ЕЦБ, ЕСЦБ и Евросистемата

От 1 януари 1999 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) отговаря за провеждането на паричната политика на еврозоната – най-голямата световна икономика след Съединените щати.

Еврозоната се създава през януари 1999 г., когато ЕЦБ поема от националните централни банки на 11 държави членки на ЕС отговорността за паричната политика. Гърция се присъединява през 2001 г., Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г., Литва през 2015 г. и Хърватия през 2023 г. Създаването на еврозоната и на нова наднационална институция, ЕЦБ, е основна стъпка в дългия и сложен процес на европейска интеграция.

За да се присъединят към еврозоната, държавите трябваше да изпълнят критериите за конвергенция, както ще направят и другите държави членки на ЕС, преди да приемат еврото. Критериите определят предварителните икономически и законови условия за успешно участие в икономическия и паричен съюз.

Мисията на ЕЦБ

Европейска централна банка

Правното основание за единната парична политика е описано в Договора за функционирането на Европейския съюз и в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Съгласно Устава ЕЦБ и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се създават от 1 юни 1998 г. ЕЦБ е създадена като център на Евросистемата и на ЕСЦБ. ЕЦБ и националните централни банки заедно изпълняват поставените им задачи. ЕЦБ има правосубектност според международното публично право.

Европейска система на централните банки

ЕСЦБ се състои от ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) на всички държави членки на ЕС, независимо дали те са приели еврото или не.

Евросистема

Евросистемата се състои от ЕЦБ и националните централни банки на страните, които са приели еврото. Евросистемата и ЕСЦБ ще съществуват паралелно, докато още има държави членки извън еврозоната.

Еврозона

Еврозоната включва държавите от ЕС, които са приели еврото.