Европейско сътрудничество
ЕЦБ е институция на ЕС, но поради независимия си статут и специфичните си отговорности заема особено място в институционалната рамка на ЕС.
Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя ясен мандат на ЕЦБ – поддържането на ценова стабилност, както и редица други задачи. Договорът предоставя на ЕЦБ пълна независимост от политическа намеса, за да може тя да изпълнява мандата и задачите си.
Предвид независимостта на ЕЦБ и изключителната ѝ компетенция да определя и провежда паричната политика нейните връзки с други органи, определящи политиките, по необходимост са ограничени до необвързващ диалог. Същевременно изискванията за отчетност, заложени в Договора, гарантират, че тя поема пълна отговорност за действията си пред гражданите на ЕС и техните избрани представители.
Взаимоотношения с европейските институции
Диалогът на ЕЦБ с други създаващи политики органи и социални партньори ѝ предоставя възможност да получава задълбочена информация и да обяснява решенията си за паричната политика, а на партньорите позволява да разбират по-добре действията на ЕЦБ и начина, по който собствените им действия влияят върху процеса на формиране на цените. Подобно взаимодействие подобрява информационния поток, насърчава взаимното разбиране на различните гледни точки по отношение на политиките и дава възможност за диалог по въпроси от общ интерес при пълно зачитане на съответните отговорности.
За тази цел ЕЦБ поддържа взаимоотношения със следните европейски институции.
Независимостта на ЕЦБ е придружена от съизмерима отчетност и задължения за докладване, което позволява демократичен преглед на мерките, които тя предприема при изпълнение на мандата си, както е предвидено в Договорите. ЕЦБ разяснява решенията си и основанията за тях пред гражданите на ЕС и техните избрани представители. Европейският парламент, който се избира пряко от европейските граждани, изпълнява важна роля в задължението за отчетност на ЕЦБ. По-подробна информация за изпълнението на задълженията за отчетност на ЕЦБ се съдържа в раздел по темата. Председателят на Надзорния съвет се явява на публични изслушвания и обмен на мнения с Европейския парламент по надзорни теми в рамките на отчетността на ЕЦБ в областта на банковия надзор. Европейският парламент също така участва в процедурата за назначаване на членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, както и на председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет на ЕЦБ, като дава становище за кандидатите, препоръчани от Съвета на ЕС.
Председателят на ЕЦБ получава покана да участва в заседанията на Съвета на ЕС, когато се обсъждат въпроси, свързани с целите и задачите на ЕСЦБ, в съответствие с член 284 от Договора. Това обичайно се случва в рамките на Съвета Екофин, съставен от министрите на икономиката и на финансите от всички държави членки на ЕС. В допълнение председателят на ЕЦБ редовно получава покана за участие в срещите на Еврогрупата – ежемесечните неформални заседания на министрите на финансите от еврозоната. Председателят на Надзорния съвет присъства на избрани заседания на Еврогрупата с цел обмен на мнения по надзорни теми в рамките на отчетността на ЕЦБ в областта на банковия надзор.
ЕЦБ е представена и на заседанията на органите, които подготвят тези заседания. И обратно, Договорът предвижда създателите на политики в ЕС да присъстват на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, без да имат право да гласуват.
Друг ключов партньор на ЕЦБ е Европейската комисия, която е пазител на Договорите на ЕС и инициатор на законодателството на ЕС. Диалогът между Комисията и ЕЦБ е особено важен с оглед на ролята на Европейската комисия в координирането на икономическата политика и задачите ѝ, свързани с икономическия и паричен съюз. По отношение на законодателството и по-специално финансовото законодателство Комисията редовно се консултира с ЕЦБ по законодателни предложения или други инициативи. Един представител на Комисията може да присъства на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, но без право на глас. Още връзки се осъществяват в контекста на гореспоменатите заседания на органите на ЕС и еврозоната, в които участват както Комисията, така и ЕЦБ.
Подобно на всички останали институции на ЕС ЕЦБ изпълнява решенията на Съда на Европейския съюз.
В допълнение Уставът на ЕСЦБ и на ЕЦБ предвижда две нива на външен одиторски контрол. От една страна се назначава независим външен одитор, който има за задача да извършва одит на годишните отчети на ЕЦБ. От друга страна Европейската сметна палата анализира ефективността на управлението на ЕЦБ. Освен това ЕЦБ попада в обхвата на схемата на ЕС за борба с измамите.
ЕЦБ поддържа тесни връзки с различни органи на ЕС в рамките на своите области на компетентност. Преди всичко, ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с органите, които са част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), която включва трите микропруденциални европейски надзорни органа (ЕНО) и Европейския съвет за системен риск (ЕССР). ЕЦБ осигурява секретариат за ЕССР и предоставя аналитична, административна и логистична подкрепа. В сферата на преструктурирането на банки ЕЦБ поддържа тесни работни отношения с Единния съвет по преструктуриране (ЕСП). Като част от ролята си по наблюдение на реализирането на програмите за макроикономически корекции за държавите членки, които се нуждаят от финансова подкрепа, ЕЦБ си сътрудничи и с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).
ЕЦБ се среща със социалните партньори в ЕС в рамката на така наречения Макроикономически диалог, въведен от Европейския съвет през юни 1999 г. Диалогът позволява на ЕЦБ да обяснява курса на политиката си и по този начин да допринася за стабилизирането на инфлационните очаквания, както и да получава информация по въпроси от взаимен интерес пряко от социалните партньори.
Наред с това Договорът ясно изисква от ЕЦБ сътрудничество с други институции и органи на ЕС при изпълнението на задачи в областите на споделена компетентност (например в областта на статистиката). ЕЦБ също така предоставя становища по проекти за законодателни актове на ЕС или национални законопроекти, свързани с ЕСЦБ (Становища на ЕЦБ) и може да предложи законодателство или да действа като законодател в определени случаи.