Стратегия на макропруденциалната политика

Крайната цел на макропруденциалната политика е запазване на финансовата стабилност. Това означава да се засили устойчивостта на финансовата система и да се ограничи натрупването на уязвимости, за да се редуцира системният риск и да се осигури по-нататъшното ефикасно предоставяне на финансови услуги на реалната икономика.

Ограничаване на системните рискове

Системни рискове може да възникнат в резултат от тежки макроикономически сътресения, финансови дисбаланси, включително прекомерно нарастване на кредитирането, ливъридж и падежни несъответствия, както и от ефекти на пренос.

За да ограничават системните рискове, макропруденциалните политики се стремят:

• да предотвратяват прекомерното натрупване на рискове в резултат на външни фактори или на слабости на пазара, да изглаждат финансовия цикъл (времево измерение)
• да засилват устойчивостта на финансовия сектор и да ограничават ефекта на пренос (междусекторно измерение)
• да насърчават общосистемна перспектива на финансовото регулиране, за да се създаде подходящ набор от стимули за участниците на пазара (структурно измерение)

Инструменти

Регламентът за ЕНМ възлага макропруденциални правомощия както на националните органи, така и на ЕЦБ, ето защо отговорността за макропруденциалните политики е споделена (член 5). Инструментите на макропруденциалната политика се разделят на три групи:

• мерки, основани на капитала
• мерки, основани на кредитополучателите
• мерки, основани на ликвидността

Тези инструменти правят финансовата система по-устойчива, като увеличават капиталовите и ликвидните буфери. Пример за това са капиталовите буфери за глобални и други системно важни институции, коефициентът на ликвидно покритие и коефициентът на нетно стабилно финансиране. Националните органи и ЕЦБ могат да налагат антициклични буфери, за да противодействат на цикличното натрупване на системни рискове. Когато националната рамка го позволява, националните органи могат също да налагат мерки, основани на кредитополучателите, които ограничават кредитирането на ниво отделен кредитополучател, по-специално за ипотеки.

Връзки на макропруденциалната политика

Макропруденциалната политика не може да се разглежда изолирано – има важни взаимодействия между микропруденциалните, макропруденциалните и свързаните с паричната политика мерки.

Взаимодействие с паричната политика

Паричната и макропруденциалната политика си взаимодействат основно посредством общия си трансмисионен канал във финансовата система, по-специално в банковата система. Областите на двете политики могат да се допълват за осигуряване както на ценова, така и на финансова стабилност.

Макропруденциалните инструменти могат да се използват избирателно и целенасочено за ограничаване на рискове за финансовата стабилност, дори и в икономическа среда, отличаваща се с ниска инфлация. Институционалното устройство на еврозоната позволява на ЕЦБ да се ползва от преимуществата на общ набор информация и съгласувана аналитична рамка.

Взаимодействие с банковия надзор

Микропруденциалният надзор и макропруденциалната политика се допълват чрез различната си насоченост. Микропруденциалната политика засилва устойчивостта на отделните финансови институции, докато макропруденциалната подобрява устойчивостта срещу рискове, възникващи за финансовата система като цяло.

Управителният съвет на ЕЦБ и Надзорният съвет се събират на редовни заседания на Макропруденциалния форум, за да поддържат общ поглед върху положението във финансовия сектор.