Какво представляват линиите за валутен суап?

27 септември 2016 г. (актуализация – 18 май 2022 г.)

Линия за валутен суап е споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез нея дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира – обикновено защото е необходимо да се предостави съответната валута на местни търговски банки. Например суап линията със Системата на Федералния резерв на САЩ дава възможност на ЕЦБ и на всички национални централни банки от еврозоната (Евросистемата) да получават щатски долари от Федералния резерв в замяна на сума в същия размер в евро, която му се предоставя. Тези споразумения са част от набора от инструменти на централните банки по паричната политика, използвани от десетилетия.

Защо са необходими суап линии?

Въпреки че суап линиите първоначално бяха използвани от централните банки за финансиране на определени интервенции на пазара, през последните години те се превърнаха във важен инструмент, чрез който се запазва финансовата стабилност и не се допуска напреженията на пазара да засегнат реалната икономика. Суап споразуменията, въведени от ЕЦБ от 2007 г. насам, например са насочени към предоставяне на ликвидност в чуждестранна валута на местните банки. Когато се влоши ситуацията на пазарите за финансиране в дадена валута, за банките извън тази валутна зона става трудно да финансират активите си, свързани с тази валута, тъй като нямат пряк достъп до чуждестранната централна банка, която емитира валутата. Ако обаче централната банка в съответната държава има суап линия с чуждестранната централна банка, тя може да предостави на банките в държавата необходимата ликвидност в чуждестранната валута, без да използва валутните си резерви. Например по време на финансовата криза, след фалита на Lehman Brothers през септември 2008 г., ликвидността на пазарите за финансиране се изчерпа поради изключителното нежелание за поемане на риск. При тези обстоятелства за банките от еврозоната стана трудно да получават щатски долари, за да финансират деноминираните си в щатски долари активи. С цел да се избегнат нарушения на функционирането на пазарите (например да се наложи банките спешно да продават активи и по този начин да се предизвика драстично изменение на цените) ЕЦБ и Федералният резерв въведоха валутна суап линия, която дава възможност на ЕЦБ/Евросистемата да предоставя щатски долари на банките от еврозоната.

С кои централни банки ЕЦБ има споразумения за валутен суап?

През 2011 г. ЕЦБ заедно с централните банки на Обединеното кралство, Канада, Япония, Швейцария и с Федералния резерв създадоха мрежа от суап линии, чрез които участващите централни банки да получават валута една от друга. От април 2020 г. тези суап линии се използват за предоставяне в заем на щатски долари и швейцарски франкове на банките от еврозоната, както и на евро на банки от Обединеното кралство.

След финансовата криза ЕЦБ сключи споразумения за предоставяне на евро на централните банки на Дания и Швеция. Тя също така сключи временни споразумения за предоставяне на евро на централните банки на Унгария и Полша, както и на централната банка на Латвия преди присъединяването на страната към еврозоната през 2014 г.

През 2013 г. ЕЦБ сключи споразумение за валутен суап с Китай в отражение на нарастващата системна значимост на държавата и бързия растеж на търговията и инвестициите между Китай и еврозоната. За Евросистемата споразумението служи като механизъм за поддържане на ликвидността с цел да се гарантира на банките от еврозоната, че предоставянето на юани ще продължава дори при нарушено функциониране на пазара.

Оттогава сме въвели нови временни линии за валутен суап с редица централни банки по света, а срокът на някои суап линии приключи.

Преглед на съществуващите суап линии

Как функционират суап линиите?

При обичайни обстоятелства дадена банка в еврозоната се обръща към пазара, ако има нужда от щатски долари, например за да предостави заем в щатски долари на свой клиент. Но ако разходите за финансиране в щатски долари са твърде високи или ако има нарушения на пазара, банката може да се обърне към съответната национална централна банка. В този конкретен случай ЕЦБ може да получи долари благодарение на валутното споразумение с Федералния резерв. От настъпването на световната финансова криза насам ЕЦБ провежда редовни операции за предоставяне на ликвидност в щатски долари, чрез които банките от еврозоната могат да заявят какво количество долари желаят да заемат при предварително определен лихвен процент. В замяна на доларите те трябва да предоставят на ЕЦБ висококачествено обезпечение, чиято стойност се определя от текущите пазарни цени („оценка по пазарна стойност“) минус подходящо приспадане (наричано „дисконтиране“). Много от тези валутни споразумения имат основно предпазна роля и никога не са били задействани. В съответствие с цялостната си политика да осигурява високо равнище на оперативна готовност ЕЦБ редовно прави проверка на своите инструменти по паричната политика, за да гарантира, че те могат лесно и сигурно да бъдат задействани при необходимост.

Актуализация: Тази обяснителна статия е актуализирана на 18 май 2022 г. с повече подробности по темата.