 2022 г. При тежкия сценарий еврозоната ще навлезе в техническа рецесия със свиване на икономическата активност през четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. заради затягането на ограничителните мерки. Икономическият растеж би бил по-нисък в сравнение с базовия сценарий до началото на 2023 г. поради едва постепенното облекчаване на ограниченията и значителна несигурност при тежкия сценарий. Тъй като домакинствата остават предпазливи и поддържат висока норма на спестяване, трайно високата безработица откроява рисковете на пазара на труда, тъй като уязвимостите и несъстоятелността на предприятията ще засилят необходимостта от преразпределяне на работна сила.

Алтернативни макроикономически сценарии за еврозоната

(годишно процентно изменение, процент от работната сила)

Забележки: Данните за реалния БВП са сезонно и календарно изгладени. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите.

Въпреки че в краткосрочен план ХИПЦ инфлацията е почти идентична във всички сценарии, при лекия сценарий през 2023–2024 г. тя ще бъде 2,0%, докато при тежкия сценарий в по-късните години от прогнозния период ще намалее значително (Графика Б). И при двата сценария инфлацията достига най-високата си стойност през четвъртото тримесечие на 2021 г. поради до голяма степен временни фактори, включително базови ефекти от по-високите цени на енергоносителите и затруднения в предлагането, но след това се наблюдават разлики между двата сценария поради различните условия в реалната икономика. По-специално, силният възходящ натиск поради затягане на условията на стоковите и трудовите пазари води до значително увеличение на основната инфлация през 2024 г. при лекия сценарий, докато при тежкия сценарий тя ще остане слаба през 2023–2024 г.

Графика Б

Алтернативни сценарии за реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната

(верижен обем, Q4 2019 = 100 (лява графика); годишно процентно изменение (дясна графика))

Забележки: Данните за реалния БВП са сезонно и календарно изгладени. Вертикалната линия обозначава началото на сегашния прогнозен период. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите.

Едно от условията по отношение на тези симулации е, че и при двата сценария допусканията не включват въздействие върху затрудненията в предлагането и техните макроикономически последици. Това се дължи на несигурността на въздействието на бъдещото развитие на пандемията върху затрудненията в предлагането. От една страна, влошаването на пандемията и по-слабото търсене биха могли да облекчат ограниченията, тъй като голяма част от тях се дължат на увеличеното търсене, надхвърлящо капацитета на предлагането. От друга страна, по-нататъшните нарушения във веригите на доставка поради ограничителни мерки и/или промяна в състава на търсенето от потребителски услуги към стоки биха могли да засилят затрудненията в предлагането. Нарастване на затрудненията и при двата сценария би могло да забави икономическата активност, като същевременно окаже натиск за повишаване на цените, а противоположни ефекти биха се проявили, ако затрудненията намалеят.

Каре 6
Анализ на чувствителността

Прогнозите се основават в значителна степен на технически допускания по отношение на развитието на определени основни променливи. Като се има предвид, че някои от тези променливи могат да окажат силно въздействие върху прогнозите за еврозоната, изследване на чувствителността им към алтернативни на тези базисни допускания хипотези може да спомогне за анализа на рисковете, свързани с прогнозите.

Този анализ на чувствителността има за цел да се оценят последиците от алтернативна динамика на цените на петрола. Техническите допускания за динамиката на цените на петрола се основават на петролните фючърси. Анализират се няколко алтернативни тренда на цената на петрола. Първият се основава на 25-ия перцентил на разпределението на функцията, осигурена от базираните на опции плътности за цените на петрола към 25 ноември 2021 г. – крайната дата за техническите допускания. Тази хипотеза предполага постепенно намаляване на цената на петрола до около 40% под базисното допускане за 2024 г. Като се използва средната стойност на резултатите от редица макроикономически модели на експерти, тази хипотеза ще има слабо възходящо въздействие върху растежа на реалния БВП и по-силно изразено низходящо въздействие върху ХИПЦ инфлацията през прогнозния период. Втората хипотеза се основава на 75-ия перцентил на същото разпределение и предполага повишаване на цената на петрола до около 32% над базисното допускане за 2024 г. Тази хипотеза ще има много слабо въздействие в низходяща посока върху растежа на реалния БВП и малко по-силно въздействие във възходяща посока върху ХИПЦ инфлацията през 2022–2024 г. Третият тренд се основава на допускането, че цената на петрола остава на своето равнище към крайната дата от 83,1 щ.д. за барел, което до 2024 г. е с около 20% по-високо от базисното допускане за същата година. Тази хипотеза ще има незначително низходящо въздействие върху растежа на реалния БВП през 2023–2024 г., докато ХИПЦ инфлацията ще бъде с 0,2–0,3 процентни пункта по-висока през 2022–2024 г.

Въздействие на алтернативните хипотези за цената на петрола

Забележки: 25-ият и 75-ият перцентил се отнасят до базираните на опции неутрални плътности за цената на петрола към 25 ноември 2021 г. Постоянната цена на петрола приема стойността към същата дата. Макроикономическото въздействие се отчита като средна стойност от редица макроикономически експертни модели.

© Европейска централна банка 2021

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0

Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

За специфичната терминология можете да използвате речника на ЕЦБ (само на английски език).

HTML ISSN 2529-4768, QB-CF-21-002-BG-Q

  1. Крайната дата за технически допускания, като например за цените на петрола и обменните курсове, е 25 ноември 2021 г. (Каре 1). Макроикономическите прогнози за еврозоната бяха завършени на 1 декември 2021 г. Настоящите прогнози обхващат периода 2021–2024 г. Прогнози с толкова дълъг хоризонт са свързани с много висока степен на несигурност и това следва да се има предвид при тълкуването им. Вижте статията „Оценка на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата“ (An assessment of Eurosystem staff macroeconomic projections) в Месечния бюлетин на ЕЦБ от май 2013 г. Базисните данни в таблиците и графиките са поместени в удобен за използване формат на http://www.ecb.europa.eu/pub/projections/html/index.en.html. Пълна база данни с предишни макроикономически прогнози на експерти на ЕЦБ и Евросистемата е налична на адрес https://sdw.ecb.europa.eu/browseSelection.do?node=5275746.
  2. Като се има предвид много високата степен на несигурност, свързана с основните епидемиологични характеристики на новия вирусен вариант Омикрон, прогнозите включват само въздействието на ограничителните мерки, предприети или обявени към момента на завършването им.
  3. Вижте „Въздействие на затрудненията в предлагането върху търговията“ (The impact of supply bottlenecks on trade), Икономически бюлетин, брой 6, ЕЦБ, 2021 г., и „Източници на нарушенията във веригите на доставка и тяхното въздействие върху промишленото производство в еврозоната“ (Sources of supply chain disruptions and their impact on euro area manufacturing), предстоящо публикуване, Икономически бюлетин, брой 8, ЕЦБ, 2021 г.
  4. Вижте също Каре 2, озаглавено „Динамика на нормата на спестяване на домакинствата и последствия за икономическата перспектива за еврозоната“, Макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната, юни 2021 г.
  5. Допускането за номиналната доходност на десетгодишните държавни облигации в еврозоната се основава на среднопретеглената доходност на десетгодишните референтни облигации на държавите, претеглена спрямо годишните стойности за БВП и продължена във времето с очаквания тренд, изведен от изчислената от ЕЦБ десетгодишна номинална доходност на всички облигации в еврозоната, като първоначалната разлика между двата статистически реда се поддържа постоянна за целия прогнозен период. Спредовете между доходността на държавните облигации в отделните държави и съответната средна доходност за еврозоната се приемат за постоянни за целия прогнозен период.
  6. Вижте Динамика на предлагането на работна ръка в еврозоната по време на пандемията от COVID-19, Икономически бюлетин, брой 7, ЕЦБ, 2021 г.
  7. По правило в прогнозите на експертите на Евросистемата/ЕЦБ ХИПЦ теглата се поддържат постоянни за целия прогнозен период. Като се имат предвид значителните промени в моделите на потребление, предизвикани от пандемията от COVID-19, и евентуалното им връщане назад през следващите години, бъдещите промени в ХИПЦ теглата може да доведат до допълнителна нестабилност в годишните темпове на изменение на ХИПЦ, които не са взети предвид в експертните прогнози. Въздействието върху средните темпове на инфлация за календарните години от прогнозния период обаче се очаква да бъде слабо.
  8. Вижте The prevalence of private sector wage indexation in the euro area and its potential role for the impact of inflation on wage„ („Широкото разпространение на индексацията на заплатите в частния сектор в еврозоната и потенциалната ѝ роля за въздействие на инфлацията върху заплатите“), Икономически бюлетин, брой 7, ЕЦБ, 2021 г.
  9. Поради несигурността по отношение на времевите измерения и прилагането му наскоро обявеното увеличение на минималната работна заплата в Германия все още не е включено в базисните прогнози.
  10. Механизмът за определяне на цените е устроен така, че цената на едро на електроенергията се определя от най-скъпата технология, необходима, за да се посрещне търсенето на електроенергия. По време на върхово търсене захранваните с газ електроцентрали обикновено определят цената, като по този начин цената на едро на електроенергията се обвързва с тази на природния газ.
  11. Вижте Международна агенция по енергетика, „Доклад за пазара на петрол“, 16 ноември 2021 г.
  12. За повече информация относно концепцията за базовите ефекти и тяхната роля в динамиката на инфлацията вижте карето, озаглавено Recent dynamics in energy inflation: the role of base effects and taxes” („Наблюдавана наскоро динамика на енергийната инфлация: ролята на базовите ефекти и данъците“), Икономическия бюлетин, брой 3, ЕЦБ, 2021 г.
  13. Сценариите са структурирани по модела ECB-BASE (вижте Angelini, E., Bokan, N., Christoffel, K., Ciccarelli, M. и Zimic, S., Introducing ECB-BASE: The blueprint of the new ECB semi-structural model for the euro area, („Въведение в ECB-BASE: Подробен план за новия полуструктурен модел на ЕЦБ за еврозоната“), поредица „Работни материали“ № 2315, ЕЦБ, септември 2019 г. В допълнение моделът ECB-BASIR (разширение на модела ECB-BASE, вижте Angelini, E., Damjanović, M., Darracq Pariès, M. and Zimic, S., ECB-BASIR: a primer on the macroeconomic implications of the Covid-19 pandemic („ECB-BASIR: въведение в макроикономическите последици от пандемията от COVID-19“), поредица „Работни материали“, № 2431, ЕЦБ, юни 2020 г.) е използван за генериране на резултати от пандемията, отговарящи на двата сценария (както е показано на Графика А). Като се има предвид несигурността по отношение на въздействието на алтернативните хипотези за развитие на пандемията върху техническите допускания, те остават непроменени спрямо базовия сценарий.