content here is the anonymously transparent proxied version of ecb.europa.eu   X
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
  • ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 16 декември 2021 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Икономиката на еврозоната продължава да се възстановява, а положението на пазара на труда се подобрява при силна подкрепа от страна на политиките. Растежът се забавя, но очакваме икономическата активност отново да се засили значително през следващата година. Последната вълна на пандемията и вариантът Омикрон станаха причина някои държави да въведат отново по-строги ограничения. Енергийните цени се повишиха значително. А в някои отрасли има недостиг на материали, оборудване и работна ръка. Тези фактори възпират икономическата активност и влияят неблагоприятно върху краткосрочните перспективи. Но макар да не е отминала кризата в общественото здравеопазване, броят на ваксинираните е голям, а кампаниите за поставяне на подсилваща доза набират скорост. Като цяло обществото се научи да се справя с вълните на пандемията и произтичащите от тях ограничения. Това отслаби въздействието на пандемията върху икономиката. Инфлацията нарасна рязко поради силното покачване на енергийните цени и поради факта, че в някои сектори търсенето изпреварва ограниченото предлагане. Очаква се инфлацията да се задържи на повишено равнище в краткосрочен план, но през следващата година да отслабне. Перспективата за инфлацията е ревизирана нагоре, но все още се предвижда тя да достигне под целевото равнище от 2% до края на прогнозния период.

Според нашата преценка напредъкът в икономическото възстановяване и към средносрочната ни инфлационна цел позволява поетапно намаляване на темпа на покупките на активи през следващите тримесечия. Но все още е необходимо парично стимулиране, за да се стабилизира инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. С оглед на несигурността в момента е необходимо да запазим гъвкавост и различни варианти в провеждането на паричната политика. Въз основа на тези съображения Управителният съвет взе следните решения:

Първо, през първото тримесечие на 2022 г. очакваме да извършваме нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) с по-нисък темп, отколкото през предходното тримесечие. Ще преустановим нетните покупки на активи по PEPP в края на март 2022 г.

Второ, Управителният съвет реши да удължи срока за реинвестиране по PEPP. Сега намерението му е да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2024 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната ориентация на паричната политика.

Трето, пандемията показа, че в условия на стрес гъвкавостта в характеристиките и провеждането на покупките на активи спомогна за преодоляване на нарушенията в трансмисионния механизъм на паричната ни политика и направи по-ефикасни усилията за постигане на целта ни. В условия на стрес гъвкавостта в рамките на мандата ни ще остане част от паричната политика винаги когато е застрашен трансмисионният механизъм на паричната политика и това подлага на риск постигането на ценова стабилност. По-специално, при подновяване на фрагментацията на пазара във връзка с пандемията реинвестициите по PEPP могат да бъдат коригирани гъвкаво с течение на времето, по класове активи и държави, във всеки един момент. Това би могло да включва покупки на облигации, емитирани от Република Гърция, извън и над размера на подновяването на изплатените, с цел да се избегне прекъсване на покупките в тази държава, което би могло да наруши предаването на паричната политика в гръцката икономика, докато тя все още се възстановява от последиците от пандемията. Нетните покупки по PEPP могат също да бъдат възобновени, ако е необходимо, за да се преодолеят породени от пандемията неблагоприятни сътресения.

Четвърто, в съответствие с поетапното намаляване на покупките на активи и за да осигурим по-нататъшно съответствие на ориентацията на паричната политика със стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план, взехме решение нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) да бъдат в размер на 40 млрд. евро през второто тримесечие и 30 млрд. евро през третото тримесечие. От октомври 2022 г. насетне ще поддържаме нетните покупки на активи по програмата за закупуване на активи (APP) на месечно равнище от 20 млрд. евро толкова дълго, колкото е необходимо, за да затвърждаваме стимулиращото въздействие на основните ни лихвени проценти. Очакваме нетните покупки да бъдат прекратени малко преди да започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ.

Освен това потвърдихме равнището на основните лихвени проценти на ЕЦБ и ориентира за бъдещата им динамика. Това е от решаващо значение за поддържане на подходяща степен на нерестриктивност, така че инфлацията да се стабилизира на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

Ще продължим да наблюдаваме условията за финансиране на банките и ще се погрижим настъпването на падежа на операции по TLTRO III да не възпрепятства гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Същевременно ще подлагаме редовно на оценка как целевите операции по кредитиране допринасят за позицията на паричната политика. Както бе съобщено, очакваме специалните условия, приложими по TLTRO III, да приключат през юни следващата година. Ще направим също така оценка на подходящото калибриране на двустепенната ни система на олихвяване на резервите, така че политиката на отрицателни лихвени проценти да не ограничава капацитета на банките за посредничество в условия на изобилна свръхликвидност.

Управителният съвет има готовност да коригира всички свои инструменти, както е целесъобразно, и в двете посоки, за да осигури стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

А сега ще представя по-подробно как виждаме икономическата и инфлационната динамика. След това ще говоря за оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Очакваме икономическото възстановяване да продължи, обусловено от стабилно вътрешно търсене. Положението на пазара на труда се подобрява, повече хора имат работа и по-малко са обхванати от схеми за запазване на работни места. Това подкрепя перспективата за по-високи доходи на домакинствата и повишаване на потреблението. Натрупаните по време на пандемията спестявания също ще подпомогнат потреблението. Сегашната подкрепа от страна на фискалната и паричната политика и продължаващото възстановяване в световен план би трябвало да подпомогнат растежа.

През последното тримесечие на годината икономическата активност се забавя и е вероятно по-слабият растеж да продължи в началото на следващата година. Сегашното ни очакване е производството да надхвърли равнището си от преди пандемията през първото тримесечие на 2022 г.

За да се справят със сегашната вълна на пандемията, някои държави от еврозоната въведоха отново по-строги ограничителни мерки. Това може да забави възстановяването, особено в пътуването, туризма, хотелиерството и ресторантьорството и развлекателната индустрия. Пандемията влияе неблагоприятно върху доверието на потребителите и бизнеса, а разпространението на нови варианти на вируса поражда допълнителна несигурност. Освен това поскъпването на енергията възпрепятства потреблението.

Недостигът на оборудване, материали и работна ръка в някои сектори възпрепятства производството на промишлени стоки, води до забавяния в строителството и възпира възстановяването в някои части на сектора на услугите. Тези затруднения ще продължат още известно време, но през 2022 г. би трябвало да отслабнат.

В перспектива очакваме растежът да се възстанови осезаемо в хода на 2022 г. Нашите нови прогнози на експертите на Евросистемата предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 5,1% през 2021 г., 4,2% през 2022 г., 2,9% през 2023 г. и 1,6% през 2024 г. В сравнение с експертните прогнози от септември перспективите са ревизирани надолу за 2022 г. и нагоре за 2023 г.

Паричната политика би трябвало и занапред да бъде съпътствана от целеви, благоприятстващи растежа фискални мерки. Тази подкрепа ще допринесе и за това икономиката да се приспособи към протичащите структурни промени. Ефикасното прилагане на програмата „ЕС от ново поколение“ и на пакета „Подготвени за цел 55“ ще допринесе за по-силно, по-зелено и по-равномерно възстановяване във всички държави от еврозоната.

Инфлация

Инфлацията се повиши още – до 4,9% през ноември. През по-голямата част на 2022 г. тя ще остане над 2%. Очаква се инфлацията да се задържи на повишено равнище в краткосрочен план, но през следващата година да отслабне.

Скокът на инфлацията отразява главно рязко поскъпване на горивата, природния газ и електричеството. През ноември инфлацията на енергоносителите представляваше над половината от общата инфлация. Също така, в определени сектори търсенето продължи да изпреварва ограниченото предлагане. Последствията са особено видими в цените на стоките за дълготрайна употреба и в наскоро възобновените потребителски услуги. Базови ефекти, свързани с края на понижените ставки на ДДС в Германия, все още допринасят за по-висока инфлация, но само до края на годината.

Не е сигурно колко дълго ще продължи преодоляването на всички тези проблеми. Но очакваме през 2022 г. енергийните цени да се стабилизират, моделите на потребление да се нормализират и ценовият натиск от глобалните затруднения в предлагането да отслабне.

С течение на времето постепенното връщане на икономиката към пълен капацитет и по-нататъшното подобряване на условията на пазара на труда би трябвало да подпомогнат по-бързо нарастване на заплатите. Пазарните и основаните на конюнктурни анкети показатели за дългосрочните инфлационни очаквания остават в общи линии стабилни от последното ни заседание по паричната политика през октомври насам. Като цяло обаче през последните месеци те са се доближили малко повече до 2%. Тези фактори ще допринесат за засилване на основната инфлация и ще подпомогнат връщането на общата инфлация към целевото равнище в средносрочен план.

Нашите нови експертни прогнози предвиждат годишна инфлация от 2,6% през 2021 г., 3,2% през 2022 г., 1,8% през 2023 г. и 1,8% през 2024 г. – доста по-висока спрямо предишните ни прогнози от септември. Предвижда се средната стойност на инфлацията без храните и енергоносителите да бъде 1,4% през 2021 г., 1,9% през 2022 г., 1,7% през 2023 г. и 1,8% през 2024 г. – също по-висока спрямо септемврийските прогнози.

Оценка на рисковете

Смятаме, че рисковете за икономическите перспективи са като цяло балансирани. Икономическата активност може да надмине очакванията ни, ако потребителите станат по-уверени и спестяват по-малко от прогнозираното. Но неотдавнашното влошаване на пандемията и разпространението на нови варианти биха могли да забавят за по-дълго растежа. Бъдещата динамика на енергийните цени и бързината, с която ще бъдат преодолени затрудненията в предлагането, представляват риск за възстановяването и за перспективата за инфлацията. Ако ценовият натиск доведе до по-голямо от очакваното увеличение на заплатите или ако икономиката се върне по-бързо към пълния си капацитет, е възможно инфлацията да се окаже по-висока.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти останаха в общи линии стабилни от заседанието на Управителния съвет през октомври насам. Лихвените проценти по банкови кредити за предприятията и домакинствата остават на безпрецедентно ниски равнища. Като цяло условията за финансиране за икономиката остават благоприятни. Кредитирането за предприятията е донякъде обусловено от нужди от краткосрочно финансиране поради затрудненията в предлагането, които повишават разходите им за материални запаси и оборотен капитал. Същевременно корпоративното търсене на кредитиране остава слабо поради неразпределени печалби и обилни парични наличности, както и поради високо равнище на задлъжнялост. Кредитирането за домакинствата остава силно, като обуславящ фактор е търсенето на ипотечни кредити.

Банките от еврозоната засилиха допълнително балансите си благодарение на по-високи капиталови съотношения и по-малко необслужвани кредити. Сега рентабилността им е същата както преди пандемията. Условията за финансиране на банките остават като цяло благоприятни.

В съответствие с новата ни стратегия на паричната политика два пъти годишно Управителният съвет прави задълбочена оценка на взаимодействието между паричната политика и финансовата стабилност. Стимулиращата парична политика подпомага растежа, а това от своя страна е благотворно за балансите на фирмите и финансовите институции и предотвратява рискове от пазарна фрагментация. Същевременно въздействието на стимулиращата парична политика върху пазарите на имоти и финансовите пазари изисква внимателно наблюдение, тъй като са се засилили редица средносрочни уязвимости. Все пак макропруденциалната политика остава първата защитна линия за запазване на финансовата стабилност и преодоляване на средносрочните уязвимости.

Заключение

Накратко, икономиката на еврозоната продължава да се възстановява въпреки забавянето в краткосрочен план. Рязкото поскъпване на енергоносителите и това, че в някои сектори търсенето изпреварва ограниченото предлагане, тласкат нагоре инфлацията. Тя ще остане над целевото равнище през по-голямата част на 2022 г., но вероятно ще отслабне през следващата година. Същевременно, като се има предвид напредъкът в икономическото възстановяване и към средносрочната ни инфлационна цел, можем да преустановим нетните покупки по PEPP през март. Но все още е необходимо значително парично стимулиране, включително посредством нетни покупки по APP и ориентира за лихвените проценти, за да се стабилизира инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите