Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Годината в кратък обзор

A person wearing a pink jacket and scarf

Description automatically generated

През 2023 г. ЕЦБ затвърди напредъка в борбата си срещу инфлацията в еврозоната. В началото на годината общата инфлация все още беше близо до безпрецедентно високите си стойности. Макар да отслабваха, неблагоприятните последици от предишни шокове по линия на търсенето и предлагането все още тласкаха цените нагоре. Две основни тенденции обаче подготвиха условията за рязък спад на инфлацията в течение на годината.

Първо, ефектите от предишни шокове започнаха да отшумяват. Енергийните цени, които отбелязаха стръмно покачване вследствие на необоснованата война на Русия срещу Украйна, спаднаха рязко, а затрудненията в световните вериги на доставка продължиха да отзвучават. По-специално, на поевтиняването на енергоносителите се дължеше половината от спада на инфлацията през 2023 г. Второ, ЕЦБ продължи да затяга паричната политика и това допринесе за по-нататъшно намаляване на инфлацията чрез отслабване на търсенето. Общо от януари до септември повишихме лихвените проценти с още 200 базисни точки.

При това в решенията за лихвените проценти продължихме да следваме основан на данните подход с оглед на крайно несигурните условия. За да калибрираме точно в каква степен трябваше да бъдат повишени лихвените проценти, въведохме три критерия: перспективата за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на предавателния механизъм на паричната политика. През септември отбелязахме подобряване на перспективата за инфлацията и ефективно предаване на паричната политика. Базисната инфлация обаче остана висока, а натискът по линия на вътрешните цени – силен.

Въз основа на това преценихме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ѝ ниво. Същевременно обещахме да ги поддържаме на това равнище толкова дълго, колкото е необходимо, следвайки все така опиращ се на данните подход въз основа на същите критерии при определянето на целесъобразното равнище и продължителността на рестриктивната политика.

Успоредно с това напреднахме в нормализирането на баланса на Евросистемата, за да остане той в съответствие с цялостната ни позиция. През 2023 г. балансовото число намаля с над 1 трлн. евро, като голяма част от този спад се дължеше на настъпването на падежи и на предсрочни погасявания при целевите операции по дългосрочно рефинансиране. Освен това през годината приключихме реинвестирането по програмата за закупуване на активи. Също така през декември обявихме, че постепенно ще преустановим реинвестирането по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия.

Докато затвърждавахме напредъка си в борбата с инфлацията, усъвършенствахме работата си по отчитане на свързаните с климата рискове в рамките на нашите задачи. През март публикувахме първите финансови оповестявания на свързани с климата вложèния на Евросистемата в ценни книжа на корпоративния сектор. Въглеродоемкостта на реинвестициите ни в активи на корпоративния сектор намаля с около две трети през 12-те месеца от октомври 2022 г., когато започнахме да ги ориентираме към емитенти с по-добри резултати от гледна точка на климата.

През 2023 г. отбелязахме значителен напредък в още една ключова за работата ни област – плащанията. През март влезе в действие новата ни система за големи плащания T2. Тя допринася за хармонизирането и ефикасността на европейските финансови пазари, въвеждайки нова система за брутен сетълмент в реално време, заменяща системата ТАРГЕТ2, която функционираше от 2007 г., и оптимизира управлението на ликвидността на централните банки.

Също така стартирахме подготвителния етап от проекта за цифрово евро. Той започна през ноември след ползотворен двегодишен проучвателен етап и с него ще бъдат поставени основите за потенциалното емитиране на цифрово евро. Цифровото евро може да допълни парите в брой, но не и да ги замести. Те все така са най-често използваното от гражданите на еврозоната платежно средство. Категорично мнозинство от гражданите смятат, че е важно да разполагат с възможността да плащат по този начин.

Отчасти това е причината ЕЦБ да подготвя нова серия евробанкноти – най-осезаемият, най-видимият символ на европейското единство. Управителният съвет избра за новата серия две потенциални теми – „Европейската култура“ и „Реки и птици“ – въз основа на резултатите от две проучвания на общественото мнение, проведени през лятото на 2023 г. В бъдещ момент европейските граждани ще имат възможност да изкажат предпочитанията си по подбрани възможни проекти, като ЕЦБ предвижда да вземе решение за окончателния дизайн през 2026 г.

В годината, в която отбелязахме 25-годишнината на ЕЦБ, приветствахме присъединяването на Хърватия към еврозоната. С въвеждането на еврото в Хърватия през януари броят на държавите в еврозоната достигна 20 – почти два пъти повече, отколкото при първоначалното въвеждане на единната парична единица. Разширяването на еврозоната свидетелства, че нашият паричен съюз запазва своята привлекателност в един все по-непредсказуем свят. През 2003 г. подкрепата на гражданите за еврото остана близо до най-високите си нива.

Всичко това нямаше как да бъде постигнато без усиления труд на служителите на ЕЦБ и тяхната всеотдайност към мисията ни – да поддържаме ценова стабилност за гражданите на еврозоната. За мен е чест да ръководя тях и тази институция.

Франкфурт на Майн, април 2024 г.

Кристин Лагард

Председател

Годината в числа

Пазарът на труда в еврозоната беше устойчив

Инфлацията в еврозоната рязко намаля

Равнището на безработица в еврозоната възлезе средно на 6,5% през 2023 г., спадайки от 6,6% през януари до 6,5% през март, и като цяло остана стабилно до края на годината.

Общата инфлация в еврозоната за декември 2023 г. беше 2,9%, т.е. бележи спад спрямо 9,2% през декември 2022 г. При всички компоненти се наблюдава чувствително забавяне.



ЕЦБ допълнително повиши основните си лихвени проценти

Устойчивостта на банките в еврозоната се засили допълнително

ЕЦБ повиши основните си лихвени проценти с още 200 базисни точки през 2023 г., като лихвеният процент по депозитното улеснение достигна 4%. Затягането на паричната политика се предаваше бързо върху икономиката.

Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банките в еврозоната възлезе на 15,6% през третото тримесечие. То се доближи до най-високото си равнище от въвеждането на европейския банков надзор и отразяваше по-високата рентабилност и намаляването на риска в портфейлите на банките.



Предпочитания при плащанията

Нови статистически показатели на ЕЦБ относно климатичните промени

60% от гражданите на еврозоната считат, че възможността да извършват плащания в брой е важна. Същевременно малко над половината от потребителите в еврозоната предпочитат да плащат с карта или чрез други методи за електронно плащане.

Като част от разширения си план за действие, свързан с климатичните промени, ЕЦБ публикува три нови групи статистически показатели: за устойчивите финанси, въглеродните емисии и физическите рискове.



25-ата годишнина от създаването на Европейската централна банка

Декарбонизация на портфейла на корпоративния сектор

През 2023 г. ЕЦБ чества 25-ата си годишнина с посланието „Цената на единството“, което даде възможност на ЕЦБ да подчертае успеха на единната валута и ползите от нея за гражданите на Европа.

През 12-те месеца, последвали старта през октомври 2022 г. на пренасочването на реинвестициите, въглеродоемкостта им намаля с над 65%.

1 Инфлацията рязко намалява, тъй като ефектът от затягането на паричната политика на ЕЦБ продължава силно да се предава върху икономиката

Световната икономика постигна по-добри от първоначално очакваните резултати през 2023 г., като продължи да нараства с умерени темпове. Икономическата експанзия се дължеше главно на растежа в икономиките с възникващи пазари и САЩ, докато повечето други развити икономики бяха по-силно засегнати от затягането на условията за финансиране и сериозната геополитическа несигурност. Глобалната инфлация се забави значително, тъй като цените на енергоносителите намаляха, въпреки че натискът от страна на базисните цени остана висок. В ефективно номинално изражение еврото засили позициите си спрямо щатския долар.

През 2023 г. икономическият растеж в еврозоната отслабна. Промишленият сектор беше особено силно засегнат от затягането на условията за финансиране, високите разходи за фактори на производството и слабото търсене в световен мащаб, докато секторът на услугите първоначално се стимулираше от остатъчните ефекти от отварянето на икономиката след пандемията. Въпреки че затягането на лихвените проценти на ЕЦБ се отрази силно върху икономическата активност, пазарът на труда остана сравнително устойчив. Правителствата в еврозоната продължиха да оттеглят мерките си за подкрепа, предприети в отговор на пандемията, шоковете по линия на енергийните цени и инфлацията, като отчасти преустановиха предприетото по-рано смекчаване на фискалната политика. Общата инфлация в еврозоната рязко намаля главно поради забавянето на инфлацията при енергоносителите до отрицателни величини след значителните скокове в цените на енергията през 2022 г. Базисната инфлация също започна да се забавя, стимулирайки общия процес на дезинфлация и отразявайки отслабващото въздействие от предишни шокове, както и по-силното отражение от затягането на парична политика. Натискът по линията на вътрешните цени обаче измести външния натиск като най-важен двигател на инфлацията, тъй като пазарът на труда стимулираше значителната динамика на номиналните заплати, при която работниците се стремяха да получат компенсации за предизвиканата от инфлацията загуба на покупателна способност.

1.1 Световната икономическа активност се засилваше с умерени темпове, тъй като общата инфлация се забави

Световният икономически растеж беше умерен на фона на затягането на паричната политика и голямата несигурност

През 2023 г. световната икономика продължи да нараства с умерени темпове, при което растежът остана като цяло без промяна спрямо 2022 г. на равнище от 3,5% (графика 1.1).[1] Макар и по-слаб, отколкото през предишни периоди той беше по-висок от очаквания в началото на годината, стимулиран от силния пазар на труда и сериозното търсене на услуги въпреки продължаващото затягане на паричната политика.[2] Световният икономически растеж се дължеше главно на активността в икономиките с нововъзникващи пазари и в САЩ, докато в повечето от останалите развити икономики затягането на условията за финансиране и продължителните ефекти от геополитически фактори се отразиха по-силно върху търсенето. В САЩ икономиката беше по-устойчива от очакваното благодарение на голямото вътрешно търсене и силния пазар на труда. Трусовете във финансовия сектор на САЩ в началото на годината не оказаха съществено влияние върху макроикономическата среда. В Китай икономическото оживление от началото на годината след смекчаването на силно рестриктивните пандемични мерки през декември 2022 г. приключи с нов спад в жилищния сектор и слабо вътрешно и външно търсене. Въпреки това китайската икономика постигна обявената от правителството цел за икономически растеж от около 5%.

Графика 1.1

Световният БВП и неговата структура

а) Растеж на световния БВП в реално изражение

б) Структура на световния растеж

(годишно процентно изменение)

(принос в процентни пунктове)

Източници: ЕЦБ, изчисления на експерти на ЕЦБ и макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ, март 2024 г.
Забележки: „Световният БВП“ не включва еврозоната. Средната допандемична стойност е за периода 2012–2019 г. Стойностите за 2023 г. представляват оценки въз основа на наличните данни и на макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от март 2023 г.

Инерцията на световната търговия отслабна поради нормализирането на потребителските стереотипи след пандемията

Световната търговия беше вяла през 2023 г., тъй като растежът на вноса се забави до 1,2%, което е значително под темпа на растеж от 5,5% през предходната година и средно 3,1% преди пандемията.[3] Забавянето отразяваше три основни тенденции. Първо, световното търсене отново се ориентира от стоки към услуги, тъй като свързаните с пандемията ограничения бяха напълно премахнати. Второ, нарасна делът на потреблението във вътрешното търсене, което като правило е по-малко импортоемко отколкото инвестициите. И накрая, по-голям принос за глобалната активност през 2023 г. имаха икономиките с нововъзникващи пазари, в които промените в икономическата активност през 2023 г. оказват по-слабо влияние върху търговията. Въпреки по-големите търговски ограничения и резултатите от бизнес проучванията, които сочат евентуално преразпределение по веригата на създаване на стойността, данните за фрагментиране на съвкупните търговски потоци засега остават ограничени.

Инфлацията се забави, но натискът по линия на базисните цени остана значителен

В резултат на по-ниските енергийни цени през 2023 г. общата годишна инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) в държавите – членки на ОИСР, без Турция, се понижи спрямо наблюдаваните високи равнища. Тя спадна до 3,9% през декември, а за цялата 2023 г. възлезе на 5,3% спрямо 7,3% през 2022 г. (графика 1.2, панел „a“). Инфлацията, без енергията и храните, също се понижи, но в много по-малка степен, което показва, че натискът върху базисните цени остава значителен и широкообхватен. Това се наблюдаваше особено отчетливо в развитите икономики, където затягането на пазарите на труда стимулираше високите темпове на нарастване на заплатите, което доведе до по-трайна инфлация при цените услугите (графика 1.2, панел „б“).

Графика 1.2

Темп на общата и на базисната инфлация в държавите от ОИСР

а) Обща инфлация и нейните основни компоненти

б) Инфлацията в големите икономики

(годишно процентно изменение; месечни данни)

(годишно процентно изменение; месечни данни)

Източници: Национални източници чрез Haver Analytics, ОИСР и изчисления на експерти на ЕЦБ.
Забележки: ЕЗ: еврозона. Инфлацията в ОИСР не включва Турция и се изчислява въз основа на националните ИПЦ и годишните тегла на разходите за крайно потребление, изразени по паритета на покупателната способност. Базисна инфлация, без енергията и храните. Последните данни са за декември 2023 г.

Цените на енергоносителите намаляха, тъй като слабото търсене компенсираше ограниченото предлагане

Цените на енергоносителите през 2023 г. намаляха в резултат на по-слабото търсене. Цените на петрола спаднаха с 4%, тъй като слабото търсене на петрол от развитите икономики компенсираше по-голямото търсене в Китай след смекчаването на ограничителните мерки. Слабото търсене на петрол напълно неутрализира и последиците от съкращаването на доставките от страна на групата ОПЕК+ и на свързаните с нея геополитически фактори рискове за тях, включително наложените санкции на Русия и конфликта в Близкия Изток. Спадът в цените на природния газ в Европа беше доста по-голям, тъй като започналото към края на 2022 г. понижение продължи и през 2023 г. и те намаляха с още 58%. Потреблението на газ в Европа се запази под традиционните си равнища в резултат на по-слабото търсене в промишлеността, намаленото потребление на газ от домакинствата и мекото време през зимните месеци. Стабилното предлагане на втечнен природен газ също позволи на европейските страни да започнат отоплителния сезон с попълнени запаси от газ. Въпреки по-стабилния пазар на газ в Европа спрямо предходната година свързаните с доставките рискове, като например стачките на австралийски терминали за втечнен газ, продължиха да предизвикват периоди на значителни колебания на цените, което показва чувствителността на европейския пазар на газ след отказа от внос на руски газ.

В ефективно номинално изражение еврото засили позициите си и спрямо щатския долар

Еврото поскъпна в ефективно номинално изражение (+3,9%), и спрямо щатския долар (+3,4%) въз основа на данни от края на годината при значителни колебания в рамките на годината. Динамиката на валутния курс беше повлияна главно от променящите се пазарни очаквания в резултат на промени в паричната политика и от колебливите икономически перспективи. Първоначално стимулирано от по-добрите макроикономически условия в еврозоната и ускорения темп на затягане на паричната политика през първата половина на годината в средата на юли еврото започна да поевтинява спрямо щатския долар. Общото поскъпване на долара се дължи на изненадващите благоприятни икономически данни и на пазарните очаквания за по-дългосрочно затягане на позицията по паричната политика в САЩ. Преоценяване на позицията към края на годината в условията на забавяне в темповете на инфлация доведе до ново поскъпване на еврото. При валутите на основните търговски партньори еврото поскъпна значително спрямо турската лира, руската рубла, японската йена и норвежката крона. То обаче поевтиня спрямо британската лира, швейцарския франк и полската злота.

Основните рискове пред перспективите за световния икономически растеж в края на 2023 г. се свързваха с по-нататъшното ескалиране на геополитическото напрежение, по-голямото забавяне на китайската икономика и по-продължителния инфлационен натиск, който би изисквал по-силно рестриктивна от очакваното парична политика. Реализирането на подобни рискове би довело до отслабване на глобалната икономическа активност. Освен това световните пазари на борсови стоки остават силно чувствителни към рискове по линия на доставките, което от своя страна може да засили инфлацията и да се отрази неблагоприятно върху растежа на световната икономика през следващата година.

1.2 Икономическата активност в еврозоната е в застой

Растежът в еврозоната се забави, тъй като ефектът от по-високите лихвени проценти се разшири

БВП на еврозоната в реално изражение нарасна с 0,4% през 2023 г. след отбелязания през 2022 г. 3,4% растеж (графика 1.3). Растежът се дължеше на положителния принос на вътрешното търсене и нетната търговия. Изменението на запасите имаше негативен ефект. Към края на годината производството в еврозоната беше с 3,0% над допандемичното си равнище (през последното тримесечие на 2019 г.) и с 1,4% над равнището си спрямо първото тримесечие на 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна. Забавянето на растежа през 2023 г. се дължеше главно на икономическите последици от войната, които варираха в отделните държави поради различната им икономическа структура. Промишленият сектор беше особено засегнат от по-строгата парична политика, високите цени на енергията и отслабналото търсене в световен мащаб, докато секторът на услугите остана сравнително стабилен благодарение на продължаващото отражение от новото отваряне на икономиката след пандемията. Към края на годината обаче динамиката на растежа продължи да отслабва, тъй като ефектът от по-високите лихвени проценти оказа влияние върху различните сектори наред с негативните вторични ефекти от слабия промишлен сектор към услугите.

Графика 1.3

БВП на еврозоната в реално изражение

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източник: Евростат.
Забележка: Последните наблюдения са за 2023 г.

Потребителските разходи бяха насочени в по-голяма степен към услугите, отколкото към стоките

Растежът на частното потребление се забави значително през 2023 г. То остана в застой през първата половина на годината, тъй като продължаващият спад на разходите за стоки, отчетен чрез обемите на търговията на дребно (графика 1.4), компенсира все още положителното търсене на услуги. През третото тримесечие частното потребление нарасна благодарение на потреблението на услуги от домакинствата, стимулирано от остатъчните ефекти от отварянето на икономиката и от нарастването на разходите за дълготрайни стоки. Общите разходи за стоки (включително полудълготрайни и недълготрайни) продължиха да се свиват на фона на затягането на условията за финансиране. Като цяло разходите на домакинствата нараснаха с 0,5% през 2023 г. През 2023 г. реалният разполагаем доход подкрепи до известна степен разходите на домакинствата, като растежът на номиналните заплати се ускори, инфлацията постепенно се забави и прирастът на заетостта остана устойчив. Независимо от това пренасянето на ефекта от затягането на условията за финансиране върху реалната икономика изглежда се отрази негативно върху разходите на домакинствата и запази спестяванията им значителни.

Графика 1.4

Производство и търговия на дребно в еврозоната

(индекс: юни 2022 г. = 100)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Търговията на дребно е представена в реално изражение. За производството на услуги последните наблюдения са за декември 2023 г., а за останалите – за януари 2024 г.

По-строгите условия за финансиране ограничиха инвестициите

Растежът на инвестициите извън строителството – индикатор за нежилищните инвестиции, се забавяше през цялата 2023 г.[4] Въпреки че през първото тримесечие се наблюдаваше силен растеж в резултат от отслабване на трудностите в доставките, тримесечният темп на нарастване постепенно се забави и през четвъртото тримесечие инвестициите намаляха поради по-слабото вътрешно и външно търсене, стопяването на запасите, свиването на корпоративните печалби и затягането на условията за финансиране. Несигурността, свързана с войната на Русия срещу Украйна и конфликта в Близкия Изток, наред с други фактори вероятно също ограничиха стимулите на фирмите за инвестиране. Въпреки това значителните печалби, големите парични резерви и намаляването на задлъжнялостта като цяло подобриха корпоративните баланси през последните години и наред със средствата по програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU) в подкрепа на цифровизацията и свързаните с климатичните промени инвестиции допринесоха за устойчивостта на инвестициите в сравнение с други компоненти на разходите. Като цяло инвестициите извън строителството нараснаха с 2,9% през 2023 г.

Като цяло инвестициите в строителството продължиха да намаляват през 2023 г. Това се дължеше главно на намалението на инвестициите в жилищното строителство поради високите строителни разходи, продължаващото повишаване на лихвените проценти по ипотечните кредити и затягането на условията за банково кредитиране, което затрудни достъпа на домакинствата до финансиране и ограничи търсенето на жилищни имоти. Други сфери на строителството, като гражданското например, останаха по-стабилни, подпомогнати от публични инфраструктурни инвестиции. В края на 2023 г. инвестициите в строителството бяха с около 2,1% над допандемичното си равнище, като през 2023 г. намаляха общо с 0,6%.

Търговското салдо на еврозоната отчете излишък през 2023 г. поради по-ниските цени на вносната енергия. Растежът на износа остана нисък в условията на слабо външно търсене. Износът на преработващата промишленост беше стимулиран от смекчаването на проблемите с доставките, а остатъчните ефекти от трусовете, свързани с енергийните доставки, и поскъпването на еврото в реално изражение допринесоха за слабия износ. През втората половина на годината забавянето на износа обхвана и износа на услуги, тъй като ефектът от латентното търсене след отварянето на световната икономика отзвучаваше. С успокояването на вътрешното търсене вносът в еврозоната също се забави поради по-слабия внос на междинни стоки, тъй като фирмите съкратиха запасите си, а вносът на енергия намаля. Като цяло приносът на търговията за растежа на БВП в еврозоната беше слабо положителен през 2023 г.

Пазар на труда

Пазарът на труда в еврозоната остана общо устойчив през 2023 г., въпреки че динамиката му и показателите от проучванията в края на годината сочат неговото охлаждане. През 2023 г. равнището на безработица беше средно 6,5%, като от 6,6% през януари спадна до 6,5% през март и остана по принцип стабилно на това равнище през останалата част от годината (графика 1.5). Общата заетост и общо отработените часове се запазиха устойчиви на фона на стагнацията в икономиката, като през 2023 г. нараснаха съответно с 1,4% и 1,6%. Средно отработените часове са нараснали с едва 0,2% през 2023 г. и през последното тримесечие са били с 1,3% под допандемичното си равнище, което вероятно се дължи на фактори като запазване на работната ръка (т.е. предприятията запазват повече от необходимия им брой работници при икономически спад) и увеличаване на отпуските по болест. Равнището на участие на работната сила във възрастовата група от 15 до 74 години достигна 65,7% през четвъртото тримесечие на 2023 г. и надхвърли с 1,1 процентни пункта допандемичното си равнище. През втората половина на годината търсенето на работна ръка показа известни признаци на забавяне, като равнището на свободните работни места се запази все още високо, но постепенно намалява спрямо достигнатия през второто тримесечие на 2022 г. максимум. Въпреки че ефектът от увеличенията на лихвените проценти на ЕЦБ продължи бързо да се пренася върху икономиката, общата заетост и пазарът на труда в еврозоната, който е сред целите на Европейския съюз и за които ЕЦБ може да допринесе, ако това не засяга поддържането на ценовата стабилност, останаха като цяло сравнително устойчиви.

Графика 1.5

Пазар на труда

(лява скала: процентно изменение на тримесечна база; дясна скала: процент)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за януари 2024 г. относно равнището на безработица и за четвъртото тримесечие на 2023 г. относно заетостта и отработените часове.

1.3 Мерки на фискалната политика в сложна макроикономическа среда

Съотношението на бюджетния дефицит в еврозоната намаля, тъй като правителствата започнаха постепенно да преустановяват дискреционните мерки за подкрепа

Съотношението на дефицита на сектор „държавно управление“ в еврозоната продължи да намалява през 2023 г., следвайки появилата се в разгара на пандемията тенденция (графика 1.6).[5] Постепенното затягане на фискалната политика се отрази и върху фискалната позиция, при която умереното затягане продължи през 2023 г. за трета поредна година.[6] Досега обаче едва малко над една трета от наблюдаваното през 2020 г. разхлабване беше компенсирано (графика 1.6). Това означава, че циклично изгладеното бюджетно салдо остава доста под допандемичното си равнище поради продължителните мерки, приети в контекста на пандемията през 2020 г., и енергийната подкрепа, предоставяна от 2022 г. нататък.

Графика 1.6

Бюджетно салдо на сектор „държавно управление“ и фискална позиция на еврозоната

(процент от БВП)

Източници: Макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната, декември 2023 г. и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: От 2021 г. измерената фискална позиция е коригирана в приходната част чрез нетиране на безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по линия на NGEU, като тези приходи не оказват влияние за затягането на макроикономическата политика.

Целесъобразно би било затягането на фискалната позиция да продължи

От гледна точка на перспективите от края на 2023 г. фискалните органи ще бъдат изправени пред проблема как най-безболезнено да преустановят кумулативната експанзия от последните четири години (графика 1.7) и да намалят съотношенията на дълга, особено като се има предвид, че демографското развитие, преходът към „зелена“ и цифрова икономика, както и геополитическата среда ще изискват създаване на възможности за фискални маневри в бъдеще. Държавните бюджети за 2024 г. посочиха, че цикълът на затягане на фискалната политика продължава на равнище еврозона. Това се дължи главно на отказа от дискреционните фискални мерки, приети в отговор на енергийните и инфлационните шокове. Според оценките тези мерки възлизат на повече от 1% от БВП през 2023 г., като само малка част от тях се очакваше да бъдат запазени през 2024 г. По-конкретно обаче, някои от експанзионистичните мерки, приети от правителствата по време на пандемията, изглеждаха с по-дългосрочен характер и въз основа на бюджетите за 2024 г. няма да бъдат преустановени в краткосрочен хоризонт. Такъв е случаят с увеличените трансфери и субсидии, но донякъде и с намаляването на данъците.

Графика 1.7

Разбивка на фискалната позиция и дискреционните мерки на еврозоната

(процент от БВП)

Източници: Макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната, декември 2023 г. и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: От 2021 г. измерената фискална позиция е коригирана в приходната част чрез нетиране на безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по линия на NGEU, като тези приходи не оказват влияние за затягането на макроикономическата политика. „Други мерки“ се отнася главно до мерките, приети по време на пандемията и последващото им оттегляне.

Допълнително затягане на фискалната позиция също изглежда целесъобразно от гледна точка на паричната политика. Тъй като енергийната криза в общи линии отзвучава, правителствата трябва да продължат да оттеглят свързаните с нея мерки за подкрепа, което е особено важно, за да се предотврати засилването на средносрочния инфлационен натиск. В противен случай това би изисквало по-строга парична политика. Освен да оттеглят свързаните с пандемията и с енергетиката мерки правителствата следва в по-общ план да постигнат напредък към по-стабилни фискални позиции, за да гарантират устойчива тенденция при публичните финанси.

ЕС се нуждае от стабилна и надеждна рамка за координиране на икономическата и фискалната политика

Надеждната рамка на ЕС за координиране и надзор върху икономическата и фискалната политика продължава да бъде от решаващо значение. След широко обсъждане през 2023 г. Съветът на Европейския съюз се споразумя за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление, което откри възможност за тристранна среща между Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент. Предстоящата 2024 г. ще бъде важна за осъществяването ѝ.[7]

1.4 Общата инфлация през годината отбеляза рязък спад

Общата инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), беше 2,9% през декември 2023 г., което представлява спад с 6,3 процентни пункта спрямо нивото през декември 2022 г. Тя се понижаваше с устойчиви темпове през цялата година, като с напредването ѝ процесът на дезинфлация се проявяваше и в базисната инфлация. През ноември общата инфлация временно се понижи до най-ниското си за над две години ниво от 2,4% (рязко понижение от върховите 10,6% през октомври 2022 г.), (графика 1.8). През декември обаче инфлацията отново леко се повиши поради понижаващия ефект от свързаните с енергетиката фискални мерки върху равнището на цените година по-рано. Всички основни компоненти на инфлацията отбелязаха спад в темповете ѝ на годишна база през втората половина на 2023 г., отразявайки отшумяващото въздействие от предишни шокове по линия на разходите и по-слабото търсене на фона на по-строгата парична политика. Въпреки това темповете на инфлацията на годишна база (без цените на енергията) в края на годината бяха все още значително над дългосрочните си средни величини, докато анюализираните тримесечни лихвени проценти вече бяха много по-близо до тези показатели. Динамиката при цените на стоките се забавяше по-ускорено от тази на услугите, тъй като смекчаването на ограниченията в предлагането и производствените разходи отслаби значително натиска. Инфлацията при цените на услугите се покачваше до средата на годината поради все още силното търсене след пандемията, нарастващите разходи за труд и временни фактори, свързани с фискалните мерки. С понижаването на инфлацията при енергията и храните различията в инфлационните равнища в държавите от еврозоната също намаляха значително.

Графика 1.8

Обща инфлация и нейните основни компоненти

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за декември 2023 г.

Енергийната инфлация рязко се понижи, а инфлацията при храните забави растежа си.

Над половината от спада на общата инфлация между декември 2022 г. и декември 2023 г. се дължи на тенденциите в цените на енергията. Инфлацията при енергията беше все още висока през януари 2023 г., но до края на годината спадна с 25,6 процентни пункта до отрицателни величини. Това се дължи на смекчаването на силните скокове в цените на едро на енергията, наблюдавани през 2022 г. Енергийната инфлация обаче остана донякъде нестабилна, тъй като пазарите на енергия на едро бяха чувствителни към събития, като конфликта в Близкия Изток. Междувременно инфлацията при храните достигна връх от 15,5% през март 2023 г., след което през останалата част от годината значително намаля, въпреки че към края ѝ все още надхвърляше 6% поради трайното отражение от предишни шокове по линия на разходите, произхождащи от вложените енергийни и други ресурси, и от по-големия натиск върху печалбата от единица продукция и разходите за труд.

Базисната инфлация започна да се забавя, но в края на годината остана висока

Базисната инфлация – измерена чрез инфлацията по ХИПЦ, без променливите компоненти на енергията и храните – продължи да се увеличава през първото тримесечие на годината, но след това спадна от връх от 5,7% до 3,4% през декември. Този спад първоначално се дължеше на инфлацията при неенергийните промишлени стоки, тъй като търсенето на стоки намаля на фона на по-строгите условия на финансиране (виж раздел 1.2), а натрупаният натиск от минали трудности при доставките и високите енергийни разходи започнаха да намаляват. Междувременно инфлацията при услугите се задържа на високи нива до август в резултат от все още значителното търсене след възобновяването на икономическата активност (за сектори на услугите с по-интензивни контакти, като отдих и туризъм), както и на нарастването на разходите за труд, особено предвид по-големия дял на труда в структурата на разходите в сектора на услугите в сравнение с промишлеността. Към края на годината обаче инфлацията при услугите също донякъде се понижи и потвърди общия процес на дезинфлация. Освен това забавената динамика на инфлацията при услугите отразява факта, че много компоненти на услугите обикновено изостават от общата инфлация (например жилищните, пощенските и медицинските услуги). Всички останали показатели на базисната инфлация отново отчетоха през годината сериозно забавяне, отразявайки отслабващото въздействие от минали шокове и засилващия се ефект от по-строгата парична политика, като все пак нивата им продължиха да варират в широк диапазон и повечето показатели все още определено надхвърляха допандемичните си равнища.[8]

По-късно през годината разходите за труд допринесоха в най-голяма степен за инфлацията на национално равнище

Растежът на дефлатора на БВП (надеждна мярка за натиска върху вътрешните цени) беше средно 6,0% през 2023 г. За сравнение средната инфлация при цените на вноса е -2,9%, което отразява преминаването от външни към вътрешни двигатели на инфлацията. Въпреки че в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. печалбата все още играеше важна роля за натиска върху вътрешните цени (виж каре 2), разходите за труд постепенно станаха доминиращ фактор предвид силната динамика при заплатите и намаляването на производителността на труда (графика 1.9). Годишният растеж на компенсацията на наето лице се увеличи до 5,1% средно за 2023 г. от 4,5% за 2022 г. – темпове, значително над средните за допандемичния период (2015–2019 г.) в размер на 1,7%, което беше улеснено от все още стеснените пазари на труда (виж раздел 1.2). По-нататъшното засилване отчасти отразява стремежа на работниците да компенсират загубите на покупателна способност на номиналните заплати, предизвикани от минала инфлация. Прирастът на договорените заплати се увеличи до 4,5% средно за 2023 г.; като разликата в сравнение с действителния растеж на заплатите предполага все още значителен компонент на отклонение на реалните работни заплати от договорените, макар и по-малък, отколкото през 2021–2022 г.[9] Към края на годината растежът както на компенсацията на наето лице, така и на договорените заплати започна да намалява, но нивата им останаха високи и сигнализираха за все още силен натиск върху номиналните заплати и през 2024 г. Това отразява по-скоро възстановяване на реалните заплати, отколкото е доказателство за дестабилизираща динамика на цените и заплатите.

Графика 1.9

Компенсация на служител в еврозоната

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат, ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.

Дългосрочните инфлационни очаквания леко се понижиха, оставайки фиксирани около целта на ЕЦБ от 2%

Средните дългосрочни инфлационни очаквания на професионалните прогностици, които бяха 2,2% към края на 2022 г., се понижиха до 2,1% през 2023 г. Други данни от проучване, като например от Проучването на паричните анализатори на ЕЦБ и на Consensus Economics също предполагат, че дългосрочните инфлационни очаквания са добре закотвени около целта на ЕЦБ от 2%. Пазарна мярка за по-дългосрочна компенсация на инфлацията (5-годишен инфлационно индексиран форуърден суап на лихвения процент за пет години напред) се покачи до връх от 2,7% през август, но спадна до 2,3% в края на декември на фона на новините за по-ниска от очакваното обща инфлация и изгледи за слаб икономически растеж (виж раздел 1.2). Във всеки случай пазарно базираните мерки, коригирани с рисковите премии, предполагат „действителни“ очаквания, много близо до 2%. От страната на потребителите средните инфлационни очаквания за три години напред останаха малко над това равнище от 2,5% през декември, което вероятно отразява голямата несигурност, негативните икономически нагласи и все още високите нива на цените спрямо заплатите.[10]

1.5 Условията за кредитиране и финансиране станаха значително по-строги с повишаването на основните лихвени проценти

По-ниска доходност на облигациите въпреки затягането на паричната политика, което отразява промяната в очакванията към края на годината

Предвид засилващия се до есента постоянен инфлационен натиск (виж раздел 1.4), през 2023 г. ЕЦБ продължи решително да затяга паричната си политика до септември, а впоследствие запази основните си лихвени проценти на рестриктивни равнища, за да гарантира връщането на инфлацията към целевото равнище от 2% в средносрочен план (виж раздел 2.1). Лихвеният процент по 10-годишните овърнайт индексирани суапове се колебаеше на равнище от около 3% през по-голямата част от годината, достигайки връх от 3,3% през октомври, преди да спадне до средно 2,5% през декември (графика 1.10). Понижението на лихвата по 10-годишните овърнайт индексирани суапове към края на годината се дължеше на резкия спад на очакванията за лихвените проценти на финансовите пазари, най-вече след като инфлацията се оказа по-ниска от очакваното. Спадът в очакванията за лихвения процент беше само отчасти компенсиран от увеличението на премията за срочност. Доходността на дългосрочните държавни облигации следваше плътно динамиката на лихвения процент по овърнайт индексираните суапове. Спредовете им не бяха съществено засегнати от процеса на нормализиране на баланса на Евросистемата (виж раздел 2.1), а в края на годината на практика останаха същите като през декември 2022 г. През декември 2023 г. среднопретеглената спрямо БВП номинална доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната бе средно 2,7%, или с 10 базисни точки под равнището отпреди година.

Графика 1.10

Лихвени проценти по дългосрочни книжа и цена на заемния ресурс за фирми и за домакинства при покупка на жилище

(процент годишно)

Източници: Bloomberg, London Stock Exchange Group и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Данни на месечна база. Доходността на 10-годишните облигации на еврозоната е среднопретеглена спрямо БВП. Показателят за цената на заемните средства се изчислява чрез агрегиране на кратко- и дългосрочните банкови лихвени проценти по кредитите, като се използва 24-месечна плъзгаща се средна за новоотпуснатите им обеми. Последните наблюдения са за декември 2023 г.

Капиталовите пазари бяха благоприятно повлияни от по-ниските рискови премии

През 2023 г. цените на акциите се повишиха както в нефинансовия сектор, така по-специално и в банковия сектор. Понижаването на рисковите премии върху акциите подкрепяше цените на акциите в условията на слаби и намаляващи колебания въпреки изострянето на геополитическото напрежение. Индексът на банковите акции в еврозоната продължи да се повишава в отговор на очакваното в дълго- и в краткосрочен хоризонт увеличение на приходите на банките, като мартенските пазарни трусове в банковия сектор в САЩ и Швейцария оказаха значително, макар и временно неблагоприятно влияние. В края на годината универсалните индекси на цените на акциите на нефинансови предприятия и банки от еврозоната бяха с около 12% и 23% над съответните равнища в края на 2022 г. Доходността на корпоративните облигации се понижи и се задържа средно на по-ниски равнища през декември 2023 г. спрямо декември 2022 г. както в сегмента с инвестиционен рейтинг, така и при високодоходния поради по-ниските безрискови лихвени проценти, съчетани със свиването на спредовете на корпоративните облигации.

Широките пари и банковото посредничество отразяваха затягането на паричната политика

Широкият паричен агрегат (М3) бе в застой главно поради затягането на паричната политика. Годишният му темп на изменение е едва 0,1% през декември след значителния му спад през 2023 г. и дори временно достигна отрицателни темпове за първи път от създаването на паричния съюз (графика 1.11). Спадът се дължи на потиснатото създаване на кредити, високите алтернативни разходи за вложèния в ликвидни активи и намаляването на балансовото число на Евросистемата. Въпреки че балансите на банките останаха като цяло стабилни, изплащането на средствата, заети по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране, и свиването на портфейлите от активи на Евросистемата доведоха до намаляване на свръхликвидността. Разходите за банково финансиране рязко нараснаха, макар и с по-малко, отколкото основните лихвени проценти, тъй като банките прибягваха до по-скъпи пазарни източници на финансиране и се конкурираха по-активно в привличането на депозити от клиенти, предлагайки по-високи лихви върху тях.

Банковите лихвени проценти по кредити за предприятия и домакинства рязко се повишиха успоредно със затягането на паричната политика

Интензивно остана прехвърлянето на ефекта от затягането на паричната политика върху по-общите условия за финансиране през 2023 г. Както бе посочено в Проучването на банковото кредитиране в еврозоната, банките продължиха да затягат стандартите си за кредитиране (т.е. вътрешните насоки или критерии за одобряване на кредити) на домакинства и фирми. Това бе потвърдено от проучването на достъпа до финансиране на предприятията за фирмите и от Проучването за очакванията на потребителите за домакинствата. Номиналните банкови лихвени проценти по кредити отново рязко нараснаха през 2023 г., достигайки най-високите си равнища от почти 15 години насам. Обобщеният лихвен процент по кредити за домакинства за покупка на жилище бе 4,0% в края на годината, повишавайки се с около 100 базисни точки спрямо края на 2022 г., а еквивалентният на него лихвен процент за НФП се увеличи със 180 базисни точки до 5,2%, или почти двойно над отчетеното при домакинствата (графика 1.10). Повишението на лихвите по кредитите беше по-бързо и по-значимо, отколкото през предишни периоди на затягане на паричната политика, отразявайки най-вече по-бързото и по-голямо увеличение на основните лихвени проценти от юли 2022 г. насам. Различията в лихвените проценти по кредитите между страните останаха ограничени, което показва, че промените в паричната политика на ЕЦБ се прехвърляха без проблеми върху лихвените проценти по кредитите в еврозоната.

Съществено намаля банковото кредитиране за домакинства и фирми

Банковото кредитиране за домакинства и фирми намаля съществено през 2023 г. поради по-строгите условия на кредитиране (графика 1.11). През последните три тримесечия на годината нетните месечни потоци от кредити бяха почти нулеви. Годишният темп на прираст на банковите кредити за домакинства се забави и се установи на 0,3% през декември, отразявайки най-вече забавянето на ипотечните кредити на фона на спада в цените на жилищата за първа година от 2014 г. насам. Годишният темп на растеж на банковите кредити за предприятия също намаля, достигайки 0,4% през декември, а нетните потоци от общо външно финансиране за предприятия бяха на най-ниските си в ретроспективен план нива (графика 1.12).

Графика 1.11

Растеж на М3 и на кредита за фирми и домакинства

(годишно процентно изменение)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Под фирми се разбират нефинансови предприятия. Последните данни са за декември 2023 г.

Графика 1.12

Нетни потоци външно финансиране за фирми

(годишни потоци; млрд. евро)

Източници: ЕЦБ и Евростат.
Забележки: Под фирми се разбират нефинансови предприятия. ПФИ – парично-финансови институции. В „кредити от НПФИ и от останалия свят“ непаричните финансови институции включват други финансови посредници, пенсионни фондове и застрахователни дружества. „Кредити от ПФИ“ и „кредити от НПФИ и от останалия свят“ са коригирани с продажбите и секюритизацията на кредити. „Други“ е разликата между „всичко“ и включените в графиката инструменти и съдържа главно междуфирмени заеми и търговски кредити. Последните данни са за третото тримесечие на 2023 г. Годишният поток за 2023 г. е изчислен като сбор от потоците за четири тримесечия – от четвъртото тримесечие на 2022 г. до третото тримесечие на 2023 г.

Каре 1
Макроикономически последици от климатичните промени

ЕЦБ работи за по-добро разбиране на макроикономическите последици от изменението на климата и на политиките за смекчаване на неговото въздействие в съответствие с ангажиментите, поети след прегледа на стратегията за паричната политика в периода 2020–2021 г.[11] Тези усилия са от голямо значение за основния мандат на ЕЦБ да поддържа ценова стабилност. Сложността на изменението на климата и нелинейният и силно несигурен характер на неговите последици изискват задълбочен макроикономически анализ, за да се ограничат грешките в прогнозите и да се разберат структурните промени, които изменението на климата създава в икономиката.

Изменението на климата вече оказва влияние върху инфлацията в еврозоната. Изследване на ЕЦБ оценява, че екстремните летни горещини през 2022 г. са увеличили инфлацията на храните в Европа с около 0,7 процентни пункта след една година, т.е. през 2023 г. (графика А).[12] Инфлацията в сектора на услугите също може да бъде повлияна от по-топлите лета, вероятно посредством въздействието върху цените на храните и чувствителността на свързаните с туризма услуги към температурата.[13] Влиянието на по-високите летни температури върху инфлацията може да бъде по-голямо при по-топъл климат: гореща вълнà, подобна на тази от 2022 г., която се случва в климата през 2035 г., би могла при песимистичен сценарий да увеличи средната инфлация при цените на храните с 1 процентен пункт. При оптимистичен сценарий ефектът от подобна гореща вълнà би бил само малко по-слаб (0,8 процентни пункта). Повишаването на температурите ще окаже по-голямо въздействие върху регионите, които вече са по-горещи. Това предполага различно влияние върху инфлацията в отделните държави от еврозоната, което би затруднило предаването на единната парична политика.

Графика A

Увеличаващо се въздействие на горещите вълни върху инфлацията при цените на храните в Европа

(година на гореща вълнà, процентни пунктове)

Източник: Kotz et al. (виж бележка под линия 11).
Забележки: Въздействията са оценени с глобален панелен регресионен подход, като са използвани месечни цени и данни за климата с голяма честота. Стълбчетата показват кумулативното отклонение на инфлацията при хранителните стоки от базовата прогноза след 12 месеца в резултат от екстремните температури през юни, юли и август. Графиката се основава на комбинирането на еластичността на повишението на температурите с 1°C с резултатите от 21 глобални климатични модела. Температурите се основават на лято, еквивалентно на това през 2022 г. (т.е. в горната част на температурното разпределение въз основа на прогнозираните бъдещи климатични условия), и са получени от резултатите от климатичните модели при оптимистичен сценарий за емисиите (при който повишаването на глобалните температури ще бъде под 2°C през 2100 г.) и песимистичен сценарий (при който емисиите ще нарастват през целия следващ век). Въздействията могат да бъдат намалени чрез амбициозно адаптиране към по-топъл климат.

Екстремните метеорологични явления обикновено намаляват производството в краткосрочен план, но общото икономическо въздействие се простира отвъд преките и непосредствени последици, които биха възникнали например от разрушаването на къщи, фабрики и машини. Примери за това са смущенията в други региони или сектори чрез връзките между веригите за доставки или нарушената инфраструктура. Загубата на приходи в засегнатите сектори и по-ниското производство обикновено намаляват търсенето на продукти и услуги от други сектори. Друг ефект е по-голямата несигурност, която може да накара домакинствата и предприятията да преразгледат възгледите си за риска от бедствия и следователно да намали разходите.

В по-дългосрочен план изменението на климата също може по-трайно да намали растежа на производството.[14] Например намалелите снеговалежи ще застрашат жизнеспособността на много ски зони в Европа, а някои средиземноморски региони може да станат твърде горещи за летен туризъм, въпреки че някои северни региони е възможно да извлекат ползи. Добивите в селското и горското стопанство вероятно ще бъдат понижени от по-високите средни температури. Макар че смяната на културите може да облекчи някои от последиците, по-малко предсказуемите температурни и валежни модели вероятно също ще се отразят негативно върху селскостопанските добиви. По-високите температури над зоната на комфорт от около 19–22°C, които вероятно се появяват по-често при по-топъл климат, намаляват производителността на работниците.

Адаптацията, т.е. приспособяването към по-топъл климат, може да помогне за ограничаване на макроикономическите въздействия. Това включва например инсталиране на климатици, за да се намали влиянието на топлинния стрес върху производителността на труда, или смяна на културите, за да се ограничат загубите на производителност в селското стопанство. Подобни мерки обаче вероятно ще се отразят на държавните бюджети и фискалното поле.[15] Застраховането е допълнителен инструмент за адаптация, но в Европа вече има значителен недостиг на застрахователна защита срещу изменението на климата.[16]

Постигането на намаление на емисиите, за да се постигнат целите на Парижкото споразумение и да се предотврати по-катастрофално глобално затопляне, изисква широкообхватна структурна трансформация на икономиката. Капиталът и трудът трябва да се преразпределят между секторите и вътре в тях, а дори и в рамките на отделните фирми (например производителите на автомобили ще трябва да преминат от производство на автомобили с двигатели с вътрешно горене към производство на електромобили, задвижвани от батерии). Успехът на това преразпределение ще зависи от прилагането на ефективни политики за преход; от гъвкавостта на пазарите и по-специално от способността на икономиката да финансира и усвоява необходимите значителни капиталови инвестиции; от развитието на декарбонизирани технологии и наличието на квалифицирана работна ръка за тяхното прилагане.

Анализът, който предполага благоприятно икономическо въздействие на въведените до момента мерки на политиката в областта на климата, вероятно не отразява цялата картина.[17] Основаните на модели налични оценки за развитието на цените на въглеродните емисии показват само ограничен ефект върху производството и инфлацията.[18] Въпреки това включените мерки все още не са достатъчни за постигане на целта на ЕС да намали емисиите, а по-широкото въздействие на прехода, включително ефектите от засилване на регулирането и целите, може да се окаже не толкова лесно за количествено определяне.

Скоростта на прехода оказва решаващо влияние върху крайното икономическо въздействие: забавянето на прехода ще наложи по-бързи и по-радикални промени в политиката на по-късен етап, което ще увеличи вероятността за блокиране на активи и по-голяма структурна безработица.[19] Освен това различните политики за преход се различават по своето влияние върху производителността.[20] Пазарните политики, като например данъците върху въглеродните емисии, оказват по-малко въздействие върху производителността на въглеродоемките фирми, отколкото непазарните политики (като например забраната на определени продукти или процеси).

Конкурентоспособността на икономиката на еврозоната се влияе и от глобалния избор по отношение на политиките на преход. Те включват по-високи цени на въглеродните емисии, както и индустриални политики, като например неотдавнашния Закон за намаляване на инфлацията в САЩ. Системата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS) може да предизвика „отток на въглеродни емисии“, т.е. преместване на икономическа дейност и емисии в региони с по-облекчени екологични изисквания. Това може да бъде намалено чрез внимателно калибриране на механизма за коригиране на въглеродните граници заедно със съществуващите механизми за предотвратяване на оттока на въглеродни емисии.[21]

Като цяло политиките в областта на изменението на климата и смекчаването на последиците от него засягат почти всички аспекти на макроикономическия анализ, извършван от централните банки. Остават открити ключови въпроси, свързани например с начина, по който следва да се развие преходът, и произтичащите от него структурни промени в икономиката; с макроикономическото въздействие на екстремните климатични условия и рисковете от ускорените климатични промени; и с ролята на природния капитал и екосистемните услуги.

Каре 2
Ролята на печалбата от единица продукция за неотдавнашния натиск върху цените на вътрешния пазар

Това каре е посветено на това как печалбата от единица продукция допринася за динамиката на натиска на вътрешните цени през 2023 г. от счетоводна гледна точка.

През 2023 г. натискът върху цените на вътрешния пазар е много силен, но през годината леко отслабва, тъй като печалбата от единица продукция намалява.

Растежът на дефлатора на БВП, който показва силно съпътстващо движение с динамиката на ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните (HICPX), може да се разглежда в разбивка по приноса на разходите за труд на единица продукция, печалбата от единица продукция и данъците на единица продукция (минус субсидиите), (графика А).[22], [23] Годишният растеж на дефлатора на БВП продължи значително да нараства до средно 6,0% през 2023 г. от 4,7% през 2022 г. Това контрастира със средния темп за периода от 1999 г. до 2021 г., който е 1,6%. От ретроспективния връх от 6,4% през първото тримесечие на 2023 г. растежът започна да намалява и достигна 5,3% през четвъртото тримесечие. В продължение на няколко тримесечия през 2022 г. и 2023 г. печалбата от единица продукция повлия за рязкото увеличение на дефлатора на БВП, допринасяйки за близо половината или повече от засиления му темп на растеж. В сравнение със средния принос от малко над една трета за периода 1999–2019 г. След това приносът на печалбата на единица продукция силно намалява през 2023 г., което помага да се компенсира нарастването на приноса на разходите за труд на единица продукция през периода.

Графика A

Дефлатор на БВП и принос

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източник: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Изключителното икономическо развитие след пандемията обяснява големия прираст на печалбата от единица продукция през 2022 г. и в началото на 2023 г.

Обикновено печалбите на предприятията се движат в съответствие с развитието на цикличните показатели, като например БВП в реално изражение. Освен това те обикновено се влияят от значителни промени в условията на търговия, например поради големи колебания в цените на вноса или на петрола. Тези особености отразяват факта, че когато търсенето е по-голямо в сравнение с потенциалното производство, за лицата, формиращи цените, е по-лесно да повишат тях и печалбата от единица продукция, без да губят пазарен дял, докато в моменти на шокове върху производствените разходи, например от цените на енергията, печалбите обикновено се използват поне временно, за да се избегне прехвърлянето на пълното увеличение на разходите върху продажните цени. Икономическото отслабване през 2022 г. и 2023 г., доколкото се дължи на намаляване на търсенето спрямо предлагането, и рязкото влошаване на условията на търговия през 2022 г., свързано с бързото поскъпване на вноса, биха довели до по-слаба от наблюдаваната динамика на печалбата от единица продукция (графика Б). Това навежда на мисълта, че през този период е възможно да са действали други механизми и по-специфични фактори. Един от източниците на увеличението на печалбата от единица продукция през тези години е диспропорцията между търсенето и предлагането в редица икономически сектори. Въпреки че прекъсването на веригите на доставки по време на пандемията доведе до широко разпространени ограничения в снабдяването, финансираните с дълг правителствени мерки лимитираха ефекта от забавянето на растежа върху разполагаемите доходи и допринесоха за големи спестявания. Последните и свързаното с тях намаление на търсенето откак повторно бяха отворени магазините след преустановяването на работа стимулираха търсенето в много сектори. В такава среда на силно съвкупно търсене спрямо предлагането ясно изразените увеличения на производствените разходи могат да накарат формиращите цените да ги повишат, без непременно да променят стратегията си да определят цени с надбавка върху производствените разходи. Това предполага прехвърляне на производствените разходи и, както неотдавна бе отбелязано, значителен принос на печалбата от единица продукция за натиска върху вътрешните цени.[24]

Графика Б

Печалба от единица продукция, БВП в реално изражение и дефлатор на вноса

(годишно процентно изменение)

Източник: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за четвъртото тримесечие на 2023 г.

С отшумяване на действието на извънредните фактори печалбите на звената се адаптираха към икономическия цикъл и типичната им буферна роля.

С отшумяването през 2023 г. след пандемията на диспропорциите между търсенето и предлагането и със значителното намаляване на натиска върху енергийните и други производствени разходи, прирастът на печалбата от единица продукция започна да намалява и постепенно да се връща към по-нормални нива. Изчезването на диспропорциите между търсенето и предлагането затрудни нарастването на маржовете без загуба на пазарен дял и допринесе за по-ограничени увеличения на печалбите от единица продукция. Променената към по-умерен натиск върху производствените разходи среда направи възможна по-ограничената динамика на продажните цени. Това означаваше, че прирастът на печалбата от единица продукция щеше да намалее, дори ако фирмите запазят подхода си да прехвърлят цените на производствените си разходи и да формират цени с надбавка върху тях. Освен това намаляването на натиска върху производствените разходи може да е улеснило фирмите да компенсират натиска върху разходите за труд. По-слабата динамика на печалбата от единица продукция също съответства на сравнително вялата циклична икономическа среда през 2023 г. Като цяло печалбите от единица продукция изглежда са се върнали към типичната си буферна роля, противодействайки на по-голямото прехвърляне на високите разходи за труд на единица продукция върху вътрешните цени.

2 Паричната политика е рестриктивна

През 2023 г. ЕЦБ запази курса си към повишаване на основните лихвени проценти и поддържането им на равнища, достатъчно рестриктивни, за да осигурят своевременно връщане на инфлацията към средносрочнато ѝ целево равнище от 2%. През първите девет месеца на годината тя повиши лихвените проценти с 200 базисни точки, с което лихвеният процент по депозитното улеснение достигна 4%, тъй като извънредно големият инфлационен натиск, породен от високите енергийни разходи, се разпространи в цялата икономика. Високите цени на храните също са важен фактор. Освен това ефектите от затрудненията в доставките и от латентното търсене в резултат от премахването на свързаните с пандемията ограничения, макар и отслабващи, все още тласкаха нагоре цените, а растежът на заплатите се ускори. Решенията на ЕЦБ отразяваха основаващ се на данните подход и се базираха на оценка на средносрочните перспективи за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на предавателния механизъм на паричната политика. През годината наличната информация все повече показва, че затягането на паричната политика продължава да се предава върху икономиката в значителна степен. Освен това постъпващите данни за инфлацията сочат, че процесът на дезинфлация, както се вижда най-вече от понижаването на измерителите на базисната инфлация, продължава да бележи напредък. В крайна сметка на заседанията си през октомври и декември Управителният съвет взе решение да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ.

Балансовото число на Евросистемата продължи да се свива като част от нормализирането на паричната политика, започнало през 2022 г., независимо от допълнителния принос от 45 млрд. евро от баланса на Hrvatska narodna banka след приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г. Към края на годината балансовото число на Евросистемата достигна 6,9 трлн. евро, което представлява спад с над 1 трлн. евро за една година и с почти 2 трлн. евро в сравнение с рекордната му стойност в средата на 2022 г. Намалението се дължи главно на операции с настъпващ падеж и на предсрочно погасяване на средства, получени от банки съгласно третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III), и беше подкрепено от края на етапа на пълно и частично реинвестиране по Програмата за закупуване на активи (APP) през периодите, започващи съответно през март и юли. През декември 2023 г. Управителният съвет реши да постигне напредък в нормализирането на баланса на Евросистемата, като изрази намерението си постепенно да преустанови реинвестирането по Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), което да започне през юли 2024 г. След съобщението от декември 2022 г. през 2023 г. Евросистемата работи по прегледа на оперативната си рамка за управление на краткосрочните лихвени проценти, който приключи през март 2024 г.

Освен това през 2023 г. ЕЦБ приключи поетапното оттегляне, започнало през 2022 г., на свързаните с пандемията мерки за облекчаване на изискванията към обезпеченията, а кредитният рейтинг на Република Гърция беше повишен до равнище „инвестиционен рейтинг“. През 2023 г. Евросистемата се съсредоточи върху управлението на риска за гарантиране на ефикасно прилагане на политиката, включително чрез диверсифициране на източниците на кредитна оценка, които приема. След като основните лихвени проценти бяха повишени, за да намалят инфлацията, ЕЦБ понесе загуби от отрицателен доход от лихви, които бяха частично компенсирани от предварително създадени финансови буфери. Очаква се паричният доход на ЕЦБ да нарасне отново в бъдеще, което ще засили оперативната ѝ ефективност.

2.1 Провеждане на рестриктивна парична политика за връщане на инфлацията до целевото ѝ равнище от 2%

През януари инфлацията все още беше 8,6%, макар че икономиката остана устойчива въпреки сериозните предизвикателства

В началото на 2023 г. икономическият растеж в еврозоната остана в застой, след като от средата на 2022 г. отбеляза значителен спад. Икономиката обаче показа признаци на устойчивост на фона на значителни предизвикателства, произтичащи от вялата икономическа активност в световен мащаб, геополитическата несигурност, дължаща се на войната на Русия срещу Украйна, и високата инфлация, заедно с по-строгите условия на финансиране. Общата инфлация отбеляза спад през януари в резултат от по-ниските цени на енергията, но остана висока на равнище от 8,6%, също и с оглед на високите цени на храните. Това отчасти се дължеше на повсеместното влияние на високите енергийни разходи в цялата икономика, които повлияха и върху цените на храните, както и на продължаващите, макар и отслабващи фактори, свързани с пандемията, като например затруднения във веригите на доставки и латентно търсене. Растежът на заплатите също се ускоряваше.

През февруари Управителният съвет увеличи лихвените проценти и изрази намерението си да ги повиши допълнително

Ето защо предвид средносрочната прогноза за инфлацията Управителният съвет препотвърди намерението си да следва рестриктивна парична политика и на заседанието си през февруари повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с по 50 базисни точки. Той заяви също, че на заседанието си през март възнамерява да увеличи лихвените проценти с още 50 базисни точки, след което ще направи оценка на по-нататъшната траектория на паричната политика. Управителният съвет остана последователен в повишаването на лихвените проценти с устойчив темп до равнища, които са достатъчно рестриктивни, за да се осигури своевременното връщане на инфлацията към средносрочното ѝ целево равнище от 2%. Задържането на лихвените проценти на рестриктивни равнища следва постепенно да намали инфлацията, като потисне търсенето и предотвратява всяко трайно възходящо движение на инфлационните очаквания.

На заседанието си през февруари Управителният съвет определи и условията за съкращаване на държаните от Евросистемата ценни книжа по програмата за закупуване на активи. Това бе следствие от решението му от декември 2022 г. да не реинвестира в пълен обем погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж от март нататък, така че портфейлът по APP ще намалява средно с 15 млрд. евро месечно от март до юни 2023 г., като следващият темп на намаление ще бъде определен по-късно. Реинвестициите на корпоративни облигации ще бъдат насочени по-силно към емитенти с по-добри резултати по отношение на климата. Макар да е съсредоточена върху целта на ЕЦБ да поддържа ценова стабилност, тази стратегия беше насочена към по-добро отчитане в баланса на Евросистемата на свързания с климатичните промени финансов риск и към постепенната декарбонизация на наличностите от корпоративни облигации в съответствие с вторичната цел на ЕЦБ да подкрепя общите икономически политики в ЕС, които включват усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата (виж каре 8).

Сътресенията в банковия сектор в САЩ засилиха несигурността в Европа, подчертавайки необходимостта от основаващ се на данните подход за вземане на решения относно лихвените проценти

През март на фона на трусовете в банковия сектор в САЩ и Швейцария напрежението на финансовите пазари нарасна и засили несигурността относно перспективите за растежа и инфлацията в еврозоната. Освен това според мартенските макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ се предвижда устойчиво високо равнище на инфлация, особено на инфлацията без енергията и храните, въпреки че през следващите години се очаква инфлацията да отслабне. Тъй като прогнозната инфлация ще остане много висока за твърде продължителен период от време, Управителният съвет взе решение да повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 50 базисни точки. Нещо повече, засилилата се несигурност подчерта важността на базиращия се на данните подход при вземането на решения от Управителния съвет относно лихвените проценти. Ето защо той поясни и своята „функция на реакция“, обяснявайки, че решенията му относно основните лихвени проценти ще се ръководят от три критерия: перспективи за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на предавателния механизъм на паричната политика. Управителният съвет продължи внимателно да следи и напрежението на пазара, като е готов при необходимост да реагира, за да запази и да допринесе за ценовата и финансовата стабилност в еврозоната. През следващите месеци банковият сектор в еврозоната се оказа устойчив на напрежението, идващо от еврозоната.

Стана още по-ясно, че рестриктивната парична политика оказва значително влияние върху условията на финансиране в еврозоната

С напредването на годината става все по-очевидно, че рестриктивната политика на Управителния съвет по отношение на лихвените проценти оказва значително влияние върху икономиката. Предишните повишения на лихвените проценти продължават да се прехвърлят в голяма степен върху паричните и финансовите условия в еврозоната – началните етапи на предавателния механизъм – и постепенно влияеха върху цялата икономика, въпреки че забавянето и силата на предаването им върху реалната икономика остават неясни. През април лихвените проценти по заемите за предприятия и ипотеките достигнаха най-високите си равнища за последните десет години. Последвалият спад в търсенето на кредити наред с по-строгите условия за предоставяне на кредити доведоха до прогресивно забавяне на растежа на кредитите. През юни банките изплатиха най-големия размер средства, заети по TLTRO III, което доведе до сериозен спад на свръхликвидността. Това намаление не възпрепятства гладкото предаване на безрисковите лихвени проценти на паричните пазари при промените в лихвените проценти по паричната политика, въпреки че се появи асиметрия в реакцията на спреда между краткосрочния лихвен процент в евро (€STR) и лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ. С намаляването на ликвидността спредът не се стеснява за разлика от разширяването му, когато ликвидността се увеличава (виж каре 3).

Управителният съвет продължи да повишава основните лихвени проценти, тъй като натискът от страна на базисните цени остана висок ...

Общата инфлация бележи значителен спад. Тя спадна до 6,1% през май от 8,5% през февруари, 6,9% през март и 7,0% през април. Независимо от това, въпреки че се очакваше инфлацията да продължи да спада до целевото равнище, предизвикано най-вече от едновременното затягане на условията на финансиране, което все повече намаляваше търсенето, ценовият натиск все още се очаква да остане прекалено силен за твърде продължителен период от време. Затова през май и юни Управителният съвет взе решение за още две последователни повишения на лихвените проценти с по 25 базисни точки.

... от юли прекрати реинвестирането по APP...

След като през март темпът на реинвестиране намаля, през юли приключи реинвестирането по APP. Реинвестирането по PEPP все още се очаква да продължи поне до края на 2024 г. Същевременно след предишното заседание на Управителния съвет по паричната политика динамиката подкрепя очакванията му за по-нататъшен спад на инфлацията през останалите месеци от годината, но за продължителен период от време ще остане над целевото равнище. Въз основа на това през юли Управителният съвет продължи да повишава лихвените проценти с още 25 базисни точки.

... и върна олихвяването на задължителните минимални резерви на 0%, подобрявайки ефективността на политиката

През юли Управителният съвет реши също да намали олихвяването на минималните резерви от лихвения процент по депозитното улеснение на 0%. Това решение има за цел да поддържа ефективността на паричната политика чрез запазване на контрола върху състоянието на паричната политика и в същото време да гарантира пълно прехвърляне на решенията за лихвените проценти върху паричните пазари. Тя също така повиши ефективността на политиката чрез намаляване на общите лихвени разходи, произтичащи от резервите, като същевременно постигне същата степен на парична рестрикция.

Тъй като през август инфлацията показа почти нулев напредък спрямо отчетените през юли 5,3%, а перспективите за нея в прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември бяха ревизирани нагоре за 2023 г. и 2024 г., главно поради по-високата траектория на енергийните цени, на заседанието си през септември Управителният съвет повиши основните лихвени проценти на ЕЦБ с още 25 базисни точки. Това доведе до кумулативно увеличение през 2023 г. до 200 базисни точки, а по депозитното улеснение – до 4% (графика 2.1).

Графика 2.1

Промени в основните лихвени проценти на ЕЦБ

(процентни пунктове)

Източник: ЕЦБ.

... и заяви, че поддържането на основните лихвени проценти на настоящите равнища за достатъчно дълъг период от време би допринесло значително за навременното връщане на инфлацията към целевото ѝ равнище

През следващите месеци обаче се очакваше икономиката да остане вяла, след като стагнираше през първата половина на годината. Увеличаващото се въздействие на мерките на Управителния съвет за затягане на вътрешното търсене, съчетано със сложната за международната търговия среда, накара експертите на ЕЦБ значително да понижат прогнозите си за икономическия растеж през септември 2023 г. Освен това, въпреки че натискът от страна на базисните цени остана висок, повечето показатели започнаха да се понижават, а прогнозната траектория на инфлацията, без енергията и храните, също бе ревизирана леко надолу. Въз основа на тази актуализирана оценка Управителният съвет счете също, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнища, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат съществено за навременното връщане на инфлацията към целевото ѝ равнище.

През октомври приключи най-дългият период на последователни повишения на лихвените проценти в историята на еврото

След десет последователни повишения на лихвените проценти на заседанието си през октомври Управителният съвет взе решение да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ. От началото на увеличението на лихвения процент през юли 2022 г. ЕЦБ повиши лихвения процент по депозитното улеснение от
-0,50% на 4% през септември 2023 г. Макар че поради силния натиск на вътрешните цени още се очакваше инфлацията да остане устойчиво висока, през септември тя продължи да спада значително, достигайки до 4,3%. Този спад беше придружен от понижаване на измерителите на базисната инфлация. Нарасналите геополитически рискове, породени от октомври насам в резултат от конфликта в Близкия Изток, отново подчертаха важността на базирания на данни подход на Управителния съвет за определяне на подходящите ниво и продължителност на ограничението за основните лихвени проценти.

През ноември инфлацията спадна до 2,4%

Към края на годината инфлацията продължи да намалява и през ноември достигна 2,4%. На заседанието си през декември обаче Управителният съвет прецени, че има вероятност временно отново да нарасне в краткосрочен план поради базови ефекти. Базисната инфлация продължи да намалява. Според макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата инфлацията ще започне постепенно да намалява през 2024 г. В същото време се смята, че натискът върху вътрешните цени остава силен главно поради значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция.

Управителният съвет запази непроменени лихвените проценти и реши да ускори нормализирането на баланса на Евросистемата

При тези условия на своето заседание през декември Управителният съвет взе решение да не променя основните си лихвени проценти.

През декември Управителният съвет реши също да ускори нормализирането на баланса на Евросистемата. Той изрази намерението си да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по PEPP до средата на 2024 г., преди да намали портфейла средно със 7,5 млрд. евро месечно до края на годината, а след това да преустанови реинвестирането.

2.2 Промени в баланса на Евросистемата вследствие на по-нататъшното затягане на паричната политика

Балансовото число на Евросистемата постепенно намаля с края на реинвестирането по APP и настъпването на падежа на операциите по TLTRO III

През 2023 г. продължи постепенното намаляване на балансовото число на Евросистемата, започнало през 2022 г. с нормализирането на паричната политика. То се понижи допълнително, тъй като етапите на цялостно и частично реинвестиране по APP приключиха съответно през февруари и юни. През годината Евросистемата продължи да реинвестира изцяло погашенията по PEPP. Към края на 2023 г. балансовото число намаля до 6,9 трлн. евро главно поради операциите с настъпващ падеж по TLTRO III, както и поради предсрочни погашения, а също до известна степен и поради започналото ликвидиране на портфейла по APP.

В края на 2023 г. свързаните с паричната политика активи в баланса на Евросистемата възлязоха на 5,1 трлн. евро, или спад с 1,2 трлн. евро спрямо края на 2022 г. Заемите за кредитни институции в еврозоната съставляваха 6% от всички активи (спад в сравнение със 17% в края на 2022 г.), а закупените за целите на паричната политика активи представляваха 68% от общите активи (увеличение от 62% в края на 2022 г.). Другите финансови активи в счетоводния баланс бяха активи, деноминирани главно в чуждестранни валути, злато и портфейли от несвързани с паричната политика активи, деноминирани в евро.

В пасива на баланса общият сбор от наличните резерви на кредитни институции и използваното депозитно улеснение намаля до 3,5 трлн. евро в края на 2023 г. (спрямо 4,0 трлн. евро в края на 2022 г.), заемайки 51% от общите пасиви (спрямо 50% в края на 2022 г.). Банкнотите в обращение останаха без промяна на стойност от 1,6 трлн. евро и съставляваха 23% от всички пасиви (увеличение спрямо 20%).

След съобщението от декември 2022 г. през 2023 г. Евросистемата работи по прегледа на оперативната си рамка за управление на краткосрочните лихвени проценти, който приключи през март 2024 г.

Графика 2.2

Изменения в консолидирания баланс на Евросистемата

(млрд. евро)

ЕЦБ. Източник: ЕЦБ.
Забележки: Положителните числа се отнасят за активите, а отрицателните – за пасивите. Линията на свръхликвидност е представена като положително число, макар че се отнася за сбора от следните позиции по пасива: наличностите по текущите сметки над размера на изискуемите задължителни резерви и използваното депозитно улеснение.

Приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г. и включването на баланса на Hrvatska narodna banka в консолидирания баланс на Евросистемата увеличиха общите ѝ активи и пасиви с 45 млрд. евро.

Разпределение на портфейлите по APP и PEPP по класове активи и юрисдикции

Изтичането на програмите за закупуване на активи беше добре усвоено от пазара

APP включва четири програми за закупуване на активи: третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи от публичния (PSPP) и от корпоративния сектор (CSPP). PEPP беше въведена през 2020 г. в отговор на пандемията. Всички категории активи, допустими по APP, са допустими и по PEPP; изключение от изискването за допустимост по PEPP се прави временно за емитираните от Република Гърция ценни книжа.[25]

През декември 2021 г. Управителният съвет потвърди намерението си постепенно да започне нормализиране на паричната си политика, намалявайки темпа, с който купува ценни книжа по PEPP, а след това и по APP. Той обяви края на нетните покупки на активи по PEPP и през март 2022 г. определи очаквана крайна дата за нетните покупки по APP. Евросистемата прекрати нетните покупки по PEPP, считано от 1 април 2022 г., и продължи да реинвестира (в пълен обем) погашенията по главниците на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата. Тя преустанови нетните покупки по APP, считано от 1 юли 2022 г., и започна само да реинвестира (в пълен обем) погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж. След това бе решено да се намаляват държаните от Евросистемата ценни книжа, придобити по APP, с измерим и предвидим темп чрез частично реинвестиране на плащанията по главниците на ценни книжа с настъпващ падеж в периода март – юни 2023 г., с което да се гарантира, че Евросистемата поддържа непрекъснато пазарно присъствие по APP през този период. И накрая, на 15 юни 2023 г. Управителният съвет потвърди, че от юли 2023 г. ще прекрати реинвестициите по APP. Погашенията по PEPP бяха изцяло реинвестирани до края на 2022 г. и през 2023 г. На 14 декември 2023 г. Управителният съвет обяви намерението си да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP през първата половина на 2024 г., и да намали портфейла по PEPP средно със 7,5 млрд. евро месечно през втората половина на 2024 г. преди в края на годината да преустанови реинвестирането по PEPP. Реинвестиционните покупки продължиха да се извършват безпроблемно и в съответствие със съответните преобладаващи пазарни условия.

Размерът на портфейла по APP остана стабилен през целия етап на реинвестиране от юли 2022 г. до февруари 2023 г. По време на фазата на частично реинвестиране от март до юни 2023 г. той намаля с 60 млрд. евро със среден темп от 15 млрд. евро месечно, преди да започне пълното му прекратяване през юли 2023 г. Като цяло вложèнията в активи по APP намаляха от 3,254 трлн. евро (по амортизирана стойност) в края на 2022 г. до 3,026 трлн. евро в края на 2023 г. PSPP съставляваше най-голямата част от държаните по APP ценни книжа на стойност 2,403 трлн. евро, или 79% от всички вложèния в активи по APP в края на годината. Погашенията по PSPP като цяло бяха реинвестирани в юрисдикцията, в която настъпва падежът на изплащане на главницата. Освен това някои национални централни банки закупиха ценни книжа, емитирани от наднационални институции на ЕС. Среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP достигна 7,0 години в края на 2023 г. с известни различия между отделните юрисдикции. В края на годината държаните по ABSPP активи съставляваха под 1% (13 млрд. евро) от всички активи, притежавани по APP, по CBPP3 – 9% (286 млрд. евро), а по CSPP – 11% (324 млрд. евро). Покупките на корпоративни и обезпечени облигации се извършваха въз основа на референтен показател (бенчмарк), отразяващ пазарната капитализация на всички допустими корпоративни и обезпечени облигации, намиращи се в обращение. Евросистемата продължи да насочва покупките си на корпоративни ценни книжа към емитенти с по-добри показатели по отношение на климата и публикува първото си финансово оповестяване, свързано с климата, за държаните по CSPP и PEPP корпоративни ценни книжа, както и за портфейлите си, несвързани с паричната политика (виж раздел 11.5). Покупките на ценни книжа по APP протичаха гладко през първата половина на 2023 г. Етапът на частично реинвестиране и преустановяването на покупките бяха добре поети от финансовите пазари и не предизвикаха сериозни смущения.

В края на 2023 г. държаните по PEPP активи достигнаха 1,7 трлн. евро (по амортизирана стойност). Вложèнията в обезпечени облигации съставляваха по-малко от 1% (6 млрд. евро) от общия размер, тези в книжа на корпоративния сектор – 3% (46 млрд. евро), а тези в книжа на публичния сектор – 97% (1614 млрд. евро).[26] Среднопретегленият матуритет на вложèнията в книжа на публичния сектор по PEPP бе 7,3 години в края на 2023 г. с някои различия между отделните юрисдикции.

През 2023 г. погашенията по ценни книжа на частния сектор по APP и PEPP възлязоха на 80 млрд. евро, а тези на публичния сектор по PSPP и PEPP достигнаха 438 млрд. евро. Реинвестициите по APP и PEPP възлязоха на 36 млрд. евро за ценни книжа на частния сектор и 271 млрд. евро за ценни книжа на публичния сектор. Като се имат предвид големите и неравномерно разпределени обратни изкупувания, реинвестициите на публичния сектор бяха изгладени по юрисдикции и във времето, за да се осигури редовно и балансирано пазарно присъствие, като се отчитат надлежно съображенията, свързани с формирането на пазарните цени и функционирането на пазара. Този изравнителен механизъм доведе до допълнителни временни отклонения на притежаваните по PEPP активи от разпределението в съответствие с капиталовия алгоритъм на Евросистемата, но те до голяма степен бяха преодолени до края на изравнителния период, т.е. календарната година, в която се извършват погашения.

Активите, закупени по PSPP, CSPP, CBPP3 и PEPP, продължиха да бъдат предоставяни за кредитиране с ценни книжа, за да се поддържа ликвидността на облигационния пазар и на репо пазара. През 2023 г. условията на репо пазара се подобриха значително в сравнение с предходната година, което намери отражение в по-малките обеми на кредитиране.

Динамика на операциите на Евросистемата по рефинансиране

В края на 2023 г. непогасеният размер на операциите на Евросистемата по рефинансиране бе 410 млрд. евро, което представляваше намаление с 914 млрд. евро в сравнение с края на 2022 г. Тази промяна отразяваше главно доброволните предсрочни погашения (312,5 млрд. евро) и операциите с настъпващ падеж (612,9 млрд. евро) при третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране. Среднопретегленият матуритет на неприключените операции на Евросистемата по рефинансиране намаля от около 10,5 месеца в края на 2022 г. до 5,2 месеца в края на 2023 г.

Постепенно преустановяване на мерките за смекчаване на изискванията към обезпеченията, въведени в отговор на пандемията

През март 2022 г. ЕЦБ обяви постепенно преустановяване на мерките за смекчаване на изискванията към обезпеченията, въведени в отговор на пандемията. Тези мерки бяха ключов елемент от реакцията на паричната политика на ЕЦБ спрямо пандемията, улеснявайки достъпа на контрагентите до кредитните операции на Евросистемата чрез увеличаване обема на допустимите обезпечения. Основен фокус на мерките бе временното намаляване с фиксиран коефициент от 20% на дисконтирането за всички класове активи, както и на временното разширяване на рамките, въведени от някои национални централни банки, за допълнителни вземания по кредити (ACC).

Постепенното преустановяване започна през юли 2022 г. Като втора стъпка, която влезе в сила от 29 юни 2023 г., временното намаление на дисконтиранията на търгуемите и нетъргуемите активи беше напълно преустановено чрез прилагането на нов график на дисконтиране, отбелязвайки така връщането към допандемичното ниво на толеранса на ЕЦБ към риск при кредитните операции.[27]

Трета стъпка към постепенното преустановяване на мерките за смекчаване на изискванията към обезпеченията във връзка с пандемията ще бъде цялостен преглед на рамката на допълнителните вземания по кредити (ACC). Някои национални централни банки прекратиха изцяло или частично действието на националните си рамки за ACC през 2023 г. или преди това.[28] През ноември 2023 г. ЕЦБ обяви преустановяването на допустимостта на използването на краткосрочни дългови инструменти като обезпечение съгласно Насоки относно временните мерки по отношение на обезпеченията[29], както и някои специфични характеристики на рамките за допълнителни вземания по кредити. Освен това тя реши да възстанови минималния размер от 25 000 евро за вътрешни вземания по кредити, приети като обезпечение за вътрешно ползване, както и да удължи срока на действие на рамките за допълнителни вземания по кредити с останалите им характеристики поне до края на 2024 г. Тези решения следва да се приложат през 2024 г.

През септември 2023 г. съответният кредитен рейтинг на Република Гърция беше повишен от 4 степен на рейтинг за кредитно качество на 3 степен съгласно хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата (от BB+ на BBB-), като всички дългови инструменти, емитирани от централното правителство на Република Гърция, бяха с инвестиционен рейтинг.[30] Следователно дълговите инструменти, емитирани от централното правителство на Република Гърция, които преди се ползваха във вид на изключение, предвидено в Насоките относно временните мерки по отношение на обезпеченията, считано от септември 2023 г., се подчиняват на критериите за допустимост съгласно общата рамка за обезпеченията.

Динамика на допустимите търгуеми активи и мобилизираните обезпечения

През 2023 г. размерът на допустимите търгуеми активи нарасна с 1,2 трлн. евро до равнище от 18,3 трлн. евро в края на годината (графика 2.3). Ценните книжа на сектор „централно държавно управление“ продължиха да бъдат най-големият клас активи (9,9 трлн. евро). Другите класове активи включваха корпоративни облигации (1,9 трлн. евро), обезпечени банкови облигации (1,8 трлн. евро) и необезпечени банкови облигации (2 трлн. евро). Ценните книжа на регионални правителства (603 млрд. евро), обезпечените с активи ценни книжа (600 млрд. евро) и другите търгуеми активи (1,4 трлн. евро) заемаха сравнително малък дял от съвкупността на допустимите активи.

Графика 2.3

Динамика на допустимите търгуеми активи

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Активите са по номинална стойност. Графиката показва средните величини на данните в края на месеца за всеки период.

Между корекцията на лихвените проценти, приложими по TLTRO III през ноември 2022 г. и в края на 2023 г., контрагентите погасиха 80% от непогасените си кредити, което беше съпроводено със значително намаление на мобилизираните обезпечения с над 900 млрд. евро (графика 2.4). След предсрочното погасяване между ноември 2022 г. и януари 2023 г. контрагентите демобилизираха по-специално държавни облигации, които имат сравнително високи алтернативни разходи и могат да се използват за частно финансиране на репо сделки. Освен това през 2023 г. те демобилизираха покрити облигации и обезпечени с активи ценни книжа на стойност над 250 млрд. евро. Падежът на операцията по TLTRO III през юни 2023 г. беше придружен и с голямо намаление на мобилизираните обезпечения (с около 300 млрд. евро), което съответства на 60% от нетния кредит, погасен на този ден. Две трети от този спад в мобилизираните обезпечения обаче се дължеше на частичното поетапно прекратяване на мерките за облекчаване на обезпеченията при пандемия, по-специално на поетапното прекратяване на някои пулове от рамките за допълнителни вземания по кредити във Франция, както и на отмяната на останалото 10-процентно намаление на дисконтирането.

Графика 2.4

Динамика на мобилизираните обезпечения

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Относно обезпеченията за всеки период от време са представени усреднени данни към края на месеца, а стойността им е след оценка и дисконтиране. За непогасените кредити се използват дневни данни.

2.3 Управление на финансовите рискове, свързани с инструментите на паричната политика

Евросистемата непрекъснато управлява финансовите рискове, присъщи на изпълнението на нейните операции по паричната политика. Нейното звено за управление на риска се стреми да постигне ефективност спрямо риска, т.е. да достига целите на паричната политика при най-малък риск.[31]

Загубите са възникнали поради несъответствия между активите и пасивите по отношение на лихвената чувствителност

ЕЦБ увеличи неколкократно основните си лихвени проценти през 2023 г., за да върне инфлацията към средносрочната цел на Управителния съвет от 2%. Това увеличи разходите по пасивите в балансите на централните банки от Евросистемата, а доходът, генериран от портфейлите им с ценни книжа по APP и PEPP, както и по TLTRO III, остана нисък. Това доведе до отрицателни приходи от лихви, което отчасти може да бъде компенсирано с финансови буфери, натрупани през предходни години. Ако тези буфери бъдат изцяло използвани, всички останали загуби се записват в баланса. Такива загуби обаче могат да бъдат компенсирани с бъдещи печалби и не засягат способността на централните банки от Евросистемата да работят ефективно. С течение на времето несъответствието между активите и пасивите на Евросистемата се очаква да намалее, което ще подобри отчета за приходите и разходите.[32]

Основните промени в рамката на Евросистемата за управление на риска през 2023 г. бяха по-нататъшната диверсификация на нейните източници на кредитна оценка и по-сериозното пренасочване на покупките на ценни книжа от корпоративния сектор към емитенти с по-екологични резултати.

По-нататъшна диверсификация на източниците на кредитна оценка

2023 г. беше белязана от приемането на допълнителни източници на кредитна оценка в Рамката на Евросистемата за кредитна оценка (ECAF). Това е рамка за управление на риска, използвана от Евросистемата с цел да се намали кредитният риск на активите, използвани в операциите по паричната политика. Тя определя процедурите, правилата и техниките, които гарантират, че изискването на Евросистемата за високи кредитни стандарти за всички допустими активи се изпълнява неотклонно. Това включва оценка, приемане и наблюдение на различни видове източници на кредитна оценка.

Вътрешната система за кредитна оценка на Bank of Greece беше приета като източник на кредитна оценка

През април 2023 г. Управителният съвет реши да приеме вътрешната система за кредитна оценка на Bank of Greece, която предоставя кредитни оценки на гръцки юридически лица от нефинансовия сектор, като източник на кредитна оценка. Сега тези оценки могат да се използват за определяне на допустимостта на вземанията по кредити от гръцки нефинансови предприятия като обезпечение по кредитни операции на Евросистемата и дисконтиранията при оценяването им. Вътрешната система за оценка на Bank of Greece е една от деветте национални системи за кредитна оценка на централните банки, които понастоящем са приети от Управителния съвет.

Scope Ratings GmbH беше приета като нова външна агенция за кредитна оценка

През ноември Управителният съвет реши да приеме Scope Ratings GmbH като агенция за външна кредитна оценка (АВКО) след задълбочена оценка на искането на дружеството въз основа на критериите на Евросистемата за приемливост на АВКО. Оценката обхваща количествени и качествени критерии, както и всякаква съответна надзорна информация от Европейския орган за ценни книжа и пазари. Рейтингите, присъждани от Scope Ratings, ще бъдат използвани заедно с рейтингите на вече приетите агенции за външна кредитна оценка (DBRS Morningstar, Fitch Ratings, Moody’s и S&P Global Ratings), за бъде определена допустимостта на активите по обезпечението за операциите по паричната политика и приложимото дисконтиране, след като приключи процесът на интегриране на Scope Ratings в ИТ инфраструктурата на Евросистемата.

Управление на рисковете при покупките на активи по APP и PEPP

Финансовите рискове при закупуването на активи продължиха да бъдат управлявани въз основа на специфични рамки за контрол на риска за всеки клас активи

През 2023 г. продължи реинвестиране на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж за целите на паричната политика по PEPP, а до края на юни – и по APP. Финансовите рискове по тези програми се управляват въз основа на специфични рамки за контрол на финансовия риск, които отчитат целите на политиката на всяка програма, характеристиките и рисковия профил на различните видове закупени активи. Рамките включват критерии за допустимост, оценки на кредитния риск и процедури за надлежна комплексна проверка, рамки за ценообразуване, бенчмаркове и лимити. Те се прилагат за нетните покупки на активи и продължават да се прилагат при реинвестирането на погашенията по главници на вложèния в ценни книжа с настъпващ падеж, както и за вложèнията, докато те са в баланса на Евросистемата. Основните елементи на тези рамки, обобщени в раздел 2.3 от Годишния доклад на ЕЦБ за 2022 г., таблица 2.1, все още са валидни. За ценните книжа от корпоративния сектор Евросистемата приложи по-значително пренасочване на реинвестирането на плащанията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж към емитенти с по-екологични показатели, започвайки от началото на частичното реинвестиране по APP през март 2023 г.

Каре 3
Динамика на свръхликвидността и нейното отражение върху необезпечените лихвени проценти на паричния пазар в евро

В карето се разглеждат последиците от намаляването на балансовото число на Евросистемата върху паричния пазар в евро. Намалялата свръхликвидност в резултат от съкращаването на балансовото число не нарушава прехвърлянето на промените в основните лихвени проценти на ЕЦБ върху необезпечените лихвени проценти на паричния пазар. През 2023 г. обаче се появи асиметрия в реакцията на спреда между краткосрочния лихвен процент в евро (€STR) и лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, който реагира по-слабо на повторното усвояване на свръхликвидността, отколкото на по-ранното инжектиране на ликвидност. Предварителният анализ показва, че това явление вероятно е временно.

Новото затягане на паричната политика намали ликвидността

След като лихвеният процент по депозитното улеснение вече не беше отрицателен и в резултат от рекалибрирането на условията по TLTRO III, свръхликвидността намаля от 4,4 трлн. евро на 27 юли 2022 г. до 3,3 трлн. евро на 31 декември 2023 г. (графика А, панел „а“). Намалението от 1,1 трлн. евро се дължи главно на изплащането на 1,7 трлн. евро, заети от банките по TLTRO III. Настъпването на падежа на вложèнията на Евросистемата в активи по APP също допринесе за този спад, като погашенията, които не бяха реинвестирани, погълнаха 0,3 трлн. евро. Обратно, динамиката на автономните фактори върна обратно в системата 0,9 трлн. евро свръхликвидност, отразявайки намалението на несвързаните с паричната политика депозити на институционални клиенти в Евросистемата. Това намаление настъпи постепенно, след като бяха направени корекции в олихвяването на тези депозити.

По-ниската ликвидност не доведе до стесняване на спреда между €STR и лихвения процент по депозитното улеснение

Ретроспективните данни показват, че значителен спад на свръхликвидността води до стесняване на спреда между €STR и лихвения процент по депозитното улеснение. Неотдавнашното намаление на свръхликвидността обаче не доведе до свиване на този спред (графика А, панел „б“), който до втората половина на 2022 г. се разшири, преди да се стабилизира на равнище от около -10 базисни точки от ноември 2022 г. нататък. Това отклонение от историческите модели повдига въпроса, дали това е временно явление, или структурна промяна.

Графика A

Динамика на свръхликвидността

а) Свръхликвидност и нейните компоненти

б) Свръхликвидност и спред между €STR и лихвения процент по депозитното улеснение

(трлн. евро)

(абциса: свръхликвидност в трилиони евро; ордината: спред в базисни точки)

Източници: ЕЦБ (база данни за пазарни операции), Bloomberg и изчисления на Евросистемата.
Забележка: Панел „а“: периодът на отрицателен лихвен процент по депозитното улеснение приключи на 26 юли 2022 г., а на 27 юли лихвеният процент се промени от -0,50% на 0,00%. Панел „б“: периодът на отрицателен лихвен процент по депозитното улеснение (обхванат в тази графика) бе от 1 октомври 2019 г. до 26 юли 2022 г. Периодът на нулев лихвен процент по депозитното улеснение бе от 27 юли до 13 септември 2022 г. Периодът на положителен лихвен процент по депозитното улеснение започна на 14 септември 2022 г., когато лихвеният процент беше увеличен от 0,00% на 0,75%.

Фактори

Ефикасното деактивиране през юли 2022 г. на двустепенната система за олихвяване на свръхрезервите на банките доведе до освобождаването на допълнителни 1 трлн. евро свръхликвидност за търгуване (графика Б, панел „а“). През периода на отрицателни лихвени проценти и след въвеждането през октомври 2019 г. на двустепенната система ефективно достъпната свръхликвидност за търгуване беше по-малка от номиналната стойност на свръхликвидността, тъй като към част от свръхликвидността, държана в Евросистемата, се прилагаше благоприятно олихвяване, т.е. тя беше освободена от отрицателни лихвени проценти. С отмяната през юли 2022 г. на отрицателните основни лихвени проценти това предимство беше премахнато. Освобождаването на допълнителни търгуеми средства засили наред с другото търговията на банките с необезпечени овърнайт депозити.

Според данни от статистиката на паричните пазари необезпеченото кредитиране нарасна от средно 120 млрд. евро на ден през периода на отрицателен лихвен процент по депозитното улеснение през 2021 г. и 2022 г. до 210 млрд. евро към края на 2023 г., като увеличението засегна всички сектори на контрагентите (графика Б, панел „б“). Така връщането към положителни лихвени проценти и краят на двустепенната система доведоха до значително нарастване на предлагането в необезпечения сегмент.

В условията на свръхпредлагане банките увеличиха пазарната си сила при договарянето на лихвени проценти с клиенти, както се вижда от по-голямата дисперсия на лихвените проценти при участието им в изчисляването на €STR, като повечето банки намалиха лихвения процент. Макар че инвеститорите, осигуряващи средства, предпочитаха краткосрочни матуритети, тъй като очакваха ЕЦБ да повиши лихвените проценти, банките имаха ограничен интерес към краткосрочни матуритети, които не носят ползи за регулаторните показатели за ликвидност и са същевременно скъпоструващ начин за увеличаване на общото балансово число. Поради това банките са склонни да начисляват премия на вложителите, за да компенсират отрицателния ефект от тези депозити върху тяхното съотношение на ливъридж. Премията доведе до натиск за понижаване на €STR, особено на датите за отчитане в края на тримесечието и на годината.

Графика Б

Търговска активност

а) Търгуема свръхликвидност и спред между €STR и депозитното улеснение

б) Необезпечено кредитиране по сектор на контрагента

(лява скала: свръхликвидност в трлн. евро; дясна скала: спред в базисни точки)

(млрд. евро)

Източници: ЕЦБ (данни от статистиката на паричните пазари, MMSR), Bloomberg и изчисления на Евросистемата.
Забележка: Панел „а“: периодът на отрицателен лихвен процент по депозитното улеснение приключи на 26 юли 2022 г., а на 27 юли лихвеният процент се промени от -0,50% на 0,00%. „Освободени резерви“ се отнася за частта от свръхликвидността, която е освободена от отрицателно олихвяване съгласно двустепенната система. Панел „б“: периодът на положителен лихвен процент по депозитното улеснение започна на 14 септември 2022 г., когато лихвеният процент беше увеличен от 0,00% на 0,75%. Оборотът, отразен в графиката, включва всички €STR овърнайт депозити, депозити на нефинансови предприятия, сметки до поискване и някои други заеми с остатъчно салдо и падеж до една година. „ФПП“: фондове на паричния пазар; „НФП“: нефинансови предприятия. „Други“ включва инвестиционни фондове (без фондовете на паричния пазар), пенсионни и застрахователни фондове и остатъчни сектори.

Липсата на свиване на спреда може да бъде временно явление

В заключение, липсата на свиване на спреда между €STR и лихвения процент по депозитното улеснение би могла да бъде временно явление, тъй като в условията на свръхпредлагане банките запазват пазарна сила да договарят цената на краткосрочните депозити, за да покрият ефектите върху регулаторните съотношения. Все пак е възможно пренастройване на €STR и лихвения процент по депозитното улеснение, тъй като равнищата на свръхликвидност ще продължат да намаляват, което може да промени баланса на силите между търсенето и предлагането на пари в брой.

3 Европейският финансов сектор: устойчив, но действащ в условия на крехка финансова стабилност

През 2023 г. банките в еврозоната доказаха своята устойчивост, по-специално на фона на банковите фалити в САЩ и Швейцария. Те се възползваха от напредъка, постигнат в няколко направления, наред с постоянния надзорен ангажимент. Въпреки това средата за финансова стабилност остана несигурна, тъй като по-строгите финансови условия поставиха на изпитание реалната икономика и финансовия сектор. Националните органи продължиха да прилагат или въвеждат по-строги изисквания спрямо макропруденциалните буфери, за да засилят устойчивостта на банковия сектор. Освен това допълнително бяха усъвършенствани регулаторните рамки за банките, както и за финансовата инфраструктура и иновациите, за да се повиши устойчивостта на финансовата система в дългосрочен хоризонт.

3.1 Средата за финансова стабилност през 2023 г.

Условията за финансова стабилност в еврозоната останаха крехки

През 2023 г. условията за финансова стабилност в еврозоната останаха несигурни под влияние на комбинацията от трудности, свързани с високата инфлация, по-строгите финансови условия, перспективите за по-слаб растеж и новото геополитическо напрежение в Близкия Изток, което засили въздействието от продължаващата война на Русия срещу Украйна. През март 2023 г. фалитите на банки в САЩ и Швейцария предизвикаха сериозни финансови сътресения, които в крайна сметка не продължиха дълго поради решителните политически действия, довели до бързо изместване на опасенията за финансовата стабилност към други предизвикателства, като например последиците от по-високите лихвени проценти и рисковете от надценяване на растежа. Повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ продължи постепенно да увеличава разходите за финансиране за всички сектори на икономиката. Въпреки това удължаването на периодите на фиксиране на лихвения процент по кредити, отпуснати през предходни години, наред с устойчивите пазари на труда и натрупаните спестявания ограничиха последиците за кредитния риск от по-високите разходи по заеми за кредитополучателите през цялата година. Като цяло качеството на активите на банките в еврозоната остана високо, но загубите по банкови кредити започнаха да нарастват, макар и от ниски равнища, а небанковите институции за финансово посредничество (НБФП) останаха изправени пред по-голям кредитен риск, свързан с по-голям брой понижени рейтинги на портфейлите им от облигации.

По-строги финансови условия и по-високи разходи по обслужване на дълга на домакинствата, предприятията и правителствата

Суверенните държави от еврозоната, които бяха фиксирали ниски лихвени проценти през предходните години и на фона на Инструмента за защита на преноса на ЕЦБ, отбелязаха широкообхватно увеличение на разходите за финансиране през 2023 г. с ограничено разсейване по държави през годината. Въпреки това, тъй като правителствата са изправени пред необходимостта от револвиране на дълга с настъпващ падеж при по-високи лихвени проценти, техните разходи за финансиране остават чувствителни към измененията на бюджетните показатели, по-специално на риска от бюджетни отклонения, което би могло отново да породи опасения за поносимостта на държавния дълг. Същевременно на всяка необоснована и хаотична динамика на пазарите на държавен дълг може да се противодейства чрез гъвкавост на реинвестициите по програмата на ЕЦБ за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, и чрез Инструмента на ЕЦБ за защита на предавателния механизъм, ако са изпълнени необходимите условия.

Аналогично, преди и по време на пандемията корпоративният сектор се възползва от ниските лихвени проценти, като печалбите му останаха стабилни през 2023 г. С отзвучаването на ефектите от възстановяването условията за кредитиране станаха по-строги, разходите по обслужване на дълга се увеличиха, а уязвимостта на предприятията се засили. През годината се наблюдаваше първоначално увеличение на корпоративните фалити, което като цяло беше все още неголямо. Фирмите за недвижими имоти бяха особено уязвими поради продължаващия спад на пазара на търговски недвижими имоти в еврозоната.

През 2023 г. секторът на домакинствата беше изправен пред влошаване на способността за обслужване на дълга поради повишаване на лихвените проценти и продължаващата корекция на пазарите на жилищни имоти. Рязкото нарастване на разходите по заемите от началото на цикъла на затягане на паричната политика очевидно оказва негативно влияние върху търсенето на ипотечни кредити. Независимо от това силният пазар на труда, съчетан с ограничения в предлагането на жилища, стимулираше нормалното охлаждане на пазарите на жилищни недвижими имоти. Въпреки това все още високите оценки предполагат, че уязвимостта може да се прояви, ако корекциите на цените станат хаотични.

Финансовите пазари останаха уязвими за неблагоприятни изненади

Разглеждайки няколко епизода на волатилност през 2023 г., цялостното ценообразуване на финансовите пазари през годината изглеждаше обусловено от оптимистични очаквания за бъдещите макрофинансови перспективи и поради това се считаше, че е уязвимо за негативни изненади. Макар че рисковите премии на пазара на корпоративни облигации изглеждаха добре съобразени с историческите модели, те бяха много свити на пазара на акции. Необичайно умерената реакция на цените на акциите спрямо повишаването на лихвените проценти се разглеждаше като фактор, който прави акциите уязвими към рязко преоценяване, ако неблагоприятното въздействие на икономическия спад върху рентабилността на предприятията се окаже по-голямо от очакваното от инвеститорите. Освен това пазарните нагласи за поемане на риск останаха твърде чувствителни към по-нататъшни изненади относно перспективите за инфлацията, растежа, а оттам и за траекторията на паричната политика.

Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) на банките в еврозоната възлезе на 15,6% през третото тримесечие на 2023 г. То се доближи до най-високото си равнище от въвеждането на европейския банков надзор и отразяваше по-високата рентабилност и намаляването на риска в портфейлите на банките. Стабилните капиталови и ликвидни буфери спомогнаха за запазване на доверието в банковата система на еврозоната по време на напрежението, предизвикано от фалити на банки в САЩ и Швейцария в началото на годината. Освен това възвръщаемостта на собствения капитал на банките в еврозоната се увеличи допълнително до 10,0% – най-високото равнище за повече от десетилетие – под влияние на по-широките нетни лихвени маржове, тъй като доходността на активите се повиши по-бързо от разходите за финансиране. Макар че печалбите на банките бяха повлияни от тези благоприятни процеси, те вероятно са били изложени на риск от три неблагоприятни фактора: а) комбинацията от по-висока инфлация, нарастващи разходи по обслужване на дълга и влошаваща се макроикономическа среда с потенциално неблагоприятно въздействие върху качеството на банковите активи, което вече е започнало да се материализира с първоначални признаци за повишаване на нивата на неизпълнение и просрочените плащания; б) по-строги кредитни стандарти, спад в търсенето на кредити и потоци от новоотпуснати кредити, намаляващи до най-ниските им равнища от 2015 г. насам; и в) разходите за финансиране изглежда, че ще нарастват, тъй като агрегираните лихвени проценти по депозитите започнаха да се увеличават – особено при срочните депозити, а разходите за пазарно финансиране –да растат. Независимо от тези предизвикателства резултатите от проведения от Европейския банков орган (ЕБО) стрес тест за целия ЕС през 2023 г. потвърдиха, че може да се очаква банките да останат устойчиви спрямо тежки неблагоприятни сътресения.

Секторът на НБФП остана уязвим по отношение на ликвидния и кредитния риск

През 2023 г. секторът на НБФП остана сравнително стабилен с постоянни входящи потоци към фондове за държавни облигации и корпоративни облигации с инвестиционен клас. Това спомогна за по-доброто усвояване на дълга, емитиран от чужди държави и предприятия. В същото време институциите от сектора на НБФП активно намаляваха общата си експозиция към кредитен риск през годината чрез непрекъснат процес на намаляване на риска, като ребалансираха инвестиционните си портфейли в сравнително по-сигурни активи. Въпреки това те останаха уязвими по отношение на кредитния риск. Поради високата степен на икономическа несигурност и по-строгите финансови условия секторът на НБФП беше потенциално изложен на риск от загуби от преоценка в резултат от понижаване на рейтинга на портфейлите от облигации, както и на неизпълнение на задължения. Той продължи да бъде изложен и на ликвиден риск, като паричните буфери на капиталови и облигационни фондове останаха малки в условията на затягане на финансовите условия. Като цяло, тъй като равнището на държаните ликвидни средства в сегментите на небанковия финансов сектор остана ниско, съществуваше риск внезапният отлив на инвестиционни фондове, исканията за големи допълнителни обезпечения или прекратяването на застрахователни полици да доведат до принудителна продажба на активи. Фондовете за инвестиции в недвижими имоти все още бяха особено изложени на загуби от преоценка и отлив на инвеститори, по-специално предвид предизвикателствата в сектора на търговските недвижими имоти. Нестабилността в този сегмент беше особено обезпокоителна поради значимостта ѝ за сектора на недвижимите имоти и потенциала да увеличи рисковете за този сектор.

През 2023 г. банките, фондовете и застрахователите в еврозоната останаха изправени пред предизвикателства, произтичащи от климатичните промени. Киберрискът също изискваше внимателно наблюдение. Нарастващата честота на големите природни бедствия в резултат от изменението на климата и увеличаващият се мащаб на свързаните с тях загуби също доведоха до повишаване на цените на застраховките на фона на ограниченото застраховане срещу рискове, свързани с климата.[33] Това подчертава риска от по-голяма честота на климатичните трусове, което може да изостри предизвикателствата пред рентабилността на общите застрахователи и да увеличи съществуващите пропуски в защитата (делът на икономическите загуби, които не са покрити от застраховката), с потенциално неблагоприятно въздействие върху макроикономическата ситуация и финансовата стабилност.

3.2 Макропруденциалната политика – съхраняване на устойчивостта на финансовия сектор в турбулентни макрофинансови условия

Националните органи продължиха да прилагат или затягат макропруденциалните буфери

ЕЦБ има за задача да оценява макропруденциалните капиталови мерки, предложени от националните органи по отношение на банките в държавите, участващи в Единния надзорен механизъм. Важно е да се отбележи, че ЕЦБ има правомощието, ако е необходимо, да приложи по-строги капиталови мерки. Внимателното наблюдение от страна на ЕЦБ на позициите на националните макропруденциални политики през 2023 г. не установи такава необходимост, тъй като няколко държави вече бяха въвели нови макропруденциални мерки или бяха затегнали вече съществуващите, за да заздравят устойчивостта на банковите си системи спрямо натрупаните области на уязвимост и надценените рискове.

Запазване на устойчивостта на финансовата система и насърчаване на целевите мерки на макропруденциалната политика

Макропруденциалните буфери следва да се поддържат, за да се запази устойчивостта на банките в случай на влошаване на условията в банковия сектор

През 2023 г. опасенията за финансовата стабилност се изместиха към последиците от по-високите лихвени проценти и надценените рискове за растежа. От макропруденциална гледна точка по-строгите финансови условия доведоха до по-нататъшен спад във финансовия цикъл, но системните рискове не се проявиха. За отбелязване е, че капиталовите позиции на банките останаха силни, макар че равнището на капиталовите резерви варираше по банки и държави, а ограниченията в предлагането на кредити не бяха свързани с капиталовите изисквания на банките. В перспектива по-високите разходи за обслужване на дълговете и влошаващата се макроикономическа среда биха могли да поставят под съмнение способността на нефинансовите сектори да обслужват дълговете си и постепенно да влошат качеството на активите на банките. Тези обстоятелства наред с по-малкия обем на кредитирането и нарастващите разходи за финансиране биха могли да окажат отрицателно въздействие върху рентабилността и устойчивостта на банките.

При тези условия през 2023 г. националните органи продължиха да затягат макропруденциалната си политика, за да повишат устойчивостта на банките. Фактори, улесняващи този процес, бяха рентабилността и капиталовите резерви на банките, които останаха на високо средно равнище въпреки сложната макрофинансова среда. Някои национални органи активираха антицикличния капиталов буфер, за да се справят с уязвимостите, свързани с натрупването на кредитен риск, и да създадат повече макропруденциално пространство под формата на освобождаващи се капиталови буфери. През 2023 г. осем държави въведоха или затегнаха антицикличния буфер, с което общият брой на държавите, въвели или обявили положителна ставка на антицикличния буфер, достигна 14 към края на годината. Освен това общо 11 държави бяха приложили или оповестили широк или секторен буфер за системен риск,[34] докато банките в десет държави отчетоха увеличение на буферите си за ДСЗИ, отчасти поради преработената методология на ЕЦБ за долен праг.[35] И накрая 15 държави запазиха мерките, насочени към кредитополучателите, за да предотвратят прекомерното поемане на риск от банките при кредитирането на домакинства.

През 2023 г. ЕЦБ оповестяваше своя анализ и виждания по въпроси, свързани с макропруденциалната политика. В посветените на макропруденциалната политика глави от Financial Stability Review за май и ноември се изтъква защо е важно да се запазят макропруденциалните буфери при влошаване на условията в банковия сектор.[36] Банката обясни и защо съществуващите мерки, насочени към кредитополучателите, трябва да се запазят и да продължат да действат като структурни предпазни механизми, за да гарантират, че стандартите за кредитиране няма да се влошат и кредитополучателите ще останат стабилни. Освен това се предполагаше, че високите равнища на рентабилност на банковия сектор могат да дадат възможност на някои държави да приложат допълнително целево увеличение на макропруденциалните буфери, при условие че се избягват проциклични ефекти. Не на последно място ЕЦБ представи становища, в които се обяснява защо налагането на извънредни данъци върху кредитните институции в някои държави може да има отрицателни последици за финансовата стабилност.[37]

Опитът от пандемията показва, че ролята на макропруденциалните капиталови буфери следва да се засили

ЕЦБ посвети един брой на своя Macroprudential Bulletin с обсъждане на евентуално прилагане на положителна неутрална ставка на антицикличния буфер. Като цяло опитът от пандемията показва, че ролята на макропруденциалните капиталови буфери трябва да се засили, за да се реагира ефикасно на неблагоприятните системни шокове, които могат да възникнат независимо от позицията на държавата във финансовия или икономическия цикъл. До края на 2023 г. шест държави вече бяха въвели или обявили рамки за определяне на положителна неутрална ставка.[38] Рамките се основаваха на различни подходи, което доведе до различни положителни неутрални ставки. В средносрочен план би било желателно да се въведе по-хармонизиран подход при определянето на положителни неутрални ставки в държавите от банковия съюз, тъй като той би довел до по-голяма последователност и ефикасност във формирането на политиката, същевременно осигурявайки достатъчна гъвкавост на национално равнище. Що се отнася до сектора на НБФП, ЕЦБ продължи да призовава за комплексен пакет от мерки на политиката за цялостно справяне с областите на уязвимост в този сектор. Тези мерки следва да отчитат съществуващите рамки и да се основават на силна международна координация.

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

ЕССР продължи да анализира потенциалните източници на системен риск, като публикува препоръка относно търговските недвижими имоти

През 2023 г. ЕЦБ оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР). По-специално, ЕЦБ беше съпредседател на Работната група на ЕССР по инструментите (IWG), Работната група по анализите (AWG) и Оперативната група за провеждане на стрес тестове, както и на Проектния екип на ЕЦБ/ЕССР по наблюдение на климатичните рискове. Банката бе съпредседател и на бързо реагиращите екипи, създадени към Групата за макропруденциален анализ и надзор (AWG/Macroprudential Analysis Group – MPAG) и Групата за макропруденциална политика (IWG/Macroprudential Policy Group – MPPG), във връзка с въздействието на по-високата инфлация и увеличаващите се лихвени проценти върху финансовата стабилност, както и на подобния екип към AWG/MPAG относно ликвидността в системата.

ЕЦБ подпомагаше и работата на ЕССР по: а) макропруденциалните инструменти за киберустойчивост;[39] б) последиците за системата и избора на мерки на политиката по отношение на криптоактивите и децентрализираното финансиране;[40] в) наблюдението на областите на уязвимост, свързани с НБФП;[41] г) възможността на политиката за справяне с рисковете, свързани с корпоративния дълг и инвестиционните фондове за недвижими имоти;[42] д) уязвимите области в сектора на търговските недвижими имоти, за които ЕССР публикува препоръка;[43] и е) макропруденциалните рамки за управление на свързания с климата риск.[44] По-подробна информация за ЕССР може да намерите на уебсайта на ЕССР и в годишните му доклади.

3.3 Микропруденциални дейности за осигуряване на сигурността и стабилността на отделните банки

Банките останаха устойчиви благодарение на постигнатия през последните години напредък и непрекъснатия надзорен ангажимент

Въпреки сложната макроикономическа среда европейските банки останаха устойчиви през цялата 2023 г., включително след сътресенията през март, които бяха предизвикани от фалита на някои регионални банки в САЩ и доведоха до поглъщането на Credit Suisse от UBS в Европа под надзора на швейцарските власти. При специално събиране на данни, проведено от ЕЦБ и ЕБО, банките отчетоха нетни нереализирани загуби от дългови ценни книжа в размер на 73 млрд. евро по балансова стойност. Тази сума беше счетена за неголяма в сравнение с отчетената в САЩ. Подобрените качество и рентабилност на активите помогнаха на банките да устоят на тежкия икономически спад при неблагоприятния сценарий на стрес теста на ЕЦБ през 2023 г. Тази обща устойчивост се дължи на усилията, полагани от банките през годините, на тяхното диверсифицирано финансиране и добра ликвидна среда, както и на непрекъснатия надзорен ангажимент на ЕЦБ, например извършената работа по лихвения риск в банковия портфейл от 2021 г. насам. В процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) през 2023 г. общата оценка от ПНПО остана като цяло непроменена. Изискванията по Стълб 2 за CET1 бяха определени на средно ниво от 1,2% в сравнение с 1,1% през 2022 г.

Въпреки резултатите от ПНПО и рекордно високата рентабилност на европейските банки през 2023 г. ЕЦБ не вижда основание за самодоволство. Постепенно увеличаващото се прехвърляне на основните лихвени проценти върху лихвените проценти по банкови депозити и по-голямото нарастване на разходите за финансиране на банките, както и влошаването на качеството на активите в сектора на недвижимите имоти и в други чувствителни към лихвените проценти сектори, могат да изложат на риск устойчивостта на високите печалби. Надзорната дейност на ЕЦБ остава съсредоточена върху постоянните недостатъци в управлението на риска, управлението и вътрешния контрол, както и върху нововъзникващите рискове.

Надзорът отчиташе в по-голяма степен риска и дейността му беше по-ефикасна

През 2023 г. банковият надзор в ЕЦБ отчиташе в по-голяма степен риска и дейността му беше по-ефикасна. Въз основа на вътрешната си работа и на препоръките на експертната група ЕЦБ приложи нова рамка за толеранс към риска, даваща право на надзорниците да се адаптират и да определят приоритетите на дейностите си спрямо индивидуалното състояние на банката под техен надзор, вместо да прилагат универсален подход. В този смисъл тя въведе нова многогодишна рамка за оценка за ПНПО, която дава възможност на надзорниците по-добре да калибрират интензивността и честотата на анализите си. Тя също така започна да разработва по-навременни и решителни поетапни процедури, като се основава на пълния набор от надзорни инструменти, включително периодични парични санкции, например в областта на рисковете, свързани с климата и околната среда.[45]

През 2023 г. ЕЦБ наложи санкции на три банки.[46]

През декември 2023 г. ЕЦБ публикува надзорните приоритети за 2024–2026 г., насочени към а) укрепване на устойчивостта към непосредствени макрофинансови и геополитически сътресения, б) ускоряване на ефикасното отстраняване на недостатъци в институционалното управление и управлението на рискове, свързани с климата и околната среда, и в) по-нататъшен напредък в цифровата трансформация и изграждането на стабилни рамки за оперативна устойчивост.

Като част от продължаващите ѝ усилия за засилване на прозрачността през 2023 г. ЕЦБ публикува а) метод, състоящ се от четири етапа, за определяне на изискването по Стълб 2 за всеки отделен риск, б) методология на ПНПО за кредитния риск и методология на ПНПО за пазарния риск, която ще се прилага през цикъла 2024 г., и в) Ръководство относно процедурите за квалифицирани дялови участия; а през януари 2024 г. публикува обновена версия на Надзорeн наръчник, последно издаден през 2018 г.

През април 2023 г. ЕЦБ съвместно с Единния съвет за преструктуриране приветства законодателни промени в европейската рамка за управление на кризи и застраховане на депозитите, предложени от Европейската комисия.

През октомври 2023 г. Клаудия Бух беше назначена за нов председател на Надзорния съвет на ЕЦБ в съответствие с установената процедура на институциите за подбор.

По-подробна информация може да бъде намерена на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ и в Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2023 г.

3.4 Приносът на ЕЦБ за ЕС и за инициативите в международната политика

Бяха постигнати няколко етапни цели в усъвършенстването на регулаторната рамка

През 2023 г. беше отбелязан допълнителен напредък в усъвършенстването на регулаторната рамка за финансовия сектор. Основните постижения бяха: а) споразумението относно провеждането от ЕС на окончателните реформи по „Базел III“, б) инициативите за справяне с рисковете, свързани с климата, и в) предложението за укрепване на рамката на ЕС за управление на кризи и застраховане на депозитите. Важен напредък беше отбелязан и в регулирането на криптоактивите и в засилването на регулирането на пазарната инфраструктура, например по отношение на централния клиринг.

Подобряване на регулаторната рамка за банките

Работата по регулирането на банковия сектор беше съсредоточена върху прилагането на „Базел III“, програмата на ЕС за устойчиво финансиране и управлението на кризи

През 2023 г. ЕЦБ продължи да подпомага преговорите по пакета за банковия сектор в ЕС, който включва редица изменения в Регламента за капиталовите изисквания (РКИ)[47] и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ)[48], насочени към прилагане на окончателните реформи по „Базел III“ в ЕС. През декември подготвителните органи на Европейския парламент и на Съвета на ЕС одобриха пакета за банковия сектор в ЕС. Очаква се окончателните текстове на РКИ и ДКИ да бъдат приети до края на април 2024 г., след като приключи правната редакция. Реформите имат за цел да засилят допълнително устойчивостта на банковата система в ЕС, по-специално чрез увеличаване на капитала, необходим за покриване на експозициите към кредитния, операционния и пазарния риск. Те също така ще подобрят надзорния инструментариум, включително за справяне с рискове, свързани с климата, и други рискове за устойчивостта.[49] Освен това ЕЦБ допринесе за програмата на ЕС за устойчиво финансиране, най-вече като публикува становища за директива относно надлежната проверка на корпоративната устойчивост и регламент относно прозрачността и почтеността на дейностите, свързани с рейтингите от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУ рейтинги).[50]

Разискванията по доизграждането на банковия съюз бяха съсредоточени върху усъвършенстването на уредбата на ЕС за управление на кризи и за застраховане на депозитите. На 18 април 2023 г. Европейската комисия публикува законодателно предложение, насочено към укрепване на управлението на банкови кризи в ЕС и по-специално към подобряване на възможностите на органите да се справят с несъстоятелността на по-малките и средните банки. ЕЦБ силно приветства законодателния пакет в становище,[51] подчертавайки необходимостта от по-добри инструменти и възможности за финансиране при управлението на кризи. Освен предлòжения законодателен пакет ЕЦБ призова за по-нататъшни стъпки за завършване на банковия съюз. В частност това изисква създаване на европейска схема за застраховане на депозитите и създаване на европейска рамка за ликвидност при преструктуриране.

Завършване на регулаторната рамка за криптоактивите и борбата с изпирането на пари

Значителен напредък беше постигнат при регулирането на криптоактивите и усъвършенстването на рамката за борбата с изпирането на пари

През 2023 г. ЕЦБ продължи да подкрепя финализирането и прилагането на регулаторна рамка за криптоактивите както на европейско, така и на международно равнище. След влизането в сила през юни в ЕС на Регламента относно пазарите на криптоактиви[52] ЕЦБ предостави информация по редица технически стандарти, които бяха съгласувани от Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари и имаха за цел прилагането на регламента. На международно равнище тя допринесе за напредъка, постигнат на международни форуми, като Съвета за финансова стабилност (СФС), Базелския комитет за банков надзор (БКБН) и Комитета за плащания и пазарна инфраструктура (CPMI). По-специално СФС финализира своята Глобална регулаторна рамка за дейностите, свързани с криптоактивите, като даде препоръки на високо равнище за регулирането на дейностите и пазарите на криптоактиви, както и за разпоредбите относно глобалните споразумения за „стабилни монети“. Тези препоръки бяха включени в по-широката пътна карта на Г-20 относно криптоактивите, приета през октомври, за която допринесе и ЕЦБ. Освен това ЕЦБ подкрепи работата на БКБН за затягане и изясняване на аспекти от своя стандарт относно експозициите на банките към криптоактиви. В частност с корекциите се въвеждат по-строги критерии за преференциално регулаторно третиране на „стабилните монети“.

ЕЦБ продължи активно да допринася за финализирането на предлòжения от Европейската комисия законодателен пакет за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ), включително създаването на орган на равнище ЕС за борба с изпирането на пари. Както посочва в становищата си,[53] ЕЦБ подкрепя тясното сътрудничество и обмена на информация между надзорните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и европейския банков надзор, и в по-общ план – ефективния режим на ЕС за противодействие на злоупотребите с финансовата система на ЕС за изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Подкрепа за напредъка към създаване на съюз на капиталовите пазари и укрепване на регулаторната рамка на НБФП

Продължаване на усилията за постигане на напредък за създаване на съюз на капиталовите пазари и регулиране на сектора на НБФП

През 2023 г. продължи законодателната работа по инициативи за задълбочаване на интеграцията на капиталовите пазари в ЕС като част от плана за действие на Европейската комисия от 2020 г. за съюз на капиталовите пазари. През годината ЕЦБ даде своя принос за публичното обсъждане относно бъдещето на съюза на капиталовите пазари в различни публикации и речи.[54] Освен това председателят на ЕЦБ заедно с председателите на Еврогрупата, Европейската инвестиционна банка, Европейския съвет и Европейската комисия публикуваха статия относно важността на съюза на капиталовите пазари за насочване на спестяванията на Европа към растеж. ЕЦБ взе активно участие и в дискусиите на Еврогрупата относно бъдещето на европейските капиталови и финансови пазари и допринесе за законодателния процес, свързан с прегледа на Регламента за европейската пазарна инфраструктура.[55]

Освен това ЕЦБ продължи да подчертава значението на преодоляването на структурните уязвимости в сектора на НБФП и усъвършенстването на съответната политическа рамка от макропруденциална гледна точка. Във връзка с неотдавнашните сътресения в сектора на НБФП във Financial Stability Review и Macroprudential Bulletin бяха обсъдени отражението им върху политиката по отношение на готовността за ликвидност и ливъриджа в този сектор.[56] ЕЦБ участва и в оценката на СФС за последиците от ливъриджа за финансовата стабилност в НБФП и активно допринесе за текущата работа по политиката за засилване на устойчивостта на НБФП.[57] Що се отнася до фондовете от отворен тип, ЕЦБ участва в преразглеждането на препоръките на СФС по политиката за преодоляване на структурното ликвидно несъответствие в тези фондове.[58]

4 Безпроблемно функциониране на пазарната инфраструктура и плащанията

Евросистемата играе централна роля в разработването, оперирането и надзора върху пазарните инфраструктури и плащанията. През 2023 г. Евросистемата успешно обнови своята система за плащания на едро и продължи да развива услугите в ТАРГЕТ. С оглед на по-нататъшното засилване на интеграцията и иновациите на европейските пазари на плащания и ценни книжа Евросистемата актуализира своята стратегия за плащания на дребно и започна да анализира потенциалното въздействие на новите технологии върху сетълмента на финансови трансакции на едро. В работата си по проучване на потенциално цифрово евро Евросистемата премина от фазата на проучване към фазата на подготовка.

4.1 Услуги в ТАРГЕТ

Евросистемата стартира успешно новата си система за големи плащания T2

На 20 март 2023 г. Евросистемата стартира успешно своята нова система за големи плащания T2, заменяйки системата ТАРГЕТ2, работеща от ноември 2007 г. Системата T2 въвежда система за брутен сетълмент в реално време (RTGS), централна функция за управление на ликвидността, която оптимизира управлението на ликвидността при всички услуги в ТАРГЕТ, предлагайки набор от общи компоненти, които се споделят между услугите в ТАРГЕТ, и удължено работно време. Миграцията беше осъществена между 17 и 20 март 2023 г., като прилагайки подхода на „големия взрив“, всички банки започнаха сетълмент в новата система в понеделник, 20 март 2023 г. Новата система е в съответствие с международния стандарт за обмен на съобщения между финансови институции (ISO 20022) и води до значително подобряване на ефективността. Освен това новата структура на T2 позволява на пазарните участници да рационализират управлението на паричната ликвидност на централните банки за трансакциите им в евро при плащания на едро и дребно, както и за сетълмент на ценни книжа.

Близо 1000 банки използват Т2, за да инициират трансакции в евро от свое име или от името на свои клиенти. Като се вземат предвид клоновете и дъщерните дружества, чрез Т2 може да се достигне до над 40 000 банки в света. През 2023 г. средно 409 444 плащания на ден със среднодневна стойност 2,2 трлн. евро са обработени с помощта на системата T2 и нейния предшественик ТАРГЕТ2. Това е увеличение с 2,9% на дневния обем на плащанията в сравнение с тези, направени чрез ТАРГЕТ2 през 2022 г.

От 1 януари 2023 г., след присъединяването на Хърватия към еврозоната, хърватската финансова общност прехвърли своята национална RTGS система към ТАРГЕТ2/T2. Присъединяването на хърватския пазар към услугите в ТАРГЕТ продължи през юни с миграцията към услугата за сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ (ТИПС) и през септември, когато хърватският централен депозитар за ценни книжа (ЦДЦК) се присъедини към ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК).

Хърватският ЦДЦК беше включен като част от вълнà, в която пет ЦДЦК успешно се присъединиха към платформата T2-ЦК, включително Euroclear Bank – един от най-големите ЦДЦК в света, Системата за сетълмент на държавни ценни книжа на Българската народна банка и Централен депозитар АД – другият опериращ в България ЦДЦК, Središnje klirinško depozitarno društvo d.d. (SKDD) в Хърватия и Euroclear във Финландия. Платформата T2-ЦК сега свързва 24 ЦДЦК от 23 европейски пазара, позволявайки сетълмент на ценни книжа в евро и датски крони. Тази вълнà на миграция беше важно развитие за T2-ЦК и Евросистемата от оперативна, бизнес и стратегическа гледна точка. По-конкретно, успешното включване на ЦДЦК (Euroclear Финландия), който поддържа сметки на крайни инвеститори, потвърждава отново, че пазарни инфраструктури на Евросистемата могат да поддържат всички пазари и юрисдикции в ЕС. Освен това от делова гледна точка миграцията на Euroclear Bank пренася финансовите инструменти в еврооблигации директно в T2-ЦК, а от 2024 г. – в Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS). През 2023 г. Т2-ЦК обработваше средно 699 868 трансакции дневно на среднодневна стойност 790,3 млрд. евро.

ТИПС продължи да играе важна роля в развитието на незабавните плащания в евро с присъединяването на повече банки и национални общности през 2023 г. Нарастването на броя на участниците в ТИПС доведе до увеличение на обемите на трансакциите с над 127% в сравнение с 2022 г. при максимум от 28 милиона незабавни плащания, осъществени през декември 2023 г. (в сравнение с 18,7 милиона през декември 2022 г.). Тестването за свързване през 2024 г. на Sveriges Riksbank и шведската крона към ТИПС за незабавни плащания приключи успешно. Сътрудничеството между Евросистемата и Danmarks Nationalbank за свързване през 2025 г. на датската крона към ТИПС (и T2) продължи без проблеми.

През юли 2023 г. Евросистемата публикува нова структура на ценообразуване за ТИПС, която влезе в сила на 1 януари 2024 г. С нея се гарантира, че услугата работи на база възстановяване на разходите, без да носи печалба. В същото време ценообразуването на ТИПС има за цел да подкрепи навлизането на незабавните плащания в Европа, което също се очаква да се ускори, като се има предвид законодателното предложение, внесено от Европейската комисия, незабавните плащания в евро да бъдат достъпни за всички граждани и предприятия, притежаващи банкова сметка в ЕС и в страните от Европейското икономическо пространство.

В допълнение към трите услуги за сетълмент (T2, T2-ЦК и ТИПС), Евросистемата разработва нова услуга в ТАРГЕТ – Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата, която ще бъде единна система за управление на активите, използвани като обезпечение при кредитни операции на Евросистемата за всички юрисдикции в еврозоната. Стартирането на Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата беше прехвърлено от април 2024 г. за ноември 2024 г., за да се даде повече време на потребителите да завършат тестването на функционалностите ѝ в стабилна среда.

4.2 Проект за цифрово евро

ЕЦБ стартира подготвителната фаза на проекта за цифрово евро

Двегодишната фаза на проучване в проекта за цифрово евро приключи през октомври 2023 г. Прегледът на работата, извършена по време на фазата на проучване, даде основание за решението на Управителния съвет на ЕЦБ да започне подготвителната фаза. Началото на тази нова фаза не предполага решение дали да бъде емитирано цифрово евро. Това решение може да бъде разгледано от Управителния съвет само след приемането на ниво ЕС на законодателна рамка за цифровото евро.

По време на проучвателната фаза Евросистемата постигна съгласие относно високо ниво на проектиране и технически изисквания за цифровото евро. Работата беше подпомогната от изготвянето на прототипи за валидиране на предложения проект от техническа гледна точка и изучаване на фокус групи[59] с цел да се получи входяща информация за предпочитанията и очакванията на потенциалните потребители. Близкото и прозрачно взаимодействие с участници на пазара, други институции в ЕС и политици гарантира, че всички заинтересовани страни могат да представят своите становища по вариантите за проектиране и разпространение. Пазарно проучване на техническите аспекти показа, че съществува достатъчно голям кръг европейски доставчици, способни да разработят решения за цифровото евро, и че са налице различни архитектурни и технологични варианти за проектиране.

Първият етап от подготвителната фаза, която започна на 1 ноември 2023 г., ще продължи две години и ще постави основите за възможно емитиране на цифрово евро. През този период фокусът ще бъде съсредоточен върху финализирането на наръчника за цифровото евро и избора на доставчици, които потенциално биха могли да разработят платформа и инфраструктура за цифрово евро. Евросистемата ще проведе и допълнителни тестове и експерименти и ще продължи да се консултира с всички заинтересовани страни, включително с обществеността, за да гарантира, че цифровото евро отговаря на най-високите стандарти за качество, сигурност, поверителност и използваемост.

Възможните последващи стъпки ще бъдат решени от Управителния съвет въз основа на резултатите от първия етап на подготвителната фаза и от развитието на законодателния процес.

4.3 Иновации и интеграция на пазарната инфраструктура и плащанията

Евросистемата актуализира своята стратегия за плащания на дребно

През ноември 2023 г. Евросистемата публикува актуализация на стратегията си за плащания на дребно в контекста на значителните промени в сферата на плащанията през четирите години от нейното стартиране. По-специално, големите технологични компании засилиха дейността си в областта на плащанията, потенциално засягайки негативно стратегическата автономност на Европа в тази сфера. Освен това войната на Русия срещу Украйна подчерта значимостта на (кибер) рисковете за критичните инфраструктури в Европа, включително за платежните услуги. Освен това беше постигнат значителен напредък по проекта за цифрово евро.

Актуализираната стратегия запазва основните си цели, а именно да разработи общоевропейски решения за плащания в точката на взаимодействие (т.е. във физическата точка за продажба, в мобилното пространство и в пространството за електронна търговия) и допълнително да укрепи Единната зона за плащания в евро (СЕПА) предимно чрез пълното внедряване на незабавните плащания. Тя включва и нова цел – засилване на устойчивостта на плащанията на дребно, включително чрез наличие на алтернативни платежни решения за непредвидени случаи. И накрая, подчертава се и взаимното допълване между стратегията на Евросистемата за малки плащания и проекта за цифрово евро, по-специално различните начини, по които едно цифрово евро може да допринесе за постигане на целите на стратегията. Така например дигиталното евро само по себе си би предложило общоевропейско решение за плащанията, като същевременно ще помогне на решенията за частни малки плащания да постигнат общоевропейски обхват.

Беше постигнат напредък във финансовата интеграция при разчетно-клиринговите и платежните услуги (т.нар. посттърговски услуги).

В съответствие със своята цел да допринесе за по-нататъшна интеграция на европейския финансов пазар в областта на посттърговските (разчетно-клиринговите и платежните) услуги и за изграждане на съюз на капиталовите пазари Консултативната група на Евросистемата за пазарни инфраструктури за ценни книжа и обезпечения (AMI-SeCo) продължи да отчита напредък, постигнат от пазарите на AMI-SeCo (пазарите от Европейското икономическо пространство и Обединеното кралство и Швейцария) относно спазването на стандартите по Програмата за хармонизиране на T2-ЦК, Единния наръчник за управление на обезпеченията за Европа (SCoRE), (което е необходимо и за взаимодействие с ECMS) и стандартите за корпоративни събития (включително стандартите за идентифициране на акционерите). Общият процент на съответствие на стандартите за хармонизиране на T2-ЦК остава около 90%. Петте нови ЦДЦК, които се присъединиха към T2-ЦК през септември 2023 г., бяха оценени като имащи високо ниво на съответствие със стандартите за хармонизиране на T2-ЦК. Докладът за съответствие на корпоративните събития за 2023 г. представи факти, че е постигнат напредък и по отношение на съответствието със стандартите за корпоративни събития. В доклада за изпълнението по SCoRE за втората половина на 2023 г. AMI-SeCo отбеляза някои забавяния в напредъка от страна на заинтересованите страни при спазването на приложимите стандарти на SCoRE. Предвид отлагането за ноември 2024 г. на стартирането на ECMS на Евросистемата AMI-SeCo се съгласи да отложи и крайния срок за съответствие със съответните стандарти SCoRE.

С оглед на идентифицирането на оставащите пречки пред интеграцията на пазара на ЕС за посттърговски услуги за ценни книжа през ноември 2023 г. AMI-SeCo започна проучване сред своите членове и сред членовете на заинтересованите национални групи. AMI-SeCo предостави също на Европейската комисия и Европейския съвет информация относно посттърговските аспекти на предложението на Комисията за по-ефективни процедури за трансграничен данък при източника и обсъди с Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) своите виждания за потенциално съкращаване на стандартния T+2 цикъл за сетълмента на ценни книжа.

И накрая Евросистемата започна да анализира потенциалното въздействие на новите технологии, в това число технологията на разпределените регистри (DLT), върху сетълмента на финансовите трансакции на едро (виж каре 4).

4.4 Надзор и роля на емисионната централна банка

Беше стартирана цялостна оценка на услугите в ТАРГЕТ

Безопасното и ефективно функциониране на инфраструктурите на финансовите пазари (ИФП) и плащанията в еврозоната са постоянен приоритет на Евросистемата в качеството ѝ на надзорен орган. Освен това като емисионна централна банка за еврото Евросистемата участва в споразумения за сътрудничество за инфраструктурите на финансовите пазари извън еврозоната със значими дейности, деноминирани в евро.

Що се отнася до надзора върху услугите на Евросистемата в ТАРГЕТ (виж раздел 4.1), основните приоритети включваха наблюдение на проекта за консолидация на T2–T2-ЦК преди пускането му в експлоатация през март 2023 г. и приобщаване на нови пазари. Освен това през октомври 2023 г. бяха започнати цялостни оценки на T2/ТИПС спрямо Регламента относно надзорните изисквания за системно важните платежни системи (СВПС) и на T2-ЦК по отношение на принципите на CPMI-IOSCO.

Евросистемата осъществява и надзор върху СВПС, включително EВРO1, СТЕП2-T и системата за управление на клиринга MasterCard (MCMS). През 2023 г. тя се съсредоточи върху приключването на първата цялостна оценка на системата за управление на клиринга MasterCard (MCMS) съгласно Регламента за системно важните платежни системи, стартирането на нови цялостни оценки на EВРO1и СТЕП2-T съгласно Регламента за системно важните платежни системи, оценката на MCMS съгласно надзорните очаквания за киберустойчивост на инфраструктурите на финансовите пазари и наблюдението на преминаването на EВРO1 и към стандарта ISO 20022.

Що се отнася до платежните инструменти, схеми и споразумения, през 2023 г. Евросистемата достигна важен етап в идентифицирането на платежните споразумения, които да бъдат контролирани или наблюдавани съгласно надзорната рамка на Евросистемата за надзор върху електронни платежни инструменти, схеми и споразумения (рамката ПИЗА). В допълнение към включването по рамката ПИЗА на нови поднадзорни субекти Евросистемата извърши цялостна оценка на първата група общоевропейски схеми и продължи работата си по мониторинга на измамите с карти.

Като емисионна централна банка на еврото Евросистемата продължи да участва в споразумения за съвместен надзор и управление на кризи за инфраструктурите на финансовите пазари със значителни дейности, деноминирани в евро. По отношение на централните контрагенти (ЦК) Евросистемата допринесе за оценката на промените в управлението на риска, предложенията за разширяване на услугите, плановете за възстановяване и плановете за преструктуриране. Що се отнася до сетълмента на ценни книжа, Евросистемата продължи да дава входяща информация за редовната оценка на ЦДЦК съгласно Регламента за централните депозитари на ценни книжа и да се подготвя за бъдещо упълномощаване на дружества – оператори на пазарни инфраструктури, базирани на технологията на разпределените регистри съгласно Регламент (ЕС) № 2022/858 (Регламент за пилотния режим на технологията на разпределените регистри).

В сферата на киберустойчивостта приключи прегледът на стратегията за киберустойчивост на Евросистемата за инфраструктурите на финансовите пазари, като подробностите относно подобренията и ревизиите се предвижда да бъдат обявени в началото на 2024 г. Освен това ЕСЦБ проведе своето периодично проучване на устойчивостта на киберпространството сред 80 инфраструктури на финансовите пазари в ЕС и предприе последващи действия със съответните надзорни органи и поднадзорни субекти.

ЕЦБ подкрепи различни глобални работни потоци, свързани с надзора (например относно формирането на печалбата на централните контрагенти, предпазните мерки на инфраструктурата на финансовите пазари спрямо финансови рискове, несвързани със споразумения за неизпълнение на участници и за „стабилни монети“), както и общоевропейския надзорен стрес тест за централните контрагенти, координиран от ESMA. ЕЦБ публикува и преглед на моделите за формиране на първоначален марж за централните контрагенти в ЕС, постоянно наблюдава влиянието върху централните контрагенти (ЦК) и техните членове на засилената колебливост на пазара и организира заедно с Deutsche Bundesbank и Федералната резервна банка на Чикаго Съвместната конференция за 2023 г. относно управлението на свързания с ЦК риск, за да се улесни дискусията между бизнеса, регулаторните органи и академичните среди.

Евросистемата редовно допринася за разработването на нови регламенти на ЕС за инфраструктурата на финансовите пазари и плащанията. По-конкретно, през 2023 г. тя предостави входяща информация за становището на ЕЦБ относно прегледа на Регламента за европейската пазарна инфраструктура. ЕЦБ активно допринесе и за подготовката на вторичното законодателство за Закона за цифровата оперативна устойчивост, най-вече в областта на тестовете срещу заплахи от проникване, които се разработват в съответствие с европейската рамка за етично сътрудничество на „червени екипи“, базирана на разузнаване на заплахите (TIBER-EU).

Каре 4
Нови технологии за сетълмент на едро в резервни пари

Евросистемата анализира потенциалното влияние на новите технологии, включително тази на разпределените регистри (DLT), върху сетълмента на финансови трансакции на едро. Тази работа е част от усилията на Евросистемата да гарантира, че централните банки са в крак с цифровите иновации и допринасят за тях при сетълмента на плащания и на ценни книжа.

Финансовата индустрия проявява все по-голям интерес към потенциални приложения на технологията на разпределените регистри (DLT), включително за трансакции, чийто сетълмент в момента се извършва в резервни пари. Ако DLT технологията намери значително приложение в индустрията, централните банки може да се наложи да предприемат действия, за да гарантират гладкото функциониране на платежните системи и ролята на резервните пари като монетарна котва, поддържаща стабилността, интеграцията и ефективността на европейската финансова система.

Евросистемата е определила четири концептуални решения, които дават възможност за извършване на сетълмент в резервни пари на трансакции на едро, при които например сетълментът на частта от сделката, свързана с ценни книжа, се извършва с помощта на инфраструктура, базирана на разпределените регистри (фигура 1).

Фигура А

Концептуални решения за сетълмент в резервни пари на трансакции на едро, регистрирани на платформи, базирани на технологията на разпределените регистри

Източник: Виж Neuhaus, H. and Plooij, M., “Central bank money settlement of wholesale transactions in the face of technological innovation”, Economic Bulletin, Issue 8, ECB, 2023.
Забележки: Със сини линии, точки и иконки са обозначени резервните пари (CeBM). Лилавите линии, точки и иконки представят ценни книжа.

Евросистемата планира да проведе проучвателна работа относно технологията на разпределените регистри под формата на изпитания на реален сетълмент в резервни пари и експерименти, свързани със симулации на сетълмент в тестова среда. Те ще бъдат осъществени с помощта на три решения на Евросистемата, позволяващи сетълмент в резервни пари на финансови трансакции на едро, регистрирани на платформи, базирани на технологията на разпределените регистри: решението Trigger Solution, предоставено от Deutsche Bundesbank, решението TIPS Hash-Link, предоставено от Banca d’Italia (и двeте представляват примери за концептуално решение 1), и решение за оперативна съвместимост Full-DLT Interoperability, предоставено от Banque de France (концептуално решение 2). Пазарните участници бяха поканени да изразят интереса си към участие в изпитания и експерименти, планирани да бъдат проведени между май и ноември 2024 г. Успоредно с това другите две концептуални решения ще бъдат допълнително анализирани в рамките на Евросистемата.

В помощ на проучвателната работа на Евросистемата е създадена специална група за пазарни контакти във връзка с технологията на разпределените регистри. Тази група предоставя входяща експертна информация и уведомява Евросистемата за напредъка в използването на разпределените регистри и други нови технологии на финансовите пазари на едро.

5 Дейности по пазарни операции и финансови услуги, предоставяни на други институции

През август 2023 г. Евросистемата одобри нова рамка за осигуряване на линии на централни банки извън еврозоната за ликвидност в евро и запази няколко линии за ликвидност с централни банки извън еврозоната, осигурявайки по този начин предпазен механизъм за пазарно финансиране. ЕЦБ продължи редовно да предлага операции в щатски долари на контрагенти от еврозоната. Тя не извърши интервенции на валутния пазар, но продължи от името на ЕС да отговаря за управлението на различни финансови операции и да изпълнява обща координираща роля във връзка с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите.

5.1 Динамика на пазарните операции

Линии за ликвидност в евро и в чуждестранна валута

Суаповите и репо линиите на Евросистемата са инструменти на паричната политика. Те помагат да се предотврати възможността напрежението на международните пазари на финансиране да попречи на ефикасното предаване на паричната политика на еврозоната. В таблица 5.1 са показани линиите за ликвидност, активни към 31 декември 2023 г.

През 2023 г. ЕЦБ продължи да предоставя ликвидност в щатски долари на седмична база със седемдневен срок, координирано със Системата на Федералния резерв, Банката на Канада, Bank of England, Японската централна банка и Швейцарската национална банка (мрежата на суаповите линии). От 20 март до 30 април 2023 г. след съгласуване с централните банки от мрежата за суапови линии честотата на операциите за предоставяне на щатски долари се увеличи от седмична на ежедневна. По-голямата честота имаше за цел да повиши ефикасността и да засили предпазната роля на операцията в период на засилен натиск върху условията за финансиране в щатски долари. Кредитирането от страна на контрагенти от еврозоната остана ограничено през цялата година.

Таблица 5.1

Преглед на действащите линии за предоставяне на ликвидност

Контрагент извън еврозоната

Вид на споразумението

Реципрочна

Максимален размер на заеманата сума (млн. евро)

Danmarks Nationalbank

Суапова линия

Не

24 000

Sveriges riksbank

Суапова линия

Не

10 000

Централна банка на Канада

Суапова линия

Да

Неограничен

Китайска народна банка

Суапова линия

Да

45 000

Централна банка на Япония

Суапова линия

Да

Неограничен

Швейцарска национална банка

Суапова линия

Да

Неограничен

Bank of England

Суапова линия

Да

Неограничен

Система на Федералния резерв

Суапова линия

Да

Неограничен

Narodowy Bank Polski

Суапова линия

Не

10 000

Magyar Nemzeti Bank

Репо линия

Не

4 000

Banca Naţională a României

Репо линия

Не

4 500

Централна банка на Албания

Репо линия

Не

400

Финансов орган на Андора

Репо линия

Не

35

Народна банка на Република Северна Македония

Репо линия

Не

400

Централна банка на Република Сан Марино

Репо линия

Не

100

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Списък на линиите за ликвидност на централните банки, които Евросистемата поддържа (към 31 декември 2023 г.). В таблицата не са включени репо линиите, създадени с централни банки извън еврозоната в рамките на механизма на централните банки за обратно изкупуване от Евросистемата (EUREP), за които ЕЦБ не оповестява своите контрагенти. Съгласно новата си рамка ЕЦБ е оповестила всички линии за ликвидност от 16 януари 2024 г. до момента.

На 3 август 2023 г. Управителният съвет одобри нова рамка за предоставяне на линии за ликвидност в евро на централни банки извън еврозоната след задълбочена оценка на предходната действаща рамка и въз основа на опита, придобит през последните години. Новата рамка влезе в сила на 16 януари 2024 г. Тя запазва ролята на линиите за ликвидност като инструменти на паричната политика, съхранявайки основните елементи на досегашната рамка, но я оптимизира и интегрира съществуващите репо инструменти в единна постоянна рамка, наречена EUREP. Суаповите линии са достъпни за държави с най-висока кредитоспособност или от системно значение от гледна точка на еврозоната. Достъпът до ликвидна линия в евро може да се различава в нормални условия от периодите на остри, широкообхватни затруднения на финансовите пазари, когато създаването на предпазни линии с по-широк кръг държави може да се окаже оправдано. Управителният съвет ще продължи за всеки отделен случай да прави оценка на исканията за линии за ликвидност.

Отчитане на валутните интервенции

През 2023 г. ЕЦБ не осъществи интервенции на валутния пазар. От въвеждането на еврото тя на два пъти интервенира на валутния пазар – през 2000 г. и 2011 г. Данните за валутните интервенции се публикуват на тримесечна база със закъснение от едно тримесечие в уебсайта на ЕЦБ и в Хранилището на статистически данни. Публикуваната в тримесечната таблица информация е обобщена също в таблица 5.2. Ако през съответното тримесечие няма валутни интервенции, това е изрично посочено.

Таблица 5.2

Валутни интервенции на ЕЦБ

Период

Дата

Вид интервенция

Двойка валути

Закупена валута

Брутна сума (млн. евро)

Нетна сума (млн. евро)

3 тр. 2000 г.

22.09.2000 г.

Координирана

евро/щ.д.

евро

1 640

1 640

22.09.2000 г.

Координирана

евро/яп. йена

евро

1 500

1 500

4 тр. 2000 г.

3.11.2000

Едностранна

евро/щ.д.

евро

2 890

2 890

3.11.2000

Едностранна

евро/яп. йена

евро

680

680

6.11.2000

Едностранна

евро/щ.д.

евро

1 000

1 000

9.11.2000

Едностранна

евро/щ.д.

евро

1 700

1 700

9.11.2000

Едностранна

евро/яп. йена

евро

800

800

1 тр. 2011 г.

18.03.2011

Координирана

евро/яп. йена

евро

700

700

1 тр. до 4 тр. 2021 г.

-

-

-

-

-

-

1 тр. до 4 тр. 2022 г.

-

-

-

-

-

-

1 тр. до 4 тр. 2023 г.

-

-

-

-

-

-

Източник: ЕЦБ.

Отчетната рамка обхваща валутните интервенции, провеждани от ЕЦБ едностранно или координирано с други международни органи, както и „граничните“ интервенции в рамките на Валутен механизъм II (ВМ II).

5.2 Управление на операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити

ЕЦБ обработваше плащания по различни заемни програми на ЕС

ЕЦБ отговаря за администрирането на сметките и обработката на плащанията, свързани с операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити в рамките на Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП)[60], Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)[61], Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE)[62], програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU)[63] и програмата за макрофинансова помощ за Украйна (МФП+)[64]. ЕЦБ отговаря също и за администрирането на някои плащания, възникващи във връзка с операциите пo Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)[65] и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС),[66] както и за обработката на всички плащания по заемното споразумение за Гърция[67]. През 2023 г. ЕЦБ приключи подготовката си за извършване на услуги като агент по плащанията за Европейската комисия, с което разшири обхвата на сегашните услуги на ЕЦБ като фискален агент.

Към 31 декември 2023 г. общият непогасен номинален обем беше 200 млн. евро в рамките на МСФП, 42,8 млрд. евро по ЕМФС, 98,4 млрд. евро по линия на SURE и 39,54 млрд. евро по заемното споразумение за Гърция. И накрая, през 2023 г. ЕЦБ обработи плащания и лихвени плащания по заеми и безвъзмездни средства по програмата „Следващо поколение ЕС“ към и от различни държави членки и заеми за Украйна в рамките на МФП+.

5.3 Услуги на Евросистемата по управление на резервите

Редица национални централни банки от Евросистемата предоставят услуги съгласно рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите

През 2023 г. продължи предлагането на обширен пакет от финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ERMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Съгласно тази рамка при хармонизирани условия и в съответствие с пазарните стандарти на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации редица национални централни банки от Евросистемата предоставят финансови услуги. ЕЦБ играе обща координираща роля, следи за гладкото функциониране на услугите, насърчава промени за усъвършенстване на рамката и изготвя съответните отчети за органите за вземане на решения в ЕЦБ.

Броят на клиентските сметки, отчетени при ERMS, възлиза на 273 в края на 2023 г. в сравнение с 270 в края на 2022 г. Общият размер на агрегираните наличности (включително парични активи и вложèния в ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на ERMS, през 2023 г. спрямо 2022 г. намаля с близо 20%.

6 Парите в брой остават най-често използваното платежно средство сред европейските граждани при ниско ниво на фалшифициране

Евробанкнотите в обращение се влияеха от повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ, след като паричните наличности като средство за запазване на стойността намаляха. Голямо мнозинство от европейските граждани смятат, че е важно да имат възможност да плащат в брой. В съответствие с това ЕЦБ има за цел да осигури ефикасен достъп до и приемане на пари в брой в еврозоната.

Евросистемата се ангажира също да гарантира, че парите в брой остават във висша степен устойчиви и екосъобразни, оценявайки екологичния отпечатък на банкнотите като платежно средство. Подготовката за разработването на нова серия евробанкноти е възможност те да станат по-разпознаваеми за европейците. Ето защо по време на целия процес по разработката им се провеждаха консултации с обществеността.

6.1 Обращение на евробанкнотите и осигуряване на достъп до и приемане на пари в брой

Обращението на евробанкнотите бе повлияно от повишаването на лихвените проценти

В края на 2023 г. броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 29,8 млрд., а съвкупната им стойност – на 1,57 трлн. евро. Увеличенията на основните лихвени проценти на ЕЦБ от юли 2022 г. насам продължаваха да оказват сдържащо въздействие върху притежаваните пари в брой като средство за запазване на стойността, тъй като банкнотите не носят лихва. Съответно през 2023 г. се наблюдаваше много нисък годишен темп на прираст от 1,2% и -0,3% на броя и стойността на банкнотите.

Графика 6.1

Брой и стойност на евробанкнотите в обращение

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: млрд.)

Източник: ЕЦБ.

За да поддържат качеството на евробанкнотите в обращение и доверието в тях, националните централни банки от Евросистемата обработиха 25,3 млрд. евробанкноти и замениха 3,3 млрд. износени с новоотпечатани банкноти.

Стойността на евромонетите в обращение нарасна с 3,2% годишно и достигна 33,5 млрд. евро в края на 2023 г., което се равнява на 148,2 млрд. евромонети.

През 2022 г. ЕЦБ проведе проучване на платежните нагласи на потребителите в еврозоната, според което 60% от гражданите считат за съществена възможността да плащат в брой. За да се гарантира ефикасен достъп до и приемане на пари в брой, на 28 юни 2023 г. Европейската комисия прие предложение за регламент относно евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство. В своето Становище по предложението на Комисията ЕЦБ изрази твърдата си подкрепа за установяването на ясни правила за задължителното приемане на евробанкноти и евромонети в брой и за отказите на търговци на дребно да приемат пари в брой, като например надписи „не приемаме пари в брой“ на входните врати на търговски обекти. Лесният достъп до и приемане на пари в брой са основните компоненти на стратегията до 2030 г. на Евросистемата за парите в брой, за да се гарантира, че евробанкнотите и евромонетите в брой ще продължат да бъдат широко достъпни като привлекателно, надеждно и конкурентоспособно средство за плащане и за запазване на стойността.

6.2 Проучване относно екологичния отпечатък на евробанкнотите

Екологичният отпечатък на продукта (Product Environmental Footprint) отчита пълния жизнен цикъл на банкнотите – от суровината до производството, разпространението и унищожаването им

ЕЦБ проведе проучване относно екологичния отпечатък на евробанкнотите, за да оцени отпечатъка върху околната среда от годишните разплащания в брой на дадено лице с използване на евробанкноти и гарантира, че парите в брой остават във висша степен устойчиви и екосъобразни.

Резултатите показаха, че отпечатъкът от използваните от едно лице за една година евробанкноти се равнява на осемкилометрово шофиране с автомобил и представлява едва 0,01% от общото им годишно въздействие върху околната среда, свързано с потреблението.

В Проучването на екологичния отпечатък на продуктите се анализира и постигнатият досега напредък

След пускането им в обращение банкнотите се използват многократно. Етапът на разпределението, включително потреблението на енергия и транспортът, допринасят в най-голяма степен за отпечатъка им върху околната среда. Използването на екологично чист памук в хартията за банкноти намалява въздействието на евробанкнотите върху околната среда с почти 50%, както и общия отпечатък на плащанията с евробанкноти с 3,6% в сравнение с използването на обикновен памук от неекологични източници. Предвижда се допълнително намаляване, след като се премине към по-органичен памук. В ход е обширна научноизследователска и развойна дейност за намиране на алтернативни методи за унищожаване на негодни банкноти, като например рециклиране и повторно използване на отпадъчния материал.

6.3 Тенденции при фалшифицирането на евробанкноти

През 2023 г. беше отчетено едно от най-ниските нива на фалшификатите спрямо всички банкноти в обращение

През 2023 г. от обращение бяха изтеглени приблизително 467 000 фалшиви евробанкноти – едно от най-ниските досега нива спрямо всички банкноти в обращение (графика 6.2). През 2023 г. броят на неистинските евробанкноти бе 16 на един милион истински в обращение. Независимо от този много нисък дял броят на фалшивите банкноти се увеличи спрямо 2022 г., когато той беше извънредно малък след пандемията от COVID-19. Вероятността да получите неистинска банкнота е малка. Повечето фалшификати са с ниско качество без или само с твърде лоши имитации на защитните елементи. Банкнотите могат да бъдат проверени чрез простия метод „пипни, разгледай, наклони“, описан на уебстраницата за защитните елементи на банкнотите и на уебсайтовете на националните централни банки от еврозоната.

Графика 6.2

Брой на неистинските банкноти, открити за година, на милион истински евробанкноти в обращение

Източник: ЕЦБ.

6.4 Подготовка за бъдещи серии евробанкноти

ЕЦБ се подготвя да разработи нова серия евробанкноти с цел да запази високата им устойчивост на фалшифициране и да ги направи възможно най-екологични. Този процес отразява ангажимента на Евросистемата по отношение на парите в брой и е възможност евробанкнотите да станат по-разпознаваеми за европейците.

За да се гарантира, че мненията на европейците са отразени в бъдещия дизайн, в процеса на създаване на новия дизайн се провеждат консултации с обществеността

Мултидисциплинарна консултативна група с членове от всички държави от еврозоната предложи списък от теми въз основа на изразените мнения. Впоследствие Управителният съвет избра седем теми, а хората бяха призовани да изразят предпочитанията си. На базата на резултатите от двете обществени проучвания от лятото на 2023 г. Управителният съвет избра „Европейска култура“ и „Реки и птици“ като две възможни теми за бъдещи евробанкноти.

Решение за окончателния дизайн и кога да бъдат произведени и емитирани новите банкноти се очаква да бъде взето през 2026 г.

Освен това Управителният съвет реши да създаде консултативна група, която до края на 2024 г. да предложи идеи за мотиви, илюстриращи избраните теми. След това ще бъде проведен конкурс за художествено оформление на новите банкноти. Европейските граждани отново ще имат възможност да изразят предпочитанията си по отношение на няколко варианта за дизайна им. През 2026 г. се очаква ЕЦБ да определи с решение окончателния дизайн и срока за отпечатване и емитиране на новите банкноти. След като бъде взето решение за отпечатването на новите банкноти, ще са необходими няколко години, преди първите от тях да бъдат емитирани.

7 Статистика

ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки (НЦБ), разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически данни и информация, необходими за подпомагане на паричната политика на ЕЦБ, както и на свързаните с финансовата стабилност и други задачи на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейския съвет за системен риск. Тази статистика се използва и от публични органи, международни организации, участници на финансовите пазари, медии и широката общественост и помага на ЕЦБ да засили прозрачността в своята работа.

През 2023 г. ЕЦБ съсредоточи вниманието си върху новата статистика на еврозоната, а именно по-подробно отчитане на външната статистика и разбивките на държавния дълг по кредити, валута и депозитни компоненти. ЕЦБ реши също да разшири съвкупността от отчетни единици за статистиката на паричния пазар и публикува нова статистика за финансови сметки с разбивка на животозастрахователните и пенсионните права според инвестиционния риск. Като част от своя план за действие в областта на климата ЕЦБ публикува свързани с климата показатели на своята интернет страница. Освен това Евросистемата стартира проучване, за да определи кои теми могат да бъдат включени в обхвата на Рамката за интегрирана отчетност.

7.1 Нова усъвършенствана статистика на еврозоната и други промени

Нови данни за външната статистика станаха достъпни за потребителите

За да отговори на нуждите на потребителите от по-подробна презгранична статистика, през април 2023 г. ЕЦБ започна публикуването на допълнителна информация за външната статистика в съответствие с изменените Насоки на ЕЦБ относно външната статистика. Новите динамични редове разделят данните за инвестиционните фондове, застрахователните дружества и пенсионните фондове, другите финансови институции, нефинансовите предприятия и комбинират данните за домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата. Те също така идентифицират вида на дълговия инструмент, използван за преки инвестиции. Налични са допълнителни данни за дългови ценни книжа, кредити и търговски кредити и аванси, както и допълнително за контрагенти по географски признак.

Бяха публикувани нови разбивки за заемите, валутата и депозитите на дълга на сектор „държавно управление“

Освен това ЕЦБ започна да оповестява нови разбивки за заемите, валутата и депозитния компонент на държавния дълг на държавите – членки на ЕС, което дава възможност за по-задълбочена оценка на правителственото финансиране. Макар че дълговите ценни книжа обичайно заемат най-голям дял от държавния дълг, заемите и депозитите са значителен компонент, който се равнява на около 16% от БВП на еврозоната през 2022 г. и на 17,5% от общия държавен дълг. Данните показват различните източници на финансиране и представят разбивка по категории кредитори, включително търговски банки, многостранни организации (като Международния валутен фонд) и институциите на Европейския съюз (например Европейската инвестиционна банка).

ЕЦБ реши да разшири съвкупността от отчетни единици за статистиката на паричния пазар в евро

През април 2023 г. ЕЦБ реши да разшири съвкупността от отчетни единици за статистиката на паричния пазар (MMSR), като добави 24 нови банки към досегашните 46, които вече се отчитат. Новите отчетни единици ще започнат да отчитат данни за статистиката на паричния пазар от 1 юли 2024 г. Подадената от тях информация ще направи по-представителни публикуваните от ЕЦБ статистически данни за паричните пазари. Данните от новите отчетни единици ще бъдат включени на по-късен етап при изчисляването на краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), за да се гарантира, че новоотчетените данни са с достатъчно високо качество. Разширената съвкупност от отчетни единици ще подпомогне представителността, устойчивостта и надеждността на бенчмарка.

ЕЦБ публикува нова статистика на финансовите сметки с разбивка на животозастрахователните и пенсионните права според инвестиционния риск

След като измени своите Насоки относно изискванията за статистическа отчетност по отношение на тримесечните финансови сметки, през октомври 2023 г. ЕЦБ започна да публикува нови разбивки за животозастраховане, анюитетни и пенсионни права чрез разпределение на инвестиционния риск за всички държави – членки на ЕС, и еврозоната. Тези права са важна част от финансовите активи на домакинствата и са записани като пасиви във финансовите сметки на застрахователните дружества и пенсионните фондове (и в много по-малка степен – към други сектори). Новите данни показват до каква степен домакинствата поемат инвестиционния риск от премиите и вноските, инвестирани от тяхно име.

7.2 Публикуване на нови статистически показатели, свързани с климата

През януари 2023 г. ЕЦБ публикува на интернет страницата си първи набор от експериментални и аналитични статистически показатели, свързани с изменението на климата. Тези показатели бяха събрани в тясно сътрудничество с националните централни банки от ЕСЦБ и са част от разширения план за действие на ЕЦБ, свързан с климатичните промени.

Експерименталните показатели за устойчиво финансиране представят преглед на дългови инструменти с характеристики за устойчивост, емитирани или държани от резиденти на еврозоната. Те предоставят информация за приходите, набрани за финансиране на устойчиви проекти, и по-подробно за прехода към икономика с нулеви нетни емисии.

Аналитичните показатели за въглеродните емисии на финансовите институции предоставят информация относно въглеродоемкостта на портфейлите от ценни книжа и кредити на финансовите институции и по този начин помагат да се оцени ролята на сектора за финансиране на прехода към икономика с нулеви нетни емисии и свързаните с това рискове. Показателите предоставят информация относно експозицията на банките към контрагенти с висока степен на зависимост от въглеродоемки бизнес модели.

Аналитичните показатели за физическите рискове в кредитните портфейли и портфейлите от ценни книжа оценяват рисковете, произтичащи от въздействието на предизвиканите от изменението на климата природни бедствия, като наводнения и горски пожари, върху резултатите за кредитите, облигациите и акциите. Показателите могат да се използват за сравняване на физическия риск по държави, сектори и видове рискове.

Продължи работата по трите набора от данни с цел допълнително повишаване на качеството на наличните данни и разбивки, включително географска, секторна и друга детайлизация.

7.3 Повишаване на ефективността при отчитане на данни от банките

Рамката за интегрирана отчетност (IReF) се стреми да интегрира съществуващите статистически изисквания към банките относно данните на ЕСЦБ, доколкото това е възможно, в единна, стандартизирана отчетна рамка, приложима в цялата еврозона.

Рамката за интегрирана отчетност е първата стъпка към по-широка инициатива за интегрирана система за отчитане на статистически и надзорни данни и на данни за преструктурирания в Европейския съюз, както се изисква от европейския банков сектор и както беше поискано от Европейския парламент и от Съвета. Европейският банков орган, ЕЦБ, Единният съвет за преструктуриране и Европейската комисия работят заедно в неформална координационна група за по-нататъшно насърчаване на тази интеграция. През 2023 г. те обсъдиха работните аспекти в Съвместен комитет за банкова отчетност (СКБО), включващ съответните европейски и национални органи, както и банковия сектор. Очаква се той да бъде създаден през 2024 г.

ЕСЦБ е в тясно сътрудничество и с банковия сектор с цел оптимизиране на отчетността и намаляване на общото бреме на отчетността чрез Речника за интегрирана отчетност на банките (BIRD). Това е доброволна съвместна инициатива, която обединява националните централни банки от ЕСЦБ и търговските банки. Речникът BIRD, който може да се ползва безплатно, е от полза за банките при генериране на статистически, надзорни и свързани с преструктурирането отчетни резултати, които съответстват на заложени в европейското законодателство изисквания за отчетност. BIRD е интегриран речник без излишно съдържание – всички основни понятия за отчетните задължения са определени и описани еднократно, което помага на банките да преценят кои данни от вътрешните си системи да изберат и как да ги обработват.

Един от първите резултати от използването на BIRD ще бъде подпомагането на банките за постигане на съответствие с IReF – новата рамка за събиране на данни, която ще се прилага последователно във всички държави от еврозоната. Отчетните единици ще могат да използват BIRD за отчитане в Рамката за интегрирана отчетност, както и за други отчетни задължения. Речникът ще допринесе за намаляване на бремето на отчетността за банките и ще подобри качеството на данните, отчитани пред съответните органи.

Каре 5
Първо оповестяване на новите сметки за разпределение на богатството на домакинствата

Новата експериментална статистика предоставя тримесечна информация за разпределението на богатството на домакинствата в еврозоната в съответствие с националните сметки.

Публикуваните от ЕЦБ нови сметки за разпределение на богатството (DWA) дават представа за разпределението на богатството на домакинствата в еврозоната и в държавите от еврозоната в съответствие с обобщените тримесечни секторни сметки (QSA). Новата статистика подпомага икономическите и паричните анализи и анализите на ЕЦБ за финансовата стабилност. Сметките за разпределение на богатството са свързани с прегледа на стратегията на ЕЦБ за паричната политика през 2021 г., който има за цел да включи системна оценка на двустранното взаимодействие между разпределението на доходите и богатството и паричната политика. DWA ще дадат възможност за нов поглед върху процеса на предаване на паричната политика. Публикуването следва препоръките на Инициативата на Г-20 за пропуски в данните за разработване на информация за разпределението на доходите, потреблението, спестяванията и богатството на домакинствата в съответствие с националните сметки.

Методът и резултатите са разработени и обобщени от Европейската система на централните банки. Общият подход може да бъде доусъвършенстван на национално равнище, като се вземат предвид допълнителните източници на данни, налични на местно равнище. Някои национални централни банки вече са въвели такива подобрения. Данните съчетават обобщените тримесечни секторни сметки с информация на ниво домакинство от Проучването на финансите и потреблението на домакинствата (Household Finance and Consumption Survey, HFCS) в периода 2010–2021 г. и други източници. Резултатите за тримесечията след 2021 г. се оценяват, използвайки данни от най-новите секторни сметки и последната налична вълнà на HFCS или данните на НСИ, събрани в някои държави. Данните се събират всяко тримесечие и се публикуват пет месеца след края на всеки период. Налице са резултати за еврозоната, 19 отделни държави от еврозоната (всички държави от еврозоната, без Хърватия) и Унгария.

DWA предоставят данни за нетното богатство и съвкупните активи и пасиви, както и за техните компоненти. Разбивката на домакинствата включва данни за нетното богатство – петте най-големи децила и 50% от най-малкия, както и за заетостта и жилищния статус. Наборът от данни на DWA включва също Коефициента на Джини за нетното богатство, данни за медианното и средното нетно богатство, дела на нетното богатство, притежаван от долните 50%, горните 10% и горните 5% от домакинствата, както и съотношението „дълг/активи“ по децили на нетното богатство на домакинствата.

Графика A

Промени в жилищното благосъстояние по децил (D) на нетното богатство и дял в нетното богатство на най-горните 5%, еврозона

a) Жилищно благосъстояние

б) Дял в нетното богатство на горните 5%

(трлн. евро)

(процент)

Източник: Сметки за разпределение на богатството.

Каре 6
Статистика на плащанията ‒ усъвършенстван обхват и по-голяма честота

Измененият Регламент на ЕЦБ относно статистиката на плащанията влезе в сила на 1 януари 2022 г. Подобренията спрямо предишната правна рамка отразяват както тенденции в сферата на плащанията, така и съответни промени в законодателството на ЕС. Честотата на събирането на данни също се увеличи от годишна на полугодишна и тримесечна. За първи път данни за статистиката на плащанията съгласно изменената рамка бяха публикувани на 9 ноември 2023 г. чрез Портала за данни на ЕЦБ. Бяха оповестени данни за всички тримесечия на 2022 г. и за първите две тримесечия на 2023 г., както и за двете полугодия на 2022 г.

Статистиката на плащанията, предоставяна на шестмесечна основа, вече включва информация за иновативни платежни услуги на дребно, като например плащания посредством мобилни устройства, безконтактни плащания, електронна търговия и нови видове платежни услуги, както са определени в изменената Директива за платежните услуги (ДПУ2). При всяко публикуване на полугодишни данни се оповестява прессъобщение. Като част от разширеното събиране на данни информацията в Портала за данни на ЕЦБ показва наред с другото силното търсене на безконтактни картови плащания, които през първата половина на 2023 г. съставляват 57% от всички картови плащания в еврозоната (графика А).

Графика А

Дял на безконтактните картови плащания като процент от всички картови плащания в еврозоната през първата половина на 2023 г.

Източник: ЕЦБ.

Допълнително се събират данни за измамни платежни трансакции, начини за проверка за истинност на платежни операции и за платежни схеми. За целите на мониторинга на презграничната търговия на тримесечна база се събират данни за картови платежни трансакции с разбивка по държави в световен мащаб, както и с допълнителни разбивки по кодове на категориите търговци.

8 Изследователска дейност на ЕЦБ

През 2023 г. изследванията на ЕЦБ бяха съсредоточени наред с другото върху оценяване на динамиката на инфлацията, предаването на паричната политика, изменението на климата и структурни промени. По-конкретно, ръководителите на изследователски звена в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) стартираха Изследователската мрежа за предизвикателствата, свързани с предаването на паричната политика в един променящ се свят (Research Network on Challenges for Monetary Policy Transmission in a Changing World, ChaMP), чиято цел беше да се използват богати подробни набори от данни за анализ на силата, скоростта и хетерогенността на каналите за предаване на паричната политика в еврозоната на фона на безпрецедентни трусове, структурни промени и изместваща се динамика на инфлацията. Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата (HFCN) продължи да предоставя нова информация за влиянието на инфлацията върху различните домакинства в еврозоната. Проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите вече твърдо се е установило като източник на ценна информация относно политиката и изследванията при формирането на очакванията на домакинствата. Изменението на климата продължи да бъде важна тема при изследователската дейност на ЕЦБ. ЕЦБ работи също в тясно сътрудничество с националните централни банки в рамките на изследователските клъстери в ЕСЦБ, като организира годишни работни срещи за обсъждане на най-належащите въпроси в различните области на специализация.

8.1 Актуализирана информация за изследователските инициативи на ЕСЦБ

Изследователската мрежа ChaMP започна работа през май 2023 г.

Изследователската мрежа ChaMP започна работа през май 2023 г. Предвижда се дейността ѝ да продължи две години с възможност за удължаване с още една година. Мрежата е организирана в две работни направления (РН): предаване на паричната политика чрез финансовата система (РН1) и предаване на паричната политика чрез реалната икономика (РН2). Изследователската мрежа ChaMP започна с първоначална работна програма, включваща 180 индивидуални изследователски проекта на над 250 автори от повечето централни банки в ЕСЦБ. Първите работни срещи се проведоха в Брюксел на 25 октомври 2023 г. (РН2) и в Лисабон на 31 октомври 2023 г. (РН1). Работната среща на РН1 включваше презентации относно предаването на паричната политика чрез банките към предприятия и домакинства и относно ролята на небанковите финансови посредници, а работната среща на РН2 беше посветена на значението на междуфирмените производствени мрежи (например трудности в предлагането и други шокове) и на структурните промени (например цифровизацията, деглобализацията и изменението на климата) за предаването на паричната политика. Първото присъствено заседание на ръководния екип се проведе в Лисабон на 30 октомври 2023 г.

През юли 2023 г. Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата (HFCN) оповести резултатите от четвъртата (2021 г.) вълнà от Наблюдението на финансовото състояние и потреблението на домакинствата (HFCS). HFCS е полезен източник на информация на ниво домакинство относно финансите и потреблението на домакинствата за няколко изследователски проекта, провеждани от членове на HFCN, Работната група на ЕЦБ за изследване на хетерогенността и външни изследователи. Тези проекти включват работа по преразпределителните ефекти от инфлационните шокове върху балансите на домакинствата,[68] разликите в притежаваното богатство между мъжете и жените (разликата в богатството между половете), измерването на несигурността на доходите с помощта на данни за очакванията и хетерогенността на ефектите от пандемията върху финансите на домакинствата и новите сметки за разпределението на богатството (виж каре 5).

8.2 Актуализирана информация за изследователските инициативи на ЕЦБ

Наблюдението на ЕЦБ за очакванията на потребителите беше доразвито през 2023 г. и предостави нова информация за сектора на домакинствата за анализ на политиките и за изследвания. ЕЦБ разшири обхвата на проучването извън първоначалните шест държави (Белгия, Германия, Испания, Италия, Нидерландия и Франция) в пилотната фаза, като включи още пет държави от еврозоната (Австрия, Гърция, Ирландия, Португалия и Финландия). Проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите се оказа безценен инструмент на политиката и изследванията при анализирането на инфлационните очаквания на домакинствата. Изследванията показаха, че рестриктивна парична политика в съчетание с активна комуникация относно ролята на паричната политика за стабилизиране на инфлацията в бъдеще насърчават общественото доверие и не позволяват на неотдавнашните шокове при цените и разходите да се затвърдят в инфлационните очаквания на потребителите.[69] Наблюдението на ЕЦБ за очакванията на потребителите се използва и за да подчертае разнородното въздействие на инфлацията върху очакванията на домакинства. Една от важните констатации е, че домакинствата с ниски доходи са най-силно засегнати от инфлацията, тъй като са изложени на риск от повишаване на цените на стоките от първа необходимост, като енергията и храните.

Изследователските теми, свързани с климата, продължиха да бъдат изключително актуални през 2023 г.

Изследователските теми, свързани с климата, продължиха да бъдат изключително актуални през 2023 г. Изследванията предоставиха доказателства за несъответствие, при което банките с по-подробно оповестяване на данни за околната среда отпускат повече кредити на кредитополучатели, които я замърсяват, без да начисляват по-високи лихвени проценти или да съкращават сроковете за погасяване на дълга.[70] Други дейности бяха насочени към нежеланите последици от данъците върху въглеродните емисии. Анализът на риска от „зелена“ инфлация (постоянни отклонения на инфлацията от нашата цел, дължащи се на данъци върху въглеродните емисии или схеми за ценообразуване на последните) показва, че при много бавно увеличаване на данъците върху въглеродните емисии може да бъде постигната декарбонизация, без да се застрашава мандатът на ЕЦБ.[71] Други дейности показаха, че механизмите за ценообразуване на въглеродните емисии намаляват замърсяването от предприятията, но и пренасочват техния инвестиционен пакет от „зелени“ иновации към краткосрочно намаляване на замърсяването.[72] Въздействието на изменението на климата върху нашето разбиране за макроикономическа и финансова стабилност беше сърцевина и на панелната дискусия за политиките, проведена по време на конференцията „WE_ARE_IN“, организирана съвместно с Центъра за изследвания в областта на икономическата политика.

През 2023 г. експерти на ЕЦБ публикуваха 120 изследвания в поредицата на ЕЦБ „Работни материали“. Освен това в поредиците на ЕЦБ „Тематични материали“, „Статистически материали“ и „Дискусионни материали“ бяха публикувани изследвания, посветени в по-голяма степен на паричната политика, или методологически разработки. Резултатите от много изследователски дейности на ЕЦБ бяха поместени и в известни научни списания, а 12 статии са публикувани в Научноизследователския бюлетин на ЕЦБ, насочен към по-широка аудитория. В каре 7 са описани по-подробно резултатите от скорошната изследователска дейност на ЕЦБ относно икономическата динамика след екстремни явления – тема от огромно значение както за ценовата, така и за финансовата стабилност.

8.3 Актуална информация за работата на изследователските групи на ЕСЦБ

Редовните научноизследователски мрежи продължиха да координират изследователските дейности в рамките на ЕСЦБ и да поддържат взаимоотношенията си с академичната общност. По-конкретно, изследователските клъстери на ЕСЦБ по „парична икономика“ (Клъстер 1), „международна макроикономика, фискална политика, икономика на труда, конкурентоспособност и управление на ИПС“ (Клъстер 2) и „финансова стабилност, макропруденциално регулиране и микропруденциален надзор“ (Клъстер 3) и „изменение на климата“ (Клъстер 4) проведоха работни срещи по най-неотложните въпроси в областите си на компетентност. Годишната работна среща на клъстер 1 през 2023 г. беше отложена и сега ще се проведе в Narodowy Bank Polski във Варшава на 21–22 март 2024 г. Клъстер 2 проведе годишната си работна среща в Bank of England на 16–17 ноември 2023 г. Тя включваше пет сесии, посветени на производителността, пазарите на труда, международната макроикономика, енергийните шокове, климатичната и фискалната политика. Клъстер 3 проведе годишната си работна среща в Саариселка, Финландия, на 23–25 ноември 2023 г. с акцент върху финансовата стабилност и финансовото посредничество. Клъстер 4 проведе втората си годишна работна среща в хибриден формат в ЕЦБ на 13–14 ноември 2023 г. Обсъжданите теми варираха от въздействието на температурните шокове върху инфлацията до промените в биоразнообразието.

Каре 7
Икономическата динамика след екстремни събития – количествено определяне на компромисите по отношение на финансовата стабилност за паричната политика в периоди на висока инфлация

Неотдавнашни изследвания са съсредоточени върху разработването и прилагането на нови инструменти за оценяване и количествено определяне на връзката между паричната политика и малковероятни макроикономически рискове. Условията за финансова стабилност и капацитетът на баланса във финансовия сектор играят решаваща роля за малковероятните макроикономически рискове в съответствие с нарастващия брой доказателства, показващи, че финансовите затруднения са силен фактор за прогнозиране на краткосрочни рискове за растежа. Освен това паричните интервенции могат да повлияят на финансовата стабилност в краткосрочен план чрез непосредственото си въздействие върху финансовия сектор както чрез осигуряване на ликвидност на финансовите посредници по време на кризи, така и чрез риска от внезапно разстройство на пазара при повишаване на лихвените проценти и затягане на условията за финансиране.[73]

Когато през 2022 г. инфлационният натиск започна да се засилва, основните централни банки в света бяха изправени пред дилема: бързо затягане на паричната политика с риск от подхранване на финансовия стрес след години на свръхниски лихвени проценти или по-постепенен подход, който да защити финансовата система и икономическата активност, но с риск инфлацията да се задържи над целевата стойност. За да се определи количествено този компромис, може да се използва нелинеен емпиричен модел, който включва условията за финансова стабилност, за да се оценят рисковете за икономиката на еврозоната, породени от цикъла на затягане, започнал през третото тримесечие на 2022 г.[74] Предимството на нелинейния подход на моделиране е, че позволява да се уловят възможните променливи във времето обратни връзки между паричната политика и рисковете от бъдеща финансова нестабилност. Макар и редки, епизодите на финансова нестабилност могат да имат опустошителни макроикономически последици, което ги прави извънредно актуални за лицата, формиращи политиките. Поради това инструментите за оценка на тези събития могат да играят важна роля за информиране на политиците, които се стремят да управляват макроикономическите рискове.

Анализът разкри значителни рискове за икономическия растеж от третото тримесечие на 2022 г. нататък. Моделът оценява 10% вероятност реалният БВП в еврозоната да спадне с повече от 3% през следващата година. Рисковете за финансовата стабилност също се влошаваха, като вероятността от напрежение във финансовата система се увеличи. Тези рискове, породени от скока в цените на суровините и напрежението на финансовите пазари след руската инвазия в Украйна, трябваше да бъдат балансирани с рисковете от повишаване на инфлацията, която значително надхвърляше целевите нива.

Затягането на политиката над пазарните очаквания би засилило краткосрочните рискове за растежа и финансовата стабилност. Това е така, защото вероятността от краткосрочни финансови затруднения е особено чувствителна към паричната политика. В средносрочен план обаче по-строгата парична политика може също така да ограничи рисковете за финансовата стабилност, намалявайки ливъриджа на финансовата система и повишавайки рисковите премии върху финансовите активи. Моделът определя количествено ефекта от по-строгата парична политика върху по-високите краткосрочни и по-ниските средносрочни рискове за финансовата система и реалната икономика.

9 Дейности и отговорности на ЕЦБ в правната сфера

В тази глава се разглежда компетентността на Съда на Европейския съюз („Съдът“) по отношение на ЕЦБ, предоставена е информация относно становища на ЕЦБ и случаи на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност. Засегнато е и наблюдението от страна на ЕЦБ на спазването на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

9.1 Компетентност на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

Съдът на ЕС сложи край на продължилите повече от десетилетие съдебни спорове, свързани с преструктурирането на гръцкия държавен дълг през 2012 г., като отхвърли жалбата по последните висящи искове за обезщетение срещу ЕЦБ

През септември 2023 г. Съдът отхвърли жалбата по последните висящи искове за обезщетение, заведени срещу ЕЦБ и Европейския съюз (ЕС) от притежатели на гръцки държавни облигации. Жалбоподателите подлежаха на преструктуриране на гръцкия държавен дълг през 2012 г. чрез задействането на изменени клаузи за колективен иск.[75] На първа инстанция жалбоподателите твърдяха, че принудителното им участие в преструктурирането на гръцкия държавен дълг се дължи на ЕЦБ и ЕС, както и на участието на ЕЦБ и ЕС в заседанията на Еврогрупата и ролята им в процеса на консултиране, довела до задействането на изменените клаузи за колективен иск.[76] Общият съд установи, че ЕЦБ и ЕС не са действали ultra vires и не са нарушили по никакъв начин правото на собственост, свободното движение на капитали или принципа на равнопоставеност. Общият съд постанови също, че няколко разпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз, на които се позовават ищците (включително членове 123 и 127), не представляват правни норми, предоставящи права на лицата, и следователно не могат да породят извъндоговорна отговорност от страна на ЕС или ЕЦБ. Жалбата, в която се твърди, че Общият съд погрешно е възприел определени правни основания, бе изцяло отхвърлена от Съда на ЕС, като по този начин бе сложен край на над десетгодишните съдебни спорове, в които ЕЦБ винаги е надделявала, доказвайки, че е действала законосъобразно.

Съдът на ЕС излезе с тълкование, че минималните стандарти на ЕЦБ за проверка на годността на евробанкнотите не се прилагат за работещите с пари в брой на професионална основа, като например кредитни институции и компании за транспортиране на пари

През април 2023 г. Съдът (Пети състав) постанови решението си по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд на Литва (Дело C-772/21). Съдът излезе с тълкование, че минималните стандарти на ЕЦБ за автоматизирана проверка на годността на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, посочени в член 6, параграф 2 от Решение на ЕЦБ (ЕЦБ/2010/14) относно проверките за годност на евробанкноти, не се прилагат за работещите с пари в брой на професионална основа, като например Brink’s Lithuania. В главното производство Brink’s оспори решението на Lietuvos bankas, според което компанията е нарушила минималните стандарти на ЕЦБ, тъй като две от нейните банкнотообработващи машини не са издържали теста за годност (на базата на тези стандарти). Съдът на ЕС постанови, че минималните стандарти на ЕЦБ се прилагат спрямо производителите на банкнотообработващи машини. Въпреки че работещите с пари в брой на професионална основа не са обвързани с тези стандарти, те все пак са задължени да вземат мерки в случаите, когато при проверка от дадена национална централна банка (НЦБ) се установи, че банкнотообработващите машини не отговарят на минималните стандарти на ЕЦБ. Съдът заключи също, че държавите членки нямат право да задължават работещите с пари в брой на професионална основа да спазват минималните стандарти на ЕЦБ, тъй като въвеждането на такова задължение съгласно националното право не би зачитало изключителната компетентност на ЕС в областта на паричната политика, което включва проверка на истинността и годността на банкнотите.

Съдът на ЕС потвърди ограниченията за съдебния контрол на свързаните с банковия надзор решения въз основа на широки дискреционни пълномощия

През май 2023 г. Съдът на ЕС изясни обхвата на съдебния контрол от страна на съдилищата на ЕС върху приетото от ЕЦБ решение в областта на банковия надзор на базата на дискреционни правомощия, което предполага сложни технически, икономически и финансови оценки. Решението на Съда е в отговор на жалба на ЕЦБ срещу решението на Общия съд от април 2021 г., с което се отменя решението на ЕЦБ за отказ да разреши на Crédit Lyonnais да изключи при изчисляването на коефициента на ливъридж определени експозиции, възникнали в резултат на събрани суми по регулирани спестовни сметки. Общият съд прие, че решението е опорочено от явна грешка в оценката, тъй като ЕЦБ не е взела предвид, че тези сметки не са изложени на риск от масово теглене и следователно не излагат банката на риск от панически продажби. В подкрепа на доводите на ЕЦБ Съдът на ЕС отмени решението на Общия съд, постановявайки, че обхватът на съдебния контрол от страна на съдилищата на ЕС върху решенията на ЕЦБ, приети въз основа на дискреционни правомощия, трябва да бъде ограничен и да не води до замяна от страна на Общия съд на собствената му оценка с тази на ЕЦБ. Контролът трябва да има за цел единствено да установи, че решението не се основава на фактически неверни факти или е опорочено от явна грешка в оценката или злоупотреба с правомощия. В конкретния случай Съдът на ЕС счете, че Общият съд е заменил собствената си оценка относно риска от панически продажби на активи, на който банката е била изложена, с тази на ЕЦБ и следователно е излязъл от границите на съдебния контрол. В окончателното решение по делото Съдът на ЕС отхвърли жалбата на Crédit Lyonnais в първоинстанционното производство за отмяна на обжалваното решение, постановявайки, че банката не е успяла да докаже, че решението на ЕЦБ е опорочено от явна грешка в оценката.

Съдът потвърди, че ЕЦБ има изключителната компетентност да отнема лицензи за банкова дейност, включително за сериозни нарушения на националното законодателство в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма

През септември 2023 г. Съдът на ЕС[77] отхвърли жалбата на Versobank AS срещу решението на Общия съд от 6 октомври 2021 г., който отхвърли жалбата за отмяна на решението на ЕЦБ, с което се отнема лицензът на банката да извършва дейност като кредитна институция. В това решение Съдът на ЕС потвърди, че ЕЦБ разполага с изключителната компетентност да отнема банковия лиценз на всички кредитни институции, установени в участващите държави членки, независимо от това дали те са класифицирани като значими или по-малко значими институции, включително на основания, свързани със сериозни нарушения на националното законодателство за транспониране на Директивата за борба с изпирането на пари.

9.2 Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

В член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз се изисква провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност. Всички становища на ЕЦБ се публикуват в EUR-Lex. През 2023 г. ЕЦБ прие 12 становища по предложèния за правни актове на Съюза и 35 становища във връзка с национални законопроекти.

В 12 случая не беше спазено задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти

Бяха отбелязани 12 случая на несъблюдаване на задължението за консултиране с ЕЦБ по национални законопроекти, като две от тях бяха във връзка с правни актове на ЕС и 10 – с национално законодателство. По отношение на седем от тези 12 случая ЕЦБ прие по собствена инициатива становища.

Първият случай на ЕС се отнасяше до предложение на ЕС за регламент относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване (Акт за данните). Този случай бе преценен като очевиден и съществен, тъй като наред с другото се отнася до обхвата на достъпа и използването на притежавани от частни лица данни от ЕЦБ и НЦБ за редица определени цели от обществен интерес. Вторият случай на ЕС се отнасяше до законодателен пакет на ЕС, в който се предлага създаването на единна европейска точка за достъп (ЕЕТД), осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие. Този случай беше преценен като очевиден и съществен, тъй като създаването на ЕЕТД е важен етап от доизграждането на съюза на капиталовите пазари, който следва да даде възможност за по-ефективно разпределение на капитала в целия Съюз, допринасяйки за по-нататъшното развитие и интеграция на капиталовите пазари.

Два случая на неспазване от страна на Унгария засягаха независимостта на централната банка и забраната за парично финансиране. Първият случай в Унгария се отнасяше до унгарски закон за икономическите и финансовите мерки, с който до 30 юни 2023 г. на определени институции се забранява да закупуват деноминиран в унгарски форинти дългов инструмент, емитиран от една национална централна банка от ЕСЦБ. Този случай бе преценен като очевиден и съществен, тъй като възпрепятства Magyar Nemzeti Bank да осъществява независим избор на необходимите средства и инструменти за провеждане на ефективна парична политика и да постига по независим начин основната си цел – ценовата стабилност. Вторият случай на Унгария се отнасяше до изменения на Закона за Magyar Nemzeti Bank, с които се въвеждат единни бюджетни сметки в чуждестранна валута, които ще се управляват от Magyar Nemzeti Bank, за да се допълни вече съществуващата единна бюджетна сметка в унгарски форинти. Този случай бе преценен като очевиден и съществен, тъй като се отнася до съответствието на олихвяването по сметката на държавната хазна в дадена НЦБ със забраната за парично финансиране.

Два словашки случая на неизпълнение се отнасяха до парични средства. Първият словашки случай се отнасяше до словашки закон за социалното осигуряване, с който се ограничава плащането в брой на обществени социалноосигурителни вноски. Този случай беше преценен като очевиден и съществен поради ограничението, което той налага върху използването на пари в брой като платежно средство, и поради липсата на оценка на пропорционалността на това ограничение, вземайки предвид критериите, установени от Съда на ЕС в неговото решение Hessischer Rundfunk (C-422/19 и C-423/19). Второто словашко дело се отнасяше до словашки закон за изменение на Конституцията на Словашката република, който гарантира издаването на пари в брой като законно платежно средство, уточнява също, че всеки има право да извърши плащане за покупката на стоки и за предоставянето на услуги чрез използване на пари в брой като законно платежно средство, гарантира, че приемането на такова плащане може да бъде отказано само по разумни или принципно приложими причини, и гарантира правото на извършване на парична операция в банка или клон на чуждестранна банка. Този случай бе преценен като очевиден и съществен, тъй като конституционното право гарантира емитирането на пари в брой като законно платежно средство и в този контекст установява общ принцип на задължително приемане на пари в брой и рамка за изключения в държава членка, чиято парична единица е еврото, които са въпроси от изключителната компетентност на ЕЦБ и Съюза.

Пет национални случая на неспазване (четири на неконсултиране и един на забавено консултиране) са свързани с банковите данъци и налози със специално предназначение, въведени в отговор на по-високите инфлация и лихвени проценти. Тези случаи се отнасяха до: 1) полски закон за колективно финансиране на стопански предприятия и за подпомагане на кредитополучателите, с който се въвежда понятието „ипотечни ваканции“, за да се намали тежестта върху кредитополучателите с непогасени ипотечни кредити след неотдавнашните повишения на лихвените проценти от Narodowy Bank Polski; 2) португалски закон за мярка за временно намаляване на референтните лихвени проценти ЮРИБОР с 30% за ипотечните кредити с променлив лихвен процент, което има за цел да смекчи последиците от повишаването на лихвените проценти върху пазара на жилищни ипотечни кредити и да осигури по-голяма предвидимост за семействата с ипотечни кредити с променлив лихвен процент; 3) румънски закон за някои фискални бюджетни мерки за осигуряване на дългосрочната финансова устойчивост на Румъния, който се отнася наред с другото до налагането на данък върху оборота на кредитни институции, които са румънски юридически лица или румънски клонове на чуждестранни юридически лица; 4) словашки закон за специален налог върху дейността в регулираните отрасли чрез: а) разширяване на обхвата на регулираните лица, които подлежат на специален налог, така че да бъдат включени кредитните институции, извършващи стопанска дейност в Словакия; и б) налагане на специална данъчна ставка на тези кредитни институции; и 5) латвийски закон за изменение на Закона за защита на потребителите, който постановява, че през 2024 г. кредитните институции ще бъдат задължени да плащат такса за защита на получателите на ипотечни кредити в полза на кредитополучателите, които отговарят на определени условия. Тези случаи бяха преценени като очевидни и съществени, тъй като законите повдигат въпроси, свързани с финансовата стабилност, пруденциалния надзор, а в случаите на Латвия, Португалия и Словакия – и с паричната политика.

Последният случай на неспазване на национално равнище е испанско дело относно закон, който задължава Banco de España да предприеме необходимите мерки с цел да даде възможност на инвестиционните посредници да откриват сметки в централната банка, за да депозират средствата, които получават от своите клиенти. Този случай бе преценен като очевиден и съществен, тъй като освен прякото му въздействие върху функционирането на платежните системи той може да повдигне въпроси, свързани с паричната политика и финансовата стабилност.

ЕЦБ прие 12 становища по предложèния за законодателни актове на ЕС

ЕЦБ прие 12 становища относно законодателни предложèния на ЕС, обхващащи теми като цифровото евро; евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство; реформата на икономическото управление в ЕС; рамката на Съюза за управление на кризи и застраховане на депозитите; мерките за намаляване на свръхекспозиции към централни контрагенти (ЦК) от трети държави, за подобряване на ефективността на клиринговите пазари в ЕС и за отчитане на риска от концентрация към ЦК и риска, свързан с контрагента, при сделки с подлежащи на централизиран клиринг деривати; незабавните кредитни преводи в евро; свързани с климата проблеми, включително енергийните характеристики на сградите, надлежната проверка на устойчивостта на предприятията и прозрачността и принципиалността на рейтинговите дейности в екологичната, социалната и управленската сфера; статистика на Европейския съюз за пазара на труда за предприятията и назначаването на нов член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

ЕЦБ прие 35 становища по национални законопроекти

По отношение на националното законодателство, което често обхваща повече от една тема, ЕЦБ прие 19 становища, засягащи НЦБ; 15 становища относно стабилността на финансовата система; 13 становища, засягащи пруденциалния надзор върху кредитните институции; седем становища по валутни въпроси и платежни средства; пет становища относно инструментите и операциите на паричната политика и прилагането ѝ; и три становища, във връзка с платежни системи и/или системи за сетълмент на ценни книжа. През 2023 г. темата за банковите данъци и налози със специално предназначение, въведени в отговор на по-високите инфлация и лихвени проценти, беше предмет на седем становища.

9.3 Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от националните централни банки (НЦБ) в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други видове кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всякакви мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет на ЕЦБ Европейската комисия следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава също извършваните от централни банки в ЕС на вторичния пазар покупки на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне на целите на член 123 от Договора.

Забраните, залегнали в разпоредбите на членове 123 и 124 от Договора, като цяло се спазват

Дейностите на ЕЦБ по наблюдение, проведени за 2023 г., потвърждават, че членове 123 и 124 от Договора като цяло се спазват.

ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Окончателното освобождаване от активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки, извършено през 2023 г. от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, сложи край на сериозните опасения за парично финансиране, които продължават от 2013 г. насам.

Финансирането от НЦБ на задължения на публичния сектор към Международния валутен фонд (МВФ) не се счита за парично финансиране, при условие че води до чуждестранни вземания, които имат всички характеристики на резервни активи. Въпреки това финансовите дарения, предоставени през предходни години от Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique и Banque de France чрез МВФ за облекчаване на дълга на силно задлъжнели бедни държави, не доведоха до чуждестранни вземания и следователно изискват предприемането на корективни мерки.

10 ЕЦБ в евросъюзен и международен контекст

През 2023 г. ЕЦБ продължи тясно да си взаимодейства със своите европейски и международни партньори. Връзката между ЕЦБ и Европейския парламент е съществена част от рамката за отчетност на ЕЦБ. Тя участва в редовни изслушвания и кореспонденция с Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент (ECON). Освен това ЕЦБ си взаимодейства с ECON в рамките на текущата си работа по цифровото евро. На международно равнище ЕЦБ участва конструктивно в диалога с партньорите си от Г-20. Наред с другото тя подкрепи инициативите на индийското председателство относно регулирането на финансовия сектор, презграничните плащания и криптоактивите. ЕЦБ продължи да участва и в свързани с централните банки дискусии по различни въпроси относно функционирането на Международния валутен фонд (МВФ), включващо преразглеждане на квотите в МВФ, корекции в кредитната политика и инструментариума на МВФ, както и по въпроси, свързани със специалните права на тираж (СПТ) и тяхното насочване.

10.1 Отчетност на ЕЦБ

Отчетността е съществена част от независимостта

По силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) на ЕЦБ е предоставена независимост. Независимостта означава, че ЕЦБ може да взема решения за постигане на основната си цел – поддържане на ценова стабилност, – без да се поддава на политическо влияние. Отчетността обаче е важна част от тази независимост. ЕЦБ се отчита за своите действия пред Европейския парламент, който представлява гражданите на ЕС. Изпълнението на тези задължения за отчетност е извънредно важна част от отговорностите на ЕЦБ. Двустранният диалог между ЕЦБ и Европейския парламент позволява на Банката да обяснява своите действия и политики на представителите на гражданите на ЕС и да се вслушва в техните опасения. С течение на времето този диалог се разви и премина отвъд изискванията, посочени в член 284, параграф 3 от ДФЕС. За да насърчат по-нататъшното взаимно разбирателство и ефикасното си сътрудничество, през юни 2023 г. председателят на ЕЦБ и председателят на Европейския парламент подписаха размяна на писма, с които се изясняват споразуменията за отчетност между ЕЦБ и Европейския парламент в сферата на дейност на централната банка.

ЕЦБ продължи да поддържа контактите си с избраните от гражданите на ЕС представители

През 2023 г. председателят на ЕЦБ взе участие в четири редовни изслушвания на Комисията по икономически и парични въпроси, а през февруари се включи в пленарния дебат относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2021 г., след което беше приета резолюция на Европейския парламент. След това през май заместник-председателят представи пред Комисията по икономически и парични въпроси Годишния доклад на ЕЦБ за 2022 г. На същата дата ЕЦБ публикува своите отговори по коментарите на Европейския парламент като част от резолюцията му по Годишния доклад на ЕЦБ за 2021 г. Освен това през май ЕЦБ беше домакин на годишното посещение в нея на делегация от членове на Комисията по икономически и парични въпроси. В допълнение през годината ЕЦБ отговори на 27 писмени въпроса от членове на Европейския парламент.

Нещо повече, ЕЦБ взаимодействаше тясно с Комисията ECON при работата си по цифровото евро. През 2023 г. членът на Изпълнителния съвет по това време г-н Панета участва в три извънредни изслушвания на ECON, за да обсъди напредъка, постигнат в етапа на проучване на цифровото евро, включително по теми като опит на потребителите, законно платежно средство, и законодателния процес в областта на цифровото евро.[78] ЕЦБ организира също технически семинари на експертно равнище с Европейския парламент и участва в събития, организирани от членове на Европейския парламент за обсъждане на цифровото евро.

През 2023 г. подкрепата за еврото достигна почти рекордно високо равнище

Последното проучване на Евробарометър, проведено през октомври и ноември 2023 г., показа, че 79% от респондентите в еврозоната подкрепят еврото, а 43% са склонни да вярват на ЕЦБ. Високата степен на подкрепа за еврото е много положителен знак, докато сравнително по-ниското равнище на доверие в ЕЦБ показва, че институцията трябва да продължи да полага усилия за комуникация с обществеността и с избраните от гражданите представители. Изграждането на обществено доверие също ще остане неразделна част от работата на ЕЦБ занапред. В този смисъл Банката остава решена да участва активно в конструктивния диалог с Европейския парламент и с гражданите в еврозоната.

10.2 Международни отношения

Г-20

Г-20 работи в условията на засилено геополитическо напрежение и трудна глобална среда, като се стреми да запази многостранността

По време на индийското председателство на Г-20 през 2023 г. световната икономика продължи да бъде неблагоприятно повлияна от войната на Русия срещу Украйна, а през последното тримесечие – и от нарасналата несигурност поради конфликта в Близкия Изток. Финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-20 трябваше да се справят с по-слабия световен растеж, силния инфлационен натиск и нестабилните цени на енергията. Въпреки че разногласията между членовете на групата по геополитически въпроси възпрепятстваха приемането на комюникета на заседанията през февруари и юли 2023 г., съвместната декларация на лидерите на Г-20 в Ню Делхи, както и решението за приемане на Африканския съюз като бъдещ постоянен член на Г-20 откроиха усилията на членовете за запазване на ефикасността и приобщаващия характер на форума. ЕЦБ приветства и подкрепи инициативите на индийското председателство за подобряване на регулаторната рамка в банковия и небанковия сектор, улесняване на презграничните плащания и постигане на споразумение относно пътната карта на Г-20 за ограничаване на рисковете, свързани с екосистемите на криптоактивите. ЕЦБ подкрепи и усилията на Г-20 за увеличаване на устойчивото финансиране от частни и публични източници за глобалния преход към нулеви нетни емисии. С оглед на проекта за цифрово евро дискусиите на Г-20 относно избора на дизайн и предпазни мерки за цифровите валути на централните банки също бяха с висок приоритет от гледна точка на ЕЦБ.

Политически въпроси, свързани с МВФ и международната финансова архитектура

ЕЦБ активно участваше в дискусиите в МВФ. През 2023 г. МВФ реши да увеличи квотните си ресурси и продължи да адаптира инструментариума си и да подкрепя Украйна

ЕЦБ продължи да играе активна роля в обсъжданията на международната парична и финансова система в Международния валутен фонд (МВФ) и на други форуми, отстоявайки гледната точка на централната банка в общите европейски позиции, заемани на тези форуми.[79] През 2023 г. основните теми бяха прегледът на квотите на МВФ, корекции в кредитната политика и инструментариума на МВФ, както и въпроси, свързани със специалните права на тираж (СПТ) и тяхното насочване.

На 15 декември 2023 г. Съветът на управителите на МВФ приключи шестнадесетия общ преглед на квотите и одобри увеличение на квотите на членовете с 50%, с което квотите на МВФ ще достигнат общо 715,7 млрд. СПТ.[80] Увеличението на квотата ще бъде разпределено между членовете, пропорционално на техните съществуващи квотни дялове. Бяха направени корекции в инструментариума на МВФ, което също даде възможност Фондът да продължи подкрепата за Украйна.[81] В края на март 2023 г. беше одобрено 48-месечно споразумение по Разширения фонд за финансиране на Украйна.[82] МВФ укрепи допълнително също превантивната роля и гъвкавостта на своя инструментариум, приключвайки прегледа на предпазните инструменти през октомври 2023 г. В края на 2023 г. кредитирането от МВФ остана близо до най-високите си в ретроспективен план равнища: общият размер на непогасените кредити по сметка „Общи ресурси“ възлиза на около 92 млрд. СПТ, като експозицията към най-големия кредитополучател на Фонда представлява една трета от тази сума.

Бяха мобилизирани ресурси за подпомагане на нуждаещи се страни

В резултат от разпределението през 2021 г. на СПТ в размер на 650 млрд. щ.д. за посрещане на дългосрочната нужда в световен мащаб от допълване на съществуващите резерви, което също помогна на държавите да се справят с пандемията, усилията за насочване на СПТ или техен еквивалент за по-нататъшно подпомагане на нововъзникващи пазарни икономики и държави с нисък доход достигнаха крайъгълен камък през юни 2023 г., когато беше осъществена в световен план амбицията да бъдат мобилизирани 100 млрд. щ.д. Държавите – членки на ЕС, допринесоха значително за тези усилия, като поеха над 31% от ангажиментите. По-голямата част от средствата е предназначена за Доверителния фонд на МВФ за намаляване на бедността и растеж. ЕЦБ продължи да подкрепя и международни инициативи за подпомагане на уязвими държави да се справят с нарастващата, предизвикана от дълговете им уязвимост, по-конкретно в прилагането на Общата рамка на
Г-20 за третиране на дълговете.

Каре 8
Вторичната цел на паричната политика на ЕЦБ

Основната цел на ЕЦБ – поддържането на ценова стабилност – е определена в член 127, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Освен това Договорът предвижда, че „без да се засяга целта за ценова стабилност“, ЕЦБ подкрепя също общите икономически политики в Европейския съюз, за да допринесе за постигането на целите на Съюза, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз.[83] В това каре е обяснено как при провеждането на паричната политика и отчетността на ЕЦБ се отчита вторичната цел.[84]

Как ЕЦБ изпълнява своята вторична цел при вземането на решения по паричната политика

В решенията си по паричната политика ЕЦБ оценява пропорционалността на всяка мярка.[85] Тази оценка включва анализ на ползите и възможните странични ефекти от мерките по паричната политика, включително, когато е приложимо, въздействието им върху вторичната цел на ЕЦБ. Анализът разглежда начина, по който тези мерки си взаимодействат и се балансират във времето. На практика, когато коригира инструментите на паричната си политика, Управителният съвет дава приоритет на конфигурацията, която най-добре подкрепя общите икономически политики на Съюза, свързани с растежа, заетостта и социалното приобщаване, и която с оглед на приноса за по-широките цели на Съюза защитава финансовата стабилност и спомага за смекчаване на въздействието на климатичните промени, при условие че двете конфигурации на набора от инструменти са еднакво благоприятни и не накърняват ценовата стабилност.[86] Например от октомври 2022 г. насам ЕЦБ пренасочва реинвестирането на ценни книжа на корпоративния сектор към емитенти с по-добри от екологична гледна точка показатели. Това решение беше взето, за да се отчете по-добре в баланса на Евросистемата финансовият риск, свързан с климата, и във връзка с второстепенната цел на ЕЦБ да се подкрепи екологичният преход на икономиката в съответствие с целите на ЕС за неутралност по отношение на климата.[87]

Как ЕЦБ представя ефекта от своите действия върху вторичната цел

Като част от отчетността си по паричната политика ЕЦБ съобщава как е действала по отношение на своята вторична цел. По време на пресконференциите, посветени на паричната политика, и в подробните отчети от заседанията по паричната политика ЕЦБ предоставя информация за съответните фактори, които оказват влияние върху решенията ѝ по паричната политика, включително съображения, свързани с нейната вторична цел. Освен това редовните статии в Икономическия бюлетин и в Бюлетина за научни изследвания, както и в посветените на тях извънредни статии предлагат задълбочени анализи на взаимодействието на паричната политика с ключови области, като пазара на труда, финансовата стабилност и промените в климата.[88] Освен това ЕЦБ в изпълнение на задълженията си за отчетност и прозрачност пред Европейския парламент и обществеността подробно описва как се разглеждат аспектите на вторичната цел, като например взаимодействието между ценовата и финансовата стабилност или включването на съображенията, свързани с изменението на климата, в операциите по паричната политика.[89]

В годишните отчети на ЕЦБ отчитането на решенията по паричната политика и свързаните с тях анализи, имащи отношение към вторичната цел, са включени в различни глави. Годишният доклад за 2023 г.: 1) предоставя актуална информация за напредъка, постигнат през 2023 г., в аналитичния капацитет на ЕЦБ по отношение на климатичните промени в статистиката, включително нови статистически показатели, свързани с климата, за устойчиво финансиране, въглеродни емисии и физически рискове (раздел 7.2); 2) припомня, че средносрочната ориентация на паричната политика на ЕЦБ позволи постепенно въздействие върху растежа и заетостта, които са елементи на вторичната цел на ЕЦБ (раздел 1.2); 3) припомня, че ЕЦБ продължи да насочва покупките на корпоративни облигации повече към емитенти с по-добри климатични показатели (раздели 2.1, 2.2 и 2.3) и направи финансови оповестявания, свързани с климата, за притежаваните корпоративни ценни книжа в рамките на програмата за закупуване от корпоративния сектор и програмата за закупуване на спешни облигации за пандемични ситуации (раздел 2.2); 4) представя обобщена оценка на банките и финансовата система и подробно разглежда източниците на устойчивост и несигурност за финансовата стабилност (глава 3) и докладва за последните изследвания на ЕЦБ относно количественото определяне на компромисите с финансовата стабилност за паричната политика в периоди на висока инфлация (каре 7); и 5) представя обобщение на усилията и напредъка на ЕЦБ в областта на климата и околната среда (глава 11.5).

11 Насърчаване на доброто управление, социалната и екологичната устойчивост

ЕЦБ извършва ключова работа по екологични, социални и управленски въпроси. За публична институция като ЕЦБ това включва отчетност пред гражданите на Европейския съюз (ЕС) и техните избрани представители, комуникация и взаимодействие с различна аудитория, придържане към най-високите етични стандарти и прозрачност, овластяване на служителите и подобряване на благосъстоянието им, както и разглеждане на последиците и рисковете, свързани с климата и околната среда.

11.1 Актуална информация по екологични, социални и управленски въпроси

През 2023 г. ЕЦБ продължи да работи по теми, свързани с околната среда, социалната сфера и управлението

Този преглед на основните екологични, социални и управленски тенденции през 2023 г. се допълва от други раздели на настоящия Годишен отчет и от допълнителната информация, налична на уебсайта на ЕЦБ (таблица 11.1).

В раздели 11.2 и 11.3 се описва как като европейска институция ЕЦБ работи за непрекъснато укрепване на своите рамки за управление и за засилване на прозрачността и близостта до гражданите през 2023 г. В раздел 11.2 се описват усилията на ЕЦБ за укрепване на европейското и международното сътрудничество в областта на етиката, почтеността и доброто поведение, отговаряйки по този начин и на засиления обществен интерес в тази област.[90] В раздел 11.3 са описани съгласуваните усилия на ЕЦБ да обясни ясно своите политики в период на висока инфлация, различни целеви аудитории и отговаряща на опасенията на хората относно бъдещето на нашата валута. В раздел 11.4 са изброени основните тенденции през 2023 г., които засягат управлението на човешките ресурси в ЕЦБ, и се предоставя актуална информация за назначаването на служител, отговарящ за многообразието и приобщаването, както и медиатор. И накрая, раздел 11.5 обхваща работата на ЕЦБ по теми, свързани с климата и околната среда, и съдържа подробна информация за специализирани издания в тази област.

Рисковете, свързани с климата, постепенно биват интегрирани в общата рамка за рисковете

ЕЦБ се справя с рисковете, свързани с екологичните, социалните и управленските рискове, като част от своите рамки за управление на риска за финансовите и нефинансовите рискове, както е описано в главата за управление на риска в Годишния отчет на ЕЦБ за 2023 г.

Стрес тестването във връзка с климата започна през 2022 г. и оттогава се превърна в редовна практика. То е част от действията за постепенно интегриране на рисковете, свързани с климата, в общата рамка за рисковете. В първия си стрес тест на баланса на Евросистемата за климатичния риск ЕЦБ оцени чувствителността на профила на финансовия риск на Евросистемата към климатичните промени и така разшири възможностите на Евросистемата за оценка на климатичния риск. Резултатите осигуриха първа оценка на въздействието на климатичния риск върху баланса на ЕЦБ.

11.2 Засилване на етиката и почтеността

Осведомеността по етичните въпроси и почтеността остана ключов приоритет през 2023 г.

На Службата за съответствие и управление на ЕЦБ е възложено да определя подходящите правила за етично поведение и управление и да наблюдава тяхното спазване. През 2023 г. новите инициативи бяха насочени към усъвършенстване на обученията на персонала, вариращи от встъпителни курсове и програми за електронно обучение за новопостъпили служители до опреснителни курсове за дългогодишни служители и специализирани обучения, които да отговорят на нуждите на конкретни бизнес функции. Освен това в продължение на шест до осем седмици около Световния ден на етиката бяха организирани и различни информационни проекти, за да се привлече вниманието на служителите на ЕЦБ към необходимостта да се спазват етичните правила и да се информира обществеността за вниманието, което ЕЦБ отделя на тези въпроси. Службата за съответствие и управление продължи да усъвършенства и оптимизира процесите си, да улеснява достъпа на служителите до съвети по етични въпроси и да спазва етичните стандарти на ЕЦБ.

По-голямата осведоменост в областта на етиката и почтеността и лесният достъп до етични съвети доведоха до ясно изразено увеличение на запитванията от 1690 през 2022 г. на 2767 през 2023 г. (графика 11.1).

Проверките за съответствие, които се извършваха с помощта на външна одиторска фирма, потвърдиха като цяло придържането на служителите на ЕЦБ и на членовете на висшите ръководни органи на Банката към правилата за частните финансови сделки.

Графика 11.1

Обзор на запитванията, получени от служители на ЕЦБ през 2023 г.

Източник: ЕЦБ.

Независимият Комитет на ЕЦБ по етика допълва управленската структура на ЕЦБ. Той предоставя консултации по етични въпроси на високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ, засягащи най-вече частна дейност и доходоносна заетост след изтичане на мандата, и оценява декларациите им за интереси. Освен това Комитетът по етика наблюдава международните тенденции в областта на етиката и доброто поведение. Той дава и консултации по желателни актуализации на етичната рамка на ЕЦБ за високопоставените ѝ служители, като например неотдавнашното усъвършенстване на правилата за частните финансови сделки.

Комитетът по етика и съответствие продължи да оказва подкрепа на националните централни банки и компетентните национални органи при прилагането на Насоки за етично поведение, приети през 2021 г., както и насоки за съгласувано и последователно тълкуване на етичните стандарти в Евросистемата. Освен това, за да използва най-добре разнообразните гледни точки, Комитетът организира сесии по теми от взаимен интерес, на които присъстваха над 50 различни публични институции и организации.

На европейско равнище през 2023 г. ЕЦБ продължи да играе активна роля в текущите междуинституционални преговори за създаване на независим орган на ЕС по етика.

На международно равнище ЕЦБ участваше активно в обмена на знания и определянето на стандарти в Етичната мрежа на многостранни организации както в ролята ѝ на заместник-председател на мрежата, така и чрез участието ѝ в срещите и в годишната конференция. ЕЦБ участва и в първия преглед на изпълнението на Конвенцията на ООН срещу корупцията.

11.3 Комуникация и прозрачност на политиката на ЕЦБ

ЕЦБ е поставена в сложна комуникационна среда

Намаляващата, но все още твърде висока инфлация и все по-осезаемите последици за икономиката от затягането на политиката на ЕЦБ създадоха сложна комуникационна среда за ЕЦБ през 2023 г. Във времена на извънредно голяма несигурност и на криза в издръжката на живота акцентът в комуникацията на ЕЦБ трябваше да бъде поставен върху убеждаването на хората и бизнеса в нейния ангажимент да върне инфлацията към целевото ѝ равнище и да ги убеди, че ще успее да постигне това с основните инструменти на политиката, с които разполага.

Водещият принцип на ЕЦБ в областта на комуникацията беше „обяснявай, обяснявай, обяснявай“, за да помогне на хората да разберат нейните решения

Ето защо ЕЦБ засили комуникацията си по отношение на паричната политика. След като затягането на паричната политика започна да дава очаквания ефект от намаляване на търсенето, важно беше да се обяснят решенията на ЕЦБ и отново да се подчертае, че основният ѝ мандат е да се бори с инфлацията. Наред с многобройните публични изказвания на лицата, отговорни за вземането на решения в ЕЦБ, в няколко публикации в блога на ЕЦБ беше обяснено как инфлацията влияе върху реалните доходи и какво е значението на структурните политики на правителствата за справяне с инфлацията, като беше предоставена и важна аналитична информация относно рекордно високите равнища на участие на труда. Подкастове на ЕЦБ описваха движещите сили на инфлацията, а чрез специално лятно училище с подкастове беше разяснявана ролята на ЕЦБ за поддържане на ценовата стабилност.

Смиреност в комуникацията с цел възстановяване на общественото доверие

Същевременно се наложи да бъдат дадени отговори на основателните въпроси, защо ЕЦБ не е успяла да предвиди рязкото покачване на инфлацията и защо нейните макроикономически прогнози са били погрешни. Яснотата и точността на прогнозите на Евросистемата са особено важни за стабилизиране на очакванията и засилване на доверието в политиката на ЕЦБ. Също така беше важно да се обяснят различните източници на несигурност и да се общува с чувство на смирение като средство за укрепване на доверието.

Съобщенията на ЕЦБ имаха за цел да очертаят контекста на балансовите загуби на ЕЦБ и на централните банки от Евросистемата

През 2023 г. в резултат на предишни решения по паричната политика и по-специално на мащабни покупки на активи ЕЦБ и други централни банки от Евросистема се изправиха пред загуби в балансите си. ЕЦБ положи специални усилия да обясни например откъде произтичат печалбите и загубите на централната банка посредством специална статия в „ЕЦБ обяснява“. Това също така позволи на ЕЦБ да разгледа тези загуби в контекста на реализираните в продължение на много години значителни печалби и да подчертае, че нейната задача е да взема решения по паричната политика, които да подпомагат постигането на целта ѝ за ценова стабилност, а не да реализира печалби.

Във фокуса на по-нататъшните извънредни усилия в областта на комуникациите през 2023 г. беше бъдещето на нашата валута, както под формата на пари в брой, така и като пари в цифров вид.

ЕЦБ започна работа по проектирането на следващата серия евробанкноти с помощта на европейската общественост

ЕЦБ взе решение, че дизайнът на третата серия евробанкноти следва да включва процес, в който да вземе участие широката общественост. За тази цел европейците от еврозоната бяха поканени да участват в онлайн проучване на темите за следващата серия банкноти и им беше предоставена възможност да изберат измежду седем варианта предпочитаната от тях тема за художествено оформление. В проучването се включиха над 365 000 души от цялата еврозона, а техните предпочитания бяха взети предвид в решението на Управителния съвет да избере темите „Европейска култура“ и „Реки и птици“ за бъдещите банкноти. Съобщението по този повод и популяризирането на следващата серия банкноти потвърждават посланието, че ЕЦБ и Евросистемата остават привърженици на парите в брой.

ЕЦБ подчерта, че парите в брой ще продължат да съществуват – и евентуално ще бъдат допълнени от цифрово евро

Особено важно беше през 2023 г. ЕЦБ да изрази твърдия си ангажимент за запазване на парите в брой, тъй като тя се подготвя за евентуалното въвеждане на цифрово евро.

През октомври 2023 г. Управителният съвет реши да приключи проучвателната фаза и да премине към подготвителния етап от проекта за цифровото евро. Тази стъпка беше придружена от многостранна и многоезична комуникационна кампания, включваща различни комуникационни канали и продукти във всички държави от еврозоната, включително официална страница в LinkedIn, посветена на проекта за цифрово евро и специална уебстраница, посветена на проекта за цифрово евро. Кампанията беше насочена към ползите и значението на въвеждането на цифрово евро, опасенията, свързани с неприкосновеността на личния живот, и ролята на парите в брой и на новата цифрова валута като законно платежно средство. Освен към заинтересованите страни от сектора, политиците и организациите на гражданското общество в рамките на иновативен подход ЕЦБ се обърна и към съответните създатели на онлайн съдържание. Целта беше да насърчи цифровите предприемачи, активни в паричната и финансовата сфера, да изложи мотивите за цифровото евро и да обясни неговите характеристики на онлайн последователите и абонатите си.

Като цяло тези съвместни усилия и последвалото широко медийно отразяване успяха да популяризират проекта за цифрово евро и да допринесат за по-доброто му разбиране. Анализът показва, че макар първоначално интересът към цифровото евро да е бил най-голям сред по-младите поколения европейци, осведомеността и разбирането вече са обхванали всички възрастови групи.

2023 г. беше и годината, в която ЕЦБ отпразнува 25-ата си годишнина. По този повод ЕЦБ организира събитие, на което присъстваха високопоставени представители на институциите на Европейския съюз, на страната домакин на ЕЦБ – Германия, и на други държави от еврозоната, както и предишните председатели на ЕЦБ Жан-Клод Трише и Марио Драги. Освен това в края на 2023 г. и в началото на 2024 г. ЕЦБ съвместно с други институции на ЕС отбеляза 25 години от създаването на еврото. Тези исторически събития дадоха възможност на ЕЦБ да подчертае успеха на единната валута, ползите от нея за гражданите на Европа като гарант за стабилността по света и символ на европейското единство.

Установяване на връзка с младежта чрез социалната медийна кампания „Работим за стабилност“

С цел да се свърже по-специално с по-младите хора през 2023 г. ЕЦБ проведе в социалните медии кампанията „Работим за стабилност“. Целта беше да се обяснят по интерактивен и личен начин основни аспекти на ЕЦБ и нейната дейност: целта за ценова стабилност, ролята на банковия надзор и как решенията на ЕЦБ влияят на ежедневния живот. Постовете на кампанията имат 166 милиона гледания и достигнаха до 43 милиона младежи.

В сравнение с 2022 г. бяха подадени повече молби за публичен достъп, включително забележимо се увеличиха и тези за достъп до документи по институционални и управленски теми

Публичният достъп до документи е неразделна част от политиката на ЕЦБ за прозрачност. Той насърчава откритостта на ЕЦБ и засилва нейната демократична легитимност.

През 2023 г. ЕЦБ получи повече молби (73 молби) за достъп до документи в сравнение с 2022 г. (63 молби). Като се има предвид, че молбите продължиха да обхващат широк кръг от теми, включително надзорни въпроси или инициативи на високо равнище като проекта за цифрово евро, значително увеличение имаше и при молбите за достъп до документи по институционални и управленски теми, което отразява по-големия обществен интерес по тези въпроси.

В съответствие с ангажимента на ЕЦБ за прозрачност документите, публикувани в отговор на молбите за публичен достъп, като цяло бяха предоставени чрез Публичния регистър на документи на ЕЦБ. Освен това с цел засилване на прозрачността ЕЦБ подготви обзор на темите, разглеждани в молбите за достъп до документи, получени от ЕЦБ от 2004 г. насам.

Европейският омбудсман не констатира лошо управление във връзка с обработването от ЕЦБ на молби за публичен достъп.

Инициативите на ЕЦБ в подкрепа на прозрачността, откритостта и близостта до гражданите бяха оценени чрез номинирането ѝ в краткия списък с кандидати за наградата за 2023 г. на Европейския омбудсман за добра администрация за „подпомагане на гражданите на ЕС да разбират паричната политика във времена на висока инфлация“.

11.4 Вдъхновяваме хората си да постигат най-добри резултати за Европа

В контекста на постепенното завръщане по работните места от 2022 г. нататък ЕЦБ се съсредоточи върху политики и програми в подкрепа на баланса между професионалния и личния живот, развитието на персонала и организационната устойчивост. През януари 2023 г. беше въведена нова политика за работа от разстояние, която подпомага гъвкавостта на служителите и стажантите. През 2023 г. новата виртуална платформа за обучение EUREKA беше предоставена на разположение на институциите от Европейската система на централните банки и Единния надзорен механизъм, което осигури още по-голям достъп до възможности за обучение и мобилност. В съответствие с целта си да налага култура на житейско приобщаване ЕЦБ назначи медиатор и съветник по въпросите на човешките ресурси в областта на многообразието и приобщаването.

Култура на работа

ЕЦБ въведе нова политика при работата от разстояние

След преходен етап през 2022 г. на 1 януари 2023 г. влезе в сила нова политика за работа от разстояние. Като се базира на цялостния положителен опит от периода на дистанционна работа, новата политика предоставя на служителите гъвкави възможности за работа от разстояние. Тя позволява на всички служители и стажанти на ЕЦБ да работят от разстояние до 110 дни годишно, ако това е съвместимо с бизнес потребностите.

Фигура 11.1

Работа от разстояние за служителите на ЕЦБ през 2023 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Данните са към януари 2024 г.

Беше предложено обучение за изграждане на непрекъсната култура на взаимно уважение

ЕЦБ отдава голямо значение на изслушването на служителите и в началото на 2023 г. проведе проучване на мнението им. Резултатите от проучването показват, че служителите остават ангажирани, отдадени и свързани с работата на ЕЦБ. Въпреки това все още предстои работа за укрепване на културата на работа. Като продължение на проучването Изпълнителният съвет подкрепи инициатива за насърчаване на организационна култура, в която служителите се учат да реагират ефикасно на неподходящо поведение. Бяха въведени интерактивни семинари, за да се подпомогне укрепването на културата на „изразяване на мнение“ и начина, по който работим заедно.

Развитие на талантите

Служителите на ЕЦБ се възползваха от възможностите за мобилност

2023 г. беше важна година за мобилността на служителите в ЕСЦБ и ЕНМ. Новата платформа на ЕЦБ за обучение – EUREKA – за първи път предложи централизиран преглед на възможностите за обучение и мобилност в другите институции в ЕСЦБ и ЕНМ. EUREKA насърчава обмена на знания и сътрудничеството и е достъпна за служителите на ЕЦБ, както и за всички служители на ЕСЦБ и ЕНМ. В рамките на петото издание на програмата „Шуман“, стартирало през 2023 г., бяха предложени 41 проекта за възможности за командироване, позволяващи обмен на служители между ЕЦБ, националните компетентни органи (НКО) и националните централни банки (НЦБ). ЕЦБ продължи също да обменя служители с няколко НКО и европейски институции като част от специална програма за размяна на служители в ЕНМ. До края на 2023 г. бяха извършени девет размени с два НКО (Banco de España, френският орган за пруденциален надзор и преструктуриране) и една агенция (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).

ЕЦБ продължи да насърчава изграждането на ръководни умения и професионалното израстване

ЕЦБ продължи своята Програмата за изграждане на ръководни умения с цел развиване на лидерски компетенции и повишаване на ефективността на ръководството. Освен това тя организира последните седем групи от Програмата за обучение на жени ръководители – успешна програма, започната през 2014 г., чиято цел е постигане на по-голямо представителство на жените в ЕЦБ. Друга важна възможност за развитие беше предоставена под формата на Портал за ментори, който позволява на служителите и стажантите да предлагат възможност за менторство и да търсят ментори. До края на 2023 г. той е отчел близо 100 взаимоотношения между ментори и подопечни.

Бяха предприети ключови инициативи като част от стратегията за обучение и развитие на ЕСЦБ и ЕНМ

Допълнителни ключови инициативи бяха стартирани като част от стратегията за обучение и развитие на ЕСЦБ и ЕНМ. Националните компетентни органи и НЦБ бяха включени в EUREKA, която осигурява достъп до широк спектър от възможности за обучение и развитие в рамките на ЕСЦБ и ЕНМ. Водещата програма за обучение на ръководни кадри в областта на централното банкиране и банковия надзор стартира през октомври 2023 г. През годината се проведоха два успешни „хакатона“ с участници от ЕСЦБ и ЕНМ. Първият хакатон се състоя през февруари и беше посветен на децентрализираните финанси, а вторият, в чийто фокус беше изменението на климата, се проведе в сградата на ЕЦБ през ноември.

ЕЦБ увеличи безвъзмездните средства за стаж

Като предлага стажантска програма, ЕЦБ насърчава европейската интеграция на младите висшисти и им дава възможност да придобият практически опит и да приложат на практика знанията, които са придобили по време на следването си. Същевременно ЕЦБ се облагодетелства от познанията на стажантите за текущото състояние на академичните изследвания, както и от техния ентусиазъм и свежи идеи. Считано от 1 декември 2023 г. безвъзмездните средства за стаж бяха увеличени до 1170 евро месечно и до 2120 евро за докторанти, които са завършили поне две години от обучението за придобиване на докторска степен, за свободните стажантски места за това ниво. Стажантите получават и помощи за настаняване.

Многообразие и приобщаване

ЕЦБ продължава да насърчава многообразието и приобщаването

Отразяването на европейското общество и формирането на култура на житейско приобщаване е дългосрочно начинание. За да постигне това, ЕЦБ укрепи институционалната си основа, като подкрепи шестте си местни мрежи за многообразие и приобщаване (D&I) и разгърна програмата си за обучение в областта на приобщаването за служители, екипи и ръководители. За да се създаде култура, основана на приобщаване, взаимно уважение и психологическа сигурност, бяха създадени две нови длъжности: от 2023 г. новият медиатор предотвратява и разрешава конфликти на работното място чрез асистиран диалог, а новият съветник по въпросите на човешките ресурси за многообразието и приобщаването прилага тази призма към всички теми, свързани с хората и културата.

Равнопоставеността на половете и защитата срещу дискриминацията бяха водещи в дневния ред

През 2023 г. ЕЦБ запази равнопоставеността на половете на челно място в дневния си ред, като същевременно прие всички аспекти на многообразието и насърчи културата на приобщаване. Това е отразено в сертификатите EDGE Move и EDGEplus, напредъка на ЕЦБ по целите за 2020–2026 г., свързани с равенството между половете, въвеждането на платен родителски отпуск за съжителя, който не е родил дете, пилотното въвеждане на стаж за таланти от аутистичния спектър, сесиите и събитията за повишаване на осведомеността относно расата и етническата принадлежност, съюзничеството, уврежданията и приобщаването на ЛГБТ+.

ЕЦБ продължи да провежда целенасочени информационни кампании и да привлича таланти

За да се докосне до най-добрите таланти на Европа, ЕЦБ се присъедини към няколко кариерни панаири за недостатъчно представени групи, например най-големия кариерен форум в Европа за черно- и цветнокожи, организиран от ADAN (Afro Deutsches Akademiker Netzwerk), кариерното изложение Sticks & Stones за таланти и партньори на ЛГБТИК+ и панаирът за кариерно развитие на жените herCAREER. За да привлече кандидати с увреждания, ЕЦБ популяризира свободните си работни места на платформата „myAbility“. Укрепвайки женския си потенциал и обхващайки различни социално-икономически среди, ЕЦБ продължи да предлага своята стипендия за жени. Освен това в знак на продължаваща солидарност и подкрепа ЕЦБ учреди стипендия за 15 украински студенти, обучаващи се за магистърска степен в Украйна.

Фигура 11.2

Работната сила на ЕЦБ в числа

1 Данни към 31 декември 2023 г.
2 Включително 56 участници в програмата за наскоро дипломирани висшисти.
3 Служители, командировани от национална централна банка от Европейската система на централните банки, европейски публични институции/агенции или международни организации.
4 Отнася се само за служители на постоянни и служители на срочни трудови договори.
5 Отнася се за всякакви постоянни или временни хоризонтални премествания между отдели или структурни звена.
6 Отнася се за всяко постоянно или временно преместване в по-висок числов интервал на заплатата със или без набиране на персонал.
7 Отнася се само за служители на постоянни трудови договори и служители на срочни трудови договори, подлежащи на преобразуване.
8 Таблицата показва дяловете на служителите и стажантите на ЕЦБ според тяхното гражданство, т.е. служителите с няколко вида гражданство са преброени за всяко гражданство, което декларират. В резултат от закръгляване и двойно гражданство общите суми може да надхвърлят 100%. Държавите са подредени според азбучния ред на техните имена, изписани на съответните им национални езици.

11.5 Ускоряване на работата по предизвикателствата, свързани с околната среда и климата

Разбирането на последиците от климатичните промени и на нуждите на прехода за икономиката и финансовия сектор има основно значение за ЕЦБ, за да изпълни тя своята задача

Изменението на климата напредва и колкото повече се изчаква с намаляването на емисиите и с прехода към по-екосъобразна икономика, толкова по-високи ще бъдат разходите.[91],,[92] Въпреки постигнатия напредък светът все още е далеч от целта да ограничи повишаването на глобалната температура до 1,5°C над доиндустриалните нива.[93] Това означава, че рисковете, свързани с променящия се климат и с резкия преход, нарастват, което оказва влияние върху паричната политика и стабилността на финансовата и банковата система. Затова от съществена важност е ЕЦБ да разбере последиците за икономиката и финансовия сектор, за да може да изпълни своя мандат.

Ето защо ЕЦБ, съгласувано с Центъра за климатични промени, продължи да работи по своята програма за климата, сътрудничейки с вътрешните заинтересовани страни и с Евросистемата посредством съответните комитети и специални форуми за климата. През 2023 г. ЕЦБ продължи да интегрира целите и екологическите съображения на Европейския закон за климата в процесите си за определянето на стратегии, проекти и политики.

ЕЦБ публикува своя план за климата и природата за 2024–2025 г.

През изминалата година ЕЦБ работи по своя план за климата и природата за 2024–2025 г., който очертава дейностите, върху които ще работи, за да постигне своите стратегически цели в областта на климата. В него също така се идентифицират три приоритетни области на действие: насочване на прехода към екологична икономика; разбиране на нарасналото физическо въздействие на климатичните промени; и напредване на работата по свързаните с природата рискове.

Основни моменти в работата, свързана с климата

Беше постигнат конкретен напредък на много фронтове по широк кръг задачи на ЕЦБ (фигура 11.3).

Във връзка с прилагането на паричната политика през март 2023 г. ЕЦБ оповести първите свързани с климата финансови данни за вложèнията на Евросистемата в корпоративния сектор. През 12-те месеца, последвали старта през октомври 2022 г. на пренасочването на реинвестициите, въглеродоемкостта им намаля с над 65%. През февруари, когато реши да намали вложèнията на Евросистемата в ценни книжа, Управителният съвет увеличи параметрите на това пренасочване. След преустановяването на реинвестициите по програмата за закупуване на активи през юли, за корпоративните активи по програмата за закупуване на активи при извънредни пандемични ситуации пренасочването на реинвестициите продължава. Първият преглед на методологията за оценка на климата през октомври 2023 г. показа, че рамката е постигнала набелязаните цели и че нейните основни градивни елементи ще бъдат запазени. Очаква се декарбонизацията на портфейлите на корпоративния сектор да продължи през 2024 г. по траектория, която подкрепя целите на Парижкото споразумение. Освен това Евросистемата продължи подготвителната работа за включване на климатичните съображения в своята рамка за обезпеченията и за подобряване на оценката и управлението на риска.

Фигура 11.3

Преглед на ключови действия в областта на климата

Източник: ЕЦБ.

ЕЦБ проучи икономическото и финансовото отражение на климатичните промени и отражението им върху своите задачи

Обстойната аналитична работа подпомогна задачата да информира политиците, финансовия сектор и обществеността относно икономическото и финансовото влияние на изменението на климата и последиците от него за задачите на ЕЦБ.[94] През 2023 г. ЕЦБ продължи да оценява макроикономическите последици от изменението на климата и политиките за тяхното смекчаване и по конкретно отражението на екологичните фискални мерки върху прогнозите на служителите на Евросистемата/ЕЦБ. Базиран на модел анализ на икономическото въздействие на ценообразуването на въглеродните емисии установи умерени неблагоприятни ефекти за икономиката. Констатациите от Проучването относно достъпа до финансиране за предприятията и Проучването на банковото кредитиране показват, че фирмите от еврозоната инвестират в прехода и че условията за банково кредитиране са по-строги за фирми с високи емисии и без убедителни планове за прехода. Относно последиците за паричната политика неотдавнашен анализ проучи ефектите от изменението на климата върху предавателния механизъм на паричната политика и установи, че докато преходът увеличава цената на кредита и намалява отпускането на заеми за всички фирми, неговият съкращаващ ефект е по-лек за фирми с малки емисии и за тези, които се ангажират с декарбонизация. Няколко изследователски статии изучиха връзките между променящия се климат и инфлацията, констатирайки, че по-високите температури могат да увеличат инфлацията при храните, но че ефектите от страна на търсенето през по-горещите летà могат да забавят инфлацията в дългосрочен план, и че ефектите са асиметрични в отделните икономики в еврозоната (виж каре 1). ЕЦБ разшири също разбирането си за това как изменението на климата влияе върху потенциалното производство.

В стремежа си да подобри наличността на данни за климата Европейската система на централните банки публикува свързани с изменението на климата показатели за устойчиво финансиране, емисии на парникови газове и физически риск (виж раздел 7.2).

ЕЦБ работи за задълбочаване на разбирането си относно свързаните с климата рискове за икономиката и финансовите системи и за разработване на адекватен макропруденциален отговор

ЕЦБ доразви своята методология за стрес тестове, за да проучи устойчивостта на икономиката като цяло към различни сценарии за преход и готовността на поднадзорните банки да се справят с финансови и икономически шокове, произтичащи от климатичния риск. През 2023 г. ЕЦБ ръководи работния поток на Мрежата за екологизиране на финансовата система относно разработване на сценарии и анализ, която публикува четвъртото оповестяване на дългосрочните си макрофинансови сценарии, свързани с климата. Сценариите дават обща отправна точка за анализ на климатичните рискове за икономиката и финансовата система. Рамката признава несигурността и ограниченията при моделирането на климата и икономиката, например по отношение на критичните за нарушаване на равновесието точки. В сътрудничество с Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване ЕЦБ разработи варианти на политиката за намаляване на различията в покритието при климатични застраховки, като се има предвид, че в момента в ЕС са застраховани само една четвърт от загубите, свързани с природни катаклизми вследствие на климатичните промени. ЕЦБ анализира също рисковете за държавните институции от промяната на климата, които могат да имат отрицателен ефект върху финансовата стабилност и фискалните разходи. ЕЦБ и Европейският съвет за системен риск публикуваха доклад, в който са събрани свидетелства за най-важните показатели за финансова стабилност и разработва макропруденциална рамка за справяне с климатичния риск. Докладът предполага също, че силната икономическа зависимост от природните екосистеми може да влоши климатичните рискове за финансовата стабилност.

Що се отнася до банковия надзор на ЕЦБ, макар че кредитните институции, които са обект на надзор по Единния надзорен механизъм, постигнаха значителен прогрес в своите практики за управление на климатични и екологични рискове, някои институции не постигнаха напредъка, очакван към март 2023 г.. ЕЦБ ще продължи да следи внимателно развитието на банките и, ако е необходимо, ще предприеме принудителни действия.[95]

ЕЦБ работи за подобряване на безопасността и екосъобразността на евробанкнотите

През годините ЕЦБ непрекъснато подобрява безопасността и екосъобразността на евробанкнотите в наличнопаричното обращение.[96] През 2023 г. тя публикува изследване на екологичния отпечатък на евробанкнотите като платежен инструмент. Бъдещите евробанкноти се разработват в съответствие с принципите на екодизайна, което означава, че екологичните аспекти се вземат предвид във всички етапи от процеса на разработване на банкнотите (виж раздел 6.2).

ЕЦБ анализира и участва в политическите дискусии за увеличаване на устойчивото финансиране на европейско и международно ниво

От 2021 г. служители на ЕЦБ участват в курсове за обучение и многостранни технически семинари с колеги от централните банки и заинтересовани страни извън Европейския съюз. Те вземат участие и в множество работни групи и събития с централни банки и други институции и във форуми за развитие на програмата за климата и се ползват от редовния обмен на информация. Такива са Мрежата за екологизиране на финансовата система, Съветът за финансова стабилност, Базелският комитет за банков надзор, Европейските надзорни органи и Европейският съвет за системен риск, Банката за международни разплащания, държавите от Г-7, Г-20 и Международният валутен фонд.

Иновативно изследване на ЕЦБ проучи рисковете, свързани с природата, връзката между климата и природата и тяхното влияние върху икономиката

Иновативно изследване на свързаните с природата рискове показа, че влошаването на екосистемите ще създаде трудности за компаниите и потенциално ще се разпространи към банките, тъй като почти 75% от корпоративните заеми в еврозоната (близо 3,24 трлн. евро) са отпуснати на кредитополучатели с високо ниво на зависимост от природните ресурси. Освен това ЕЦБ за първи път проучи рисковете, свързани с прехода, и връзката между климата и природата. Като се вземат предвид промените в климата и земеползването като основни фактори за загубата на биоразнообразие, в световен мащаб въздействието на дружествата от еврозоната върху природата се равнява на загубата на 582 млн. хектара „девствени“ местообитания. Изследването подчертава значението на включването на изменението на климата и загубата на природна среда в рамките за оценка на риска, тъй като те са неразривно свързани.

Работи се за подобряване на екологичните показатели на собствените операции на ЕЦБ и на портфейлите ѝ от операции, несвързани с паричната политика

През март 2023 г. ЕЦБ започна да публикува своите годишни финансови оповестявания, свързани с климата, за портфейлите си, които не са свързани с паричната политика, в допълнение към годишната си декларация за околната среда, които заедно правят преглед на собствените оперативни въздействия на ЕЦБ върху околната среда и на въглеродния отпечатък на финансираните от нея емисии, както и на свързаните с тях цели.[97] Актуализираните данни за екологичните показатели на ЕЦБ през 2023 г. ще бъдат оповестени през 2024 г.

Каре 9
ЕЦБ е в крак с нововъведенията

През 2023 г. ЕЦБ продължи да постига напредък в разработването и внедряването на иновативни решения, които повишават ефективността на нейните процеси. В цялата организация бяха внедрени цифрови решения, включително изкуствен интелект (ИИ), машинно обучение, роботи и чатботове.

От страна на централното банкиране в ЕЦБ беше внедрен изкуствен интелект, за да се задълбочи разбирането за поведението при ценообразуването и динамиката на инфлацията в Европейския съюз (ЕС). За събирането в реално време на огромно количество данни за цените на отделните продукти бяха използвани автоматично извличани от уеб ресурсите данни и машинно обучение.[98] Що се отнася до банковия надзор, започнатата през 2019 г. програма SupTech[99] предостави 14 инструмента, които помагат на надзорните органи да събират и анализират големи обеми от количествени и качествени данни, да автоматизират процесите, да си сътрудничат по-добре и да използват изкуствен интелект за ускоряване и усъвършенстване на надзорния анализ.

Внедряването на цифрови проекти в ЕЦБ зависи от благоприятна за нововъведенията екосистема. Освен технологични решения иновациите изискват нагласа за растеж, любопитство и тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни в ЕЦБ. За тази цел интердисциплинарните екипи по нововъведенията, включващи ИТ, управление на знанието, централно банкиране и банков надзор, разработиха иновативни подходи на работа, които улесняват управлението на проекти, набирането на иновации, периода на инкубация и обмена на знания. Част от тази екосистема са системата за цифрови документи на ЕЦБ и политиката за управление на информацията, които формират солидна основа за развитието на изкуствения интелект, осигурявайки огромен ресурс от структурирана цифровизирана документация. Освен това сътрудничеството със световни лидери в областта на иновациите в публичните органи, академичните среди, стартиращи предприятия и големи индустриални играчи спомага за стимулиране на иновациите в ЕЦБ, Евросистемата и извън нея. По-специално чрез Форума Innov8 ЕЦБ координира действията на Евросистемата с Центъра на БМР за иновации в Евросистемата. Това е съвместно начинание на Банката за международни разплащания и всички централни банки от Евросистемата. През март 2023 г. бяха открити офиси във Франкфурт и Париж, чиито домакини и партньори са съответно Deutsche Bundesbank и Banque de France. Всички членове на Форума Innov8 на Евросистемата допринасят и обменят знания в областта на иновациите.

И накрая, Изпълнителният съвет силно насърчава нововъведенията. През февруари 2023 г. членовете на Изпълнителния съвет за първи път участваха във форум за иновации с формат „пазарно място“ и интерактивни демонстрации на живо на извадка от основни иновационни проекти на ЕЦБ.

12 Запознайте се с нашите служители

На 1 юни 1998 г. Европейската централна банка започна да функционира като централна банка за еврозоната с ясен мандат – да поддържа ценовата стабилност. Двадесет и пет годишнината на ЕЦБ през 2023 г. беше повод за отбелязване на многобройните постижения на институцията през този период. Колегите от ЕЦБ, които започнаха работа в Европейския паричен институт – предшественика на ЕЦБ, и продължават да работят за институцията до днес, споделят по-долу личния си опит. Те разказват по-конкретно какво означава за тях и с какво чувство започват работа в новата институция и какъв е приносът им за много ключови етапи от развитието ѝ предвид факта, че ЕЦБ незабавно зае мястото си сред своите партньори и с течение на времето продължи да се развива.

Рита Чудри, старши ръководител на екип от икономисти-статистици, генерална дирекция „Статистика“

A person smiling at camera

Description automatically generated

Професионалният ми път в ЕЦБ беше изключително формиращ. Всичко започна със скок на вярата, с нова работа в нова държава. Присъединих се към ЕЦБ в началото на развитието ѝ като млад анализатор във все още развиващата се нейна статистическа функция. С едва неколкостотин служители ЕЦБ се нуждаеше от „всички на вахта“, така че ние играехме множество роли. Типичният ни ден бе разнообразен: обсъждах изискванията с различни сфери на политиката, разработвах статистически рамки, програмирах код и понякога подготвях речи. Тъй като институционалните политики бяха все още в начален стадий на развитие, аз се вълнувах да видя, когато моите творчески решения често бързо намираха приложение.

В процеса на съзряване на ЕЦБ се откриваха възможности за професионално израстване. Работих в няколко различни области в рамките на дирекцията по статистика и успях да задълбоча моите знания и опит. Особено запомнящи се мои задължения бяха да ръководя посещенията в национални централни банки и компетентни национални органи с цел насърчаване на връзките и предоставяне на консултации относно тяхната подготовка за отчетността като нови членове на еврозоната.

Сега работя в новосъздадената Служба за данните, която има за цел да оптимизира управлението на институционалните данни (включително в области като изкуствения интелект) и се отчита пред ръководния служител по данните. Също така участвам във Форума за многообразието и приобщаването. Това са пресичащи се роли и аз съм удовлетворена да работя с различни групи и да помагам за формирането и въздействието на по-обхватните политики на ЕЦБ.

Имаше и неуспехи, например Брекзит предвид несигурността, която породи работата тук, но в крайна сметка благодарение на динамичната среда, мотивираните колеги и запазените перспективи за развитие си спомням най-вече моментите на победа.

Димитриос Кукидис, главен специалист по управление на доставките, генерална дирекция „Комуникации“

A person in a suit and tie

Description automatically generated

Аз имам ярки спомени от подготовката за церемонията по тържественото откриване на ЕЦБ през юни 1998 г. Бях част от малък екип от организатори на това важно събитие. Работехме с голям ентусиазъм и приятелски чувства. Това бе свързано с всички организационни проблеми, произтичащи от създаването на нова институция, която трябва бързо да си стъпи на краката. В продължение на няколко години след това с удоволствие се включвах в организирането както на обществени, така и на свързани с персонала събития в ЕЦБ, тъй като техният обхват и мащаби продължаваха да се разширяват и развиват.

Бърз преглед до днес: Понастоящем работя в отдела за езикови услуги, след като през 2016 г. се възползвах от възможността за вътрешна мобилност. Отговарям за изготвянето на бюджета, възлагането на обществени поръчки и управлението на доставчиците във връзка с превода и редактирането, осигурявайки адекватно покритие на 24-те официални езика на Европейския съюз. Тези спомагателни дейности играят решаваща роля, подпомагайки ЕЦБ да комуникира ясно и ефикасно с експертни и неекспертни аудитории. Както в цялата ЕЦБ ние продължаваме да внедряваме най-новите технологии. Например заедно с моите колеги прилагам техники от изкуствения интелект, за да подобря ефективността на нашите процеси.

Размишлявайки за това дълго и вълнуващо пътуване, аз съм горд със своя принос за създаването на ЕЦБ като институция със световно значение, която поддържа ценовата стабилност и сигурността на финансовата система за около 350 милиона души в еврозоната. Благодарен съм и за това, че при кариерното си развитие в ЕЦБ имах възможността да израствам професионално и личностно.

Франческо Мацаферо, директор, Секретариат на Европейския съвет за системен риск

A person in a suit and tie

Description automatically generated

Все още виждам себе си като млад служител в Комитета по преминаване към еврото, който под ръководството на Томазо Падоа-Скиопа в полунощ на 31 декември 1998 г. контролираше преминаването на пазарите от десет национални валути към еврото. В този ден – кулминацията на приноса ми от началото на моята работа в Европейския паричен институт от средата на 1995 г., наивно си мислех, че работата е свършена. Страхувах се, че рискувам да попадна в капана на рутината след години на страст. Следващото десетилетие обаче, което прекарах в новосъздадената генерална дирекция „Европейски и международни отношения“, ми показа, че греша. Благодарение на по-широкия интерес към нашата парична интеграция получих възможност да създам иновативни съвместни програми за техническа помощ от Евросистемата в полза на централните банки и надзорните органи в съседните на Европейския съюз държави.

Десет години по-късно, когато след финансовата криза ЕЦБ стана домакин на независимия Европейски съвет за системен риск (ЕССР), имах шанса да опитам нещо ново. В началото на 2010 г. станах ръководител на проекта за създаването на ЕССР. Година по-късно бях назначен за ръководител на секретариата на ЕССР. Оттогава искрено се радвам на всеки ден, в който работя за запазване на устойчивостта на финансовия сектор в широка институционална среда заедно с централните банки и надзорни органи на европейско и национално ниво, както и с група изключителни колеги от ЕЦБ и с членуващите в ЕССР институции.

Емили Вит, началник на отдел, генерална дирекция „Пазарни операции“

A person with blonde hair wearing a black jacket

Description automatically generated

Когато се присъединих към Европейския паричен институт през 1995 г., бях сред първите сто колеги, натоварени с подготовката по въвеждането на еврото като единна валута в Европа. През 1998 г. бързо научих как работи ЕЦБ съвместно с националните централни банки. Бях развълнуван да помогна за координирането на цялостното тестване и да се уверя, че новосъздадените системи работят добре, независимо дали провеждат операции по паричната политика, извършват плащания, или събират статистически данни в цяла Европа.

Стимулирана от целта на ЕЦБ да насърчи вътрешната мобилност, шест месеца работих в различни структурни звена („Плащания“, „Информационни технологии“, „Човешки ресурси“, „Секретариат“, „Статистика“ и „Пазари“). Това ми позволи да обогатя знанията си по основните аспекти от дейността централната банка и уменията си по управление на проекти, управление на персонала и изграждане на лидерски способности. Чувствах се стимулиран от запознаването с различни гледни точки и стилове на мислене, а също така успях да изградя трайни мрежи и приятелства в цяла Европа.

Вдъхновява ме мисията на ЕЦБ и се гордея, че допринесох за успеха на инициативите за управление на промяната в полза на Европа. Такъв пример е внедряването на нашата система за управление на документи и архиви, която е от ключово значение за ефективното споделяне и разпространение на информация между колегите от националните централни банки и за опазването на институционалната памет на ЕЦБ.

Сега съм много щастлива, че отговарям за отдел „Услуги по финансови операции“. Харесва ми да съм близо до пазарите и се наслаждавам на смесицата от ежедневни операции и интересни проекти, които включват сътрудничество с много различни сфери на дейност на ЕЦБ, централни банки и външни партньори. Съвсем наскоро въведохме фискални и разплащателни агентски услуги за Европейската комисия.

В свободното си време обичам да чета, да готвя и да се разхождам. Активен член съм на клуба по пешеходен туризъм на ЕЦБ, което е чудесна възможност да се срещам с колеги извън работата и да бъда сред природата в различни части на Европа.

Годишен отчет на ЕЦБ

https://www.ecb.europa.eu/press/annual-reports-financial-statements/annual/annual-accounts/html/ecb.annualaccounts2023~f5a98cb02b.bg.html

Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2023 г.

https://www.ecb.europa.eu/press/annual-reports-financial-statements/annual/balance/html/ecb.eurosystembalancesheet2023~ca350ad75e.bg.html

© Европейска централна банка, 2024 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0
Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел, като изрично се посочва източникът.

Крайна дата за данните, включени в този доклад, е 22 март 2024 г. (изключенията са изрично посочени).

За специалната терминология виж ECB glossary (само на английски език).

HTML ISBN 978-92-899-6713-6, ISSN 1830-6039, DOI: 10.2866/986918, QB-AA-24-001-BG-Q


  1. Разглежданата в настоящия раздел на Годишния доклад световна икономика не включва еврозоната.

  2. Според макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември 2022 г. глобалният растеж ще се забави до 2,6% през 2023 г.

  3. Средната допандемична стойност е измерена за периода 2012–2019 г.

  4. Виж карето “Intangible assets of multinational enterprises in Ireland and their impact on euro area GDP”, Economic Bulletin, Issue 3, ECB, 2023.

  5. След крайната дата на данните за изготвяне на настоящия доклад бяха публикувани официалните фискални резултати за 2023 г., които в отделни държави сочат значително по-големи бюджетни дефицити в сравнение с предварителните оценки.

  6. Фискалната позиция отразява посоката и размера на стимулите, които фискалната политика създава за икономиката, простиращи се извън автоматичната реакция на публичните финанси спрямо фазата на бизнес цикъла. За повече информация относно концепцията виж статията “The euro area fiscal stance”, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2016.

  7. В становище от юли 2023 г. ЕЦБ приветства предложенията на Европейската комисия за реформа и направи някои технически бележки и предложения за по-нататъшно усъвършенстване на новата рамка и за осигуряване на по-голяма прозрачност и предсказуемост. Виж Становище на Европейската централна банка от 5 юли 2023 година относно предложение за реформа на икономическото управление в Съюза (CON/2023/20), (ОВ C 290, 19.1.2023, с. 17).

  8. За допълнителна информация относно базисната инфлация виж карето “Underlying inflation measures: an analytical guide for the euro area”, Economic Bulletin, Issue 5, ECB, 2023.

  9. Отклонението на заплатите измерва отклоненията в динамиката на действителните заплати от тази на договорените, което отразява промените при извънредния труд, бонусите, свитите пазари на труда и други фактори.

  10. За повече информация относно усещането и несигурността на потребителите по отношение на инфлацията виж карето “A closer look at consumers’ inflation expectations – evidence from the ECB’s Consumer Expectations Survey”, Economic Bulletin, Issue 7, ECB, 2022. За последните резултати от Проучването на потребителските очаквания относно очакванията за икономически растеж виж “Economic growth and labour markets”, ECB, 2024. За повече информация относно усещането на потребителите за зависимостта между инфлацията и икономическите условия виж Candia, B., Coibion, O. and Gorodnichenko, Y., “Communication and the Beliefs of Economic Agents”, NBER Working Paper Series, No 27800, National Bureau of Economic Research, 2020.

  11. Виж ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията на паричната ѝ политика, прессъобщение, ЕЦБ, 8 юли 2021 г.

  12. Виж Kotz, M., Kuik F., Lis, E. and Nickel, C., “The impact of global warming on inflation: averages, seasonality and extremes”, Working Paper Series, No 2821, ECB, May 2023.

  13. Виж Ciccarelli, M., Kuik, F. and Martínez Hernández, C., “The asymmetric effects of weather shocks on euro area inflation”, Working Paper Series, No 2798, ECB, March 2023.

  14. Виж статията “How climate change affects potential output”, Economic Bulletin, Issue 6, ECB, 2023.

  15. Виж “The climate change challenge and fiscal instruments and policies in the EU”, Occasional Paper Series, No 315, ECB, revised June 2023.

  16. Виж Christophersen, C. et al., “What to do about Europe’s climate insurance gap”, The ECB Blog, ECB, 24 April 2023.

  17. Виж карето “Climate-related policies in the Eurosystem/ECB staff macroeconomic projections for the euro area and the macroeconomic impact of green fiscal measures”, Economic Bulletin, Issue 1, ECB, 2023.

  18. Виж статията “The macroeconomic implications of the transition to a low-carbon economy”, Economic Bulletin, Issue 5, ECB, 2023.

  19. Тези въпроси са разгледани в климатичните сценарии, публикувани от Мрежата за екологизиране на финансовата система – група от 134 централни банки и надзорни органи и 21 наблюдатели, в която ЕЦБ и Европейската система на централните банки активно участват.

  20. Виж Benatti, N., Groiss, M., Kelly, P., Lopez-Garcia, P., “Environmental regulation and productivity growth in the euro area: testing the Porter hypothesis”, Working Paper Series, No 2820, ECB, May 2023.

  21. Виж Böning, J., Di Nino, V. and Folger, T., “Benefits and costs of the ETS in the EU, a lesson learned for the CBAM design”, Working Paper Series, No 2764, ECB, January 2023.

  22. Печалбата от единица продукция се изчислява като брутен оперативен излишък и смесен доход, разделени на реалния БВП, и включва корекция за доходите на самонаетите лица. Един по-обхватен показател би определил брутния оперативен излишък и смесения доход по отношение на производството в реално изражение, което освен БВП включва и междинното потребление. Данни за производството в реално изражение обаче не са налични поради липсата на информация за междинното потребление.

  23. Основните концептуални разлики между дефлатора на БВП и ХИПЦ, без енергията и храните, произтичат от факта, че последният показател се основава на продажните цени на стоките и услугите, потребявани от домакинствата от включените категории, независимо дали са произведени в страната, или са внесени, докато първият отразява цените на добавената стойност на всички стоки, произведени от националната икономика, и не включва приноса на междинното потребление за крайните цени. Виж карето “How have unit profits contributed to the recent strengthening of euro area domestic price pressures”, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2023.

  24. Виж Arce, O., Hahn, E. and Koester, G., “How tit-for-tat inflation can make everyone poorer”, The ECB Blog, ECB, 30 March 2023 и карето “How have unit profits contributed to the recent strengthening of euro area domestic price pressures”, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2023.

  25. Изключението беше направено при въвеждането на PEPP и беше в сила до септември 2023 г. През този месец съответният кредитен рейтинг беше повишен до инвестиционен и поради това изключение вече не беше необходимо.

  26. В резултат на закръгляване общата сума надхвърля 100%.

  27. При определянето на датата на влизане в сила е взета предвид датата на операцията по TLTRO III, чийто падеж настъпва през юни.

  28. Елиминирането на елементи на рамките за допълнителни вземания по кредити имаше особено силно въздействие върху обезпеченията в Испания, Франция и Португалия.

  29. Насоки на Европейската централна банка от 9 юли 2014 г. относно допълнителни временни мерки по отношение на операции по рефинансиране на Евросистемата и допустимост на обезпечения и за изменение на Насоки ЕЦБ/2007/9 (ЕЦБ/2014/31), (ОВ L 240, 13.8.2014 г., с. 28).

  30. За оценка на финансовото и икономическото въздействие, което обновяването на инвестиционния рейтинг се очаква да има върху гръцката икономика, виж Anastasatou, M., Balfoussia, H., Bragoudakis, Z., Malliaropulos, D., Migiakis, P., Papageorgiou, D. and Petroulas, P., “Effects of a sovereign credit rating to investment grade on the Greek economy”, Economic Bulletin, № 58, Bank of Greece, 2023 г., с. 7–28.

  31. Виж “The financial risk management of the Eurosystem’s monetary policy operations”, ECB, July 2015.

  32. Виж обяснението Как се получават печалбите и загубите на ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната?, ЕЦБ, актуализирано на 19 май 2023 г.

  33. Понастоящем само 25% от загубите от катастрофи, свързани с климата, са застраховани в ЕС. За повече подробности виж “Policy options to reduce the climate insurance protection gap”, Discussion Paper, ECB and the European Insurance and Occupational Pensions Authority, April 2023.

  34. До края на 2023 г. седем държави бяха въвели или обявили секторен буфер за системен риск за справяне с рисковете в сектора на жилищните недвижими имоти (Белгия, Германия, Литва, Малта, Португалия и Словения) и в корпоративния сектор (Франция).

  35. Виж “Governing Council statement on macroprudential policies”, ECB, December 2022. Освен това в съответствие с новия долен праг от 1 януари 2024 г. по-високите буфери за ДСЗИ станаха приложими за банките в три държави (Гърция, Испания и Италия) и ще започнат да се прилагат в още една държава от 1 януари 2025 г. (Словения).

  36. Виж “Financial Stability Review”, ECB, May 2023 и “Financial Stability Review”, ECB, November 2023.

  37. Виж 1) Литва: Opinion of the European Central Bank of 4 April 2023 on the imposition of a temporary solidarity contribution (CON/2023/9); 2) Италия: Opinion of the European Central Bank of 12 September 2023 on the imposition of an extraordinary tax on credit institutions (CON/2023/26); 3) Словения: Opinion of the European Central Bank of 2 November 2023 on the imposition of a temporary tax on banks (CON/2023/35); 4) Латвия: Opinion of the European Central Bank of 11 December 2023 on a temporary mortgage loan borrower protection fee payable by credit institutions (CON/2023/42); и 5) Нидерландия: Opinion of the European Central Bank of 15 December 2023 on the imposition of a tax on credit institutions (CON/2023/45).

  38. В края на 2023 г. следните държави са въвели или обявили положителна неутрална ставка на антицикличния буфер: Ирландия (1,5%), Кипър (0,5%), Латвия (1%), Литва (1%), Нидерландия (2%) и Словения (1%).

  39. Виж “Advancing macroprudential tools for cyber resilience”, ESRB, February 2023.

  40. Виж “Crypto-assets and decentralised finance”, ESRB, May 2023.

  41. Виж “NBFI Monitor”, ESRB, June 2023.

  42. Виж “Issues note on policy options to address risks in corporate debt and real estate investment funds from a financial stability perspective”, ESRB, September 2023.

  43. Виж “ESRB issues a recommendation on vulnerabilities in the commercial real estate sector in the European Economic Area”, press release, ESRB, 25 January 2023.

  44. Виж “Towards macroprudential frameworks for managing climate risk”, ESRB, December 2023.

  45. Виж “Powers, ability and willingness to act – the mainstay of effective banking supervision”, speech by Frank Elderson, Member of the Executive Board of the ECB and Vice-Chair of the Supervisory Board of the ECB, at House of the Euro, Brussels, 7 December 2023.

  46. Като използва правомощието си да налага санкции на поднадзорни кредитни институции, ЕЦБ санкционира Landesbank Hessen-Thüringen Girozentrale и Goldman Sachs Bank Europe за неправилно отчитане на капиталовите нужди съответно през февруари 2023 г. и май 2023 г. През август 2023 г. тя санкционира de Volksbank за неправилно изчисляване на капиталовите нужди.

  47. Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., с. 1).

  48. Директива 2013/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 5.12.2007 г., с. 338).

  49. За по-подробна оценка на пакета за банковия сектор в ЕС и позицията на ЕЦБ виж „Строги правила, силни банки – банковият пакет“, Годишен доклад на ЕЦБ, 2022 г., ЕЦБ, май 2023 г.

  50. Виж Становище на Европейската централна банка от 6 юни 2023 г. относно предложение за директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (CON/2023/15), (ОВ C, 249, 14.7.2023 г., с. 3) и Становище на Европейската централна банка от 4 октомври 2023 г. относно прозрачността и почтеността на дейностите по рейтингите от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУ рейтинги), (CON/2023/30) (ОВ C, C/2023/1354, 1.12.2023 г.).

  51. Виж Становище на Европейската централна банка от 5 юли 2023 г. относно измененията на рамката на Съюза за управление на кризи и застраховане на депозитите (CON/2023/19) (ОВ C 307, 31.1.2023 г., с. 19).

  52. Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., с. 40).

  53. Виж а) Становище на Европейската централна банка от 16 февруари 2022 г. относно предложение за регламент за създаване на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (CON/2022/4), (ОВ C 210, 25.5.2022 г., с. 5); б) Становище на Европейската централна банка от 16 февруари 2022 г. относно предложение за директива и регламент за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (CON/2022/5), (ОВ C 210, 25.5.2022 г., с. 15); и в) Становище на Европейската централна банка от 30 ноември 2021 г. относно предложение за регламент за разширяване на изискванията за проследимост на преводите на криптоактиви (CON/2021/37), (OВ C 68, 9.2.2022 г., с. 2).

  54. Виж Panetta, F., “Europe needs to think bigger to build its capital markets union”, The ECB Blog, ECB, 30 August 2023; “A Kantian shift for the capital markets union”, speech by Christine Lagarde, President of the ECB, at the European Banking Congress, Frankfurt am Main, 17 November 2023; и “Banking Union and Capital Markets Union: high time to move on”, speech by Luis de Guindos, Vice-President of the ECB, at the Annual Joint Conference of the European Commission and the European Central Bank on European Financial Integration, Brussels, 7 June 2023.

  55. Виж глава 4 за повече подробности относно Регламента за европейската пазарна инфраструктура.

  56. Виж “Non-banks’ liquidity preparedness and leverage: insights and policy implications from recent stress events”, Financial Stability Review, ECB, May 2023; и “The growing role of investment funds in euro area real estate markets: risks and policy considerations”, Macroprudential Bulletin, ECB, 3 April 2023.

  57. Виж “The Financial Stability Implications of Leverage in Non-Bank Financial Intermediation”, FSB, 6 September 2023; и “Enhancing the Resilience of Non-Bank Financial Intermediation”, Progress Report, FSB, 6 September 2023.

  58. Виж “Revised Policy Recommendations to Address Structural Vulnerabilities from Liquidity Mismatch in Open-Ended Funds”, FSB, 20 December 2023, и “The growing role of investment funds in euro area real estate markets: risks and policy considerations”, Macroprudential Bulletin, No 20, ECB, April 2023.

  59. За повече информация виж изводите на фокус групата в “Study on New Digital Payment Methods”, март 2022 г. и “Study on Digital Wallet Features”, март 2023 г., направени като част от проекта за цифрово евро.

  60. Съгласно член 141, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 326, 26.10.2012 г., с. 47, членове 17, 21.2, 43.1 и 46.1 от Устава на ЕСЦБ и член 9 от Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите членки (ОВ L 53, 23.2.2002 г., с. 1).

  61. Съгласно член 122, параграф 2 и член 132, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ и член 8 от Регламент (EС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L 118, 12.5.2010 г., с. 1).

  62. Съгласно членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ във връзка с член 10 от Регламент на Съвета (ЕС) 2020/672 от 19 май 2020 г. за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE) след избухването на пандемията от COVID-19 (ОВ L 159, 20.5.2020 г., с. 1).

  63. В съответствие с членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ във връзка с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., с. 17).

  64. В съответствие с членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ във връзка с Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за създаване на инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г. (макрофинансова помощ +) (ОВ L 322, 16.12.2022 г., с. 1).

  65. Съгласно членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ във връзка с член 3.5 от Рамковото споразумение за ЕИФС.

  66. Съгласно член 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ във връзка с член 5.12.1 от Общите условия по споразуменията относно инструмента за отпускане на финансова помощ по ЕМС.

  67. В контекста на споразумението за заем между държавите членки, чиято парична единица е еврото (без Германия и Гърция), и Kreditanstalt für Wiederaufbau (действаща в обществен интерес, подлежаща на разпорежданията и ползваща държавни гаранции на Федерална република Германия) в качеството на заемодатели, и Република Гърция в качеството на кредитополучател и Bank of Greece като неин посредник, и съгласно членове 17 и 21.2 от Устава на ЕСЦБ и член 2 от Решение на Европейската централна банка от 10 май 2010 г. относно управлението на обединени двустранни заеми в полза на Република Гърция и за изменение на Решение ЕЦБ/2007/7 (ЕЦБ/2010/4), (ОВ L 119, 13.5.2010 г., с. 24).

  68. Виж Pallotti, F., Paz-Pardo, G. Slacalek, J., Tristani, O. and Violante, G. L., “Who Bears the Costs of Inflation? Euro Area Households and the 2021–2022 Shock”, Working Paper Series, No 2877, ECB, 2023.

  69. Виж Ehrmann, M., Georgarakos, D. and Kenny, G., “Credibility gains from communicating with the public: evidence from the ECB’s new monetary policy strategy”, Working Paper Series, No 2785, ECB, February 2023.

  70. Виж Giannetti, M., Jasova, M., Loumioti, M. and Mendicino, C., “Glossy green banks: the disconnect between environmental disclosures and lending activities”, Working Paper Series, No 2882, ECB, 2023.

  71. Виж Nakov, A. аnd Thomas, C., “Climate-conscious monetary policy”, Working Paper Series, No 2845, ECB, 2023.

  72. Виж Bustamante, M. C. аnd Zucchi, F., “Carbon trade-offs: how firms respond to emission controls”, Research Bulletin, No 109, ECB, 17 July 2023.

  73. Виж също Karadi, P. and Nakov, A., “”. Journal of Monetary Economics, Vol. 117, 2021, pp. 1096–1117, и Van der Ghote, A., “”, American Economic Journal: Macroeconomics, Vol. 13(1), 2021, pp. 1–34.

  74. Виж също Chavleishvili, S. and Manganelli, S., “Forecasting and stress testing with quantile vector autoregression”, Journal of Applied Econometrics, (под печат), и Chavleishvili, S., Kremer, M. and Lund-Thomsen, F., “Quantifying financial stability trade-offs for monetary policy: a quantile VAR approach”, Working Paper Series, No 2833, ECB, 2023.

  75. Дело C-262/22 P, EU:C:2023:714.

  76. Дело T-868/16, EU:T:2022:58.

  77. Дело C-803/21 P.

  78. ЕЦБ продължи да предоставя информация на Комисията по икономически и парични въпроси и за напредъка по проекта за цифровото евро посредством четири официални писма от г-н Панета до председателя на ECON.

  79. ЕЦБ има статут на наблюдател в МВФ със свой постоянен представител в централата на МВФ във Вашингтон. Наблюдателят на ЕЦБ участва в избрани заседания на Изпълнителния съвет на МВФ.

  80. Квотите са деноминирани в специални права на тираж (СПТ) – разчетната единица на МВФ, като периодично подлежат на преглед.

  81. Тези корекции включваха временно увеличение на ограниченията за достъп (както по сметка „Общи ресурси“, така и в Доверителния фонд за намаляване на бедността и растеж) и въвеждане на нова рамка за финансиране на по-високите кредитни траншове в ситуации на извънредно голяма несигурност.

  82. През юли и декември 2023 г. приключиха двата последващи прегледа на програмите.

  83. В член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз се предвижда наред с другото, че Съюзът работи за „устойчивото развитие на Европа, основано на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, висококонкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост и социален прогрес, и високо ниво на защита и подобряване на качеството на околната среда“.

  84. Виж също Резолюция на Европейския парламент относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2021 г. и Отговори по коментарите на Европейския парламент по тази резолюция.

  85. Пропорционалността означава, първо, че действията на ЕЦБ трябва да са подходящи за постигане на законосъобразните цели на въпросните действия и, второ, да не стигат далеч отвъд необходимото за постигането на тези цели. За повече информация виж дело C-62/14, Peter Gauweiler and Others (EU:C:2015:400) и дело C-493/17, Heinrich Weiss and Others (EU:C:2018:1000).

  86. За повече информация виж раздел 3.3 от прегледа на стратегията по паричната политика на ЕЦБ.

  87. За повече информация относно свързаните с климата стремежи на Евросистемата от октомври 2022 г. насам виж раздел 11.5.1.

  88. Виж “Occasional Papers that fed into the ECB’s strategy review”.

  89. Координаторите на политическите групи в Комисията по икономически и парични въпроси (Комисията ECON) в Европейския парламент определят две теми за всяко изслушване на председателя на ЕЦБ, които могат да бъдат намерени в уебсайта на Комисията ECON. Тези теми са разгледани от председателя на ЕЦБ във встъпителните му бележки.

  90. В раздел 10.1 се описва и изпълнението на задълженията на ЕЦБ като публична институция посредством нейната рамка за отчетност и връзките с обществеността.

  91. Виж “Faster green transition would benefit firms, households and banks, ECB economy-wide climate stress test finds”, press release, ECB, 6 September 2023.

  92. За по-подробна информация виж Intergovernmental Panel on Climate Change, “Climate Change 2023: Synthesis Report”, 2023 и World Meteorological Organization, “The Global Climate 2011–2020: A Decade of Acceleration”, 5 December 2023.

  93. Виж Програмата на ООН за околната среда, “Emissions Gap Report 2023” за по-подробна информация относно оценката, че при сегашните безусловни национално определени участия глобалното затопляне ще бъде през този век с 2,9°C над доиндустриалните нива.

  94. Виж списъка с публикации на ЕЦБ относно климатичните промени. Освен това някои научни разработки на ЕЦБ бяха публикувани в големи академични списания.

  95. По-подробна информация може да бъде намерена на уебсайта на ЕЦБ за банков надзор и в Годишния доклад на ЕЦБ за 2023 г. относно надзорните дейности.

  96. За повече информация виж уеб страницата на ЕЦБ относно Стратегия на Евросистемата за парите в брой и екологичните изявления на ЕЦБ.

  97. От 2010 г. насам ЕЦБ прилага сертифицирана система за управление на околната среда, за да управлява екологичния отпечатък на собствените си операции, което напоследък доведе до значителен напредък в пестенето на енергия.

  98. За повече информация виж уебстраницата на Мрежата за анализ на ценообразуването въз основа на микроданни (ПРИЗМА) и Moufakkir, M., “Careful embrace: AI and the ECB”, The ECB Blog, 28 September 2023.

  99. Виж “Technology, data and innovation – shaping the future of supervision”, основна реч на Елизабет Маккол, член на Надзорния съвет на ЕЦБ, на конференцията Supervision Innovators 2023, Франкфурт на Майн, 20 септември 2023 г., и “How tech is shaping banking supervision”, Подкаст на ЕЦБ, 28 септември 2023 г.