Най-важните числа

1 Доклад на ръководството

1.1 Предназначение на доклада на ръководството на ЕЦБ

Докладът на ръководството е неделима част от годишния отчет на ЕЦБ. Неговото предназначение е да предостави на читателите контекстуална информация във връзка с финансовия отчет.^[1],[2] Като се има предвид, че дейностите и операциите на ЕЦБ се извършват в изпълнение на нейните цели на политиката, финансовата ѝ позиция и резултат би следвало да се разглеждат успоредно с дейностите ѝ по политиката.

За тази цел докладът на ръководството представя основните задачи и дейности на ЕЦБ и тяхното отражение върху финансовия отчет. Освен това в него се анализират основните тенденции в баланса и отчета за приходите и разходите през годината и се представя информация за нетния собствен капитал на ЕЦБ. И накрая, в него се описват условията на риск, в които функционира ЕЦБ, като се представя информация за специфичните рискове, на които тя е изложена, и за използваните за редуцирането им политики за управление на риска.

1.2 Основни задачи и дейности

ЕЦБ е част от Евросистемата, която освен нея включва и националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз (ЕС), чиято валута е еврото.^[3] Първостепенната цел на Евросистемата е да поддържа ценова стабилност. ЕЦБ изпълнява задачите си, както са посочени в Договора за функционирането на Европейския съюз^[4] и в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ)^[5] (Диаграма 1). ЕЦБ извършва дейностите си в изпълнение на своя мандат, а не с намерение да генерира печалба.

Диаграма 1

Основни задачи на ЕЦБ

Операциите по паричната политика на Евросистемата се отразяват във финансовите отчети на ЕЦБ и на НЦБ от еврозоната съгласно принципа на децентрализираното прилагане на паричната политика в Евросистемата. В Таблица 1 по-долу е представен обзор на основните операции и функции на ЕЦБ в изпълнение на нейния мандат и е показано по какъв начин се отразяват те върху финансовия ѝ отчет.

1.3 Финансови въпроси

1.3.1 Балансово число

В периода от 2020 г. до 2022 г. балансовото число на ЕЦБ нарастваше, главно в резултат от окончателни покупки на ценни книжа от ЕЦБ в контекста на провеждането на паричната политика на Евросистемата (Графика 1). Основните фактори, обуславящи значителното увеличение през 2020 г. и 2021 г., бяха нетните покупки на ценни книжа по програмата за закупуване на активи (APP) и въвеждането през март 2020 г. на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP).^[12] Нетните покупки на ценни книжа по PEPP и APP бяха преустановени съответно от края на март 2022 г. и от 1 юли 2022 г., което доведе до по-умерено нарастване на балансовото число на ЕЦБ през 2022 г. През 2023 г. балансовото число на ЕЦБ започна да намалява, главно поради постепенното свиване на наличностите по APP в резултат от само частичното реинвестиране на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж от март до юни 2023 г. и пълното прекратяване на тези реинвестиции от юли 2023 г.

През 2024 г. балансовото число на ЕЦБ намаля с още 32,6 млрд. евро до 640,6 млрд. евро, главно поради изплащането на ценни книжа по APP и PEPP. Изплащанията доведоха до спад на ценните книжа, държани за целите на паричната политика, а паричният сетълмент на тези транзакции посредством сметки в TARGET – до съответно намаляване на задълженията в рамките на Евросистемата. Това намаление беше частично неутрализирано от нарастване на равностойността в евро на чуждестранните резервни активи на ЕЦБ.

Графика 1

Основни компоненти на баланса на ЕЦБ

(млрд. евро)

В края на 2024 г. деноминираните в евро ценни книжа, държани за целите на паричната политика, съставляваха 59% от общия размер на активите на ЕЦБ. По този показател в баланса ЕЦБ държи ценни книжа, придобити по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Придобитите по тези програми ценни книжа се оценяват по амортизирана цена на придобиване, подлежаща на обезценка.

Въз основа на съответните решения на Управителния съвет от юли 2023 г. насам Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по APP. Евросистемата продължи да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по PEPP в пълен размер през първата половина на 2024 г. и частично през втората половина на годината, намалявайки през този период портфейла по PEPP на равнище Евросистема средно със 7,5 млрд. евро месечно. В края на 2024 г. реинвестициите по PEPP бяха прекратени. В резултат от тези решения портфейлът от ценни книжа, държани от ЕЦБ за целите на паричната политика, намаля с 48,6 млрд. евро до 376,8 млрд. евро (Графика 2). Портфейлът по APP намаля с 41,6 млрд. евро до 220,1 млрд. евро, като наличностите в него от ценни книжа по PSPP, ABSPP и CBPP3 в рамките на APP намаляха съответно с 32,2 млрд. евро, 6,3 млрд. евро и 3,1 млрд. евро. Портфейлът по PEPP намаля с 6,8 млрд. евро до 156,3 млрд. евро.

Графика 2

Ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млрд. евро)

Ценните книжа, държани от ЕЦБ по APP и PEPP в края на 2024 г., имаха диверсифициран матуритетен профил (Графика 3).^[13]

Графика 3

Матуритетен профил на APP и PEPP

През 2024 г. общата равностойност в евро на чуждестранните резервни активи на ЕЦБ, които се състоят от злато, специални права на тираж, щатски долари, японски йени и китайски юани, се увеличи с 15,4 млрд. евро до 103,1 млрд. евро.

През 2024 г. равностойността в евро на наличностите на ЕЦБ от злато се увеличи с 10,5 млрд. евро до 40,9 млрд. евро (Графика 4) поради нарастване на пазарната цена на златото в евро. Това доведе и до увеличение в същия размер в сметките на ЕЦБ за преоценка на златото (вижте раздел 1.3.2 „Нетен собствен капитал“).

Графика 4

Наличности от злато и цена на златото

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: евро за унция чисто злато)

Равностойността в евро на валутните резерви на ЕЦБ в щатски долари, японски йени и китайски юани нарасна с 4,7 млрд. евро до 60,0 млрд. евро (Графика 5), главно вследствие на поскъпването на щатския долар спрямо еврото и на реинвестирането на получения през годината доход, предимно от портфейла в щатски долари.^[14] По-високият обменен курс на щатския долар спрямо еврото намери отражение и в по-високите салда по сметките за преоценка на чуждестранната валута на ЕЦБ (вижте раздел 1.3.2 „Нетен собствен капитал“).

Графика 5

Валутни резерви

(млрд. евро)

Щатските долари са главният компонент на чуждестранните валутни резерви на ЕЦБ с дял от 83% в техния общ размер в края на 2024 г.

ЕЦБ управлява инвестирането на чуждестранните си валутни резерви чрез тристепенен подход. Най-напред риск мениджърите в ЕЦБ съставят стратегически референтен портфейл, който се одобрява от Управителния съвет. След това мениджърите на портфейли в ЕЦБ съставят тактически референтен портфейл, който се одобрява от Изпълнителния съвет. В третия етап текущите инвестиционни операции се провеждат децентрализирано от НЦБ.

Валутните резерви на ЕЦБ се инвестират главно в ценни книжа и депозити на паричния пазар или се държат по разплащателни сметки (Графика 6). Ценните книжа в този портфейл се оценяват по пазарни цени в края на годината.

Графика 6

Състав на инвестициите в чуждестранна валута

(млрд. евро)

Предназначението на чуждестранните валутни резерви на ЕЦБ е да се финансират потенциални интервенции на валутния пазар. По тази причина те се управляват съобразно три заложени цели (по ред на важност): ликвидност, сигурност и възвръщаемост. Поради това този портфейл се състои основно от ценни книжа с кратък матуритет (Графика 7).

Графика 7

Матуритетен профил на деноминираните в чуждестранна валута ценни книжа

Стойността на портфейла от собствени средства се увеличи с 0,6 млрд. евро на 22,7 млрд. евро (Графика 8), главно вследствие на реинвестирането на приходите от лихви, генерирани по този портфейл.

Той се състои основно от деноминирани в евро ценни книжа, които се оценяват по пазарни цени в края на годината. През 2024 г. държавните дългови ценни книжа съставляваха 78% от общия размер на портфейла.

Делът на зелените инвестиции в портфейла от собствени средства продължи да нараства от 20% в края на 2023 г. до 28% в края на 2024 г. ЕЦБ възнамерява да увеличи още този дял през следващите години.^[15] През 2021 г. и 2022 г. покупките на зелени облигации на вторичните пазари бяха допълнени от инвестиции в деноминирания в евро инвестиционен фонд за зелени облигации за централните банки, създаден от Банката за международни разплащания през януари 2021 г. През октомври 2024 г. ЕЦБ започна да инвестира малка част от собствените си средства в капиталови борсово търгувани фондове, които следват бенчмаркове, съобразени с Парижкото споразумение.^[16] Тази диверсификация увеличава потенциала за възвръщаемост на портфейла от собствени средства на ЕЦБ и още повече съгласува нейните инвестиции с плана за намаляване на въглеродните емисии в съответствие с целите на Парижкото споразумение и Европейския законодателен акт за климата.^[17]

Графика 8

Портфейлът от собствени средства на ЕЦБ

(млрд. евро)

Портфейлът от собствени средства на ЕЦБ се състои основно от инвестиции на внесения ѝ капитал и средства, заделени в общия резервен фонд и в провизиите за финансови рискове. Предназначението на този портфейл е да осигурява приходи, които да допринасят за финансирането на оперативните разходи на ЕЦБ, несвързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи.^[18] Той се инвестира в деноминирани в евро активи и за него важат ограничения, определени в рамката за контрол на риска. Това води до по-диверсифицирана матуритетна структура (Графика 9) в сравнение с портфейла от чуждестранни резерви.

Графика 9

Матуритетен профил на ценните книжа от портфейла от собствени средства на ЕЦБ

В края на 2024 г. общата стойност на евробанкнотите в обращение, емитирани от Евросистемата, беше 1588,3 млрд. евро – с 1,3% повече спрямо края на 2023 г. ЕЦБ има дял от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение. Това се равнява на 127,1 млрд. евро в края на годината. По закон право да емитират евробанкноти имат както ЕЦБ, така и НЦБ на държавите от еврозоната. На практика обаче само НЦБ емитират физически евробанкноти или ги изтеглят от обращение. Затова ЕЦБ има вземания в рамките на Евросистемата от НЦБ от еврозоната, равни на стойността на нейния дял от евробанкнотите в обращение.

Задълженията на ЕЦБ в рамките на Евросистемата, които се състоят основно от нетните салда на НЦБ от еврозоната спрямо ЕЦБ в TARGET и задълженията на ЕЦБ, свързани с чуждестранните резервни активи, прехвърлени ѝ от НЦБ от еврозоната при присъединяването им към Евросистемата, намаляха през 2024 г. с 56,4 млрд. евро до 388,7 млрд. евро.

Развитието на задълженията в рамките на Евросистемата се определя от развитието на нетното задължение в TARGET. Основните фактори, обуславящи промените в нетното задължение в TARGET през периода 2020–2024 г., бяха покупките и изплащанията на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, чийто сетълмент се извършва чрез сметки в TARGET, и промените в задълженията към резиденти в еврозоната и извън еврозоната, деноминирани в евро (Графика 10). През 2024 г. нетното задължение на ЕЦБ в TARGET намаля с 56,3 млрд. евро главно вследствие на входящи парични потоци от изплащания на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, и увеличението на задълженията към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро.

Графика 10

Нетно салдо в TARGET в рамките на Евросистемата, задължения към резиденти в еврозоната и резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро, и ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млрд. евро)

През 2024 г. статията други задължения на ЕЦБ нарасна с 16,6 млрд. евро до 74,9 млрд. евро, главно поради увеличение на задълженията към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро, вследствие на по-големия размер на депозитите, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент.^[19]

1.3.2 Нетен собствен капитал

Нетният собствен капитал на ЕЦБ включва нейния внесен капитал, всички суми, държани в провизиите за финансови рискове и в общия резервен фонд, сметките за преоценка, натрупаните загуби от предходни години и печалбата/загубата за годината.^[20],[21]

В края на 2024 г. нетният собствен капитал на ЕЦБ възлизаше на 50,0 млрд. евро (Графика 11 и Таблица 2). Това е с 5,4 млрд. евро повече спрямо края на 2023 г. поради увеличението на сметките за преоценка, главно в резултат от повишаването на пазарната цена на златото в евро през 2024 г. и поскъпването на щатския долар спрямо еврото. Полученото в резултат на това увеличение на нетния собствен капитал на ЕЦБ беше частично неутрализирано от i) понесената загуба през 2024 г. и ii) намалението на внесения капитал след петгодишната корекция на капиталовия алгоритъм на ЕЦБ, която влезе в сила на 1 януари 2024 г. и доведе до намаляване теглото на НЦБ от еврозоната (които внасят изцяло своя дял).

Графика 11

Нетният собствен капитал на ЕЦБ

(млрд. евро)

Нереализираните печалби по златото, чуждестранната валута и ценните книжа и други инструменти, които подлежат на ценова преоценка, не се признават за приход в отчета за приходите и разходите, а се записват направо по сметки за преоценка в пасивите на баланса на ЕЦБ. Салдата по тези сметки могат да се използват, за да се неутрализира въздействието от бъдещи неблагоприятни промени в съответните цени и/или курсове и по този начин те засилват устойчивостта на ЕЦБ срещу базовите рискове. През 2024 г. сметките за преоценка на златото, чуждестранната валута и ценните книжа и други инструменти нараснаха с 13,4 млрд. евро до 50,2 млрд. евро, главно поради по-високите салда за преоценка на златото в резултат от покачването на пазарната му цена в евро. Освен това салдата за преоценка на чуждестранните валути нараснаха, главно поради поскъпването на щатския долар спрямо еврото, което компенсира с излишък намалението на салдата за преоценка на японската йена в резултат от обезценяването ѝ спрямо еврото (Графика 12).

Графика 12

Основни валутни курсове и цена на златото през периода 2020–2024 г.

(процентно изменение спрямо 2020 г., данни в края на годината)

С оглед на експозицията си на финансови рискове (вижте раздел 1.4.1 „Финансови рискове“) ЕЦБ може да задели провизии за финансови рискове, които да се използват до степен, счетена за необходима от Управителния съвет, за компенсиране на загуби, възникващи в резултат на тази експозиция. Към 31 декември 2024 г. тези провизии бяха с нулев размер, тъй като бяха използвани изцяло през 2023 г. за частично покриване на загубата за годината. При годишния преглед на размера на тези провизии Управителният съвет може да реши да ги попълни, след като ЕЦБ генерира отново печалба, и да компенсира натрупаните загуби, пренесени от минали години.

Загубата на ЕЦБ за годината е в размер на 7,9 млрд. евро (вижте раздел 1.3.3 „Отчет за приходите и разходите“). Както в предишната година Управителният съвет реши да пренесе тази загуба в баланса на ЕЦБ и тя да бъде компенсирана от бъдещи печалби.

1.3.3 Отчет за приходите и разходите

От 2020 г. насам финансовият резултат на ЕЦБ намалява на годишна база (Графика 13). През 2021 г. спадът се дължеше главно на по-ниския доход, генериран от валутните резерви и от ценните книжа, държани за целите на паричната политика. През 2022 г. и 2023 г. по-ниският резултат беше следствие предимно от материализирането на лихвения риск, тъй като покачването на лихвените проценти в еврозоната доведе до незабавно увеличение на разходите за лихви, плащани от ЕЦБ по нейното нетно задължение в TARGET, което се олихвяваше с лихвения процент по основните операции по рефинансиране (ООР).^[22] Същевременно доходът по активите ѝ не се увеличи в същата степен и със същия темп (вижте раздел 1.4.1 „Финансови рискове“). Ситуацията остана същата и през 2024 г., тъй като въпреки започналото през юни същата година понижаване на основните лихвени проценти разходите за лихви, платени по нетното задължение в TARGET, все още бяха средно по-високи от приходите от лихви по активите.

Загубите на ЕЦБ за 2023 г. и 2024 г., последвали продължителен период на значителни печалби, отразяват ролята и необходимите действия по политиката на Евросистемата при изпълнението на нейния първостепенен мандат да поддържа ценова стабилност. Те не се отразяват на способността ѝ да провежда ефективна парична политика. До 2022 г. балансовото число на ЕЦБ нарастваше съществено, главно поради придобиването на ценни книжа по програмите за окончателни покупки. При активите повечето ценни книжа, държани в момента за целите на паричната политика, имат дълъг матуритет и фиксиран купон и са придобити в период на много ниски или нулеви лихвени проценти. Тези активи продължават да генерират сравнително нисък доход от лихви и не се влияят непосредствено от промените в основните лихвени проценти на ЕЦБ. Същевременно паричният сетълмент на тези покупки чрез TARGET доведе до увеличаване на нетното задължение на ЕЦБ в TARGET, което е много чувствително към промени в основните лихвени проценти.

Възможно е ЕЦБ да понесе още загуби през следващите години, преди отново да генерира печалба, в резултат от материализирането на лихвен риск. Макар че възникването и размерът на такива загуби са несигурни и до голяма степен ще зависят от бъдещото развитие на основните лихвени проценти на ЕЦБ и от размера и състава на баланса ѝ, ако се случат, се очаква да бъдат по-малки от тези през 2023 г. и 2024 г. Освен това капиталът на ЕЦБ и значителните ѝ сметки за преоценка, които общо възлизат на 59,2 млрд. евро в края на 2024 г. (вижте раздел 1.3.2 „Нетен собствен капитал“), са основа за нейната финансова солидност. Във всеки случай тя може да функционира ефективно и да изпълнява първостепенния си мандат да поддържа ценова стабилност независимо от каквито и да е загуби.

Графика 13

Основни компоненти на отчета за приходите и разходите на ЕЦБ

(млн. евро)

През 2024 г. загубата на ЕЦБ за годината е в размер на 7944 млн. евро, което е съпоставимо със загубата от 7886 млн. евро преди прехвърлянето от провизиите за риск през 2023 г. Тогава провизиите за финансови рискове бяха освободени изцяло, за да покрият частично загубата. Така тя беше сведена до 1266 млн. евро за 2023 г. През 2024 г. тези провизии имаха нулева стойност. Главният фактор, който обуславя загубата, все така са значителните нетни разходи за лихви (Графика 14).

Графика 14

Фактори за печалбата/(загубата) на ЕЦБ за 2023 г. и 2024 г.

(млн. евро)

През 2024 г. нетните разходи за лихви на ЕЦБ възлизаха на 6983 млн. евро спрямо 7193 млн. евро през 2023 г. (Графика 15). Основният компонент са значителните разходи за лихви, произтичащи от нетното задължение на ЕЦБ в TARGET, които неутрализират изцяло дохода от лихви от i) вземанията на ЕЦБ във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата, ii) ценните книжа, държани за целите на паричната политика, и iii) валутните резерви.

Графика 15

Нетен доход от/(разходи за) лихви

(млн. евро)

През 2024 г. нетният доход от лихви, генериран от ценни книжа, държани за целите на паричната политика, отбеляза увеличение с 383 млн. евро до 3850 млн. евро (Графика 16), главно поради по-високите приходи от лихви от ценните книжа, държани по PEPP, които се увеличиха с 606 млн. евро до 1206 млн. евро. Повишението се дължи основно на по-ниската амортизация на премии по ценни книжа на публичния сектор. Нетният доход от лихви от ценни книжа по APP (CBPP3, ABSPP и PSPP) намаля със 199 млн. евро до 2619 млн. евро. Спадът се дължи преди всичко на по-ниския доход от лихви от наличностите по ABSPP, който намаля с 223 млн. евро до 419 млн. евро след значителното свиване на наличностите поради изплащане на тези ценни книжа. През 2024 г. доходът от лихви от ценни книжа, държани по PSPP, възлизаше на 2022 млн. евро, т.е. почти без промяна спрямо 2023 г., тъй като ценните книжа, държани по този портфейл, бяха придобити предимно при ниска доходност и поради това падежът им оказа само незначително въздействие върху дохода от лихви. Нетният доход от лихви от SMP спадна от 49 млн. евро на 24 млн. евро поради намаляващия размер на този портфейл в резултат от настъпването на падежа на ценни книжа.

Графика 16

Нетен доход от/(разходи за) лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млн. евро)

Нетният доход от лихви по валутните резерви се увеличи със 155 млн. евро до 2537 млн. евро, предимно в резултат от по-високите приходи от лихви от ценните книжа, деноминирани в щатски долари.

През 2024 г. доходът от лихви, произтичащ от дела на ЕЦБ в евробанкнотите, и разходите за лихви, произтичащи от олихвяването на вземанията на НЦБ във връзка с прехвърлянето на валутни резерви, се увеличиха съответно с 415 млн. евро до 5232 млн. евро и със 114 млн. евро до 1448 млн. евро. Това увеличение се дължеше на по-високия среден лихвен процент по ООР – 4,1% през 2024 г. (спрямо 3,8% през 2023 г.), тъй като именно той се използва за олихвяването на тези салда. Управителният съвет започна да понижава основните лихвени проценти на ЕЦБ през юни 2024 г., като лихвеният процент по ООР намаля до 3,15% в края на 2024 г. спрямо 4,5% в началото на годината.

Нетните разходи за лихви, произтичащи от салдата в TARGET, дължими от/на НЦБ, се увеличиха с 1439 млн. евро до 15 674 млн. евро през 2024 г. Увеличението се дължи главно на по-високия среден лихвен процент по ООР през 2024 г., тъй като той се използва и за олихвяване на салдата на ЕЦБ в TARGET в рамките на Евросистемата.

През 2024 г. нетните други разходи за лихви отбелязаха спад от 809 млн. евро до 1479 млн. евро. Това се дължеше главно на по-ниските разходи за лихви по депозити, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент, и по парични средства, получени като обезпечение при транзакции по предоставяне в заем на ценни книжа, поради по-ниското средно салдо на тези две позиции през 2024 г., както и на по-високия доход от лихви по портфейла от собствени средства в резултат на нарастващата доходност в еврозоната от 2022 г. насам (Графика 17). Тези промени бяха частично неутрализирани от по-високите разходи за лихви по салдата на спомагателните системи в еврозоната поради по-нататъшното нарастване на средното салдо и по-високия среден процент на олихвяване през 2024 г.

Графика 17

Доходност на 7-годишните държавни облигации в еврозоната

(проценти годишно; данни в края на месеца)

През 2024 г. нетните реализирани загуби от финансови операции намаляха с 89 млн. евро до 17 млн. евро (Графика 18). Тези загуби бяха главно вследствие на неуредени премии по ценни книжа, държани по ABSPP, които са били изплатени преди падежа. Реализираните ценови загуби в евро бяха отчасти компенсирани от реализирани печалби от разлики в обменните курсове, най-вече вследствие на намаляване на стойността на редица ценни книжа, деноминирани в щатски долари, в края на годината.

Реализираните ценови печалби и загуби от финансови транзакции в чуждестранна валута, по-специално от продажби на деноминирани в щатски долари ценни книжа и от лихвени фючърси, бяха обусловени от колебанията в доходността на облигациите в щатски долари и до голяма степен се компенсираха взаимно през 2024 г. (Графика 19 и Графика 20).

Графика 18

Реализирани печалби/(загуби) от финансови операции

(млн. евро)

Графика 19

Тримесечни реализирани печалби/(загуби) от финансови операции през 2023 г. и 2024 г.

(млн. евро)

Графика 20

Доходност на двегодишните държавни облигации в Съединените щати, Япония и Китай

(проценти годишно; данни в края на месеца)

Нереализираните загуби от преоценка се отразяват в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ под формата на намаления на стойността в края на годината. През 2024 г. тези обезценки възлизаха на 269 млн. евро (Графика 21). Нереализираните ценови загуби в размер на 187 млн. евро произтичаха предимно от спад в пазарната стойност на редица ценни книжа, държани в портфейла в щатски долари. През 2024 г. имаше и нереализирани курсови загуби в размер на 81 млн. евро по наличностите на ЕЦБ в японски йени в резултат от обезценяването на тази валута спрямо еврото до обменен курс под цената на придобиване на тези наличности.

Графика 21

Намаляване на стойността на финансови активи и позиции

(млн. евро)

Общият размер на оперативните разходи на ЕЦБ, включително за амортизация и за услуги по производството на банкноти, отбеляза нарастване със 198 млн. евро до 1470 млн. евро (Графика 22). Това се дължеше главно на по-високите разходи за персонала поради по-големите разходи, свързани с доходи след приключване на трудовите правоотношения, възникнали вследствие на изменението на правилата за пенсионните програми на ЕЦБ през 2024 г. Административните разходи също нараснаха, основно поради по-високите разходи за ИТ във връзка с цифровата трансформация, отразявайки същевременно и въздействието на инфлацията.

Свързаните с банковия надзор разходи се покриват изцяло от такси, които се начисляват на поднадзорните лица. Въз основа на реалните разходи на ЕЦБ за изпълнение на нейните задачи по банковия надзор приходите от надзорни такси за 2024 г. възлизат на 681 млн. евро.^[23]

Графика 22

Оперативни разходи и приходи от надзорни такси

(млн. евро)

1.4 Управление на риска

Управлението на риска е критично важна част от дейността на ЕЦБ. То се извършва чрез непрекъснат процес на i) идентифициране и оценка на рисковете, ii) преразглеждане на стратегията и политиките по отношение на рисковете, iii) прилагане на мерки за редуциране на рисковете и iv) наблюдаване и докладване на рисковете. За всички тях са разработени ефективни методологии, процеси и системи.

Диаграма 2

Цикъл на управлението на риска

В следващите раздели са представени рисковете, техните източници и приложимите рамки за контрол на риска.

1.4.1 Финансови рискове

Изпълнителният съвет предлага политики и процедури, които осигуряват подходящо ниво на защита срещу финансовите рискове, на които е изложена ЕЦБ. Комитетът за управление на риска (RMC), който се състои от експерти от централните банки от Евросистемата, допринася за наблюдението, измерването и отчитането на финансовите рискове, свързани с баланса на Евросистемата, и определя и преразглежда съответните методологии и рамки. По този начин комитетът помага на органите за вземане на решения да осигуряват подходящо равнище на защита на Евросистемата.

Финансови рискове възникват от операциите на ЕЦБ и свързаните с тях експозиции. Рамките за контрол и лимитите на риска, които ЕЦБ прилага при управлението на своя рисков профил, варират според вида операция, отразявайки инвестиционните или свързаните с политиката предназначения на различните портфейли и рисковите характеристики на базовите активи.

ЕЦБ използва редица разработени от нейните експерти техники за оценка, за да наблюдава и оценява рисковете. Тези техники се основават на единна рамка за симулация на пазарен и кредитен риск. Основните концепции, техники и допускания при моделирането, които са в основата на измерителите на риска, се опират на секторни стандарти и на налични пазарни данни. В типичния случай за количественото изразяване на риска се използва показателят „очакван недостиг“ (ES), с доверителна вероятност 99%, за едногодишен срок.^[24] За изчислението на риска се използват два подхода: i) счетоводен подход, при който сметките за преоценка на ЕЦБ се разглеждат като буфер в изчисляването на прогнозния риск съгласно приложимите счетоводни правила, и ii) финансов подход, при който сметките за преоценка не се вземат предвид като буфер при пресмятането на риска. Освен това ЕЦБ изчислява други измерители на риска с различна доверителна вероятност, извършва анализи на чувствителността и на стрес сценарии и оценява дългосрочните прогнози за експозициите и дохода, за да поддържа изчерпателна картина на рисковете.^[25]

През годината общият размер на рисковете на ЕЦБ намаля. В края на 2024 г. общият размер на финансовите рискове по баланса на ЕЦБ, измерен посредством очаквания недостиг (ES) при доверителна вероятност 99% за едногодишен срок с прилагане на счетоводния подход, възлизаше на 15,3 млрд. евро, т.е. с 1,5 млрд. евро по-малко от оценката на рисковете в края на 2023 г. (Графика 23). Намаленият размер на риска се дължеше главно на свиването на наличностите на ЕЦБ от ценни книжа на публичния сектор по APP и PEPP, тъй като тя вече не реинвестираше погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, а от юли 2024 г. реинвестираше само частично тези от ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP. Намалението на наличностите от ценни книжа по APP и PEPP беше съпроводено със съответен спад в пасивите на ЕЦБ, което допълнително допринесе за намаляване на рисковете, тъй като несъответствието в лихвената чувствителност на баланса започна да отслабва.

Графика 23

Общ размер на финансовите рискове (ES 99%, счетоводен подход)

(млрд. евро)

Кредитен риск произтича от портфейлите на ЕЦБ по паричната политика, деноминирания в евро портфейл от собствени средства и валутните резерви. Макар че дълговите ценни книжа, държани за целите на паричната политика, се оценяват по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка, и следователно при отсъствие на продажби не са изложени на ценови промени, свързани с миграция на кредитен рейтинг, те все пак са изложени на риск от кредитно неизпълнение. Деноминираните в евро собствени средства и валутните резерви се оценяват по пазарна цена и съответно са изложени на риск от миграция на кредитен рейтинг и риск от кредитно неизпълнение. В сравнение с 2023 г. кредитният риск е намалял вследствие на по-малкия размер на ценните книжа, държани за целите на паричната политика.

Той се редуцира предимно посредством прилагането на критерии за допустимост, процедури за надлежна проверка и лимити, които варират според различните портфейли.

Валутен и стоков риск произтичат от наличностите на ЕЦБ в чуждестранна валута и злато. Валутният и стоковият риск са нараснали в сравнение с 2023 г.

Предвид ролята на тези активи в паричната политика ЕЦБ не хеджира свързаните с тях валутни и стокови рискове. Вместо това тези рискове се редуцират посредством наличието на сметки за преоценка и диверсификация на наличностите между различни валути и злато.

Валутните резерви и деноминираните в евро собствени средства на ЕЦБ се инвестират главно в ценни книжа с фиксиран доход и са изложени на пазарен лихвен риск, като се има предвид, че се оценяват по пазарна цена. Валутните резерви на ЕЦБ се инвестират главно в активи със сравнително кратък матуритет (вижте Графика 7 в раздел 1.3.1 „Баланс“), докато активите в портфейла от собствени средства като цяло имат по-дълги матуритети (Графика 9 в раздел 1.3.1 „Баланс“). Лихвеният риск на тези портфейли, измерен чрез счетоводния подход, се увеличи в сравнение с 2023 г. в отражение на динамиката на пазарните условия.

Пазарният лихвен риск на ЕЦБ се редуцира посредством политики за разпределение на активите и сметки за преоценка.

ЕЦБ е изложена също така и на лихвен риск, произтичащ от несъответствия между лихвения доход по нейните активи и лихвите, изплащани по пасивите ѝ, което оказва влияние върху нейния нетен доход от лихви. Този риск не е пряко свързан с конкретен портфейл, а по-скоро със структурата на баланса на ЕЦБ като цяло, и по-специално със съществуването на матуритетни несъответствия и несъответствия в доходността между активите и пасивите. Лихвеният риск намаля през 2024 г. в отражение на по-малкия размер на пасивите на ЕЦБ след свиването на наличностите от ценни книжа по APP и PEPP. Освен че се измерва в ES при доверителна вероятност 99% в едногодишен хоризонт, той се наблюдава посредством прогнози за рентабилността на ЕЦБ в средносрочен до дългосрочен план.

Този тип риск се управлява посредством политики за разпределение на активите и се редуцира допълнително от наличието на нелихвоносни пасиви в баланса на ЕЦБ.

Въпреки това продължаващото материализиране на лихвен риск доведе до по-нататъшни загуби през 2024 г. Те бяха обусловени основно от факта, че разходите по пасивите на ЕЦБ надхвърлят дохода от лихви по активите ѝ. Голяма част от средносрочните до дългосрочни активи на ЕЦБ с фиксиран лихвен купон бяха придобити по време, когато лихвените проценти бяха много ниски или дори нулеви. Те все така се финансираха главно от краткосрочни пасиви, които до края на 2024 г. се олихвяваха с лихвения процент по ООР. Макар че ЕЦБ очаква да започне отново да генерира печалба, не може да се изключи възможността за още загуби през следващите години. Ако това се случи, очаква се тези загуби да бъдат по-малки, отколкото през 2023 г. и 2024 г.

Рисковете, свързани с изменението на климата, постепенно се включват в рамката на ЕЦБ за управление на рисковете. През 2022 г. Евросистемата проведе първия климатичен стрес тест на баланса си, който даде възможност за предварителна оценка на въздействието от този риск върху баланса на ЕЦБ.^[26] През 2024 г. беше проведен още един стрес тест, свързан с климата, а през следващите години ще продължат редовно да се провеждат климатични стрес тестове.^[27]

1.4.2 Операционен риск

Изпълнителният съвет отговаря за политиката и рамката за управление на операционния риск на ЕЦБ и ги одобрява.^[28] Комитетът за управление на операционния риск подпомага Изпълнителния съвет при изпълнението на неговата роля да контролира управлението на операционните рискове. Управлението на операционния риск е неразделна част от структурата на институционалното управление на ЕЦБ^[29] и от управленческите процеси.

Главната цел на рамката на ЕЦБ за управление на операционния риск е да допринася за това ЕЦБ да изпълнява мисията и целите си, защитавайки същевременно своята репутация и активи от загуба, злоупотреба или вреда. Съгласно рамката за управление на операционния риск всяко структурно звено има задължението да идентифицира, подлага на оценка, отчита, наблюдава и противодейства на своите операционни рискове, инциденти и мерки за контрол. В този смисъл политиката на ЕЦБ по отношение на поносимостта към риск дава насоки за стратегиите за противодействие на риска и процедурите за приемане на рисковете. Тя е свързана с петстепенна матрица на риска, която се основава на скали за категоризиране на въздействието и вероятността посредством количествени и качествени критерии.

Средата, в която работи ЕЦБ, е изложена на все по-сложни и взаимосвързани заплахи и с текущите ѝ дейности е свързан широк диапазон от операционни рискове. Опасенията на ЕЦБ са съсредоточени главно върху разнообразни нефинансови рискове, свързани с хора, системи, процеси и външни събития. Ето защо ЕЦБ е въвела процеси за улесняване на текущото и ефикасно управление на операционните рискове и за интегриране на информацията за рисковете в процеса на вземане на решения. Освен това тя продължава да съсредоточава усилията си върху това да засили своята устойчивост, като възприема широк поглед към рисковете и възможностите „от край до край“, обхващайки и свързани с устойчивостта аспекти. Установени са структури за действие и планове за извънредни обстоятелства, така че да се осигури непрекъснатост на критично важните функции в случай на срив или криза.

1.4.3 Риск от неправомерно поведение

ЕЦБ има нарочна Служба за съответствие и управление като основно звено за управление на риска. Нейното предназначение е да засили рамката за институционално управление на ЕЦБ като мярка срещу риска от неправомерно поведение.^[30] Целта е тя да съдейства на Изпълнителния съвет в задачата да защитава интегритета и репутацията на ЕЦБ, да налага етични стандарти за поведение и да засили отчетността и прозрачността. Независим Комитет по етика предоставя консултации и указания на високопоставените длъжностни лица в ЕЦБ по въпроси, свързани с интегритета и поведението, и съдейства на Управителния съвет да управлява по подходящ и последователен начин рисковете на ниво висше ръководство. Комитетът по етичните въпроси и нормативното съответствие действа на равнището на Евросистемата и единния надзорен механизъм (ЕНМ) за постигане на съгласувано прилагане на етичните рамки за НЦБ и националните компетентни органи (НКО).

През 2024 г. ЕЦБ и други седем институции на ЕС се споразумяха да създадат „Орган на ЕС по етика“, който да засили етиката, почтеността и свързаните с тях стандарти за прозрачност и отчетност при вземането на решения на европейско равнище.^[31] Споразумението беше подписано на 15 май 2024 г. и влезе в сила на 6 юни 2024 г.^[32] Основната задача на новия Орган на ЕС по етика е да разработи общи минимални стандарти за поведение за високопоставени служители. В ЕЦБ в този обхват попадат членовете на Изпълнителния съвет, Управителния съвет и Надзорния съвет. Очаква се прилагането на бъдещи общи стандарти да окаже благоприятно въздействие върху етичното поведение, включително върху свързаните рискове.

2 Финансов отчет на ЕЦБ

2.1 Баланс към 31 декември 2024 г.

2.2 Отчет за приходите и разходите за годината,
приключваща на 31 декември 2024 г.

Франкфурт на Майн, 11 февруари 2025 г.
Европейска централна банка

Кристин Лагард
Председател

2.3 Счетоводна политика

Форма и представяне на финансовия отчет

Финансовият отчет на ЕЦБ е изготвен в съответствие със следните принципи на счетоводната политика^[33], които според Управителния съвет на ЕЦБ осигуряват справедливо представяне на финансовия отчет и същевременно отразяват характера на централнобанковата дейност.

Счетоводни принципи

Прилагат се следните счетоводни принципи: икономическа реалистичност и прозрачност, благоразумие, признаване на събития, настъпили след датата на баланса, същественост, принцип на действащото предприятие, принцип на текущото начисляване, последователност и съпоставимост.

Признаване на активи и пасиви

Актив или пасив се признава в баланса само в случаите, когато е вероятно свързана бъдеща икономическа полза да се отчете като входящ или изходящ финансов поток на ЕЦБ, по същество всички свързани рискове и ползи са прехвърлени на ЕЦБ, а цената на придобиване или стойността на актива или размерът на задължението могат да бъдат надеждно измерени.

База на счетоводното отчитане

Отчетът е изготвен на база историческа стойност, модифицирана така, че да включва пазарна оценка на търгуемите ценни книжа (различни от държаните понастоящем дългови ценни книжа за целите на паричната политика), златото и всички други балансови и задбалансови активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута.

Транзакциите по финансови активи и пасиви се отразяват по сметките според датата, на която е извършено плащането.

С изключение на спот транзакциите с ценни книжа транзакциите с финансови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, се записват по задбалансови сметки на датата на сделката. На датата на плащането задбалансовите счетоводни записи се сторнират и транзакциите се записват по баланса. Покупките и продажбите на чуждестранна валута се отразяват върху нетната валутна позиция на датата на сделката, като резултатите, произтичащи от продажбите, също се изчисляват на тази дата. Начислените лихви, премии и отстъпки, свързани с деноминирани в чуждестранна валута финансови инструменти, се изчисляват и осчетоводяват на дневна база, като валутната позиция също се променя ежедневно в резултат от тези начисления.

Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута

Активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута, се превръщат в евро по обменния курс на датата на баланса. Приходите и разходите се преобразуват по обменния курс на датата на осчетоводяване. Преоценката на активите и пасивите в чуждестранна валута, включително балансови и задбалансови инструменти, се извършва валута по валута.

Преоценката по пазарна цена на активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута, се извършва отделно от валутната преоценка.

Златото се оценява по пазарната цена към датата на баланса. Не се прави разграничение между разликите в ценовата и валутната преоценка на златото. Вместо това се осчетоводява единствена оценка на златото на база цената на унция чисто злато в евро, която за годината, приключваща на 31 декември 2024 г., се изчислява според обменния курс на еврото към щатския долар на 31 декември 2024 г.

Специалните права на тираж (СПТ) се определят като кошница от валути и стойността им се изчислява като претеглена сума на обменните курсове на пет основни валути (щатски долар, евро, китайски юан, японска йена и британска лира). Наличностите на ЕЦБ от СПТ са превърнати в евро по обменния курс на еврото спрямо СПТ на 31 декември 2024 г.

Ценни книжа

Ценни книжа, държани за целите на паричната политика
Дълговите ценни книжа, държани понастоящем за целите на паричната политика, се отчитат по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка.

Други ценни книжа
Търгуемите ценни книжа (различни от дълговите ценни книжа, държани понастоящем за целите на паричната политика) и други подобни активи се оценяват или по средни пазарни цени, или въз основа на съответните криви на доходност на датата на баланса, ценна книга по ценна книга. Включените в ценни книжа опции не се отделят за целите на оценката. За годината, приключваща на 31 декември 2024 г., са използвани средните пазарни цени от 30 декември 2024 г.

Търгуемите инвестиционни фондове се преоценяват на нетна основа на равнище фонд, като се използва тяхната нетна стойност на активите. Не се прилага нетиране на нереализираните печалби и загуби в различните инвестиционни фондове.

Неликвидните акции и всякакви други капиталови инструменти, държани като постоянни инвестиции, се оценяват по цена на придобиване, подлежаща на обезценка.

Признаване на доходи

Приходите и разходите се признават за периода, в който са възникнали.^[34] Реализираните печалби и загуби, произтичащи от продажбата на чуждестранна валута, злато и ценни книжа, се включват в отчета за приходите и разходите. Такива реализирани печалби и загуби се изчисляват въз основа на средната цена на съответния актив.

Нереализираните печалби не се признават за приход и се прехвърлят пряко по сметка за преоценка.

Нереализираните загуби се отразяват в отчета за приходите и разходите, ако в края на годината превишават предходни печалби от преоценка, натрупани в съответната сметка за преоценка. Такива нереализирани загуби от каквито и да е ценни книжа, валута или злато не се нетират с нереализираната печалба от други ценни книжа, валута или злато. В случай на такива нереализирани загуби по която и да е позиция, отразена в отчета за приходите и разходите, неговата средна цена се намалява до обменния курс или пазарната цена в края на годината.

Загубите от обезценка се включват в отчета за приходите и разходите и не се сторнират през следващите години, освен ако обезценката не намалее и намалението не може да бъде отдадено на наблюдаемо събитие, настъпило след първоначалното ѝ отчитане.

Премиите или отстъпките по ценни книжа се амортизират през остатъчния им договорен срок.

Обратни сделки

Обратните транзакции са операции, при които ЕЦБ купува или продава активи по споразумения за обратно изкупуване (репо сделки) или извършва кредитни операции срещу обезпечение.

При репо сделките ценните книжа се продават срещу парични средства, като същевременно се сключва споразумение за обратното им изкупуване от контрагента по договорена цена на определена бъдеща дата. Споразуменията за обратно изкупуване се отчитат като обезпечени депозити в пасивите на баланса. Ценните книжа, продадени в резултат на такова споразумение, остават в баланса на ЕЦБ.

При обратните репо сделки ценните книжа се купуват срещу парични средства, като същевременно се сключва споразумение за обратната им продажба на контрагента по договорена цена на определена бъдеща дата. Обратните репо сделки се отразяват като обезпечени заеми в активите на баланса, но не се включват в наличностите от ценни книжа на ЕЦБ.

Обратните транзакции (включително транзакции по предоставяне в заем на ценни книжа), осъществени по програма, предлагана от специализирана институция, се отразяват в баланса само когато обезпечението е предоставено под формата на парични средства, които все още не са инвестирани.

Задбалансови инструменти

Валутните инструменти, а именно валутни форуърдни транзакции, форуърд частта на валутни суапове и други валутни инструменти, свързани с обмяната на една валута в друга на определена бъдеща дата, се включват в нетната валутна позиция за целите на изчисляването на валутните печалби и загуби.

Лихвените инструменти се преоценяват инструмент по инструмент. Ежедневните промени в маржовете на отклонение на отворените лихвени фючърсни договори се записват в отчета за приходите и разходите.

Оценяването на форуърдните транзакции с ценни книжа се извършва от ЕЦБ въз основа на общоприети методи за оценка с използване на наблюдаеми пазарни цени и курсове и дисконтови фактори от датата на плащане до датата на оценката.

Дълготрайни активи

Дълготрайните активи, включително нематериалните активи, но без земята и произведенията на изкуството, се оценяват по цена на придобиване минус амортизацията. Земята и произведенията на изкуството се оценяват по цена на придобиване. Главната сграда на ЕЦБ се оценява по цена на придобиване минус амортизация, подлежаща на обезценка. Що се отнася до амортизацията на главната сграда на ЕЦБ, разходите се причисляват към съответните компоненти на активи, чиято амортизация се извършва въз основа на оценка на полезния им живот. Амортизацията се изчислява на линейна база за очаквания полезен живот на актива, като се започне от тримесечието след като той е станал достъпен за използване. Очакваният полезен живот, който се прилага към основните класове активи, е както следва:

Периодът на амортизация по отношение на капитализираните разходи за основни ремонти, свързани със сегашните сгради под наем, където се помещава ЕЦБ, е коригиран така, че да бъдат взети предвид всякакви събития, които влияят върху очаквания полезен живот на засегнатия актив.

ЕЦБ извършва годишен тест за обезценка на своята главна сграда и свързани с офисни сгради активи с право на ползване (вижте „Лизинг“ по-долу). Ако се установи показател за обезценка и се прецени, че е възможно стойността на актива да е намаляла, се оценява възстановимата стойност. Ако възстановимата стойност е под нетната балансова стойност, в отчета за приходите и разходите се записва загуба от обезценка.

Дълготрайни активи на стойност под 10 000 евро се отписват в годината на придобиване.

Дълготрайни активи, които отговарят на критериите за капитализиране, но са все още в процес на строителство или разработване, се отчитат в показателя „Незавършено капитално строителство“. Свързаните с това разходи се прехвърлят към съответните класове дълготрайни активи, когато активите станат достъпни за ползване.

Лизинг

ЕЦБ действа и като лизингополучател, и като сублизингодател.

ЕЦБ като лизингополучател
При всички лизинги, включващи материален актив, при които ЕЦБ се явява лизингополучател, съответният актив с право на ползване и задължението по лизинга се отразяват в баланса на началната дата на лизинга, т.е. когато активът стане достъпен за ползване, и се отчитат съответно в релевантните класове дълготрайни активи в „Материални и нематериални дълготрайни активи“ и в „Други (пасиви)“. При лизинги, които отговарят на критериите за капитализиране, но съответният актив е все още в процес на строителство или преустройство, разходите преди началната дата на лизинга се отчитат в показателя „Незавършено капитално строителство“.

Активите с право на ползване се оценяват по цена на придобиване минус амортизацията. В добавка към това свързаните с офисни сгради активи с право на ползване подлежат на обезценка (за повече информация за годишния тест за обезценка вижте „Дълготрайни активи“ по-горе). Амортизацията се изчислява на линейна база от началната дата на лизинга или до края на полезния живот на актива с право на ползване, или до изтичането на срока на лизинга – което от двете настъпи по-рано.

Задължението по лизинга първоначално се измерва по настоящата стойност на бъдещите плащания по него (включваща само лизинговите компоненти), дисконтирана с диференциалния лихвен процент на ЕЦБ. След това то се измерва по амортизирана стойност по метода на ефективния лихвен процент. Свързаните с това разходи за лихви се записват в отчета за приходите и разходите в показателя „Други разходи за лихви“. При промяна в бъдещи плащания по лизинг, произтичащи от промяна в индекс или друга преоценка на съществуващия договор, задължението по лизинга се преизчислява. Всяко такова преизчисление води до съответна корекция на балансовата стойност на актива с право на ползване.

Краткосрочен лизинг със срок до 12 месеца и лизинг на активи с ниска стойност под 10 000 евро (в съответствие с прага, който се прилага за признаването на дълготрайни активи) се записват като разход в отчета за приходите и разходите.

ЕЦБ като сублизингодател
При всички лизинги, при които ЕЦБ се явява сублизингодател, тя предоставя на трети страни право на ползване на базов актив (или на част от такъв актив), като същевременно остава в сила договорът между първоначалния лизингодател и ЕЦБ (основен лизинг). Сублизингът се класифицира като финансов или оперативен^[35] според актива с право на ползване, произтичащ от основния лизинг, а не според базовия актив.

Сублизингът, при който ЕЦБ се явява сублизингодател, се класифицира като финансов лизинг и ЕЦБ отписва от „Материални и нематериални дълготрайни активи“ актива с право на ползване, свързан с основния лизинг (или част от него), който се прехвърля на сублизингополучателя, а в „Други (активи)“ вписва сублизингово вземане. Лизинговото задължение по основния лизинг остава незасегнато от сублизинга.

На началната дата на лизинга сублизинговото вземане се измерва първоначално по настоящата стойност на бъдещите лизингови плащания към ЕЦБ, дисконтирана с дисконтовия процент, използван за основния лизинг. След това то се измерва по амортизирана стойност по метода на ефективния лихвен процент. Свързаните с това доходи от лихви се записват в отчета за приходите и разходите в показателя „Други доходи от лихви“.

Доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации в ЕЦБ

ЕЦБ поддържа пенсионни програми с дефинирани доходи за своите служители, за членовете на Изпълнителния съвет и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ.

Пенсионната програма за служителите се финансира с активи, съхранявани във фонд за дългосрочни компенсации на служителите. Задължителните вноски от страна на ЕЦБ и на служителите се отразяват в стълба на дефинираните доходи в пенсионната програма. Служителите могат да правят допълнителни доброволни вноски в стълб на дефинирани вноски, който може да се използва за осигуряване на допълнителни компенсации.^[36] Тези допълнителни компенсации се определят от размера на доброволните вноски заедно с възвръщаемостта от инвестирането им.

Налице са финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации за членовете на Изпълнителния съвет и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ. За служителите са налице финансово необезпечени споразумения за различни от пенсии доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации.

Нетно задължение по дефинирани доходи
Задължението, признато в баланса в показателя „Други (пасиви)“ във връзка с пенсионните програми с дефинирани доходи, включително други дългосрочни компенсации, представлява настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи на датата на баланса минус справедливата стойност на активите по пенсионните програми, използвани за финансиране на това задължение.

Размерът на задължението по пенсионните програми с дефинирани доходи се изчислява ежегодно от независими актюери, като се използва методът на прогнозна условна единица. Настоящата стойност на задължението по пенсионните програми с дефинирани доходи се изчислява, като се дисконтират очакваните бъдещи парични потоци, като се използва лихвен процент, който се определя въз основа на пазарната доходност на датата на баланса на висококачествени корпоративни облигации, деноминирани в евро, които имат матуритет, подобен на свързаното задължение.

Актюерски печалби и загуби могат да възникнат от наложени от опита корекции (ако действителните резултати са различни от по-рано направените актюерски допускания) и от промени в самите актюерски допускания.

Нетна стойност на дефинираните доходи
Нетната стойност на дефинираните доходи се разделя на компоненти, които се отразяват в отчета за приходите и разходите, и преизчисления по отношение на доходите след приключване на трудовите правоотношения, които се отразяват в баланса в показателя „Сметки за преоценка“.

Нетната стойност, отнесена в отчета за приходите и разходите, включва:

1. начислените за годината разходи за текущо обслужване по дефинираните доходи;
2. разходите за ретроспективно обслужване, ако има такива, по дефинираните доходи в резултат от промяна в пенсионната програма;
3. нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи според дисконтовия лихвен процент;
4. преизчисленията по отношение на други дългосрочни компенсации в тяхната цялост.

Нетната стойност, отразена в „Сметки за преоценка“, включва:

1. актюерски печалби и загуби във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения;
2. фактическата възвръщаемост на активите по пенсионната програма с изключение на средствата, включени в нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи.

Размерът им се оценява ежегодно от независими актюери, за да се определи съответното задължение, което се отразява във финансовите отчети.

Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата

Салдата в рамките на ЕСЦБ възникват основно в резултат от презгранични плащания в Европейския съюз (ЕС), които се извършват в евро в резервни пари. В голямата си част тези транзакции са инициирани от субекти на частното право (например кредитни институции, предприятия и частни лица). Техният сетълмент се извършва чрез TARGET – Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време. Те пораждат двустранни салда по сметките в TARGET на централните банки от ЕС. Плащания, извършени от ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ), също засягат тези сметки. Всички сетълменти автоматично се агрегират и коригират и стават част от единствена позиция на всяка НЦБ към ЕЦБ. В счетоводните книги на ЕЦБ тези позиции представляват нетно вземане или задължение на всяка НЦБ към останалите банки от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Движенията по сметките в TARGET се отразяват ежедневно в счетоводните записи на ЕЦБ и НЦБ.

Салдата в рамките на Евросистемата на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ, възникващи във връзка с TARGET, се отразяват в баланса на ЕЦБ като единствена нетна позиция по активите или пасивите в показателя „Вземания, свързани с TARGET (нето)“ или в „Задължения, свързани с TARGET (нето)“. Салда в рамките на ЕСЦБ на НЦБ извън еврозоната към ЕЦБ, произтичащи от участието им в TARGET,^[37] се представят в показателя „Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро“.

Салдата в рамките на Евросистемата, произтичащи от разпределянето на евробанкноти в нея, се включват като единствен нетен актив в показателя „Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата“ (вижте „Банкноти в обращение“ по-долу).

Салдата в рамките на Евросистемата, произтичащи от прехвърлянето на чуждестранни резервни активи към ЕЦБ от НЦБ, които се присъединяват към Евросистемата, са деноминирани в евро и се представят в показателя „Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви“.

Други салда в рамките на Евросистемата, деноминирани в евро (например междинно разпределение на печалбата на ЕЦБ, ако има такава, между НЦБ), се отразяват в баланса на ЕЦБ като единствена нетна позиция по активите или пасивите в показателя „Други вземания в рамките на Евросистемата (нето)“ или „Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)“.

Банкноти в обращение

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната, които заедно образуват Евросистемата, емитират евробанкнотите.^[38] Общата стойност на евробанкнотите в обращение се разпределя между централните банки от Евросистемата в последния работен ден на всеки месец в съответствие с алгоритъма за разпределяне на банкнотите.^[39]

На ЕЦБ е разпределен дял от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение, който се оповестява в пасивите на баланса в позицията „Банкноти в обращение“. Делът на ЕЦБ в общото количество евробанкноти в обращение е обезпечен с вземания от НЦБ. Тези лихвоносни вземания^[40] са включени в показателя „Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата“ (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ по-горе). Доходите от лихви по тези вземания се включват в отчета за приходите и разходите в показателя „Доход от лихви“.

Провизии за финансови рискове

Управителният съвет може да реши да прехвърли целия този доход на ЕЦБ или част от него към провизии за финансови рискове. Тези провизии може да се използват в необходимата според Управителния съвет степен за компенсиране на загуби, възникнали вследствие на експозиции на финансови рискове. Въз основа на оценката на ЕЦБ за експозицията ѝ на финансови рискове и като се вземат предвид редица фактори, всяка година се преразглежда дали продължава необходимостта от такива провизии и какъв да бъде размерът им, освен ако i) размерът им е нула; и ii) няма доходи на ЕЦБ, които да се прехвърлят към тях.^[41]

Междинно разпределение на печалбата

Сума, равна на сбора от дохода на ЕЦБ от евробанкноти в обращение и дохода, възникващ от дългови ценни книжа, държани за целите на паричната политика и закупени по i) програмата за пазарите на ценни книжа; ii) третата програма за закупуване на обезпечени облигации; iii) програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа; iv) програмата за закупуване на активи на публичния сектор; и v) програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, се разпределя през януари следващата година в междинно разпределение на печалбата, освен ако Управителният съвет не реши друго.^[42] Такова решение се взема, когато въз основа на мотивиран разчет, изготвен от Изпълнителния съвет, Управителният съвет очаква ЕЦБ да претърпи обща годишна загуба или да реализира годишна печалба, по-малка от този доход. Управителният съвет може също така да реши да прехвърли целия този доход или част от него към провизиите за финансови рискове (вижте „Провизии за финансови рискове“ по-горе).

Освен това той може да вземе решение за приспадане от сумата на приходите от евробанкноти в обращение, подлежаща на междинно разпределение през януари, на разходите, направени от ЕЦБ във връзка с емитирането и обработката на евробанкноти.

Събития, настъпили след приключване на баланса

Стойността на активите и пасивите се коригира за събития, настъпили между датата на годишния баланс и датата, на която Изпълнителният съвет разрешава представянето на годишния отчет на ЕЦБ за одобрение от Управителния съвет, ако такива събития се отразяват съществено върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса.

Важни събития, настъпили след датата на баланса, които не се отразяват върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса, се посочват в приложенията.

Промени в счетоводната политика

През 2024 г. нямаше промени в счетоводната политика, прилагана от ЕЦБ.

Промени в приблизителните счетоводни оценки

През 2024 г. ЕЦБ промени метода, който използва за начисляване на доход от ценни книжа с фиксиран доход. Купонната лихва, премиите и отстъпките по тези ценни книжа вече се признават съгласно метода на вътрешната норма на възвръщаемост (ВНВ). Преди методът на ВНВ се прилагаше за премиите и отстъпките, а за купонната лихва се прилагаше линейният метод. Промяната засяга времевия момент на признаване на доходите, докато общите печалби или загуби за целия срок на ценните книжа с фиксиран доход остават незасегнати.

Промени в представянето във финансовия отчет

С Решение (ЕС) 2024/2938 на Европейската централна банка от 14 ноември 2024 година относно годишните отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ/2024/32) бяха въведени промени в представянето на позициите „Загуба за годината“ и „Пренесени натрупани загуби“ в баланса. „Загуба за годината“ в Годишния отчет на ЕЦБ за 2023 г. беше представена като самостоятелна позиция в активите съгласно приложимото Решение (ЕС) 2016/2247 на Европейската централна банка от 3 ноември 2016 година относно годишните отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ/2016/35) (изменено), но и нямаше пренесени неуредени натрупани загуби.^[43] В Годишния отчет на ЕЦБ за 2024 г. както „Печалба/(загуба) за годината“, така и „Пренесени натрупани загуби“ са представени като самостоятелни отрицателни позиции в пасивите на баланса.

Освен това с Решение (ЕС) 2024/2938 се въвеждат допълнителни промени в структурата на баланса и в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ. Те включват: i) разделяне на показателя „Провизии“ на „Провизии за риск“^[44] и „Други провизии“ в баланса; и ii) премахване на разбивката в статиите „Доход от лихви“ и „Разходи за лихви“ в отчета за приходите и разходите, като релевантната информация се представя в съответните приложения към отчета.

Наред с всичко останало, тези промени имат за цел да засилят прозрачността и да повишат информационната стойност на финансовия отчет на ЕЦБ.

Сравнителните данни за 2023 г. са коригирани съответно. Представянето на загубата за 2023 г. в размер на 1266 млн. евро като отрицателна позиция в пасивите на баланса доведе до намаляване на съвкупните активи и пасиви за същата година до 673 229 млн. евро спрямо 674 496 млн. евро, оповестени в Годишния отчет на ЕЦБ за 2023 г.

И накрая, през 2024 г. ЕЦБ внесе промени в представянето на доходите от лихви (например купонна лихва) и на разходите за лихви (например амортизация на премии) по позиции, които не са свързани с операции по паричната политика. Досега се прилагаха различни подходи за нетиране на доходите от лихви и разходите за лихви в позицията „Нетен доход от лихви“, представен в отчета за приходите и разходите, в зависимост от вида на транзакцията. ЕЦБ реши, че от 2024 г. лихвата, начислявана по отделни видове инструменти в рамките на дадена балансова позиция или портфейл, следва да се представя на нетна основа в позицията „Доходи от лихви“ или в „Разходи за лихви“ в зависимост от това дали нетната сума по вида инструмент или портфейла е положителна или отрицателна. Смята се, че това представяне отразява по-добре същността на транзакцията и в същото време съответства на принципа на нетиране, прилаган за приходите от и разходите за лихви, които произтичат от активи и пасиви, свързани с операции по паричната политика.^[45] Съпоставимите стойности за 2023 г. са коригирани, както следва:

Други въпроси

В съответствие с член 27 от Устава на ЕСЦБ и въз основа на препоръка на Управителния съвет Съветът на ЕС даде първоначално одобрение за назначаването на Baker Tilly GmbH & Co. KG Wirtschaftsprüfungsgesellschaft, Дюселдорф (Федерална република Германия) за външен одитор на ЕЦБ за период от пет години, който приключи в края на финансовата 2022 г. През 2023 г. Съветът на ЕС, въз основа на препоръка на Управителния съвет, одобри удължение на този период с още две години до края на финансовата 2024 г.

2.4 Приложения към баланса

Приложение 1 – Злато и вземания в злато

Тази позиция обхваща наличностите на ЕЦБ от злато:

Нарастването на равностойността в евро на наличностите на ЕЦБ от злато се дължи предимно на повишаването на пазарната цена на златото в евро (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 15 Сметки за преоценка).

Приложение 2 – Вземания от резиденти извън еврозоната и резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Приложение 2.1 – Вземания от МВФ

В тази позиция са представени наличностите на ЕЦБ от СПТ, които към 31 декември 2024 г. възлизаха на 2227 млн. евро (спрямо 2083 млн. евро през 2023 г.). Те възникват в резултат от двустранното доброволно търговско споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) за покупко-продажба на СПТ, с което МВФ е упълномощен да организира продажби и да извършва покупки на СПТ срещу евро от името на ЕЦБ в границите на определени минимални и максимални равнища на наличностите. За счетоводни цели СПТ се третират като чуждестранна валута (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Наличностите на ЕЦБ от СПТ се увеличиха през 2024 г. вследствие на получения през годината доход от лихви. Поскъпването на СПТ спрямо еврото през 2024 г. също допринесе за нарастването на равностойността в евро на тези наличности.

Приложение 2.2 – Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи, и вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Тези две статии включват салда в банки и заеми, деноминирани в чуждестранна валута, както и инвестиции в ценни книжа, деноминирани в щатски долари, японски йени и китайски юани.

Общата стойност на тези позиции се увеличи през 2024 г., главно поради поскъпването на щатския долар спрямо еврото и реинвестирането на доходите, получени през годината, предимно по портфейла в щатски долари.

Нетните валутни наличности на ЕЦБ^[46] са, както следва:

През 2024 г. не са извършвани валутни интервенции.

Приложение 3 – Други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро

Към 31 декември 2024 г. тази статия се състои от салда по разплащателни сметки при резиденти в еврозоната в размер на 2 млн. евро (спрямо 17 млн. евро през 2023 г.).

Приложение 4 – Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

Приложение 4.1 – Ценни книжа, държани за целите на паричната политика

Към 31 декември 2024 г. тази статия се състои от дългови ценни книжа, придобити от ЕЦБ по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP).

Портфейлът по програмата за закупуване на активи (APP)^[47] продължи да намалява през 2024 г., тъй като през юли 2023 г. Евросистемата престана да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж.^[48]

Що се отнася до PEPP^[49], след решение на Управителния съвет от декември 2023 г.^[50] през първата половина на 2024 г. Евросистемата продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж. През второто полугодие портфейлът по PEPP намаляваше средно с по 7,5 млрд. евро месечно, тъй като Евросистемата не реинвестираше изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж. Реинвестициите по PEPP бяха прекратени в края на 2024 г.

Дълговите ценни книжа, закупени от ЕЦБ по тези програми, се осчетоводяват по амортизирана цена на придобиване, подлежаща на обезценка (вижте „Ценни книжа“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Амортизираната стойност на дълговите ценни книжа, държани от ЕЦБ, и пазарната им стойност^[51] (която не се записва в баланса и в отчета за приходите и разходите, а се предоставя единствено за сравнение) са, както следва:

Промените през годината в амортизираната стойност на дълговите ценни книжа, държани от ЕЦБ, са, както следва:

Управителният съвет подлага редовно на оценка финансовите рискове, свързани с ценните книжа, държани по тези програми.

В тази връзка тестовете за обезценка се провеждат на годишна база, като се използват данните в края на годината, и се одобряват от Управителния съвет. При тези тестове показателите за обезценка се оценяват поотделно за всяка програма. При установени показатели за обезценка се извършват допълнителни анализи, за да се потвърди, че паричните потоци по базовите ценни книжа не са засегнати от събитие, свързано с обезценка. Въз основа на резултатите от тазгодишните тестове за обезценка през 2024 г. ЕЦБ не е отчела загуби по дълговите ценни книжа, държани в нейните портфейли по паричната политика.

Амортизираната стойност^[52] на ценните книжа, държани от Евросистемата, беше, както следва:

Приложение 5 – Вземания в рамките на Евросистемата

Приложение 5.1 – Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

Този показател включва вземания на ЕЦБ към НЦБ от еврозоната, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Към 31 декември 2024 г. общият му размер беше 127 067 млн. евро (спрямо 125 378 млн. евро през 2023 г.). Олихвяването на тези вземания през 2024 г. беше изчислявано на дневна основа по последния разполагаем лихвен процент, който Евросистемата прилага в търговете при основните операции по рефинансиране (вижте приложение 24.2 Доход от лихви, произтичащ от вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата и приложение 34 Промяна на лихвените проценти, използвани за олихвяване на салдата в рамките на Евросистемата).

Приложение 6 – Други активи

Приложение 6.1 – Материални и нематериални дълготрайни активи

Тази позиция включва следното:

В края на годината бе проведен тест за обезценка на главната сграда на ЕЦБ и офисните сгради с право на ползване и не бяха установени загуби от обезценка.

Приложение 6.2 – Други финансови активи

Този показател се състои основно от портфейла от собствени средства на ЕЦБ, който включва предимно инвестиции на внесения ѝ капитал, както и от заделените средства в общия резервен фонд и в провизиите за финансови рискове. Той включва също така 3211 акции в Банката за международни разплащания (БМР) на цена на придобиване 42 млн. евро и други разплащателни сметки, деноминирани в евро.

Компонентите на показателя са, както следва:

Нетното увеличение на тази статия през 2024 г. се дължеше главно на реинвестирането на приходи от лихви, генерирани от портфейла от собствени средства на ЕЦБ.

Приложение 6.3 – Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Тази статия е съставена от промени в оценката на останалите неуредени към 31 декември 2024 г. транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 21 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези промени в оценката са в размер на 681 млн. евро (спрямо 552 млн. евро през 2023 г.). Те произтичат от превръщането на такива транзакции в еквивалента им в евро по обменни курсове на датата на баланса, в съпоставка със стойностите в евро, получени от преобразуването на транзакциите по средната цена на съответната чуждестранна валута на съответната дата (вижте „Задбалансови инструменти“ и „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3. „Счетоводна политика“).

Приложение 6.4 – Начисления и разходи за бъдещи периоди

Тази позиция включва следното:

Към 31 декември 2024 г. тази статия включваше вземания по начислени лихви по салдата в TARGET, дължими от НЦБ от еврозоната за декември 2024 г. (вижте приложение 12.2 Задължения, свързани с TARGET (нето)), и вземания по начислени лихви от НЦБ от еврозоната за последното тримесечие на 2024 г., които се отнасят до вземания на ЕЦБ във връзка с разпределянето на евробанкноти в Евросистемата (вижте приложение 5.1 Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата). Тези суми са изплатени през януари 2025 г.

Показателят включва също така начислената върху ценни книжа купонна лихва, включително неуредени лихвени плащания, изплатени при придобиване (вижте приложение 2.2 Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи, както и вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута, приложение 4 Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро и приложение 6.2 Други финансови активи).

Начисленият доход, свързан с надзорните задачи, съответства на надзорните такси, които ще бъдат получени за периода на таксуване 2024 г. и ще бъдат събрани през 2025 г. (вижте приложение 27 Нетен доход от/(разходи за) такси и комисиони).^[53]

Останалата част от тази позиция се състои главно от i) начислен доход от действащи проекти и услуги на ЕСЦБ (вижте приложение 29 Други доходи); ii) начислен доход от лихви по други финансови инструменти; и iii) различни предварителни плащания.

Приложение 6.5 – Други

На 31 декември 2024 г. тази позиция възлизаше на 53 млн. евро (спрямо 88 млн. евро през 2023 г.), като включваше основно салда на стойност 24 млн. евро (спрямо 28 млн. евро през 2023 г.), свързани с транзакции по валутни суапове и форуърди, неприключени към 31 декември 2024 г. (вижте приложение 21 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези салда са резултат от превръщането на такива транзакции в еквивалента им в евро по средната стойност на съответната валута на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, по които транзакциите са осчетоводени първоначално (вижте „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Той включва също така вземания във връзка с действащи проекти и услуги на ЕСЦБ (вижте приложение 29 Други доходи) и салда във връзка с възстановим данък върху добавената стойност.

Приложение 7 – Банкноти в обращение

Тази позиция включва дела на ЕЦБ от 8% от стойността на евробанкнотите в обращение (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“) и към 31 декември 2024 г. възлизаше на 127 067 млн. евро (спрямо 125 378 млн. евро през 2023 г.).

Приложение 8 – Други задължения към кредитни институции от eврозоната, деноминирани в евро

Централните банки от Евросистемата имат възможност да приемат парични средства като обезпечение при операциите за предоставяне в заем на ценни книжа от програмата за закупуване на ценни книжа на публичния сектор и такива ценни книжа по PEPP, без да трябва да ги реинвестират. В случая на ЕЦБ тези операции се провеждат посредством специализирана институция.

Към 31 декември 2024 г. салдата, произтичащи от такива неуредени транзакции за предоставяне в заем, извършени с кредитни институции от еврозоната, възлизаха на общо 2388 млн. евро (спрямо 4699 млн. евро през 2023 г.). Получените като обезпечение парични средства бяха прехвърлени по сметки в TARGET и тъй като в края на годината останаха неинвестирани, тези транзакции са записани в баланса (вижте „Обратни транзакции“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 18 Програми за предоставяне в заем на ценни книжа).^[54]

Приложение 9 – Задължения към други резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

Приложение 9.1 – Сектор „Държавно управление“

Към 31 декември 2024 г. този показател се състоеше от депозити на Европейския инструмент за финансова стабилност в размер на 73 млн. евро (спрямо 143 млн. евро през 2023 г.). В края на 2023 г. той включваше и депозити на Европейския механизъм за стабилност. Съгласно член 21 от Устава на ЕСЦБ ЕЦБ може да действа като фискален агент в полза на институции, органи, служби или агенции на Съюза, органите на централна власт, регионалните, местните или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки.

Приложение 9.2 – Други задължения

Тази позиция се състои от салдата на спомагателни системи в еврозоната^[55], свързани с TARGET посредством компонента TARGET-ЕЦБ. Към 31 декември 2024 г. те бяха в размер на 24 482 млн. евро (спрямо 20 479 млн. евро през 2023 г.).

Приложение 10 – Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро

Тази позиция включва следното:

Към 31 декември 2024 г. най-големият компонент на тази статия са депозити, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент за Европейската комисия, свързани с администрирането на дейностите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити (вижте приложение 22 Управление на операции по получаване и предоставяне на кредити).

В него са включени също салда в TARGET, които се състоят от салда на НЦБ извън еврозоната към ЕЦБ (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“) и салда на спомагателни системи извън еврозоната, свързани с TARGET посредством компонента TARGET-ЕЦБ.

Освен това той обхваща салда, произтичащи от неуредени транзакции за предоставяне в заем на ценни книжа от програмата за закупуване на активи на публичния сектор и на ценни книжа на публичния сектор по РЕРР, извършени с кредитни институции извън еврозоната. Получените като обезпечение парични средства бяха прехвърлени по сметки в TARGET и тъй като в края на годината останаха неинвестирани, тези транзакции бяха записани в баланса (вижте „Обратни транзакции“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 18 Програми за предоставяне в заем на ценни книжа).

Остатъкът е салдо, произтичащо от постоянното реципрочно валутно споразумение със Системата на Федералния резерв. По силата на това споразумение Федералната резервна банка на Ню Йорк предоставя на ЕЦБ щатски долари посредством суап транзакции с цел да се осигури краткосрочно финансиране в щатски долари на контрагенти в Евросистемата. Едновременно с това ЕЦБ осъществява огледални суап транзакции с НЦБ от еврозоната, които използват получените средства, за да извършат операции за предоставяне на ликвидност в щатски долари под формата на обратни транзакции с контрагенти от Евросистемата. Тези огледални суап транзакции пораждат салда в рамките на Евросистемата между ЕЦБ и НЦБ от еврозоната. Освен това суап транзакциите, извършени с Федералната резервна банка на Ню Йорк и НЦБ от еврозоната, пораждат вземания и задължения по форуърди, които се записват по задбалансови сметки (вижте приложение 21 Транзакции по валутни суапове и форуърди).

Приложение 11 – Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

11.1 – Депозити, салда и други задължения

Към 31 декември 2024 г. по тази позиция нямаше салда, докато в края на 2023 г. тя включваше задължение в чуждестранна валута към резидент извън еврозоната в размер на 24 млн. евро, възникнало във връзка с управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута.

Приложение 12 – Задължения в рамките на Евросистемата

Приложение 12.1 – Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви

Това са задължения към НЦБ от еврозоната, възникващи от прехвърлянето към ЕЦБ на чуждестранни резервни активи при присъединяването на тези НЦБ към Евросистемата. В съответствие с член 30.2 от Устава на ЕСЦБ внесените активи са фиксирани пропорционално на дела на НЦБ в записания капитал на ЕЦБ.

Петгодишната корекция на теглата на НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ на 1 януари 2024 г. доведе до намаляване на теглото на НЦБ от еврозоната в записания капитал на ЕЦБ (вижте приложение 16 Капитал и резерви). Това доведе до намаление в размер на 109 млн. евро на тези задължения на 1 януари 2024 г. и сумата беше съответно възстановена на НЦБ от еврозоната.

През 2024 г. олихвяването на тези задължения се изчисляваше на дневна база по последния разполагаем лихвен процент, който Евросистемата прилага в търговете си при основните операции по рефинансиране, коригиран така, че да отрази нулевата възвръщаемост на компонента злато (вижте приложение 24.3 Олихвяване на вземанията на НЦБ във връзка с прехвърлянето на валутни резерви и приложение 34 Промяна на лихвените проценти, използвани за олихвяване на салдата в рамките на Евросистемата).

Приложение 12.2 – Задължения, свързани с TARGET (нето)

Този показател се състои от салдата в TARGET на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Спадът на нетното задължение в TARGET се дължеше главно на входящите парични потоци вследствие на i) настъпването на падежа на ценни книжа по APP и PEPP, чийто сетълмент е извършен чрез сметки в TARGET, компенсирано само частично от реинвестициите по PEPP (вижте приложение 4 Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро), и ii) по‑високи депозити, приемани от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент за Европейската комисия, свързани с администрирането на дейностите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро). Въздействието на тези фактори беше частично неутрализирано, главно от изходящите парични потоци в резултат от разходите за лихви, платени по нетното задължение на ЕЦБ в TARGET (вижте приложение 24.5 Нетни разходи за лихви, произтичащи от салда в TARGET, дължими от/на НЦБ).

С изключение на салдата, произтичащи от огледални суап транзакции във връзка с операции по предоставяне на ликвидност в щатски долари, олихвяването на позициите в TARGET, държани от НЦБ от еврозоната спрямо ЕЦБ през 2024 г., се изчисляваше ежедневно по последния разполагаем лихвен процент, използван от Евросистемата в търговете ѝ за основните операции по рефинансиране (вижте приложение 24.5 Нетни разходи за лихви, произтичащи от салда в TARGET дължими от/на НЦБ и приложение 34 Промяна на лихвения процент, използван за олихвяване на салдата в рамките на Евросистемата).

Приложение 12.3 – Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)

Към 31 декември 2024 г. този показател възлизаше на 40 млн. евро (спрямо 40 млн. евро през 2023 г.). Той беше съставен предимно от депозити, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент за Европейската комисия във връзка с администрирането на дейностите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити (вижте приложение 22 Управление на операции по получаване и предоставяне на кредити).

Приложение 13 – Други задължения

Приложение 13.1 – Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Към 31 декември 2024 г. нямаше салда по този показател. В края на 2023 г. той се състоеше предимно от промени в оценката на останалите неуредени в края на годината транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 21 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези промени в оценката бяха в размер на 68 млн. евро. Те произтичат от превръщането на такива транзакции в еквивалента им в евро по обменни курсове на датата на баланса, в съпоставка със стойностите в евро, получени от преобразуването на транзакциите по средната цена на съответната чуждестранна валута на съответната дата (вижте „Задбалансови инструменти“ и „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3. „Счетоводна политика“).

Приложение 13.2 – Начисления и приходи за бъдещи периоди

Тази позиция включва следното:

Към 31 декември 2024 г. двата основни компонента на този показател бяха начислените лихви по салда в TARGET, дължими на НЦБ за декември 2024 г. (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро и приложение 12.2 Задължения, свързани с TARGET (нето)), и начислените лихви, дължими на НЦБ от еврозоната за 2024 г., които се отнасят до вземанията им във връзка с прехвърлените към ЕЦБ чуждестранни валутни резерви (вижте приложение 12.1 Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви). Тези суми са изплатени през януари 2025 г.

Показателят включва също така начислените лихви, платими по депозити, приети от ЕЦБ в качеството ѝ на фискален агент (вижте приложение 9.1 Държавно управление, приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро и приложение 12.3 Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)).

Остатъкът от този показател се състои главно от i) начислените лихви, дължими по салда на спомагателни системи в еврозоната, свързани с TARGET посредством компонента TARGET-ЕЦБ (вижте приложение 9.2 Други задължения); и ii) различни начисления и приходи за бъдещи периоди.

Приложение 13.3 – Други

Към 31 декември 2024 г. този показател възлизаше на 1327 млн. евро (спрямо 1401 млн. евро през 2023 г.). Общата сума включваше салда в размер на 574 млн. евро (спрямо 635 млн. евро през 2023 г.), свързани с неприключени към 31 декември 2024 г. транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 21 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези салда са резултат от превръщането на такива транзакции в еквивалента им в евро по средната стойност на съответната валута на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, по които транзакциите са осчетоводени първоначално (вижте „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Показателят включваше също задължение по лизинг в размер на 110 млн. евро (спрямо 117 млн. евро през 2023 г.) (вижте „Лизинг“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Освен това той включваше нетното задължение на ЕЦБ по дефинирани доходи във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации за нейните служители^[56], членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ.

Доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации в ЕЦБ

Баланс
Сумите, признати в показателя „Други (пасиви)“ в баланса във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации, са, както следва:

През 2024 г. настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи към служителите в размер на 2712 млн. евро (спрямо 2458 млн. евро през 2023 г.) включваше финансово необезпечени компенсации на стойност 293 млн. евро (спрямо 278 млн. евро през 2023 г.), свързани с изплащането на компенсации след пенсиониране, различни от пенсии, както и други дългосрочни компенсации. Настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи към членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет в размер на 37 млн. евро (спрямо 35 млн. евро през 2023 г.) е свързана само с финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации.

Преизчисления на нетното задължение на ЕЦБ по дефинирани доходи във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения се признават в баланса в показателя „Сметки за преоценка“. През 2024 г. печалбите от преизчисляване в този показател бяха в размер на 416 млн. евро (спрямо 238 млн. евро през 2023 г.) (вижте приложение 15 Сметки за преоценка).

Промени в задължението по дефинирани доходи, активите по пенсионната програма и резултатите от преизчисления
Промените в настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи са, както следва:

Разходите за ретроспективно обслужване през 2024 г. се отнасяха до сегашните участници и пенсионерите и бяха резултат от изменение на правилата на пенсионните програми на ЕЦБ през 2024 г., според които годишното увеличение на пенсиите се привежда в съответствие с общата годишна корекция на заплатите на служителите на ЕЦБ от 2026 г.

През 2024 г. печалбите от преизчисление по задължението по дефинирани доходи възникнаха главно от увеличението на използвания за актюерската оценка дисконтов процент от 3,4% през 2023 г. на 3,6% през 2024 г., както и от промени в демографските допускания.

Промените в справедливата стойност на активите по пенсионната програма за служителите в стълба на дефинирани доходи са, както следва:

Печалбите от преизчисляване на активите по пенсионната програма през 2024 г. отразяват факта, че реалната възвръщаемост на дяловете от фонда надхвърля допускането за приходите от лихви от активите по пенсионната програма, което се основаваше на допускането за дисконтов процент на ниво 3,4%.

Измененията в резултатите от преизчисляване са, както следва:

Отчет за приходите и разходите
Сумите, признати в отчета за приходите и разходите, са, както следва:

Сумите, признати в отчета за приходите и разходите за показателите „разходи за текущо обслужване“, „разходи за лихви по задължението“ и „приходи от лихви по активите по пенсионната програма“ са изчислени приблизително, като са използвани лихвените проценти, приложими през предходната година. Дисконтовият процент, използван за актюерската оценка, бе намален от 3,9% през 2022 г. на 3,4% през 2023 г., което доведе до по-високи разходи за текущо обслужване през 2024 г. Лихвените разходи по задължението и приходите от лихви по активите на пенсионната програма също се увеличиха поради по-високите салда и това компенсира ефекта от прилагания по-нисък дисконтов процент.

Разходите за ретроспективно обслужване, произтичащи от изменението на правилата на пенсионните програми на ЕЦБ през 2024 г., бяха признати изцяло в отчета за приходите и разходите за годината, в която беше взето решението за изменението.

Основни допускания
При изготвянето на оценките, посочени в това приложение, независимите актюери използваха приетите от Изпълнителния съвет допускания за целите на отчитането и оповестяването на данните. Основните допускания, използвани за изчисляване на задължението по доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации, са, както следва:

Приложение 14 – Провизии

Приложение 14.1 – Други провизии

Към 31 декември 2024 г. този показател включваше административни провизии в размер на 72 млн. евро (спрямо 67 млн. евро през 2023 г.).

Приложение 15 – Сметки за преоценка

Този показател се състои основно от салда за преоценка, произтичащи от нереализирани печалби по активите, пасивите и задбалансовите инструменти (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“, „Ценни книжа“, „Признаване на приходите“ и „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Той също така включва преизчисления на нетното задължение по дефинирани доходи на ЕЦБ във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения (вижте „Доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 13.3 Други).

Сметките за преоценка се увеличиха през 2024 г., главно поради нарастването на пазарната цена на златото в евро. Увеличение е отчетено и в сметките за преоценка, свързани с чуждестранна валута, главно поради повишаването на обменния курс на щатския долар спрямо еврото.

Обменните курсове, използвани за преоценка в края на годината, са следните:

Приложение 16 – Капитал и резерви

Приложение 16.1 – Капитал

Промени в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ
Съгласно член 29 от Устава на ЕСЦБ теглата, определени за НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ, се коригират на всеки пет години.^[57] На 1 януари 2024 г. беше извършена петата такава корекция от създаването на ЕЦБ насам.

Внесен капитал на ЕЦБ
На 1 януари 2024 г. внесеният капитал на ЕЦБ намаля с 23 млн. евро. Това се дължи на общото намаление с 0,2200 процентни пункта на теглото на НЦБ от еврозоната (които внасят изцяло своя дял от капитала) в записания капитал на ЕЦБ в размер на 10 825 млн. евро и на еквивалентното увеличение в теглото на НЦБ извън еврозоната (които внасят само 3,75% от своя дял).

В таблицата по-долу са представени промените в капиталовия алгоритъм, записания капитал и внесения капитал:

НЦБ от еврозоната са изплатили изцяло своя дял в записания капитал.

НЦБ извън еврозоната са длъжни да внесат 3,75% от записания си капитал като принос за оперативните разходи на ЕЦБ. НЦБ извън еврозоната нямат право да получават дял от разпределимата печалба на ЕЦБ и не са задължени да покриват претърпени от нея загуби.

Приложение 17 – Пренесени натрупани загуби

Към 31 декември 2024 г. този показател възлизаше на 1266 млн. евро (при нулева стойност през 2023 г.). Той се състоеше от загубата на ЕЦБ за 2023 г., която, по решение на Управителния съвет, беше пренесена в баланса на ЕЦБ, за да бъде компенсирана от бъдещи печалби.

2.5 Задбалансови инструменти

Приложение 18 – Програми за предоставяне в заем на ценни книжа

Като част от управлението на собствените си средства ЕЦБ е сключила споразумение за програма за предоставяне в заем на ценни книжа, по силата на което специализирана институция предприема от нейно име транзакции по предоставяне в заем на ценни книжа. Съгласно решенията на Управителния съвет ЕЦБ предостави за заемане и ценни книжа, държани за целите на паричната политика.^[58]

В зависимост от полученото обезпечение операциите по предоставяне в заем на ценни книжа се записват по i) задбалансови сметки, когато са извършени срещу обезпечение с ценни книжа, или ii) балансови сметки, когато са извършени срещу парични средства, които остават неинвестирани в края на годината (вижте приложение 8 Други задължения към кредитни институции от еврозоната, деноминирани в евро и приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро).

Пазарната стойност на предоставените в заем ценни книжа и съответното обезпечение e, както следва:

Приложение 19 – Лихвени фючърси

В края на годината неуредени са следните транзакции, представени по валутни курсове в края на годината:

Тези транзакции бяха извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута.

Приложение 20 – Форуърдни транзакции с ценни книжа

Към 31 декември 2024 г. нямаше неприключени форуърдни транзакции с ценни книжа. За разлика от това в края на 2023 г. неуредени оставаха форуърдни покупки и продажби на ценни книжа, и двете в размер на 45 млн. евро по обменни курсове в края на годината.

Тези транзакции бяха извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута.

Приложение 21 – Транзакции по валутни суапове и форуърди

Управление на резервите в чуждестранна валута
Транзакции по валутни суапове и форуърди бяха извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута. Следните вземания и задължения в резултат от тези транзакции, представени по обменни курсове в края на годината, бяха неуредени в края на годината:

Суап споразумения за предоставяне на ликвидност
ЕЦБ участва в мрежа на централни банки за суап линии и е сключила реципрочни суап споразумения с централните банки на Канада, Обединеното кралство, Япония, Системата на Федералния резерв и Швейцарската национална банка. Реципрочна суап линия е сключена и с Китайската народна банка. Тези споразумения позволяват предоставянето на i) ликвидност в съответните валути на посочените централни банки за банки в еврозоната; и ii) ликвидност в евро за финансови институции в държавите на тези централни банки. Освен това са сключени суап споразумения с Danmarks Nationalbank и Sveriges Riksbank за предоставяне на ликвидност в евро на финансови институции в техните държави. Тези споразумения имат за цел да отслабят напрежението на международните пазари за финансиране и да сведат до минимум рисковете от възникване на порочен кръг.^[59]

Вземания и задължения в щатски долари с дата на падеж през 2025 г. възникнаха във връзка с предоставянето на ликвидност в щатски долари на контрагенти в Евросистемата (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро).

Приложение 22 – Управление на операциите по получаване и предоставяне на кредити

През 2024 г. ЕЦБ продължи да отговаря за управлението на сметки и обработката на плащания, свързани с операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити по Механизма за средносрочна финансова подкрепа, Европейския механизъм за финансово стабилизиране и споразумението за заем за Гърция.

В отговор на пандемията от COVID-19 ЕС отпусна на държавите членки заеми по своя инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE). Възможността за използване на този инструмент приключи на 31 декември 2022 г. но съответните емисии се състоят от облигации с матуритет от 5 до 30 години.

През 2024 г. ЕС продължи също така да предоставя на държавите членки финансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ и подкрепа по заеми по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU), създадена с цел да подпомогне икономическото възстановяване в ЕС, като същевременно допринесе за екологичния и цифровия преход на икономиката на Съюза. През 2024 г. ЕС също така предостави подкрепа както на Украйна под формата на заеми съгласно новия Регламент за Механизма за Украйна, включително извънредно мостово финансиране, така и на Арабската република Египет чрез механизма за краткосрочна макрофинансова помощ. ЕЦБ предостави съдействие на Европейската комисия в управлението на операциите по тези инструменти.

Освен това ЕЦБ действа като платежен агент за Европейската комисия във връзка с новата Емисионна услуга за ЕС, която стартира през януари 2024 г.

През 2024 г. ЕЦБ обработи плащания по всички горепосочени операции.

Приложение 23 – Условни пасиви от висящи съдебни производства

Срещу ЕЦБ са заведени съдебни дела във връзка с изпълнението на надзорните ѝ функции над Banca Carige S.p.A. (Banca Carige). В две от тях акционерите на Banca Carige искат от ЕЦБ финансово обезщетение за вредата, която предполагаемо са претърпели в резултат от различни действия на ЕЦБ при упражняването на надзорните ѝ функции спрямо Banca Carige, включващи както предполагаемо бездействие, така и вредоносни действия. ЕЦБ спечели едно от тези две дела на първа инстанция; съответното решение на Общия съд е обжалвано от другата страна и в момента се разглежда от Съда. Другият иск все още е висящ пред Общия съд. По тези дела ще бъде взето решение, като се вземат предвид, наред с други фактори, окончателните резултати от други свързани дела. По едно от тях с решение от 12 октомври 2022 г. Общият съд на ЕС определи, че решението на ЕЦБ да постави Banca Carige под временно управление не е имало подходящо правно основание съгласно италианското законодателство. Съответно Общият съд отмени решението на ЕЦБ да постави Banca Carige под временно управление, както и първото удължаване на срока на временното управление през 2019 г. ЕЦБ обаче обжалва решението на Общия съд пред Съда на ЕС, който все още може да го отмени. В допълнение към това още две решения на ЕЦБ за удължаване на срока на временното управление в момента се оспорват в дело за отмяна, което все още не е приключено.

2.6 Приложения към отчета за приходите и разходите

Приложение 24 – Нетен доход от/(разходи за) лихви

Приложение 24.1 – Нетни приходи от лихви по валутни резерви

Нетният доход от лихви или нетните разходи за лихви по валутните резерви на ЕЦБ, в разбивка по вид инструмент, са представени по-долу:

Нетният доход от лихви или нетните разходи за лихви по валутните резерви на ЕЦБ, в разбивка по валута, бяха, както следва:

Приложение 24.2 – Доход от лихви, произтичащ от вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

През 2024 г. приходите от лихви, свързани с дела от 8% на ЕЦБ от общата стойност на евробанкнотите в обращение (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 5.1 Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата), бяха в размер на 5232 млн. евро (спрямо 4817 млн. евро през 2023 г.). Увеличението се дължи на по-високия среден лихвен процент по основните операции по рефинансиране в сравнение с предходната година (4,1% през 2024 г. спрямо 3,8% през 2023 г.).

Приложение 24.3 – Олихвяване на вземания на НЦБ във връзка с прехвърлени валутни резерви

През 2024 г. разходите за лихви, възникващи от вземания на НЦБ от еврозоната във връзка с прехвърлени на ЕЦБ валутни резерви (вижте приложение 12.1 Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви), бяха в размер на 1448 млн. евро (спрямо 1335 млн. евро през 2023 г.). Увеличението се дължи на по-високия среден лихвен процент по основните операции по рефинансиране в сравнение с предходната година (4,1% през 2024 г. спрямо 3,8% през 2023 г.).

Приложение 24.4 – Нетен доход от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика

Нетният доход от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика, е, както следва:

Приложение 24.5 – Нетни разходи за лихви, произтичащи от салда в TARGET, дължими от/на НЦБ

Приходите от лихви или разходите за лихви, произтичащи от салда в TARGET, дължими от/на НЦБ са, както следва:

Увеличението се дължи основно на по-високия среден лихвен процент по основните операции по рефинансиране в сравнение с предходната година (4,1% през 2024 г. спрямо 3,8% през 2023 г.).

Приложение 25 – Реализирани печалби/(загуби) от финансови операции

Реализираните печалби и загуби, произтичащи от финансови операции, са, както следва:

Реализираните нетни ценови загуби включват реализирани печалби и загуби от ценни книжа и лихвени фючърси. Реализираните нетни ценови загуби през 2024 г. произтичаха главно от счетоводното третиране на амортизацията на премии и отстъпки, свързана с изплащането на ценни книжа по ABSPP.^[60] Реализираните нетни ценови загуби бяха отчасти компенсирани от реализирани нетни печалби от разлики в обменните курсове, възникнали най-вече вследствие на намаляването на стойността на редица ценни книжа в щатски долари в края на годината.

В таблицата по-долу са показани реализираните печалби и загуби, произтичащи от финансови операции, разбити по валута и тримесечие:

Приложение 26 – Намаляване на стойността на финансови активи и позиции

Намаляването на стойността на финансови активи и позиции е, както следва:

Пазарната стойност на редица ценни книжа, главно държани в портфейла в щатски долари, спадна успоредно с покачване на съответната доходност в края на 2024 г. Това доведе до нереализирани ценови загуби в края на годината.

Нереализираните курсови загуби възникнаха от обезценка на средната цена на придобиване на наличността на ЕЦБ от японски йени до обменния курс в края на 2024 г. Това отразява поевтиняването на японската йена спрямо еврото след извършването на покупките.

Приложение 27 – Нетен доход от/(разходи за) такси и комисиони

Доходът по тази статия се състои предимно от надзорни такси. Разходите включват предимно такси за попечителски услуги.

Приходи и разходи, свързани с надзорните задачи
Приходите, свързани с банковия надзор, се състоят основно от приходи от надзорни такси. ЕЦБ начислява на поднадзорните лица годишни такси, за да си възстанови извършените разходи по изпълнението на надзорните задачи. Въз основа на фактическите годишни разходи на ЕЦБ за изпълнение на нейните задачи по банковия надзор приходите от надзорни такси през 2024 г. възлизаха на 681 млн. евро (спрямо 654 млн. евро през 2023 г.).

За да бъде определен размерът на начислените надзорни такси, фактическите годишни разходи се коригират с възстановените на или получените от отделните банки суми за предходни периоди на таксуване и с други фактори, включително лихви, получени по просрочени плащания.^[61] Като се вземе предвид една корекция, която съответства на получена лихва по просрочено плащане, както и нетно възстановяване на средства на отделни банки за предходни периоди на таксуване, годишната надзорна такса, която ще бъде начислена на поднадзорните лица за периода на таксуване 2024 г., почти съвпада с размера на фактическите годишни разходи в размер на 681 млн. евро^[62] (вижте приложение 7.4 Начисления и разходи за бъдещи периоди). Индивидуалните надзорни такси ще бъдат фактурирани през второто тримесечие на 2025 г.^[63]

Освен това ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица заради неспазване на разпоредбите на приложимото банково законодателство на ЕС относно пруденциалните изисквания, включително надзорни решения на ЕЦБ. Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси, подобно на възстановяването на такива санкции, ако предишни решения за санкции бъдат изменени или отменени. Съответните суми се отчитат в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ. През 2024 г. приходите от санкции, наложени на поднадзорни лица, бяха в размер на 16 млн. евро (спрямо 18 млн. евро през 2023 г.).

Така свързаните с надзорните задачи приходи на ЕЦБ са, както следва:

Свързаните с банковия надзор разходи произтичат от прекия надзор над значимите лица, наблюдението на надзора над по-малко значимите лица и изпълнението на хоризонтални задачи и специализирани услуги. Те се състоят от преките разходи на банковия надзор в ЕЦБ и релевантни разходи от спомагателни структурни звена, необходими за изпълнението на надзорните отговорности на ЕЦБ. Това включва услуги във връзка със сграден фонд и съоръжения, човешки ресурси, информационни технологии (ИТ); правни услуги, одит, административни услуги, комуникации и превод и други дейности.

За 2024 г. действителните разходи, свързани с надзорните задачи на ЕЦБ, които са възстановени с годишните надзорни такси, възлизаха на 681 млн. евро (спрямо 654 млн. евро за 2023 г.). Наред с въздействието на инфлацията за цялостното увеличение на разходите допринасят засилването на надзорните инициативи и по-високите разходи, свързани с непрекъснатото развитие и усъвършенстване на ИТ системите в банковия надзор.

Приложение 28 – Доход от капиталови инструменти и дялови участия

В този показател е представен дивидент в размер на 1 млн. евро през 2024 г. (спрямо 1 млн. евро през 2023 г.), получен от акциите на ЕЦБ в БМР (вижте приложение 6.2 Други финансови активи).

Приложение 29 – Други доходи

През 2024 г. показателят „Различни други доходи“ имаше стойност 119 млн. евро (спрямо 72 млн. евро през 2023 г.). Тази обща сума възникна главно от вноски на участващите НЦБ към разходите, направени от ЕЦБ във връзка с действащи проекти и услуги в ЕСЦБ.

Приложение 30 – Разходи за персонала

Разходите за персонала са, както следва:

През 2024 г. средният брой служители, приравнен към работни места на пълен работен ден^[64], беше 4297 (спрямо 4222 през 2023 г.), като 386 от тях бяха на ръководни позиции (спрямо 380 през 2023 г.).

По-високите разходи за доходи след приключване на трудовите правоотношения произтичат от изменение в правилата на пенсионните програми на ЕЦБ през 2024 г. Съгласно приложимите счетоводни правила на ЕЦБ за пенсиите разходите за минал трудов стаж, произтичащи от това изменение, са признати изцяло в отчета за приходите и разходите за 2024 г., когато е взето решението (вижте приложение 13.3 Други). Заплатите и надбавките се увеличиха в съответствие с планирания по-голям среден брой служители на ЕЦБ и редовните корекции на заплатите.

Възнаграждения на Изпълнителния съвет и Надзорния съвет
Членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ, получават основна заплата и надбавки за смяна на местопребиваването. На председателя вместо надбавки за смяна на местопребиваването се предоставя резиденция. Членовете на Изпълнителния съвет и председателят на Надзорния съвет получават също и надбавки за представителни цели. Съобразно Условията за работа на персонала на Европейската централна банка членовете на двата съвета може да имат правото да получават семейни надбавки, надбавки за издръжка на дете и образование, както и други надбавки в зависимост от индивидуалния случай. Заплатите подлежат на облагане с данък в полза на ЕС, както и на отчисления за вноски за пенсия, здравно осигуряване, дългосрочни грижи и застраховки срещу злополука. Надбавките не се облагат с данък и не се вземат предвид за пенсия.

През 2024 г. основните заплати на членовете на Изпълнителния съвет и на членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ (т.е. без представителите на националните надзорни органи), бяха, както следва:^[65]

Общата стойност на надбавките, изплатени на членовете на двата съвета, и вноските за тях от страна на ЕЦБ в схеми за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука е 1 254 013 евро (спрямо 1 169 703 евро през 2023 г.).

На бивши членове на двата съвета може да се изплащат възнаграждения за определен период след изтичането на мандата им. През 2024 г. тези възнаграждения, свързаните с тях надбавки и вноските на ЕЦБ в схемите за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука за бивши членове на двата съвета възлизаха на 552 772 евро (спрямо 365 864 евро през 2023 г.). Увеличението е вследствие на това, че през 2024 г. такива плащания са били дължими на повече бивши членове на съветите, отколкото през 2023 г.

Свързаните с пенсии плащания, включително надбавките след приключване на трудовото правоотношение и вноските в схеми за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука за бивши членове на съветите и лица на тяхна издръжка възлизаха на 2 185 215 евро (спрямо 2 670 313 евро през 2023 г.).^[66] През 2024 г. това включваше изплащане на глобална сума при напускане на един бивш член на съвета, а през 2023 г. беше включено изплащане на глобална сума на бивш член на съвета при пенсиониране. Тези плащания заместват бъдещи пенсионни плащания.

Приложение 31 – Административни разходи

Административните разходи са, както следва:

Увеличението на административните разходи през 2024 г. се дължеше главно на: i) по-големи разходи за ИТ във връзка с цифровата трансформация („Разходи, свързани с информационни технологии“); и ii) приноса на ЕЦБ за разширяването на занималнята на Европейското училище във Франкфурт („Разходи, свързани с персонала“). Инфлацията продължи да засяга редица разходи в този показател.

Приложение 32 – Услуги по производството на банкноти

През 2024 г. този разход беше в размер на 9 млн. евро (спрямо 9 млн. евро през 2023 г.). Тази обща сума възникна предимно от презграничното превозване на евробанкноти между печатници за банкноти и НЦБ, за доставка на нови банкноти, както и между НЦБ за компенсиране на недостиг с допълнителни запаси. Тези разходи се поемат централно от ЕЦБ.

Приложение 33 – Прехвърляне (към)/от провизиите за риск

През 2023 г. този показател обхващаше пълното освобождаване на провизиите за финансови рискове в размер на 6620 млн. евро. С тази сума бяха частично покрити загубите, възникнали от експозиции на финансови рискове (вижте „Провизии за финансови рискове“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). В резултат на това към 31 декември 2023 г. провизиите имаха нулев размер. През 2024 г. не е извършено прехвърляне.

2.7 Събития, настъпили след приключване на баланса

Приложение 34 – Промяна на лихвения процент, използван за олихвяване на салдата в рамките на Евросистемата

На 13 март 2024 г. Управителният съвет взе решение относно редица принципи, на които ще бъде подчинено прилагането на паричната политика за в бъдеще. Един от ключовите параметри е, че и занапред курсът на паричната политика ще се задава посредством лихвения процент по депозитното улеснение.^[67] В същата връзка Управителният съвет реши, че от 1 януари 2025 г. лихвеният процент по депозитното улеснение ще служи за основа за олихвяването на i) салдата в TARGET дължими от/на НЦБ от еврозоната; ii) вземанията, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата; и iii) задълженията, еквивалентни на прехвърлянето на валутни резерви.

2.8 Финансови отчети за периода 2020–2024 г.

Баланс

Отчет за приходите и разходите