Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува Доклад за конвергенцията 2014, в който се извършва оценка на напредъка на осем държави членки на Европейския съюз (ЕС) в изпълнението на задълженията им във връзка с постигането на икономически и паричен съюз (ИПС).
В доклада се разглеждат България, Литва, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия (за първи път), Чешката република и Швеция. Той е посветен на това дали в тези държави е постигнато високо равнище на устойчива конвергенция (икономическа конвергенция) и оценява съответствието със законово установените изисквания, които националните централни банки трябва да изпълнят, за да станат неделима част от Евросистемата (правна конвергенция). Когато прави оценка на устойчивостта на конвергенцията, докладът взема предвид също и новата рамка на ЕС за засилено икономическо управление, както и силата на институционалната среда във всяка държава, включително в областта на статистиката.
В този доклад Литва е подложена на по-задълбочена оценка от останалите разглеждани държави. Причината е, че литовските власти изразиха намерението на своята държава да приеме еврото от 1 януари 2015 г.
Доклад за конвергенцията 2014 показва следните резултати:
Ценова стабилност
През 12-месечния референтен период от май 2013 г. до април 2014 г. инфлацията в ЕС е сдържана, предимно в резултат на слабия принос на цените на енергоносителите и храните, както и поради все така вялата икономическа активност в повечето държави. Референтната стойност по критерия за ценова стабилност е 1,7%, като тя се изчислява, като към непретеглената средна аритметична на ХИПЦ инфлацията за тези 12 месеца в Латвия (0,1%), Португалия (0,3%) и Ирландия (0,3%) се добавят 1,5 процентни пункта. Темпът на ХИПЦ инфлация в Гърция, България и Кипър не са включени при изчисляването на референтната стойност, тъй като тези три държави членки бяха определени като статистически нетипични по отношение на динамиката на цените.
През референтния период 12-месечният среден темп на инфлацията е над референтната стойност в Румъния, но значително под нея в останалите седем държави, разглеждани в доклада.
Държавна бюджетна позиция
Що се отнася до фискалните критерии, към момента на доклада от разглежданите държави за Чешката република, Хърватия и Полша е прието решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит. През 2013 г. всички разглеждани държави членки с изключение на Хърватия и Полша са отчели съотношение фискален дефицит/БВП под референтната стойност от 3%. С изключение на Хърватия и Унгария всички разглеждани държави са отбелязали през 2013 г. съотношение дълг на сектор Държавно управление/БВП под референтната стойност от 60%.
Обменен курс
От разглежданите в доклада държави в момента единствено Литва участва във валутния механизъм (ERM II). Литовският литас е бил в ERM II повече от две години преди прегледа на конвергенцията и през разглеждания период не е осъществявана девалвация на централния му курс.
Дългосрочни лихвени проценти
През 12-месечния референтен период от май 2013 г. до април 2014 г. референтната стойност за дългосрочните лихвени проценти е 6,2%. Тя се изчислява, като се прибавят 2 процентни пункта към непретеглената средна аритметична величина на дългосрочните лихвени проценти в трите държави членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност, а именно Латвия (3,3%), Ирландия (3,5%) и Португалия (5,8%).
През референтния период дългосрочните лихвени проценти на всички разглеждани държави са, макар и в различна степен, под референтната стойност.
Правна конвергенция
Литва е единствената държава, чието законодателство е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото, определени в Договорите и в Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. В никоя от другите седем разглеждани държави правната рамка не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемането на еврото. В тези седем държави все още на налице несъответствия по отношение на независимостта на централните банки. Това се отнася по-специално до институционалната и финансовата им независимост, както и до персоналната независимост. Освен това във всички разгледани държави освен Литва и Хърватия са налице несъответствия по отношение на забраната за парично финансиране и по отношение на правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.
Литва
През референтния период 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлация в Литва беше 0,6%, т.е. значително под референтната стойност по критерия за ценова стабилност. Сегашното ниско равнище на инфлацията в Литва отразява главно временни фактори, включително поевтиняването на суровините в глобален мащаб и свързания с това по-слаб растеж на административно определяните цени и цените на енергоносителите. В перспектива поддържането на устойчиво нисък темп на инфлацията в Литва ще представлява предизвикателство в средносрочен план, тъй като е възможно да бъде трудно да се овладее вътрешният ценови натиск и да се избегне прегряване на икономиката в условия на фиксиран обменен курс. Процесът на догонване вероятно ще доведе до разширяване на инфлационния диференциал между Литва и еврозоната в средносрочен план, като се има предвид, че БВП на човек от населението и равнището на цените в Литва са все още по-ниски, отколкото в еврозоната. В обобщение, поради тези причини са налице опасения за устойчивостта на конвергенцията по критерия за инфлация в Литва.
Литва не е предмет на решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит. За референтната 2013 г. бюджетното салдо на сектор Държавно управление регистрира дефицит от 2,1% от БВП, т.е. под референтната стойност от 3%. Съотношението дълг на сектор Държавно управление/БВП е 39,4% от БВП, т.е. значително под референтната стойност от 60%.
До прегледа на конвергенцията литовският литас участва в ERM II повече от две години. Литва се включи във валутния механизъм при наличен режим на паричен съвет като едностранен ангажимент. През разглеждания период литовският литас остана все така стабилен, не е регистрирал отклонение от централния си курс спрямо еврото и не е извършвана девалвация на централния курс спрямо еврото.
Дългосрочните лихвени проценти през референтния период са средно 3,6%, доста под референтната стойност от 6,2% по критерия за конвергенция на лихвените проценти.
Постигането на среда, благоприятстваща устойчива конвергенция в Литва, изисква, наред с всичко останало, провеждането на икономическа политика, насочена към осигуряване на обща макроикономическа стабилност, включително ценова стабилност. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия не избра Литва за задълбочен преглед в своя доклад по механизма за предупреждение през 2014 г. Същевременно, като се имат предвид ограничените възможности за маневриране поради липса на гъвкавост при номиналния обменен курс, наложително е други области на политиката да осигурят на икономиката средства да се справи със специфичните за страната сътресения, за да не се допусне повторна поява на макроикономически дисбаланси.
Както беше отбелязано по-горе, законодателството на Литва е в съответствие с Договорите и Устава.
При изготвянето на този доклад ЕЦБ изпълнява изискването по член 140 от Договора да докладва пред Съвета на ЕС най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка на ЕС с дерогация „относно напредъка, постигнат от държавите членки с дерогация в изпълнението на техните задължения във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“.
Понастоящем десет държави членки на ЕС не участват изцяло в ИПС. Две от тях – Дания и Обединеното кралство – имат специален статут съгласно условията на съответните протоколи към Договора. По тази причина доклади за конвергенцията за тези две държави се изготвят само по тяхно искане.
Доклад за конвергенцията 2014 е публикуван на уебсайта на ЕЦБ. Медиите могат да се обръщат за информация към Виктор Кшижановски на телефон +49 69 1344 5755.