content here is the anonymously transparent proxied version of ecb.europa.eu   X
Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране
  • ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 22 април 2021 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от заседанието на Управителния съвет.

Макар че подемът в търсенето в глобален мащаб и значителните по размер фискални стимули подпомагат икономическата активност в еврозоната и света, краткосрочната икономическа перспектива остава помрачена от несигурност, свързана с новото засилване на пандемията и с провеждането на ваксинационните кампании. Неизменно големият брой на заразените с коронавирус (COVID-19) и свързаното с това удължаване и затягане на ограничителните мерки продължава да забавя икономическата активност в еврозоната в краткосрочен план. В перспектива напредъкът на ваксинационните кампании и предвижданото постепенно разхлабване на ограничителните мерки са в основата на очакванията за отчетливо възстановяване на икономиката в хода на 2021 г. През последните месеци инфлацията се засили под въздействието на някои идиосинкратични и временни фактори и поради нарастване на инфлацията на цените на енергоносителите. Същевременно базисният ценови натиск остава слаб в условия на значителен неизползван икономически капацитет и все още вяло търсене.

Запазването на благоприятни условия за финансиране през периода на пандемията все така е от решаващо значение за намаляване на несигурността и укрепване на доверието. Това би подпомогнало икономическата активност и би запазило ценовата стабилност в средносрочен план. След като по-рано през годината пазарните лихвени проценти отбелязаха нарастване, в последно време условията за финансиране в еврозоната се задържат в общи линии стабилни, но все още са налице рискове за условията за финансиране в по-общ план. При тази ситуация Управителният съвет взе решение да препотвърди своята силно стимулираща позиция по паричната политика.

Ще запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в базовата инфлационна динамика.

Ще продължим да извършваме нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1850 млрд. евро, най-малко до края на март 2022 г. и във всеки случай докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Тъй като постъпващата информация потвърждава успоредната оценка на условията за финансиране и на перспективата за инфлацията, извършена на заседанието по паричната политика през март, Управителният съвет очаква през текущото тримесечие покупките по PEPP да продължат да се провеждат със значително по-висок темп, отколкото през първите месеци на годината.

Покупките ще се провеждат гъвкаво, съобразно с пазарните условия и с оглед на това да не се допусне затягане на условията за финансиране, което е несъвместимо с преодоляването на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. Освен това гъвкавият във времето подход към покупките, за всички класове активи и всички държави, ще продължи да подпомага гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ако бъде възможно да се поддържат благоприятни условия за финансиране с поток на закупените активи, който не изчерпва общия размер на нетните покупки за целия хоризонт на PEPP, не е задължително този общ размер да се използва докрай. Също така, общият размер може да бъде рекалибриран, ако това е необходимо, за да се запазят благоприятни условия за финансиране, така че да се преодолее негативното сътресение от пандемията върху тренда на инфлацията.

Ще продължим да реинвестираме погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2023 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Нетните покупки по нашата програма за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме.

Също така възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да поддържаме благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

И накрая, ще продължим да предоставяме значително количество ликвидност посредством операциите си по рефинансиране. По-специално, в последната операция от третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) бе отбелязано голямо търсене на средства. Финансирането, получено посредством TLTRO III, има решаваща роля в подкрепа на банковото кредитиране за предприятията и домакинствата.

Тези мерки допринасят за запазването на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката и по този начин подпомагат икономическата активност и съхраняват ценовата стабилност в средносрочен план. Ще продължим също така да наблюдаваме динамиката на обменния курс що се отнася до възможните последици за средносрочните перспективи за инфлацията. Имаме готовност да коригираме всички наши инструменти, както е целесъобразно, за да осигурим устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище, в съответствие със стремежа ни към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През четвъртото тримесечие на 2020 г. реалният БВП на еврозоната отбеляза спад с 0,7%, достигайки ниво, по-ниско с 4,9% от предхождащото пандемията година по-рано. Постъпващите икономически данни, конюнктурните анкети и високочестотните показатели сочат, че икономическата активност вероятно е продължила да спада през първото тримесечие на тази година, но се очаква възстановяване на растежа през второто тримесечие.

Бизнес анкети показват, че секторът на промишленото производство продължава възстановяването си, подпомогнато от солидното търсене в световен мащаб. Същевременно ограниченията върху придвижването и социалния живот все така възпрепятстват активността в сектора на услугите, макар да са налице признаци за оттласкване от дъното. Мерките на фискалната политика продължават да подпомагат домакинствата и предприятията, но поведението на потребителите остава предпазливо с оглед на пандемията и нейното въздействие върху заетостта и доходите. Въпреки отслабените баланси на предприятията и засилената несигурност във връзка с икономическите перспективи бизнес инвестициите демонстрират устойчивост.

В перспектива напредъкът на ваксинационните кампании, който би трябвало да позволи постепенно разхлабване на ограничителните мерки, се очаква да подготви условията за отчетливо възстановяване на икономиката в хода на 2021 г. В средносрочен план се предвижда възстановяването на икономиката на еврозоната да бъде обусловено от подем на вътрешното и глобалното търсене, подпомогнат от благоприятни условия за финансиране и фискални стимули.

Като цяло, макар че рисковете около перспективата за растеж в еврозоната в краткосрочен план остават низходящи, средносрочните рискове се запазват по-балансирани. От една страна, обнадеждаващи са по-добрите перспективи за търсенето в световен мащаб, подпомогнато от значителните фискални стимули, и напредъкът във ваксинационните кампании. От друга страна, фактът, че пандемията продължава и се разпространяват мутации на вируса, и съответните последици за икономическите и финансовите условия продължават да бъдат източник на низходящ риск.

Годишната инфлация в еврозоната нарасна до 1,3% през март 2021 г. след 0,9% през февруари в резултат от силно увеличение на инфлацията на цените на енергоносителите, отразяващо както възходящ базов ефект, така и поскъпване на месечна база. Това увеличение повече от компенсира спада в инфлацията на цените на храните и в ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни. Общата инфлация вероятно ще продължи да нараства през идните месеци, но в хода на годината се очаква известна волатилност в отражение на променливата динамика на идиосинкратични и временни фактори. Може да се очаква, че тези фактори ще престанат да влияят върху годишния темп на инфлация в началото на следващата година. Предвижда се базисният ценови натиск да отбележи известно нарастване през тази година вследствие на краткосрочни ограничения в предлагането и възстановяване на вътрешното търсене, но да остане като цяло слаб, отчасти поради незначителния натиск от страна на заплатите в условия на неизползван икономически капацитет и поради повишаването на обменния курс на еврото. След като отзвучи въздействието от пандемията, намаляването на големия неизползван капацитет, подпомогнато от благоприятната фискална и парична политика, ще допринесе за постепенно покачване на инфлацията в средносрочен план. Показателите от конюнктурни анкети и пазарните показатели за дългосрочните инфлационни очаквания остават на ниско равнище, макар че последните продължават постепенно да нарастват.

Що се отнася до паричния анализ, годишният темп на прираст на широките пари (M3) е 12,3% през февруари 2021 г. след 12,5% през януари. Силният прираст на парите все така е подкрепен от продължаващите покупки на активи от страна на Евросистемата, които са най-големият източник на създаване на пари. Тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за прираста на широките пари. Това е в съзвучие с все още силното предпочитание към ликвидност в сектора на държателите на парични средства и с ниските пропуснати ползи от държането на най-ликвидни форми на пари.

Кредитите за частния сектор остават в общи линии без промяна. Месечният кредитен поток към нефинансовите предприятия отбеляза леко нарастване през февруари в сравнение с предходния месец. Това намира отражение и в малко по-висок годишен темп на прираст – 7,1% след 6,9% през януари. Месечният кредитен поток към домакинствата остана стабилен, като годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата се задържа без промяна през февруари – 3,0%. Последното проучване на банковото кредитиране в еврозоната за първото тримесечие на 2021 г. показва леко затягане на кредитните стандарти при кредитите за предприятия, последвало по-значително затягане през предишните две тримесечия. Засиленото усещане на банките за риск отново бе основният фактор за затягането на условията, макар въздействието му да не бе така силно изразено като в предишните проучвания. Участвалите банки съобщават също за нов спад в търсенето на кредити от предприятията, главно в резултат от продължаващо отслабване на търсенето на финансиране за основен капитал. Що се отнася до кредитите за домакинствата, проучването показва по-слабо търсене на жилищни кредити, като същевременно стандартите за отпускане на такива кредити бележат леко разхлабване заради конкуренция между кредитните институции.

Като цяло, нашите мерки по политиката съвместно с мерките, приети от националните правителства и другите европейски институции, запазват решаващото си значение в подкрепа на банковото кредитиране и достъпа до финансиране, особено на най-засегнатите от пандемията.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се подпомогне икономическата активност и да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалната политика, от решаващо значение все така е наличието на амбициозна и координирана фискална позиция, тъй като преждевременно оттегляне на фискалната подкрепа би породило риск от забавяне на възстановяването и засилване на дългосрочните щети. Ето защо националните фискални политики би трябвало да продължат да предоставят критично важна и своевременна подкрепа на предприятията и домакинствата, засегнати най-силно от продължаващата пандемия и от свързаните с нея ограничителни мерки. Същевременно фискалните мерки в отговор на извънредната ситуация, причинена от пандемията, трябва да бъдат максимално целенасочени и временни по своя характер, така че да премахват ефикасно уязвимостите и да подпомагат бързото възстановяване на икономиката на еврозоната. Трите предпазни мрежи за работници, фирми и правителства, одобрени от Европейския съвет, осигуряват важна подкрепа на финансирането.

Управителният съвет изтъква отново ключовата роля на пакета „ЕС от ново поколение“ и важността на задействането му без отлагане. В него държавите членки се призовават да осигурят своевременно ратификацията на Решението относно системата на собствените ресурси, да завършат бързо плановете си за възстановяване и устойчивост и да насочат средствата към продуктивни публични разходи, придружени от повишаващи производителността структурни политики. Това би позволило на програмата „ЕС от ново поколение“ да допринесе за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване и би засилило икономическата устойчивост и потенциала за растеж на икономиките на държавите членки, подпомагайки по този начин ефикасността на паричната политика в еврозоната. Такива структурни политики са особено важни за усъвършенстване на икономическите структури и институции и за засилване на прехода към зелена и цифрова икономика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите