ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 17 април 2025 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Процесът на дезинфлация протича според предвиденото. Инфлацията продължава да се развива в съответствие с очакванията на експертите, като през март спад отбелязаха и общата, и основната. Инфлацията при услугите също намаля значително през последните месеци. Повечето показатели за основната инфлация сочат, че инфлацията ще се стабилизира трайно около средносрочното целево равнище от 2%. Нарастването на заплатите се забавя, а печалбите частично смекчават въздействието от все още високия им растеж върху инфлацията. Икономиката на еврозоната изгради известна устойчивост срещу сътресенията в световен план, но перспективата за растежа се влоши вследствие на нарастващото напрежение в търговията. Повишената несигурност вероятно ще отслаби доверието на домакинствата и предприятията, а неблагоприятната и нестабилна реакция на пазарите спрямо напрежението в търговията вероятно ще доведе до затягане на условията за финансиране. Възможно е тези фактори да влошат допълнително икономическата перспектива за еврозоната.

Решени сме да осигурим устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, особено в сегашните условия на изключителна несигурност. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Перспективата за икономиката е помрачена от изключителна несигурност. Износителите от еврозоната са изправени пред нови търговски бариери, макар че обхватът им остава неясен. Смущенията в международната търговия, напрежението на финансовите пазари и геополитическата несигурност потискат бизнес инвестициите. Потребителите гледат по-предпазливо на бъдещето и е възможно също да се въздържат от разходи.

Същевременно икономиката на еврозоната изгражда известна устойчивост срещу глобалните сътресения. Тя вероятно е отбелязала растеж през първото тримесечие на годината, а в промишленото производство се наблюдават признаци на стабилизиране. През февруари безработицата спадна до 6,1% – най-ниското равнище от въвеждането на еврото насам. Силният пазар на труда, по-високите реални доходи и въздействието от нашата парична политика би трябвало да стимулират разходите. Може да се очаква, че важните политически инициативи, подети на национално равнище и на равнище ЕС, за увеличаване на разходите за отбрана и на инфраструктурните инвестиции, ще стимулират промишленото производство, както показват и актуалните проучвания.

При сегашните геополитически условия е още по-неотложно фискалните и структурните политики да направят икономиката на еврозоната по-високопроизводителна, конкурентна и устойчива. „Компас за конкурентоспособността“ на Европейската комисия съдържа конкретен план за действие и нейните предложения следва да бъдат бързо приети, включително онези, които се отнасят до опростяването. Това включва завършване на съюза в областта на спестяванията и инвестициите, следвайки ясен и амбициозен график, така че спестителите да се ползват от повече възможности да инвестират и да се подобри достъпът на предприятията до финансиране, особено до рисков капитал. Важно е също да се създаде бързо правната рамка, подготвяща условията за потенциалното въвеждане на цифрово евро. Правителствата би трябвало да осигурят устойчиви публични финанси в съответствие с рамката на ЕС за икономическо управление и да дадат приоритет на важните структурни реформи за засилване на растежа и на стратегическите инвестиции.

Инфлация

През март годишната инфлация намаля леко до 2,2%. Енергийните цени спаднаха с 1,0% след леко покачване през февруари, а инфлацията на цените на храните се повиши до 2,9% през март спрямо 2,7% през февруари. Инфлацията при стоките остана стабилна на равнище от 0,6%. Инфлацията при услугите отбеляза нов спад през март до 3,5% и вече е с половин процентен пункт под равнището от края на миналата година.

Повечето показатели за основната инфлация сочат устойчиво връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Вътрешната инфлация е отбелязала спад от края на 2024 г. насам. Растежът на заплатите постепенно се забавя. През последното тримесечие на 2024 г. годишният прираст на компенсацията на наето лице беше 4,1% спрямо 4,5% през предходното. Нарастването на производителността означаваше и по-бавен растеж на разходите за труд на единица продукция. Инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и информацията от контактите ни с предприятия сочат отслабване на прираста на заплатите през 2025 г., както е отбелязано и в експертните прогнози от март. Печалбата на единица продукция намаля, като в края на миналата година нейният годишен темп беше 1,1%. Това допринесе за по-ниска вътрешна инфлация.

Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания все така са на равнище около 2%, което потвърждава устойчивото връщане на инфлацията към целевото ниво.

Оценка на рисковете

Низходящите рискове за икономическия растеж са нараснали. Силната ескалация на напрежението в световната търговия и свързаната с това несигурност вероятно ще понижат растежа на еврозоната, възпирайки износа, и е възможно да потиснат инвестициите и потреблението. Влошаващите се нагласи на финансовите пазари биха могли да доведат до затягане на условията за финансиране, засилване на нежеланието за поемане на риск и отслабване на склонността на предприятията и домакинствата за инвестиции и потребление. Геополитическото напрежение, като например неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток, също остава значителен източник на несигурност. Същевременно увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура би могло да подпомогне растежа.

Засилените смущения в световната търговия увеличават несигурността в перспективата за инфлацията в еврозоната. Възможно е спадът на енергийните цени в световен план и поскъпването на еврото да окажат допълнително низходящо въздействие върху инфлацията. То би могло да бъде засилено от по-слабо търсене на износ от еврозоната вследствие на по-високи мита и пренасочване на износ към еврозоната от държави със свръхкапацитет. Неблагоприятната реакция на финансовите пазари на напрежението в търговията би могла да потисне вътрешното търсене и по този начин също да понижи инфлацията. Обратното, фрагментиране на световните вериги на доставка би могло да повиши инфлацията, тласкайки нагоре цените на вноса. Засилване на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до покачване на инфлацията в средносрочен план. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните.

Финансови и парични условия

Безрисковите лихвени проценти спаднаха в отговор на ескалиращото напрежение в търговията. В целия свят цените на акциите отбелязаха спад в условия на силна волатилност и спредът по корпоративните облигации се разшири. През последните седмици обменният курс на еврото се повиши, тъй като доверието на инвеститорите по отношение на еврозоната се оказа по-устойчиво, отколкото по отношение на други икономики.

Последните официални статистически данни за корпоративното кредитиране, предхождащи напрежението на пазара, все така показваха, че понижаването на лихвените ни проценти е довело до поевтиняване на заемите за фирмите. Средният лихвен процент по новите кредити за предприятията намаля до 4,1% през февруари спрямо 4,3% през януари. Разходите на фирмите за емитиране на пазарен дълг спаднаха до 3,5% през февруари, но в по-скорошно време се наблюдава известен натиск за покачването им. Освен това през февруари прирастът на кредитирането за предприятията се засили до 2,2%, а емитирането на дългови ценни книжа от тях продължи да нараства с непроменен темп от 3,2%.

Същевременно кредитните стандарти за бизнеса отново се затегнаха леко през първото тримесечие на 2025 г., както показва последното ни проучване на банковото кредитиране в еврозоната. Както и в предишното тримесечие това се дължеше главно на засилените опасения на банките за икономическите рискове, пред които са изправени клиентите им. Търсенето на кредити от предприятията леко намаля през първото тримесечие след слабо покачване през предходните.

Средната лихва по новите ипотеки, която беше 3,3% през февруари, нарасна вследствие на предходното покачване на дългосрочните пазарни лихвени проценти. През февруари отпускането на ипотечни заеми продължи да бележи растеж, макар и с все още слаб годишен темп от 1,5%, тъй като банките разхлабиха кредитните си стандарти, а търсенето на заеми за домакинствата продължи силното си нарастване.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Решени сме да осигурим устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, особено в сегашните условия на изключителна несигурност. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.