Годината в кратък обзор

За паричната политика на ЕЦБ 2022 г. отбеляза повратна точка. В икономиката настъпиха едновременно две сътресения и перспективата за инфлацията рязко се промени. Най-напред еврозоната понесе безпрецедентна поредица от негативни сътресения в предлагането, причинени от смущения във веригите на доставка в резултат от пандемията, неоправданото нахлуване на Русия в Украйна и последвалата енергийна криза. Това увеличи съществено разходите за фактори на производството във всички отрасли на икономиката. След това настъпи положително сътресение при търсенето, обусловено от отварянето на икономиката след пандемията. Това даде възможност на фирмите да пренасят нарастващите си разходи в цените много по-бързо и по-категорично от преди.

В края на 2021 г. ние вече бяхме обявили, че постепенно ще намаляваме нетните покупки на активи по програмата за закупуване на активи (APP) и че в края на март 2022 г. ще преустановим покупките по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Все пак цялостната ориентация на паричната ни политика оставаше подчертано нерестриктивна, тъй като беше съобразена с условията на много ниска инфлация през последното десетилетие и рисковете от дефлация в началото на пандемията. Ето защо предприехме редица стъпки да я нормализираме и да реагираме бързо на възникващия проблем с инфлацията.

През март ускорихме намаляването на нетните покупки по APP, а през април съобщихме, че предвиждаме да ги прекратим през третото тримесечие. След това през юли повишихме за първи път от 11 години насам основните лихвени проценти на ЕЦБ, а на следващите заседания по паричната политика ги увеличихме отново в поредица от големи стъпки. Темпът на тази корекция беше важен сигнал към обществото за нашата решимост да понижим инфлацията. Това допринесе за стабилизиране на инфлационните очаквания дори и след ускоряването на инфлацията.

Успоредно с нормализирането на паричната политика предприехме действия, с които да осигурим по-нататъшното безпроблемно предаване на паричната политика навсякъде в еврозоната посредством финансовите пазари. Това беше постигнато чрез две основни мерки. Първо, решихме да реинвестираме гъвкаво ценните книжа с настъпващ падеж в портфейла по PEPP, за да противодействаме на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика. Второ, въведохме нов Инструмент за защита на предавателния механизъм.

С развитието на перспективата за инфлацията обаче стана ясно, че постигането на като цяло неутрална позиция на паричната политика само по себе си няма да бъде достатъчно. Прогнозата беше, че инфлацията ще се задържи твърде дълго над средносрочното целево равнище от 2%. Освен това наблюдавахме признаци, че тя става по-трайна, с по-широк ценови натиск и засилване на основната инфлация. При тези условия се наложи да пристъпим към рестриктивни лихвени проценти и да отслабим търсенето.

Затова през декември, след последното за годината заседание по паричната политика, съобщихме, че лихвените проценти ще трябва да продължат да се увеличават значително, с равномерен темп, докато достигнат достатъчно рестриктивно равнище, така че да осигурят своевременно връщане на инфлацията към целевото ниво. Същевременно заявихме, че макар основните лихвени проценти на ЕЦБ да са първостепенното ни средство за определяне на позицията на паричната политика, от март 2023 г. ще започнем да свиваме портфейла от ценни книжа по APP с премерен и предвидим темп. Това беше и продължение на взето през октомври решение да рекалибрираме реда и условията на третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране, премахвайки условие за възпиране на доброволно предсрочно погасяване на неизплатените средства. От края на юни (когато приключиха нетните покупки на активи) до края на декември активите в баланса ни, свързани с паричната политика, намаляха с около 830 млрд. евро и това допринесе за неговото нормализиране.

Наред с мерките за преодоляване на високата инфлация продължихме да проучваме по-общи заплахи за нашия мандат, произтичащи от изменението на климата, и да предприемаме мерки по тях. През 2022 г. продължихме да включваме съображения, свързани с изменението на климата, в операциите по паричната политика. Това включваше провеждането на първи климатичен стрес тест на някои от финансовите експозиции в баланса ни, както и напредък в отразяването на въздействието от изменението на климата в макроикономическите ни модели. От октомври се заехме да намалим въглеродния отпечатък на наличностите от корпоративни облигации в портфейлите ни по паричната политика, отдавайки предпочитание на емитенти с по-добри резултати по отношение на климата. Освен това решихме да ограничим дела на активите, емитирани от нефинансови предприятия с висок въглероден отпечатък, които контрагентите могат да представят като обезпечение, когато заемат средства от Евросистемата.

През 2022 г. продължихме усилията си да бъдем в челните редици на технологичното развитие в платежните системи и пазарните инфраструктури. Това включваше подготовка за преминаването от ТАРГЕТ2 към нова, модернизирана система за брутен сетълмент в реално време, както и редица мерки за осигуряване на общоевропейска достижимост на доставчиците на платежни услуги в системата за сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ (ТИПС). През 2022 г. незабавните плащания чрез ТИПС нараснаха 17 пъти спрямо 2021 г.

Тази година бе отбелязана и двадесетгодишнината от въвеждането на евробанкнотите и евромонетите – жалон в европейската история и осезаем символ на европейската интеграция. До ден днешен парите в брой остават най-често използваното от европейците средство за плащане – с тях се извършват близо 60% от плащанията – и няма съмнение, че те ще запазят важната си роля в живота на гражданите. Но с все по-голямото навлизане на цифровите технологии в икономиката трябва също така да осигурим на европейците достъп до сигурни, ефективни и удобни методи за цифрови плащания. Затова Евросистемата проучва възможността за емитиране на цифрово евро. В рамките на сегашния проучвателен етап през 2022 г. Евросистемата постигна съгласие за основните случаи на употреба и няколко ключови характеристики на цифровото евро.

В края на годината еврозоната се разшири отново – на 1 януари 2023 г. Хърватия стана най-новата държава членка, доказвайки, че еврото продължава да е привлекателна парична единица, носеща стабилност на участниците в нея.

Нищо от изложеното тук нямаше да бъде възможно без самоотвержените усилия на служителите на ЕЦБ и колективната им решимост да служат на гражданите на Европа.

Франкфурт на Майн, май 2023 г.

Кристин Лагард

Председател

Годината в числа

1 Висока инфлация в условията на нарастваща несигурност и забавящ се икономически растеж

През 2022 г. растежът в световен мащаб се забави. Нахлуването на Русия в Украйна, високата инфлация и по-строгите условия за финансиране се отразиха неблагоприятно както върху развитите икономики, така и върху икономиките с нововъзникващи пазари. Глобалният инфлационен натиск се засили значително, стимулиран от високите и колебливи цени на борсовите стоки, затрудненията при доставките в световен мащаб и затягането на пазарите на труда. Еврото поевтиня спрямо щатския долар, но поскъпна спрямо много други валути и по този начин беше по-стабилно в номинално ефективно изражение.

Инфлацията в еврозоната се ускори до 8,4% през 2022 г. спрямо 2,6% през 2021 г. Това се дължеше главно на скока в цените на енергията и храните поради войната в Украйна. Свързаните с пандемията от коронавирус (COVID-19) предишни затруднения при доставките и известно латентно търсене, съчетано с високите разходи за фактори на производството, дължащи се на поскъпването на енергията, засилиха натиска върху цените в много икономически сектори. След силното първо полугодие, което беше особено благоприятно за сектора на услугите след отпадането на свързаните с пандемията ограничения, растежът в еврозоната се забави главно поради последиците от войната в Украйна.

1.1 Забавяне на икономическата активност във всички развити стани и икономики с нововъзникващи пазари

Глобалният икономически растеж се забави до 3,4% през 2022 г. спрямо 6,4% през 2021 г., тъй като войната на Русия в Украйна и други геополитически фактори създадоха несигурност, инфлацията се ускори, а условията за финансиране бяха затегнати. Забавянето беше повсеместно както в развитите страни, така и в икономиките с нововъзникващи пазари (графика 1.1, панел „а“). То последва след чувствителното оживление през 2021 г., дължащо се главно на смекчаването на свързаните с пандемията ограничения и настъпилото увеличение на световното търсене. В началото на 2022 г. войната в Украйна предизвика друг сериозен шок за световната икономика. Той доведе до рязко повишение и много силни колебания в цените на борсовите стоки, като разклати продоволствената сигурност, особено в икономиките с нововъзникващи пазари. Нарастващите цени на енергията и храните засилиха глобалния инфлационен натиск, което доведе до намаляване на реалния разполагаем доход на домакинствата и до бързо затягане на паричната политика от водещите централни банки. В условията на повишаване на лихвените проценти, понижаване на оценките на фондовите пазари и засилено нежелание за поемане на риск финансовите условия в световен мащаб се влошиха значително.

Графика 1.1

Динамика на глобалния БВП и световната търговия

(годишно процентно изменение)

Растежът на световната търговия се забави през 2022 г., въпреки че остана над ретроспективните средни величини (графика 1.1, панел „б“). Този спад се дължеше главно на слабата активност в преработващата промишленост. През първата половина на годината световната търговия беше все още сравнително устойчива, тъй като отражението на войната в Украйна и съществуващите трудности при доставките в световен мащаб бяха отчасти компенсирани от възстановяването на пътуванията и транспортните услуги след смекчаването на свързаните с пандемията ограничения. През втората половина на годината обаче търговията се забави чувствително, което се дължеше по-конкретно на по-слабия внос от икономиките с нововъзникващи пазари. Въпреки че интеграцията на глобалните вериги за създаване на стойност е в застой след световната финансова криза, пандемията и геополитическите събития увеличиха стимулите за фирмите да се върнат към местното производство и да диверсифицират доставчиците си, което в бъдеще може да доведе до фрагментиране на глобалните вериги за създаване на стойност.

Глобалният инфлационен натиск – отразен както в измерителите на общата инфлация, така и в измерителите на инфлацията, изключваща енергията и храните – нарасна значително през 2022 г. (графика 1.2). Инфлационният натиск се засили, стимулиран от високите и колебливи цени на борсовите стоки, затрудненията при доставките в световен мащаб, дълготрайните последици от повторното отваряне на икономиките след пандемията и затягането на пазарите на труда. В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) общата инфлация достигна сумарно 10,7% през октомври, след което започна да намалява. Инфлацията, без енергията и храните, отбеляза най-високата си стойност през същия месец – 7,8%. В повечето държави ускоряването на инфлацията през първата половина на годината отразяваше главно поскъпването на борсовите стоки. Нарастването на инфлацията, без енергията и храните, в края на годината показа, че инфлационният натиск придобива все по-широк обхват както в развитите страни, така и в икономиките с нововъзникващи пазари. Натискът от страна на базисната инфлация беше стимулиран и от засилващия се натиск за увеличаване на заплатите, тъй като пазарите на труда във всички ключови развити икономики останаха свити независимо от забавянето на икономическата активност в световен мащаб.

Графика 1.2

Темпове на инфлация в страните от ОИСР

(годишно процентно изменение; месечни данни)

Цените на енергията рязко се повишиха през 2022 г., но към края на годината до известна степен се успокоиха. Цените на петрола нараснаха с 6% поради смущения в доставките, дължащи се главно на нахлуването на Русия в Украйна, което предизвика скок в цените на петрола през пролетта. Проблемите с предлагането бяха отчасти компенсирани от по-слабото търсене, свързано със забавянето на световната икономика и карантинните мерки в Китай. Нахлуването в Украйна и съкращаването на газовите доставки за Европа доведоха и до безпрецедентен скок в цените на природния газ за Европа, които непосредствено след руската инвазия нараснаха с над 240% спрямо началото на годината. Скокът в цените на природния газ като цяло оказа силно влияние върху цените на енергията в Европа, тъй като доведе до повишаване и на цените на едро на електроенергията. Цените на природния газ намаляха през последното тримесечие, защото увеличеният внос на втечнен природен газ и мерките за икономии на газ предполагаха значителни запаси от газ в ЕС в началото на отоплителния сезон, а цените на природния газ се запазиха до голяма степен сходни с предвоенните от края на 2022 г., но все пак с 14% по-високи от тези в началото на годината.

През 2022 г. еврото поевтиня с 6% спрямо щатския долар, но се запази по-стабилно в номинално ефективно изражение (+ 0,8%) макар и със значителни колебания през годината. Доларът поскъпна спрямо повечето валути, тъй като Федералният резерв на САЩ затегна паричната си политика, а нагласите по отношение на склонността към поемане на риск в световен мащаб отслабнаха. Еврото бе подложено на натиск в резултат от високите цени на енергията и влошаващите се икономически перспективи за еврозоната. То обаче поскъпна спрямо други основни валути, като британската лира, японската йена и китайския ренминби юан.

Основните рискове, свързани с перспективите за световния икономически растеж в края на 2022 г. при засилена несигурност, са по-сериозните последици от войната в Украйна, вторичните ефекти от по-голямото забавяне на китайската икономика и затягането на условията за финансиране поради по-бързото преустановяване на мерките за стимулиране на паричната политика в основните развити икономики. Последните се разглеждаха като потенциално стимулиращи по-значителни изходящи капиталови потоци от икономиките с нововъзникващи пазари и нарушаващи функционирането на финансовите пазари. Освен това световните пазари на борсови стоки останаха чувствителни към рисковете, свързани с доставките. По-високите цени на борсовите стоки и по-голямото пренасяне на инфлация върху потребителските цени ще подкопаят по-съществено покупателната способност и ще се отразят неблагоприятно върху търсенето в световен мащаб. Възобновилият се натиск при световните вериги на доставки и засилената фрагментация на световната система на търговия също биха могли да затруднят растежа и да стимулират инфлацията при горивата.

1.2 Растежът в еврозоната през 2022 г. се забави значително

Реалният БВП на еврозоната нарасна с 3,5% през 2022 г. спрямо 5,3% през 2021 г., когато икономиката се възстановяваше от свързаната с пандемията рецесия (графика 1.3). Растежът през 2022 г. се дължеше главно на значителния принос на вътрешното търсене. В края на годината производството в еврозоната бе с 2,4% над допандемичното си равнище, т.е. спрямо последното тримесечие на 2019 г. Показателите за растеж обаче се различават значително в конкретните държави, което се дължи на различната икономическа структура и на степента, в която отделните държави са се облагодетелствали от повторното отваряне на сектора на услугите, а също доколко са били засегнати от руското нахлуване в Украйна. Тъй като през първата половина на годината бързото възстановяване на търсенето на изискващи пряк контакт услуги загуби инерция, рязкото поскъпване на енергията започна да свива разходите и производството в цялата икономика. Еврозоната също почувства влиянието на отслабващото световно търсене и на по-строгата парична политика в много от големите икономики в условията на висока икономическа несигурност и спадащо доверие както на бизнеса, така и на домакинствата.

Графика 1.3

БВП на еврозоната в реално изражение

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

През 2022 г. подкрепата по линия на паричната политика беше преустановена, а мерките на фискалната политика се насочиха към защита срещу поскъпването на енергията. Въпреки че през декември 2021 г. позицията по паричната политика започна да се нормализира, паричната политика остана като цяло нерестриктивна, особено през първата половина на годината. През второто полугодие обаче подкрепата по линия на паричната политика беше бързо преустановена на безпрецедентно големи стъпки (виж раздел 2.1). Правителствата от еврозоната въведоха фискални мерки с цел смекчаване на последиците от високите цени на енергията. Като цяло мерките бяха по-скоро общи, отколкото насочени предимно към защита на най-уязвимите домакинства и фирми. Почти половината от мерките оказаха влияние по-скоро върху пределната цена при потреблението на енергия, отколкото за запазване на стимулите за неговото намаляване. Същевременно продължи прилагането на структурни политики с цел увеличаване на потенциала на еврозоната за растеж. Текущото изпълнение на плановете за инвестиции и структурни реформи на държавите в рамките на програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU) допринесе значително за постигането на тези цели.

През 2022 г. растежът на частното потребление беше устойчив, тъй като доходите от труд останаха стабилни, а спестяванията подкрепиха латентното търсене (графика 1.4). Положителната динамика беше подпомогната главно от потреблението на услуги, което рязко се увеличи поради новото отваряне на икономиката, тъй като ограниченията, свързани с пандемията, бяха отменени Въпреки това през годината растежът на частното потребление се забави поради ниските разходи за недълготрайни стоки в условията на намаляващ растеж на реалния разполагаем доход и продължаваща несигурност. Като цяло разходите на домакинствата се увеличиха с 4,3% през 2022 г. Поради силния растеж на заетостта и постепенното нарастване на заплатите доходите от труд, които обикновено служат за потребление повече от другите източници на доходи, допринесоха най-съществено за нарастването през 2022 г. на разполагаемия доход. Към края на годината обаче засилващата се инфлация все повече ограничаваше растежа на реалния разполагаем доход, неутрализирайки положителния ефект от устойчивия пазар на труда и фискалната помощ.

Графика 1.4

Частно потребление в еврозоната в реално изражение

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

При растежа на инвестициите извън строителството – косвен показател за частните нежилищни инвестиции, се наблюдаваха силни колебания през 2022 г. (графика 1.5).^[1] Като се изключи особено променливият компонент на ирландските инвестиции в нематериални активи,^[2] растежът на инвестициите извън строителството се забавяше през цялата година. В началото на годината се наблюдаваше силен растеж, стимулиран от голямо търсене, значителни корпоративни печалби и благоприятни условия за финансиране, тъй като ограниченията, свързани с пандемията, бяха отменени. Войната в Украйна и последвалата я енергийна криза, както и ограничаването на стимулиращите мерки по паричната политика обаче означаваха увеличаване на разходите за енергия и за финансиране на фирмите. Освен това забавянето на вътрешното и глобалното търсене в условията на висока несигурност ограничаваше стимулите им за инвестиране. На фирмено равнище в края на 2022 г. инвестициите извън строителството бяха значително под нивото си от четвъртото тримесечие на 2019 г., когато бяха стимулирани от чувствително нарастване на инвестициите в нематериални активи. С изключение на ирландските нематериални активи, към края на 2020 г. те вече се възстановиха. Като цяло инвестициите извън строителството нараснаха с 5,2% през 2022 г.

Графика 1.5

Инвестиции в еврозоната в реално изражение

(тримесечно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Жилищните инвестиции нарастваха с бързи темпове през първото тримесечие на 2022 г., тъй като търсенето на жилища се поддържаше от благоприятните условия за финансиране, значителния обем натрупани спестявания и мерките за подпомагане на доходите. През следващите тримесечия обаче растежът им се забави тъй като търсенето отслабна заради повишаването на лихвените проценти по ипотечните кредити и несигурността, свързана с войната в Украйна, а предлагането пострада от нарастващите разходи, породени от недостига на материали и работна ръка. В края на 2022 г. жилищните инвестиции бяха с около 3% над допандемичното си равнище и отбелязаха общо 1,1% растеж.

През 2022 г. търговското салдо на еврозоната отчете дефицит главно поради по-високите разходи за внос на енергия и по-слабия износ. Що се отнася до вноса, силният растеж, обусловен от натрупването на енергийни запаси, и увеличеният внос на междинни стоки бяха съпроводени от силно нарастващи цени, особено при вноса на енергия. През първата половина на 2022 г. износът на стоки беше затруднен от ново изостряне на проблемите, свързани с веригите за доставки. В резултат той остана слаб, тъй като глобалното търсене се сви, а трудностите при веригите за доставки бавно намаляваха. И обратно, смекчаването и постепенното премахване на свързаните с пандемията ограничителни мерки се отразиха благоприятно върху износа на услуги и особено на туристическите услуги. Като цяло през 2022 г. приносът на търговията за растежа на БВП в еврозоната беше неутрален.

Пазари на труда

Пазарът на труда продължи чувствителното си възстановяване от пандемията успоредно с ускоряването на икономическата активност в еврозоната. Към четвъртото тримесечие на 2022 г. общата заетост и общо отработените часове надхвърлиха равнищата си от четвъртото тримесечие на 2019 г. съответно с 2,3% и 0,6% (графика 1.6). Равнището на участие на работната сила във възрастовата група от 15 до 74 години се увеличи до 65,2% през четвъртото тримесечие на 2022 г. и бе с 0,5 процентни пункта над нивото от четвъртото тримесечие на 2019 г. В съответствие с нарастването на заетостта равнището на безработица продължи да се забавя – от вече ретроспективно ниското ниво от 6,9% през януари 2022 г. до 6,7% в края на 2022 г. (графика 1.7). Прибягването до схеми за запазване на работните места, които по време на кризата ограничаваха съкращенията, намаля и работещите по тези схеми до голяма степен възобновиха нормалното си работно време.

Графика 1.6

Заетост, отработени часове и равнище на участие на работната сила

(лява скала: индекс, 4 тр. 2019 г. = 100; дясна скала: процент от населението в трудоспособна възраст)

Графика 1.7

Безработица и работна сила

(лява скала: тримесечно процентно изменение, принос, процентни пунктове; дясна скала: процент от работната сила)

Като цяло през 2022 г. пазарът на труда в еврозоната остана устойчив въпреки войната на Русия в Украйна, което се прояви и в запазващите се в края на годината високи равнища на свободните работни места. Въпреки това през втората половина на годината динамиката на пазара на труда и показателите от проучванията за търсенето на работна сила се забавиха. В каре 1 се съпоставят тенденциите на пазара на труда в САЩ с тези в еврозоната с оглед на по-доброто разбиране на различията и приликите в движещите сили на възстановяването от пандемията и перспективите, свързани с динамиката на заетостта и заплатите.

1.3 Мерки на фискалната политика за преодоляване на кризата, свързана с издръжката на живота

През 2022 г. правителствата на страните от еврозоната за трета поредна година бяха изправени пред нови предизвикателства, изискващи бърза реакция от страна на фискалната политика. През 2022 г. съотношението на дефицита на сектор „държавно управление“ в еврозоната намаля до 3,5% от БВП спрямо 5,1% през 2021 г. (графика 1.8) след изтичане на срока на действие на свързаните с пандемията мерки за подкрепа, които само отчасти бяха компенсирани с нови мерки за подкрепа. Последните имаха за цел да противодействат на нарастващите цени на енергията и техните последици, а именно увеличената издръжка на живота на домакинствата и по-големите разходи на фирмите. В по-малка степен те бяха предназначени и за финансиране на разходите, свързани с войната в Украйна. Същата динамика намира отражение във фискалната позиция, при която през 2022 г. за втора поредна година се наблюдаваше затягане.^[3] Както се вижда обаче от графиката по-долу, засега едва малко над една трета от нейното смекчаване през 2020 г. е компенсирана.

Графика 1.8

Бюджетно салдо на сектор „държавно управление“ и фискална позиция на еврозоната

(процент от БВП)

Когато в края на 2021 г. цените на енергията започнаха да нарастват по-чувствително, правителствата на страните от еврозоната въведоха мерки за подкрепа в размер на около 0,2% от БВП. Те включваха субсидии, намаляване на косвените данъци и трансфери за домакинства и фирми. С нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. правителствата бързо увеличиха размера на тези мерки до около 1,9% от БВП (графика 1.9), които включваха и капиталови трансфери за предприятия, произвеждащи енергия. Освен това те увеличиха правителствената помощ с 0,2% от БВП, което наред с другото се дължи, на разходите за бежанци и на военните разходи. Мерките за подкрепа, свързани с цените на енергията и с инфлацията, бяха компенсирани само в малка степен с нови финансови мерки, като например по-високи преки данъци за производителите на енергия, реализиращи големи извънредни печалби. Това означаваше, че нетният ефект върху бюджета от тези мерки остана значителен – в размер на около 1,7% от БВП. Накратко, брутно дискреционните мерки за подкрепа (свързани с енергията и инфлацията плюс разходите за бежанци и военните разходи) възлязоха на 2,1% от БВП на еврозоната, а без новото финансиране – на 1,9% от БВП (графика 1.10).

Графика 1.9

Бюджетна помощ в еврозоната, свързана с високите цени на енергията и с инфлацията

(процент от БВП, годишни равнища)

Графика 1.10

Бюджетна помощ в еврозоната, свързана с високите цени на енергията, инфлацията и войната в Украйна

(процент от БВП за 2022 г., годишни равнища)

Мерките за подкрепа трябваше да бъдат временни, насочени към най-уязвимите домакинства и фирми и съобразени със запазването на стимулите за намаляване на потреблението на енергия. Фискалните мерки, неотговарящи на тези принципи, вероятно засилват инфлационния натиск, което би наложило по-силна реакция от страна на паричната политика и обременяване на публичните финанси. Като се има предвид, че целевите мерки представляваха само малка част от всички мерки (12% според прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2022 г.^[4]), е важно правителствата да коригират тези мерки по подходящ начин.

Пандемията, войната в Украйна и фискалните разходи за компенсиране на високите темпове на инфлация представляват серия от сериозни шокове върху публичните финанси. Те бяха наблюдавани на фона на вече повишените съотношения „държавен дълг/БВП“. Въпреки че пандемията доведе до високи разходи за публичните финанси, а войната в Украйна засили рисковете относно перспективите за икономически растеж, нетното влияние на инфлационния шок върху равнището на дълга не е толкова ясно. Въпреки че по-високите данъчни постъпления ще имат известен понижаващ ефект върху съотношението на дълга, голямата инфлация доведе до нормализиране на паричната политика и съответно до повишаване на разходите за финансиране. Освен това правителствените разходи обикновено в крайна сметка догонват постъпленията, докато инфлацията влияе отрицателно върху растежа на производството.

Натискът върху публичните финанси вероятно ще се засили. Наред с други фактори той ще бъде породен от необходимостта от ускоряване на енергийния преход и увеличаване на инвестициите в по-„зелена“ и по-цифровизирана икономика на фона на нарастващи бюджетни разходи, дължащи се на застаряването на населението. Ето защо е важно по-голямата уязвимост на публичните финанси в еврозоната да бъде преодоляна както чрез стимулиращи растежа реформи, така и чрез постепенно намаляване на високите коефициенти на дълга. Това ще изисква бързо изпълнение на плановете за инвестиции и структурни реформи по програмата „Следващо поколение ЕС“ и провеждане през следващите години на благоразумна фискална политика.

1.4 Рязко нарастване на инфлацията в еврозоната

Общата инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), беше средно 8,4% през 2022 г., което представлява рязко увеличение спрямо средно 2,6% през 2021 г. През годината инфлацията се ускоряваше, като през последните ѝ месеци достигна високи темпове от около 10% на годишна база. Енергийните цени бяха най-важният компонент за ускоряването на общата инфлация, като цените на храните също нараснаха чувствително, особено след руското нахлуване в Украйна през февруари. Освен това за инфлационния натиск допринесоха трайните затруднения при доставките на промишлени стоки, възстановяването на търсенето след смекчаването на ограниченията, свързани с пандемията, особено в сектора на услугите, и поевтиняването на еврото (графика 1.11). Като цяло ценовият натиск обхващаше все повече сектори, отчасти поради косвеното отражение на високите енергийни разходи върху цялата икономика. Различията в темповете на инфлация в отделните страни от еврозоната също се засилиха чувствително, което отразяваше главно различната изложеност на шокове на цените на борсовите стоки и енергията. Повечето измерители на базисната инфлация отчетоха през годината значително повишение. В края на 2022 г. се очакваше факторите за ускоряване на инфлацията да отслабнат, а през 2023 г. инфлацията да се забави.

Графика 1.11

Обща инфлация и основните ѝ компоненти

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Почти половината от увеличението на общата инфлация през 2022 г. се дължеше пряко на динамиката на компонента „цени на енергията“. Инфлацията при енергийните стоки беше висока още в началото на годината, а след руската инвазия в Украйна рязко се ускори поради опасения от нарушаване на техните доставки. През октомври инфлацията при енергията възлезе на 41,5%, голям принос за което имаха цените на природния газ и електричеството, за които базисните цени на едро бяха отделени от цените на петрола. Правителствата предприеха мащабни фискални мерки, които допринесоха за известно смекчаване на краткосрочния ефект от поскъпването на енергията (виж раздел 1.3). Различният в отделните държави от еврозоната мащаб на тези мерки доведе до разлики в инфлацията при енергията, като най-висока беше тя в балтийските държави. Скокът на енергийните разходи също оказа значителен натиск за повишаване на цените на храните, повлиял върху тях с различно закъснение. Войната в Украйна също имаше по-пряк ефект върху цените на храните, тъй като Русия и Украйна са важни износителки на зърно и минерали, използвани при производството на торове.^[5] Приносът на общата инфлация при храните за общата ХИПЦ инфлация достигна 2,9 процентни пункта през декември 2022 г., т.е. значително над равнището през 2021 г., отразявайки увеличение в компонентите както на преработените, така на непреработените храни.

Показателите за базисната инфлация се повишиха значително през 2022 г., макар че към края на годината се появиха отделни признаци за стабилизирането им. ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, беше 2,3%, надхвърляйки още в началото на годината инфлационната цел на ЕЦБ, и се ускори до 5,2% през декември. Инфлацията при неенергийните промишлени стоки нарасна средно до 4,6% през 2022 г., а при услугите достигна 3,5%. Натискът върху цените се дължеше до голяма степен на същите фактори: много голямо нарастване на разходите за фактори на производството, свързано отчасти с поскъпването на енергийните суровини, и свързани с пандемията фактори, като трудности при доставките в световен мащаб и ефекти от повторното отваряне на икономиката. Поевтиняването на еврото през по-голямата част от годината също допринесе за инфлационния натиск. С постепенното намаляване през втората половина на 2022 г. на трудностите във веригите за доставки и с поевтиняването на борсовите стоки след края на лятото натискът в началните звена на веригата на ценообразуването отслабна. Въпреки това закъснялото предаване на ефекта от понижението задържа потребителските цени високи. Латентното търсене след отмяната на ограниченията, свързани с пандемията, допринесе за благоприятна ценова среда за фирмите, особено при услугите, изискващи пряк контакт. Като цяло ценовият натиск ставаше все по-продължителен и широко разпространен. Това доведе до увеличение на всички показатели за базисната инфлация.

Натискът по линия на вътрешните разходи в еврозоната, измерен чрез растежа на дефлатора на БВП, се увеличи средно с 4,7% през 2022 г., запазвайки траекторията си, започнала през 2021 г. (графика 1.12). През първото полугодие натискът по линия на динамиката на заплатите остана умерен, но към края на годината се засили. Годишният растеж на компенсацията на наето лице през 2022 г. нарасна, достигайки средно 4,5% спрямо 3,9% през 2021 г. и средно 1,7% преди пандемията (2015–2019 г.). Нарастването спрямо предходната година се дължи отчасти на увеличението на средно отработените часове поради по-слабото отражение на схемите за запазването на работни места. Договорените заплати, които бяха по-малко повлияни от правителствените мерки, нараснаха през 2022 г. средногодишно с 2,8%, или малко под реалния растеж на заплатите, което отразяваше засилването на натиска за повишаване на заплатите към края на годината. Компенсирането на инфлацията стана още по-важен аспект при договарянето на заплатите през 2022 г., особено като се има предвид, че пазарите на труда останаха устойчиви. По-високите разходи за труд бяха донякъде компенсирани от повишаването на производителността на труда. По сектори печалбата на единица продукция имаше положителен принос за дефлатора на БВП през годината, показвайки, че фирмите са успели да прехвърлят увеличените разходи за фактори на производството върху продажните цени.

Графика 1.12

Разбивка на дефлатора на БВП

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Дългосрочните инфлационни очаквания на професионалните прогностици, които възлизаха на 1,9% в края на 2021 г., се повишиха през годината, достигайки 2,2% през четвъртото тримесечие на 2022 г. (графика 1.13). Други данни от проучвания, като тези от Проучването на паричните анализатори на ЕЦБ и от Consensus Economics, също сочат, че дългосрочните инфлационни очаквания са стабилизирани на или малко над 2% въпреки по-високите очаквания в по-краткосрочен план. Пазарните измерители на компенсацията за дългосрочна инфлация и по-специално 5-годишният инфлационно индексиран суапов лихвен процент за пет години напред се понижиха в началото на годината в очакване на затягане на паричната политика, но след избухването на войната в Украйна постепенно се повишиха и в края на декември достигнаха 2,38%. Важно е обаче да се отбележи, че пазарните измерители на компенсацията за инфлация не са еднозначен измерител на реалните инфлационни очаквания на участниците на пазара, тъй като включват рискови премии за компенсиране на свързаната с инфлацията несигурност.

Графика 1.13

Проучване и пазарни индикатори за инфлационните очаквания

(годишно процентно изменение)

1.5 По-строги условия за кредитиране и финансиране вследствие на нормализирането на паричната политика

С увеличаването на инфлационния натиск в цялата икономика (виж раздел 1.4) през 2022 г. ЕЦБ предприе решителни действия, за да нормализира паричната политика и да предотврати опасността дългосрочните инфлационни очаквания да се окажат незакрепени над целта ѝ от 2% (виж раздел 2.1). Безрисковите дългосрочни лихвени проценти се характеризираха с повече колебания в сравнение с 2021 г., което отчасти се дължеше на извънредно голямата несигурност относно инфлацията и на реакцията на паричните власти в целия свят, включително в еврозоната. Като цяло доходността на дългосрочните книжа се повиши. Среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната следваше неотклонно динамиката на лихвения процент по безрискови книжа (графика 1.14). На национално равнище въпреки някои различия динамиката на спредовете на държавните облигации бе като цяло ограничена отчасти поради обявеното от Управителния съвет през юни намерение да прилага гъвкав подход при реинвестиране на постъпленията от книжата с настъпил падеж от портфейла по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация и одобрението през юли на Инструмента за защита на трансмисионния механизъм (виж раздел 2.1). Среднопретеглената спрямо БВП номинална доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната беше 3,26% към 31 декември 2022 г., което е с почти 300 базисни точки над равнището от края на 2021 г.

Графика 1.14

Лихвени проценти по дългосрочни книжа и цена на заемния ресурс за фирми и домакинства при покупка на жилище

(процент годишно)

Очакванията за по-високи лихвени проценти и за по-слаб дългосрочен растеж на печалбата оказаха допълнително натиск за понижаване на цените на акциите. Като цяло цените на акциите в еврозоната се характеризираха със силни колебания и през 2022 г. се понижиха. Универсалните индекси на цените на акциите на нефинансови предприятия и банки от еврозоната (графика 1.15) бяха с около 16% и с 4,4% под съответните им равнища на 31 декември 2022 г. Тъй като доходността на корпоративните облигации също значително нарасна както при ценните книжа с инвестиционен рейтинг, така и при тези с висока доходност, условията за финансиране в еврозоната бяха силно затегнати.

Графика 1.15

Индекси на капиталовите пазари в еврозоната и в САЩ

(индекс: 1 януари 2021 г. = 100)

На фона на нормализирането на паричната политика и общата пазарна динамика цената на банковото финансиране и лихвените проценти на банките по кредити рязко се повишиха през 2022 г. Общата възходяща тенденция в доходността на банковите облигации, постепенното нарастване на доходността на депозитите на клиенти и промяната в условията на третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) допринесоха към края на годината за увеличаване на цената на банковото финансиране. В резултат на това през 2022 г. номиналните лихвени проценти по банкови кредити се повишиха до равнища, наблюдавани за последен път през 2014 г. В Проучването на банковото кредитиране в еврозоната също бе посочено, че се наблюдава значително затягане на банковите стандарти за кредитиране (т.е. вътрешните насоки или критерии за одобряване на кредити) по отношение на кредитите за домакинства и фирми. Обобщеният лихвен процент по жилищни кредити за домакинства беше 2,94% в края на 2022 г., повишавайки се общо със 163 базисни точки спрямо края на 2021 г., а еквивалентният лихвен процент за нефинансови предприятия бе 3,41%, нараствайки с 205 базисни точки (графика 1.14). Разглеждана във връзка с промените в основните лихвени проценти на ЕЦБ, тази динамика като цяло съответстваше на предишни периоди на затягане на паричната политика, като различията в лихвените проценти по кредитите в отделните страни останаха ограничени. Това предполагаше, че промените в паричната политика на ЕЦБ се предаваха гладко навсякъде в еврозоната.

Растежът на кредита се ускори през първата половина на 2022 г., но отпускането на нови кредити се забави след летния сезон в резултат от затягането на условията за кредитиране (графика 1.16). Годишният темп на растеж на банковите кредити за домакинства намаля за годината до 3,8%, отразявайки повишаващите се лихвени проценти, затягането на кредитните стандарти и по-слабото доверие на потребителите. Все пак годишният темп на растеж на банковите кредити за предприятия през 2022 г. се ускори до 6,3%, макар че зад това се крият различни промени, настъпили през годината. Номиналният растеж беше голям през по-голямата част от годината вследствие на нуждата на фирмите да финансират оборотния капитал и запасите си във връзка с продължаващите трудности с доставките и по-високите разходи. През последните месеци от годината обаче банковото кредитиране за фирми рязко намаля, отразявайки влиянието на по-строгите условия за финансиране върху факторите на търсенето и предлагането. Нетната емисия на дългови ценни книжа, която беше станала по-скъпа за фирмите, също намаля през годината. Като цяло нетните потоци външно финансиране за нефинансови предприятия намаляха през 2022 г. главно поради намалелите междуфирмени заеми като форма на финансиране (графика 1.17). Освен това проучването относно достъпа на предприятията до финансиране (survey on the access to finance of enterprises) показа, че фирмите са все по-песимистично настроени относно наличието в бъдеще на повечето източници на външно финансиране.

Графика 1.16

Растеж на М3 и на кредита за нефинансови предприятия и домакинства

(годишно процентно изменение)

Графика 1.17

Нетни потоци външно финансиране за нефинансови предприятия

(годишни потоци; млрд. евро)

Темпът на набиране на депозити се забави в сравнение с високите равнища, отбелязани по време на пандемията, което се дължеше най-вече на увеличените разходи в условията на нарастващи цени и по-голямата възвръщаемост на алтернативните форми на спестяване, съответстващи на нормализирането на паричната политика. Годишният растеж на широките пари (М3) продължи да намалява до 4,1% през 2022 г. (графика 1.16), отразявайки приключването през юли на нетните покупки на активи от Евросистемата, по-малкото създаване на кредити през последното тримесечие на 2022 г. и нетните изходящи парични потоци към останалия свят, свързани с по-високите сметки за енергия в еврозоната.

Каре 1
Тенденции на пазара на труда в еврозоната и в САЩ през 2022 г.

В условията на голяма несигурност през 2022 г. анализът на пазара на труда беше съществен елемент при оценката на състоянието на икономиката и на степента на нейната слабост. В това каре се разглеждат сходствата и различията между пазарите на труда в еврозоната и в САЩ, що се отнася до възстановяването им от пандемията.

Тенденции в общия брой отработени часове

През 2022 г. общият брой на отработените часове се възстанови до предпандемичните си равнища както в еврозоната, така и в САЩ, но възстановяването отразяваше различните насоки в динамиката на компонентите на търсенето и предлагането на работна сила. Въпреки че равнището на безработица през 2022 г. се върна до предкризсното си ниво в САЩ, а в еврозоната спадна дори още повече, степента на плътност на пазара на труда, измерена чрез съотношението между броя на свободните работни места и броя на безработните, изглежда по-голяма в САЩ.^[6] Тези тенденции могат да се обяснят както с различните политически реакции спрямо пандемията, така и със структурните различия в търсенето и предлагането на работна ръка в двете икономики.

Тенденции в търсенето на работна сила

През 2022 г. двете стопанства се намираха в различни фази на икономическия цикъл. Цикличното търсене на работна сила в САЩ бе по-силно и следователно отчасти е причина за по-голямата плътност на пазара на труда. Икономическата активност в еврозоната се възстанови по-късно от най-ниската си точка по време на пандемията, отколкото тази в САЩ. БВП в реално изражение се върна на предкризисното си равнище в еврозоната през последното, а в САЩ – през първото тримесечие на 2021 г. В известна степен това отразяваше по-силно рестриктивните и широко разпространени мерки за затваряне на редица държави от еврозоната при втората пандемична вълна, отколкото те бяха в САЩ, както и различията в скоростта на ваксиниране на населението. По-важни фактори обаче бяха различният мащаб и насочеността на фискалните мерки. Бюджетната подкрепа в еврозоната беше съсредоточена върху смекчаване на загубите в заетостта чрез подпомагане на фирмите и пускане в действие на автоматичните стабилизатори. Фискалната помощ в САЩ беше по-голяма и по-пряко насочена към подпомагане на доходите на домакинствата, а оттам и на потреблението чрез изплащане на заплати и увеличаване на обезщетенията за безработица. Съответно частното потребление в еврозоната се върна дори по-късно към предкризисното си равнище, отколкото общата икономическа активност, т.е. едва през второто тримесечие на 2022 г.

Освен това, разгледан по-подробно от структурна гледна точка, пазарът на труда в САЩ има склонност да реагира по-силно спрямо икономическия цикъл, отколкото пазарът на труда в еврозоната. Измерителите за текучеството показват, че в структурно отношение пазарът на труда в САЩ е по-динамичен. Терминът „текучество на работна сила“ се отнася до темповете, с които през определен период от време служители напускат и биват заменяни в рамките на дадена компания или организация. Приблизителен измерител за текучеството показва, че от началото на 2000 г. насам средно около 4% от всички работници в САЩ ежемесечно сменят работата си. За еврозоната няма налични показатели за текучество, а най-пълно съизмеримите статистически данни се отнасят до работници, наскоро напуснали работа и започнали работа (макар че тук се включват и хората, намиращи се в преход от икономическа неактивност/безработица към заетост и обратно). Тези данни сочат по-специално нарастване на броя на започналите работа през 2022 г., което обаче е по-слабо изразено, отколкото наблюдаваното в САЩ. Тази динамика се проявява и в самия брой на свободните работни места в двата икономически региона: през 2022 г. той е по-голям в САЩ, отколкото в страните от еврозоната (със значителни разлики помежду им^[7]), където акцентът е бил поставен главно върху връщането на запазения персонал към нормално работно време (графика А).

В обобщение, по-силната структурна динамика на пазара на труда в САЩ увеличи натиска върху и без това по-голямото търсене на работна сила.

Графика A

Плътност на пазара на труда в еврозоната и в САЩ

(съотношение между свободните работни места и броя на безработните)

Тенденции в предлагането на работна ръка

По време на пандемичната криза предлагането на работна ръка намаля още и в САЩ се възстанови по-бавно от най-ниската си стойност през второто тримесечие на 2020 г., отколкото в еврозоната. Разликата в темповете на възстановяване на предлагането на работна ръка е отчасти свързана с различията в прилаганите политики. Първо, възстановяването на равнището на участие на работната сила беше по-бавно в САЩ. Това отчасти отразява факта, че по-големият брой съкращения в САЩ накара някои работници да напуснат работната сила, а сравнително щедрото подпомагане на доходите позволи на хората да останат по-дълго извън работната сила или дори да повишат изискванията си за заплащането, при което биха били готови да се върнат на работа. През 2022 г. равнището на участие в работната сила в САЩ продължи да бъде под допандемичното, което рязко контрастира с еврозоната, където то надхвърли това отпреди пандемията. Второ, скорошната динамика на участието на работната сила отчасти се определя и от дългосрочни тенденции. С течение на времето делът в работната сила на по-възрастните работници, които за разлика от по-младите обикновено по-слабо участват на пазара на труда, се увеличава и в двата региона. В Европа тази промяна съвпадна с благоприятен тренд в равнището на участие, дължащ се на по-голямото участие на жените, а беше засилена и от пенсионните реформи. Този тренд продължи и по време на пандемията, а по-възрастните работници подпомогнаха повишаването на равнището на участие в работната сила през 2022 г. В САЩ обаче демографските тенденции се отразиха негативно върху равнището на участие на работната сила през 2022 г. Накрая, докато нетният приток на работници мигранти беше негативно повлиян от пандемията и в двата региона, в САЩ той започна по-рано да намалява след затягането на имиграционната политика между 2017 г. и 2020 г. Напоследък обаче нетният приток на работници мигранти се е възстановил значително и в двата региона.

Тенденции в заплатите

През последните години разминаването в растежа на заплатите между САЩ и еврозоната се увеличи и това беше особено видимо през 2022 г. Както беше обяснено по-горе, това в значителна степен може да се обясни с различната динамика на търсенето и предлагането на работна сила. От второто тримесечие на 2020 г. растежът на номиналните заплати в САЩ се увеличи съществено, до 5,5% през второто тримесечие на 2022 г., измерен чрез индекса на разходите за труд (в промишлените предприятия от частния сектор). От тогава той се забави, но остава висок. Големият растеж на заплатите в еврозоната през периода бе по-постепенен и ограничен, като договореният растеж на заплатите (който доста по-малко се влияе от схемите за запазване на работните места, отколкото компенсацията на наето лице или на час) възлезе на 2,9% през четвъртото тримесечие на 2022 г. (графика Б). По-динамичният в структурно отношение пазар на труда в САЩ също може да засили реакцията на заплатите спрямо плътността на пазара на труда, както се вижда от по-високия растеж на заплатите на лицата, които сменят работата си.

Графика Б

Измерители за растежа на заплатите в еврозоната и в САЩ

(годишно процентно изменение)

2 Паричната политика по пътя на нормализацията

През 2022 г. ЕЦБ продължи процеса на нормализиране на паричната си политика, за да противодейства на извънредно високата инфлация на фона на нахлуването на Русия в Украйна и трайните последици от пандемията. През първия етап от нормализацията Управителният съвет преустанови в края на март нетните покупки на активи по Програмата за купуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), а в началото на юли – по програмата за закупуване на активи (APP). През втория етап основните лихвени проценти на ЕЦБ бяха повишени за първи път от над десетилетие насам, а лихвеният процент по депозитното улеснение за първи път от 2014 г. не бе отрицателен. На последните четири заседания през годината основните лихвени проценти бяха повишени с общо 250 базисни точки, което включваше най-големите отделни повишения на лихвените проценти в историята (графика 2.1). Управителният съвет одобри и Инструмента за защита на предавателния механизъм, за да осигури нормално предаване на паричната политика към икономиката в цялата еврозона. Освен това гъвкавият подход при реинвестирането по PEPP послужи като първа защитна линия за противодействие на свързаните с пандемията рискове за предавателния механизъм. През декември Управителният съвет реши да намали с измерим и предвидим темп от март 2023 г. нататък портфейла с държани за целите на паричната политика книжа, придобити от Евросистемата по APP. Балансовото число на Евросистемата достигна рекордно високо равнище през юни 2022 г. – 8,8 трлн. евро, преди да спадне до 8,0 трлн. евро към края на годината. Намалението се дължи главно на операции с настъпващ падеж и на предсрочно погасяване по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III). Предсрочните погасявания бяха подкрепени от решението на Управителния съвет от октомври за промяна на условията на операциите по TLTRO III. В съответствие с нормализирането на паричната си политика ЕЦБ започна поетапно да преустановява и мерките за облекчаване на изискванията към обезпеченията, въведени в отговор на пандемията, възстановявайки постепенно нивата на допустим риск при кредитните операции на Евросистемата до предпандемичните.

2.1 Отказ от стимулиращата парична политика

Първи етап от нормализирането на паричната политика – по-бавен темп на покупките на активи и предпоставки за повишаване на лихвените проценти

В началото на 2022 г. икономиката на еврозоната продължи да се възстановява от пандемията, а пазарът на труда – да се подобрява, не на последно място в резултат от подкрепата, предоставяна от публичните политики. Краткосрочната перспектива за икономическия растеж обаче остана неблагоприятна на фона на нови вълни на инфекцията от коронавирус поради разпространението на варианта „омикрон“. Недостигът на материали, оборудване и работна ръка продължи да затруднява производството в някои отрасли, а високите разходи за енергия вече подронваха реалните доходи. През предходните месеци ХИПЦ инфлацията рязко се повиши и отново надхвърли прогнозираната за януари стойност. Това се дължеше най-вече на по-високите енергийни разходи, които тласкаха нагоре цените в много сектори, както и на по-високите цени на храните. Въз основа на данните към началото на годината Управителният съвет прецени през февруари, че инфлацията вероятно ще остане висока за по-дълъг период, отколкото се очакваше, но в течение на годината ще се понижава.

Ето защо Управителният съвет потвърди решението си, взето на заседанието му по паричната политика през декември 2021 г., да продължи през следващите тримесечия поетапно да намалява темпа на изкупуване на активи. Бе решено в края на март 2022 г. да се прекратят нетните покупки на активи по PEPP и да се реинвестират най-малкото до края на 2024 г. постъпленията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP. Управителният съвет подчерта, че в случай на възобновяване на пазарната фрагментираност, свързана с пандемията, реинвестирането по PEPP може да бъде гъвкаво коригирано във времето по класове активи и юрисдикции във всички случаи, когато заплахите за предавателния механизъм на паричната политика застрашават постигането на ценова стабилност. Това може да включва покупката на облигации, емитирани от Република Гърция, в допълнение към и над револвиранията и погашенията, за да се избегне прекъсване на покупките в тази юрисдикция, което може да навреди на предаването на паричната политика към гръцката икономика, докато тя още се възстановява от последиците от пандемията.

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари се превърна в преломен момент за Европа. Неоправданата война оказа съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията през 2022 г., включително в еврозоната, посредством по-високите цени на енергията и борсовите стоки, затрудненията в международната търговия и отслабването на доверието. През март Управителният съвет прецени, че степента на тези ефекти ще зависи от развитието на войната, от въздействието на санкциите и от евентуални допълнителни мерки. Като отчита крайно несигурната среда, Управителният съвет разгледа редица сценарии в допълнение към обичайните макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната. Влиянието на войната бе оценено в контекста на постъпващите данни, показващи все още стабилни базови условия за икономиката на еврозоната, значително подпомогнати от провежданата политика. Продължаващото възстановяване на икономиката бе стимулирано от затихващия ефект на варианта „омикрон“ на коронавируса. Затрудненията в предлагането показват известни признаци на отслабване, а пазарът на труда продължава да се подобрява. Въпреки това в базовия сценарий на прогнозите на експертите на ЕЦБ от март, в които беше включена първоначална оценка на последиците от войната, растежът на БВП бе ревизиран надолу в краткосрочен хоризонт. Преди мартенското заседание на Управителния съвет по паричната политика инфлацията продължаваше да бъде по-висока от прогнозната поради неочаквано високите разходи за енергия. Повишението на цените също започна да обхваща все повече сектори. В сравнение с прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2021 г. в базовия мартенски сценарий за ХИПЦ инфлацията тя бе ревизирана съществено нагоре, докато дългосрочните инфлационни очаквания по редица показатели съответстваха на средносрочната цел на ЕЦБ за инфлация от 2%.

Въз основа на тази актуализирана оценка и вземайки предвид несигурната среда, на заседанието си по паричната политика през март Управителният съвет преразгледа графика на покупките по APP, като месечните нетни покупки се предвиждаше да достигнат 40 млрд. евро през април, 30 млрд. евро през май и 20 млрд. евро през юни. Калибрирането на нетните покупки за третото тримесечие трябваше да зависи от постъпващите данни. Управителният съвет потвърди и предварителното си решение всички промени в основните лихвени проценти на ЕЦБ да бъдат извършвани в рамките на известен период след преустановяването на нетните покупки по APP. Траекторията на основните лихвени проценти на ЕЦБ все още се определяше от ориентира на Управителния съвет за паричната политика, отразяващ стратегическия му ангажимент да стабилизира инфлацията на равнище от 2% в средносрочен хоризонт.

През май инфлацията отново се ускори значително, най-вече поради влиянието на войната и продължаващото рязко поскъпване на енергията и храните. Същевременно инфлационният натиск се разшири и интензифицира, като цените на много стоки и услуги съществено се повишиха. При тези условия и предвид юнските прогнози на експертите на Евросистемата, предвиждащи в края на прогнозния хоризонт ХИПЦ инфлация над целевите 2%, на 9 юни Управителният съвет реши да предприеме по-нататъшни стъпки за нормализиране на паричната политика, ръководейки се от следните принципи: възможност за избор, базираност на данните, постепенност и гъвкавост.

Първо, Управителният съвет реши от 1 юли 2022 г. да прекрати нетните покупки на активи по APP. Бе оповестено, че той възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, през продължителен период от време след датата, от която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на условия на висока ликвидност и подходяща позиция по паричната политика.

Второ, през юни Управителният съвет заключи, че са изпълнени условията, залегнали в неговия ориентир, за да започне повишаване на основните лихвени проценти на ЕЦБ. По сходен начин и в съответствие с обявената по-рано политическа последователност на юлската среща по паричната политика той обяви намерението си да повиши основните лихвени проценти с 25 базисни точки, като се очакваше още едно повишение през септември.

Трето, въз основа на оценката от юни Управителният съвет очакваше, че в зависимост от постъпващите данни и от оценката за средносрочната динамика на инфлацията би било целесъобразно след септември да предприеме постепенно, но устойчиво повишаване на лихвените проценти.

Взетите на 9 юни решения отразяваха съществени стъпки за нормализиране на позицията по паричната политика. На специално заседание на 15 юни Управителният съвет направи оценка на ситуацията на финансовите пазари и на потенциалните рискове от фрагментация и подчерта решимостта си да запази организираното предаване на позицията по паричната политика в цялата еврозона. По-конкретно, Управителният съвет прецени, че вследствие на пандемията в икономиката на еврозоната са останали области на дълготрайна уязвимост, допринасящи за неравномерното предаване на нормализацията на паричната политика на ЕЦБ в отделните юрисдикции.

Въз основа на тази оценка Управителният съвет реши да приложи гъвкавост при реинвестирането на предстоящите погашения по портфейла на PEPP с цел запазване на функциониращ предавателен механизъм на паричната политика. Освен това той възложи на съответните комитети на Евросистемата заедно със службите на ЕЦБ да ускорят разработването на нов инструмент за борба с фрагментацията.

Втори етап от нормализирането на паричната политика – Инструментът за защита на предавателния механизъм и повишаването на основните лихвени проценти

Новият Инструмент за защита на предавателния механизъм (Transmission Protection Instrument, TPI) беше одобрен от Управителния съвет на заседанието му на 21 юли. Управителният съвет прецени, че създаването на новия инструмент е необходимо, за да се подпомогне ефективното предаване на паричната политика, по-специално в процеса на нейното нормализиране. Предвижда се TPI да гарантира, че позицията по паричната политика се предава безпрепятствено във всички държави от еврозоната. Той става част от инструментариума на ЕЦБ и може да бъде активиран, за да се противодейства на нежелателни процеси и сътресения на пазара, застрашаващи сериозно предаването на паричната политика в цялата еврозона. При спазване на установените критерии Евросистемата може да извършва покупки на вторичния пазар на ценни книжа, емитирани в юрисдикции, където се наблюдава влошаване на условията за финансиране, което не е оправдано от специфичните за дадена държава основни икономически показатели, с цел противодействие в необходимата степен на рисковете за предавателния механизъм. Мащабът на покупките по TPI, ако той бъде активиран, ще зависи от сериозността на рисковете за предавателния механизъм на паричната политика; покупките няма да бъдат предварително ограничавани. През юли Управителният съвет подчерта още, че гъвкавостта при реинвестирането на предстоящите погашения по портфейла на PEPP остава първата защитна линия за противодействие на свързаните с пандемията рискове за предавателния механизъм. През юли Управителният съвет заяви също, че си запазва правото по собствена преценка да провежда директни парични операции (Outright Monetary Transactions, OMT) за държавите, изпълнили изискваните критерии. Въпреки че целта на TPI е да се запази гладкото предаване на паричната политика във всички държави от еврозоната, директните парични операции могат да бъдат активирани в случай на сериозни деформации на пазарите на ДЦК, породени по-специално от неоснователни опасения на инвеститорите за отказ от еврото.

През юли Управителният съвет взе решение и за първото от 2011 г. насам повишаване на основните лихвени проценти, при което трите основни лихвени процента на ЕЦБ бяха повишени с по 50 базисни точки. По негова преценка бе необходимо да се предприеме по-голяма първоначална стъпка в процеса на нормализиране на основните лихвени проценти в сравнение с намеренията, изразени по време на предишното заседание. Това решение се основаваше на актуализираната оценка на Управителния съвет за инфлационните рискове и на засилената подкрепа, оказвана от TPI за ефикасното предаване на паричната политика. Управителният съвет отбеляза също, че през следващите месеци ще бъде необходимо и по-нататъшно нормализиране на лихвените проценти.

Предсрочното прекратяване на прилагането на отрицателните лихвени проценти през юли позволи на Управителния съвет да премине от ориентир за лихвените проценти към подход, при който решенията за тях се вземат на всяко заседание. Преминаването се оказа оправдано предвид извънредната несигурност относно перспективите за инфлацията и икономиката.

През септември Управителният съвет реши да повиши основните лихвени проценти на ЕЦБ с още 75 базисни точки – най-голямото им в исторически план еднократно повишение. Това решение беше взето, тъй като инфлацията се запази твърде висока, а постъпващите данни сочеха, че тя ще остане над целевото равнище за продължителен период от време. Стремително нарастващите цени на енергията и храните, натискът от страна на търсенето в отделни сектори, дължащ се на новото отваряне на икономиката, и затрудненията в предлагането продължиха да тласкат нагоре инфлацията, която през август се ускори до 9,1%. Както и през предходните месеци, ценовият натиск продължаваше да се засилва и разширява в цялата икономика. През септември експертите на ЕЦБ значително повишиха прогнозите си за инфлацията в сравнение с юнските, като през прогнозния период ХИПЦ инфлацията се забави, но все още бе над целевото равнище от 2% през последната година. Освен това постъпващите данни сочеха съществено забавяне на икономическия растеж в еврозоната, като се очакваше по-късно през годината и през първото тримесечие на 2023 г. икономиката да стагнира. Извънредно високите цени на енергията продължиха да ограничават покупателната сила на доходите на населението, а затрудненията в предлагането все още ограничаваха икономическата активност. Освен това геополитическата обстановка, особено войната на Русия в Украйна, влошаваше доверието на бизнеса и потребителите. При тези условия септемврийските прогнози на експертите на ЕЦБ за икономическия растеж бяха ревизирани осезаемо надолу за останалата част от 2022 г. и за 2023 г.

Повишаването през септември на основните лихвени проценти на ЕЦБ със 75 базисни точки ускори прехода от силно стимулиращо ниво на лихвените проценти към равнища, които ще осигурят своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%. Управителният съвет заяви, че въз основа на оценката си очаква на следващите заседания да повиши допълнително лихвените проценти, за да намали търсенето и да предотврати риска от трайна възходяща промяна на инфлационните очаквания. Освен това, тъй като лихвеният процент по депозитното улеснение бе повишен до над нулата, двустепенната система за олихвяване на свръхрезервите се оказа вече ненужна. Поради това Управителният съвет реши да преустанови прилагането на двустепенната система, като определи нулев мултипликатор. Също така, за да съхрани ефективността на предавателния механизъм на паричната политика и да запази нормалното функциониране на пазара, Управителният съвет реши временно да премахне тавана от 0% за олихвяването на депозитите на сектор „държавно управление“. Таванът бе оставен временно на равнището на по-ниския от двата лихвени процента – този по депозитното улеснение или краткосрочния по сделки в евро (€STR), включително при положителен лихвен процент по депозитното улеснение. Предвиждаше се тази мярка да остане в сила до 30 април 2023 г. и да предотврати рязко изтичане на депозити към пазара по време, когато в някои сегменти на репо пазара в еврозоната се наблюдаваха признаци за недостиг на обезпечения, както и да даде възможност за задълбочена оценка на приспособяването на паричните пазари спрямо връщането към положителни лихвени проценти.

Трети етап на нормализиране на паричната политика – продължаващо повишаване на лихвените проценти и намаляване на балансовото число

Инфлацията се ускори до 9,9% през септември и до 10,6% през октомври – най-голямата в историята на единната валута. Стремителното поскъпване на енергията и храните, затрудненията в предлагането и следпандемичното възстановяване на търсенето доведоха до по-нататъшно разширяване на ценовия натиск и до ускоряване на инфлацията през лятото. При тези условия Управителният съвет реши през октомври отново да повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ със 75 базисни точки, подчертавайки, че с това трето тяхно голямо повишение е бил постигнат значителен напредък в отказа от стимулираща парична политика.

През октомври Управителният съвет реши също да промени условията за провеждане на TLTRO III. Той коригира от 23 ноември лихвените проценти по операциите, индексирайки лихвения процент, плащан по средните приложими основни лихвени проценти на ЕЦБ, и предложи на банките три допълнителни дати за доброволно предсрочно погасяване. В острата фаза на пандемията този инструмент изигра ключова роля за противодействие на рисковете от надценяване на ценовата стабилност. С оглед обаче на неочакваното и необичайно ускоряване на инфлацията инструментът трябваше да бъде прекалибриран, за да осигури съгласуваност с по-широкия процес на нормализиране на паричната политика и да подсили предаването на повишенията на основните лихвени проценти върху условията за кредитиране на банките. Управителният съвет очакваше прекалибрирането на условията за провеждане на TLTRO III да допринесе за нормализиране на разходите на банките за финансиране. Последвалото нормализиране на условията за финансиране на свой ред ще окаже натиск за намаляване на инфлацията и ще спомогне за възстановяване на ценовата стабилност в средносрочен хоризонт. В резултат на прекалибрирането бяха премахнати и пречките за доброволно предсрочно погасяване на непогасените средства по TLTRO III. Доброволното предсрочно погасяване би намалило балансовото число на Евросистемата и така би допринесло за цялостното нормализиране на паричната политика. Прекалибрирането на условията по TLTRO III и последващите погашения доведоха до значителен спад на свръхликвидността.

Накрая, с цел по-тясно съответствие на олихвяването на минималните резерви, държани от кредитните институции при Евросистемата, с условията на паричните пазари Управителният съвет реши да определи олихвяването на минималните резерви на равнището на лихвения процент по депозитното улеснение.

През декември Управителният съвет повиши лихвените проценти за четвърти пореден път, този път с 50 базисни точки, тъй като инфлацията продължаваше да бъде твърде висока и се очакваше да се задържи твърде дълго над целта на ЕЦБ. Управителният съвет заяви също, че лихвените проценти все още ще трябва да се повишават значително и със стабилен темп, за да достигнат нива, които са достатъчно рестриктивни, за да осигурят своевременно връщане на инфлацията към целевото равнище. Запазването на лихвените проценти на рестриктивни нива би довело с течение на времето до намаляване на инфлацията посредством потискане на търсенето, а също би предотвратило риска от трайна възходяща промяна на инфлационните очаквания. През ноември инфлацията бе 10,1%, т.е. малко по-ниска от отчетените през октомври 10,6%. Спадът е резултат най-вече на по-ниската инфлация при цените на енергията. Инфлацията при цените на храните и натискът от страна на базисните цени в цялата икономика се засилиха, което се очакваше да продължи още известно време. В условията на извънредна несигурност през декември експертите на Евросистемата повишиха значително прогнозите си за инфлацията, сочейки средна инфлация, достигаща 8,4% през 2022 г., последвана от понижение до 6,3% през 2023 г., като се прогнозира същественото ѝ забавяне в течение на годината. След това инфлацията се очакваше да спадне до средно 3,4% през 2024 г. и 2.3% през 2025 г. Прогнозите сочеха, че е възможно в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. икономиката на еврозоната да се свие, дължащо се на енергийната криза, високата несигурност, отслабващата глобална икономическа активност и затягането на условията за финансиране. Според тях обаче една възможна рецесия би била сравнително краткотрайна и слаба, въпреки че перспективите за растежа през 2023 г. все пак бяха ревизирани съществено надолу в сравнение с предишните прогнози.

През декември Управителният съвет обсъди и принципите за намаляване на държаните по APP ценни книжа. Решено бе от началото на март 2023 г. и в бъдеще портфейлът по APP да се намалява с измерим и предвидим темп, тъй като Евросистемата няма да реинвестира всички плащания по главниците на ценни книжа с настъпващ падеж. Намалението ще възлезе средно на 15 млрд. евро месечно до края на второто тримесечие на 2023 г., като последващият му темп ще се определя във времето. Управителният съвет подчерта също, че до края на 2023 г. ЕЦБ ще преразгледа оперативната си рамка за регулиране на краткосрочните лихвени проценти, което ще даде информация за края на процеса на нормализиране на балансовото число.

Графика 2.1

Промени в основните лихвени проценти на ЕЦБ

(процентни пунктове)

2.2 Изменения в баланса на Евросистемата вследствие на нормализирането на паричната политика

През първата половина на 2022 г. растежът на балансовото число на Евросистемата се забави в резултат от постепенното преустановяване на нетните покупки по APP и PEPP. През второто полугодие продължаващото нормализиране на паричната политика допринесе за постепенното му намаляване. През юни балансовото число достигна рекордно високо в ретроспективен план равнище от 8,8 трлн. евро преди преустановяването от 1 юли на нетните покупки на активи по APP (графика 2.2). Към края на годината то намаля до 8,0 трлн. евро главно поради операциите с настъпващ падеж по TLTRO III, както и поради значителни предсрочни погашения, особено след промяната на условията по TLTRO III с цел съгласуването им с по-широкия процес на нормализиране на паричната политика.

В края на 2022 г. свързаните с паричната политика активи в баланса на Евросистемата възлязоха на 6,3 трлн. евро, или спад с 0,7 трлн. евро спрямо края на 2021 г. Заемите за кредитни институции в еврозоната съставляваха 17% от всички активи (спад в сравнение с 26% в края на 2021 г.), а закупените за целите на паричната политика активи представляваха 62% от всички активи (нарастване в сравнение с 55% в края на 2021 г.). Другите финансови активи в счетоводния баланс бяха главно чуждестранна валута и злато, държани от Евросистемата, както и деноминирани в евро портфейли от несвързани с паричната политика активи.

В пасива на баланса общият сбор от наличните резерви на кредитни институции и използваното депозитно улеснение намаля до 4,0 трлн. евро в края на 2022 г. (спрямо 4,3 трлн. евро в края на 2021 г.), заемайки 50% от общите пасиви (съответстващи на процента в края на 2021 г.) Банкнотите в обращение нараснаха до 1,6 трлн. евро (от 1,5 трлн. евро в края на 2021 г.) и съставляваха 20% от всички пасиви (увеличение спрямо 18%).

Графика 2.2

Изменения в консолидирания баланс на Евросистемата

(млрд. евро)

Разпределение на портфейлите по APP и PEPP по класове активи и юрисдикции

APP включва четири действащи програми за закупуване на активи: третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи от публичния сектор (PSPP) и тази за закупуване на активи от корпоративния сектор (CSPP). PEPP беше въведена през 2020 г. в отговор на пандемията. Всички категории активи, които са допустими по APP, са допустими и по PEPP; изключение от изискването за допустимост се прави за емитираните от Република Гърция ценни книжа. Евросистемата извърши нетни покупки по PEPP в края на март 2022 г. и по APP към 1 юли 2022 г., като същевременно продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по двете програми. Покупките продължиха да се осъществяват гладко в съответствие с доминиращите условия на пазара.

В края на 2022 г. държаните по APP активи бяха на стойност 3,3 трлн. евро (по амортизирана стойност). PSPP съставляваше най-голямата част от държаните по APP ценни книжа на стойност 2,6 трлн. евро, или 79% от всички държани по APP активи в края на годината. Разпределението на покупките по PSPP между отделните юрисдикции се определяше според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ на база наличности. Освен това някои национални централни банки закупиха и ценни книжа, емитирани от наднационални институции на ЕС. Среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP достигна 7,2 години в края на 2022 г. с известни различия между отделните юрисдикции. В края на годината държаните по ABSPP активи съставляваха под 1% (23 млрд. евро) от всички активи, притежавани по APP, тези по CBPP3 – 9% (302 млрд. евро), а по CSPP – 11% (344 млрд. евро). Сред програмите за закупуване на активи от частния сектор CSPP допринесе най-много за нарастването на активите по APP през 2022 г. с нетни покупки за 34 млрд. евро. Покупките на корпоративни и обезпечени облигации се извършват въз основа на референтен показател (бенчмарк), отразяващ пазарната капитализация на всички допустими корпоративни и обезпечени облигации в обращение. От октомври 2022 г. в бенчмарка за корпоративния сектор бяха включени и свързаните с изменението на климата съображения – повече подробности може да намерите в раздел 11.5.^[8]

В края на 2022 г. държаните по PEPP активи достигнаха 1,7 трлн. евро (по амортизирана стойност). Вложенията в обезпечени облигации съставляваха по-малко от 1% (6 млрд. евро) от общия размер, тези в книжа на корпоративния сектор – 3% (46 млрд. евро), а тези в книжа на публичния сектор – 97% (1629 млрд. евро).

При покупките на емитирани от публичния сектор книжа по PEPP бенчмаркът за разпределението им по юрисдикции се определя според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ на база наличности. В същото време покупките се осъществяваха гъвкаво, което бе причина за колебания в разпределението на потоците от покупки по време, класове активи и юрисдикции. Среднопретегленият матуритет на вложèнията в книжа на публичния сектор по PEPP бе 7,6 години в края на 2022 г. с някои различия между отделните юрисдикции.

Евросистемата реинвестира постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, държани в портфейлите по APP и PEPP. През 2022 г. погашенията за ценни книжа на частния сектор възлязоха на 77 млрд. евро, а тези на публичния сектор по PSPP и PEPP достигнаха 446 млрд. евро. Активите, закупени по PSPP, CSPP, CBPP3 и PEPP, продължиха да се предоставят за кредитиране с ценни книжа, за да се поддържа ликвидността на облигационния пазар и на репо пазара. Поради нарасналото търсене на ценни книжа на фона на недостига на обезпечения на пазарите на репо сделки през ноември 2022 г. Управителният съвет реши да увеличи до 250 млрд. евро лимита на Евросистемата за кредитиране с ценни книжа срещу парични обезпечения.

Развитие на операциите на Евросистемата по рефинансиране

В края на 2022 г. непогасеният размер на операциите на Евросистемата по рефинансиране бе 1,3 трлн. евро, което представляваше намаление с 878 млрд. евро в сравнение с края на 2021 г. Тази промяна отразяваше главно доброволните предсрочни погашения (826 млрд. евро) и операциите с настъпващ падеж (54 млрд. евро) по третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране. От всички предсрочни погашения сумата от 744 млрд. евро бе резултат от промяната в условията по TLTRO III, влязла в сила на 23 ноември 2022 г. Освен това операциите по дългосрочно рефинансиране в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PELTROs), бяха с падеж най-вече до края на 2022 г. с неприключени операции само за 1 млрд. евро спрямо 3,4 млрд. евро в края на 2021 г. Среднопретегленият матуритет на неприключените операции на Евросистемата по рефинансиране намаля от около 1,7 години в края на 2021 г. до 0,9 години в края на 2022 г.

Постепенно преустановяване на мерките за смекчаване на изискванията към обезпеченията, въведени в отговор на пандемията

През март 2022 г. ЕЦБ обяви постепенно преустановяване на мерките за смекчаване на изискванията към обезпеченията, въведени в отговор на пандемията. Мерките бяха ключов елемент от реакцията на паричната политика на ЕЦБ спрямо пандемията, улеснявайки достъпа на банките до кредитните операции на Евросистемата и увеличавайки обема на допустимите обезпечения. Според оценки на експертите на ЕЦБ около 10% от всички мобилизирани в края на февруари 2022 г. обезпечения се дължаха на мерките за смекчаване на изискванията.^[9] Приносът им се определяше предимно от временното намаляване с фиксиран коефициент 20% на дисконтирането за всички класове активи, както и на разширяването на рамките на някои национални централни банки за допълнителни вземания по кредити (additional credit claim, ACC).

През първия етап на постепенното преустановяване, започнал през юли 2022 г., временното намаляване при дисконтирането бе редуцирано от 20% на 10%. Освен това беше прекратено действието и на няколко мерки с по-ограничени въздействие и обхват. Това включваше преустановяване на поддържането на допустимостта на определени търгуеми активи с понижен рейтинг и емитенти на тези активи, които са отговаряли на изискванията за кредитно качество към 7 април 2020 г., и възстановяване на ограничението от 2,5% за необезпечени дългови инструменти в пула от обезпечения на кредитна институция, емитирани от всяка една друга банкова група.

През юни 2023 г. и март 2024 г. ще бъдат предприети две следващи стъпки към постепенното преустановяване на мерките. Като част от втората стъпка от 29 юни 2023 г. ще влезе в сила актуализирана таблица за дисконтиране при оценяване, която ще включва цялостното поетапно прекратяване на временното намаляване на дисконтирането при оценяване; актуализирането на таблицата за дисконтиране е описано по-подробно в раздел 2.3. Останалите мерки за смекчаване на изискванията към обезпеченията във връзка с пандемията по принцип ще бъдат преустановени по време на третата стъпка през март 2024 г. след цялостен преглед на рамките на допълнителните вземания по кредити (ACC). Отказът от изискването за минимален рейтинг на търгуемите дългови ценни книжа, емитирани от Република Гърция, ще продължи да се прилага поне докато продължава реинвестирането по PEPP в гръцки държавни облигации.

Динамика на допустимите търгуеми активи и мобилизираните обезпечения

През 2022 г. размерът на допустимите търгуеми активи нарасна със 759 млрд. евро до равнище от 17,1 трлн. евро в края на годината (графика 2.3). Ценните книжа на сектор „централно държавно управление“ продължиха да бъдат най-големият клас активи (9,3 трлн. евро). Другите класове активи включваха корпоративни облигации (1,9 трлн. евро), покрити банкови облигации (1,7 трлн. евро) и необезпечени банкови облигации (1,7 трлн. евро). Ценните книжа на регионални правителства (595 млрд. евро), обезпечените с активи ценни книжа (562 млрд. евро) и другите търгуеми активи (1,3 трлн. евро) заемаха сравнително малък дял от съвкупността на допустимите активи.

Графика 2.3

Динамика на допустимите търгуеми активи

(млрд. евро)

Мобилизираните обезпечения намаляха с 314 млрд. евро до 2,5 трлн. евро в края на 2022 г. (графика 2.4). Вземанията по кредити (включително допълнителните вземания по кредити), за които мобилизираните суми възлязоха на 881 млрд. евро, придължиха да представляват най-важния клас активи, използвани като обезпечения. В значителна степен бяха мобилизирани и покрити банкови облигации (640 млрд. евро), обезпечени с активи ценни книжа (392 млрд. евро) и ценни книжа на сектор „централно държавно управление“ (330 млрд. евро). Необезпечени банкови облигации, ценни книжа на регионални правителства и корпоративни облигации бяха използвани в по-малка степен – съответно за 113 млрд. евро, 62 млрд. евро и 55 млрд. евро.

Графика 2.4

Динамика на мобилизираните обезпечения

(млрд. евро)

2.3 Финансови рискове по време на нормализирането на паричната политика

Всички инструменти на паричната политика са свързани с финансови рискове, които Евросистемата управлява чрез специфични рамки за управление на риска, когато преследва целите на паричната си политика. Когато са налице няколко начина за прилагане на политиката, функцията на Евросистемата по управление на риска се стреми да осигури ефективност спрямо риска – постигане на целите на политиката при най-малък размер на риска за Евросистемата.^[10]

През 2022 г. с оглед на постепенното нормализиране на паричната политика и в съответствие с плана за действие във връзка с климатичните промени, изготвен от Управителния съвет, Евросистемата измени рамките си за управление на риска. Управителният съвет реши постепенно да преустанови мерките за смекчаване на изискванията към обезпеченията, които беше въвел в отговор на пандемията, и да възстанови в кредитните операции на Евросистемата предпандемичните нива за толеранс на риска. В рамката за закупуване на ценни книжа от корпоративния сектор той въведе и съображения, свързани с климатичните промени. Повишаването на лихвените проценти ще намали доходността на Евросистемата в обозримо бъдеще.

Редовен преглед на рамката за контрол на риска при кредитните операции

През 2022 г. ЕЦБ извърши редовния си преглед на рамката за контрол на риска при кредитните операции по паричната политика, който доведе до актуализиране на таблицата за дисконтиране. Резултатът от прегледа ще бъде приложен през юни 2023 г. с втората стъпка от постепенното преустановяване на мерките за смекчаване на изискванията към обезпеченията. Процесът на постепенното преустановяване е обяснен в раздел 2.2. Този подход постепенно ще възстанови допандемичните нива на толеранс на риска в Евросистемата при кредитни операции, като същевременно бъдат избягнати ефектите на рязък спад, що се отнася до наличието на обезпечения.

Основните промени в таблицата за дисконтиране могат да се обобщят, както следва: а) облигациите на ЕС (дългови инструменти, емитирани от Европейския съюз) ще бъдат преместени от категория на дисконтиране II в категория на дисконтиране I и следователно ще бъдат третирани по същия начин като дългови инструменти, емитирани от централни правителства; б) всички регулирани обезпечени облигации и multi-cédulas ще бъдат в категория на дисконтиране II, което ще премахне разграничаването между jumbo и другите видове обезпечени облигации; в) дисконтирането ще е еднакво за търгуеми дългови инструменти както с променливи, така и с фиксирани купони; г) категорията с най-дълъг остатъчен срок до падежа (над 10 години) ще бъде разделена на три, за да се покрият по-добре рисковете, свързани с облигациите с дълъг срок до падежа; д) фиксираното намаление с 5% в резултат от теоретичната преоценка на стойността ще бъде заменено с намаление, което варира според падежа и прилагането му ще бъде разширено, за да обхване всички теоретично оценени търгуеми активи, без тези от категория на дисконтиране I.

Като цяло пълното преустановяване на временното намаление на дисконтирането при оценяване въз основа на актуализирана таблица за дисконтиране ще осигури адекватно равнище на защита срещу риск, ще подобри съгласуваността на рамката и ще повиши еквивалентността на риска на активите, като същевременно гарантира наличие на обезпеченията.

Управление на рисковете при закупуване на активи по APP и PEPP

През 2022 г. покупките на активи продължиха да се извършват за целите на паричната политика по APP и PEPP, за които са въведени специфични рамки за контрол на финансовия риск. Те отчитат целите на политиката по съответните програми, както и характеристиките и рисковия профил на различните видове закупени активи. Рамките включват критерии за допустимост, оценки на кредитния риск и процедури за надлежна комплексна проверка, рамки за ценообразуване, бенчмаркове и лимити. Те се прилагат за нетни покупки на активи, реинвестиране на погашения по главници на придобити ценни книжа с настъпващ падеж и за вложèния, държани за периода, в който се отчитат в баланса на Евросистемата. В таблица 2.1 са обобщени настоящите ключови елементи на тези рамки, отразяващи промените, въведени през 2022 г.

Като част от реакцията на паричната политика спрямо пандемията Евросистемата извърши значителни покупки на търговски ценни книжа по PEPP. С оглед на преустановяването на нетните покупки на активи по PEPP и APP се очаква бъдещите покупки на търговски ценни книжа да бъдат по принцип ограничени. Всички бъдещи покупки на търговски ценни книжа ще се съсредоточат върху APP и ще се извършват на защитни ценови равнища.^[11]

От октомври 2022 г. Евросистемата насочи реинвестирането на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж от корпоративния сектор към емитенти с по-добри резултати по отношение на климата. Тази мярка е разгледана по-подробно в раздел 11.5.^[12]

Таблица 2.1

Ключови елементи на рамките за контрол на риска при APP и PEPP

Повишаването на лихвените проценти може да повлияе на печалбите на Евросистемата

През 2022 г. ЕЦБ повиши неколкократно основните си лихвени проценти в отговор на извънредно големите шокове върху перспективите за инфлацията. По-високите лихвени проценти от своя страна влияят върху печалбите на ЕЦБ и на националните централни банки на държавите от еврозоната и дори може да доведат до финансови загуби. Това се дължи на факта, че в кратко- и средносрочен хоризонт разходите по пасивите в балансите на централните банки са по-чувствителни към лихвените проценти, отколкото приходите, генерирани от техните активи. С течение на времето се очаква и приходите от активите на Евросистемата да нараснат, което ще подобри доходността.

През предходните години бяха натупани финансови буфери, които може да се използват за компенсиране на потенциални загуби. Ако тези буфери се използват пълноценно, оставащите загуби могат да бъдат записани в баланса и компенсирани с бъдещи печалби, без пряко да се засяга способността на централните банки от Евросистемата да работят ефикасно.^[13]

3 Европейски финансов сектор: условията за финансова стабилност се влошават

През 2022 г. условията за финансова стабилност в еврозоната се влошиха на фона на висока инфлация, по-строги финансови условия и перспективи за по-слаб растеж. През цялата година основните области на уязвимост се увеличаваха. Те включваха: а) опасения за поносимостта на дълга, що се отнася до някои фирми, домакинства и държави; б) оценки на финансови активи, които може да не са отразили по-неблагоприятната прогноза за растежа, инфлацията и финансовите условия; в) пределни оценки на пазарите на недвижими имоти; г) увеличен риск за банките; и д) експозиции на небанкови финансови институции към кредитен и ликвиден риск. За да се справят с рисковете, произтичащи от тези области на уязвимост, макропруденциалните органи постепенно затягаха мерките по паричната политика, насочени към капитала и/или кредитополучателя. Освен това продължи работата по укрепване на регулаторната рамка за банките и макропруденциалния подход по отношение на небанковите финансови институции с цел допълнително да се засили дългосрочната устойчивост на финансовата система.

3.1 Средата за финансовата стабилност през 2022 г.

През 2022 г. условията за финансовата стабилност в еврозоната се влошиха поради високата инфлация, затягането на финансовите условия и перспективите за по-слаб растеж. Нахлуването на Русия в Украйна предизвика силно повишаване на цените на борсовите стоки и енергията, което наред с натиска върху световните вериги за доставки засили инфлационния натиск. Това накара големите централни банки да коригират позицията си по паричната политика, което допринесе за затягане на финансовите условия в световен мащаб, по-голяма колебливост на финансовите пазари и корекции на цените на активите. Широката бюджетна подкрепа в момент на нарастваща доходност на държавните облигации доведе до по-високи разходи за обслужване на дълга, особено за по-задлъжнелите държави, докато високата инфлация се отрази неблагоприятно върху реалните доходи на домакинствата и разходите на фирмите. В резултат на това, макар банките от еврозоната да се възползваха от по-високите лихвени проценти, опасенията за качеството на активите им се засилиха. Небанковите финансови институции останаха изправени пред повишен кредитен и ликвиден риск, въпреки че предприеха мерки за известно намаляване на нивото на риск в портфейлите си.

През 2022 г. високата инфлация и затягането на финансовите условия се отразиха неблагоприятно върху финансовото състояние на държави, фирми и домакинства. Предвид достигнатите вече високи равнища на дълга в резултат от пандемията правителствата от еврозоната подновиха предоставянето на мащабна фискална помощ, за да смекчат последиците от по-високите цени на енергията и от инфлацията. Същевременно доходността на държавните облигации рязко се повиши, което съживи опасенията за фрагментиране на пазарите на държавен дълг в еврозоната. Те бяха донякъде смекчени с мерки на паричната политика, като например оповестяването на Инструмента за защита на предавателния механизъм на ЕЦБ. В корпоративния сектор по-високите цени на енергията и борсовите стоки поставиха предизвикателства, особено пред онези енергоемки сектори, за които е по-трудно да прехвърлят по-високите си разходи върху клиентите, като например някои фирми за комунални услуги и строителство. Малките и средните предприятия се възползваха в по-малка степен в сравнение с по-големите предприятия от възстановяването на икономическата активност след пандемията и останаха особено уязвими към забавянето на икономическата активност и по-високите разходи по заемите. Възможностите на домакинствата да обслужват дълга си бяха отслабени в резултат от ерозията на реалния разполагаем доход и спестяванията поради високата инфлация, съчетана с по-големи лихвени проценти, особено в държави, в които равнището на дълга на домакинствата е по-високо. Въпреки че силното поскъпване на недвижимите имоти в еврозоната се запази, съществуваха признаци, че растежът при недвижимите имоти от последните години може да приключи, тъй като надценените оценки бяха повече, лихвените проценти по нови ипотечните кредити се увеличиха, а растежът на ипотечните кредити се забави. Обрат в цикъла на недвижимите имоти може да засили уязвимостта на доходите и финансовото състояние на домакинствата в еврозоната.

През 2022 г. финансовите пазари в еврозоната отчетоха голям спад на цените, главно вследствие на прякото влияние на по-високите лихвени проценти. Макар че тези корекции бяха като цяло закономерни, в широк спектър от класове активи беше регистрирано необичайно силна успоредна динамика на цените, което усложни стратегиите за диверсификация. През втората половина на 2022 г. обаче и особено след септември индексите на фондовия пазар се различаваха от резултатите на облигационния пазар и се увеличиха в цяла Европа, подпомогнати от нарастващите банкови индекси. Активността на първичните пазари, включително първоначалното публично предлагане на акции и емисията на високодоходни корпоративни облигации, значително намаля спрямо предходната година. Въпреки корекциите на пазара цените на някои рискови активи все още изглеждаха пределни и може да не са отразили напълно по-неблагоприятната прогноза за растежа, инфлацията и финансовите условия. Освен това съществените промени в цените на борсовите стоки и свързаните с тях изисквания за допълнително обезпечение породиха проблеми пред управлението на ликвидността от страна на някои участници на пазарите на деривати.

През 2022 г. рентабилността на банките в еврозоната остана стабилна, подпомогната от по-ниските оперативни разходи, все още малките провизии срещу загуби по заеми и по-големия оперативен доход благодарение на по-широките маржове и по-големите обеми на кредитиране. Въпреки значителното влошаване на икономическите перспективи качеството на активите на банките от еврозоната не показа признаци на общ спад, като съотношението на необслужваните кредити продължи да намалява. Тенденциите при „лошите“ кредити (етап 2 от трите категории съгласно МСФО 9 „Международен стандарт за финансово отчитане“) обаче показват известно увеличение на кредитния риск. По-високите лихвени проценти може да засилят кредитния риск, произтичащ от експозициите на банките към уязвими сектори, които се увеличиха през последните години, включително по-специално пазарите на жилищни недвижими имоти. Що се отнася до пасивите, през 2022 г. разходите на банките за финансиране с облигации чувствително се увеличиха, обусловени предимно от очакванията за действия по паричната политика. Освен това нарастващите лихвени проценти по нови депозити и средства с настъпващ падеж в рамките на третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) намериха отражение в по-високи средни разходи на банките за финансиране. Тези нарастващи циклични трудности се засилваха от по-дългосрочни предизвикателства, произтичащи от ниската ефективност на разходите, ограничената диверсификация на приходите и свръхкапацитета в части от банковия сектор на еврозоната.

През 2022 г. общите експозиции на небанковите финансови институции към кредитен риск останаха високи, което ги изложи на риск от съществени кредитни загуби в случай на значително влошаване на основните икономически показатели на корпоративния сектор, особено в енергоемките отрасли. В допълнение към нуждите от ликвидност, произтичащи от обратните изкупувания от страна на инвеститори, прекратяването на действието на застрахователни полици и исканията за допълнително обезпечение, широкообхватният спад на цените на финансовите активи беше основният фактор за същественото намаляване на общата стойност на активите в небанковия финансов сектор. Макар че от началото на 2022 г. паричните наличности на инвестиционни фондове нараснаха, техните вложèния в ликвидни активи останаха сравнително малки, което може да ги накара да увеличат пазарната корекция посредством проциклично поведение при продажбите, в случай че неблагоприятният сценарий доведе до мащабни обратни изкупувания. Рискът от дюрация при небанковите институции също остана повишен, излагайки сектора на допълнителни загуби от преоценка на облигационните портфейли. Особено животозастрахователният сектор и секторът на пенсионните фондове обаче могат да се възползват от прехода към среда с по-високи лихвени проценти поради структурните си отрицателни разлики в дюрацията. При все това небанковите институции реагираха на нарастващата доходност и на влошаващите се икономически перспективи, като започнаха да намаляват вложèнията си в нискорейтингови корпоративни и държавни облигации, с което понижиха риска в портфейлите си.

Освен рисковете за отделните сектори през 2022 г. климатичните промени продължиха да пораждат рискове за финансовата стабилност в еврозоната. Банките, фондовете и застрахователните дружества в еврозоната трябва да управляват последиците от прехода към по-екологична икономика, включително рисковете от концентрация, породени от свързани с климата експозиции. Освен това нарастващите кибернетични рискове застрашиха финансовата система на еврозоната, подчертавайки необходимостта финансовите институции да инвестират непрекъснато в кибернетични инфраструктури и сигурност, а властите да засилят наблюдението.

3.2 Мерки на макропруденциалната политика за изграждане на устойчивост на финансовия сектор спрямо натрупаните уязвимости

ЕЦБ има за задача да оценява макропруденциалните капиталови мерки за банките, планирани от националните органи в държавите, участващи в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) – системата за банков надзор в Европа. Важно е да се отбележи, че ЕЦБ има правомощието, ако е необходимо, да прилага по-строги капиталови мерки.^[14] Тази роля беше особено важна през 2022 г. поради натрупаната през последните години макрофинансова уязвимост, включително по време на пандемията.

Насърчаване на устойчивостта на финансовата система и определяне на приоритетите за регулаторна реформа

Въпреки че през 2022 г. макроикономическите перспективи и условията за финансова стабилност в еврозоната се влошиха, банките под европейски банков надзор запазиха доброто си състояние, за да устоят на възникващите икономически предизвикателства. Напредъкът в нормативната уредба и активното използване на пруденциалните политики доведоха до по-здрави баланси и капиталови позиции на банките. Същевременно натрупаните уязвимости, свързани по-специално с динамиката на жилищните недвижими имоти, но и по-общо със силния кредитен растеж и нарастващата задлъжнялост на нефинансовия частен сектор, породиха средносрочни рискове. Нахлуването на Русия в Украйна направи макрофинансовата ситуация по-трудна, като засили тези уязвимости и увеличи вероятността от сбъдване на рисковете в краткосрочен хоризонт.

За да се справят с тези средносрочни рискове, значителен брой държави, участващи в европейския банков надзор, решиха да затегнат капиталовите макропруденциални мерки. Към края на 2022 г. 11 държави обявиха, че увеличават нивото на антицикличния капиталов буфер, а три държави въведоха (секторен) буфер за системен риск или обявиха повишаване на нивото му.^[15] ЕЦБ обмени мнения с националните органи и подложи на оценка мерките. Тя не възрази срещу решенията, които бяха счетени за съответстващи на собствената ѝ оценка относно необходимостта от запазване на устойчивостта на банковия сектор. До края на 2022 г. 15 държави са приложили и насочени към кредитополучателя макропруденциални мерки.

През ноември 2022 г. Управителният съвет публикува изявление, в което се подчертава ролята на макропруденциалните капиталови буфери за запазване и укрепване на устойчивостта на банковия сектор в сложна макрофинансова среда.^[16] Затягането на капиталовите буфери дори в края на икономическия или финансовия цикъл, при условие че се избягват проциклични ефекти, предпазва от натрупаните уязвимости и спомага при необходимост да се осигури капитал, тъй като буферите могат да бъдат освободени при настъпване на неблагоприятни обстоятелства. Това от своя страна увеличава капацитета на банките да поемат загуби, като същевременно продължават да предоставят ключови финансови услуги на икономиката. В изявлението се отбелязва съществуващият капиталов резерв над регулаторните изисквания и се подчертава необходимостта да се избягват проциклични ефекти от прекомерно затягане на условията за кредитиране, по-специално чрез подходящо приспособяване на макропруденциалните мерки към специфичните условия във всяка държава. В него се посочва и значението на справянето с рисковете за финансовата стабилност на небанковия финансов сектор от гледна точка на системния риск. През декември 2022 г. Управителният съвет обяви, че е преработил методологията за долния праг на капиталовите буфери, приложима спрямо другите системно значими институции (ДСЗИ). Преработената методология ще направи системно значимите банки по-устойчиви и ще се прилага от 1 януари 2024 г.

През 2022 г. ЕЦБ продължи да представя анализа и вижданията си по въпроси на макропруденциалната политика. Тя изрази становището, че в средносрочен план устойчивостта на финансовата система ще бъде засилена, като се създаде по-голямо макропруденциално пространство чрез увеличаване на размера на буферите с възможност за освобождаване и повиши ефикасността на съществуващите антициклични капиталови буфери.^[17] Освен това в главите, посветени на макропруденциалната политика, в изданието на ЕЦБ Financial Stability Review от май и ноември 2022 г. се обяснява защо е важно да се засили своевременно устойчивостта на банковата система, като същевременно се адаптират графикът и темпът на пруденциалните мерки към увеличената несигурност и специфичните за всяка държава условия.^[18] Не на последно място, с оглед на натрупаните през последните години уязвимости на пазарите на недвижими имоти, които отново привлякоха вниманието, ЕЦБ посвети октомврийското издание от 2022 г. на своя Macroprudential Bulletin на анализа на взаимодействието между пазарите на недвижими имоти, финансовата стабилност и макропруденциалната политика.

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

През 2022 г. ЕЦБ продължи да оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР).^[19] По-специално, ЕЦБ беше съпредседател на редакционната група на ЕССР, която изготви отговор на питане на Европейската комисия относно прегледа на макропруденциалната рамка на ЕС.^[20] ЕЦБ подпомага също работата на ЕССР по: а) макропруденциална стратегия относно рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от киберинциденти;^[21] б) реформи на политиката, насочени към повишаване на устойчивостта на фондовете на паричния пазар;^[22] в) наблюдение на уязвимостите, свързани с небанковото финансово посредничество;^[23] г) измерване и моделиране на свързани с климата рискове за финансовата стабилност на ЕС;^[24] и д) анализ на уязвимостите в сектора на търговските недвижими имоти в Европейското икономическо пространство.^[25]

През 2022 г. ЕССР издаде няколко предупреждения и препоръки. През януари и февруари той публикува препоръки за повишаване на устойчивостта на фондовете на паричния пазар и за създаване на рамка за координация на системни киберинциденти,^[26] както и пет предупреждения и две препоръки относно уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти.^[27] В условията на нарастващи рискове за финансовата стабилност през септември 2022 г. ЕССР публикува първото си общо предупреждение.^[28] Освен това през декември 2022 г. той издадe препоръка относно уязвимости в сектора на търговските недвижими имоти.^[29]

По-подробна информация за ЕССР може да намерите на уебсайта на Съвета и в годишните му доклади.

3.3 Микропруденциални дейности за осигуряване на стабилността на отделните банки

След нахлуването на Русия в Украйна ЕЦБ извърши анализ на уязвимостта, който потвърди общата устойчивост на банковия сектор в еврозоната спрямо макроикономическите и финансовите последици от войната. Въпреки това в резултат на въведените санкции някои банки напуснаха пазара. През февруари ЕЦБ прецени, че Sberbank Europe AG и нейните две дъщерни дружества в банковия съюз – Sberbank d.d. в Хърватия и Sberbank banka d.d. в Словения, са изпаднали в несъстоятелност или има вероятност да изпаднат в несъстоятелност поради влошаване на тяхното ликвидно състояние. Освен това ЕЦБ взе решения, свързани с постепенното прекратяване на банковите операции от страна на RCB Bank.

През 2022 г. ЕЦБ пренасочи фокуса на своите целеви прегледи и проверки на място към рисковете, които са най-пряко засегнати от войната: експозиции, свързани с енергия, лихвен риск в банковия портфейл, експозиции към недвижими имоти и кредитен риск от страна на контрагента. Тези области на риск, а също изразената несигурност по отношение на макроикономическите перспективи и продължаващите опасения за управлението на банките и вътрешния контрол на риска означаваха, че общите оценки на банките не са се подобрили в процеса на надзорен преглед и оценка за 2022 г. въпреки по-добрите показатели за качество на активите и рентабилност. За да се отчетат възможните последици от войната и нормализирането на паричната политика, за 2023–2025 г. в надзорните приоритети бяха включени геополитически рискове и рискове, свързани с финансирането.

ЕЦБ предприе и решителни стъпки по своята програма за риска, свързан с климата. Първият надзорен стрес тест за климатичния риск оцени доколко банките са подготвени да предвиждат и управляват финансови и икономически сътресения, произтичащи от климатичния риск. Публикуваните през юли резултати показаха, че банките все още не са включили в достатъчна степен климатичните рискове в рамките си за стрес тестове и във вътрешните си модели въпреки постигнатия от 2020 г. насам известен напредък. Освен това през ноември ЕЦБ публикува резултатите от тематичния преглед на рисковете, свързани с климата и околната среда, за 2022 г., съгласно който повечето банки все още трябва да подобрят практиките си по отношение на риска, за да изпълнят надзорните очаквания, изложени в Ръководството на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда. През ноември и декември бяха публикувани два доклада, съдържащи добри практики, наблюдавани при прегледа и стрес теста.

Като част от продължаващите усилия за усъвършенстване на прозрачността и отчетността на 28 септември 2022 г. ЕЦБ започна публична консултация по своя проект за Ръководство за процедурите, свързани с квалифицирани дялови участия. След публична консултация, приключила на 30 август 2021 г., ЕЦБ разясни и своите политики за упражняване на правата на избор и преценка при надзора върху банките. През юни 2022 г. тя публикува изявление относно методологията, която ще се използва за упражняване на надзорна преценка по отношение на презграничните експозиции в пределите на банковия съюз в рамката за оценка на глобалните системно значими банки (ГСЗБ).

През 2022 г. ЕЦБ наложи санкции на три банки.^[30]

И накрая, ЕЦБ публикува два надзорни Меморандума за разбирателство (съответно с Единния съвет за преструктуриране и с Commissione Nazionale per le Società e la Borsa ), които бяха преразгледани през 2022 г. Банковият надзор на ЕЦБ извърши също преглед на практиките на осчетоводяване и управление на риска на международните банки, които бяха решили да преместят след Брекзит дейността си от Лондон в дъщерни дружества в държавите, участващи в европейския банков надзор, за да се гарантира, че всички субекти под надзора на ЕНМ имат надеждни пруденциални механизми за управление на риска и местно присъствие, което дава възможност за ефикасен надзор и е съизмеримо с рисковете, които те пораждат.

По-подробна информация за банковия надзор на ЕЦБ е поместена на неговия уебсайт и в Годишния доклад за надзорната дейност на ЕЦБ за 2022 г.

3.4 Приносът на ЕЦБ за инициативите на европейската политика във финансовия сектор

През 2022 г. беше постигнат значителен напредък по отношение на регулаторната рамка за финансовия сектор. В същото време остава да се свърши още работа по провеждането на окончателните реформи по „Базел III“, завършването на банковия съюз, усъвършенстването на макропруденциалната рамка и справянето с климатичните рискове, както и по регулирането на криптоактивите, капиталовите пазари и небанковите финансови институции.

Подобряване на регулаторната рамка за банките

На 27 октомври 2021 г. Европейската комисия публикува предложенията си за прилагане в ЕС на реформите по „Базел III“. От тогава ЕЦБ активно подкрепя законодателния процес. През 2022 г. тя публикува становища по предложени промени в Регламента за капиталовите изисквания и в Директивата за капиталовите изисквания.^[31] Освен това тя неколкократно оповести вижданията си относно т.нар. „банков пакет“.^[32]

Дискусиите относно завършването на банковия съюз продължиха и през 2022 г. с активното участие на ЕЦБ. Съгласно договореното през юни от Еврогрупата работата вече ще се съсредоточи върху укрепването на рамката на банките за управление на кризи, а през юли ЕЦБ публикува своя принос за целевата консултацията на Европейската комисия относно оценката на правилата за държавна помощ за банки в затруднение.

Друго важно направление в дейността на ЕЦБ през 2022 г. беше прегледът на макропруденциалната рамка в ЕС, който имаше за цел да гарантира, че съответните органи могат своевременно, последователно и всеобхватно да се справят със системните рискове в различните юрисдикции. В своя отговор на поканата на Европейската комисия за консултации ЕЦБ набеляза редица приоритетни области, в които са необходими законодателни действия за повишаване на ефективността и ефикасността на макропруденциалния инструментариум на ЕС.

Като част от цялостната ѝ програма за климата ЕЦБ постоянно наблюдаваше свързаните с климата финансови рискове и участваше в обсъжданията на европейската и международната политика. Съвместно с ЕССР тя публикува доклад, който показва как климатичните сътресения могат да повлияят на финансовата система. В доклада се оценява обхватът на макропруденциалните политики като част от по-широк политически отговор, който да допълва микропруденциалните усилия за справяне с финансовите последици от климатичните промени. От гледна точка на микропруденциалния надзор ЕЦБ извърши оценка на банковите оповестявания и тематичен преглед на рисковете, свързани с климата и околната среда, както и климатичен стрес тест (виж раздел 3.3). Освен това ЕЦБ участваше в работата на Оперативната група на Базелския комитет за банков надзор за финансови рискове, свързани с климата, която публикува често задавани въпроси, изясняващи как чрез съществуващите регулаторни стандарти може да се противодейства на финансовите рискове, както и принципите за ефикасно управление и надзор върху финансовите рискове, свързани с климата. На равнище ЕС ЕЦБ участва в анализа на Европейския банков орган относно ролята на рисковете за околната среда в пруденциалната рамка.

Укрепване на регулирането на капиталовите пазари и небанковите финансови институции и разработване на регулаторна рамка за криптоактивите

През 2022 г. ЕЦБ продължи да подчертава важността на постигането на напредък при съюза на капиталовите пазари.^[33] Тя публикува няколко становища по законодателни предложения, в това число относно: а) засилване на прозрачността на пазара, б) създаване и функциониране на Единната европейска точка за достъп), в) централните депозитари на ценни книжа и г) Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. ЕЦБ изтъкна и необходимостта от цялостно и незабавно изпълнение на плана за действие за 2020 г. на Европейската комисия във връзка със съюза на капиталовите пазари и приветства публикуваните през декември 2022 г. законодателни предложения. Тези предложения са насочени към структурните пречки пред интегрирането на капиталовия пазар в ЕС, като например националните различия в правилата за несъстоятелност. Предложенията ще направят също така по-малко обременително за компаниите листването на ценни книжа и набирането на капитал от публични борси и ще укрепят централната система за клиринг на ЕС. ЕЦБ призовава за по-нататъшен напредък в защитата на инвеститорите и хармонизирането на данъчното облагане, за засилване на презграничния надзор върху капиталовите пазари и за хармонизиране в цялата еврозона на рамките за рисков капитал с цел подпомагане на пазарите на акции и рисков капитал и улеснено финансиране на нововъведенията.

ЕЦБ продължи да отбелязва значението на преодоляването на структурните слабости в небанковия финансов сектор и подобряването на съответната рамка на политиката от макропруденциална гледна точка. Предложенията за политики за справяне с ликвидните несъответствия в сектора на фондовете на паричния пазар бяха разгледани в „Макропруденциален бюлетин“ на ЕЦБ, като ЕЦБ допринесе и за икономическата обосновка в подкрепа на препоръката относно реформата на фондовете на паричния пазар, публикувана през януари 2022 г.^[34] ЕЦБ продължи да подчертава, че прилагането на такива реформи не трябва да се отлага. Що се отнася до инвестиционните фондове от отворен тип, ЕЦБ участваше в оценката на Съвета за финансова стабилност (СФС) за ефикасността на препоръките на СФС от 2017 г. относно структурното несъответствие в ликвидността на тези фондове.^[35] СФС ще преразгледа препоръките за по-успешно справяне с това несъответствие.^[36]

ЕЦБ участваше активно и в дискусиите по регулаторна рамка за криптоактивите на международни форуми като СФС, Базелския комитет за банков надзор и Комитета по плащания и пазарна инфраструктура (CPMI).^[37] Постигнат бе важен напредък по отношение на това да се гарантира, че всички дейности с криптоактиви, представляващи риск за финансовата стабилност, ще подлежат на всеобхватно и координирано в световен мащаб регулиране, надзор и наблюдение, както и че съществува глобално съгласувано пруденциално третиране на експозициите на банките в криптоактиви.

Каре 2
Строги правила, силни банки – банковият пакет

През 2022 г. ЕЦБ публикува становищата си по предложените от Европейската комисия изменения на Директивата за капиталовите изисквания (CRD VI) и на Регламента за капиталовите изисквания (CRR III), които са два основни елемента в последния „банков пакет“ на ЕС.^[38] Целта на тези предложения е да се приложат действащите в ЕС правила от „Базел III“, както и да се укрепи допълнително пруденциалната рамка на ЕС, например чрез по-голяма хармонизация и премахване на регулаторните пропуски, и чрез поставяне на по-силен акцент върху екологичните, социалните и управленските рискове. ЕЦБ категорично подкрепя тези цели. По-строгите правила правят банките по-силни и следователно ще допринесат за устойчивостта на банковата система на ЕС.

Прилагане на действащите правила от „Базел III“

Прилагането на оставащите елементи от стандартите „Базел III“ е последната стъпка от цялостното преструктуриране на световното финансово регулиране в отговор на глобалната финансова криза. Тези правила бяха разработени и договорени на международно равнище от централните банки и банковите надзорни органи в отговор на поуките от кризата. Те включват също предложения и корекции, внесени в Базелския комитет от европейските представители.

ЕЦБ последователно се обявява за пълното, навременно и добросъвестно прилагане в ЕС на стандартите „Базел III“. Това ще има решаващо значение за запазване на сигурността и стабилността на банковата система на ЕС. Законодателното предложение, представено от Европейската комисия през октомври 2021 г., включва няколко отклонения от договорените правила на „Базел III“, за което ЕЦБ изрази загриженост в своите становища. По-специално ЕЦБ посочи, че предложението за Регламент за капиталовите изисквания включва преходни разпоредби за експозиции към недвижими имоти и нерейтингови предприятия, които се отклоняват от стандартите на „Базел III“. Тези отклонения не са оправдани от гледна точка на пруденциалната и финансовата стабилност и могат да оставят зони с непокрит риск. Според ЕЦБ всички отклонения трябва да бъдат премахнати или, ако се запазят, да бъдат ограничени и строго временни. По време на текущия законодателен процес обаче съзаконодателите направиха предложения и призоваха за дори по-голямо отклонение от стандартите на „Базел III“, отколкото Европейската комисия предложи. Такива допълнителни отклонения биха отслабили още повече предпазната мрежа, която „Базел III“ осигурява, и биха увеличили разминаването между регулирането в ЕС и тези важни минимални международни стандарти. Освен това те биха усложнили регулаторната система, биха увеличили разходите на банките за спазването на законодателството и биха усложнили работата на надзорните органи. В обобщение, понижаването на регулаторните стандарти под международния минимум би изложило на риск сигурността и конкурентоспособността на банковия сектор в ЕС и би увеличило цената на неговото финансиране.

Освен това твърде много значителни корекции по отношение на стандартите „Базел III“ биха могли да поставят под въпрос спазването от страна на ЕС на рамката „Базел III“. Неспазването на „Базел III“ би могло да накърни репутацията на ЕС и да застраши позициите му в бъдещи международни преговори. Освен това неспазването на глобалната последователност при прилагането на стандартите може да доведе до надпревара между юрисдикциите в областта на финансовото регулиране. Това би било нежелателно, тъй като пандемията показа, че силните банки са източник на устойчивост.^[39] Тази засилена устойчивост на банковия сектор се дължи в голяма степен на вече въведените базелски стандарти, които следва да бъдат внедрени посредством добросъвестно прилагане на останалите правила.

Засилване на банковото регулиране: повече хармонизация и премахване на пропуските

Някои надзорни правила и правомощия все още не са хармонизирани в ЕС. С банковия пакет се предлага по-нататъшна хармонизация, така че правилата и правомощията да се прилагат последователно спрямо банките, независимо от държавата, в която се намират техните седалища. Наред с други промени банковият пакет предлага следните мерки.

• Надзорните практики по отношение на клоновете в трети държави, т.е. клоновете в ЕС на банки със седалище в държави извън ЕС, ще бъдат хармонизирани. Понастоящем държавите – членки на ЕС, прилагат различни надзорни практики, което създава неравнопоставеност и пречи на ЕЦБ да има ясен поглед върху дейността на групите от трети държави. Предложените промени ще осигурят равнопоставеност на групите от трети държави в ЕС и на кредитните институции в ЕС и ще направят надзора по-ефективен.
• „Подходящият и правилен^[40]“ надзорен процес ще бъде хармонизиран. Макар че ЕЦБ вече играе ролята на страж в това отношение, работата ѝ е затруднена от многообразието от различни национални правила. Ето защо ЕЦБ горещо приветства хармонизацията в тази област, като същевременно е съгласна с Европейската комисия, че трябва да се осигури пропорционалност, например чрез съсредоточаване върху директорите на най-големите европейски банки.
• Различията между европейските държави по отношение на други надзорни правомощия, като например правомощията за налагане на санкции, ще бъдат премахнати. Така например банковият пакет предоставя на ЕЦБ правомощието да налага периодични наказателни плащания на банки от всички държави, участващи в европейския банков надзор.

Хармонизирането на надзорните правила и правомощия ще направи банковия надзор на ЕЦБ по-ефективен и ще създаде по-интегриран и устойчив банков сектор.

С фокус върху екологичните, социалните и управленските рискове

Екологичните, социалните и управленските рискове са от значение за стабилността както на отделните банки, така и на финансовата система като цяло, особено с оглед на климатичните промени. Ето защо ЕЦБ приветства включването на изискването банките да управляват всички съществени рискове, включително екологичните, социалните и управленските, в предлòжения банков пакет.

Банковият пакет включва ново правно изискване към банките да изготвят конкретни планове за наблюдение и справяне с екологичните, социалните и управленските рискове, които възникват в кратко-, средно- и дългосрочна перспектива. Това ще гарантира, че банките ще направят задълбочена оценка на структурните промени, които вероятно ще настъпят в отраслите, в които те имат експозиции, съобразно траекториите на прехода, определени от правната рамка на ЕС.^[41]

Графика A

Времеви график на законодателния процес относно банковия пакет

4 Гладко функциониране на пазарната инфраструктура и плащанията

Евросистемата играе централна роля при разработването, функционирането и надзора върху пазарната инфраструктура и в споразумения, които улесняват безопасния и ефективен поток на плащания, ценни книжа и обезпечения в еврозоната. Тя изпълнява и ролята на катализатор за интеграция и нововъведения на пазара на плащания и ценни книжа. През 2022 г. Евросистемата извърши преглед и обнови съществуващата пазарна инфраструктура, политики и стратегии и проучи нови технологии и едно възможно цифрово евро.

4.1 ТАРГЕТ услуги, нововъведения и интегриране на пазарната инфраструктура и плащанията

Услугите на Евросистемата в ТАРГЕТ включват три услуги за сетълмент: ТАРГЕТ2 – система за брутен сетълмент в реално време (RTGS) за платежни трансакции в евро, поддържащи операциите по паричната политика на Евросистемата, междубанковите преводи и търговските плащания; ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) – единна европейска платформа за сетълмент на ценни книжа в множество валути; и TARGET Instant Payment Settlement (ТИПС), която извършва сетълмент на незабавни плащания с резервни пари.

Близо 1000 банки използват ТАРГЕТ2, за да инициират трансакции в евро от свое име или от името на свои клиенти. Като се вземат предвид клоновете и дъщерните дружества, чрез ТАРГЕТ2 може да се достигне до над 41 000 банки в света. През 2022 г. ТАРГЕТ2 обработваше средно 399 653 плащания на ден със среднодневна стойност 2219 трлн. евро. Това представлява увеличение със 7% на дневния обем на плащанията в сравнение с 2021 г. За първи път ТАРГЕТ2 обработва над 100 млн. плащания за една календарна година.

През 2022 г. ТАРГЕТ2 постигна 100% техническа достъпност. Освен това Евросистемата приложи в голяма степен плана за действие за справяне с инциденти при услугите в ТАРГЕТ, възникнали през 2020 г.^[42]

За да се провери нивото на киберсигурност на ТАРГЕТ2, през 2022 г. беше проведен тест TIBER-EU^[43]. Тези тестове имитират тактиките, техниките и процедурите на реални кибернападатели, базирани на поръчково разузнаване на заплахите за безопасността. Извършването на такива тестове допринася за по-задълбоченото разбиране на устойчивостта на ТАРГЕТ2 спрямо кибератаки.

След официалното одобряване на присъединяването на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 г. през 2022 г. бяха проведени подготвителни тестове и необходимите координиращи действия с Hrvatska narodna banka и с хърватската финансова общност за преминаването от националната система за брутен сетълмент в реално време към ТАРГЕТ2.

В съответствие с развитието на технологиите, новите регулаторни изисквания и променящите се изисквания на потребителите Евросистемата работи по внедряването на Т2 – нова система за брутен сетълмент в реално време с функция за централно управление на ликвидността, която оптимизира управлението на ликвидността за всички услуги в ТАРГЕТ. Пускането в експлоатация на Т2, планирано за ноември 2022 г., беше отложено за март 2023 г.

Платформата T2-ЦК свързва 19 централни депозитара на ценни книжа (ЦДЦК) от 20 европейски пазара, което позволява сетълмент на ценни книжа в евро и в датски крони. През 2022 г. Т2-ЦК обработваше на ден средно 707 879 трансакции на среднодневна стойност 716,67 млрд. евро. Освен това хърватският ЦДЦК (SKDD), българският ЦДЦК (CDAD) и Системата за сетълмент на държавни ценни книжа при Българската народна банка подписаха през 2022 г. Рамково споразумение за Т2-ЦК и обмислят подходящи дати за преминаване към новата система. Тестовите дейности за включване на нови ЦДЦК в T2-ЦК ще продължат през 2023 г.

През 2022 г. бяха осъществени две основни подобрения в Т2-ЦК. Първо, функционалността на наказателния механизъм за подпомагане на ЦДЦК при спазване на задълженията им съгласно режима за дисциплина при сетълмента в съответствие с Регламента за централните депозитари на ценни книжа (CSDR) премина от пробна към производствена фаза. Второ, внедряването на версия 6.0 на софтуера на новата платформа T2-ЦК позволи въвеждането на компоненти, които ще бъдат споделени между услугите в ТАРГЕТ (т.нар. общи компоненти) в рамките на Т2-ЦК.

За да подпомогне въвеждането на незабавни плащания в еврозоната, Евросистемата завърши прилагането на мерки за осигуряване на общоевропейска достъпност чрез ТИПС. С присъединяването на още банки и национални общности към ТИПС (TIPS) обемът на трансакциите се увеличи 17,1 пъти спрямо 2021 г., достигайки връх от 18,7 милиона трансакции през декември 2022 г. (в сравнение с 1,6 милиона през декември 2021 г.). Със законодателното предложение на Европейската комисия да се задължат доставчиците на платежни услуги в ЕС, вече предлагащи кредитни преводи в евро, да включат и своята незабавна версия в рамките на определен период, се очаква въвеждането на незабавни плащания в евро да се ускори допълнително.

Многовалутната концепция на ТИПС привлича интереса на централни банки извън еврозоната. През май 2022 г. Sveriges Riksbank приключи успешно първия етап от преминаването към ТИПС, проправяйки пътя за незабавен сетълмент на плащанията в шведски крони в ТИПС. През второто тримесечие на 2025 г. Danmarks Nationalbank ще предложи сетълмент в датски крони по услуги в ТАРГЕТ, включително чрез ТИПС. Norges Bank също изрази интерес за евентуално присъединяване към ТИПС със съответната си национална валута. Проучва се възможността за кръстосана валутна функционалност, която би позволила незабавни плащания между валутите, чийто сетълмент се извършва чрез платформата.

В допълнение към трите услуги за сетълмент Евросистемата разработва нова услуга в ТАРГЕТ – Система за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS), която ще представлява единна система за управление на активите, използвани като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата, за всички юрисдикции от еврозоната. Стартирането на ECMS беше отсрочено от ноември 2023 г. за април 2024 г., за да се смекчи отражението на отложеното пускане в експлоатация на Т2.

Що се отнася до сферата на плащанията, Евросистемата продължава да преследва целите, заложени в нейната стратегия за малки плащания. Това включва подкрепа на общоевропейско решение за малките плащания в точката на взаимодействие (т.е. във физическия пункт за продажба и в пространството за мобилна и електронна търговия, управлявани от субекти от европейския частен сектор), внедряване в пълна степен на незабавните плащания и подобрения при презграничните плащания. Обхваща още и работа за гарантирането на достъп на всички европейци до сигурни, ефективни и удобни плащания с оглед на засилващата се цифровизация на икономиката. Тази работа включваше публикуването на доклада за прегледа на достъпността на малките плащания в ЕС. Основните констатации в него показват, че макар нарастващата цифровизация да поставя особени предизвикателства пред уязвимите лица и групи, тя същевременно дава възможности за подобряване на достъпността чрез специални иновативни решения.

Успоредно с популяризирането на стратегията на Евросистемата за малки плащания ЕЦБ подпомага работата по разработването на иновативни платежни услуги, включително на равнището на Съвета за малки плащания в евро (ERPB). По-конкретно, ERPB насърчава напредъка в областта на отвореното банкиране, което позволява на доставчици – трети страни, със съгласието на клиентите на банките да имат достъп до данни, свързани с платежни сметки, и да инициират плащания чрез приложèния с отворен интерфейс за програмиране. Това от своя страна позволява на доставчици – трети страни, да предлагат удобни и привлекателни платежни решения. По покана на Съвета за малки плащания в евро Европейският платежен съвет (ЕПС) започна работа по бъдеща Схема за достъп до разплащателни сметки в СЕПА (SPAA), определяща правила, практики и стандарти, които ще позволят обмена на данни, свързани с разплащателни сметки, и ще улеснят инициирането на платежни трансакции при услуги с добавена стойност, предоставяни от банките за доставчици – трети страни. През ноември 2022 г. ЕПС публикува първа версия на правилник за схемата SPAA.

Цифровите нововъведения променят не само услугите за малки плащания, но и финансовите трансакции на едро. От няколко години участниците на финансовите пазари експериментират с нови технологии, например с технологията на разпределените регистри (DLT). С цел по-добра оценка на тези технологии на 23 март 2023 г. ЕС въведе пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на разпределените регистриDLT или други нови технологии за трансакции на едро, която ще действа за период от три години и ще бъде еднократно подновена. Тази уредба позволява на доставчиците на инвестиционни услуги, на пазарните предприятия и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) да управляват многостранна система за търговия, система за сетълмент или система за сетълмент и търговия, базирана на на технологията на разпределените регистри. При хипотетичен сценарий, при който финансовите пазари широко възприемат , нуждите на потребителите на услугите на Евросистемата за сетълмент на едро, по-специално ТАРГЕТ2 и Т2-ЦК, може също да се променят. За да намали рисковете за финансовата система, като гарантира, че резервните пари ще запазят ролята си на най-сигурния актив за сетълмент на финансови трансакции на едро, Евросистемата проучва начини за използване на нови технологии за предоставяне на резервни пари за сетълмент на финансови трансакции на едро. Внимателният анализ от страна на Евросистемата на възможните последици за управлението, ефективността на сетълмента и управлението на ликвидността е от решаващо значение, без да се предполагат каквито и да било насоки за политиката.

В съответствие с целта си за по-нататъшна интеграция на европейските финансови пазари Консултативната група на Евросистемата по въпросите на пазарните инфраструктури за ценни книжа и обезпечения (AMI-SeCo) продължи да докладва за напредъка на националните пазари в спазването на стандартите, договорени в рамките на инициативата „Единен наръчник с правила за управление на обезпеченията в Европа“ (SCoRE). В доклада на SCoRE за второто шестмесечие на 2022 г. AMI-SeCo отбеляза, че въпреки някои закъснения в напредъка на заинтересованите страни осигуряването до крайния срок на пълно съответствие все още е постижимо. С оглед на пренасрочването на пускането в експлоатация на ECMS на Евросистемата за април 2024 г. AMI-SeCo се съгласи да придвижи напред крайния срок за спазване на стандартите на SCoRE, за да се съгласуват сроковете.

Освен това AMI-SeCo продължи да наблюдава и обсъжда напредъка и развитието по програмата за хармонизиране на Т2-ЦК и постигането на съответствие при корпоративни събития, включително отрасловите стандарти за идентификация на акционерите. Също така AMI-SeCo предостави отговорите от публичните консултации на Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари относно процедури за данъчно облагане при източника и относно прилагането на Директивата за правата на акционерите 2.

4.2 Етап на проучване на цифровото евро

Етапът на проучване на проекта за цифрово евро, чието начало беше поставено през октомври 2021 г., е в ход и се очаква да приключи през втората половина на 2023 г. Дотогава Управителният съвет ще получи изводите от проучвателния етап и препоръка дали да се премине към подготвителен етап, както и план на проекта за този следващ етап. Всяко потенциално решение за преминаване към подготвителен етап самò по себе си не предопределя решение за емитиране.

Евросистемата редовно докладва за напредъка на етапа на проучване на цифровото евро, а през септември и декември публикува два доклада за напредъка. През 2022 г. тя постигна съгласие относно основните случаи на употреба и по много важни решения във връзка с разработването на цифровото евро, отчитайки аспектите на поверителността и регулаторните изисквания, както и необходимостта от предоставяне на онлайн възможности наред с офлайн варианти за плащания с цифрово евро. Тези решения отразяват и важната роля на посредниците като дистрибутори на цифрово евро и на схемата като предпочитан модел за разпространението му. Беше взето решение да се пристъпи към подготовката на правилник за цифровото евро, като за целта беше нает ръководител по изготвянето му и беше отправена покана за изразяване на интерес от участници на пазара, които да вземат участие в изготвянето на проекта. Работата по самия правилник започна през първото тримесечие на 2023 г.

Като част от този проект свързаните дейности по създаване на прототипи на цифрово евро с националните централни банки от Евросистемата и с частни компании отбелязаха напредък в съответствие с плана. Изводите ще бъдат отчетени през първата половина на 2023 г. и ще бъдат приложени в зависимост от случая при бъдещ етап на проекта.

За да се гарантира разработването на цифрово евро, което е привлекателно за всички заинтересовани страни, проектът разчита на често взаимодействие между участниците на пазара и бъдещите потребители на различни форуми и в различни формати. През 2022 г. това включваше специални технически сесии на ERPB, двустранни срещи за обратна връзка с основни групи от заинтересовани страни, срещи на Консултативната група на пазара за цифрово евро, мероприятия на целеви групи и семинари на гражданското общество. Успоредно с това ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с европейските институции, които ще вземат решения относно необходимата правна рамка за евентуално бъдещо емитиране на цифрово евро.

4.3 Надзор и роля на емисионната централна банка

За да осигури безопасното и ефикасно функциониране на инфраструктурите на финансовите пазари и на плащанията в еврозоната, Евросистемата определя надзорните цели в регламенти, стандарти, насоки и препоръки, следи за тяхното изпълнение и при необходимост насърчава промените. В качеството си на централна банка, емитираща еврото, Евросистемата участва в споразумения за съвместен контрол, надзор и управление на кризи на инфраструктурите на финансовите пазари със значими дейности, деноминирани в евро.

Що се отнася до системно важните платежни системи (SIPS), надзорната функция на Евросистемата упражнява пряк надзор върху ТАРГЕТ2, ЕВРО1, СТЕП2-Т и Системата за управление на клиринг чрез Mastercard. Особено внимание през 2022 г. беше отделено на проекта на Евросистемата за консолидация на T2 и T2-ЦК (виж раздел 4.1). Евросистемата извърши предварителна оценка на консолидираната платформа с акцент върху основните промени в ТАРГЕТ2 и наблюдаваше проекта, за да идентифицира всякакви потенциални рискове за успешното въвеждане на платформата в експлоатация и последващото ѝ гладко функциониране. Освен това Евросистемата извърши цялостна оценка на Системата за управление на клиринга чрез Mastercard по отношение на Регламента SIPS и очакванията за надзор върху киберустойчивостта. Развитието и оперативната устойчивост на общоевропейските системи за незабавни плащания като ТИПС и RT1 също бяха внимателно наблюдавани.

По отношение на платежните инструменти работата беше съсредоточена върху прилагането на надзорната рамка на Евросистемата за електронни платежни инструменти, схеми и споразумения (рамка PISA). Въз основа на резултата от хармонизираното оценяване управителните органи на идентифицираните платежни схеми бяха уведомени дали те ще бъдат подложени на надзор и мониторинг, или ще бъдат освободени от надзорни дейности съгласно рамката PISA. По отношение на платежните споразумения този процес е близо до финализиране. Освен това бяха предприети цялостни оценки на първата група от платежни схеми.

Като централна банка, емитираща еврото, Евросистемата продължи да бъде член на надзорните колегии за централните контрагенти в ЕС съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR). В това си качество тя направи оценка на различни предложения за разширяване на услугите или значителни промени в процедурите за управление на риска и на преразгледани планове за възстановяване, изготвени в съответствие с Регламента на ЕС за възстановяване и преструктуриране за централните контрагенти. При подготвителната работа по прегледа на Регламента за европейската пазарна инфраструктура през март 2022 г. Евросистемата взе участие в консултация на Европейската комисия.

Евросистемата наблюдава също влиянието на засилените колебания на пазара върху централните контрагенти. ЕЦБ извърши анализ на колебливостта на енергийния пазар с цел проучване на въздействието върху участниците в клиринга на исканията за големи допълнителни обезпечения. Изводите подкрепиха участието на ЕЦБ в работата на ЕС и в международната политика за намаляване на риска и потенциалния ефект от внезапни искания на големи допълнителни обезпечения.

По отношение на сетълмента на ценни книжа като емисионна централна банка Евросистемата допринесе за редовната оценка на ЦДЦК съгласно Регламента за централните депозитари на ценни книжа (CSDR). Тя започна и подготовка за участие в прилагането на Регламент (ЕС) № 2022/858 относно пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър (разпределените регистри).

В областта на надзора върху Т2-ЦК Евросистемата завърши първата оценка на Т2-ЦК по отношение на Надзорните очаквания за киберустойчивост през първото тримесечие на 2022 г. Тя приключи и оценката си за промените, въведени в Т2-ЦК през 2022 г. (виж раздел 4.1).

Киберустойчивостта на инфраструктурите на финансовите пазари продължава да бъде основен акцент както при оперативната област на услугите в ТАРГЕТ (виж раздел 4.1), така и при надзора. През 2022 г. стартира преглед на стратегията на Евросистемата/ЕСЦБ за надзор върху киберустойчивостта на инфраструктурите на финансовите пазари (ИФП) и някои от нейните инструменти, приключи друг кръг от Проучването за кибернетична устойчивост на ИФП, а Съветът за еврокиберустойчивост работи по обмена на информация (особено с оглед на руското нахлуване в Украйна), координацията на кризи и риска от трети страни. Съгласно рамката TIBER-EU Експертният център на TIBER-EU разработи най-добри практики за съставяне на „лилави екипи“ – съвместна дейност, която се провежда на определен етап от теста TIBER.

5 Дейности по пазарни операции и финансови услуги, предоставяни на други институции

Повечето линии за ликвидност в евро към други централни банки, създадени или активирани от 2020 г. насам, продължиха да действат през 2022 г. и бяха създадени нови линии с Narodowy Bank Polski и с финансовия орган на Андора. ЕЦБ продължи да предлага операции в щатски долари на контрагенти от еврозоната, осигурявайки предпазен механизъм за пазарно финансиране. Тя не извърши интервенции на валутния пазар, но продължи от името на ЕС да отговаря за управлението на различни финансови операции и да изпълнява обща координираща роля във връзка с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите.

Предаването на промените в основните лихвени проценти на ЕЦБ към паричните пазари в еврозоната (каре 3) беше цялостно и незабавно в краткосрочния необезпечен сегмент на паричните пазари, докато необезпечените срочни лихвени проценти се повишаваха съвсем бавно. Предаването на повишените ставки върху обезпечените парични пазари също беше до голяма степен безпроблемно, макар и с известна хетерогенност в скоростта на приспособяването в различните сегменти.

5.1 Динамика на пазарните операции

Линии за ликвидност в евро и в чуждестранна валута

Суаповите и репо линиите на Евросистемата са инструменти на паричната политика, които се използват като стабилизиращи средства в периоди на напрежение на световните финансови пазари.

Когато Евросистемата предоставя евро на централни банки извън еврозоната, линиите за ликвидност попълват евентуален недостиг на ликвидност в евро в държави извън еврозоната в случай на нарушено функциониране на пазара. Така те предотвратяват вторични ефекти върху финансовите пазари и икономиките в еврозоната чрез натиск за повишаване на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар или спешна продажба на активи, които биха могли да повлияят неблагоприятно върху плавното предаване на паричната политика на ЕЦБ. Линиите за ликвидност предотвратяват и превръщането на недостига на ликвидност в евро в риск за финансовата стабилност.

Когато ЕЦБ получи чуждестранна валута от друга централна банка (например щатски долари от Системата на Федералния резерв) и предостави като обезпечение евро, линиите за валутна ликвидност осигуряват непрекъснато предоставяне на кредити в чуждестранна валута. Това предотвратява рязкото съкращаване на дълговото финансиране, екстремните промени в цените и нарушенията в потоците от кредити в резултат от напрежение на международните фондови пазари.

Повечето линии за ликвидност в евро, създадени или активирани от 2020 г. насам, останаха в сила и бяха продължени отначало до 15 януари 2023 г., а после до 15 януари 2024 г., с изключение на споразуменията за суап с Българската народна банка и с Hrvatska narodna banka, както и репо линията с централната банка на Сърбия, чийто срок на действие изтече в края на март 2022 г. През 2022 г. бяха създадени нови линии за ликвидност с Narodowy Bank Polski и с финансовия орган на Андора. В таблица 5.1 са представени линиите за ликвидност в евро, действащи към 31 декември 2022 г., чрез които Евросистемата може да предоставя ликвидност в евро на чуждестранни централни банки. Използването на линиите за ликвидност в евро е ограничено до края на тримесечието.

Споразумението за реципрочен суап с Китайската народна банка беше удължено с още три години до октомври 2025 г.

През 2022 г. ЕЦБ продължи, координирано със Системата на Федералния резерв, Централната банка на Канада, Централната банка на Обединеното кралство, Централната банка на Япония и Швейцарската национална банка, да предоставя ликвидност в щатски долари, обикновено със 7‑дневен матуритет. Предоставянето на щатски долари в големи юрисдикции спомогна за намаляване на напрежението на световните фондови пазари и продължи да служи като предпазен механизъм за пазарите за частно финансиране.

Таблица 5.1

Преглед на действащите линии за предоставяне на ликвидност

Отчитане на валутните интервенции

През 2022 г. ЕЦБ не осъществи интервенции на валутния пазар. От въвеждането на еврото тя на два пъти интервенира на валутния пазар – през 2000 г. и 2011 г. Данните за валутните интервенции се публикуват на тримесечна база със закъснение от едно тримесечие на уебсайта на ЕЦБ и в Хранилището на статистически данни. Публикуваната в тримесечната таблица информация е обобщена на годишна база и в Годишния доклад на ЕЦБ (виж таблица 5.2). Ако през съответното тримесечие няма валутни интервенции, това е изрично посочено.

Таблица 5.2

Валутни интервенции на ЕЦБ

Отчетната рамка обхваща валутните интервенции, провеждани от ЕЦБ едностранно или координирано с други международни органи, както и „граничните“ интервенции в рамките на Валутен механизъм II (ВМ II).

5.2 Управление на операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити

ЕЦБ отговаря за администрирането на операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити в рамките на Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП),^[44] Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС),^[45] Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE)^[46] и програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU)^[47]. През 2022 г. ЕЦБ прие също искането на Европейската комисия да извършва услуги като агент по плащанията, като по този начин разшири обхвата на услугите на ЕЦБ като фискален агент. В ход е подготовка за започването на тази дейност през 2023 г.

През 2022 г. ЕЦБ обработваше лихвени плащания във връзка със заемите по МСФП. Към 31 декември 2022 г. общата непогасена номинална сума по този механизъм възлизаше на 200 млн. евро. През 2022 г. ЕЦБ обработваше също различни плащания и лихвени плащания във връзка със заемите по ЕМФС. Към 31 декември 2022 г. общата непогасена сума по този механизъм беше 46,3 млрд. евро. През 2022 г. ЕЦБ обработи плащания по заеми от SURE за различни държави – членки на ЕС, и свързаните с тях лихвени плащания. Към 31 декември 2022 г. общата непогасена сума по този механизъм възлизаше на 98,4 млрд. евро. И накрая, през 2022 г. ЕЦБ обработи плащанията по заеми и безвъзмездни средства по програмата „Следващо поколение ЕС“ за различни държави членки.

ЕЦБ отговаря и за администрирането на плащания, възникващи във връзка с операциите по Европейския инструмент за финансова стабилност (EИФС)^[48] и по Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)^[49]. През 2022 г. ЕЦБ обработи различни плащания на лихви и такси във връзка с един заем по ЕИФС.

И накрая, ЕЦБ отговаря за обработката на всички плащания по заемното споразумение за Гърция.^[50] Към 31 декември 2022 г. общият непогасен обем по това споразумение възлизаше на 44,8 млрд. евро.

5.3 Услуги на Евросистемата по управление на резервите

През 2022 г. продължи предлагането на обширен пакет от финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ERMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Редица национални централни банки от Евросистемата предоставят финансови услуги съгласно тази рамка (при хармонизирани условия и в съответствие с пазарните стандарти) на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации. ЕЦБ изпълнява обща координираща роля, следи за гладкото функциониране на услугите, насърчава промени за усъвършенстване на рамката и изготвя съответните отчети за органите за вземане на решения на ЕЦБ.

В края на 2022 г. броят на докладваните клиентски сметки в ERMS беше 270 спрямо 265 в края на 2021 г. Общият размер на агрегираните наличности (включително парични активи и вложèния в ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на ERMS, намаля през 2022 г. с близо 6% спрямо 2021 г.

Каре 3
Пренасяне на промените в основния лихвен процент на ЕЦБ върху лихвените проценти на паричния пазар в евро

В периода юли – декември 2022 г. ЕЦБ увеличи основните си лихвени проценти с 250 базисни точки, с което лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ престана да бъде отрицателен и до края на годината достигна ниво от 2,0%. Този цикъл на повишение се откроява в ретроспективен план по отношение на мащаба на повишенията на лихвените проценти (две повишения с по 50 базисни точки и две повишения с по 75 базисни точки), скоростта на корекция на основните лихвени проценти (за период от пет месеца) и защото се състоя в среда на рекордно висока свръхликвидност от над 4 трлн. евро.

В това каре е представен преглед на начина, по който промените в лихвените проценти бяха предадени на паричните пазари, които представляват първото звено във веригата на предаване на паричната политика. В обобщение, предаването беше цялостно и незабавно в краткосрочния необезпечен сегмент, както е отразено в краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), докато срочните необезпечени лихвени проценти реагираха по-бавно. На обезпечения паричен пазар при лихвените проценти по споразуменията за обратно изкупуване (репо сделки) се наблюдаваше отчасти забавено или дори нарушено предаване главно поради нарасналия през 2022 г. недостиг на обезпечения. Освен това ограниченото предлагане на краткосрочни ценни книжа и увеличеното търсене на такива инструменти допринесоха само за частично прехвърляне на повишението на основните лихвени проценти върху лихвените проценти по краткосрочни ДЦК.

Краткосрочните необезпечени лихвени проценти на паричния пазар се адаптираха добре към повишенията на основните лихвени проценти, докато срочните необезпечени лихвени проценти се повишиха слабо.

В периода юли – декември 2022 г. €STR нарасна с 249 базисни точки и следователно се приспособи почти изцяло към увеличението с 250 базисни точки на основните лихвени проценти (графика А). Разпределението на лихвените проценти по сделките на паричния пазар, подкрепящи €STR и събрани съгласно Регламента на ЕЦБ за статистиката на паричния пазар, също остана устойчиво, както се вижда от непроменения спред между 25-ия и 75-ия процентил на лихвените проценти, служещи като база за €STR. Обемите на необезпечената краткосрочна търговия нараснаха значително, особено след като лихвените проценти отново станаха положителни. По-конкретно, обезпечаващият €STR среден обем на търговията се увеличи с 20% между септември и декември 2022 г. в сравнение със средния обем на търговията до септември 2022 г. Въпреки това необезпечените срочни лихвени проценти, отразени в междубанковия лихвен процент „продава“ в евро (ЮРИБОР, EURIBOR), реагираха вяло на повишението на лихвените проценти за краткосрочните матуритети (графика Б). Закъснялата корекция на срочните лихвени проценти се дължеше главно на увеличеното търсене на краткосрочни инвестиции на паричния пазар в условията на висока несигурност относно бъдещото равнище на основните лихвени проценти и на премията, начислявана от банките, които приемат срочни депозити.

Предаването на повишението на лихвените проценти към обезпечените парични пазари също в крайна сметка бе почти изцяло завършено, макар и с известни различия в скоростта на приспособяването по сегменти.

Репо сделките по същество функционират като краткосрочни обезпечени заеми, при които парични средства се разменят срещу ценни книжа в рамките на споразумение за обратна сделка (обикновено на следващия ден). От последното тримесечие на 2021 г. търсенето в заем на ценни книжа и на обезпечени краткосрочни инвестиции нарасна значително, увеличавайки клина между репо лихвите и лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, тъй като видът обезпечения, служещи като гаранция по тези сделки, стана дефицитен. Ако разгледаме предаването на трите повишения на лихвените проценти през юли, октомври и декември 2022 г., се вижда, че всички те бяха пренесени главно върху краткосрочните репо лихви, обезпечени с държавни облигации на повечето държави от еврозоната, докато пренасянето им върху обезпеченията с държавни облигации с най-висок рейтинг, например германски ДЦК, бе наблюдавано с известно закъснение. При повишението на лихвения процент със 75 базисни точки през септември 2022 г., което върна основния лихвен процент на положителна територия, предаването му към репо лихвите беше доста по-закъсняло и непълно. В първите дни след прилагането на повишение на репо лихвите във всички юрисдикции в еврозоната се усети значителен натиск за тяхното намаляване поради опасения от значително по-голямо търсене на обезпечения, тъй като инвеститорите бързаха да вложат паричните си наличности в репо пазара след връщането му към положителни лихвени равнища. При по-отдалечени във времето репо сделки и при лихвените проценти по краткосрочни ДЦК преносът също бе непълен главно поради ограниченото предлагане на обезпечения и засиленото търсене на такива инвестиции. Наличието на обезпечения се подобри към края на 2022 г., което се отрази в свиване на спреда между обезпечените лихвени проценти на паричния пазар и основните лихвени проценти на ЕЦБ, не на последно място поради редица инициативи от страна на Евросистемата и националните служби за управление на дълга за смекчаване на недостига на обезпечения, като обичайната в края на годината колебливост се прояви в края на декември 2022 г. (графики А и Б).

Графика A

Пренасяне на повишенията на лихвените проценти върху краткосрочните необезпечени и обезпечени лихвени проценти на паричния пазар

(процент, претеглен с обема среден лихвен процент)

Графика Б

Пренасяне на повишенията на лихвените проценти върху срочните необезпечени и обезпечени лихвени проценти на паричния пазар

(процент, претеглен с обема среден лихвен процент)

6 Парите в брой остават най-често използваното платежно средство сред европейските граждани при ниско ниво на фалшифициране

Евробанкнотите в обращение продължиха да нарастват през 2022 г. с 4,5% по брой и с 1,8% по стойност и бяха повлияни главно от войната на Русия в Украйна и от повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ от юли нататък.

Проучването на ЕЦБ за платежните нагласи на потребителите в еврозоната показа, че парите в брой бяха най-често използваният начин на плащане в местата за продажба, съставляващ 59% от плащанията. Освен това в първото проучване относно използването на парите в брой от фирмите се стига до заключение, че 96% от фирмите, обслужващи предимно частни клиенти, са приели пари в брой, а над 90% ще продължат да го правят и в бъдеще.

Нивата на фалшифициране остават забележително ниски. Продължава разработването на нови защитни елементи на банкнотите с цел изпреварване на фалшификаторите и по-нататъшно подобряване на устойчивостта и надеждността на банкнотите.

6.1 Обращение на евробанкнотите

В края на 2022 г. броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 29,5 млрд., а съвкупната им стойност – на 1,57 трлн. евро. Това показва 4,5% положителен годишен темп на растеж на броя на банкнотите и 1,8% в стойностно изражение. Две основни тенденции оказаха влияние върху обращението на евробанкнотите през 2022 г. Първо, нахлуването на Русия в Украйна породи по-голямо търсене на евробанкноти през февруари и март 2022 г., тъй като хората искаха да разполагат с достатъчно средства в случай на евентуален срив на платежните екосистеми. От април 2022 г. нататък търсенето на евробанкноти се стабилизира. Второ, заради повишението на основните лихвени проценти на ЕЦБ, започнало на 27 юли 2022 г., паричните наличности в евро, намиращи се в обращение, станаха по-скъпи в сравнение с лихвоносните инструменти. В резултат на това малка част от евробанкнотите в обращение се върнаха в Евросистемата, което имаше понижаващ ефект върху обращението на евробанкнотите (графика 6.1).

Графика 6.1

Брой и стойност на евробанкнотите в обращение

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: млрд.)

За да поддържат качеството на евробанкнотите в обращение и доверието в тях, националните централни банки от Евросистемата обработиха 24,8 млрд. броя евробанкноти. От тях 3,2 млрд. износени банкноти трябваше да бъдат заменени с новоотпечатани банкноти.

Стойността на евромонетите в обращение също нарасна с 4,0% годишно и възлезе на 32,5 млрд. евро в края на 2022 г. Това представлява общо 145 млрд. евромонети в обращение.

Въвеждането във физическа форма на евробанкнотите и евромонетите от 2002 г. насам беше крайъгълен камък в европейската история. Това се счита за забележително събитие, включително в световен мащаб, тъй като представляваше, и все още е, най-мащабната досега смяна на парична единица в света.

6.2 Проучвания на платежните нагласи сред потребителите и на използването на пари в брой от фирми в еврозоната

Проучване на платежните нагласи на потребителите в еврозоната

От октомври 2021 г. до юни 2022 г. ЕЦБ проведе проучване на платежните нагласи на потребителите в еврозоната, за да направи оценка на предпочитанията и стереотипите на плащане на потребителите, както и на достъпа им до различни платежни инструменти. Проучването показа, че парите в брой бяха най-често използваният начин на плащане в местата за продажба, като 59% от всички плащания се извършват в брой, въпреки че делът на плащанията в брой е намалял от 72% през 2019 г. В стойностно изражение картите заемаха по-голям дял от плащанията (46%), отколкото парите в брой (42%). Парите в брой се приемаха в 95% от трансакциите във физическите места за плащане в цялата еврозона, а в 81% от трансакциите беше възможно да се плати с безналични инструменти.

Повечето потребители в еврозоната бяха доволни от достъпа си до пари в брой. По-голямата част от потребителите (90%) смятаха, че е сравнително лесно или много лесно да се стигне до терминално АТМ устройство или банка.

Използване на пари в брой от фирми в еврозоната

През 2022 г. ЕЦБ публикува резултатите от първото си проучване относно използването на парите в брой от фирми, като хвърли светлина върху стратегическите виждания на фирмите за сегашното и бъдещото използване и приемане на пари в брой. Парите в брой вероятно ще останат актуални като начин на плащане, тъй като повече от 90% от фирмите, които понастоящем приемат пари в брой, възнамеряват да продължат да го правят и в бъдеще. Сигурността и надеждността са най-важните критерии за фирмите, когато решават дали да приемат дадено платежно средство.

6.3 Ниско ниво на фалшифицирането и разработване на евробанкноти

Забележително ниско ниво на фалшифицирането на евробанкноти

През 2022 г. бяха изтеглени от обращение 376 000 неистински евробанкноти. При 13 неистински банкноти на милион истински банкноти в обращение това е второто най-ниско ниво на фалшификатите спрямо банкнотите в обращение от въвеждането на евробанкнотите насам (графика 6.2). Наблюдава се увеличение с 8,4% на всички изтеглени от обращение неистински банкноти спрямо 2021 г. Това отразява и възстановяването на икономическата активност през 2022 г. след отпадането на повечето ограничения, свързани с пандемията. Качеството на фалшификатите остава ниско. Следователно те могат да бъдат открити много бързо и лесно чрез използване на теста пипни – разгледай – наклони.

Графика 6.2

Брой на неистинските банкноти, открити за година, на милион истински банкноти в обращение

Разработването на евробанкноти

За да се гарантира високото качество на евробанкнотите и тяхната устойчивост на фалшифициране в бъдеще, продължава разработването на нови защитни елементи, като се отчитат и предимствата на технологичния напредък. Други важни цели, които бяха поставени за бъдещите банкноти, включват промяна на дизайна на евробанкнотите и намаляване на въздействието им върху околната среда. Все още не е взето решение за същинското производство и емитиране на нови евробанкноти.

7 Статистика

ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки (НЦБ), разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически данни и информация, необходима за подпомагане на паричната политика на ЕЦБ, както и на свързаните с финансовата стабилност и други задачи на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейския съвет за системен риск. Тази статистика се използва и от публични органи, международни организации, участници на финансовите пазари, медии и широката общественост и помага на ЕЦБ да засили прозрачността в своята работа.

През 2022 г. ЕЦБ съсредоточи вниманието си върху новата статистика на еврозоната, а именно усъвършенствано публикуване на статистика на ценните книжа, разработване на показатели за овърнайт индексираните суапове (OIS) на паричния пазар в евро въз основа на данни от статистиката на паричните пазари (MMSR), информация за дружествата със специална инвестиционна цел и двустранна външна статистика на държавите от еврозоната по отношение на Русия. Бяха разработени експериментални показатели в подкрепа на политиката в областта на климатичните промени и започна работа по етапа на разработване на Рамката за интегрирана отчетност (IReF). Освен това в тримесечните финансови сметки бяха включени нови данни за небанковите финансови институции.

7.1 Нова усъвършенствана статистика на еврозоната и други промени

Управителният съвет на ЕЦБ прие нови насоки в областта на данните за ценни книжа и в статистиката на емисиите ценни книжа.^[51] В Насоките се определят изменените изисквания за управлението на качеството на данните в Централизираната база данни за ценни книжа (ЦБДЦК) на ЕСЦБ и се въвеждат нови изисквания за изготвянето на статистика за емисиите ценни книжа въз основа на данни от ЦБДЦК.

След приемането на Насоките ЕЦБ започна да публикува нови разбивки за статистиката на емисиите ценни книжа по метод на оценяване, матуритет и вид лихвен процент за всички държави – членки на ЕС. Това е първият набор от микро- към макроданни на ЕСЦБ, чрез който микроданните от ЦБДЦК се използват за съставяне на официална макростатистика в съответствие с международните статистически стандарти. Данните са на разположение в много по-кратки срокове. ЕЦБ разшири значително и публикуването на статистиката за наличностите от ценни книжа с нови разбивки по отделни държави от еврозоната, както и по сектори на притежателите и емитентите. Новите данни предоставят на финансовите пазари по-навременна и пълна картина, което позволява по-добро наблюдение на дейностите на първичния и вторичния пазар.

ЕЦБ започна да публикува нови статистически данни за овърнайт индексираните суапове на паричния пазар в евро въз основа данни от статистиката на паричните пазари, събирани от 47 банки от еврозоната.^[52] Динамичните редове от данни включват информация на спот и форуърдните пазари на OIS относно общата и среднодневната номинална стойност и среднопретегления лихвен процент. Новата статистика допълва данните за необезпечените и обезпечените сегменти на паричния пазар, които се публикуват редовно съответно от ноември 2017 г. и януари 2019 г. Публикуването на новите статистически данни служи за засилване на прозрачността на пазарите и следователно за подобряване на функционирането на паричните пазари.

През май 2022 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие изменение на Насоките относно външната статистика с цел събиране на статистическа информация за дружествата със специална инвестиционна цел.^[53] Това ще позволи по-добро разбиране на ролята им в икономическата и финансовата система на еврозоната. Първото предаване на данни, свързани с презгранични сделки и акции на резидентни дружества със специална инвестиционна цел, започна през март 2023 г. въз основа на данни за четвъртото тримесечие на 2022 г., а данните за минали периоди от първото тримесечие на 2020 г. ще бъдат предадени до септември 2023 г.

През октомври 2022 г. ЕЦБ започна да публикува поднабор с двустранна външна статистика на държавите от еврозоната по отношение на Русия.^[54] Тази допълнителна детайлизация осигурява с тримесечна периодичност полезна статистическа информация при актуалния анализ на презграничните сделки и позиции между държави от еврозоната и Русия.

7.2 Разработване на експериментални показатели в подкрепа на политиката в областта на климатичните промени

Въз основа на работата, извършена през 2022 г., на 24 януари 2023 г. ЕЦБ публикува за първи път три набора от нови статистически показатели за устойчивото финансиране, емисиите на парникови газове и физическия риск. Тази дейност е част от плана за действие на ЕЦБ^[55] за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията по паричната ѝ политика. Разработването на тези показатели, свързани с изменението на климата, беше извънредно сложно. Показателите включват наред с другото съчетаване на различни набори от данни на микроравнище между отделните държави, разработване на подходящи механизми за приспадане на липсващи данни и проверка на качеството на данните, като се вземат предвид отделни аспекти като поверителност, възпроизводимост и представителност. Поради това и поради различията, зависещи от поднабора на въпросните данни, наборите от данни остават „недовършена работа“, като някои особености възпрепятстват използването на тези показатели.

Публикувани бяха следните три набора от данни:^[56]

1. Показатели за устойчивото финансиране. Те представляват преглед на емитирането и държането от резиденти на еврозоната на дългови инструменти с характеристики за устойчивост. Този набор от данни вече е доста изчерпателен и се публикува с етикет за качество на данните „експериментален“.
2. Показатели за емисиите на парникови газове на финансовите институции. Те предоставят информация за интензивността на емисиите на парникови газове в портфейлите от ценни книжа и заеми на финансови институции като банките и по този начин помагат да се оцени ролята на сектора във финансирането на прехода към икономика с нулеви нетни емисии и свързаните с това рискове. Основният набор от данни обаче ще трябва да бъде подобрен, особено по отношение на обхвата. Следователно показателите трябва да се тълкуват предпазливо и да се разглеждат като недовършени и аналитични по своя характер.
3. Показатели за физическите рискове, свързани с портфейлите от заеми и ценни книжа. Те оценяват рисковете, произтичащи от предизвиканите от климатичните промени природни бедствия, като наводнения или горски пожари, върху резултатите на портфейлите от заеми, облигации и акции. Основният набор от данни трябва още да се подобри, например по отношение на подробна информация за местоположението. Поради това показателите трябва да се тълкуват предпазливо и да се разглеждат като недовършени и аналитични по своя характер.

В съответствие с плана за действие, определен от Управителния съвет на ЕЦБ, ще се работи по усъвършенстването на тези три набора от данни, което отчасти ще се подпомага от нови и по-добри източници на данни в момента на възникването им, както и от всички бъдещи методологически промени както в ЕСЦБ, така и по света.

7.3 Напредък по Рамката за интегрирана отчетност

Дългогодишният ангажимент на ЕЦБ да намали бремето на отчетността за банките и да подобри качеството и съпоставимостта на данните придоби форма през 2022 г. През декември 2021 г. стартира етапът на разработване на програмата IReF с цел интегриране на статистическите изисквания на Евросистемата към банките в единна стандартизирана рамка, която ще бъде приложима в цялата еврозона и може да бъде приета от властите в други държави – членки на ЕС.^[57]

По време на етапа на разработване Евросистемата идентифицира основните елементи на новата рамка (по отношение както на съдържанието, така и на процесите на обработка на данните) и очерта по-ефективна организация на статистическите бизнес процеси в Евросистемата. При оформянето на IReF Евросистемата използва приноса на съответните заинтересовани страни посредством текуща оценка на разходите и ползите.^[58] Като част от текущата оценка на разходите и ползите през септември 2022 г. бяха публикувани три доклада. Всеки от тях беше съсредоточен върху спецификите на предвидената система за отчитане, а именно теми, свързани със съдържанието, техническа интеграция на специфичните за всяка държава изисквания, процедурни и приложни аспекти.^[59] Освен това през 2022 г. ЕЦБ организира две работни срещи с банковия сектор, за да обсъди актуалното състояние на оценката на разходите и ползите.

IReF е първата стъпка към по-широка инициатива за интегрирана система за отчитане на статистическа и пруденциална информация и на данни за преструктуриране в ЕС, както се изисква от европейския банков сектор и беше поискано от Европейския парламент и Съвета. Европейският банков орган (ЕБО), ЕЦБ, Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) и Европейската комисия започнаха да си сътрудничат в Неформална координационна група за подпомагане на тази интеграция. Очаква се сътрудничеството между органите да придобие официална форма чрез създаването на Съвместен комитет за банкова отчетност (СКБО) с участието на ЕСЦБ, ЕБО, Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и компетентните национални органи извън ЕНМ, ЕСП, националните органи за преструктуриране и Европейската комисия, както е описано в проучването на ЕБО за осъществимостта, публикувано през декември 2021 г.^[60]

Каре 4
Нова статистика за небанковите финансови институции в тримесечните финансови сметки

Други финансови институции – вторият по големина финансов сектор в еврозоната

Тримесечните финансови сметки, публикувани от ЕЦБ, представят нова разбивка на другите финансови институции (ДФИ). След парично-финансовите институции (т.е. банките и фондовете на паричния пазар) ДФИ са вторият по големина финансов сектор в еврозоната (графика А). Засилването на тяхната роля беше признато в прегледа на стратегията на ЕЦБ за паричната политика в периода 2020–2021 г., а новата разбивка е важна стъпка, улесняваща анализа на това развитие.^[61] Разграничават се три подсектора:

• Каптивни финансови институции и заемодатели – това са предимно холдингови дружества и вътрешногрупови структури, като например финансиращи посредници. Този подсектор представлява 17% от финансовия сектор на еврозоната и е концентриран в няколко държави от еврозоната (в Ирландия, Люксембург и Нидерландия се намират над 85% от каптивните дружества).
• Други финансови посредници – това са например дилърите на ценни книжа и деривати и дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни сделки. Подсекторът представлява 4% от финансовия сектор на ниво еврозона. Данните за другите финансови посредници са от съществено значение за цялостния анализ на процеса на финансово посредничество в еврозоната.
• Финансови спомагателни дружества – те улесняват финансовите трансакции, без да стават юридически (или стопански) контрагент. Примери за такива са фондовите борси, мениджърите на пенсионни и взаимни фондове и застрахователните брокери. Те съставляват 1% от финансовия сектор на еврозоната.

Графика A

Финансови подсектори в еврозоната

(размер на непогасените пасиви в края на третото тримесечие на 2022 г. като процент от пасивите на финансовия сектор)

8 Изследователска дейност на ЕЦБ

През 2022 г. изследванията на ЕЦБ бяха съсредоточени върху изготвяне на оценки за динамиката на инфлацията и анализиране на потенциалното влияние на нормализирането на паричната политика. Използването на набори от данни, достъпни чрез Мрежата за финанси и потребление на домакинствата (HFCN), беше разширено до анализ на хетерогенността на финансите на домакинствата в еврозоната. Бяха започнати нови проекти въз основа на богатата информация, събрана чрез проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите (CES). Засилиха се и научните изследвания по въпроси, свързани с изменението на климата. Продължи сътрудничеството с националните централни банки в рамките на изследователските групи на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), като бяха организирани годишни семинари за обсъждане на най-неотложните въпроси в съответните им области на специализация. Мрежата за анализ на микроданни за определяне на цените (PRISMA) приключи работата си и представи няколко извода от значение за политиката (виж каре 5).

8.1 Актуализирана информация за изследователските инициативи на ЕЦБ

През 2022 г. основен акцент в изследванията на ЕЦБ беше проучването на ефектите от нормализирането на лихвените проценти и баланса, включително на каналите за предаване на паричната политика и свързаните с това компромиси. За оценка на потенциалното влияние на нормализацията върху финансовата стабилност бяха използвани широк кръг от вътрешни модели с макрофинансови връзки. Основният и устойчив извод в повечето от тези изследвания е, че нормализирането на политиката смекчава нарастването на финансовата уязвимост и намалява средносрочните рискове от инфлация за сметка на по-строги условия за финансиране и по-големи рискове за растежа в краткосрочен хоризонт.

Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата беше основен източник на информация за изграждането на сметки за разпределение на богатството в еврозоната и е важен източник на информация за няколко изследователски проекта, осъществявани от Работната група на ЕЦБ за изследване на хетерогенността.

Изследванията, базирани на данни от Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата, бяха съсредоточени върху разликата в богатството и ликвидните активи на домакинствата на неимигранти и тези на имигранти в еврозоната, финансовите затруднения на домакинствата, съществените различия в темповете на осигуряване с жилища и дела на собствени жилища в държавите от еврозоната, а също хетерогенността на последиците от пандемията за финансите на домакинствата.

Проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите придоби през 2022 г. по-голяма видимост. Показателно за това е разработването на нови модули за проучване на финансирането на потребителите, осигуреността с жилища, пазара на труда и други въпроси, свързани с дейността на централните банки, както и разрастването на резултатите от изследователската дейност и новите проекти, които се опират на големия кръг от теми, обхванати от проучването. Работата, базирана на Проучването за очакванията на потребителите, заема ключово място в икономическия, паричния и финансовия анализ на ЕЦБ, както и в официалните ѝ публикации. Както беше подчертано на новоразработената уебстраница на Проучването за очакванията на потребителите, публикациите, съдържащи данните от проучването, допринесоха за по-задълбочено разбиране по редица теми, сред които инфлационните очаквания, комуникацията на централните банки, потреблението и финансирането на потребителите, предаването на паричната политика към домакинствата, енергийния шок и фискалната помощ за домакинствата. Освен това обобщените резултати от месечните проучвания вече се оповестяват редовно на уебстраницата на ЕЦБ, посветена на Проучването за очакванията на потребителите. Месечно прессъобщение, чието начало беше поставено през август 2022 г., обобщава очакванията на потребителите за инфлацията, пазара на жилища, достъпа до кредити, доходите, потреблението, пазара на труда и икономическия растеж.

През 2022 г. изследванията в областта на изменението на климата се засилиха. Изследователите съсредоточиха вниманието си върху различни страни на взаимодействието между финансовата стабилност, финансовите пазари, държавната политика и „зеления“ преход. Бяха публикувани редица „Работни материали“ на ЕЦБ, посветени на различни аспекти от тази тема, в които бяха направени следните изводи от значение за политиката: а) след Парижкото споразумение банковото кредитиране отговаря на политиката в областта на климата с видимо преразпределение на кредитирането на изкопаеми горива отвъд националните граници в отговор на данъците върху въглеродните емисии^[62] и значителния спад в кредитирането на дружества, отделящи големи емисии на парникови газове^[63]; б) декарбонизацията на икономиките, базирани на дялово участие, се извършва по-бързо, отколкото тази на икономиките, използващи дългово финансиране^[64]; в) недостигът на природни ресурси води до енергоспестяващи технологични промени^[65]; и г) за обществото е значително по-скъпо да се определят данъци върху въглеродните емисии на по-ниски от оптималните, отколкото на по-високи от оптималните нива.^[66].

Друго направление на изследванията проучи каква е зависимостта между свързаните с климата рискове и финансовата стабилност и разгледа три основни измерения: 1) данни за и измерване на свързани с климата рискове за финансовата система, 2) оценки чрез стрес тестове на рискове, свързани с климата, и 3) последици от рисковете, свързани с климата, върху макропруденциалната политика. Резултатите бяха публикувани в съвместен доклад на ЕЦБ/ЕССР през юли 2022 г.

8.2 Актуална информация за работата на изследователските групи на ЕСЦБ

Редовните научноизследователски мрежи продължиха да координират изследователските дейности в рамките на ЕСЦБ и да поддържат взаимоотношения с академичната общност. По-конкретно, изследователските групи на ЕСЦБ „Парична икономика“ (група 1), „Международна макроикономика, фискална политика, икономика на труда, конкурентоспособност и управление на ИПС“ (група 2), „Финансова стабилност, макропруденциално регулиране и микропруденциален надзор“ (група 3) и „Изменение на климата“ (група 4) проведоха семинари по най-неотложните въпроси в своите области.

Годишният семинар на група 1 се проведе в Париж на 10–11 октомври 2022 г. Той бе организиран от Banque de France и бе насочен към темите за инфлацията, лихвените проценти и взаимодействията между паричната и фискалната политика. Група 2 проведе годишния си семинар в Bank of Greece на 29–30 септември 2022 г. Основни негови теми бяха последиците от икономическите санкции, по-специално тяхното отражение върху търговията, заетостта и производството. Членовете на групата обсъдиха и взаимодействията между паричната и фискалната политика, както и устройството на институциите на ЕС с оглед на заплахата от дезинтеграция. Годишният работен семинар на група 3, чийто домакин беше Banco de Portugal, се проведе на 20–21 октомври 2022 г. в Лисабон. На него бяха обсъдени теми, вариращи от банково регулиране и надзор до жилищни пазари и цифрови валути на централните банки. На 5–6 септември 2022 г. група 4 проведе дистанционно първия си годишен семинар с домакин Deutsche Bundesbank. На него бяха разгледани теоретични и емпирични изследвания за макроикономическите ефекти от климатичните промени и политиката в областта на климата, както и последиците за различни финансови пазари.

9 Дейности и отговорности в правната сфера

През 2022 г. Съдът на Европейския съюз („Съдът“) даде за пръв път в контекста на забраната за парично финансиране тълкование на понятието „други видове кредитни улеснения“ и призна финансовата независимост на националните централни банки (дело C-45/21). Съдът сложи край и на почти десетгодишните съдебни спорове във връзка с мерките за преструктуриране в Кипър от 2013 г. (делà T-200/18 и T-379/16) и допълнително разясни важни аспекти на надзорните правомощия на ЕЦБ (дело T-275/19). ЕЦБ прие 14 становища по предложèния за актове на Съюза и 32 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност. Бяха отчетени пет случая на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ на законопроекти във връзка с национално законодателство. През 2022 г. дейностите на ЕЦБ по наблюдение на спазването от централните банки на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп потвърждава, че членове 123 и 124 от Договора като цяло се спазват.

9.1 Компетентност на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

През септември 2022 г. Съдът на Европейския съюз, заседаващ в разширен състав, се произнесе за първи път по тълкуването на понятието „други видове кредитни улеснения“, използвано в член 123, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и дефинирано в член 1, параграф 1, буква „б“, подточка ii) от Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета като „всяко финансиране на задължения на публичния сектор по отношение на трети страни“ (дело C-45/21). Според Съда забраната за кредитно улеснение по смисъла на всяко финансиране на задължение на публичния сектор спрямо трети страни означава не само, че националните централни банки (НЦБ) не трябва да поемат вече съществуващи задължения на други органи на публичната власт или други органи спрямо трети страни; но и изисква ефективното финансиране на задълженията от НЦБ към трети страни да не произтича пряко от мерките, приети от други органи на публичната власт или други органи или от политическите решения, взети от тях. В същото преюдициално запитване Съдът за първи път изрично признава финансовото измерение на независимостта на НЦБ и тълкува последиците от нея в контекста на изпълнението на национални задачи извън Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Според Съда на ЕС способността на НЦБ да изпълняват независимо задача, попадаща в обхвата на ЕСЦБ, би била подкопана, ако националните задачи, попадащи извън този обхват, не позволяват на НЦБ да натрупат адекватни финансови ресурси под формата на резерви или буфери, за да компенсират загубите, особено тези, произтичащи от операции по паричната политика.

Съответно през юли и ноември 2022 г. Общият съд отхвърли последните висящи искове за обезщетение за вреди, предявени наред с другото срещу ЕЦБ от някои заинтересовани страни, в две кипърски банки, които са били обект на мерки за преструктуриране през 2013 г. (делà T-200/18 и T-379/16). Определенията следват решението на Съда на Европейския съюз от 2020 г. по обединените дела Chrysostomides и Bourdouvali,^[67] които се отнасят до сходен предмет. Ищците твърдят, че съответните мерки за преструктуриране са наложени от ЕЦБ и от други ответници^[68] наред с другото и въз основа на тяхното участие в заседанията на Еврогрупата, тяхната роля при договарянето и приемането на кипърския Меморандум за разбирателство и решенията на Управителния съвет на ЕЦБ във връзка със спешната помощ за осигуряване на ликвидност. Общият съд установи, че ЕЦБ и другите ответници не са допуснали нарушение на правото на собственост, на принципа на оправданите правни очаквания, на принципа на пропорционалност или на принципа на равно третиране. Издадените от Общия съд определения слагат край на почти десетгодишните съдебни спорове в Кипър във връзка с мерките за преструктуриране от 2013 г., в които ЕЦБ винаги е надделявала, като е доказвала, че е действала законосъобразно.

През декември 2022 г. Общият съд постанови четири решения, с които отхвърли всички искове, предявени от AS PNB Banka срещу редица надзорни решения на ЕЦБ, и допълнително разясни надзорните правомощия на ЕЦБ. От януари 2019 г. до февруари 2020 г. ЕЦБ прие редица надзорни решения по отношение на AS PNB Banka. Разглеждайки тези решения, Общият съд потвърди, че ЕЦБ е компетентна да упражнява по отношение на по-малко значима кредитна институция всички правомощия за разследване, изброени в членове 10–13 от Регламента за ЕНМ, включително проверки на място, и поясни, че приложимият регламент не изисква проверяваното лице да бъде изслушано преди вземането на решението за извършване на проверка на място (дело T-275/19). Общият съд също потвърди, че ЕЦБ разполага с голяма свобода на преценка да задейства правомощието за поемане на пряк надзор върху по-малко значима институция, когато това е необходимо, за да се осигури последователното прилагане на високи надзорни стандарти (дело T-301/19). Трето, Общият съд се произнесе, че ЕЦБ може да се противопостави на предложено придобиване на квалифицирано дялово участие, ако има разумни основания за това въз основа на един или повече от критериите, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, без да е длъжна да проверява останалите критерии (дело T-330/19). Накрая, като взе предвид решението за отнемане на лиценза, Общият съд разясни някои аспекти относно връзките между предложение на компетентен национален орган (КНО) и окончателното решение на ЕЦБ за отнемане на лиценз. Например той постанови, че тъй като не е обвързана с предложението на КНО, ЕЦБ извършва собствена оценка, като взема предвид елементите, изброени в член 83, параграф 2 от Рамковия регламент за ЕНМ. В резултат на това ЕЦБ може, ако е целесъобразно, да добави в окончателното решение за отнемането на лиценза основания за това, което не е включено в предложението на КНО (дело T-230/20).

9.2 Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

Член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност. Всички становища на ЕЦБ се публикуват в EUR-Lex. Становища на ЕЦБ по предложèния за законодателни актове на ЕС се публикуват и в „Официален вестник“ на Европейския съюз. През 2022 г. ЕЦБ прие 14 становища по предложèния за правни актове на Съюза и 32 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност.

Бяха отчетени пет случая на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти във връзка с национално законодателство и правни актове на Съюза. Първият случай се отнасяше до финландски закон за схема за спешни междубанкови плащания. Този случай бе преценен като очевиден и съществен поради потенциалното му отражение върху задачата на ЕСЦБ да насърчава гладкото функциониране на платежните системи и върху задачите на Suomen Pankki. Вторият случай се отнасяше до италиански закон за мерките, забраняващи финансирането на дружества, произвеждащи противопехотни мини, касетъчни и подкалибрени боеприпаси, който изискваше от съответните органи, включително Banca d'Italia, да гарантират, че кредитните институции спазват забраната за финансиране на дружества, които произвеждат противопехотни мини, касетъчни и подкалибрени боеприпаси. Този случай беше преценен като очевиден и съществен поради потенциалното му въздействие върху Banca d'Italia във връзка с нетипичния характер на задачата за национална централна банка. Третият случай се отнася до ирландския Закон за Агенцията за териториално развитие, който предвижда принудително отчуждаване на земи, притежавани от съответните публични органи, включително Central Bank of Ireland. Този случай беше преценен като очевиден и съществен поради потенциалното му въздействие върху Central Bank of Ireland, и по-специално върху нейната финансова независимост. Четвъртият случай се отнася до литовски Закон за секюритизацията и обезпечените облигации, с който се изменя Законът за Lietuvos bankas и който определя Lietuvos bankas като компетентен орган, отговарящ за публичния надзор върху секюритизацията и обезпечените облигации, и му предоставя съответните надзорни, разследващи и санкционни правомощия. Този случай бе преценен като очевиден и съществен поради потенциалното му влияние върху задачите на Lietuvos bankas. Петият случай се отнася до Директивата на Съюза относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза. Той беше преценен като очевиден и съществен случай на неконсултиране с ЕЦБ поради потенциалното му въздействие върху задачите на ЕСЦБ, по-специално насърчаването на гладкото функциониране на платежните системи, приноса за успешното провеждане на следваните от компетентни органи политики, свързани със стабилността на системата на финансовия пазар и задачите на ЕЦБ по отношение на пруденциалния надзор върху кредитните институции.

ЕЦБ прие 14 становища относно законодателни предложèния на ЕС, обхващащи теми като въвеждането на еврото в Хърватия и обменния курс в евро на хърватската куна; въвеждането на механизъм за корекция на пазара на цените на природния газ; централните депозитари за ценни книжа; пруденциалните изисквания за кредитни институции и инвестиционни посредници по отношение на изискванията за кредитните рискове и по отношение на преструктурирането (РКИ III); надзорните правомощия, санкциите, клоновете от трета държава и екологичните, социалните и управленските рискове (ДКИ VI); предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ДБИП 6) и създаването на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма; гарантиране на високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (МИС 2); пазарите на финансови инструменти (РПФИ/ДПФИ II); мениджърите на алтернативни инвестиционни фондове; хармонизираните правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване (закон за данните); създаването и функционирането на единна европейска точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация, свързана с финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивостта; и системата от национални и регионални сметки в Европейския съюз.

По отношение на националното законодателство, което често обхваща повече от една тема, ЕЦБ прие осем становища относно валутни въпроси и платежни средства; 25 становища, засягащи НЦБ; две становища по платежни системи и/или системи за сетълмент на ценни книжа; четири становища по статистически въпроси; пет становища относно стабилността на финансовата система; две становища за инструментите и операциите на паричната политика; и седем становища относно пруденциалния надзор върху кредитните институции.

9.3 Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от всички НЦБ в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всички мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет на ЕЦБ Европейската комисия също следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава и извършваните от централни банки в ЕС на вторичния пазар покупки на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне на целта на член 123 от Договора. Такива покупки не бива да се превръщат във форма на непряко парично финансиране на публичния сектор.

Дейностите на ЕЦБ по наблюдение, проведени по отношение на 2022 г., потвърждават, че членове 123 и 124 от Договора като цяло се спазват.

ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Съкращаването през 2022 г. на активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки, извършено от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, е стъпка към необходимото пълно освобождаване от тези активи и подобрява перспективите за пълното ликвидиране през 2023 г. на специалния ѝ портфейл. Продължаването на продажбите с подходящ темп би разсеяло допълнително съществуващите сериозни опасения за наличие на парично финансиране.

Финансирането от НЦБ на задължения на публичния сектор към Международния валутен фонд (МВФ) не се счита за парично финансиране, при условие че води до чуждестранни вземания, които имат всички характеристики на резервни активи. Въпреки това финансови дарения, предоставени през 2022 г. и в предишни години от няколко НЦБ чрез МВФ за облекчаване на дълга на силно задлъжнели бедни държави, не водят до никакви чуждестранни вземания. Следователно тази форма на финансово участие на НЦБ в инициативи на МВФ е несъвместима със забраната за парично финансиране и там, където още не е цялостно приложена (Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique, Banque de France, Banca d’Italia, Lietuvos bankas и Sveriges Riksbank), изисква корективни мерки.

10 ЕЦБ в евросъюзен и международен контекст

През 2022 г. ЕЦБ продължи да си взаимодейства тясно със своите европейски и международни партньори. Взаимоотношенията на ЕЦБ с Европейския парламент са съществен елемент на нейната рамка за отчетност. През годината ЕЦБ участваше в редовни изслушвания и размяна на писма с Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент (ECON). Като част от текущата си работа във връзка с цифровото евро тя проведе допълнителни срещи с ECON. На международно равнище ЕЦБ участваше конструктивно в труден диалог с финансовите министерства и централните банки на държавите от Г-20. Тя допринесе и за обсъжданията в Международния валутен фонд (МВФ) по въпроси, свързани с централните банки, фокусирайки се върху ответните мерки на паричната политика за смекчаване на последиците от войната на Русия в Украйна върху членовете на МВФ. ЕЦБ работи в тясно взаимодействие с МВФ във връзка с привеждането в действие на „Тръст за устойчивост и стабилност“ , за да улесни доброволното насочване на специалните права на тираж (СПТ) след забележителното общо разпределение на СПТ през 2021 г. в съответствие с рамката за управление на Икономическия и паричен съюз. ЕЦБ, често заедно с партньорите си от Европейската система на централните банки, продължи и международния си ангажимент извън Г-20 и МВФ на други форуми, включително чрез сътрудничество на централните банки с Украйна и с други бъдещи държави – членки на ЕС, с развиващи се страни и с държави с нововъзникващи пазари.

10.1 Отчетност на ЕЦБ

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ЕЦБ получи независимост, което означава, че не подлежи на указания от институции на Съюза, национално правителство или други органи. Това гарантира, че ЕЦБ може да взема решения за постигане на своята цел да поддържа ценова стабилност, без да се влияе от политически фактори. Необходимата обратна страна на независимостта е отчетността. ЕЦБ се отчита за своите действия пред Европейския парламент (ЕП) в качеството му на орган, състоящ се от избрани представители на гражданите на ЕС. Ефикасното изпълнение от ЕЦБ на задълженията за отчетност пред Европейския парламент е съществен елемент от нейната работа. Двустранният диалог между ЕЦБ и Европейския парламент позволява на Банката да обяснява своите действия и политики на представителите на гражданите на ЕС и да се вслушва в техните опасения. С течение на времето този диалог еволюира отвъд изискванията, посочени в член 284, параграф 3 от ДФЕС. Освен това действията на ЕЦБ са предмет на съдебен контрол от Съда на Европейския съюз, осигурявайки допълнително ниво на отчетност.

През 2022 г. председателят на ЕЦБ посети четири редовни изслушвания на Комисията ECON, а през февруари участва в пленарните разисквания относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2020 г. По време на редовните изслушвания председателят на ЕЦБ отговори на над 120 въпроса на членове на Европейския парламент по широк кръг въпроси. Повечето от тях се отнасяха до паричната политика на ЕЦБ и икономическите прогнози (75%), но членовете повдигнаха и въпроси, свързани с икономическото управление (9%), климатичните промени (6%) и финансовото законодателство (4%). През април 2022 г. заместник-председателят на ЕЦБ също представи Годишния доклад на ЕЦБ за 2021 г. пред Комисията ECON. По този повод ЕЦБ публикува реакцията си по предоставения ѝ от Европейския парламент негов принос като част от резолюцията му по Годишния доклад на ЕЦБ за 2020 г. Освен това през май 2022 г. делегация от членове на Комисията ECON взе участие в годишното посещение в ЕЦБ, което след две години виртуални посещения по време на пандемията се проведе лично. В допълнение към тези преки контакти през годината ЕЦБ отговори и на 32 писмени въпроса от членове на Европейския парламент.

Нещо повече, ЕЦБ взаимодействаше отблизо с Комисията ECON при работата си по цифровото евро.^[69] През 2022 г. членът на Изпълнителния съвет г‑н Панета участва в три изслушвания на Комисията ECON за обсъждане на напредъка, постигнат по време на проучвателния етап за цифровото евро, включително по въпросите за неприкосновеността на личния живот, финансовата стабилност и ролята на частния сектор в екосистемата на цифровото евро. ЕЦБ организира и технически семинари на експертно равнище с Европейския парламент и участва в събития, организирани от членове на Европейския парламент за обсъждане на цифровото евро.

Според Проучването на Евробарометър от зимата на 2022–2023 г., проведено през януари и февруари 2023 г., 79% от анкетираните в еврозоната подкрепят еврото. Макар че тези резултати са окуражаващи, същото проучване показа също, че относително под 44% са склонни да се доверят на ЕЦБ. За ЕЦБ е от съществено значение да насърчи общественото доверие както за стабилизирането на инфлационните очаквания, така и за предпазването на ЕЦБ от политически натиск, който би могъл да подкопае нейната независимост. Ето защо ЕЦБ ще продължи да полага усилия за изграждане на доверие сред обществеността, като води конструктивен диалог с Европейския парламент и гражданите от еврозоната, за да обяснява решенията си и да се вслушва в техните опасения.

10.2 Международни отношения

Г-20

Световните икономически тенденции по време на индонезийското председателство на Г-20 през 2022 г. бяха доминирани от тежките икономически и хуманитарни последици от войната на Русия в Украйна, която засили глобалната нестабилност и забави зараждащото се глобално възстановяване. Финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-20 трябваше да отговорят на преките и косвените последици от войната, като недостига на храна и енергия, засилването на инфлацията в световен мащаб и увеличаващите се проблеми с дълга, особено в уязвимите държави. Освен това челно място в дневния ред продължиха да заемат дългосрочните структурни предизвикателства, като например смекчаването на влиянието на климатичните промени, по-добрата подготвеност за пандемии и избягването на протекционизма и фрагментирането в света.

ЕЦБ продължи да подкрепя и инициативи на Г-20 в областта на засилването на финансовата стабилност и устойчивостта. Сред тях са намаляването на структурната уязвимост, дължаща се на небанково финансово посредничество, и постигането на напредък в прилагането на международно равнище и на равнище юрисдикция на регулаторна рамка за ограничаване на рисковете, произтичащи от екосистеми на криптоактиви. ЕЦБ подкрепя Г-20 и в разработването на рамка за осигуряване на справедлив и достъпен преход към климатична неутралност и за ускоряване на потока от устойчиви инвестиции. Що се отнася до уязвимите държави, ЕЦБ продължи да подкрепя предвидимото, навременно и координирано прилагане на Общата рамка за третиране на дълговете, както и мерки за засилване на прозрачността на дълга.

Въпроси на политиките, свързани с МВФ и с международната финансова архитектура

МВФ изигра важна роля в подкрепа на Украйна и други държави членки, засегнати от преките и косвените последици от войната на Русия в Украйна, като енергийната и продоволствената криза. Той въведе няколко мерки, от които Украйна и няколко други държави се възползваха, включително в рамките на инструментите му за спешно финансиране – новосъздаден прозорец при продоволствени шокове и ново програмно наблюдение с участието на Съвета. Създадена бе сметка, управлявана от МВФ, която позволява на държавите донори да насочват по безопасен начин финансовата подкрепа – заеми или безвъзмездни средства – към Украйна, използвайки платежната инфраструктура на Фонда. Освен това МВФ си сътрудничи тясно с украинските власти за предоставяне на техническа помощ за украинските мерки в областта на икономическата политика.

Що се отнася до кредитния инструментариум на МВФ, беше одобрен новият Тръст за устойчивост и стабилност (Resilience and Sustainability Trust, RST), предложен за първи път след общото разпределение на специалните права на тираж (СПТ) през 2021 г., който започна да функционира преди годишните срещи на МВФ през 2022 г. Тръстът ще спомогне за увеличаване на положителните ефекти от общото разпределение на СПТ през 2021 г. чрез улесняване на доброволното насочване на СПТ от членове със силни външни позиции към държави с ниски доходи и към уязвими държави със средни доходи. Финансирането от Тръста може да се използва за справяне с по-дългосрочни структурни проблеми, включително с климатичните промени и с подготвеността за пандемии, което допринася за бъдещата стабилност на платежния баланс. Що се отнася до вноските от ЕСЦБ, подобно на други алтернативи на насочването на средства посредством Доверителния фонд на МВФ за намаляване на бедността и растеж (PRGT), от съществено значение е вземанията от Тръста да поддържат качеството на резервните активи. Наред с други въпроси, свързани със СПТ, през май 2022 г. МВФ приключи петгодишния преглед на стойността на СПТ, според който еврото остава втората най-голяма по размер валута след щатския долар.

На фона на увеличената дългова уязвимост след пандемията, която допълнително се засили от войната на Русия в Украйна, МВФ продължи да развива свързания си с дълга дневен ред, като през пролетта на 2022 г. завърши своя Преглед на политиките на Фонда по отношение на просрочените държавни задължения и свързаните с тях периферни въпроси. В прегледа бяха преразгледани условията, при които Фондът може да отпуска заеми на държава членка при наличие на просрочени държавни дългове, като бяха взети предвид промените в средата на кредиторите, включително появата на нови официални двустранни и институционални кредитори и инструменти. Това включва усъвършенстване на вземанията, които са обект на политиката на нетолериране на просрочените задължения – най-високото ниво на защита от МВФ за вземанията на международните финансови институции и двустранните официални кредитори. Продължи работата по прозрачността на дълга в рамките на съвместния многостранен подход на МВФ и Световната банка за справяне с уязвимостта на дълга. През март 2022 г. МВФ приключи и Прегледа на „Институционално становище относно либерализацията и управлението на капиталовите потоци“. Това е част от дейностите му по наблюдение, които стават все по-важни предвид забавянето на инерцията на растежа, затягането на финансовите условия и въздействието на енергийната и продоволствената криза.

11 Насърчаване на доброто управление, социалната и екологичната устойчивост

През 2022 г. ЕЦБ наблюдаваше внимателно тенденциите при отчитането на устойчивостта на европейско и международно равнище, за да засилва постоянно прозрачността на действията си в областта на екологията, социалните дейности и управлението. Ключова работа в тези области се извършваше през цялата година, включително постигането на няколко основни етапа, залегнали в програмата на ЕЦБ за климата, стартирането на кампании за по-добра осведоменост и улеснен достъп до съвети относно етиката и доброто поведение, за да се отговори на нарастващото значение на етичните въпроси и съответствието, разширяването на начините, по които ЕЦБ комуникира с обществеността, и адаптирането на политиките и практиките при управлението на човешките ресурси към новите начини на работа, възникнали след пандемията.

11.1 Реакцията на ЕЦБ по отношение на устойчивостта и свързаните с нея въздействия и рискове

През 2021 г. ЕЦБ за първи път започна да се отчита по екологични, социални и управленски въпроси по по-цялостен начин въз основа на оценката за същественост, която идентифицира ключови теми на устойчивостта на организацията. Този опит даде насока и на оповестяванията на ЕЦБ за 2022 г., които бяха допълнително обогатени чрез първоначален анализ на темите за устойчивост, определени през 2022 г. в Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта^[70].

Като публична институция ЕЦБ се стреми към най-високото ниво на почтеност и добро поведение, непрекъснато наблюдавайки и адаптирайки своите рамки, за да ги направи подходящи за целта в един бързо променящ се свят (виж раздел 11.2). Що се отнася до социалните последици, ЕЦБ положи допълнителни усилия, за да обясни на обществеността политиката си, насочена към различни кръгове и обръщаща внимание на опасенията на гражданите, като същевременно редовно осигурява възможност за разговори с обществеността. В раздел 11.3 са описани основните дейности в тази област през 2022 г. ЕЦБ актуализира също политиката и практиките си в областта на човешките ресурси в съответствие с новите начини на работа, възникнали в отговор на пандемията от COVID-19. Това включваше разработването на нова, гъвкава политика за работа от разстояние, въвеждането на нови учебни програми и усъвършенстването на инициативите ѝ за многообразие и приобщаване, както е посочено в раздел 11.4. През 2022 г. ЕЦБ допълнително определи своя стратегически подход към климатичните промени, като разработи програма на ЕЦБ за климата (виж раздел 11.5).

Освен че оценява екологичните, социалните и управленските аспекти от гледна точка на техните последици, ЕЦБ взема предвид рисковете за устойчивостта съгласно своята съществуваща рамка за управление, както е подчертано в главата относно управлението на риска в Годишния отчет.

11.2 Засилване на етиката и почтеността

ЕЦБ активно насърчава организационна култура на етика и съответствие, като гарантира, че нейните високопоставени длъжностни лица, ръководни кадри и служители изпълняват функциите си в съответствие с най-високите стандарти на поведение. Службата за съответствие и управление отговаря за установяването на правила за етично поведение и корпоративно управление на служителите на ЕЦБ и наблюдава тяхното спазване. Тя организира кампании за подобряване на осведомеността, квалификационни курсове и програми за електронно обучение и предоставя индивидуални съвети и насоки по въпроси от етичен характер. През 2022 г. бяха положени усилия за подобряване на осведомеността относно тези правила и за улесняване на достъпа до съвети по етични въпроси. Отбелязвайки важността на бързото предоставяне на качествени консултации, Службата за съответствие и управление разработи чатбот за етични въпроси, който е в състояние да дава обща информация и в реално време да отговаря на недвусмислени въпроси в няколко области. В резултат на това броят на запитванията, изпратени до Службата за съответствие и управление, намаля с почти 20% от близо 2050 през 2021 г. на 1690 през 2022 г., което позволи на експертите по етика и съответствие да се съсредоточат върху по-сложни въпроси (графика 11.1).

Графика 11.1

Преглед на запитванията, получени от служители на ЕЦБ през 2022 г.

В допълнение към редовната си информация и консултативна дейност ЕЦБ инвестира в по-нататъшно укрепване на своите рамки за почтеност и добро поведение. През 2022 г. тя възприе структурен подход за управление на поетия риск, в случай че изпълнители от чувствителни области не спазват етичните стандарти на ЕЦБ. Новият подход допълва рамката на ЕЦБ за управление на риска от страна на доставчиците и дава насоки за наблюдение и управление на риска, свързан с поведението при изпълнението на договорите.

Независим Комитет по етика предоставя консултации по етични въпроси на високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ, засягащи най-вече частна дейност и доходоносна заетост след изтичане на мандата, и оценява декларациите им за интереси. В съответствие с ангажимента на ЕЦБ за прозрачност и изграждане на обществено доверие становищата на Комитета по етика за конфликт на интереси, доходоносна заетост след изтичане на мандата и частни дейности, както и декларациите за интереси на високопоставени длъжностни лица са публикувани на уебсайта на ЕЦБ.

Освен това Комитетът по етика наблюдава международните тенденции в областта на етиката и доброто поведение и дава консултации по желателни актуализации на етичната рамка на ЕЦБ за високопоставените ѝ служители. В края на 2021 г. Комитетът по етика предложи преглед на правилата, регламентиращи частните финансови сделки, с цел допълнително ограничаване на рисковете от злоупотреба с поверителна информация и евентуален конфликт на интереси. В резултат на това през ноември 2022 г. Управителният съвет прие усъвършенстван Единен кодекс за поведение, налагащ допълнителни ограничения върху сферата на инвестициите и хоризонта на частните финансови сделки, както и нови задължения за прозрачност.^[71]

На равнище Евросистема Конференцията по етика и съответствие, включваща ръководните служители по въпросите на етиката в ЕЦБ, националните централни банки и компетентните национални органи, подкрепи прилаганите в момента Насоки за етично поведение, приети през 2021 г., които насърчават единното тълкуване на разпоредбите във всички национални институции.^[72] За да отрази нарастващото значение на етиката и съответствието, Управителният съвет взе решение да трансформира Конференцията в Комитет по етика и съответствие.

ЕЦБ участва в съвместни дейности и обмен на знания със служби по етични въпроси към европейските институции и международни организации. За да насърчи разговорите за етиката и почтеността, Комитетът по етика и съответствие организира тематични сесии с гостуващи лектори от европейски и международни организации. През 2022 г. ЕЦБ взе участие в междуинституционални дискусии по създаването на независим орган по етика, който да е общ за всички институции на ЕС, и в Механизма за преглед на изпълнението на Конвенцията на ООН срещу корупцията, а също пое ролята на заместник-председател на Мрежата на многостранни организации за професионална етика.

11.3 Засилване на прозрачността и насърчаване на разбирането за политиката на ЕЦБ

През 2022 г. скокът на инфлацията, руското нахлуване в Украйна и последвалата енергийна криза създадоха сложна среда, включително и за информирането от страна на ЕЦБ. Във времена на извънредна несигурност ясната, надеждна и последователна комуникация е особено важна за стабилизиране на очакванията и засилване сред обществеността на доверието в ангажимента и способността на ЕЦБ да възстанови ценовата стабилност. За тази цел ЕЦБ продължава да полага големи усилия, за да насърчава по-доброто разбиране на решенията ѝ както от експертите, така и от широката общественост, като използва иновативни формати и възприема многоезичен подход.

Разясняване на политиката на ЕЦБ в несигурни времена и след това

Със засилването на инфлацията до равнища, каквито не са наблюдавани в историята на еврото, и с предприемането от ЕЦБ на решителни мерки по паричната политика беше извънредно важно да се подобри комуникацията и да се предоставят достъпни обяснения. Първо и най-важно, това включваше успокояване на европейските граждани за основния ангажимент на ЕЦБ – да върне инфлацията в средносрочен хоризонт до целевото ѝ равнище от 2%, както и за способността ѝ с инструментите, с които разполага, да осигурява ценова стабилност. Същевременно беше важно да се признае, че високата инфлация е натиск върху всички в икономиката и че необходимото затягане на паричната политика също ще бъде болезнено.

ЕЦБ положи големи усилия да обясни как решенията ѝ по паричната политика ще повлияят върху инфлацията. Повишаването на лихвения процент през юли 2022 г. беше първото от 11 години насам. За да обясни на широката общественост какво се стреми да постигне с по-високите лихвени проценти, какво конкретно означават те за гражданите и за техния икономически избор, ЕЦБ проведе мащабна комуникационна кампания. Тя включваше публикуване на нова рубрика ЕЦБ обяснява (достъпна на всички езици на ЕС) и организиране на участие на членове на Изпълнителния съвет и служители на ЕЦБ в редица телевизионни и радио предавания с цел разясняване на различните решения и основанията за тях, както и да се отговори на опасенията.

Освен това специален епизод на подкаста на ЕЦБ обясни основните механизми за това как по-високите лихвени проценти може да ограничат инфлацията, а втори подкаст беше посветен на въпроса, защо затягането на паричната политика трябва да продължи въпреки отслабването на икономиката.

Споделянето на повече идеи и анализи, които служат за основа на решенията на ЕЦБ, също може да спомогне за по-доброто разбиране на политиката на ЕЦБ от интересуващата се общественост. За тази цел през 2022 г. станахме свидетели на публикуването на преработен Блог на ЕЦБ, който сега включва публикации както от членове на Изпълнителния съвет, така и от служители на ЕЦБ.

Със свеж поглед и непрекъснат поток от интересни и визуално привлекателни постове Блогът на ЕЦБ се превърна в интересен канал за обучение по различни теми, свързани с дейността на централните банки, като се започне от различията за това как мъжете и жените „усещат“ инфлацията, и се стигне до финансирането на екологични нововъведения и скоковете и спадовете в цените на криптоактивите. Тъй като по принцип блог постовете са кратки и написани на достъпен език, те обикновено привличат читатели и отвъд кръга на експертите и академичните среди.

Нови начини за достигане до по-широка аудитория

През 2022 г. ЕЦБ продължи да изпълнява и своя ангажимент, произтичащ от прегледа на стратегията си по паричната политика за разширяване на обхвата на своята комуникация и за ангажираност отвъд финансовите пазари и експерти, за да постави акцент върху по-широката общественост. Въз основа на констатацията от вътрешно проучване, че по-голямата част от европейците (79%) научават за ЕЦБ от телевизията, като радиото и други обществено-политически медии също играят много важна роля, през 2022 г. ЕЦБ насочи усилията си към тези медии. Това беше отразено в значително нарасналото присъствие на членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ по радиото и телевизията (графика 11.2).

Графика 11.2

Нарастване на появите по телевизията и радиото на членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

(процент от всички медийни участия)

Тъй като в частност по-младите хора получават все повече достъп до новини чрез цифровите канали, ЕЦБ засили и онлайн присъствието си. Тя подобри уебсайтовете и разшири дейността си, като използва нови формати в различни медийни социални платформи, което доведе до непрекъснато нарастване на броя на нейните последователи.

С оглед на резултатите от прегледа на стратегията ЕЦБ се ангажира също да превърне в структурна част от комуникационните си дейности прекия диалог и взаимодействието с широката общественост, с други думи, да разшири своята еднопосочна до двупосочна комуникация. За целта идеята „ЕЦБ Ви слуша“ прерасна в нов формат „ЕЦБ за гражданите“, който се стреми да даде възможност за пряк диалог между представителите на висшето ръководство на ЕЦБ и обществеността. Целта му е да обхване възможно най-широка аудитория, например чрез подходящи телевизионни програми в държавите от еврозоната. Първото събитие от този род в нидерландското телевизионно предаване College Tour даде възможност на местните студенти да общуват наживо с председателя Лагард по различни теми, сред които инфлацията, цифровото евро, криптоактивите и съвети за кариерата.

За да достигне ефикасно до широката общественост, ЕЦБ трябва да говори с хората на техните родни езици. Възприемането на многоезичен подход при комуникацията е единственият начин, по който може да се постигне това. За тази цел значителни части от уебсайтовете на ЕЦБ са достъпни на всички 24 официални езика на ЕС, включително от 2022 г. на ирландски език.

Предоставянето на достъп до документи е основна част от политиката на ЕЦБ за прозрачност. През 2022 г. тя предприе няколко инициативи, за да улесни подаването и обработката на заявления за публичен достъп до нейни документи. Не на последно място, като следва предложените от Европейския омбудсман политика и практики за прилагане на правото на публичен достъп до документи, ЕЦБ разшири наличната информация на уебстраницата си „Достъп до документи“, публикувайки своя план за архивиране и съхранение на документи, както и обобщена информация относно заявленията за публичен достъп, получени през предходната година. Що се отнася до препоръките за записване на текстови и мигновени съобщения, изпратени/получени от служители в рамките на професионалната им компетентност, ЕЦБ изготви указания за служителите си за строго ограничена употреба и задължително записване на текстови и мигновени съобщения, обменяни за служебни цели.

Европейският омбудсман не констатира лошо управление във връзка с обработването от ЕЦБ на молби за публичен достъп.

За да улесни обработката на заявките за публичен достъп до документи на ЕЦБ, Евросистемата и Единния надзорен механизъм, Службата за съответствие и управление разработи портал за прозрачност и достъп до документи, отворен за служители на ЕЦБ, НЦБ и компетентни национални органи. Той осигурява лесен достъп до правната рамка и процедурите, които трябва да се следват, както и информация за минали случаи. Освен това той повишава осведомеността относно тенденциите в прозрачността на равнище ЕС и на международно равнище.

През 2022 г. ЕЦБ отговори на около 10 400 питания от европейски граждани – увеличение със 7% спрямо 2021 г. Гражданите искаха информация за или коментираха широк кръг от теми, сред които инфлацията, лихвените проценти, войната на Русия в Украйна, климатичните промени, еврото и обменните курсове.

11.4 Вдъхновяваме хората си да постигат най-добри резултати за Европа

След повече от две години работа, предимно от разстояние, през 2022 г. служителите на ЕЦБ постепенно се завърнаха на работните си места и започнаха да се подготвят за нов начин на работа. За да ги подкрепим през този период, ние разработихме и адаптирахме нашите политики и инициативи. Продължихме да извършваме проверки на нагласите, за да сверим как се чувстват служителите ни, доколко са сплотени и какви са първоначалните им впечатления от хибридния начин на работа. С преминаването към хибриден модел на работа увеличихме и усилията си за многообразие и приобщаване, за да създадем работно място, в което всеки – такъв, какъвто е, – се чувства в безопасност, ценèн и уважаван.

Постепенно връщане на работните места

През май 2022 г. служителите на ЕЦБ навлязоха в преходна фаза, по време на която постепенно се върнаха по работните си места, като минималното им присъствие там беше осем дни в месеца. Успоредно с това стартирахме пилотен проект за хибриден модел на работа, за да съберем първоначални впечатления от хибридния начин на работа. Участваха около 1400 служители от шест сфери на дейност. Резултатите от пилотния проект и получената обратно от експерти на ЕЦБ по различни канали информация, мащабният сравнителен анализ и няколкото кръга консултации с представители на нашите служители допринесоха за разработването на новата политика на ЕЦБ за работа от разстояние. Тази нова политика, в сила от 1 януари 2023 г., се откроява в сравнение с тази на други организации по отношение на цялостната ѝ гъвкавост, което позволява на служителите на ЕЦБ да работят дистанционно до 110 дни годишно (около 50% от работното им време).

За да придобием представа за състоянието, производителността, сплотеността и първоначалните впечатления от хибридния начин на работа на нашите служители, продължихме да извършваме проверка на нагласите, като делът на участниците в тях бе около 60%. Макар през първата половина на годината състоянието на служителите ни да продължи да се подобрява, към края ѝ то се влоши въпреки по-силното усещане за сплотеност след завръщането по работните места. Последното ни проучване на нагласите показа, че служителите се чувстват добре подготвени да работят по хибриден начин и че 83% от тях се гордеят, че работят в ЕЦБ, а 72% препоръчват ЕЦБ като отлично място за работа.

Обучение и развитие

През 2022 г. предложихме инициативи за обучение, за да ускорим цифровата трансформация на дейностите, да подготвим служителите си за хибриден модел на работа и да подкрепим професионалното им развитие. Например създадохме комплекс от програми за придобиване на дигитални умения, който включва майсторски класове и онлайн обучения за ръководителите и за всички служители и възобновихме Програмата за изграждане на ръководни умения за нашите ръководители в ЕЦБ. Успоредно с това, за да се даде възможност на служителите ни да получат достъп до учебни материали на Европейската комисия и други институции на ЕС, както и до LinkedIn Learning чрез портала за обучение на Комисията EU Learn, стартирахме нашата нова виртуална платформа за обучение – EUREKA („Европейска академия за експертиза и познания“). EUREKA насърчава обмена на знания и сътрудничеството. Тя също така обединява в едно възможности за обучение и мобилност в рамките на ЕЦБ. От 2023 г. тя ще обхване и възможностите за обучение и мобилност в други институции в рамките на ЕСЦБ и ЕНМ.

Използваме мобилността, за да насърчим гъвкавостта и да привлечем талантливи хора с нови перспективи. Това се оказа полезно по време на пандемията, когато прехвърлихме служители на ЕЦБ по програмата за мобилност обратно към предишните им структурни звена, за да отговорим на спешни бизнес потребности. През 2022 г. мобилността на персонала в ЕЦБ във всички структурни звена леко намаля до 4,3% (спрямо 4,5% през 2021 г.). Мобилността в рамките на ЕСЦБ и ЕНМ обаче нарасна благодарение на две свързани инициативи – подновената програма „Шуман“ и нова пилотна програма „Общосистемни виртуални екипи“, – позволяващи на персонала от ЕЦБ и от други институции в ЕСЦБ и ЕНМ да работят дистанционно по интересни проекти (таблица 11.1).

Таблица 11.1

Проекти за мобилност

ЕЦБ предприе редица мерки в подкрепа на украински граждани след нахлуването на Русия в Украйна. Стартирахме стажантска програма за дипломирани украински висшисти и предложихме краткосрочни договори на украински специалисти. През септември 2022 г. посрещнахме 15 украински стажанти и двама служители с краткосрочно назначение. Също така се уверихме, че нашите доставчици на услуги за гледане на деца и настаняване са на разположение на украински бежанци. Освен това работим за предлагане на възможности на служители от Националната банка на Украйна.

Многообразие и приобщаване

Привличането на разнообразни таланти е от решаващо значение, за да може ЕЦБ да взема възможно най-добри решения за гражданите, на които служи. За постигането на тази цел през 2022 г. ЕЦБ участва в няколко кариерни изложения, като кариерния панаир, организиран от ADAN (Афрогерманската академична мрежа) – най-голямото кариерно изложение за чернокожи и цветнокожи в Европа, и EUROUT – водещата европейска бизнес конференция на ЛГБТК+. Успешно стартирахме и пилотен стаж за кандидати от аутистичния спектър.

Продължихме да наблюдаваме напредъка си по отношение на целите за 2020–2026 г. за равенство между половете чрез подобряване на показателите за това равенство. През 2022 г. ЕЦБ изпълни целта си да наеме на работа и да повиши в длъжност жени в поне 50% от случаите на управленско ниво (целият ръководен персонал и висшето ръководство). Но целите на равнища „ръководител (на екип)“, „експерт“ и „анализатор“ не бяха достигнати с между 10 и 6 процентни пункта. Що се отнася до общия дял на жените в съответните категории на заплащане, целите за 2022 г. бяха достигнати на управленско равнище (в целия ръководен персонал и висшето ръководство) и на равнище „анализатори“. Но на равнища „ръководител“ (на екип) и „експерт“ целите не бяха достигнати съответно с 2 процентни пункта и с 1 процентен пункт (таблица 11.2). Ще продължим да увеличаваме усилията си за постигане на баланс между половете.

Таблица 11.2

Целеви квоти за назначаване и дял на жените в персонала през 2022 г.

Въведохме и допълнителни мерки, съсредоточени върху засичането на пола с други аспекти на многообразието, като например възраст, етническа принадлежност и увреждания. Една от тези мерки беше стартирането на обновената ни стипендия на ЕЦБ за жени.

В ЕЦБ се стремим да изградим култура на работа, при която всички служители се чувстват приобщени и уважавани, а индивидуалните им опит, знания и способности са добре дошли и ценени. За да създадем такава култура и да ангажираме служителите си с тази тема, през 2022 г. продължихме да разгръщаме нашата Програма за приобщаване. Освен осигуряването на курсове за повишаване на квалификацията и електронно обучение стартирахме няколко семинара, посветени на приобщаващото поведение в екипите. Нещо повече, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард и управителите на 28 НЦБ и компетентни национални органи подписаха Харта за равенство, многообразие и приобщаване с цел насърчаване на култура, основана на уважение, достойнство и приобщаване в рамките на ЕСЦБ и ЕНМ.

Работната сила на ЕЦБ в числа

11.5 Справяне с предизвикателствата, свързани с околната среда и климата

ЕЦБ се ангажира да изпълни своята роля в борбата срещу климатичните промени и в справянето с рисковете, свързани с климата, в рамките на своя мандат. През 2021 г. ЕЦБ укрепи управлението на работата си във връзка с климата, като създаде център за борба с климатичните промени (ЦБКП), който докладва пряко на председателя на ЕЦБ и редовно предоставя актуална информация на Изпълнителния съвет относно напредъка и приоритетите.

Центърът за борба с климатичните промени разработва и направлява стратегията на ЕЦБ за климата и подпомага дейността, свързана с климата, в сътрудничество със съответните вътрешни и външни заинтересовани страни. Редовните срещи с представители на висшето ръководство на ЕЦБ служат като форум за координация и обмен на информация.

Съображенията, свързани с климата, вече са интегрирани в съществуващите управленски структури на ЕЦБ, например в оценката на свързаните с климата рискове, както и по целесъобразност в операциите по паричната политика, портфейлите, несвързани с паричната политика, финансовата стабилност и управлението на операционния риск. Освен това през 2022 г. беше взето решение да се приеме вътрешна рамка, помагаща за включване на целите на европейското законодателство в областта на климата в политиките, проектите и дейностите на ЕЦБ, и да се докладва за тези мерки в годишния доклад. В рамките на Евросистемата беше създаден нов форум за задълбочаване на сътрудничеството в областта на обмена на информация, изграждането на капацитет, както и насърчаването на нововъведенията в работата, свързана с климата. Политическите въпроси, свързани с климатичните промени, продължават да се разглеждат в съответните комитети на Евросистемата и ЕСЦБ.

Програмата на ЕЦБ за климата стартира през 2022 г. и определя стратегическите цели, приоритети и пътна карта за работата на ЕЦБ в тази област. Тя се ръководи от три стратегически цели. Първо, ЕЦБ управлява и смекчава финансовите рискове, свързани с изменението на климата, и изготвя оценка за икономическото му въздействие. Второ, тя подкрепя организиран преход към неутрална по отношение на климата икономика с мерки, които са в рамките на нейния мандат. Трето, ЕЦБ споделя експертни становища с цел насърчаване на действия извън собствените си рамки. Програмата на ЕЦБ за климата ще бъде редовно актуализирана с подробности за дейностите, подпомагащи постигането на стратегическите цели, групирани в шест приоритетни области, които са посочени във фигура 11.1.

Фигура 11.1

Стратегическите цели на програмата на ЕЦБ за климата

Приоритетни области на работата, свързана с климата

През 2022 г. ЕЦБ предприе допълнителни стъпки за включване на съображенията, свързани с изменението на климата, в своя мандат, като отчита и предстоящите си задачи.

Чрез аналитичната си дейност ЕЦБ продължи да извършва оценки на макроикономическото влияние на климатичните промени и на политиката за смекчаване на последиците от тях върху инфлацията и реалната икономика. Макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от декември 2022 г. включваха оценка на макроикономическото въздействие на фискалните мерки, свързани с изменението на климата, като например данъците върху енергията, растежа и инфлацията. Основните резултати бяха публикувани в Икономически бюлетин. Аналитичната дейност беше съсредоточена наред с другото върху оценката на влиянието на екстремните метеорологични явления върху инфлацията. Освен това ЕЦБ постигна напредък във включването на съображенията, свързани с климатичните промени, в набора от инструменти за макроикономическо моделиране.

Евросистемата разработи статистически показатели, свързани с климата, включително експериментални показатели за устойчиви финансови инструменти и аналитични показатели за експозициите на финансови институции към физически риск и за въглеродния отпечатък на техните портфейли. Тези показатели ще бъдат доразвити. В тези условия Евросистемата има също за цел да подобри достъпността и качеството на данните за климата, например чрез оценка и включване на публични източници на данни за анализ на прехода и физическия риск и чрез възлагане на обществени поръчки за предоставяне на търговски данни за преодоляване на съществуващите пропуски в данните.

За да подобри оценката на финансовите рискове, свързани с климата, през 2022 г. Евросистемата проведе първия стрес тест на няколко финансови експозиции в своя баланс. Основните резултати, свързани с портфейла от корпоративни облигации, бяха публикувани в свързаните с климата финансови оповестявания на Евросистемата през март 2023 г. Евросистемата разработи също общи минимални стандарти за включване на рисковете, свързани с изменението на климата, във вътрешните системи за кредитна оценка на НЦБ за обезпеченията на Евросистемата, които ще влязат в сила до края на 2024 г. Анализът на ЕЦБ предостави и допълнителни данни за системния характер на климатичните рискове и даде основание за адаптиране на съществуващите инструменти на макропруденциалната политика с цел смекчаването на такива рискове за финансовата система.^[73]

Климатичните и екологичните рискове са в процес на по-нататъшно интегриране в банковия надзор и са определени като надзорни приоритети за 2023–2025 г. Информация за основните действия, предприети през 2022 г., е представена в Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност.

Евросистемата предприе допълнителни стъпки за включване на изменението на климата в операциите по паричната си политика. От октомври 2022 г. тя започна да декарбонизира вложèнията в корпоративни облигации от своите портфейли по паричната политика чрез пренасочването им към емитенти с по-добри климатични показатели, измерени чрез предишни емисии, амбициозността на плановете им за намаляване на вредните емисии и качеството на отчетността.

Освен това в рамката си за обезпеченията Евросистемата реши да ограничи дела на активите, емитирани от нефинансови предприятия с висок въглероден отпечатък, които контрагентите могат да предоставят като обезпечение при вземане на заеми от Евросистемата. Ограничението ще се прилага до края на 2024 г., при условие че са налице необходимите технически предпоставки. В допълнение през декември 2022 г. ЕЦБ разгледа климатичните рискове при редовните прегледи на дисконтирането на обезпеченията, прилагано за корпоративните облигации, използвани за първи път като обезпечение. При Прегледа на мерките за контрол на риска през 2022 г. не бяха открити данни, които налагат промени в таблицата за дисконтиране на обезпеченията въз основа на свързани с климата съображения, тъй като актуализираната таблица вече осигурява достатъчно защита срещу финансови рискове, свързани с климата. Други мерки в рамката за обезпеченията включват въвеждането на свързани с оповестяването изисквания за допустимост, които се очаква да се прилагат от 2026 г. за субектите, които попадат в обхвата на Директивата по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, и гореспоменатото подобряване на оценката на риска.

В сферите на европейската и международната политика и финансовото регулиране ЕЦБ взе активно участие в дискусиите за устойчиво финансиране на съответните форуми, включително Г-7, Г-20, Съвета за финансова стабилност, Базелския комитет за банков надзор, Мрежата на централните банки и надзорните органи за по-„зелена“ финансова система (NGFS), Европейския банков орган и Европейската консултативна група по финансова отчетност (EFRAG). Така ЕЦБ целѝ допълнително да усъвършенства регулаторната рамка за справяне с климатичните промени, да подобри свързаните с климата анализ и сценарии на риска, да действа като катализатор за подобряване от своя гледна точка на отчетността, да попълни пропуските в данните и в крайна сметка да подпомогне увеличаването на частното и публичното устойчиво финансиране. Примери за работата на ЕЦБ в сферата на устойчивото финансиране и законодателството на ЕС в областта на климата включват становището относно предложената преработка на Директивата относно енергийните характеристики на сградите и нейния принос като наблюдател в Съвета за стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта на EFRAG за разработването на европейските стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта. Също така на международно равнище ЕЦБ понастоящем председателства работния процес по разработване и анализ на сценарии и Експертната мрежа по правни въпроси на Мрежата на централните банки и надзорните органи за по-„зелена“ финансова система.

В своята Екологична декларация от 2022 г. ЕЦБ посочва как планира да приведе своите бизнес операции в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Планът е насочен към намаляване на влиянието върху околната среда, свързано с пътувания и конференции, както и към взаимодействие с доставчиците чрез инструментите, предлагани от процедурите за устойчиви обществени поръчки, за управление на въздействието по цялата верига на стойността. Напредък бе постигнат и в оценката на потенциалното влияние върху околната среда на втората серия евробанкноти през целия им жизнен цикъл. Въз основа на наличната информация беше започната изследователска дейност и бяха приложени политики за минимизиране на въздействието на евробанкнотите върху околната среда, като например използването на т.нар. устойчив памук за банкнотната хартия, удължаването на живота на банкнотите в обращение и използването на по-устойчиви методи за изхвърляне на използваните банкноти.

Що се отнася до по-голямата прозрачност, през март 2023 г. ЕЦБ и Евросистемата публикуваха първите си свързани с климата финансови оповестявания за деноминираните в евро и несвързани с паричната политика портфейли на ЕЦБ и НЦБ от Евросистемата и на портфейла от корпоративни облигации на Евросистемата, използван за целите на паричната политика. Докладът на ЕЦБ относно портфейлите, несвързани с паричната политика, обяснява инвестиционната стратегия на ЕЦБ и очертава постигнатия напредък по отношение на декарбонизацията на портфейлите ѝ от собствени средства и пенсионни фондове.

12 Запознайте се с нашите служители

Смяната на работно място в рамките на ЕЦБ или временна работа в друга централна банка или партньорска институция са се превърнали в неразделна част от професионалното и личностно развитие на колегите от Евросистемата и от Европейската система на централните банки. Тези възможности за мобилност са чудесен начин за служителите да разширят познанията и уменията си, като същевременно им позволят да участват със специфичния си експертен опит във важни проекти от европейско значение.

Следните истории дават представа за богатия набор от задачи, изпълнявани от колегите посредством различни форми на мобилност.

Елена Бобеица (Elena Bobeica), водещ икономист, Генерална дирекция „Икономика“

След временно назначение в Генерална дирекция (ГД) „Секретариат“ по схемата за вътрешна мобилност на ЕЦБ през 2022 г. се върнах в ГД „Икономика“, за да се заема с труден проект. Беше ми възложена задачата да бъда съпредседател на група експерти от ЕЦБ и националните централни банки, които да проучат въпроси, свързани с прогнозирането на разходите за жилища, обитавани от собственици.

Интересно е да се отбележи, че настоящият измерител на инфлацията само частично включва разходите на собствениците на жилища за жилищни услуги, свързани с притежаването, поддържането и живота в собственото им жилище, въпреки че те представляват ключови разходни пера. Макар че бъдещото включване на тези разходи в хармонизирания индекс на потребителските цени е многогодишен проект в рамките на правомощията на Европейската статистическа система, прогнозирането на инфлацията и нейните компоненти е една от основните задачи на всяка централна банка.

След като вече бях работила по различни аспекти на прогнозирането на инфлацията, ми беше интересно да разбера предизвикателствата, свързани с прогнозирането на разходите за жилища, обитавани от собственици, и да проуча начините за справяне с тях. Открих, че съвместната работа с колеги от националните централни банки е особено ползотворна. Работихме в тясно сътрудничество по проекта и успяхме да обменим различни идеи и информация за особеностите на отделните държави. Това е извънредно полезно предвид хетерогенността на пазарите на жилища в цялата еврозона. Смятам, че успяхме да задълбочим разбирането си за разходите, свързани с обитаваните от собствениците жилища, и за потенциалното въздействие от включването им в ХИПЦ от гледна точка на прогнозирането и наблюдението.

Даниел Гибас (Daniel Gybas), старши икономист, Секретариат на Мрежата на централните банки и надзорните органи за екологизиране на финансовата система (Секретариат на Мрежата за екологизиране на финансовата система)

Въпреки че разрешаването на проблемите, свързани с изменението на климата, е глобално предизвикателство, което изисква глобални действия, централните банки работят при твърде различни условия. След като, бидейки член от екипа на ГД „Пазарни операции“, участвах при формирането на първоначалната позиция на ЕЦБ за това как да интегрира климатичните промени в рамката на своята парична политика, бях любопитен да разбера как други централни банки, работещи в различна среда, се справят с това предизвикателство. Благодарение на специална инициатива за мобилност между националните централни банки в ЕС (Програмата „Шуман“) успях да се присъединя към Секретариата на Мрежата за екологизиране на финансовата система (с домакин Banque de France), където участвам в работния процес по паричната политика. Приоритетната ми област е екологизирането на операциите по паричната политика, което включва улесняване на обмена между по-опитни централни банки, в това число ЕЦБ, и централни банки, които проучват възможността за свързани с климата адаптации на съответните си оперативни рамки.

Благодарение на тази извънредно ползотворна задача успях да се запозная от първа ръка с действията и инициативите на централните банки и да улесня обмена на знания и опит между институциите. В личен план, въпреки че преместването на семейството ми от Франкфурт на Майн в района на Париж беше предизвикателство, то създаде и възможности за личностно израстване и дълготрайни спомени.

Стефано Паняно (Stefano Pagnano), старши експерт по бизнес анализ, Генерална дирекция „Информационни системи“

Започнах кариерата си в отдел „Услуги по управление и трансформация“ на ЕЦБ, където участвах в управлението на информационните технологии и цифровата трансформация. След няколко години разбрах, че ще ми е интересно да опозная ЕЦБ от различна гледна точка и да пренеса опита си в нов контекст. Благодарение на възможността за вътрешна мобилност през 2022 г. се присъединих към отдел „Услуги в областта на данните и анализа“ на ГД „Информационни системи“. Новият ми отдел работи по авангардни платформи за данни и аналитични приложения, които помагат на ЕЦБ да постигне целта си да се превърне в организация, основана на данни.

В момента работя върху централизирана платформа за събиране на данни, наречена CASPER, която автоматизира подаването на данни към ЕЦБ от всяка точка на света в режим на самообслужване и в кратки срокове. В момента над 3000 потребители и 175 различни институции я използват, за да изпълнят своите задължения за отчетност.

В новата си роля участвам в управлението на проекти и бизнес анализи. Заедно с колегите от ГД „Статистика“ постоянно търсим начини за подобряване на нашите услуги. Например моят нов отдел стартира програма за общо управление на данните. Това е сложен проект, който има за цел да изгради платформа за управление на данни и анализи от ново поколение за всички потребители на ЕСЦБ и ЕНМ. Предстоят много трудности, свързани с трансформацията, но нашите екипен дух и конструктивен подход са силните ни страни!

Мобилността ме обогатява както в професионален, така и в личен план. Тя ми позволи да разширя контактите си и да работя по новаторски задачи, изпълнявайки две роли: да участвам с различната гледна точка на новодошъл, съчетана с опита ми на утвърден професионалист.

Мери Синтонен (Meri Sintonen), икономист, Генерална дирекция „Парична политика“

През 2022 г. се присъединих към отдел „Стратегия по паричната политика“ на ЕЦБ, командирована от Suomen Pankki в рамките на инициативата на Евросистемата за мобилност на персонала, наречена Програма „Шуман“. Като икономист с опит в областта на плащанията заедно с колеги от различни бизнес направления в ЕЦБ допринасям за анализа на ефектите от цифровото евро върху паричната политика. Макар че цифровото евро би могло да предложи широк спектър от предимства, то може да има и последици за паричната политика и финансовата стабилност в зависимост от степента, в която ще се превърне в заместител на банковите депозити.

Участвам в проект, който има за цел да предвиди потенциалното търсене на цифрово евро в зависимост от неговите проектни характеристики. Изводите от това изследване могат да се използват за измерване на въздействието от въвеждането на цифрово евро върху банковите депозити и парите в брой на домакинствата. Резултатите от анализа хвърлят светлина и върху начина, по който различните проектни решения влияят върху търсенето на цифрово евро, и върху начина, по който търсенето варира в зависимост от характеристиките на домакинствата и отделните държави от еврозоната.

Това командироване ми даде уникална възможност да усъвършенствам уменията си, да разширя контактите си, да опозная по-добре ЕЦБ и да участвам в невероятно интересен проект. Да видя толкова много талантливи хора, работещи заедно за постигането на общи цели, беше вдъхновяващо преживяване.

Годишен отчет на ЕЦБ

Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2022 г.